Иво

Багира, благодаря ти. Това е ключов въпрос, по който и аз мислих наскоро. Има отговор. - Защо да се молим щом Бог знае нашите нужди? - питат тъсещите - Да, Бог знае нашите нужди и е приготвил блага за нас, и ние като се молим отиваме да си ги вземем. - отговаря Мъдрецът. и още: "Без молитва човек не може да прогресира." "Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят. Тези енергии се използват за развитието на цялото човечество." "Да се молиш, това е най-красивото състояние!" На друго място съм срещал, че няма случай в историята, когато Бог да не е отговорил на молитвите на някое свое дете. Само чистите по сърце ще видят Бога - се казваше в една свещенна книга... Така че моли ли се човек с чисто сърце, мисля че няма опасност. Друг е въпроса, че трябва да внимаваме много за какво ще се молим, за да не се чуди после какво ще го правим. Затова и Йогананда казва: "Кажи на Бога: “Позволи ми да узная Твоята воля”. Не се моли: “Искам да имам това или онова”, а имай доверие в истината, че Той знае от какво се нуждаеш. Ти сам ще узнаеш, че когато Той избира вместо теб, ти ще получиш много по-хубави неща." (източник) За какво да се молим и как да се молим? - Мисля, че това си е цяло изкуство. Едно обаче за мен е факт: Молитвата е сила.

Темата за ефекта на сянката и за това как можем отново да станем цялостни, отново да се превърнем в светлина, е много интересна. Доколкото ми и известно от психолозите пръв за ефекта на сянката говори Карл Юнг. Бягайки от това, от което се страхуваме, ние го превръщаме в наша сянка. Опитваме се да решим вътрешни въпроси с отричане. А правилния подход според мен е трансформация, цялостност, завършеност, будност, обхващане на нашия аз от свръхсъзнанието (за което писа Кристиян по горе), превръщането на личността в индивидуалност. Ще си позволя тук един цитат от друг мой постинг.

Можем ли наистина да чуваме и разбираме другите? В България е особено популярно надвикването, прекъсването - даже и сред доста културни хора. За да вземе някой думата по даден въпрос трябва да надвика другите. Вместо това дали не е по-нормално да изчакаме другия да се изкаже, наистина да чуем и да се опитаме да разберем какво ни казва и чак тогава да вземем отношение по въпроса? На Запад бях свидетел, че хората се изслушват много търпеливо даже и да не са сългасни с теб. Слушат внимателно и отговарят спокойно без да се опитват да налагат мнението си. Може би слушането и разбирането има отношение към спокойствието, вътрешният мир и уравновесеност? На Изток пък казват, че ако търсещият не може да успокои ума си, ако не може да го превърне в гладко езеро, този ум никога няма да е способен да отрази и възприеме написаното на Небето. Ако вътрешно постоянно си бърборим, правим планове за бъдещето, даваме оценки, обмисляме миналото, градим концепции, емоциите ни бушуват, как бихме наистина чули другия и реагирали адекватно? Може би това важи не само за говореното, но и за общуването писмено? Ако като прочетем / чуем нещо и в отговор реагираме изцяло емоционално, примерно обидили сме се, правилно ли сме постъпили или е по-добре да изчакаме вътрешното море да се успокои и изхождайки от тази вътрешна тишина да вземем участие? А дали понякога просто не трябва да помълчим? Тишината понякога е най-добрия диалог, най-доброто слушане и разбиране. Знаем ли как да слушаме? Можем ли? Как да го постигнем?

