Допринасящи

Възхищавам се на хората, които в студа и снега се вдигнаха да защитават стадото над Велинград! Бандитите свикнаха, че народът мълчи, плаче или само скърца зъби, но в крайна сметка ги оставя да си вършат безнаказано бандитизма. Май иде краят на епохата, започнала през 90те!

Всъщност родните медии вече са ю-туб каналите. Телевизиите са само шоу, безплатен цирк. Скоро и фейсбук ще се превърне в това (може би вече е..) Никак не е за подценяване Patreon. Сериозната журналистика, както и пропагандата вече са там. Все повече хора са съгласни да плащат, но да слушат качествени разсъждения и позиции. Казионните медии умряха, да живеят онлайн медиите!

във фейсбук не може да се публикува понеже : А BTV (БТВ) не го излъчват .

МОЛИТВЕНА ВЕРИГА за Миръ и разбирателство в България и между всички народи в свѣта. За Миръ и обединение на славянството Нарядъ за 1.XII – 7.XII.2024 г. Изпълнява се в 21:00 ч. всѣки день 1. Молитва на Братството. 2. Псаломъ 23 3. Духътъ Божий – пѣсень. 4. Формула: Божиятъ Духъ, Божиятъ миръ и Божието благословение да залѣятъ цѣлата земя. /3 пъти/ 5. Господнята молитва. 6. Формулата: Да се прослави Богъ въ Бѣлото Братство и да се прославятъ Бѣлитѣ братя въ Божията любовь. /3 пъти/ Бр. група Шуменъ

https://www.facebook.com/photo/?fbid=2199134213660881&set=a.1663808113860163&__cft__[0]=AZXu0eAnT9JVSyKYhyGmpJ9RwP72gjEBDX54KqrrBg9mapnE-AWq_LytRL2eQEweO6sfBQjv_VaV0J3LNL-NpyDv-FtAzD7kGNgxGy537BfxQOMZ7SItrEcR52NpPz3Z_SRsgXXPRuEQ2g7G68WGVYlQP9upfmCKs6eVzctDMmFQ5g Добър повод да се посмеем за сметка на онези дето определят заплатите , нашите и техните си .

Молитва на Духа Свят 279. Любов към Бога - Рилска беседа, 12 юли 1931 г. Молитва на свещената чистота Любов към Бога

,, И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в себе си Божията Любов." . Ние носим в себе си всичко което ни е необходимо . Въпросът е , до колко това стига до съзнанието ни , как го разбираме ? По същество , каквото разбираме , в каквото вярваме , това определя битието ни .

Молитва на благодарността 281. Симон Петър - Рилска беседа, 12 юли 1931 г. Молитва на Духа Симон Петър

Как чрез логиката се доказва несъстоятелноста на всяка механично контролирана система . Идея доказваща необходимоста от водещата роля на Духа и вече публикуваната система от Р. Щайнер за ,,Троичния социален организъм" .

,,Словото бе Бог". За нас хората каква е връзката между тези понятия ,,слово " , ,,Бог" ,,Човек"? ... Бог е първопричината проявила се чрез словото и резултата е нашия свят . Ние наричаме това Негово действие ,,Божие слово" за да подчертаем нашия божествен произход . Това е словото което все още учим . Научили сме се да подреждаме понятия в абстрактни картини , но губим връзката с реалното , с божественото . На туй дередже сме Седим на разклона и се наслаждаваме на красивите картини в умовете си . А на другата страна е реалното , несъобразяващо се с тези фантазии . Какво забравяме ? Бог създава света от себе си , във себе си , дава себе си за да има и други . Забравяме ,,Себераздаването" , първата съставка на Любовта .

Неделни беседи - 1942 г. Благословен (1941-1942) 16. Словото бе Бог 16-та неделна беседа. 11 януари 1942 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София. Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще прочета само един стих от първата глава от Евангелието на Йоана: „В Начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог“. В Начало бе Словото. Ще прочета нещо от “Ценни мисли из книгата на великия живот”. /Учителят прочете от Словото на планината страници 4, 5, 6, 7 и 8 до: Три неща постоянно дръж в ума си/. Като прочете страница пета след мисълта: Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие, каза: Това е безсмъртие. Някои искат да не страдат. Ще дойде време, когато няма да страдат, но трябва да бъдат безсмъртни. Много е за цитиране

д-р Менгеле е правил почно това , да сменя пола на абсолютно здрави хора . Същото това , което се налага от днешните еропейски власти като ново нормално .

