Иво

Грешката във файла е оправена, така че следващите, които го теглят няма да се бъркат повече. Ани-астро, благодаря за превода!

Бях чел някъде, че възпитанието на децата трябва да почне от (само)възпитанието на родителите. В този смисъл едва ли родители невегетарианци ще възпитат дете-вегетарианче... освен ако детето не направи изключителни усилия да преодолее тяхното виждане. Въпроса ми към родителите невегетарианци е: бихте ли разрешили на вашето дете да стане вегетарианец ако пожелае? Ако да, колко според вас трябва да е голямо, за да вземе това решение? Бихте ли се опитвали го убедите да се откаже? А ето и един интересен въпрос за размисъл на родителите вегетарианци: ако вашето дете посегне да си вземе месо в детската градина или някой ваш роднина му даде, как ще постъпите? Ще му наложите ли да не яде месо? Или бихте реагирали по някакъв друг начин?

Ако малкото не е малко, какво тогава е малко? Дали е голямо? Или голямо в потенциал? Или начало? Или това което правиш всеки ден? Или може би малкото всъщност е голямо, но поради нашето невежество ние го считаме за малко?

Може би ако попитате някой ревностен читател на Библията или последовател на някое конкретно философско или духовно движение, ще ви преведе ред цитати. Ще ви каже, кое е грях, кое е смъртен грях и т.н. И може би до известна степен ще е прав. Аз обаче ще се опитам да разсъждавам "на глас" задавайки няколко въпроса, защото ако човек зададе правилния въпрос... може би ще намери отговора. Но ако не зададе въпрос, който да го насочи в правилната посока на търсене, може години да търси без да намери нищо.... Темата е много интересна и бих искал да я осветя от един по-различен ъгъл. Както и бих се радвал да поразсъждаваме заедно в следната посока: Какво е грях? И кой определя кое е грях и кое не е? Има ли той връзка с чувството за вина? Какъв е смисълът на чувството за вина? Как се лекува това чувство? Аз бих определил грехът (без да съм го чел никъде) като постъпка пораждаща чувство за вина от извършено или неизвършено действие влизащо в противоречие с писани или неписани норми на поведение, правила, закони и най-вече морал. Ако това определение е вярно излиза, че грехът е най-вече свързан с чувството за вина. Тук обаче според мен има един трик. Много институции, като че ли са свикнали да манипулират чувството на вина в човека с цел лични (за институциите), финансови или обществени облаги (за кауза или идея). Определят кое е правилно и кое не, след което те карат дълго време да се чувстваш виновен и те принуждават да предприемеш определени предписани от тях действия, които според тях са лек за греха и вината. Според мен обаче нещата би трябвало да стоят по по-друг начин. Чувството за вина има смисъл в човека дотолкова доколкото служи като сигнална лампа за поправяне на дадена грешка, която човек е допуснал. Ако е сигурен, че това е грешка, трябва да се направи само едно нещо: поправи грешката си моментално, без отлагане, тук и сега. Ако си обидил някой, обади му се веднага и му се извини, ако си направил нещо по-лошо, което не е поправимо, моли се всеки ден (за да причистиш съзнанието си и любовта да изпълни отново сърцето ти) и никога ама никога не повтаряй, това което си направил. На тези размисли ме навя и мисълта за деня: "Престъплението не седи в това, че сте направили погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаете погрешката си, изправете я. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер, на който всякога да разчитате." Това е според мен смисъла на греха и чувството за вина - да се научим да поправяме грешките си, да се научим да обичаме и прощаваме не само на другите, но и на себе си. Забелязали ли сте колко трудно е да простиш на някого? А колко стотици пъти по-трудно е да простиш на себе си, да си в мир със себе си? В съзнанието на човека постоянно има един съдник и един подсъдим, които си правят номера с нашия живот и действия. И как успокояващи, като благословение и пожелание, звучат думите на Мъдреца тогава: "Моят мир да бъде с вас!"

Много интересно. А как получаваш отговора? Като директно послание или закодирано по някакъв начин? Ако е закодирано как успяваш да го разтълкуваш? Използваш ли някаква конктретна методология? Можеш ли да дадеш пример?

