Допринасящи

Благодаря! Идеалът на човека

Молитва на Царството 280. Идеалът на човека - Рилска беседа, 12 юли 1931 г. Пътят на Живота Идеалът на човека

Съжалявам за закъснението в отговора, но исках той да е изчерпателен. Понеже има неразбиране за сложността на проблема OKР, ще поясня с няколко думи, защо в случи като твоя, не вярвам, човек да може да се справи сам. Когато имаме обикновен страх, независимо дали се касае за паническо разстройство, агорафобия, социална тревожност и каквото и друго състояние да е, основното, което го подържа и ограничава свободата на човека е БЯГСТВОТО от страха. Затова тук правилната стратегия е борбата. Човек трябва да събере смелост и се конфронтира със страховете си. Доста от имащите такива разстройства го правят и резултатът е положителен.Така че някъде около 60 % от хората се справят сами. Затова и в доста от консултациите на такива хора аз препоръчвам да седнат и с помощта на Гугъл да си направят собствена програма за справяне със стреса - острата стресова реакция е еднозначна с паническата криза, хроничният стрес, с ,, генерализираната тревожност,,. За мен тук няма спор. Повече от половината от хората с ПР могат да се справят и сами. Въпросът е, че с помощ на специалист това ще стане по-бързо. Така че избора им е, бързо със специалист или бавно и все пак несигурно, сами. ОКР обаче е нещо друго. Тук сложността на проблема е с пъти по висока от тази на ПР. Там имаме един страх, че човека ще умре.Е, да се преодолее този страх не е много трудно. Сложността на натрапливостите е, първо в това, че те са няколко вида. 1. Имаме натрапливи мисли. Самите мисли, може да са под формата на думи или картини, в доста случи човека има и двете. 2. Имаме натрапливи ритуали. Понякога човека има и ритуали и мисли. Само че, пътя за справяне с ритуалите е различен от този за справяне с мислите.Отделно, с мислите под формите на думи пътя е един, за справянето с образи друг. 3. Накрая ще прибавя и натрапливите импулси, желания и страхове. Те искат отделно внимание и тактика. Друг проблем е че, много от хората с ОКР не могат да различат, коя мисъл е натраплива и коя не е. Както и кое действие е ритуал и кое не. Нека прибавим и това, че всеки с натрапливости има собствена стратегия за справяне с натрапливостите. Тази стратегия е неефективна, защото ако беше, той нямаше да ги има, но човека вярва в нея и се заблуждава, че още малко му трябва за да победи нарапливостите, нещо което не става. Например стратегията на мой клиент за справяне беше, когато му дойде ужасна натраплива мисъл, той да я замества с друга, по - малко ,,страшна,,.Например ако първата мисъл е – да умре детето ми, той веднага я замества с –да умра аз. Втората мисъл наистина му носи по- малко тревожност, но той я повтаря по цял ден за да се защити от първата и нищо друго не прави. Трябваха ни доста седмици, да сменим тази тактика с нова, която доведе до успех. Проблема е, че за до овладяването на новите неща, той оставаше за кратко беззащитен от тревожността и веднага се връщаше към заместването. Следващият проблем е стреса. Той е основната движеща сила на натрапливостите. Самите натрапливости го увеличават и се получава един омагьосан кръг. Ще си позволя цитат от вчера, от който се вижда, как момичето е добре, но едно на пръв поглед нямащо отношение към нея стресово събитие я връща в натрапливостите: „От средата на м.март до преди няколко дни смея да кажа, че се чувствах много добре-усмихвах се, смеех се, мислех позитивно за това как с приятелят ми ще се оженим и ще имаме дечица и т.н. Дори да се сетех за тези мисли, сама на себе си се чудех как изобщо са ми минавали през ума. Докато преди няколко дни се случи нещо ужасно в града ни с едно момче - убиха го по жесток начин.От тогава насам постоянно мисля за този случай, мъчно ми е, постоянно се поставям на мястото на майка му и приятелката му (без да познавам никой от тези хора) и си представям как се чувстват те в момента.С това същите натрапчиви мисли от преди няколко месеца се върнаха в мен. ,,, Затова се налага много сериозна работа, за да стане клиента стресоустойчив. Това може да стане само ако се променят неговите представи както за себе си, така и за света като цяло. А това изисква време, понякога много време. Отиваме на следващия проблем, недоверчивостта на тази група хора. Страхът ги кара да бъдат максимални песимисти, както по отношение на успеха на терапията така и в уменията и искреността на терапевта. Само че терапията се прави от клиента, а когато той не вярва в нея и в терапевта си, старанието му е никакво. Когато свършихме терапията с Autumn, я помолих да ми напише анализ и обобщение на всичко това, което направихме. В него тя пишеше, че вярата в успеха на терапията е дошъл чак осмият месец и едва тогава тя е започнала с цялото си сърце и душа да прави това, което съм искал от нея. И това съм го чувал нееднократно. Много пъти са ми казвали нещо подобно-аз не се съмнявам във вас, знам,че сте помогнали на много хора, но просто не вярвам, че тези неща ще проработят при мен. Следващ проблем - помощта и разбирането от страна на близките.