Иво

ЛДжей задаваш общ въпрос - получаваш общ отговор. Може би трябва да зададеш въпроса си по-конкретно? Какво правило си нарушил(а) (ти или твой близък) и какво те кара да мислиш върху темата, която си отворил(а)? Ако ти изходиш от личния си опит може би и отговорите ще бъдат в този дух? Аз лично смятам, че ако човек зададе правилния въпрос, рано или късно ще получи правилния отговор.

Здравей Флоренсио, Балгодаря за ценната тема. Тук можем да обсъдим ползотворността на различните видове кълнове, за какво се ползват, кой какъв опит има и т.н. Кълновете са с най-висока концентрация на витамини, минерални вещества, ферменти и аминокиселини - се казва в книжката Кълновете - лечение и здравословно хранене. Не съм я чел, но наскоро приятели ми я препоръчаха. Може би и на теб ще ти бъде интересна. В статията за житните режими пък се казва: "В зародиша се намира по-голямата част от биологично ценните мазнини с високо съдържание на витамин Е, калий фосфор и магнезий. Изследванията показват, че покълналите зърна акумулират и синтезират космичната енергия и са много по-заредени с прана, белтъчини, калций и магнезий. Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е имало преди. Става рязко активиране на ферментите и разпадане на белтъците, мазнините и въглехидратите, като се образуват лесно усвоими захари, мастни киселини и особено витамини.... В кълновете съдържанието на витамин С и В6 се увеличава над 5 пъти, на витамин В1 – 1,5 пъти, на фолиева киселина – 4 пъти, на витамин В2 – 13,5 пъти!" За жалост моя опит е само с леко разцъфнало/покълнало жито. Но наскоро като ходих в един здравословен магазин видях, че има най-различни видове покълнали семена, които се ползват за лечение и с профилактична цел. Някой може ли да сподели повече за покълналите храни? Какви покълнали зрънца хапвате? Освен за общо тониране ползват ли се и при конкретни болести? Каква е технологията за покълване и различна ли е за различните зрънца?

Да, именно. В духа на терминологията, която използвах в предния пост, принципите определят законите, а законите - фактите. Ако човек познава и спазва принципите той може да борави правилно със законите и да неутрализира влиянието на един закон с друг.... точно както е споменато в Седемте Херметични Принципа на Хермес Трисмегист. Може би е редно да дадем някакви конректни примери, за да не става объркване? Или някой ще предложи други гледни точки към въпроса / темата?

Хубава тема. Благодаря ти Имаше една такава древна мъдрост: Ако мъдрецът живее със закон е нещастен. Ако глупакът живее без закон е нещастен. В този смисъл правилата, законите са за неразумните. Разумният човек няма нужда от правила и закони, защото той е в постоянна връзка със своята висша същност, с Великата Природа. Тя сама му подсказва кое е правилно и кое не е. Когато човек влезе в един дом, ако е досетлив той знае какво да прави. Няма нужда от правила. Ако обаче не е, стопаните бързо ще му напомнят. Същото се случва ако човек влезе в една група, общество, град, държава и т.н. Следователно правилата и законите са оградата на “къщата”, която човек иска да посети и от чиито блага иска да се ползва. Не е ли същото и в Природата? Ако човек е запознат с нейните принципи и закони и ги спазва, Тя ще му съдейства. Ако обаче реши, че е “свободен” да прави каквото си иска, бързо ще разбере силата и. Има една такава класификация: Свят на принципи – Божествен свят - мъдреци Свят на закони – духовен свят - търсещи Свят на факти – физически свят – заспали Когато заспалият излезе от света на материята и насилието, когато влезе в закона на Любовта и се пробуди се превръща в търсещ. Той разбира, че в Природата има разумни закони, които би следвало да изучава, уважава и използва за добро. Когато търсещият се е пречистил чрез Любовта и е добил знание (Мъдрост) следвайки Пътя, той влиза в света на Истината. Тук никакви правила и закони не съществуват, защото цялото същество на търсещия вече пулсира в синхрон с Космичния Ритмус. На този етап тръгналият по Пътя се превръща в Мъдрец / Посветен, а по-нататък може и в Учител на човечеството . Той вече е самият Път. “Аз съм Пътят, Истината и живота.” – както преди малко беше споменато в една друга тема. (бележка: терминологията за 3те свята е по беседи и лекции; термнилогията: заспал, търсещ, мъдрец, както и останалите разсъждения са личнo мнение) Мисля, че Благост също е дала една интересна гледа точка към въпроса.