Екология ? Водата намалява ? Кражби , корупция , недоглеждане ,мързел . Това е масово явление . Колко хора виждайки нередностите си затварят очите с думите ,,аз ли ще оправям света " . Демокрацията е отговорност от всеки , за всичко .

В момента всички централни медии са овладяни и манипулирани - без изключение. Дори майка ми на нейните 85 години го вижда ясно. Има няколко онлайн медии, които все още пазят честта на свободната журналистика и изобщо на професията, но усилията да бъдат задушени се увеличават лавинообразно - с всякакви средства. Когато осъзнаха, че оналйн медиите са "пристанището" за мислещите хора, започнаха да го наводняват и превземат със същите агресивни внушения, с които превзеха и традиционните медии - телевизии и печат (доколкото изобщо го има). Тъжно, страшно, но факт - на живо пресъздаваме Оруел - сюжетите. Връщаме се назад във времето - при официализираната и идеологизирана "журналистика" от преди 1989 г. И ще върнем отново езоповия език и всичко, с което мислещите хора оцелявахме тогава. Проблемът е колко са мислещите хора сега? Имам надежда ....

Янко Лозанов

Възстановява се бързо, от дни до няколко седмици, когато е свободен от мастурбацията. Дайте му да разбере,че знаете, че го прави. Не с обвинения, а със спокоен разум, му дайте доводи и оборете обичайните аргументи и отричания. Отричанията със заключението за чувствителността (липсата ѝ), а аргументите му от сорта на "е, знаеш, нормално е, това е мъжка работа...",за това вижте в тази статия. Насочете и него към нея. Ако продължава да упорства в отричането и не желае да се справи, запитайте се, искате ли съжителство с пристрастен човек? Имайте предвид, че този навик има тенденция да се самоподдържа и задълбочава, когато не е разрешаван. След време започва силно да влияе и върху потентността.

Да съгласен съм, аз там четох че правят рест за определени дни, но не разбирам след този рест ако започнат пак да мастурбират за какво правят рест, аз не искам пак да се подлагам на това което правех толкова ми беше бездушен живота. Да започнах да тренирам здраво, работя по качествено и полезно, и в момента съм в процес намиране на приятелка, но да ви кажа честно г-н Баев, в момента не изпитвам желание за мастурбация имам някаква лека вазбуда и сигурно ако отворя Филм,Клип ще ми се прииска, но гледам при такива моменти когато усетя че ми се иска, започвам да правя нещо, то е същото както отказах и цигарите, имаше пикове в които ми се пушеше дяволски, но си викам, вместо да дърпам цигари, защо не свърша нещо и така ги отказах. Благодаря за отговора от ваша страна.

Не виждам за какво да се присмива който и да е. Порното е хероин за мъжкия мозък, който се разпространява масово с разрешението на силните на деня, с цел поддържане на безинициативност и слабост... Това, че си прочел и правиш промени, е супер. Да, когато се откъснеш от този навик, допаминът и норепинефринът се поддържат устойчиво високи, серотонинът се нормализира, отделят се в много по-голямо количество, но устойчиво ендогенни опиоиди и окситоцин, хормонът на безусловната любов... Свалят се нивата на тревожно-депресивните динорфин и пролактин. Вярващите в по-широката реалност биха казали, че виталната енергия нараства, че аурата става по-плътна, наситена с по-бърза вибрация, че се получава едно добро заземяване, но и остатъчна енергия, която има свойството да се въздига до по-високи нива на съзнателност... Дотук добре. Ако забележиш обаче, в сайта който цитираш, никой не ти говори за някакво пълно целомъдрие. Напротив, спирането на порното и самозадоволяването е пряко свързано с преливането на тази енергия в добро партньорство с момиче, качествен редовен секс и разбира се, активен живот. Така че - ако нямаш гадже, вложи енергията си в това да имаш и да се виждаш с нея редовно, важно е! Фитнесът, активната професионална реализация, добрите приятели също!

​Деяна мила, Господ е далеч от вас, затова така говорите. Но има хора до които е близо, защото са го избрали, защото са осъзнали греховността си пред него, и са изповядвали греховете си, защото за Го заобичали, и Той им се открил. Както казва Библията "а на онези които го приеха даде право да станат Божии чеда". Вашия коментар показва колко далеч сте от това, но аз ви го пожелавам от все сърце. Господ да ви благослови, и да ви се открие мила!