Тя е много важен фактор за успеха на терапията. Само че дори когато те знаят за проблема, разбирането липсва. Да оставим на страна, че много от хората с ОКР изобщо не казват на близките си, че имат натрапливости. И само, който има такива, може да си представи, как ще сподели с майка си,че мислите са свързани с това как да я изнасили, или ще кажеш на съпругата си, че страховете му са свързани с възможността да има полов акт със собствените им деца. Знам, че за този, който няма ОКР, горните редове ще са стряскащи и плашещи. Непредубеденият читател на моите думи ще си зададе въпроса-нормални ли са тези хора с тези мисли, не са ли те опасни за децата и другите си близки? И въпреки категоричният ми отговор, че те са нормални и не крият никаква опасност за никого, не всеки ще ми повярва. Не може да не отчитаме и давността на натрапливостите. Отдавана се знае и аз съм го писал много пъти – мисленето променя мозъка ни. Така начина ни на мислене става стереотипен и колко по дълго време сме мислили по един начин, толкова повече време ще ни трябва да изградим нов, много по-различен начин на мислене. Правейки последното, ние буквално създаваме нова мозъчна неврология.Така че с тези, които имат ОКР от няколко години, терапията ще бъде с едни срокове, за тези които са ги имали от детските си години, сроковете ще са много по – дълги. Няма как да прескочим и употребата на лекарства. Ще се повторя и кажа отново, една жена с натрапливости от ранни детски години, преминала през всички възможни лекарства, отива в най-известната клиника, специализирана само за лечение на ОКР в Англия и ръководителя на клиниката и казва- трябва веднага да спреш лекарствата и започнеш психотерапия -няма как с лекарства да победиш натрапливостите.Това е клиниката-http://www.veale.co.uk/. Защо лекарствата са проблем? Както вече се разбра, човекът с ОКР трябва да направи доста големи промени. Лекарствата му вземат силата, която му е нужна за да ги направи. От друга страна те го подлъгват, че са правилният метод за лечение. В доста от случаите те водят до временно облекчение и намаляват силата на обесиите. Това кара човека да мисли, че да се справи с тяхна помощ и дори тази комбинация от медикаменти да не проработи, е само въпрос на време да се попадне на правилната.Така минават години в напразно лутане. Когато Даниела попита Моника сигурна ли е, че е имала ОКР ми стана смешно.От поста и ставаше ясно, че тя е контактувала с двама психиатри, така че дори аз да съм сгрешил, то шанса и първият, който е провел медикаментозното лечение да сгреши, е просто никакъв. Има обаче, нещо много важно, което Моника не пише- ,,започнах да търся информация в интернет, което само влоши нещата,след няколко дълги и мъчителни месеци реших да отида на психиатър,от нея разбрах че случващото ми се е ОКР,е ако очаквате да напиша, че съм се успокоила, не, не се успокоих,приех че имам диагноза заклеймих се като болна,започнах и прием на антидепресанти,те ми помагаха за тъжното настроение,но не и за натрапливостите,това продължи 1 година,през която аз не съм спирала да имам натрапливости, просто видът им се променяше,появяваше се натрапливост отивах на преглед казва за нея на психиатърът успокоявах се за кратко до следващият път при следващото посещение когато отивах с нова.Психиатърът приключи с мен след година а аз не се чувствах излекувана ,напротив продължавах да имам натрапливости .,, То е, че след едногодишният прием на медикаменти психиатъра не само и казва да ги спре, но и казва, че това са възможностите на медикаментозното лечение и щом обесиите ги има още, правилното ще е опита друг начин за справянето с тях. По случайност познавам този психиатър, той е добър не само като специалист, но и като човек.За това и спокойно ще напиша името му- д-р С.Герджикова. По темата за лекарствата ще добавя и че има неписано правило: когато имаме едновременно прием на медикаменти и психотерапия, първо се спират медикаментите, като ако двете са започнати заедно срока на спиране на психотерапията е равен на срока на приема на лекарствата.Тоест, ако медикаментозното лечение и психотерапията започнат заедно на първи януари и проблема бъде овладян напълно, което да позволи медикамента да бъде спрян на тридесет и първи декември, то нормално би било психотерапията да продължи през цялата следваща година, защото лекарството е приемано една година. Не мога да не отбележа още един проблем, хората с натрапливости имат най-ниска толерантност към каквото и да е напрежение в тялото си и това ги кара да реагират веднага, било с борба, било с търсене на защитата в ритуала. Обикновено когато имаме мисъл, която е негативна, това веднага отделя адреналин в тялото ни и ние се чувстваме напрегнати. Обикновеният човек приема тази напрегнатост, не се плаши от нея и не се стреми всячески да я избегне. При хората с ОКР е обратното, имаме негативна мисъл, тя поражда леко напрежение и веднага последва неистово желание да се справи с напрежението. Всъщност, точно това желание прави и натрапливостите. Ако натрапливостта е изразена в думи, веднага се започва борба и опровержение и борбата отнема часове и дни. А групата с ритуалите в стремежа си да се справи и с най-малкото напрежение, започва да прави ритуала си, борейки се с тревожността, резултатът е същият, часове и дни загубени в натрапливи действия. Простичко казано, ако човека с ОКР се научи да бъде по-търпелив с тревожността си и не се стреми веднага да бяга от нея чрез борба и ритуали, ще е от голяма полза за терапията.Така че терапевта трябва да работи и в това направление. От друга страна, тревожността в тялото може да се овладее чрез различни начини на релаксация. Само че, самата релаксация с усещането за пълно спокойствие и оставане насаме с мислите си е нещо, което ги плаши. Всеки, който е с натрапливости ще каже, че когато има работа и мислите му са заети с нея, нещата значително се подобряват и проблема се изостря, когато няма какво да правят.