Иво

Осъзнатите сънища са тези сънища, по време на които, вие знаете, че сънувате. Знаете, че всичко, което се случва е сън и осъзнавате, че в същото време вие сладко си спите в леглото. Можете съзнателно по време на съня да използвате своите способности, а често разполагате и със способности, за които даже не подозирате. Един кратък мой осъзнат сън, който сънувах преди доста време. Вървя в някакъв полутъмен подлез. Весело ми и е и си подскачам, вървейки към края на подлеза, където се виждаше красива природа. В един момент при един от скоковете оставам малко повече във въздуха от колкото е нормално. Задържам се няколко 1-2 секудни като в безтегловно положение. В този момент осъзнавам, че сънувам, че цялата тази сцена е сън. Толкова много се ентусиазирам от идеята, че се събуждам... Подготвителното упражнение, което ползвах, за да предизвикам този сън е техниката "Проверка на реалността", която се използва в будно състояние през деня. От време на време през дните от седмицата леко подскачах нагоре и си казвах, че ако мога да се задържа малко повече във въздуха, следователно сънувам. И така един ден този навик се проектира в съня ми и аз разбрах, че това е сън. Събудих се, тъй като често при начинаещите се случва веднага след като осъзнаят, че сънуват да се събудят от вълнение. За да успеете да продължите съня си, но вече осъзнато, трябва да се отнесете към процеса на пробуждане в съня, като нещо нормално и просто да започнете да изследвате. Моля споделете своите осъзнати сънища в тази тема? Съзнателно ли ги предизвиквате? С каква техника? Или става случайно? Често ли ви се случват?

А може би точно хората, които съчетават интелигентност и интуиция, може би точно те успяват. Малко разсъждения с формули: интуиция - изток - сърце - Любов интелигентност - запад - ум - Мъдрост интуиция + интелигентност = успех изток + запад = Нова Епоха сърце + ум = воля Любов + Мъдрост = Истина Може би точно успелите хора са богатите (във всички смисли на думата). Те винаги гледат да дават, да помагат на другите, защото имат в изобилие. Познават закона на Космичното Изобилие и работят с него. Или както казва Браян Трейси, експерт по продажбите: "Успелите хора винаги търсят нови възможности, за да помагат на другите. Неуспелите хора винаги питат: Какво има за мен?"

Вегетарианството и децата - линк към интересна страница свързан с темата.

А дали за да постигнем някаква цел, да имаме успех, дали не трябва първо да започнем от себе си? Махатма Ганди беше казал: "Ние трябва да се превърнем в промянта, която искаме да видим в света." А оратора Ле Браун казва: "Вие не можете да очаквате да постигнете нови цели или да се придвижите отвъд условията освен ако не се промените". Може би просто трябва винаги да спазваме мотото: Започни от себе си

Само синтеза между Любовта и Мъдростта може да доведе до Истината. Без Любов, знанието и даже Мъдростта водят до недобри резултати. Казват, че времето на Мъдростта ще дойде след векове, а сега сме в епохата на Любовта, шестата раса която сега идва, расата на сърцето. Но да се върнем към темата: "За живия Христос ви говоря Аз, за онзи Христос, Който носи в Себе Си живот, Който носи живото знание и светлина, Който носи истината и свободата. За онзи Христос, Който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, Който се нарича Глава на Великото Всемирно братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в "йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно, какво място в Цялото заема Христос, така както знаят, какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света." (източник) Как разбирате думите "Живият Христос"?