Ето това не бива да му казваш никога. Така създаваш човека - жертва, който ще се научи да обвинява някой друг за собствените си несполуки. Детето няма нужда от вашите определения. За него мама и татко са едни, дали са заедно или не, това за него няма значение, те просто СА. Ако, обаче си поставиш за задача да му вмениш, че те СА глупаци, то ще започне да ги приема като глупаци, а не като големи, зрели хора, които са решили да се възползват от свободата на избора си и да изживеят живота си по по- добър начин. Как ще ви възприеме зависи от вас, не избирай негативния вариант, правиш много лоша услуга на детето си. Господ не съди и не прощава, той е предоставил тези права на нас. Докато се самоосъждаш, никога няма да си простиш. Просто не прави първото.

Ако решиш да живееш заради някой друг, ти се изгубваш. Ако решиш да поставиш личните си потребности на последно място и се вторачиш в изпълнението на нечии други, ти се изгубваш. Ако вярваш, че с чакане ще промениш нещо случващо се в света на някой друг, ти вече си изгубена. Ако продължиш да лишаваш себе си от себе си, дупката, в която ти се струва че пропадаш, ще става още по - огромна. За да промениш всичко това се иска смелост и ясно заявяване на себе си, а в поста ти усещам мнооого страх и несигурност, която се опитваш да скриеш под привидно желание за разбиране на другия.

Благодаря ти, Светла! Този честен човек, страхотен актьор и велик българин заслужава да се поклоним пред паметта му и да отдадем необходимото внимание, като разкажем на читателите малко повече за него: Източник и още един

И аз мисля като Орлин -обичам киното и много от филмите,които съм гледала,са ме вълнували и въздействали дори върху формирането на характера ми,когато бях в юношеска възраст,сега "откривам" даже,че до голяма степен съм "програмирала"живота си,запленена от героите в някои от тях,но театърът и контактът с живите актьори са формирали естетическите параметри на разбиранията ми за изкуство и за стремежа ми да прилагам тези разбирания в личния ми живот.Сякаш вчера беше,когато гледах постановката на Димитровградския театър "Пеперудите са свободни" по Леополд Гарш.Още отзвучава в съзнанието ми: " Мисля,че я гледах няколко пъти тогава,всеки път в сезона,докато театърът гостуваше в Пловдив.Това "тогава" е от преди повече от 20 години... Също много добре си спомням постановката на Варненския театър на "Полет над кукувиче гнездо".Като се има предвид,че се играеше малко след излизането на филма,който беше разтърсил всички будномислещи,си беше доста смела стъпка от страна на Варненския театър.Определено имаше хора,които си тръгваха разочаровани.Получи се ефекта между гледания филм и по-късно прочетената книга или обратно.За мен лично беше просто друг поглед над сценария,не по-малко вълнуващ. В днешно време нямам възможност да ходя на театър,както преди,но не защото любовта ми към него е отслабнала. Това,което много ме впечатли последно беше "Свекърва"(постановка на Мариус Куркински) и още моноспектакъла на Мариус Куркински "Сътресение"по разкази на Николай Хайтов.Ето какво казва самият автор за този спектакъл: "Един човек споделя живота си преди да си отиде. Кой е той? Наш близък, който си отива тихо, изоставен в забравено село? Пред кого споделя? Всеки си отива сам. Затова и актьорът е сам пред своята публика. Но не търсете непрекъснато връзката. Просто три разказа на Николай Хайтов. Една вечер, посветена на писателя. В търсене на спасение, в невъзможност да погледна към бъдещето, без да чуя гласовете от миналото. Далеч от многото възможности за избор. Изборът е животът. В едно празно читалище, в едно мъртво село, при един изчезнал свят, където бродят сенки, гласове за утеха и смирение. Кротки, но силни думи за посока и бъдеще. Сцената е място за среща между изчезналия старец и сегашната публика. Среща между не толкова далечно минало и толкова далечно бъдеще. В сегашно време е спектакълът. ."Мисля,че като говорим за театър,името на Мариус Куркински задължително трябва да се спомене.При все,че съм доста откъсната от културния ни живот в момента,неговото творческо присъствие не ме оставя безразлична към българския театър,нещо повече - кара ме да се чувствам щастлива,че на фона на цялата тиня на българското ни съвремие,която задушава поривите на светлите души,все пак има такива,които оцеляват - раждат се,живеят и творят.

Киното е с огромни възможности като въздействие. Но не може да замени живата игра на театъра! След посещение на театър се чувствам обогатен, сякаш съм изживял един малък живот!