Да, аз също смятам че компасът се намира във всеки един от нас, само трябва да се ориентираме в посоките и да можем да разчитаме правилно картата, която описва Пътя. Наскоро ми попадна една интересна мисъл от Емерсон. Споделям я защото мисля, че дава още една гледна точка към темата за целта на Пътя и неговото извървяване. Ето я и мисълта: "Не следвайте накъде води пътя. Вместо това устремете се натам, където няма път и оставете пътека." Как мислите?

Да... като че ли през пролетта старото се заменя с ново, негативното се променя в позитивно, като че ли идва един подем и ентусиазъм за работа. Природата съблича своята стара дреха, и се облича в нова промяна. В тази връзка има и едно такова утвърждение (формула) с движения: "Събличам стария човек на греха, събличам всички мои болести, немощи и заблуждения и ги изпращам в земята. Обличам новия човек на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта. " (3 пъти) При “събличането” ръцете обливат/обхождат тялото отгоре надолу започвайки от темето, после върха на главата, третото око, сърцето и надолу до пръстите на краката. При “обличането” е обратно. А може би пролетното време и настроение може да се изрази най-добре с музика. Сещам се за няколко пролетни песни поне.

Да, и аз мисля, че правилния въпрос е много важен. И може би е хубаво по-често да си задаваме ключови въпроси (естествено без да се самотормозим). Някак си като че ли, ако често искаме отговор, ако често хлопаме на вратата, рано или късно тя се отваря. Просто не трябва да се отказваме, а да вървим напред с търпение и вътрешна увереност. Отговора често е по-близко отколкото си мислим.... поне това аз съм забелязъл в моя живот.

Аз съм забелязъл, че обикновенно ми се решават някакви проблеми - понякога материални, понякога мисловни/емоционални. А понякога просто ми идват свежи идеи - преосмисляне на някои житейски позиции и ценнности, осъзнаване на нови аспекти от мен самия или на хора в близкото обкръжение и т.н.

Венци, би ли изразил позицията си по-ясно? Каква е връзката с темата? С какво по-точно не си съгласен?

Енергиите на Пролетта Пролетта е сезон, през който всичко живо започва да се обновява, да разцъфва. Птичките пеят, растенията се пробуждат от зимен сън, душата на човека се отваря за нов живот. В това време когато човешкия организъм се е пречистил (с методи като житния режим например), той вече е готов да приеме жизнената енергия на Природата. Разумният човек би следвало да е запознат с изключително силното действие на енергиите на пролетта и да ги използва. Пролетта символично отговоря на времето от 0 до 6 ч в денонощния цикъл на въртене не Земята около Слънцето. Слънцето сутрин е положително-даващо, а Земята отрицателна-възприемаща, затова тогава ние трябва да сме будни и възприемчиви към праната. През пролетта, при изгрев слънце, енергиите на природата са лековити. Който иска да се лекува, който иска да бъде здрав, нека посреща изгрева на слънцето особено през пролетта. Нека се разхожда сред природата, нека приема първите слънчеви лъчи, които са най-силно въздействащи, нека вдишва чистия въздух. Пролетните енергии са като океански вълни, и ако човек е опитен сърфист би могъл да ги използва за своето здраве и духовно усъвършенстване. Пролетта е и началото на Паневритмията – метод за хармонизиране със силите на Природата. Пролетта напомня и за онази Космична Пролет, която сега настъпва в развитието на човечеството, когато обществата и народите ще заживеят братски. За какво още ви напомня пролетта? Как можем да използваме пролетните енергии? Какви методи можем да приложим през пролетта, за да сме по-щастливи, по-позитивни, по-здрави? Споделете своя опит и разсъждения.