Помня леля Надя от София - много възрастна жена, която посетихме последно преди около 2 години, малко преди да си замине. Разказваше ни спомени с Учителя Беинса Дуно. Той три пъти и спасявал живота. Първия път особено фрапантен, била ухапана от отровна змия и се задушавала, оставили и минути живот. Тръгнали да търсят Учителя, а той вече бързал към тях. Застанал над леля Надя и започнал да се моли. Веднага приток на въздух проникнал в дробовете си. Казал и да пише гореща вода в следващите дни и и дал наставления за възстановяване. Но да не се отклонявам.... Леля Надя беше толкова лъчезарен човек. Имаше някаква особена светлина, която излизаше от нея, особена живост и излъчване. Разказваше ни за Изгрева, за срещите си с Учителя. И за когото и от братята да я питахме, все казваше: О, той беше страхотен човек. Виждаше във всички доброто, положително. Всяка сутрин ставаше при изгрев слънце, бях свидетел, молеше се, записваше си съня и си отбелязваше в една тетрадка времето, облаците, слънцето, така както била научила от Учителя. При излизане от домът си казваше молитва - така ни учеше тя. Стаята и балконът и бяха пълни с цветя, за които се грижеше с особена любов и казваше, че те са нейните приятелчета. На една от етажерките беше поставена малка бележка, на която беше написала един от методите даден от Учителя: "Всеки ден изправяй по една своя погрешка". Оправяше се с всичко сама - готвеше, чистеше и все гледаше къщата и тя самата да е винаги чиста, добре изглеждаща, усмихната.... Помня и сестра Весела Несторова, мисля че беше около 90 годишна вече. Макар и много възрастна, беше много позитивно настроена, но и малко измъчена. Особено ме впечетли, когато на една нейна лекция в Бургас каза (преразкзавам по памет): Ако видите някога възрастен човек да рови из боклука, отидете и му купете един хляб. Ако решите да му дадете дрехи, купете му нови, а не стари... Помня и д-р Чаушев от свети Влас. Въпреки че беше над 70 годишен вече, ставаше при изгрев да медитира, ходеше бос цяла година и се къпеше всеки ден в морето. Хранеше се главно със зеленчуци, плодове, ядки и мед. Някои смятаха, че е ясновидец. Един ден отиваме при него, а аз по пътя нося да чета романа "Занони", който много ме беше впечетлил по това време. Докато говореше пред малката група, по едно време ме погледна леко, усмихна се и почна да обеснява нещо за романа "Занони". Беше лекар и народен лечител. Разказваше за дядо Влайчо, ученик на Учителя и голям ясновидец, който един път му казал: Един ден, като погледнеш хората, ще знаеш от какво са болни и ще можеш да ги лекуваш. И наистина постоянно идваха при него болни от цял свят, които да лекува или просто да подкрепи морално. При една от срещите ни, каза на мен и на приятелката ми: вечерта ще се помоля за вас. Извор на сила, вдъхновение и здраве бликаше от него. Обичаше да се смее и постоянно се шегуваше. На стената му, в стаята на втория етаж от къщата му, имаше снимки на Бабаджи и Беинса Дуно. В личния си архив имаше писма от Михаил Иванов от Франция, Шивананда и др. Писмото от Шивнанда адресирано до него започваше: Мой Обичнии... А на долния етаж имаше закачена на стената една мисъл (цитирам по памет): Ако искаш да служиш на Бога, помагай на хората. Такива работи. Възхищавам се и се прекланям пред тези възрастни хора, които бяха съхранили до сетния си час радостта си от живота, любовта към Божественото и към ближния, здравето и оптимизма си. Колко много страдат възрастните хора особено в България. Има много какво да се желае от социалната ни система. А и всеки може да даде малък принос за възрастните хора. Ако не друго, поне повече уважение, разбиране и търпение.

По инициатива на Бургаска група за духовна работа започва молитвена програма за българските мед. сестри в Либия, както и за заразените либийски деца. Всеки човешки живот е ценен. Всяка вечер в 21 часа до 22 часа песните: - В началото бе Словото - Духът Божи - Бог е Любов - Фир-Фюр-Фен - Химн на Великата Душа След песните - молитви по желание на участнците. Който не знае песните може да се включи само с молитви. Молитвената програма продължава до следващото дело, което ще бъде януари 2006.

Давайте и ще ви се даде... Да, ако например винаги даваш малко повече от колкото ти искат и ти ще получаваш повече от това, което искаш... даже повече от това, за което си мечтал. Пробвал съм го и работи. Друг закон е: "Престани да се съсредоточаваш върху липсващото и насочи съзнанието си към благодарността за всичко, което си и което имаш в действителност." (д-р Уейн Дайър, Мъдрост за всеки ден) Този закон е добре изразен в притчата - Богатство и бедност. (за справка виж също категория богатство) Други закони и принципи?

Според вас кои са основните закони на Богатството? Как ги прилагате в живота си? С какъв резултат?

