Иво

Ето част от една статия за пренаталното възпитание, откъс от книгата "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен Пренаталното образование - образование на бъдещето? На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, докато на Запад на тази идея доскоро бе гледано с известна доза скептицизъм. Бе смятано за суеверие това, което древните познания за света и човека са твърдели още от хилядолетия. Едва напоследък с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, научната парадигма започна да променя своето становище и да изследва области, принадлежащи дотогава на окултното. Наблюденията показаха, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звукови и светлинни вибрации. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане. Вече в много страни по света идеята за пренаталното образование печели своите привърженици. Основават се асоциации по пренатална психология (САЩ, Австралия, Европа), фондации, групи за емоционална и ментална работа с родителите, центрове за работа с бъдещите майки. Едно от най-крупните изследвания по въпроса за пренаталното въздействие е във Венецуела с повече от 680 семейства и то в продължение на двадесет години. То недвусмислено показва, че стимулираните по пренаталната програма бебета като деца и като подрастващи показват по-високи умения в езика, паметта и психомоторните реакции от тези на своите връстници, а позитивната връзка с родителите се запазва независимо от критичните периоди на съзряването. Какви са научните и психологичните основания за пренаталното „образование”? Знае се, че човешкото тяло е свръхадаптивно. Как ще се развие организма зависи не само от генетичната информация, но и от околната среда. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава нивото на развитие на околната среда. Съобразно тази информация плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство. В Космоса, в състояние на безтегловност или на други планети, той би се развил по съвършено друг начин. Всички видове вибрации идещи от външния свят вземат своето участие в съграждането на бъдещото човешко същество – и звуковите, и светлинните, и онези, за които нямаме рецептори. Установено е, че ембриона не само чува, но и “ вижда ” образи, а те на свой ред влияят върху оформянето на плода. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. По този начин детето се научава на цялата палитра от чувства и състояния, като се започне от страхът, несигурността, гневът, самосъжалението и се стигне до радостта, мира, любовта, състраданието, позитивната нагласа към живота, чувството за красота. Затова майката трябва да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъдат нейните деца. Взаимоотношенията на майката с нероденото й дете са особено силни . Няма друго такова време в живота, при което двама души да са така дълбоко свързани и да споделят всеки един миг от своя емоционален свят. Всички емоции, които преминават през майката се предават през плацентата от молекулите – посредници и директно влияят върху изграждането на мозъчните клетки и емоционалния характер на детето през целия му живот. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото , чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота. Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Една майка, която преодолява трудностите с оптимизъм и една майка, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитство и смелост, другото с плач, разтърсващ нервната система... У нас в България все още не се обръща внимание на този важен аспект от изграждането на бъдещото същество – времето на вътреутробното му развитие и времето на неговото раждане. Макар вече да има много научни публикации за родовата травма и нейното негативно влияние, в нито една болница не се имат предвид тези важни психологически аспекти. По отношение на пренаталното въздействие, можем да дадем няколко идеи на бъдещите майки. * Бъдете щастливи, бъдете радостни, учете детето си на хормоните на радостта и любовта. Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я през деня и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов. * Измислете си песничка - по възможност с ваши думи и мелодия и я пейте поне по веднъж на ден. Думите й могат да са простички, но да включват важните за вас неща, които искате да предадете на детето си – качества, които искате да изградите в него. * Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни. Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и ако трябва – променете го. Спомагателно средство за това е някоя мантра или дори песен, но внимавайте с текста! За да се научите на тези лесни за казване неща, но тъй трудни за изпълнение, посещавайте курсове по йога, учете медитативни техники, намерете си записи с релаксации или йога-нидра, четете подходящи книги. * Подбирайте музиката, която слушате, филмите, които гледате, хората, с които се срещате, местата, на които ходите, дори и цветовете на дрехите, с които се обличате. За храната – знаете.