С две думи, техният мозък трябва непрекъснато да мисли за нещо, иначе натрапливостите се увеличават. Това ги уморява и допълнително напряга, така, че терапевта трябва да ги научи на нещо елементарно-да се наслаждават на моментите, когато нищо не правят, а не непрекъснато да са заети с нещо или да изпитват вина, когато би трябвало да почиват. Много е трудно, повярвайте ми. Мисля, че изброените проблеми са достатъчни и въпреки, че има още доста неща, които трябва да се отчитат спирам до тук. Надявам се, че всеки разумен човек ще си направи извода сам ли да се справя с ОКР или търси помощ. ,,Вие какво бихте ме посъветвали? Към какъв специалист да се насоча - психолог, психотерапевт или психиатър? Дали ще се наложи и употребата на медикаменти?,,, Това, което ще ти препоръчам е, да отидеш при човек, който си разбира от работата си. Мисля, че ти дадох знаци, как да разбереш дали това е така. Ако не си разбрала, ще ти кажа - в процеса на терапията ти, най-рано до третата или четвъртата среща, трябва да се работи по нещата, които вече изброих.Тоест, твоят терапевт трябва да ти изложи един ясен и логичен план, как ще постигнете овладяването на натрапливостите. Разбира се, този план ще се мени, но трябва да го има. Не само ти, но всеки клиент е длъжен да схваща логиката на психотерапията, която прави. В един от постовете, четох как една жена споделя, че ходи на психотерапия и цялата сесия преминава в разговор за нейните натрапливости. Помисли логично, ти имаш натрапливости, по цял ден мислиш за тях, отиваш при терапевта си и пак говориш за тях.Ще помогне ли това за овладяването им?Както се знае, колко повече мислиш за един проблем, толкова повече циментираш невроните, отговорни за този проблем.Така, че въпреки временното облекчение, което тази жена може изпитва след срещата с този терапевт, крайният резултат е негативен. Не съм си правил сметка на времето, но предполагам, че на съдържанието на натрапливите мисли отделям не повече от пет процента, от времето на цялата терапия.Така, че ако сесиите се провеждат само с обсъждане на съдържанието на натрапливостите, нещата не са наред. Отново ще се повторя, търси логиката в обяснението на терапевта. Например пишеш ,, От това, което съм изчела разбрах че тези мисли идват от прекалено много любов, т.е. ти обичаш майка си много и не искаш да й се случи нищо лошо, ,, Какво означава прекомерна любов? Ако прекомерната любов лежеше в основата на натрапливостите, какво да кажа на клиента си, който има напрапливости, свързани с това, че убива бог или дявола, твърдейки, че даже не вярва в тяхното съществуване? Или трябва да го убедя, че много обича дявола и бога и това поражда натрапливостите му. Или трябва да обяснявам, на друг клиент, който е с натрапливости,че ще убива всички хора на земята, колко много обича хората, та затова има тези натрапливости. Представяш ли си, как ще кажа на първия: спри да обичаш толкова дявола и бога и всичко ще се оправи, или да започна да убеждавам втория, че само, ако спре да обича хората ще се справи с проблема си? А, какво да кажа на този, който има натрапливости, че ще се самоубие - не се обичай толкава много и всичко ще е наред. Не виждам никаква логика в тези твърдения. И така пред теб има два пътя.Може да избереш пътя с медикаментите.Ако го направиш, може да се обърнеш спокойно към който и да е психиатър.В областта на медикаментозната терапия няма нищо сложно и всичко се знае. Медикамента който, отчетливо ги повлиява е флунаксола.Той рядко се прилага самостоятелно, обикновено се комбинира с АД, транквилизатори или невролептици.Разбира се, има и други работещи схеми без неговото участие, като всеки психиатър си има поне няколко такива.Проблема с лекарствата е, че след спирането им всеки по-голям стрес връща натрапливостите. Нарочно помолих Борито да пише в темата за справянето.Терапията ми с нея по повод на ОКР приключи преди около две години.Тази зима тя преживя изключително стресогенно събитие-влиза в тройката на най-стресиращите човека събития.Ако тя бе решила проблема с помощта на медикаменти, то стреса неминуемо би я накарал отново да започне приема и ги пие месеци наред, защото натрапливостите се върнаха.Само, че връщането не я накара да изпадне в паника, всички мой клиенти са предупредени,че в състояние на прекомерен стрес натраплостите ще се появяват.Въпроса е обаче, че това ще бъде за николко дни и използвайки знанията придобити по време на терапията могат да се справят сами.Така и стана в случая, тя се справи сама, ако не се лъжа за 2-3 дни. При положение, че искаш да се справиш с помощта на психотерапия, нещата стават сложни.За съжаление аз съм съгласен с почти всичко което написа Даниела, само мястото, където написа постовете си не беше подходящо.От 25 години съм психиатър, от 19 работя само психотерапия, правил съм невероятни неща с хора имащи различни проблеми, но когато чуя за натрапливости изпитвам респект.Изисква се изключително голям опит, точно в психотерапията на ОКР, особено ако проблема е започнал в детска възраст.Просто ще трябва да търсиш. Поста ми стана много дълъг, но както и преди съм писал, той е адресиран не само към питащият, към хората със сходни проблеми, но и към по-младите колеги, които четат форума-те трябва да си дават сметка когато поемат човек с натрапливости, с какъв сложен проблем се заемат.