Здравей Верка, Добре дошла във форумите ни. За да изтеглиш книжката, щракни ТУК. Превода е направен от Ани-астро. Иво

Здравей Венци, Темата е много интересна. Примерно аз не знаех, че апоколипсис значи откровение. Смея да мисля и да вярвам, че няма да има апокалипсис в смисъл на масово изчезване на живота от Земята. Според мен смисълът на тези предупреждения е човечеството да тръгне по светлия път на Любовта и Доброто. По-скоро мисля, че ще има апокалипсис на човешките убеждения, вярвания, ценности и стари мисли, апокалипсис на старото виждане за света. Процеса според мен е лъвинообразен и вече е започнал и то отвътре - във всеки един от нас. Първите кокичета веча са израсли още в началото на миналия век. Нашата задача може би е да запазим кокичетата и да посъдим и отгледаме цели дръвчеца, които да дадат плодове на идващите след нас. Когато хората, които имат ново и по-одухотворено виждане за света, хората които вече са преживели върешния апокалипсис на старото, когато тези хора станат критична маса, те ще преобърнат изведнъж (или може би за немного години) цялото отношение на хората към живота и света. Та погледнете и в нашата малка България. Целия книжен пазар е залят с литература тип "New Age". Не че и това си няма минуси и тука има спънки, но това е като един синификатор от какво се интересуват хората. Хората все повече се отварят за света на мистичното. Правят се цели филми по въпроса, примерно Матрицата, Предай нататък, В какво се превръщат мечтите и т.н.. Влагат се милиони долари и защо? Защото хората имат такъв интерес? Тоест нещо от вътре подтиква хората и ги променя. Това е наистина началото на Новата Епоха на Водолея. Поня така си мисля аз и в това вярвам. Иво

Ако "Доброто" не е непременно добро и "Лошото" не е непременно лошо, какво е "малко"?

свързани теми: Гладолечение, Житен Режим 2004, Житен Режим 2006, Захранване след лечебен глад свързани лекции: Житното зърно, Абсолютната Чистота свързани статии: Житни режими. Правилно отношение. - обзорен материал; Мисли за житното зърно свързани притчи: Житното зрънце на Заратустра., Куршум и Житно зърно, Житно зърно, колкото кокоше яйце, Десетте житни зрънца, Притча за Сеяча , Мъдрецът, царската дъщеря и дървото на живота --------------------- Здравейте, Започнахте ли вече да се подготвяте за ежегодното пред-пролетно пречистване - житен режим? Миналата година разгледахме подробно въпроса в темата: Лечебно гладуване – Житен Режим 2004 Има информация за това как и кога се прави и методи за захранване. Захранването е особено важно! Първите групи от ентусиасти в Бургас и София вече са почнали режима при предишното намаляване на Луната - от 25 Януaри 2005. Следващото подходящо и препоръчително време е след 24 Февруари 2005 (следващото намаляване на Луната). Ето още малко информация и препоръки: -------------------------------------------- Подготовка На първия ден сутринта се казва формулата: "Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за 10 дни." (Формулата се казва само един път.) Един килограм жито се разделя на 10 равни части. За всеки ден се разпределят по: 100 грама жито (то съдържа всички елементи, необходими за поддържане на живота), 3 ябълки (за сърцето), 9 ореха (за мозъка), 6-8 чаши преварена вода. Необходимо е плодовете да бъдат възможно най-хубави и здрави, а не прогнили. Приготвяне на житото... Сто грама жито (бел. на публикуващия: има различни мнения дали трябва да е грухано или не) се измива много хубаво от вечерта и се слага в добре запазващ топлината термос. Залива се с две чаши вряла вода и термосът се затваря добре, за да може житото да няма достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно (може да се добави мед и лимон на вкус). Които страдат от нерви и искат да се лекуват, може след завършването на житния режим да продължат да пият сутрин на гладно "житена вода" още 30 дни (т.е. общо 40 дни). Житото се разделя на три равни части. Когато ядем житото може да го подслаждаме с мед. През време на този режим се пие само преварена вода, за предпочитане изворна, подправена с лимонов сок и мед. Най-добре е медът да е се разтваря във водата, а да се яде с лъжичка, като се поставя на горната част на небцето. Като се отпива от водата, тя постепенно го разтваря. Така той ще се усвои по-добре, защото ще се задържи по-дълго време в устата. Висшите мозъчни центрове се хранят само с хранителни вещества, усвоени в устата, а не чрез стомаха. На ден може да се употребява до един лимон и до 120 г. мед. По време на житния режим не се употребява никаква сол. Преди да се глътне, е необходимо житото да се сдъвче поне 99 пъти. Преди да изядете ябълката, подръжте я в ръка, разгледайте я, свържете се с нейната аура, порадвайте й се, благодарете на дървото, на Слънцето и т.н. При ядене да се спазва правилото дадено от Учителя: Хранете се с Любов и Благодарност! Добре е семките от ябълката да се посадят на подходящо място, като с това ние изразяваме нашата благодарност за нейната саможертва. През тези десет дни станете слънчеви хора, бъдете винаги усмихнати и не допускайте в себе си никакви отрицателни мисли, чувства и постъпки. Отпостване Прави се на 10-ия ден, като към житото на обед и на вечеря се прибавя ангелска супа (от обелени и цели картофи), подправена с малко сол и магданоз. В дните след режима да се внимава да не се преяжда. Всички отпадъци от храната (ореховите черупки, лимонените кори и т.н.) да не се изхвърлят на боклука, а да се събират в плик. Когато свърши постът да се заровят на някое чисто място сред природата. Записал от сестра Йорданка Жекова Георги Петков -------------------------------------------- източник: Новини - писмо от 26.01.2005 г от www.beinsadouno.org Поздрави, Иво