Цитирам тук части от едно мнение на Орлин, тъй като смятам, че са и по тази тема:

Братко Орлин, нали трябва да развиваме търпение, постоянство - основни качества в Пътя? Това че ти или аз не можем съзнателно и свободно да напускаме тялото си, не означава задължително, че няма душа или прераждане. Може да означава например, че още не сме дорасли, за да го правим. Аз за себе си съм убеден, макар и на базата на някои мои много малки преживявания. Знам обаче, че за да разбере човек един такъв дълбок въпрос или за да преживее съзнателно една подобна опитност, обикновено трябва да минат години на подготовка, самодисциплина, изпитания, работа върху себе си, проучване. Сляпата вяра без лична опитност може да е опасна, но и отхвърлянето на всичко, което не можем да изпробваме по емпиричен път също може да е опасно. Виж например темата: За вярата. Преди време разгледах една книга по Едгар Кейси. В нея се даваше един такъв прост метод за определяне на това с какво сме били свързани в минали прераждания. На няколко странички са дадени различни картинки – сгради, съдове, предмети от различни епохи и държави. Отбелязваш които силно те привличат или отблъскват. След това в табличка гледаш кой предмет от коя епоха / държава е. Това дава приблизителна представа къде си бил преди в предишни прераждания ... естествено ако приемем тезата за прераждането и ако метода работи. Идеята за прераждането е свързана с идеята за усъвършенстването, за слизането и изкачването на човешката душа към Първични Извор, за събирането на опитности. Николай Райнов например споделя тази идея: „...човек се преражда, за да става от живот в живот все по-съвършен.... Тъкмо така е мисълта на Питагора, Платона, Плотина, Оригена, Джордано Бруно, Спиноза, Лайбница, Буда, Рабиндранат Тагор и мн. др.” (източник) А Учителя казва: „Прераждането е метод за самоусъвършенстване. Самоусъвършенстване без прераждане не може да има. Детето нали расте и се променя? Променя се, за да стане господар на условията, при които живее. “Прерада” - т. е. идва, за да преработи своето минало, нищо повече. Понеже “рада” значи още “работя”.” (източник) Поздрави, Иво

Ваксинация при децата - за или против детска ваксинация Съществуват различни мнения за полезносттна на ваксините при децата. В България засега има множество задължителни ваксини. Ако детето ги няма, не може да ходи на ясла, градина, училище, не може да напуска страната. В болницата, когато бебето се роди, още в първите няколко часа му се бият ваксини. Повечето родители даже не знаят за това. Обикновено никой не ги уведомява или пита. По здравна каса на детето се бият "живи" ваксини. Някои родители не знаят, че има и алтернатива, т.нар. "умъртвени" ваксини. Макар и скъпи, според специалисти те са по-безопасни. Какво мислите за ваксинация на децата? Полезни или вредни са ваксините за децата? Имате ли познания или опит? А знаете ли как стои въпроса в други държави?

Здравей Захи, Според множество източници, концепцията за прераждането е била отстранена от официалното християнство около 4 век. Ето малко информация от един от източниците по въпроса: източник: "Лечители през времето", Брайън Л. Уейс (глава "Разбирането идва чрез опита"):

Сългасен съм със xameleona. Ето няколко мисли от Учителя за думите и словото: "Човек няма право да говори каквото и да е, понеже като изкаже една дума, създава вече нещо. Когото и да срещнете, кажете му една добра дума (може и мислено), даже и ако не познавате човека. Може и да не му помогнете за момента, но вие ще помогнете на Божествения план. Постиженията на човека зависят от изкуството му да владее своя език. Има известни думи, които произвеждат студени вълни, има други думи, които произвеждат топлина в човека, а други – светлина. Има думи, които произвеждат в нас тъмнина. Знаете много добре, че понякога една само буква да не я турите на мястото, може да ви сполети голямо нещастие. Всяко произнесено слово съществува в пространството. Словото привидно е изчезнало. Всички хубави, знаменити речи, притчи, слова, могат да се възстановят. Словото в магичен смисъл е най-високата от всички магични сили. Ще дойде ден, когато само чрез силата на Словото ще се извършват неща, които граничат с чудеса. Ако разумното Слово не проникне в човека, ако не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото." източник: Енциклопедичен речник, изд. Астрала 2002г, стр 171-178