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 14. На прага е! 14. беседа, държана от Учителя на 28 декември 1941 г., 10 ч. с., неделя, Изгрев. София. Добрата молитва. „Ще се развеселя“. Ще прочета само няколко стиха от 70 глава на Матея от 7 – 14 ст. Духът Божи. „Където ходите, проповядвайте и казвайте: “Царството Божие е наближило“. На прага е

Трудно си пробива път честноста .

https://telegraph.bg/izbori/novini/sluzhebniiat-kabinet-se-otchete-za-vota-65-kameri-ot-izborite-bez-zapisi.-kakvo-oshte-pishe-v-doklada--433154 От доклада на служебния кабинет , за изборите .

Молитва на Триединния Бог 278. Общение с Бога - Извънредна беседа, 23 ноември 1930 г. Молитва на благодарността Общение с Бога

Спомняте ли си това интервю ? за съжаление сваряването тече

Едно шоу достойно за рубриката ,,Културни новини" . Но там ли му е мястото ?

Здравей, АлександърТ.А.! Благодарен съм и усещам, че не съм сам в избраните път и начинание!

Така е, разбирам Ви, Донке, напълно съм съгласен с индивидуалният Ви подход и примера, който той дава. Но наистина мисля, че вече е необходимо по-глобално действие, тъй както Свети Йоан златоуст е действал чрез Ванга и Свети Георги победоносец е действал чрез преподобна Стойна. По примера на светците да усилим молитвите си и да събуждаме повече хора!

Здравейте, Донка, благодаря Ви, за въпроса! Произходът на всяка молитва е един и той е от душата, а тя не зависи от нищо, но всичко зависи от нея. От Преподобна Стойна зная, че волята е свещена и затова на хората е позволено и добро, и зло. Затова ние можем да грешим и това е огромна отговорност и е много опасно! Тази молитва, е проявена чрез мен, не съм я прочел, нито чул някъде. Вложих в нея едни от най-мощните дадени на човечеството слова, които зная: амин, аум, ом тат сат. Събрах истина, воля, вяра, смирение и отдаденост в нея.

