Днес на Паневритмия имахме друга случка за размисъл.
Дойде отново жена и отново с куче, този път по-малко. Докато се чудех дали да кажа нещо или не, влезе в Паневритмията и остави кучето свободно. Преди да го остави му каза спокойно да си стои на мястото. Оказа се, че този добродушко е доста спокоен и послушен. Полежа малко, после обиколи един път кръга ни, завъртя се около стопанката си за няколко минути и след това се върна на първоначалното си място. Остана да лежи там и да наблюдава кротко през цялото време. А в далечината други две кучета, но бездомни, кротко лежаха. Едното беше легнало, а другото ни наблюдаваше в полумедитативна поза. Всичко беше хармонично и естествено, без напрежение. Усещането ми беше, че всичко си е на мястото си в едно хармонично цяло.
Миналата седмица пък едно домашно куче на преминаващ наблизо човек се хвърли върху една от пристигащите за Паневритмия да си играе с нея. Добре, че жената не се стресна много. После същото куче, почна да бяга заинтригувано около и през кръга, да души хората и т.н.. Стопанинът му много се притесни, че кучето му ни смущата и започна да го вика. Оказа обаче, че кучето е доста непослушно и се наложи да го гони... Навръщане от разходката кучето пак реши да ни навести, което доведе до ново притеснение за стопанина.
Явно има различни ситуации и от всяка може да се научи по нещо.
И аз съм имал усещането понякога за кучетата-Пазители на Паневритмията. Преди около 2 седмици, на поляната за Паневритмия дойде едно куче, което идва и в братския център, а двете места са доста отдалечени едно от друго. Лежа кротко и наблюдава, а след това една от участничките сподели, че един от предните дни я изпратило чак до домът и. В други ситуации се е случвало, куче да ляга близо до кръга и понякога да лае минаващите наблизо хора, защитавайки ни...