Здравейте Кирау, Мекота и съфорумци, Ще си позволя да споделя някои разсъждения базирани на личния ми опит. Това, което съм открил за себе си, също като Макс, е че няма идеални общества, пък даже и духовни. В духовните общества повечето хора са стремящи и се учат, работят върху себе си. Специално при мен досега с Школата на Учителя беше естествен и много приятен процес. Навсякъде, където срещах хора от тази школа, бях посрещан с любов и уважение. Често се случваха синхроничности, попадах на концерти, братски срещи, лекции, паневритмия, винаги голяма хармония. Много приятно преживяване бяха първите ми стъпки. Обаче имам приятели, които са имали обратната опитност. Вместо първо да се сблъскат с положителното, са попадали често на разни проблеми и конфликти в отношенията, които неминуемо присъстват във всяка група от хора. После и аз почнах да виждам, че и това го има, но тогава бях вече вътрешно по-силен и не ме притесняваше толкова. Като съм говорил с по-възрастни братя по този въпрос, те са ми казвали, че такъв тип преживявания са оградата на Школата (виж например: Методът на Учителя). Как ще реагираш? Ще се откажеш ли, ще се разочароваш ли, ще намразиш ли, ще се объркаш ли и т.н.? Това са изпити по Пътя. Изпитите са в съзнанието на търсещите. Хората, обществата, които срещаш, ситуациите, в които попадаш, неминуемо отразяват вътрешното ти състояние, нужда и задачи, които трябва да решиш. Ако човек реши въпроса в себе си, за себе си, в съзнанието си, външната ситуация ще се нареди, като че ли сама. Връзката между Ученика и Учителя е свещена и лична. В езотериката се твърди, че не ученикът избира Учителя си, а Учителят призовава учениците си. За ученикът е важно да следва Учителя си и Школата, а не задължително някаква група от хора. Понякога Учителят се свързва с някой новопристигнал чрез друг ученик, понякога чрез група, книга, сън ... неведоми са пътищата. Понякога Учителят поставя на изпит търсещия още в началото преди да го приеме за ученик, за да види дали е подходящ да бъде приет в Школата, дали ще издържи, дали няма да се откаже още на първата крачка и първата трудност, която ще срещне, дали няма постоянно да недоволства, дали ще прояви търпение и прозорливост, вяра, любов и т.н. Всички се учим в Училището на Живота. На мен би ми било интересно да прочета и за други форумци да споделят своя опит. Как сте се докоснали до Учителя Беинса Дуно и Учението. Какво ви е привлякло? Какво сте усетили? Какво се промени във вас? Какво ви дава това Учение? С какво бихте препоръчали да започнат други интересуващи се? Поздрави, Иво

За жалост нямаме такава техническа възможност. Това, което можем да направим обаче е, когато има някакво предложение за дата, час и място, което е подкрепено от няколко човека поне, да го сложим като новина в заглавната страница. Идеята за срещи на живо е много добра. Дано само да успеем да се организираме.

Явно че за обработването и трансформирането на страховте човек освен всичко друго трябва да има силна воля и мисъл. Мисълта за деня е по темата: "Ще ме питате: как можем да уякчим волята си? Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, имате на разположение 10 милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо, и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. " (Беинса Дуно, МОК4, лекция 12)

"Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. За пример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята. Когато кукурига, петелът иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа." (източник) Ако говорим за домашни животни, любимото ми е куче. Мисля обаче, че кучетата, особено по-големите, се мъчат ако са отглеждани в апартаменти. Затова не бих гледал куче в апартамент. В къща на село или на вила е супер. Мисля че по това какви животни харесва/гледа човек, може да се разбере нещо за характера му.