Здравейте! Наистина обстойно разяснен проблем, със семейна история, с богато описание на клиничната картина и предприетите терапевтични действия. Прави ми впечатление, че използвате психологична терминология и имате много качествен изказ - моите адмирации за което! Ето как виждам аз картината. Основен етиологичен фактор в състоянието на сестра ви според мен е възпитанието, интернализираният в нея родителски модел и реакцията и на него (вие имате същите родители, но различна реакция). Много явно изразен садо-мазохистичен характер с ригидна маска. Маска, която дълбоко се е слепнала с ядрото на характера, а способността за махането и смяната и е практически загубена. Вторични фактори: вероятно има генетична предиспозиция за проява на невротичност - дали и колко ще се прояви обаче зависи от възпитанието и от личната реакция на детето на това възпитание. А тя, за разлика от вас, се е подчинила, пасивно е интроецирала предоставения и родителски модел. Трети фактор вероятно е проблемът с щитовидната жлеза - "Хашимото" - това ендокринно заболяване е свързано директно с проява на тревожно - депресивни симптоми. Ако има отклонение от нормата на хормоните, според мен е добре да предприеме медикаментозно лечение. Чувал съм от мои пациенти, че има и хомеопатични лекарства, които много качествено влияят на "Хашимото". Да речем, че по отношение на щитовидната жлеза са предприети подходящи мерки. Евентуалната генетична предразположеност бива носена от генетичната памет. Създадена е от мислите, чувствата и действията на предците ни. Чрез собствените ни мисли, чувства, дела, решения, следване на цели, хармония или дисхармония, възприятие на реалността, тя може да бъде повлияна и променена. Тогава най-мощният фактор в етиопатогенезата на невротичните преживявания на сестра ви е собственият и ум, а по-качествено изразено, характерът и! Чрез психотерапевтична работа по характера на сестра ви, продължаваща приблизително между една и две години, с нейна помощ и мотивация и с помощта на качествен терапевт, всичко може да бъде променено! По скромното ми мнение, най-точната диагноза, която са и поставили, е смесено тревожно-депресивно разстройство. Искам да призная, че докато четях, сканирах мислено състоянието и в съпоставка с различните диагнози - подминах личностовите разстройства/характеропатиите (макар, че основният проблем е във възприятието и на нея самата, света и хората, идващо от характера и), подминах психозите... Смесено тревожно-депресивно р-во, включващо в себе си симптоматика от генерализирана тревожност, паническо р-во, хипохондрия, окр, конверзионни прояви (хистерия)... Дали да приема хапчета при това си състояние? Според мен разрешаването на казуса стои в ефективната и в случая, достатъчно продължителна психотерапия. Освен това тя самата е наплашена от приема на медикаменти. Питате каква терапия? Според мен по-правилният въпрос е кой терапевт. Защото на практика, няма терапии, а терапевти. Представете си следния фантастичен пример. Ако сестра ви съществува успоредно в десет паралелни реалности и в десетте посети десетима различни терапевти, практикуващи под "шапката" на една и съща терапевтична модалност, които и приложат един и същ терапевтичен метод. Същата терапия, същият метод. Истината е, че в нашия хипотетичен случай ще има десет различни по качество, по количествено измерими показатели в посока промяна и по степен на дългосрочно въздействие резултати! Защото десетте терапевта ще са различни личности, с различни характери, с различна степен на интегритет, хармония, харизма, способност чисто емоционално да грабнат, спечелят и въздействат на човека. Повечето терапевти сме еклектици и интегрално работещи, независимо под каква модалност се представяме! Но, правилно сте се насочил към дългосрочните терапии! Ако желаете, на л.с. мога да ви насоча към добър терапевт! За допълнителни изследвания. В огромна степен съм сигурен, че дори и да минете fMRI, PET и т.