Що е геройство? Предполагам всеки от нас помни някоя приказка, която често е чувал като малък. Приказките, митовете, легендите ни потапят в един свят на приключения и геройства, свят изпълнен с феи, чудеса и победи, свят на пробуждане на истинската ни същност. Всяка приказка си има по един герой. Героят често се налага да прекоси безкрайни земи и океани, да се изправи срещу дракони и рицари, за да спечели ръката на своята любима, за да намери себе си. Героят често се жертва за цел по-голяма от него самия. Той надскача предела на своите възможности, предел недостижим за мнозина. За да извърши подвиг, героят се налага да излезе от своята “зона на комфорт”. Налага се да влезе в зоната на неизвестното и несъзнатото, където се изправя пред редица приключения, търси източника на живота и силата в себе си, за да продължи напред. Често намира съмишленици и ментори, които му помагат в пътя. Пътят някак си сам се разкрива пред него, той се сблъсква точно с това, за което е готов. Този път изисква да преодолее множество изпитания и да жертва своите страхове и слабости; да се справи се с обезсърчението, отчаянието и съмнението; да победи дракона - своето его; да понесе много страдания; да събуди своите спящи дарби и способности; да изяви най-доброто от своята същност. И след като мине през всичко това, той отново се връща в своята ”родина”, но вече с едно ново ниво на съзнание. Съзнание в което царува един вътрешен мир и покой. Станала е трансформация, търсещият се е превърнал в герой. Той е станал герой, който вече е разбрал че “животът е най-голямата мистерия”, но сега той я разбира малко повече от преди. Всъщност не мислите ли, че във всеки човек живее по един герой? Самото зачеване, излизане от корема на майката, порастване, изправяне срещу живота, срещу себе си е геройство. Всеки човек е един малък герой в драмата на своя живот. Но възниква естествения въпрос кой човек е истински герой. Ще отговоря с думите на мъдреца: “Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти.... Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си ...” Може би в този смисъл истински герои са само великите гении на човечеството? А може би истинските герои имат хиляди лица и проявления? (справка: видео интервю с Joseph Campbell, Тhe power of Myth – the heroes adventure; както и книгата: A hero with a thousand faces) Що е геройство според вас? Кой човек е герой? Примери от личния си живот за постъпки/хора, които смятате за героични? Или от може би от историята? А кои са другите лица на истинския герой?

Разумността е свързана с Божественото в човека. И ако човек би попитал как се изразява Божествения живот, мъдрите биха му отговорили: чрез Разумността. В по-горен постинг споменах че според мен разумността е свързана с толерантността. Не случайно мъдрецът казва: "Да бъдеш разумен, значи да бъдеш благороден и отстъпчив. Разумният живот изисква взаимни отстъпки: единият отстъпва и другият отстъпва. Например имаме една торба с пари. Поставяме тази торба пред някой разумен човек, той я погледне, замине си и казва: “Сега не ми трябват пари”; мине друг разумен човек покрай нея, казва същото; мине трети разумен човек и той я отминава – всички си отстъпват взаимно. Дойде ли четвърти, комуто са нужни пари, бръква в торбата, взема нужната сума и оставя торбата на мястото. Друг път този човек минава покрай торбата, отваря я и оставя в нея известно количество злато и си заминава. Така постъпват разумните хора. Мине ли някой неразумен човек покрай торбата, веднага се спира, замисля се и казва: “Будали са тия, които са оставили тази торба с парите насред пътя. Я да я задигна аз!” Задига я той и я използва само за себе си. Това е култура на кражбата. Торбата е само един образ, с който искаме да изразим отношенията, които съществуват в Разумния свят... " (МОК4, Преходни състояния на съзнанието) Май излиза, че истински разумният човек би следвало да е развил голям сбор от качества като толератност, благородсво, досетливост, желание за взаимопомощ, жертвоготовност и т.н. Как мислите?

Вчера хапнах ангелска супичка - направо благодат. А водичката на супата си беше чудничка - изпих няколко чаши... Позволих си и една маслинка. Менюто дадено от Севдалина е само примерно и е за 5 или 10 дневно гладуване и съответното 5 или 10 днвено захранване. Менюто е копирано от този постинг. Благост, би ли ни споделила ти как се захранваш? Ти имаш повече опит.

Това е източно твърдение...