Невенна, може би ако си мислим, че трябва да се "борим" с материалния свят ще ни трябва твърде много енеригя ... за да го преборим. Дали не можем просто да използваме законите на Вселената, така че благата сами да идват при нас, вместо ние да се борим за тях? Например съм забелязъл, че когато силно желая нещо, което не мога да си позволя, то не идва при мен. Когато огънят на желанието се поуспокои и мине известно време, някак си нещата в живота ми се нареждат естествено и аз получавам, това към което съм се стремял. Или както казва д-р Уейн Диър в книгата си "Мъдрост за всеки ден": "Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества." Може би ако самите ние постоянно даваме, това от което хората се нуждаят, любов, светлина, съчувствие..., може би тогава няма да сме никога в нужда. Още един случай от същата книжка: "Веднъж дадох на хладилния техник няколко от моите книги и касети. Техникът ме попита: - Нима се надявате да спечелите някакви пари, щом подарявате нещата си? Аз отвърнах: - В деня, в който вече няма да изпитвате необходимост да ми задавате този въпрос, ще бъдете наясно с отговора."

Цитирам тук един постинг от Орлин от друга тема, тъй като смятам, че е подходящ и за настоящата тема:

Мисля че на всички е ясно, че богатството може да бъде не само материално, но и във вид на здраве, приятели, книги, личностно израстване и т.н. Въпросът ми обаче е: Материалното богатство и не-материалното богатство в противоречие ли са? Трябва ли да сме бедни материално, за да бъде богати духовни? И дали когато сме бедни материално и прочели няколко езотерични книги, помолили сме се 5-6 пъти, приложили сме това онова и хоп вече сме много напреднали духовно? И какво наистина означават стиховете от Библията, за които спомена Телемах... че богатите не ги пускали в царството божие? Как мислите?

Една мисъл от сирйския поет, философ и мистик Кахлил Гибран: "Винаги ви е било казвано, че работата е проклятие, а трудът - нещастие. Но сега аз ви казвам, че когато работите вие изпълявате част от най-красивата мечта на земята... Когато работите вашият живот е изпълнен с истинска любов. Да обичате живота чрез работата си е да бъдете в съприкосновние с най-великата тайна на живота. " И още една от същия автор: "Работата е любов направена видима. И ако вие не можете да работите с любов, а само с неразположение, по-добре е да оставите вашата работа, да седнете пред вратите на някой храм и да поискате милостиня от тези, които работят с любов. И ако разчупвате хляба с безразличие, вие раздавате горчив хляб, който задоволява едва половината от човешкия глад. И ако ви се свиди гроздето, вие слагате отрова във виното. И ако пеете като ангелите, но не обичате да пеете, вие заглушавате човешките уши за пеенето на деня и на нощта." Тази последна мисъл ми напомня за този текст. Сещам се също и за една мисъл от Беинса Дуно по темата (цитирам по памет): "Ученикът малко яде, малко спи и много работи." Излиза, че мотивът може да е не само професионален или финансов, но и любовта към работата, мисълта че допринасяш нещо за другите. Както се беше изразли един будистки монах, с който говорех преди време: чрез работата ние участваме в цикъла на живота, даваме своя принос за другите.

В духа на терминлогията употребявана тук, аз правя разлика между Бяло Братство и Великото Всемирно Братство. Докато приоритет на първите е доброто, като противовес на злото, то при второто няма никакво противопоставяне, никакво разделение. За Великото Всемирно Братство е характерно, че то регулира действията и на двете школи - Школата на Бялото Братство и Школата на Тъмното Братство: "Освен тези две школи, има една трета школа - школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните, и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са онези Велики Учители на Всемирното братство, които направляват целия Космос и които след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Под ръководството на техния мощен дух са слезли някога от високите върхове на Битието онези възвишени духове, които са създали слънчевите системи - в това число и нашата. Те са създали и устроили Първичната "космична" земя, някогашния "рай". На тази "космична земя" и досега живеят онези съвършени прачовеци, които са завършили своето развитие. Те са великите Предци на човечеството. Тези Творци на миналото, тези велики Предци и днес пак слизат на нашата земя. И те ще я превърнат в рай.... " (източник)

Васко, следвайки този много широк модел на разбиране на понятията "секта" и "учение" бих ги дефинирал така: Всяка форма на организация, чиято цел е да даде възможност да се разгърнат и проявят най-висшите качествата на човешкия дух е учение. Всяка форма на организация, чиято цел е да подтиска и използва за себични цели човешките сили и способности е секта. Ако следваме тази нишка на размисъл, май ще излезе, че някои форми на държавно управление са си чисти секти. Всъщност ти беше споменал май нещо подобно. В този ред на мисли, как би дефинирал понятието "религия" тогава?