Методът Силва Когато бях в 11ти (последен) клас си спомням, че се запознах с метода Силва и останах много вдъхновен и впечатлен. Даже в час на класния изнесох лекция по въпроса за мозъчните полусфери, алфа вълните и силата на мисълта. Естествено отнесох всички подсвирквания и подигравки на класа.... Силва методът е разработен от Хосе Силва. Преди да създаде метода си, Хосе Силва е прекарал 22 години в търсене и изучаване на разлини научни и духовни методики. Първото представяне на Методът Силва е през 1966г. В момента този метод се преподава в над 100 страни на над 25 езика. Доколкото знам на няколко пъти в София имаше курсове по метода Силва. Има излезли и повече от 4-5 книги по темата на български. Според някои източници това е един християнски метод, съчетан с древна мъдрост и наука. Приложението на методът Силва е в много сфери: здраве и лекуване, бизнес, творчество, визуализция, сънища и мн. други. Даже и до днес понякога практикувам една Силва техника за справяне с болката, както и понякога техниката за въображаемата лаборатория и невидимите помощници. Знаете ли повече за този метод? Имате ли опит и резултати? Поздрави, Иво

Внушение и самовнушение В началото на 20 век става популярен метода на самовнушението. Емил Куе, френски терапевт (1857 - 1926), доказва по научен път, че ако всеки ден човек си повтаря поне по няколко пъти положителна фраза, това ще доведе до промени в характера и цялостното отношение на човека към живота. Куе се смята за бащата на положителната мисъл в научния свят, както и човек допринесъл за развитието на автогенния тренинг, визуализацията, НЛП (Невро Лингвистично Програмиране), плацебо ефекта, сугестологията и други. Известен като метода Куе, неговата прословута фраза е: "Всеки ден, по всякакъв начин, ставам все по-добре!". Между другото на червения площад в Русия, има статуя на г-н Куе. Естествено силата на внушението не е ново откритие за света на езотериката. В езотеричните Школи тези методи се практикуват от незапомнени времена. И независимо как ще наречете фразата, която се повтаря - мантра (в източните Школи), зикър (в мистичното мюсюлманство), утвърждение (в някои клонове на психологията), формула (в Школата на Беинса Дуно), явно силата им е огромна. Тази сила се използва и в медицината - като например плацебо ефекта. Петър Димков, известния български народен лечител, използва силата на формулите в народната медицина и т.н. Вие пробвали ли сте да си повтаряте определена фраза няколко дена и да видите какъв резултат ще имате? Може да се ползва фраза или дума, желателно е глагол. Може да се съчетае и астрологически и цветово примерно в понеделник да си повтаряте по три пъти на ден по 100 пъти "ще чистя" и да си представяте зелен цвят. Във вторник: "ще побеждавам", червено. В сряда: "ще мисля", жълто и т.н. (за справка вижте например МОК4, лекция 11). Друг пример формула (повтаря се три пъти): Аз ще бъда здрав, както Бог иска. Аз ще бъда добър, както Бог иска. Аз ще бъда силен, както Бог иска. Но освен силата на внушението във вид на формули, може би е добре да се замислим и за внушението в един друг негов аспект. Има мисли, които идват в главите ни по силата на внушението от медиите, от нашите баби и дядовци или майки и бащи и даже от по-ранни поколения. Даже се твърди, че ако по-чувствителен човек мине по улица или дадено място може да възприеме мислите на хората, които са преминали скоро от там. Затова е хубаво човек от време на време да посещава места, където не ходят много хора - като планините например. На внушенията или мислите, които ни пречат да осъществим идеалите си, като: "Не ми се става за изгрев"... "защо да работя" и т.н., може да противопоставим в ума си фразите: "обичам слънцето", "работата с любов е най-голямото благословение" и т.н. Знаете ли повече за внушението? Случвало ли ви се е да пробвате съзнателно или несъзнателно неговата сила? Поздрави, Иво