Мисля че е очевидно, че при подобна практикa би следвало да има въздържание от интимна близост за съответния период. Въпреки това, моето лично мнение е, че ако човек се чувства силно натоварен психически от това е възможно да си го позволи. Принципа според мен е по-добре веднъж и да забравим, отколкото през целия режим и да се борим мисловно... Имаше една такава притча. Двама монаси, които били дали обет да не се докосват до жена, вървели по един път. Стигнали до една река, която трябвали да прегазят, но една жена ги помолила да и помогнат. Единият монах взел жената нагръб и я пренесъл. Продължили пътя си. След доста време монахът, който не докоснал жената попитал другия: - Братко, защо пренесе жената? Нали бяхме дали обет? Другият монах отговорил: - Братко, аз я пренесох и забравих за нея, а ти още я носиш в съзнанието си.... Както беше споменал Васко въпреки, че има общи правила и препоръки, приложението им е индивидуално и всеки трябва да реши за себе си.

Богатството естествено трябва да се пази. Но според мен истинско богатство е това, което не може никой да ти отнеме, дори смъртта. Що е богатство тогава? Ето още няколко гледни точки: "...всеки човек, който цял живот прекарва в сиромашия, но нито за момент не се поддава на мисъл за кражба или за някакво друго престъпление, той е човек с големи знания, с дълбока философия за живота – богат човек е той." (ИБ 1920г, Те свидетелстват) "Може ли да се нарече сиромах човек този, който възкресява мъртвите? Той може да няма външни богатства, може да няма къща, де глава да подслони, но той е вътрешно богат човек, със знания, сила и мощ. " (ИБ 1920г, Те свидетелстват) Виждаме, че богатството понякога стои в незабележимото, невидимото за окото, в малкото на пръв поглед. Ако човек разбира законите на Природата в едно житно зърно би намерил по-голямо богатство от всички учения, философия и религии... точно както говори мъдрецът от притчата за житното зрънце. И както житното зърно страда, за да израсте, така и човек, който иска да придобие истинско богатство трябва да премине през множество страдания, за да поникне нагоре към слънцето на живота.

Един от основните фактори, за да се усвои финната енергия от храната е дъвченето и концентриранта мисъл върху храната. Забелязъл съм, че когато мисля за нещо различно от храната и мисълта ми тече бързо дъвча малко и гълтам големи хапки. Това е крайно вредно. Обратното, ако съм концентриран върху храната, настроил съм се преди да почна да се храня, тогава храненето е много по-пълноценно. Пълноценно е не само физически, но и някак си ми носи по-голямо вътрешно уводолетворение. Мисля че концентрацията, спокойствието (положителната настройка) и бавното дъвчене са едни от основните фактори за пълноценното хранене, хранене свързано с духовността.

Аз смятам да използвам негрухано жито - има ги в добро качество по супермаркетите и диетологичните / здравословните магазини. Тази година смятам да правя така: слагам вечерта малко количество жито в термос с вода около 60градуса и сутринта пия водата с малко мед и после през деня ям житото. Други години съм пробвал и с варено жито и с жито стояло във вода на стайна температура... разни варианти. Всяка година пробвам докато усетя, кое е най-добро за мен в този момент, кое ми действа най-добре.

Здравей кирау, Известна ми е тази статия. Не е записана от брат Боев иначе едва ли щеше да съдържа спорни твърдения от сорта на това, че режима се прави само с грухано жито ... и т.н. Но всеки е свободен в крайна сметка да повярва на каквато иска информация и да направи режима както сметне, че е правилно. Важното е да работим, да правим опити и малки крачки по пътя на себепознание / себепречистване. Поздрави, Иво

Благост, само да доуточня, че да не звучи така сякъш ние трябва да чакаме някой да ни свърши нашата работа и да ни трансформира отвън. Мисля че човек сам без подкрепа трудно може да стане "предател" на недостатъците си. Затова има духовни школи и методи, психологични методи... НЛП и т.н. Та в този смисъл без подкрепата на Божественото в нас не можем сами да направим трансформацията. Перифразирам от горния си постинг: Господи, Ти, който живееш в мен, без Tеб не мога да се справя. Помогни ми да трансформирам своите недостатъци в красиви бисери, които да поставя като градивни камъни в зданието на моя живот.