Топло и студено, тъмно и светло, материя и дух - това са едни и същи неща с различна степен на проявление. Казано е още 2000г преди Христа в Кибалион. Учителя дава Космичната стълба на Реалността, според която материята е кондензирана енергия, енергията кондензирана мисъл и т.н. до Абсолюта. В този смисъл може да има противопоставяне между парите и духовността, но то е само условно. Парите и материалните блага са условие (небходимо по принцип, но не асболютно задължително) за проява на духовността. Материята е основата, почвата от която черпят жизнени сокове корените на растението. Ако растението няма здрави корени как ще расте нагоре към Небето и как ще има сили да дава плодове, от които и другите да се ползват? Естествено въпроса има и друга гледна точка. А именно, че всеки човек си има индивидуална задача за съответния живот. Не може всички да имат материални блага и пари, нито пък всички да нямат. Също така в различни етапи от живота ние учим различни уроци. В Природата винаги има баланс, равновесие. Ресурсите на Земята чисто физически са ограничени. Това което всички може да имаме/проявяваме обаче е Любов. Там няма ограничение, зависи ицяло от нас и от вътрешния ни свят. Една мярка дадена от Учителя, и която Ради беше цитирал някъде из форумите е, че ако сиромашията те приближава към Бога, тя е на място, ако богатството те приближава към Бога, то е на място. Въпроса обаче тогава е как да разбереш кое от тях те приближава към Бога? Не е лесно и човек наистина трябва да има светъл ум и силна интуиция, за да намери правилния отговор за себе си и после силна воля за да приложи разбраното в живота си. Тук например има много храна за размисъл. Богатство и бедност - тази притча ми е любима. Понякога си мисля, че този урок, за парите и материалните блага и отношението ни към тях се учи цял живот. Как мислите?

В Учението на Учителя се проявяват и трите клона на Бялото Братство. (вижте повече информация за клоновете) Различните клонове през различните епохи са се проявявали в различни географски места и са имали различна форма и методи. В този смисъл Източно и Западно са условни понятия.