Знам малко по въпроса за Евритмията. Но все пак ето малка полезна инфо. Буквално Евритмия означава: интерпретацията или превърщането на музикалния ритъм в движения на тялото. Може да означава също и хармонични пропорции в архитектурата. Етимологичния корен на думата е в латински и гръцки - евритмия, евритмус. На английски думата се ползва в два варианта: eurhythmy и еurhythmics. В по-модерно време Евритмията е била използвана като термин от Емил Жак-Далкроз, професор по хармония към Женевксата обсерватория, който се смята за един от архитектите на модерната музика и изкуство. Изглежда, че едва по-късно същия термин Евритмия е използван да обазначи комплекс от движения на музикален съпровод - развит и обяснен от Рудолф Щайнер. "Корените на евритмията идват от древните времена, когато движението, речта, драмата и песента били изпълнявани от духовниците, които са и лечители. Техните простички обредни движения в кръг, обогатени по-късно в Египет, Месопотамия и Древна Гърция, стават основа на съвременната евритмия, създадена през 1925 г. от един от основателите на антропософията Рудолф Щайнер - философ и математик." (вижте например: Евритмия или хармония чрез движение) В Германия имат Ев-Ритмия. А в България е създадена Пан-Ев-Ритмия. Според някои изследователи има пряка връзка между тях. Пан - означава всеобщ, космичен, Ев - истински, висш, Ритмия - ритъм, хармония. Или преведено "Всеобщ Космичен Ритъм". Може би някой ще ни каже още по въпроса? Някой виждал ли е на живо движенията?

Сядам вечерта да гледам новини по телевизията и единственото, което чувам е къде по цялото земно кълбо има проблеми - катастрофи, наводнения, смърт. Медиите като, че ли рядка ни информират за проблеми, по които можем да направим нещо. Не се ли чувствате безпомощни, потресени, объркани докато гледате? Щом медиите отразяват единствено негативната действителност, коя звезда или лидер би си дал труда да направи нещо наистина ценно. Новина е ако някой крещи нецензурни думи в 8 вечерта, когато децата гледат, но не е новина, когато хирурга на заплата от 230 лева, без даже най-необходимите подръчни средства, спасява човешки живот. Защо е нужно това? Нима медиите си мислят, че единственото, което ни интересува, нас зрителите, са войните, катаклизмите, болестите и нещастието по света? И те наричат това обективност? Някой беше казал, че ако очите ти са пълни с омраза, ще виждаш омраза навсякъде. А ако очите ти са пълни с любов, с доброта, с благодарност? Тогава какво би видял репортера? Дали нямаше да бъде новина, че някой някъде е спасил човек, че обикновен минувач, който е имал 40 стотинки в джоба си дал 20 от тях на малкото детенце, което го гледа със съзли на очи на улицата? Или както беше казал Хенри Дейвид Торо: "Сигурен съм, че никога не съм прочел във вестник някаква новина, заслужаваща запомняне. Ако веднъж прочетем за човек, който е бил ограбен или убит, или загинал при злополука, или за опожарена къща, или за корабукрошение, или за параход, който избухнал...или убито бясно куче, или за рояк скакалци през зимата - няма нужда да четем за други. Венъж стига... Не четете Таймс (англ. времена), четете Вечността."

В случая няма промяна. Вземам същите данни, но в град Оряхово (северна България) с координати: 43° 44' сев. ш., 23° 58' изт. д. Асцендентът отново е Дева независими в кой интервал между 00 и 1 сутринта си родена. Мога да ти пиша допълнително за влиянието, тъй като сега нямам време. Или пък ако някой друг реши да помогне.... Иначе може да потърсиш в нета какво значи това.

Здравей Кали, Приемам че следните данни са верни: Име: Калинка Дата на раждане: 27.11.1980 Час на раждане: 00:30 (след полунощ) Място: село Оряхово с координати: 41° 55' сев. ш., 26° 10' изт. д. В случай че горните данни са верни, Асцендента ти е Дева. Даже и да променим часа на раждане с 30мин напред или назад, асцендента ти пак ще си остане Дева.

