Иво

Доколкото знам, това с поставянето на ръката на сърцето е мода от последните няколко години. Не е лошо, има смисъл може би, но мисля, че не е традиция на Братството... Не знам дали е дадено от Учителя. Иначе трябва да потърсим в лекции, беседи и статии повече информация как са дадени поздравите и какво значат. Има и думички при определени поздрави.

Паневритмията е хармония и радост. Ако се заслушаме в текста или го запеем, ако усетим движенията, ако се вслушаме в музиката ще усетим това. По време на игра в нас се явява състояние на естествена радост от живота. Любовта събужда тази радост и ни понася на крилата на вдъхновението в един свят на чистота, красота и хармония. Този свят е не някъде далеч и въображаем, той е тук и сега, в теб и в мен, във всички играещи Паневритмия, във всички служители на радостта и хармонията. А ето го и текста на Паневритмията, там именно се говори за онзи първи ден на Любовта и радостта, който "пълни всяка твар с живот, буди радост във духа, развеселява сърцата ни..." А ето още малко за радостта от текста на Паневритмията, чуйте това, усетете хармонията в думите, представете си образите: "Сила и радост, младост и обич слънцето носи ... Светлата радост обилно ни грей.... Влива ни живот, дава радост, мир и красота.... Радост блика в целий свят. Птичка весело лети... Денят пристига след нощта и радост иде след скръбта.... Ликува цялата земя и се радва от сърце, и тича тя по своя път... Всеки хубав Божи ден дишам радост и живот...." И когато сме вече изпълнени с радост и хармония, накрая на Паневритмията, разнасяме този дар по света: "Царски дар носим благ - радост, мир и любов." Моля споделете своя опит и наблюдения. Изпитвате ли радост по време на Паневритмия? Ако да, винаги ли е така? А има ли дни, в които започвате с мрачни мисли, тъжни, и после всичко това да се трансформира в радост и хармония? А случва ли ви се понякога обратното, да започнете весели и радостни, а да завършите в лошо настроение, тъга, раздразнение? Представяте ли си образите от думите? Вдишвате ли "радост и живот" по време на игра, събужда ли се "радост в духа" ви, представяте ли си земята, която "лекува и се радва от сърце", радвате ли се на днешния "Божи ден"? Влива ли всичко това във вас здраве, младост, жизненост, красота? Усмихвате ли се по време на Паневритмия? Или може би сте навели глава към земята и не сте се оттърсили още от всекидневните си грижи? Ако се усмихвате, на кого го правите? На партньора с който играете или на останалите участници? В кой момент се усмихвате, на кои упражнения? Само на упражнението "Запознаване" или? А може би просто се усмихвате на слънцето, на птичките, на Природата? Ако ви се усмихнат, отговаряте ли и вие с усмивка, става ли ви приятно? Споделете размисли.

Как да си избера партньор за Паневритмия? Мисля, че отговора на този въпрос го няма в никой учебник по Паневритмия. Въпреки това всеки път ние правим избор и той се отразява на играта ни по един или друг начин. Важно е с кого избираме да играем, защото по време на игра ние с нашия партньор сме едно енергийно и хармонично цяло. Вътре в двойката се получава един естествен обмен на енергия и емоции. Често става взаимно хармонизиране, обменят се позитивно настроение, усмивки, а в някои упражнения има размяна на погледи, хващане с ръце, обикаляне един около друг и т.н.. Двойката трябва понякога да взема и определени решения, като например дали да прави по-големи или по-малки крачки, на какво разстояние да са партньорите един от друг, да се включи в някои от лъчите по време на Слънчеви лъчи или да играе в кръга около другите и т.н. Това са множество енергийни и психологически процеси, които постоянно текат по време на игра между партньорите и всичко те зависят в някаква степен от първоначалния избор на партньор. Макар и на пръв поглед това да изглежда може би лесно, всъщност се иска доста голяма будност на съзнанието, усет, такт, наблюдателност, опит и т.н..... Моля споделете опит, наблюдения и размисли. Как си избирате партньор за Паневритмия? По какви критерии или по-какъв начин? Да е по-опитен от вас или по-неопитен? Да е по-млад или по-възрастен? Да е по-красив или не толкова симпатичен? Да е по-висок, по-нисък или с приблизително същия ръст? Да е някой, с който сте в отлични отношения или някой, с който сте скарани и не понасяте / не харесвате / не одобрявате? Да е познато лице или някой, който никога не сте виждали? Да е понякога от същия пол или предпочитате винаги с човек от другия пол? Избирате по предпочитания, по интуиция или както се случи без претенции? Пробвали ли сте различни варианти? В кои случаи как се чувствате и каква е разликата? И още въпроси за размисъл: Вие ли сте активни при избора, вие ли предлагате? Или изчаквате на вас да ви предложат? А чувствате ли дискомфорт, срамувате ли се да предложите на определени хора да играят с вас? Ако да защо? Ако имате постоянен партньор в живота и той също играе Паневритмия, предпочитате винаги да играете с него? Или предпочитате да играете и с други партньори? И защо? Каква е разликата? Ако играта вече е започнала и вие трябва да изберете към кой да се включите, как избирате? Избирате този, който играе по единично и е свободен? А ако има няколко свободни, как избирате към кой да се включите? Какви са психологическите и езотеричните аспекти на избора на партньор за Паневритмия? Има ли правилен и грешен избор? И ако да, по какво разбирате? Въобще споделете размисли и опит в тези посоки.