Ради, Венци, Васко и Донка. Благодаря ви за споделените мнения. Прочетох ги с интерес. Аменти благодаря и на теб. Интересно мнение. Бих искал да споделя малко разсъждения по твоя постинг. Един мислител беше казал: "Пазете се очевидните истини." Да вземем пример: "Да бъде не моята воля, а Твоята". Ако приемем като очевидна истина, че това е една от основните характеристики на смирението, то тогава остават въпроси като: Коя е моята воля? Коя Неговата? Как да ги разграничавам? Как да разбера каква е Волята Божия за даден момент? А ако мога наистина да я разбера, дали мога да я изпълня? А ако имам възможност да я изпълня, дали знам как? А ако знам как, дали зная като я изпълня и имам резултати/плодове, какво да правя с тях? Така че да не се възгордея примерно? ... и т.н и т.н Да примемем сега друга очевидната истина, че смирението е да се отречеш от себе си. Тогава в съзнанието ни по естествен начин могат да възникнат други въпроси. От кое себе си? И какво значи да се отречеш? Дали да раздадеш имота си на бедните? Или може би да се научиш да не се вкопчваш в мисли, идеи, вещи? Или може би да се отречеш от низшото / злото / страховете в себе си? Но дали с отричане ще стане или по-скоро с трансформация, разбиране? и т.н. и т.н. Ето че зад едно привидно ясен отговор се крият различни въпроси, които мисля, че са подходящи за размисъл, търсене и най-вече приложение. Тъй като съзнанието на човека е фрагментирано (това се споменава и от духовните учители и от психолозите), то често има тенденция да схваща само своята си гледна точка и да претендира, че неговата истина е единствена, и че неговата гледна точка е най-права, най-очевидна и т.н ... да не говорим за случаите, когато определени институции и организации се опитват да наложат на масите един единствен поглед върху нещата. Ставаме чудесни роботи, а не мислещи същества, не человеци. Великите геннии и учители на човечеството обаче ни показват един съвсем друг подход. Те дават един космичен мироглед, който разширява съзнанието, води към освобождение, към космично съзнание, към Истината. Истината, за която се казва, че в нея всички противоречия изчезват и в човека настъпва един вътрешен мир (с-мир-ение). В този смисъл може да предположим, че само човек постигнал космично съзнание е истински смирен. Смисълът на подобни теми като тази е да провокира спящото съзнание, ако не към пробуждане, то поне към размисъл. Споделяйки различни гледни точки към един въпрос / тема / проблем и пишейки заедно, всеки от нас може да по-разшири съзнанието си и да прескочи поне за миг границите на личното аз, за което спомена Аменти и което в някой школи се нарича "личност" (както контраст на индивидуалност). Без да претендираме за абсолютна истинност или налагане мнението над другите, всеки от нас може просто да сподели своите виждания и така да се обогатим взаимно. Понякога мнението на един човек може да провокира в нас идея, която ние да доразвием и приложим в живота си. Друг път може да не сме сългасни с някое мнение и просто да го изкажем, без да се нападаме или обиждаме. Целта е да стане едно взаимно импулсиране за работа, развитие, разсъждение, приложение... което често е много ценно като опит. На авторитети (които според мен могат да бъдат само великите духовни учители на човечеството) можем да се опираме дотолкова доколкото да започнем да мислим, усещаме, разбираме - те дават посоката, идеалите, методите, но работата е от нас. Личния опит според мен е най-важния. Иначе ще заприличаме на онези невежи, от притчата за дървото на живота, които само разнасят семката на живота без никога сами да са я посяли. Не съм съгласен с последното изказване на Венци, че " Висшият Аз ... е объркал доста хора". Може би просто отново имаме разминаване в терминологията. За мен Висшето Аз е проекция на Христовото съзнание в човека. Висшето е Божественото в нас, за което мъдреците казват, че ако само един път в живота си го чуете да ви говори, то целия ви живот се осмисля. И ако го чуете, приложете го веднага, иначе благоприятните условия на живота ще се сменят и вие ще изпуснете мига. Ако смятате, че е подходящо можем да отворим тема за "Висшето Аз", за да не се отклоняваме от основната тема тук. Естествно споменатото по-горе са личните ми разсъждения. Надявам се не съм бил твърде многословен. Направихме малко отклонение от темата. Нека да се върнем отново към това що е смирение. Според мен смиреният човек има още едно качество - да изслушва другите. Как мислите? Дали това е така? И какви други добродетели трябва да има човек, за да може да се нарече смирен?

Наскоро прочетох в една книга. Цитирам по памет: Ако искате да се жените първо попитайте Бог, после баща си и майка си, после себе си... и тогава решете. (справка НБ, 1926г) Мисля си, че майката и бащата може би освен реални личности могат да бъдат разглеждани и като символи на съответно ума и сърцето. Беше споменато също, че е добре да се посети астролог, въпреки че и те понякога имат ограничения. Като си мисля, в крайна сметка трябва на всеки да е ясно, че всеки ще "сърба това, което е надробил" - ни повече, ни по-малко.