Ето една част от филма "Да танцуваме" от 2004г с Ричард Гиър и Дженифър Лопез. Мисля, че е по темата и отразява две възможни гледни точки по върпоса. -------------- Тя: Вричаме се в клетви, които нарушаваме... Защо, според вас, хората се женят? Той: Заради страстта. Тя: Не. Той: Стана ми интересно. Мислех ви за романтична. Защо, според вас, се женим? Тя: Защото имаме нужда някой да види живота ни. Има милиарди хора на тази планета. Какво наистина значи един живот? ... Но при един брак, човек обещава да го е грижа за всичко... За хубавите неща, за лошите, за ужасните, за отвратителните... ... За всичко, през цялото време, всеки ден. Човек може да е спокоен, че животът му няма да мине незабелязан, защото аз ще го забележа. Животът му няма да мине без свидетел, защото аз ще бъда този свидетел. Той: Г-жо Кларк... Бях прав. Вие сте романтична.

"Имайте пред вид едно: Въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. " (из "Учителят говори", съставител Георги Радев)

"За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на Небето и на Земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли, що ще ви отговорят? Ясно и просто: "Бог е Любов, която трябва да опитате вътре в себе си." Пропътувайте цялото Небе, цялата Вселена, обиколете всички светове, всички ще ви кажат, че Бог е Любов." <span style='font-size:8pt;line-height:100%'>източник</span>

Езотерично християнство Наскоро се чудех какво значи този термин. Вие как го разбирате? За кои езотерични школи и духовни водачи, писатели, визионери бихте казали, че принадлежат към езотеричното християнство? И що е езотерични християнство въобще? А дали може ли човек да бъде християнин без да участва в школа/учение/църква? Може ли човек да стане християнин с четене на книги или с палене на свещи или пък рецитиране на Библията? Или може би с поклонения на свети места и пеене на песни? А дали може човек, който никога не е чувал за Христос да бъде християнин?

Деца и вегетарианство Отдавна си мисля върху въпроса за децата вегетарианци. Говорил съм с различни хора и чувам противоречиви мнения. Имам приятели, родители, които и двамата са вегетарианци, а детето им само от малко (2-3 годишно) е пожелало да яде месо и те са се сългасили. Има и родители невегетарианци, чиито деца стават вегетарианци по собствена воля и даже в противоречие с родителите си. Познавам и родители вегетарианци с деца пълни вегетарианци, никога не кусвали месо. Според вас кой, кога и как трябва да вземе решение дали дадено новородено или малко дете трябва да бъде вегетарианец? Мисля, че въпроса има два аспекта отново морален и физически. Дали трябва да се остави да се види дали детето има интерес към месото и то само да реши? Но дали пък на 2-5 год. то не е твърде малко да вземе такова решение? Аз например взех решението чак когато бях на 12 год - доста голям вече. А дали вегетарианската храна е напълно пълноценна за едно дете? Или трябва въпроса да се разглежда индивидуално за всяко детенце според неговия организъм и сили и мнението на родителите? А мнението на детето? Не трябва ли то да бъде решаващо? но дали то знае какво прави? Ами лекарите? Те често са против вегетарианството особено за малки деца? С тях как да се справяме?

Много хубава тема и много хубаво упражнение. Благодаря ти, че го сподели с нас. Същия вид упражнение може да се използва при тълкуването на сънища. Кои персонажи от съня, на кои твои характеристики отговарят. В будизма има едно упражнение - да разглеждаме всички хора около нас като просветлени, от които да се учим. В школата на Учителя основен метод за вътрешна работа е: като видиш някой, първо намери една добра черта в него - дръжте само положителните качества на хората в ума си. Това усилва характера. Положителното в теб се свързва с положителното в другия човек и се получава взаимно усилване и повдигане на енергийнното ниво. Да имаш знания, здраве, богатство това са все нули в живота. Но ако човек сложи отпред единицата - Доброто - тогава се получава голямо житейско число. Днес видях една жена, към която имам неприятна асоциация. После обаче се сетих за тази тема и за упражнението. Работи!