н., няма да бъде намерена физиологична патология. Защото причините са във възприятията, емоциите, мислите, светогледа и, а ядрено, в характера и! Много добре ви го е казал един от психиатрите, при които сте ходили: "Един друг психиатър пък беше на коренно различно мнение и не искаше да и изписва нищо. Той каза, че сестра ми е страшно невротизирана и това обикаляне по психиатри, поставяне на диагнози и изписване на медикаменти само я влудява още повече и трябва да спрем, защото тя не може на тези години да живее като бабичка, в чийто живот има само болести и ходене по доктори!" Говоря за характера на сестра ви... Сам споменавате в писмото си за възпитанието и и за сформирането на психиката и през годините. Вие сте над средно интелигентен човек. До какви изводи стигате вие самия, правейки връзките и проследявайки процесите? Бих искал преди да ми отговорите, да прочетете по-долните описания. Мазохистичен характер При него човек потиска или въобще губи връзка със собствените си автентични желания и нужди в стремежа си да задоволи другия. Така обаче се превръща в изтривалка за комплексите на другите, тъй като такъв човек проектира мазохизма си в другия, с който той несъзнавано се идентифицира и автоматично започва да се държи по-грубо, неглижиращо и нараняващо с него. В опитите си да угоди на всички други мазохистичният характер отхвърля себе си, тъпче собственото си щастие и трупа пасивна агресия, напрежение, което повишава тревожността директно. Мазохистичният характер външно е усмихнат и в услуга на другите, освен към най-близките си, към които се държи по същия жестоко груб начин, както към себе си, тъй като несъзнавано се идентифицира с тях. Мазохистичният характер е базата за тревожната депресия, която е „опашката“ на дълго време носената и нерешена тревожност. На човекът с мазохистично поведение основателно му се струва, че собствените му емоционални нужди не са адекватно посрещани, което го изпълва с негодувание към хората, за които прави жертви. Самото му поведение и невербални послания обаче дават несъзнавани команди на другите за неглижиране, маловажност и пренебрегване. За емоционалния мазохист мнението на другите хора е далеч по-важно от неговото собствено. В стремежа си към нагаждане към това хорско мнение той губи себе си и често приема решения, които са чужди за собственото му АЗ и го водят в посокат ана някой друг... Емоционалният мазохист е силно убеден, че собствените му желания, потребности и чувства не са от значение за другите, което поведенчески той отреагира като прекомерна отстъпчивост. Това поведение натрупва пасивна агресия, напрежение, които периодично се освобождават в неконтролирани избухвания, психосоматики или злоупотреба с вещества. Прекомерна фиксация върху желанията, чувствата и нуждите на другите, за сметка на собствените нужди – с очакване за получаване по този начин на любов, одобрение, връзка с другите и избягване на негативни действия от тяхна страна. Обикновено включва само-потискане и липса на съзнателност за собствените чувства, потребности и импулси. Типичният семеен произход се основава на кондиционното възнаграждаване: децата трябва да потиснат важни аспекти от личността си, за да получат обич, внимание и одобрение. В подобни семейства родителските емоционални нужди и стремежи, социален статус и успех, са по-ценни от уникалните нужди и чувства на всяко дете. Чувството, че сме дефектни, лоши, некачествени, нежелани, низши или увредени по отношение на важните неща; чувството, че при контактите си със „значимите други” ще бъдем отблъскващи. Може да включва свръхсензитивност към критика, отхвърляне и обвиняване; неловкост, постоянно сравняване и несигурност в присъствието на другите; усещане за срам за нещата, възприемани от нас като недостатъци. Тези недостатъци могат да бъдат лични (вътрешни): себичност, гневни изблици, неприемливи сексуални страсти, а могат да бъдат и публични (видими): нежелан външен вид, социална неловкост и т.н. Човек се чувства принуден да се подчини на контрола на другите, обикновено за да избегне гняв, отмъщение и изоставяне. Двете основни форми на подчинение са: А) Подчинение на нуждите: потискане на собствените избори, предпочитания и желания. Б) Подчинение на емоциите: потискане на емоционалното изразяване, особено на гнева. Обикновено включва усещането, че собствените желания, мнение и чувства не са от значение или не представляват интерес за другите. Обикновено се изразява в прекомерна отстъпчивост, комбинирана с емоционална свръхчувствителност. Основно води до натрупване на гняв, изразен в дезадаптивни или невротични симптоми: пасивно – агресивно