Паневритмията е колетивен метод за духовно израстване. Играе се в кръг и по двойки. Понякога обаче на някои места или в определени дни се случва да се съберат по-малко хора за Паневритмия и тогава се играе по единично. Или пък понякога, обикновено сравнително рядко, човек изпитва нужда да играе сам. Тук възникват множество въпроси и интересни теми и подтеми за разглеждане. Моля споделете своя опит и наблюдения в кои случаи е подхоящо да се играе по единично.... Колко човека трябва да има в кръга, за да се образуват двойки? Кой и как да реши това? Спонтанно или по друг начин? Може ли ако да кажем започнат 5 човека по единично и по-късно в Паневритмията се включат още 5, хората да се групират по двойки? Ако да, как да стане това? На специално упражнение или? След като се обединят от игра по единично в игра по двойки, в следващ момент може ли пак да се разделят на игра по единично? А подходящо ли е в кръг от примерно 6 човека общо, да има да кажем 2 двойки и 2 човека, които да играят по единично? А има ли дни, в които не ви се играе Паневритмия в двойка, нищо че да кажем има достатъчно хора? Кога и как ви се е случвало? Как си го обеснявате? А ако искате да играете сам, но в даден момент на някое упражнение при вас се включи да играе някой без да ви попита как ще реагирате? Бихте ли отказали или направили бележка? Ако играете самостоятелно представяте ли си живо през цялото време партньор, който играе до вас? Внимавате ли дали сте от вътрешната или външната страна през цялото време на играта, без да става смесване? Има ли дни, в които не ви се играе самостоятелно независимо, че да кажем хората в кръга са малко? Как постъпвате в такива случаи? Какви са психологичните и езотеричните аспекти на разликата в играта по единично - по двойки? Моля споделете опит и наблюдения.

Во Истина Возкресе!

Не виждам причина да се срамуваш. След 30 март, луната намалява, така че на 2 април, ако искаш да правиш житен режим за пречистване е ок.

Добре дошъл Емо!

AL414, много хубава тема! Viki3, благодаря ти! Мисля, че подобен вид споделяне с конкретни житейски примери е много ценно. Баба ми като си заминаваше преди няколко години си замина с чувство (така си мисля поне), че е обичана и подкрепяна от любимите хора. Често повтаряше като се виждахме: Благодаря ви и бъдете здрави! Та мисля си основната помощ, която може да получи човек заминавайки се, е любов и подкрепа от близките. Да има тишина, спокойствие, молитвено настроение около заминаващия....

"Ще Ме попитате сега как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Бялото братство от тези на Черното?" Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: "Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината." Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто и спретнато. Той не носи пръстени и украшения. На учениците Си казва: "Не очаквайте много от мен!" За да не изпадне ученикът в заблуда, той иска да го накара сам да изпита чистотата на своя Учител, сам да намери неговите вътрешни богатства, да види не външния, а вътрешния му блясък. При това, Учителят на Бялото братство не ограничава учениците Си, а им дава пълна свобода. Учителят на Бялото братство, учителят на Истината носи със Себе Си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето. За да имате обаче пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Всемирното братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност." из "Учител" (избрани мисли по темата от Георги Радев) може да се види също цялата лекция от МОК2 "Допирните точки в природата" - там има още ключове