Рядко, само ако е вкиснало например или е твърде много. Но казано честно всеки път като го правя ми се струва, че това не е най-правилният избор.
Стига да не е останало твърде потискащо много голямо количество, да това правя обикновено.
По време на режима не ям след залез слънце. Даже и да има малко останалото жито след залез, обикновено го оставям за другия ден.
В никакъв случай не искам да се насилвам да ям само защото е останало жито. Организма ми си знае работата от какво има нужда. А и не мисля, че агресивния подход към себе си е подходящ по време на режима. Осъзнато прилагане на воля - да, но не и каквато и да е форма на насилване над психиката ми.
Дали е гладуване или житен режим, не знам дали е най-важното. Важното за мен е да съм на вълната, на вибрацията на житния режим. С практиката, тази вълна се усеща все по-добре. За мен по-скоро е важн като започне да тече режима, да слушам какво той ми носи тази година. Понякога носи едно, понякога - друго. Понякога имам нужда от повече жито, понякога от много малко. Понякога съм по-концентриран върху физическата част на режима, а понякога върху другите важни негови аспекти.
Това не съм го правил, но ми звучи като добро решение. Бих казал, че е изцяло в духа на режима.