Светле, благодаря ти за хубавата тема. Въпроса за семейството, кариерата и любовта и как те са свързани с духовността е много актуален. И може би още столетия ще е. От езотерична и психологична гледна точка имаме следното. От една страна имаме: тяло, семейство, народ, земя + материални придобивки от друга страна имаме: колективно съзнание, свобода, Космично съзнание + духовни / нравствени придобивки Има ли противоречие? Това две алтернативи ли са? Според мене да, НО само от гледна точка на сърцето, чувствата, стремежите! Да, в стремежите си, човек трябва да има ясно самоопределение: дали ще се стреми към материалното или към духовното. НО, това което е противоречие за сърцето е проста задача за ума. Просто трябва да се мисли в едно измерение повече, както онази задача с клечките или да се мисли малко по-задълбочено. Ума разбира, че всъщност това привидно противоречие е лесно разрешимо и решението може да бъде намерено в Природата. Да вземем едно растение. Растението има корени от една страна и стебло и плодове от друга. Корените на растението това са условията, в които се намираме - тяло, семейство, народ, земя и материални блага. Стеблото и плодовете са съответно духовното и божественото - колективно съзнание, свобода, Космично съзнание + духовни / нравствени придобивки. Без корени, от които да черпим жизненост, не може. Но ако останем и се концентрираме дълго време само в корените, оставаме в тъмнината на земята. Никога няма да имаме достатъчно дълбоки и стабилни корени, с които да черпим сокове за стеблото на живота ни. И никога няма да можем да възприемем животворните Слънчеви лъчи, за да станем човеци - дървета отрупани с плодове. За да може един ден природата като обърне всвоя взор към някое от разумните свои деца да каже: "От това дете велик човек ще стане!" Наскоро на една лекция чух една случка за овощаря, то си бeше направо притча. Лекторът разказва, че го извикал един обикновен овощар. Овощаря казал: знаеш ли аз не разбирам много от история и духовност, но да ти кажа какво научих от растенията. Ако на едно растение отсечеш корена му то погива. Ако на едно растение отсечеш връхчето му, то спира да расте нагоре. Затова, пазете корените и върха! Това правило може да се приложи не само в личния живот, но и в живота на обществата, народите, епохите. Изтръгнете (изтриийте или изопачете) на един народ корените - историята, отсечете елита му (духовния) и този народ ще загине. Само да спомена, че има и астрологична гледна точка към въпроса: Аз - Ти, Семейство - Кариера. За тях може би някой опитен астролог ще каже.

Венци, благодаря ти за тази интересна гледна точка към въпроса на смирението. От твоя постинг вадя следните заключения: - смирен човек е този, който е минал през война, т.е. през външни и/или вътрешни изпитания - смирен човек е този, който пази вътрешният си мир... а може би и външния. Преди да мине през изпитанието човек е негативен т.е. подготвя се да приеме, подготвя се да се с-мири, да се изпълни с мир. След като е преминал - е позитивен, т.е. даващ. Задържа, осмисля, развива, проявява това, което е научил. Вече е с-мирен.

Страхът има отношение към чувството за сигурност. Не случайно Браян Трейси казва: "Колкото повече търсиш сигурност, толкова по-малко сигурност ще имаш. Но колкото повече търсиш възможности, толкова по-вероятно е да постигнеш сигурността, която искаш." Но може ли наистина човек да е сигурен, да е осигурен? И защо се страхуваме да сме не-осигурени? И може ли животът да е сигурен въобще?