Тук ще публикувам копие от частен разговор, който мисля че е по темата и дава интересни гледни точки към обсъжданите въпроси в тази тема. Също има връзка с предния постинг от Sendero. -------------------- Частен разговор чрез ЛС относно Изтока и Запада, юли 2006г (публикува се с разрешението на двамата участници в разговора) Васил: По въпроса за мнението ми за Йога и по-точно защо не мисля че е "най-добрият метод"... Първо, трябва да кажа, че нямам опит в практикуване на Йога и от тази гледна точна мнението ми не е подплатено. От друга страна, човек не може да има опит в практикуването на всяка една духовна школа, а му се налага да има определено мнение за нея. Но това мнение е преди всичко за лична ориентация и ползване, аз не бих желал да го разпространявам публично и да агитирам чрез него, именно поради липсата на личен опит. Васил: 1. Илюзията за "Аз"-а и пасивността на външен план като следствие. Схващането за илюзорността на Аз-а в Йога, според мен, има за цел да тласне търсещият към постигане на вечните истини, да подбуди стремеж към духовното, "все едно че си удавник и от това зависи животът ти". И наистина, потребно е човек да намрази плътта, за да обикне Духа. Но това е потребно само в момента на "обръщането" на човека навътре към себе си, вмомента на промяната на съзнанието му. По-нататък личното ми мнение е, че духовно търсещият не следва да остава пасивен на физически план и да пребивава единствено в полетата на Духа. Напротив - той следва да прилага придобития духовен опит на дело, да одухотворява материалното си тяло. Да живее едновременно "отвътре" и "отвън". Да има своя изградена воля, да има своя позиция, да не е тотално пасивен към външният свят. Синева: Точно това учат и големите индииски учители /гуро/ , затова има различни видове йога, който да могат да задоволят всяка човешка нагласа и всеки вътрешен стремеж. “Някой мислят, че оттеглянето на човек в ашрам за изучаване на себе-овладяването, е повод за скърбене като при погребение. Но вместо това, в повечето случаи, то е погребение на всички скърби.” “Искам да се оттегля в планината, за да бъда сам с Бога.” – съобщи един ученик на учителя. “По този начин ти няма да постигнеш никакъв духовен напредък – каза Парамахансаджи. Още не си в състояние да се концентрираш дълбоко в Духа. Даже ако живееш в някоя пещера, твоите мисли ще продължават да се въртят около спомените ти за другите хора и светските удоволствия. Извършване на земните задължения заедно с други хора плюс всекидневна медитация – това е по-добрият път за тебе.” ... (из "Казано от Йогананда") Васил: 2. Отношението към ума. Умът е инструмент, който човеке развил в процеса на своята еволюция. подходът на Йога към духовно усъвършенстване - доколкото ми е известно - включва един вид "блокиране" или по-точно "изоставяне" на ума, спиране на потока на мислите, за да може човек за влезе в контакт висшата си същност - да кажем, чрез медитация. Лично аз намирам, че този инструмент - ума - следва да вземе активно участие в човешкото духовно израстване. Синева: Да ума е инстромент, най-ценен за човека, но той трябва единственно да бъде в служба на душата - на това учи йога, което напълно съвпада с учението на учителя Дънов. Всичко друго е човешка гордос и его , която само принизява духа. Васил: 3. Адекватност на Йога на съвременните условия. В Йога за салегнали вечни принципи. Залегнали са също така и редица конкретни практики, упражнения за дишане и др. Учителят Беинса Дуно неколкократно споменава в лекциите си, че методите на дишане и въобще духовните практики на източните учения (има предвид и Йога, най-вероятно) не са приспособени за съвременният западен човек. Чувал съм потвърдение на това твърдение от мой приятел, практикувал много методи на дишане. Това е така поради факта, че упражненията и техниките в Йога са възникнали преди десетки хиляди години и са били съобразени с особеностите и енергетиката на тогавашният човек. За сегашният европеец, някои от упражненията могат да бъдат много опасни - това съм го чел и също съм го чувал от практикуващи. Някои упражнения обаче могат да се практикуват и при сегашните условия. Например, има дихателно упражнение произхождащо от йога- практиките, дадено от Бейнса Дуно за ползване. Но не всичко като практики. Също така - гледането надолу под 45 град. в някои от медитациите, например, не се препоръчва в школата на Бялото Братство поради известни съображения. Васил: Разбира се, вечните принципи, повикът за единение и самопознание, стремежът за достигане към истината, залегнали в Йога, ще бъдат винаги актуални. С други думи, съдържанието на Йога е вечно, към формата така или иначе е нещо, което се изменя постоянно. И наистина, Йога е може би най-широко известнота, популярна и с най-висок автпритет диховна практика в света. Едва ли има школа, включително и тази на Бялото Братство, където повечето от членовте и да не са практикували Йога по един или друг начин. Така че темата Йога е много интересна и актуална за нас! Синева: Както вече писах-йога се развива постояно и ежедневно. Грешно е да се мисли, че духовните водачи на света биха допуснали тази ценност да принадлежи само на изтока.Това е нечестност, която не би могла да бъде допусната от напреднали души. Аз мисля, че йога и в момента се "доразработва" и за западния човек. Синева: Васил, не си ли се замислял, това, че колкото по-на запад живее човек, толкова повече вярва и разчита на ума си вместо на душата. Затова може би има различни методи, които да отговарят на индивидуалното духовно развитие и стремеж за всеки един момент. Ако утре се родиш в Индия и получиш източна нагласа, ти би бил щастлив с йога, но какво ти пречи да го сториш още сега - май всичко опира само до нагласа и предубеденост.! Още от дете у мен съществува духовен стремеж. Вече над 15 год., аз изследвам различните религии, учения и методи за търсене на истината. Не желая да натрапвам моите убеждения и вяра на който и да е. Само те моля - теб ката истински търсач на истината да се запознаеш с една малка книжка, която допринесе за духовната ми ориентация. Моля те да я прочетеш безпристрастно и непредубедено и тогава да отсъдиш за себе си, приятелю, за истината! Книгата я има в "Спиралата", но ако не можеш да я изтеглиш с радост ще ти я пратя - казва се "Казано от Йогананда".