Още една гледна точка. Да предадеш своите недостатъци, да предадеш омразата в себе си, да предадеш своето неспокойствие, своето безверие, своето нещастие ... Да кажеш: Господи, досега аз работих върху своите недостатъци, но не успях да се справя. Сега Ти работи, предавам ги в Твои ръце. Ето ти едно чудесно предателство.

Здравей Ек, Доколкото аз знам схемата е такава: - най-добре само сурово жито, оставена във вода от предната вечер (а според някои и малко по-дълго) - ако не можем само на жито - добавяме ябълки, орехи и мед; ако имаме проблеми със зъбите варим житото - ако това също е трудно биха могли да се добавят някакви плодове. Това вече е индивидуален въпрос, както каза Васко "прилагането ... винаги е индивидуално". Вода, по възможност гореща, и чай аз пия на корем по време на режима. Повече вода по-добре. Организма се чисти. За кафе мисля, че кола, кафе и подобни не са добра идея. Ако си престрастена обаче и пиеш много кафе може би трябва консултация с диетолог, там вече не разбирам... пък и не пия кафе Ти трябва да решиш. Примерно аз, когато почвах да се занимавам с гладолечение / гладопрофилактика първо почнах с профилактика (чай и малко плодове) един път в седмицата. После като свикнах, пробвах вендъж 3 дена. После веднъж 7 дена. И въпреки, че имах опит вече, 7 дена завършиха с ужасно захранване на един рожден ден - писах за това някъде по-горе. Както каза Орлин при отпостване те гони такъв вълчи глад, че трябва много силна воля, за да се захраниш нормално. Така че ако 9 дена ти се струват много, според мен можеш да почнеш с по-малко число. Например 3 дена или 5 дена... за да не се чувстваш психически натоварена от идеята, че режима е дълъг. Като дойде съответния ден ако видиш, че се чувстваш добре можеш да удалжиш с още два примерно и т.н. до 9. После захранване - за това вече много сме говорили тук във форумите. Ако имаш някакъв специфичен режим на хранене или някакви здравни проблеми е крайно препоръчителна консултация със специалист. По принцип при такива режими особено ако човек няма много опит трябва да в внимателен (според мен). Мисля че също е особено важна настройката. Режима да става с любов, не с насилие. Има разлика между воля и насилие върху психиката ни. Да сме радостни по време на режима, да ни е светло на душата, да сме изпълнени с балгодарност. Подготвяме се за пролетта - красив сезон. Каквото ставва отвън, това става и вътре. Както пролетта идва в природата, така и в нашия ума да дойдат позитивни мисли, да станем по-добри, по-положително заредени личности...

Орлине и Кирау вижте например: Житни режими. Правилно отношение. Това е обзорен материал за житния режим как е даден и как се прави. За хора, които имат проблеми със зъбите се вари. За хора без проблеми със зъбите – оставя се в малко вода от предната вечер и на сутринта и през храненията целия ден се дъвче бавно. Може вместо във вода със стайна температура да се сложи в топла вода ~40-60 градуса и да се остави в термос или да се завие с вълнена кърпа. На сутринта разцъфтява и се дъвчи по-лесно. Чувал съм и за варианти да се залива с вряла вода, но май тогава голяма част от полезните елементи се губят... Дъвчещ, дъвчеш и гълташ. Това е. Не съм чувал да има вреди. В който и магазин за диетично хранене да влезеш ще ти предложат всякакви семена и сурови кълнове. Използват се от стотици години по цял свят за профилактика и лечение. Житното зърно е емблема на човешката душа, на търпението и смирението, на жертвата, на духовното израстване. То представлява положителната мисъл. Пътят на житното зърно е метод за духовно пробуждане. Житното зърно може да се уподоби и на човек дал ход на вътрешния живот в себе си, човек който изучава смисъла на живота. (справка например: Житното зърно, НБ, 23.03.1914г; Трите зрънца, МОК, 20.02.1927) В житното зърно се намира есенцията на живота: "Ако вие разгледате всички съвременни философски системи и ги преведете в тяхната стойност, едва ли ще можете да извадите от тях толкова екстракт, колкото се съдържа в едно житно зърно. Аз съм дошъл до това заключение. Не само това, но ако вземете съвременните религиозни системи и ги прегледате, едва ли ще извадите от тях толкова екстракт, колкото от едно житно зърно. Тъй че всички тия съвременни философски и религиозни системи, това са цял чувал със злато, от които може да се прехрани цял свят, но едва може да се извади от него екстракт, колкото от едно житно зърно." (Единство на обичта, ООК3, 02.01.1924г) "Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът." (Погледът на Бога, МОК11, 17.06.1932г) Мистично разбиране за житното зърно: "Малката цев пуща малко вода, голямата цев пуща много вода. Такива са законите на физическия свят. В Божествения свят, обаче, законът е обратен: малкото ражда голямото. От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора. И през воденица да мине, и в пещ да се пече, житното зърно всякога остава живо. Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира. Дойдете ли до живите неща, използвайте ги; дойдете ли до мъртвите, тях погребвайте в земята. Христос казва: Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си." (Личност и душа, ООК9, 01.01.1930г) "Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? - По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света." (Разумният домостроител, НБ, 03.02.1935г) Още мисли за житното зърно