С - Мир - Е - Ние В този дух на размисли, за да разберем значението на думата смирение, за да разберем кой човек е смирен, трябва да помислим първо какво е значението на думата Мир. В речник на Бълг. език от 1998г думата мир се разглежда като "състояние на отсъствие на война" и "състояние на търпимост, на разбирателство, отсъствие на вражда и раздори; сългасие, сговор". От другата страна мирът е психологично състояние и качество - "спокойствие, покой, душевно равновесие, успокоение." Интересно е да се отбележи, че в Цариградското издание на Библията (тази която е ползвал и Учителя) думата мир се изписва по два начина: - Мир - в смисъл на душевен покой - Мiр - в смисъл на свят, вселена Още едно от значенията на думата мир в същия речник е: "цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата; междузвездната материя и всички останали космически тела; Земята, земното кълбо; човешкото общество" "Който се храни с Божието Слово, има живот себе си! Той изпитва вътрешен мир, подем на силите и енергия." - казва мъдрецът (НБ, 10.06.1917г). И също: "Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост." (източник) Предният век голяма част от развитието на езика се е влияел от Библията и смисъла, който се влага в думите там. Да погледнем сега някои значения на думат мир в Библията. "Той (Христос) е нашият мир. " (Еф. 2:14) "Плодът на Духът е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание: против таквизи няма закон" (Гал 5:22, 23) "И плодът на правдата се сее с мир." (Иак 3:18) "Това казах, за да имате мир в Мене." (Ев. И. 16:33) "Пророкът, който пророкува за мир, - когато се изпълни думата му, тогава ще се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил." (Ер 28:9 ) "Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха." (Пс 85:10) "Пътищата й (на Мъдростта) са пътища приятни, И всичките й пътеки мир." (Пр. 3:17) "А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак" (2Сл 3:16) "И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед" (Йов 22:29) "И той ще бъде нашият мир." (Мих 5:5) "И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом! И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него...." (Лук 10:5-6) "Божието царство е... правда, мир и радост в Светия Дух." (Рим 14:17) мирно ще легна и ще спя (Пс 4:8); за да съживявам духа на смирените (Ис 57:15); Моя завет на мир (Чис 25:12); имаме мир с Бога (Рим 5:1); защото съм кротък и смирен на сърце (Мт 11:29); Божият мир (Фил 4:7); Христовият мир (Кол 3:15); Благодат и мир (Фил 1:2) и т.н. В Библията често се казва също: иди си с мир, тръгва си с мир, идва с мир, носи мир и т.н. Мирът има отношение към зеления цвят. А зеленето освен цвят на покоя е и цвят на израстването, на богатството. Свързва се с тонът Фа и Вечният Дух. Мирът също има отношение и към синия цвят. А синия цвят е също цвят на Истината, цвят на примиряване на всички противоречия, цвят на вярата. Свързва се с тонът Сол и Духът на Истината. На базата на горните разсъждения мога да предположа, че с-мир-ен човек е този който: - има душевен покой в себе си - е търпелив, толерантен - е уравновесен, тих, спокоен - е справедлив, правдив - е богат - е мъдър - разбира хората и хората го разбират - не проявява насилие - проявява Истината - има вяра - работи за своето израстване и за израстването на другите - има мир в своя дом, носи мир във всеки дом, който посещава - завършва работата си с мир, завършва денят си в хармония със себе си и околните - може правилно да взема тона фа и тонa сол - е отражение на целия космос - има и другите добродетели: любов, радост, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание - се храни с Божието Слово и е изпълнен с енергия и сила - проявява Божественото, в него Духът работи - който е в съгласие с Бога Имайки предвид всичко това, може да се помисли какво има предвид Христос като казва следното: "Мир вам! ... Мир ви оставям; Моя мир ви давам;" Или Беинса Дуно: "Моят мир да бъде с вас!". Какво Благословение се предава от Учител на ученик (търсещ) с една фраза само!

изкуство - сърце - жена - Любов наука - ум - мъж - Мъдрост религия - воля - дете - Истина Изкуството, науката и религията са стълбовете на всеки социум. Но под понятието "религия" тук аз разбирам най-висшия и смисъл - като връзка между Любовта и Мъдростта. Религията в смисъл на духовното, Божественото, а не в църковния смисъл на думата.