По принцип доста се колебаех преди да публикувам темата, тъй като смятам, че това е моя съкровенна опитност. Понякога даже си мисля дали пък да не спра (или да намаля до абсолютния минимум) да пиша във форумите. В един момент излиза сякъш сам си говоря, сякъш го прави едва ли не за да видя мислите си написани. За кога ли има значение. В следващия момент си казвам: ами какво щеше да стане ако когато аз тръгвах в Пътя съществуваше един такъв форум? Колко лутания, страдания, безсънни нощи щях да си спестя.... колко душевни и морални терзания. Само да имаш някой, който ей толкова да ме подкрепи и да ми каже, че не греша, че правилно усещам, че има такъв Път. Когато например станах вегетарианец няколко дена плаках и спорех с баща ми... А сега той доста е намалил невегетарианската храна, даже имаше период през който беше отказал месото напълно. Ами ако тогава видех 30 човека споделили своя опит? Ами ако когато търсех Школата, имаше поне един човек, който да ми сподели как е намерил своя Път, колко радост и подкрепа щях да чувствам? Е ... добре че намерих. Но сега с модерните комуникации е много по-лесно за теб читательо. Но както и да е, може би това вълнува само мен. Така или иначе първите ми крачки бяха изпълнени с много смесени чувства. Почти нищо логически не потвърждаваше виждането ми, но имаше едно вътрешно чувство, което светеше в сърцето ми. Аз се хванах за него и го превърнах в голям пламтящ огън, в пожар. От него се топля даже и сега, когато съм тъжен и сълзите понякога са на очите ми. Той осветява тъмните нощи на моите мисли. Той ми е най-добър приятел и най-верен съветник. Той е който ме води и ме утешава. Той е заради, когото понякога като се събудя сутрин при изгрев си казвам “Господи благодаря Ти!”. Колко красива е природата само при изгрев. Може ли зад всичката тази красота и хармония да не стои една разумна ръка, която да се грижи за всичко? Така си казвах докато правех моите първи крачки и четях. Четях и понякога плачех. Понякога от радост, а понякога от мъка по нещо уж отдавано отминало, но в същото време вечно зовящо ме. Та такива ти ми работи приятели. Ако ти, който четеш тези редове, те не означават нищо за теб - всичко е ок. Може би си казваш – още един, който си вярва. Но ако има поне един човек, който когато чете тези редове, сърцето му трепва и в него се събужда едно неописуемо вдъхновение за работа, то аз съм изпълнил задачата си. "Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг, веднага ще го върнат назад." "Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина. "Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. "Да бъде виделина!"" (из "Учителят Говори", съставител Георги Радев)

"И когато ние говорим за Великото Всемирно братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на Великия Божи Дух. И като се има пред вид разумното устройство на цялата Вселена - с всичките нейни галактични системи, с всичките й безбройни слънца и планети; като се има пред вид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които Земята е построена, може да се съди - какъв мощен ум, какъв мощен дух са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване на Божествения план на мирозданието. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, чиито степени са познати под имената: ---серафими - Братя на Любовта; ---херувими - Братя на хармонията; ---престоли - Братя на волята; ---господства - Братя на интелигентността и радостта; ---сили - Братя на движението и растенето; ---власти - Братя на външните форми и изкуствата; ---началства - Братя на времето, състоянието и такта; ---архангели - Братя на огъня и топлината; ---ангели - носители на живота и растителността. ---Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Всички вкупом представят великия Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи." (Великото Всемирно Братство, съставител Георги Радев)

"Христос е, който е движил, движи и ще движи и "историчния", и "космичния", и "мистичния" живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма "Космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма "мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството." (из "Учителят говори")

Ангел-хранител. В дебелите книги пише, че всеки човек си има ангел-хранител. Чудех се дали това е вярно? Дали има начин да проверим? Дали ангела хранител е нашето висше аз? Или може би е същество различно от нас, което се е заело да ни помага? Или може би това е просто нашета интуиция? На мен лично много хора са ми разказвали, че са им се случвали събития, в които са оцелявали като "по чудо". Примерно един роднина ми каза как една кола излязла от отсрещното платно и тръгнала към него по магистралата и без малко да стане фал. Друг ми беше разказал за една гума, която хвръкнала от колата насреща и прелетяла на сантиметри от горния капак на колата му... после спрял разтреперен и се чудил как е оцелял. Аз също бях един път на косъм и мога да кажа със сигурност, че тогава имаше една невидима ръка, която бдеше над мен. Това е по-скоро чувство, но даже да се замисли човек логически, каква е статистическата вероятост да се случат подобни събития и човек да оцелее. Може би нашите ангелите хранители всеки ден ни спасяват от някоя проблемна ситуация, а може би понякога ни спасяват живота даже без да разберем за това?