Аз мисля, че нито предизвиквам, нито провокирам. Освен това понастоящем нямам никакви въпроси към теб, но ми е чудно от каква полза са форумите след като трябва да оставяме въпросите си за нас самите. Ние не търсим учители а мнения тук. Ето едно мое - говорим за анализи и синтези - те са, или би трябвало да бъдат личностни. Кога може обаче да си сигурен, че се доближаваш до нещо? Със сигурност - промяната си е промяна и ти изменяш възприятията си, една от целите ни. С тяхното изменение доста въпроси се обезсмислят, а идват нови, далечни за сегашния човек. Тези, които ти задаваш тук, мисля, че са от първите... За синтеза - той трябва да е троичен: воля, мъдрост, действие - а те - Божии. Става чрез себепознание, да, но то те доближава до Духа, сиреч - Бог. А това какво е освен съвършенство? Замислете за съвършенството, защото това е към което се стремим, а то лесно се определя дали го постигаш, или не. Въпреки, че е абстракция... Засега... Ако си стигнал до Христовата любов, определено тя е пътя, но ако не си стигнал - човешката е пътя към Христовата... Мир и Любов на всички!!!

Да, споделям! Освен това няма опция като " дали ще иска да ме чуе ", този въпрос е решен от детето ти още преди да ти стане такова ( физически ). Християнин, имам въпрос към теб - нещо като задача. Можеш ли да ми покажеш мястото на агресията в общохристиянските ценности? МИР и ЛЮБОВ!!!

Пентаграмът, това е пътят на ученика. Това е пътят, който човек извършва за постигане на съвършенство." Боян Боев За всички, които искат да научат нещо повече за пътя на ученика предлагам един линк към книгата на Боян Боев (по Учителя)- "Пентаграмът".

По принцип доста се колебаех преди да публикувам темата, тъй като смятам, че това е моя съкровенна опитност. Понякога даже си мисля дали пък да не спра (или да намаля до абсолютния минимум) да пиша във форумите. В един момент излиза сякъш сам си говоря, сякъш го прави едва ли не за да видя мислите си написани. За кога ли има значение. В следващия момент си казвам: ами какво щеше да стане ако когато аз тръгвах в Пътя съществуваше един такъв форум? Колко лутания, страдания, безсънни нощи щях да си спестя.... колко душевни и морални терзания. Само да имаш някой, който ей толкова да ме подкрепи и да ми каже, че не греша, че правилно усещам, че има такъв Път. Когато например станах вегетарианец няколко дена плаках и спорех с баща ми... А сега той доста е намалил невегетарианската храна, даже имаше период през който беше отказал месото напълно. Ами ако тогава видех 30 човека споделили своя опит? Ами ако когато търсех Школата, имаше поне един човек, който да ми сподели как е намерил своя Път, колко радост и подкрепа щях да чувствам? Е ... добре че намерих. Но сега с модерните комуникации е много по-лесно за теб читательо. Но както и да е, може би това вълнува само мен. Така или иначе първите ми крачки бяха изпълнени с много смесени чувства. Почти нищо логически не потвърждаваше виждането ми, но имаше едно вътрешно чувство, което светеше в сърцето ми. Аз се хванах за него и го превърнах в голям пламтящ огън, в пожар. От него се топля даже и сега, когато съм тъжен и сълзите понякога са на очите ми. Той осветява тъмните нощи на моите мисли. Той ми е най-добър приятел и най-верен съветник. Той е който ме води и ме утешава. Той е заради, когото понякога като се събудя сутрин при изгрев си казвам “Господи благодаря Ти!”. Колко красива е природата само при изгрев. Може ли зад всичката тази красота и хармония да не стои една разумна ръка, която да се грижи за всичко? Така си казвах докато правех моите първи крачки и четях. Четях и понякога плачех. Понякога от радост, а понякога от мъка по нещо уж отдавано отминало, но в същото време вечно зовящо ме. Та такива ти ми работи приятели. Ако ти, който четеш тези редове, те не означават нищо за теб - всичко е ок. Може би си казваш – още един, който си вярва. Но ако има поне един човек, който когато чете тези редове, сърцето му трепва и в него се събужда едно неописуемо вдъхновение за работа, то аз съм изпълнил задачата си. "Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг, веднага ще го върнат назад." "Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!" И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина. "Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи. И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител. "Да бъде виделина!"" (из "Учителят Говори", съставител Георги Радев)