Има сънища, за които трябва да се говори и такива, за които не трябва. Има такива, които да се споменават само в тесен кръг и такива, които въобще не трябва да се казват на никой. Сам човек трябва да реши, кой сън на кого да разкаже. А иначе относно тълкуването, група психолози са изработили етика на сънищата. Основното правило гласи: Когато казваш мнението си за значението на даден сън винаги почвай с думите: Ако това беше моят сън..... По такъв начин опасността от внушаване на значението на съня изчезва, а остава едно ниво на споделяне.... Може също да се започва с думите: "ако бях на твое място бих си помислил че..." Също е добре да не използваме думи от сорта: "това със сигурност означава че" и подобни, а по-скоро думи като: "ако бях на твое място за мен това би означавало" или "това може би означава че" и т.н. Ако забележите всички мои предишни постинги, където съм давал някакво мнение за нечий сън, са в този дух. В крайна сметка човек сам трябва да реши какво е значението на съня, тъй като това е неговия сън. Аз също вярвам, че сънищата са нещо сакрално и че работата със сънят "може да отвори вратата на Божественото вътре в нас”". В България има например важни исторически открития правени на сън. Изследователят сънува точното място, където да отиде и директно намира това, което търси. После идват професори да черпят опит от такива "невежи" хора. Въобще сънят е голяма сила. Не случайно психолозите казват, че една от най-дълбинните работи в психоанализата е работата със съня.

Да и аз мисля, че вярата е необходима дотолкова доколкото да се превърне в знание, в опит, в плът и кръв. Иначе ще приличаме на онези хора от притчата Мъдрецът, царската дъщеря и дървото на живота, които по цял ден разнасяли семката без да се сетят да я посадят. Да вземем един друг пример. Някой е болен, да кажем боли го глава. Идва един негов приятел и започва да му обеснява, че може да се лекува с мисъл, обеснява му въпроса от всички гледни точки. Казва му, че трябва да вярва и ще се излекува, но този философ сам нищо не може да направи. Идва втори приятел на болния. Той нищо не обеснява, не философства, не говори много, не убеждава. Само поставя ръце на главата на болния, затваря очи, стои така няколко минутки и болния оздравява. Кой има по-силна вяра? И при кой от двамата приятели, които идват да помагат, вярата се е превърната в знание? Явно, че вторият приятел не просто вярва, а Знае и Може. А сега нека някой отиде и го убеждава, че лекуването с мисъл е невъзможно. Ще му повярва ли този адепт? Не той ще каже: кажи ми какво те боли да поставя ръце на теб... Това ще каже. Затова колкото и да философства човек, ако не види Христа, т.е. докато не стане проводник на Космичните Закони - Любов, Мъдрост, Истина, докато няма личен опит, ще прилича на онези фарисеи и митари, които се питали: това Божият Син ли е или не...? Да му вярваме ли или не? И вече 2000 г хората все това се питат.... "Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек?" - казва мъдрецът. (източник)

Да, самонаблюдението наистина е една от първите крачки. В будизма например, випасана медитацията, вид (само)наблюдение на това което Е, е метод за добиване на мъдрост. Наричат я медитация за мъдрост. Подобни упражнения има и от Беинса Дуно. (например МОК1-4 и СБ 1919г). Да, аз също мисля, че ретроспективния анализ е от голяма полза за будността на съзнанието. Много школи дават упражнение, преди заспиване да се прави мисловен преглед на събитията от деня в обратен ред. Това упражнение го има и при Рудолф Щайнер и при розекнройцерите (по линия на Макс Хайндел) и при някои клонове на будизма и при ранното християнство и разбира се в Школата на Беинса Дуно (например МОК4). Някои препоръчват към реторспекцията да се направи и анализ, къде човек е сбъркал (без самообвинение, само като констатация) и даже препоръчват мислено да поправи грешката си. В други школи препоръчват по време на ретроспекцията да си отговаряме на въпроса, кои наши действия през деня са в хармония с учението (божественото в нас). Накои пък препоръчват да поискаме мислена прошка от хората, които сме обидили и наранили без да искаме, да излъчим любов към тях. А други препоръчват ретроспекцията да се прави напълно безпристрастно като един преглед на събитията, все едно гледаш филм отстрани. Въпроса обаче не е на теория, и къде какво е дадено, а на практика. Човек да избере един метод и да го пробва дали работи и да види какви резултати ще има. Но е добре да е ясно все пак какъв е точния метод и кой / къде / как го е дал. В този смисъл написаното в този постинг може да послужи само като отправна точка за проучване и размисъл, а не с цел да даде инструкции как да се прави упражнението.