Венци, благодаря ти за уточнението. Ето една картинка как се представят графично сефирите

Смята се, че четирите основни видове йога са: Карма Йога, Бхакти Йога, Джнана Йога и Раджа Йога. В България е особено популярна и известна Хатха Йога. Съществуват и множество други видове йога като например: Крия Йога, Мантра Йога, Тибетска Йога , Кундалини Йога, Сурад Шабд Йога и т.н.. Рисунки с медитиращи йоги са датирани на 6000 - 7000 години. А най-ранните текстове, в които се говори за йога са от Риг Веда с предположение за датироква 1 500 – 2000 години преди новата ера. Йога е пренесена на запад благодарение на йога учители като Парамаханса Йогананда и Свами Вивекананда. Основната цел на йога е мокша - т.е. освобождние, просветление, себереализация. Някои от класическите трудове в пътя на йога са: Бхагавад Гита, Упанишадите, Йога сутрите на Патанджали. В Бхагавад Гита например Кришна описва 3 вида йога: Бхакти йога - път на предаността (Любов) Джнана йога - път на осъзнаването, на знанието (Мъдрост) Карма йога - път на действието, на волята (Истина) Явно тези три основни принципа са познати от дълбока древност и не случайно Беинса Дуно говори толкова много за тях, за тяхната проекция във всеки човек и за това, че само хармоничното съчетание на Любовта и Мъдростта може да доведе до Истината. Думата “йога” на санскрит означава единение. А Беинса Дуно напомня, че думата има и друго значение, а имемнно, че “йог” означава “учител”. Христос е бил запознат източните учения. (справка: НБ “Те свидетелстват”, OOK "Което Правя") Известно е, че на Изгрева е имало хора от разни религии и учения, включително йоги. Чувал съм даже, че са идвали и йога учители. Има и един случай, при който на Витоша през зимата се е осъществила среща между Беинса Дуно и странник, за който по непотвърдена информация се предполага, че е бил безсмъртния йога Бабаджи. (справка: разкази на възрастни братя и сестри на Хр. Маджаров) Беинса Дуно е казвал, че може да говори като индуист т.е. запознат е подробно с техните учения. (справка СБ Новото Човечество) В лекции и беседи споменава също така и за "белите йоги" чиито духовни системи са еволюционни, т.е. подходящи и за съвременния човек (въпреки че има и някои източни методи, които не са подходящи, особено за западния човек). На други места пък е препоръчвал позата лотус като поза способстваща предизвикването на вътрешен мир и спокойствие (справка “О, Господи”, изд. Астрала 2005) В св. Влас живееше един известен български йога, ученик на свами Шивананда – д-р Чаушев. На една от стените в дома си имаше портрети на Бабаджи и Беинса Дуно. В динамичната медитация "Паневритмия" има упражнение с текст: Аум, Аум, Аум, Ом, Ом Аумен. Това са древни мантри позлвани широко от йогите. Имат етимологична връзка с широко използваната от християните свещенна дума "амин". Има и цяла такава беседа с име "Аумен". (справка ООК, 02.12.1925) Михаил Иванов, създава във Франция т.нар. храни йога – йога на храненето. Предлагам в темата да съберем още информация и ликове за различните видове йога както и за по-известните йога учители, които са дали възможности за единение (йога) на търсещите с Божественото.