Здравей Нико, Пишеш интересни постове въпреки, че много от твърденията ти са спорни и несигурни (поне за мен). Научния подход изисква използване на точни източници - по възможност много повече от един, трезва преценка и поглед към едно събитие от много гледни точки нали така? Ако това е така излиза, че някои твои твърдения не са научни. Те са твои вярвания в научни авторитети. Затова ти казах още преди, че голяма част от тези привидни противоречия, които изникват тук са въпрос на вяра, а не на логика и наука, както ти се опитваш да убедиш повечето форумци. Използваш понятия като човешки дух, Бог, християнство и все още не съм разбрал как тях ги вместваш в математиката и науката? По-точно как ги вместваш в твоето виждане за математика и наука? Какво ще кажеш също за математически модели на съзнанието? Мислиш ли, че съзнанието може да бъде описано с формули? Има такива опити... Ума на човека може ли да бъде описан с формули или чувствата му? Или вярата му? Когато казваш "обичам те" - как ще обясниш това с формули и точна наука? Мога да те насоча към източници, доктори на науките, доктори по психология, психофизиология и т.н. изказват доста смели тези, които ти едва ли би приел. Смяташ ли че и те са ненаучни? Накратко мога да спомена д-р Реймънд Мууди събирал над ~30год статистически данни за хора изпаднали в клинична смърт, както и физика от Лондонския университет Дейвид Бом и невролога Карл Прибрам с тяхната холографска парадигма. Нямам време за повече за жалост. Глупаво е да се надспорваме кой в какви тези и на кои учени е решил да вярва и после да изискваме другите да ги приемат за истина.... Според мен по-правилно е сами да проверяваме нещата, сами да изследваме и проучваме и тогава да даваме мнения. И даже тогава научния подход изисква източници, доводи, методология за достигане до тези изводи, проверки и т.н. и т.н. На мен също ми направи впечетление като на Бина твърдението ти, че Питагор е убил свой ученик, който е открил ирационалните числа. Направих си труда да направя кракто изследване в Интернет относно това твое твърдение. Според това, което открих, оказа се, че е повече от спорно. Смята се, че ученикът на Питагор Hippasus of Metapontum (не знам как да преведа това име на БГ) е направил откритието за ирационалните числа по време на едно плаване. От изследваните от мен източници само два-три от тях допускаха, че този ученик е бил убит (или осъден на смърт чрез удавяне) от самия Питагор. Единият източник е статия, в която се изказва това твърдение, а после се отхвърля с линк за повече инфо. Другият е един форум, в който някакъв човек опирайки се на изследванията на баща си-математик твърди също нещо подобно. Повечето източници, на които попаднах, включително Оксфордски речник със статии (надявам се ти звучи достатъчно научно), посочват, две тези: една е, че човекът е изчезнал след корабокрушение, а другата е, че е бил убит от "фанатични питагорейци". Тезата че Питагор го е убил сам е много малко вероятно, тъй като според останалите данни, по това време той не би трябвало да е жив. Езотеричната гледна точка (или поне това което аз съм разбрал) е, че Питагор като посветен в тайните на живота и смъртта не би си позволил да извърши убийство на човек. Той е препоръчвал вегетарианството и е бил против насилието, и даже и обикновенната логика би поставила под съмнение едно подобно твърдение. Наистина няма как да знаем със сигурност как точно е било, но това просто беше пример за анализ на едно твое твърдение. Определено нямам твоите познания по математика, но също така определено не смятам, че ума ми е замъглен от чувства и емоции, каквито тези се опита да развиваш за други форумци. Благодаря ти все пак за разговора и усилията, които правиш. Надявам се да успеем да запазим добрия тон в тази тема и да даваме по-малко оценки за умствените възможности на другите... По-скоро мисля, че всеки от нас трябва да работи главно върху себе си, да не гледаме треската в чуждото око, а гредата в собственото си... Аз поне се опитвам доколкото мога.... Някъде бях чул едно твърдение, което ме впечетли и съм запомнил: В днешно време науката се е превърнала в религия, а религията в наука. Мисля, че е близо до истината. Поздрави, Иво

Здравей Мария, Благодаря ти за споделеното! Наистина има нещо магично, неуловимо, мистично в планината. Особено когато по-дълго време прекарам на планина, чувствам едно невероятно спокойствие, вътрешно равновесие и свежест. Идват ми нови сили и нови идеи. Всичко изглежда постижимо. Както каза Ради:

За какво да се молим? да искаме разумни неща; искането определя степента на нашата култура; най-разумно е когато се молим, да искаме да се научим да изпълним Волята Божия, тогава ще имаме и всичко друго; да се молим за връзка с Невидимия Свят, светлите същества, Бога - "За когото мислиш такъв ставаш”; за нещо което е Богоугодно, което има вечен характер; за славата Божия - “Който търси Славата Божия той всичко придобива” ; да се прослави Името Божие, за идване Царството Божие и Неговата Правда на Земята, за изпълнение Волята Божия; да се всели Бог в нас, да дойде Неговата Любов в нас и да опитаме тази Любов още в този живот. “Единствения, който преобразява е Бог. Смисълът на живота е общението с Бога.“ да искаме от Бога невъзможното; невъзможното за човека е възможно за Бога; да не се искат малки неща, които и ние можем да ги направим – например 10лева; да искаме от Бога това, което никой друг не може да ни го даде; да искаме да имаме ум на ангел и сърце на серафим, пламтящо то любов, същото да искаме и за другите; да имаме условия за развитието си, за развитието на душата си; да запази Бог съзнанието ни будно; да се събудим навреме, да не пропуснем добрите условия; да се иска най-малкото, но най-необходимото; в даден момент молитва само за едно нещо; за дарби, за благословение, за отличен и буден ум; за здраве, за подмладяване, за обновление; за чистота; за изправяне на живота, да се просвети ума ни, да се облагороди сърцето, да се усили волята, паметта, вярата, да оправдаем своето съществуване и да решим задачата, за която сме дошли; да се молим да не изпаднем в изкушение, а когато сме в изкушение да го надделеем; ако ни нападне неприятел да се молим за него да се смекчи сърцето му; да се молим да ни запази от лошата съдба - молитвата може да отмени злощастие, което е определено да се случи; при мъчнотии да призоваваме името Божие с Любов, със знание и със сила - и ще се разреши; молитва - благодарност - „Да благодариш на Бога – това е алфата и омегата на всичко.”; да се благодари и за малките работи – за доброто което Бог е дал, за вятъра, за Слънцето, за Небето, за Земята, за въздуха, за светлината, за водата, за хляба, за подслона, за условията; "не е имало случай човек отчаян, болен от тежка болест, в безизходица да се е обърнал към Христос за помощ и да не му се е помогнало"; "най-великият дух на Земята, във Вселената е Христос"; да размишляваме с любов за Христа, да се молим да ни се яви; като мислим за него, като четем Евангелието и изпълняваме Волята Божия се свързваме с Христа и се обогатяваме; (резюме от мои записки по темата; повече информация например в книгата "О, Господи", мисли от Беинса Дуно, изд. Астрала 2005г.)

Едно мнение от темата Хранене и духовност:

Венци, благодаря ти! Много добре казано. При мен обаче не винаги се получава на пракитка. Въпреки че уж знам, че няма за какво да се страхувам, някои видове страхове си идват без да съм ги канил. Може би има страхове, които изискват твърде дълбока вътрешна трансформация и това става с времето, а не изведнъж?

Венци, къде видя, че ти казвам как да мислиш? Единственото, което направих е да ти напомня за твоята тема.... и да посоча че има и друга гледна точка, че в думите може да има и друг смисъл. Може и аз да не съм те разбрал правилно и от там да е дошло объркването. Е ок... щом не си съгласен твое право. духовен водач... хайде не ме разсмивай.

Ти хубаво си мислиш, само че май не разбираш, че не всеки влага в понятието "личност", това което ти влагаш. И не всеки прави разлика между специфичната терминология "личност" и "индивидуалност / същност". Май ти беше отворил тема за думите и различното им интерпретиране от всеки? Гледай контекста, ситуацията, човека, който го пише и ще разбереш. Не е много трудно. Хайде сега замени термина "личност" в изказването на Мария Христова и ми кажи пак ли не си съгласен?

Латина, аз също смятам, че е хубаво човек да се моли със заучени молитви... И мисля, че си съвсем права - всяка молитва, заучена или не, трябва да се преживявя искрено. А ти молиш ли се понякога и със свои думи? Пробвала ли си? Донке, защо не използваш по-често свои думи? Или цели молитви със свои думи? Мислиш ли, че не е правилно? Или че е по-голяма вероятността да сбъркаш нещо? Или може би заучените молитви са по-силни и е по-вероятно да бъдат чути от тези със свои думи? А дали няма определени моменти, в които е по-добре да се молим със свои думи и такива, в които е по-добре със заучени молитви? Ако да - как да избираме в кой случай как да постъпим? Или може би заучените молитви да са подготовка за тези със свои думи? Ето една подобна задача от Учителя: "Ще прочета 150-ти Псалм, който представлява хваление на Господа. Четете този Псалм всеки ден в продължение на една седмица. Извадете по-важните мисли от него, а след това нека всеки се опита да съчини един Псалм...." (източник)