Що е будност на съзнанието? Във всички духовни школи една от основните задачи на ученика е да развие будност на съзнанието. "Будни бъдете!" - гласи призива към търсещите. Но що е будност на съзнанието? Ако попитаме някой обикновен човек, може би би казал, че това е гъвкавост, схватливост, адекватност, реагиране според ситуацията. Има една такава случка на "Игрева". Насядали ученици на пейката за обяд. Пейката пада, всички падат на земята само Будният не пада, а веднага се изправя. Психолозите казват, че будността на съзнанието е свързана с електромагнитните импулси в мозъка, както и с процесите на помнене, с паметта. Ако нямаме спомен за дадено наше действие, как може да сме били с будно съзнание, докато сме го извършвали? Ако попитаме обаче някой търсещ, той може би ще каже, че будността на съзнанието подразбира да сме добри, да слушаме вътрешния си глас, да държим връзката си с божественото, да сме интуитивни, прозорливи, да сме в постоянно молитвено състояние, да разбираме нуждите на хората около нас и да помагаме и т.н. При повечето от нас проблясъците на будност са малки и закратко и като че ли после отново потъваме в забвение. Будността на съзнанието обаче има е един друг аспект, а именно будност на съзнанието 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 в годината. И когато човек е буден и като спи, и като се моли, и като се храни, и като умира, и като се ражда, съзнанието му трябва винаги да бъде будно. Или както се казва на символичен език: има един момент в живота на ученика, в който слънцето на неговото съзнание, слънцето на живота никога не залязва. Ученикът винаги, при всички условия на живота, остава буден. Естествено това е много трудно постижимо и в различните школи има различни методи как да бъде постигнато. Но и в будизма, в хиндуизма, и в суфизма, и в християнството се говори за тази будност. Някои примерно наричат това състояние: "Христово съзнание". А според вас що е будност на съзнанието? Какви други аспекти на будността на съзнанието познавате? Какви методи има за постигане будност на съзнанието? Какви методи сте пробвали и с какъв резултат?

Венци, в повечето езотерични школи се говори за проявено и непроявено битие, някъде го нариачт битие и небитие, проявен и не-проявен Бог и от там имаме проявен и непроявен живот. В някои хиндуистки течения примерно се говори за издишки (проявеното) и вдишки (обратно към непроявеното) на Брама. При растенията това е семката (непроявения, неразгърнатия живот) и стеблото с плодовете (проявения живот). При човека имаме таланти и дарби (непроявени) и тяхната реализиция, плодът им (проявения живот). Имаме и божественото, което живее в човека (непроявенеото) и божественото, което човек изявява (проявеното). Също говорим за Мировата Любов, която в терминологията на Школата на Беинса Дуно, тече от центъра на периферията, и за Космичната Обич, която тече от периферията към центъра. Любовта е творческия принцип в Космоса, а обичта градивния. В тялото тези два принципа се проявяват като венозна и артериална кръв, вдишване и издишване. В Паневритмията, 2-ата част - Слънчеви Лъчи, също са заложени тези два принципа. В електромагнетизма също, в мозъка, в смяната на сезоните, на денят и ноща, в принципа на еволюция и инволюция, във вземането и даване, в молитвата и медитацията, в майката и детето, в потенциалната и кинетичната енергия и т.н. Значи благодарение на този поляритет се изявява живота. Този поляритет е едно условие живота да се прояви. И все пак от къде извира живота и що е живот? Има една такава песен от Марин Камбуров (някой може и да знаят кой е той). Живот, живот велик Живот, живот велик, много странен е твоя лик. (2) От къде извираш? Где се таиш? Аз света пребродих. Всичко проверих. Не те открих. (2) Извирам от Всемира. От Първата Причина. Долитам на земята - на слънцето със светлината. (2) Значи човек може да преброди целия свят, да обходи всички филисофски и духовни течения, но ако не разбере от къде извира живот, ако сам той не станe Живот, ще е кимвал що дрънка. В този смисъл, Орлине и Венци, философстването и разсъжденията имат дотолкова смисъл, доколкото всеки от нас може да почерпи сокове за изграждането на своя живот. Ако тези разсъждения, не помагат да разширим съзнанието си, да разберем по-добре себе си, ще си играем само на кой казал по-умно нещо и т.н. и ще загубим ценно време... от живота си. И от край време разните философски школи спорят за терминологията и понятията. Спорят и за същността на живота, но той си остава неразбран, остава най-голямата загадка. И каква е крайната придобивка от подобни спорове и дискусии? Ще се обърнем пак към мъдростта на поета. Песента продължава така: Живот, човекът днес желае да те опознай и да те използва, както той си знай. Но вижда - не може, Ти си неуловим. Всесилен, всевластен, неподебим. (2) Аз се прекланям само на Любовта. Извор на всичко в света. Тя всичко движи, всичко гради- велика майка, що ме роди. Човека живота ще завладей в Любовта свята, щом заживей. (2) Понякога музиката, поезията дават директни отговори на сърцето, на подсъзнанието, на душата. Няма нужда от много разсъждения и философствания, щом човек усеща отговора, истината със сърцето си.