Когато човек достигне до нужното ниво на съзнание и придобие определени знания / информация от там нататък той носи отговорност как и за какво ще използва това знание / информация. Не мисля, че има генерално правило: трябва - не трябва. В някои случаи - трябва, в някои - не трябва. За всяко нещо си има време, условия и т.н. Поне така смятам аз. В тоя смисъл, всяко учение е изправено пред опасността да се изроди ... Затова и по-горе в темата споменах, че пламъка на едно учение се пази от учениците. Те прилагат учението в живота си и показват плодовете му. И както казах в една друга тема, ако ги запитат къде отраснаха тези плодове, тогава вече могат да отговорят с благодарност и смирение: "Тези плодове, с които сега се засищате, израстнаха в градината (Школата) на моя Предводител. Ако искате посетете я, там има и много други плодни дръвчета. А ако сте достатъчно смели и вие сами можете да пуснете своите корени там, да почерпите от любовта на майката земя и от знанието на слънчевите лъчи... и да се превърнете в дърво отрупано с вкусни плодове. И тогава Великата Природа ще обърне своя поглед към вас и ще каже: От това дете велик човек ще стане! Васко, тези два принципа, за които си споменал не са ли всъщност + и -, светло и тъмно, творческа и деградивна сила? Може би благодарение на взаимодействието между тях се гради еволюцията. А нали има и една по-голяма сила, която регулира действията и на двете сили? Това е добре обяснено тук. Или може би нещо друго имаш предвид?

След като са ни обидили важна е нашата реакция, дали ще реагираме мотивирани от гняв, страх, раздразнение или ще обмислим, ще потърсим начин за трансформажция и чак тогава ще реагираме водени от едно състояние на покой. Това особено важи за учениците, тъй като в духовния път понякога мотива за дадено действие е даже по-важен от самото дейтствие. Ето какво казва за обидата Рудолф Щайнер в книжката "Как се постигат познания за Висшите Светове": "Нека да си представим например, че някой ни нанася обида. Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни. Но при окултният ученик, тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл: "тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право. Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот." В Школата на Беинса Дуно, например в Младежкия (Специален) Клас, са дадени редица методи за справяне с обидата. Там тя се разглежда като капитал, възможност за развитие и духовна работа. Отбелязъл съм си няколко метода в една тетрадка и лично съм пробвал. Ако някой се интересува мога да потрся и да резюмирам накратко. Има методи и с дишане. Тях не съм пробвал, но само съм чел. За тях може би може да каже повече Димо.

Много и различна класическа музика за теглене: ТУК

Да... това ми напомня на онзи дзен коан. Двама ученици спорят - дали вътърът се движи или знамето, което гледат отсреща се движи. Отиват да питат техния учител. Той отговаря, че единственото, което се движи е тяхното съзнание. А като мисля за тези картинки се сещам и за научната парадигма за хологафската вселена... или за думите на мъдреца, че зад това, което виждаме и възприемаме има една велика реалност.

Благост добре звучи, но как да постигнем това на практика. Какви мисли да държим в ума си? Какъв мироглед трябва да имаме, за да сме в света, но без да сме част от него, да използваме материалните вещи, но да не се привързваме към тях, да изграждаме отношения с околните, но да не ги обсебваме, да живеем живота си, но да не го контролираме? Една мисъл на Лао Дзъ, която според мен е по темата: "Слава или почтеност: кое е по-важно? Пари или щастие: кое е по-ценно? Успех или провал: кое е по-деструктивно? Ако очакваш от другите удоволетворение, ти никога няма да си наистина удоволетворен. Ако твоето щастие зависи от парите, ти никога няма да си щастлив със себе си. Бъди доволен с това, което имаш, радвай се на нещата както са. Когато осъзнаеш, че няма нищо, което да липсва, целия свят ти принадлежи." Може би една подобна нагласа?