Богатството обаче е отговорност и даже изпит. Преди време бях чул на една лекция: "Да си сиромах е изпит, но да си богат е по-голям изпит." Мисля, че това важи и за материалните и за нематериалните богатства. Как мислите?

Също е разумно да пазим хармонията и взаимно да си помагаме, когато изследваме някакъв въпрос. Сега като си мисля за думата разум ми идват разни аналогии. Например: - Ра-Зум. Ра значи светлина, Зум - приемам. Значи ра-зумен е онзи човек, който носи светлина в себе си, който приема светлината и я изявява. И в Паневритмията има едно упражнение "Изгрява Слънцето". В част от него се пее: зум мезум, зум мезум.... Участника събира ръце и после отваря ръце, т.е. приема светлина от Космичното Слънце и предава светлината към хората. - Раз-ум. От раз имаш ум. Раз-умен е този, който е интуитивен, прозорлив, схватлив. Не е случайно и че на български думите ум, аум, ом са близки по звучение. И от там раз-ум, този който проявява божественото (ом, аум) във всеки един момент, който го проявява от раз, веднага, тук и сега. На английски разум се превежда като reason, intelligence, mind, wit(s) . А разумен се превежда като: sensible, reasonable, judi-cious (справка SA Dictionary) . Значи разумния човек е чувствителен, умен, интелигентен т.е. съчетава в себе си доброта (сърце) и интелигентност (ум).

Великите духовни водачи нямат религиозна принадлежност. Те са Извори. Затова и мъдрецът казва: "Някои могат да ме питат към коя религия принадлежа. Отговарям: към никоя съвременна, куха, без съдържание религия. Аз ще ви кажа към коя принадлежа и ще ви определя какво нещо е религия - най-кратко определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта. По-добро определение на религия от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка - Любовта да действа в душата му и Мъдростта - в ума му, той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога." (източник) Попитали един път Махатма Ганди дали е хиндуист, а той отговорил: "Да, такъв съм. Но съм също и Християнин, Мюсюлманин, Будист и Евреин." Виж също какво отговаря Йогананда на подобен въпрос: тук

Има два вида богатство. Такова, което помага на човека в духовния му път и такова което го спъва, обърква го, изправя го пред противоречия и го запраща на дъното на морето. Хората, които са в хармония с космичните закони "не ще бъдат в лишение" както се казва в Библията. На добрите хора, на чистите по сърце винаги им се помага. Въобще най-голямто богатство на човека е заключено в неговия ум и в неговото сърце. Там природата е заключила велики тайни и ако човек намери ключа за тях и ги използва за добро, той ще бъде благословен. (за справка виж например тук) Не са случайни думите на мъдреца: "Аз твърдя, че материалните блага са резултат на добро духовно състояние. Материалното богатство е само за добрите хора. Богатството е винаги във връзка с нашата душа и нашия ум. Така ние можем да сме богати с мисли, може да сме богати и с материални блага. Често в духовния свят с тези неща става обмяна - например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения. Най-сетне след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, той вижда, че богатството не е най-главната печалба, но щом го поиска дава му се." (Протоколи 1906-1915г, стр. 89)