Благост, какво точно се опитваш да кажеш с този постинг? Целта естествено не е да правим азбучник, а да покажем, че разните гледни точки изглеждат на пръв поглед взаимно изключващи си, но всъщност това е само привидно. Тази привидност се дължи на нашето ограничено съзнание и нашите ограничени разбирания, а не че наистина има противоречие. И Ради даде едно възможно обяснение, което на мен ми звучи много логично и естествено. Ти с какво по-точно не си съгласна?

Здравейте, Учените се опитват да изградят своите теории главно на възприетата от сетивата информация.... Но дали предадената информация от сетивата и преработена от мозъка винаги ни дава истината за заобикалящата ни реалност? Предлагам в тази тема да съберем линкове, които показват някои от заблудите на очите и мозъка, а можем и да обсъдим как и защо се получава така... Ето и още една забавна каринка: Текста гласи: Концентрирайте се в 4-те точки в средата на картината за около 30сек. После затворете очи и наклонете глава назад. Дръжте ги затворени известно време... и ще видите кръг от светлина... Продължете да гледате в кръга... Какво виждате? Иво

Да, определено добре казано. Не се бях замислял по такъв начин. Това ми напомня за древната притча за сокола: Един човек намира на прозореца си царски сокол. Преди това той никога не бил виждал такъв странен „гълъб". След като му изрязал клюна и му подрязал ноктите, човекът го пуснал, като на сбогуване му казал: "Така, сега вече приличаш на птица. Преди явно зле са се грижили за теб." Илюстрация за това, че човек често има склонност да разсъждава от своята си гледна точка и да напъхва новата информацията в собствените си мисловни кутийки и схеми. Винаги обаче има една гледна точка, която обединява разминаващите се и привидно противоположни позиции. Не случайно в Кибалион се казва, че топло и студено са части от едно цяло, но в различна степен на скалата. Интеграцията на знанието води към разширяване на мирогледа ... и съзнанието. Всяко следващо ниво на съзнание обеснява и примирява противоречията на по-долното. Затова именно великите духовни Учители, които впрочем нямат религиозна принадлежност, дават решения и методи за духовна работа на всички, които са на по-ниските нива на осъзнатост независимо от тяхната религия, вяра, пол и т.н. Ако трябва да използваме терминологията от Школата на Учителя тези нива са условно разделени на: старозаветни / подсъзнание, новозаватни / съзнание, праведни / самосъзнание и ученици / свръхсъзнание. "Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най-вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните, можете да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят." (из "Ученек", мисли от Беинса Дуно, съставител Георги Радев) Пътят на Ученика обхваща всички по-долни нива, но в него има и нещо ново. Кое е Новото? Всеки сам трябва да си отговори и най-вече опита. Съзнанията са описани и в тази статия: Категории съзнания в човешката еволюция. Поздрави от мен.

Една мисъл по темата от американския автор Зиг Зиглър: "Успех е максимално използване на способностите, които имаш". Сега остава да разберем обаче кои са максималните ни способности. В дебелите книги пише, че ние сме повече от това, което мислим че сме, даже и повече от това, което можем да си представим.

Здравейте, Делтойд, благодаря за инфото. Всъщност учените в близките 100 години усилено търсят Теория на Всичко - теория, която да обединява всички познати физични закони. Айнщайн не успява с неговата идея за единна теория на полето... за която спомена Венци. 1984-1986 е времето на първата струнна революция във физиката. Учените се опитват да обединят 4-те фундаментални сили: гравитация, силни, елетромагнетизъм, слаба атмона сила, силна атомна сила. Надяват се също да обединят теорията на относителността и квантовата механика в теория за квантовата гравитация. Въпреки, че теорията на суперструните претендира да решава тези проблеми, тя е в своята младост. В момента има 5 известни теории на струните, които в известна степен са взаимно изключващи. През втората революция в областа на суперструните, 1994-1997г, учените правят опит да обединят петте теории на струните в една нова теория наречена М-Теория. Изследванията продължават. А иначе по идеята за Бога и връзката научните среди. Мисля, че принципа на фрактала достатъчно ясно дава тази връзка: цялото се проектира в своите части безрайно. Също и холографксия принцип... че вселената е гигантска холограма, проекция, която идва от нещо отвъд нея. Нали не очакваме учените да кажат, че цялата наука идва от Бога и да почнат да Го възхваляват? Учените използват термини като всеобщо информационно поле, космичен разум и подобни. Едва ли някога учените са били по-близко до езотеричното от сега. Иво