Венци малко е въпрос на понятия и какъв смисъл валгаш в думите? Май ти беше отворил такава тема за думите и понятията. На мен мнението на Латина ми допадна и съм съгласен с нея. Но също съм съгласен и с теб за например това че "Истинската интуиция е качество на Духа". Иначе не мога да се съглася с изказвания от сорта, че женската душевност не е свързана с интуицията. Могат да се покажат много изследователи, езотерици и психолози, които казват точно обратното. Може би в влагаш в понятиaтa "душевност" и "интуиция" специфичен смисъл и от там идва объркването? Така, че моля те обосновавай се добре, тъй като явно понятийната ти система е различна от моята (а явно и от на други хора). Естествено, това в известна степен е нормално, но в крайна сметка трябва да разбираме гледните точки на другите... иначе какъв е смисълът на комуникацията въобще? Та в този смисъл ако можеш да пишеш по-дълги постинги и по-ясни, по-обосновани, ще е добре. Благодаря ти предварително. Та да се върна към темата. Успехът според мен често зависи от качества и добродетели като твърдост, всеотдайност, дълбочина. Успехът мисля, че е свързан и с способността на човек да дава обещания и да ги изпълнява навреме. Мисля, че това е особено важно. Или както казва Денис Уейтли, американски експерт по личностно развитие: "Победените дават обещания, които не изпълняват. Победителите дават обещания, които винаги изпълняват. " Аз го разбирам и така: Неуспелите дават обещания, които не изпълняват. Успелите дават обещания, които винаги изпълняват. Как мислите?

Една мисъл от Майкъл Гелб от книгата му Как да мислим като Леонардо Да Винчи: "Великите умове задават велики въпроси." Може би трябва да се продължи мисълта.... и намират велики отговори.

Често се говори, че смирението е голяма добродетел? Но дали го разбираме правилно? И дали в съвременния свят наистина знаем как и кога да бъдем смирени? Що е смирение според вас? Ето една възможна отправна точка за размисъл: "Писанието казва: "Бог не е само на Небето; Той живее в сърцата на смирените". Следователно, първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца: като ви набият или счупят краката, да кажете "няма какво да се прави!" Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете "ние се смирихме." Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброта, да съзнаете и да кажете: "Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам."" (източник)

Понякога ние говорим, че еди си коя постъпка не е много разумна или че еди си коя идея е разумна и оправдана. Но замисляли ли сме се какво всъщност е разумна постъпка? Какво е разумност? Кой човек е разумен? И въобще що е разум?

Ако всичко е живот това означава, че има живот и в камъните, минералите, звездите. А основно качество на живота е разумността. Това значи, че зад всичко живо, т.е. и зад най-малката частица от Вселената има разум. Ако е така тогава материалистичното схващане за живота е много ограничено и съвременните учени имат още доста да работят докато стигнат до една по-нова теория. „Ако мислите, че животът представлява само материалната част, или че е изтъкан само от идеи, тогава вие сте в грешка. Ако под думите дух и материя разбирате полюсите на живота, който се изразява в две течения - материализъм и идеализъм — тогава вие сте на прав път. Животът се изразява посредством полюсите: дух и материя, мъж и жена и т. н. " (източник) А може би, за да разбереме живота трябва да си обясним това що е реалност и как живота се проявява, като едно съзнателно движение в природата.(справка, НБ, 21.11.1926) Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността са: Първо стъпало: Материята е кондензирана Енергия; Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина; Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл; Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов; Пето стъпало: Любовта е плод на Духа; Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало. (източник) Може би по всички тези стъпала тече и се проявява живота. А може би животът е там, където се проявява Бог. (виж например тук) Също говорим и за категориите: старозаветен, новозаветен, праведен и ученически живот. (виж например тук) Както и за физически, духовен и Божествен живот. Говорим също и за Дърво на Живота, както и за завета от Библията: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа." А може би същността на живота - това е Любовта. (виж например тук) А може би е задача на бъдещето да разберем какво е това живот. "Животът е най-голямата загадка" - казва Беинса Дуно. (виж например тук) Малко нахвърляни идеи...

Що е живот? Преди време гледах един филм по Discovery, в който се говореше за различните форми на живот, за това дали има форми на живот, които ние не познаваме и т.н. В един момент от своето изследване обаче учените стигат до един ключов въпрос: Що е живот? И те установяват, че не могат да отговорят на този въпрос. До скоро учените са смятали, че живота е базиран на въглеродна основа, но изглежда, че това схващане е остаряло вече. Явно учените трябва да предложат нова теория. Но като си мисля стигам до извода, че този въпрос е важен не само за учените, но и за всеки човек. За да разберем живота и за да можем да си отговорим на основни житейски въпроси може би първо трябва да дефинираме понятието "живот". Що е живот според вас?