поведение, неконтролирани избухвания, психосоматични симптоми, емоционално напрежение, преструвки, злоупотреба с наркотични вещества. Ексесивно фокусиране върху доброволното задоволяване нуждите на другите в ежедневни ситуации за сметка на собственото задоволство. Мотивите обикновено са: непричиняване на дискомфорт у другите, избягване на вината от субективното чувство за егоизъм, поддържане на връзката с другите на всяка цена, остра сензитивност към чуждата болка. Понякога води до чувството, че собствените нужди не са адекватно посрещани и негодувание към хората, за които са правени жертви (което се застъпва с концепцията за взаимозависимостта). Преувеличен страх от надвиснала катастрофа, която всеки момент ще се стовари върху ни и няма да можем да я предотвратим. Страховете се фокусират в една или няколко от следните области: А) Медицински катастрофи – инфаркт, инсулт, СПИН и т.н. Б) Емоционални катастрофи, например страх от полудяване... В) Външни катастрофи – падане на асансьора, нападение и насилие от злодеи, самолетна катастрофа, земетресение и т.н. Прекомерно търсене на одобрението и признание на хората. Желание за вместване в стандартите за сметка на развитието на сигурна и истинска връзка със Себе си. Самочувствието зависи от реакциите на другите вместо от собствените преценки. Понякога включва стремеж към социални постижения, кариера, статус и пари, но не като средство за власт и контрол, а за осигуряване на внимание, възхищение и одобрение. Често се изразява в приемането на основни решения в живота, които са чужди на истинското Аз на индивида. Свръхсензитивност към отхвърляне. ................................................. ............................................................. ..................................................................... Ригиден характер Безмилостен перфекционизъм, свръхконтрол,критика и мощен негативизъм…Носителят на такъв характер се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, най-често за да избегне критиката и отхвърлянето от хората, но и като подчинение на интернализираните авторитети в суперегото си. Ригидният характер е невротично забързан, постоянно напрегнат и свръхфокусиран в цел, като по този начин практически губи мига, губи щастието от самия процес по постигане на целите. След постигането на всяка следваща цел и миг отдих, тя автоматично бива дисквалифицирана като недостатъчна и индивидът се впуска към нови и нови цели, несъзнавано обсебен от страховете си. Ексесивен фокус върху детайлите - "от дърветата не вижда гората". Едно огромно ТРЯБВА нещата да бъдат такива, каквито ригидният характер си мисли, че ТРЯБВА да бъдат. Перфекционизмът понякога се проявява като идеализъм и свръхвисок морал. Ригидност в превод означава твърдост, липса на гъвкавост. Ригидният характер критикува с агресивно дразнене всеки и всичко, което не отговаря на твърде високата му "летва", включително и себе си. Ригидният характер е изключително фокусиран във вторичните способности (по Песешкиян): ред, точност, дисциплина, структура, последователност, категоризация, чистота и т.н. Такъв човек доброволно потиска и кастрира щастието на сърцето и нагоните си, стреми се по всякакъв начин да изключи и неутрализира ужасяващото го процесиране на дясната хемисфера, което той никак не разбира (в социален план пример за такава двумерна ригидност е когнитивната наука). Човек-глава (при това единствено лява хемисфера ), лишен от връзка с тялото, сърцето, интуицията, спонтанността и ...самия Живот. Блокираната връзка със сърдечната и духовна интелигентност, комбинирано с компенсаторното емоционално потискане и гняв предпоставя липсата на толерантност и търпеливост, приемане на различието и други гледни точки, трудно прощаване и злопаметност, в някои случаи прерастващи в афективна или актуално поведенческа жестокост. Ригидният характер черногледо приема по презумпция, че ако само за миг отпусне контрола и свръхбдителността си, автоматично всичко ще се провали, а негативният изход би бил сигурен. Такава психика практически си забранява щастие - когато за миг се изкуши да го преживее, психодинамиката на характера му задейства страха, че щастието го оставя разтворен и релаксирано приемащ живота и другите. А това ужасява такива хора, струва им се, че губят контрола, провалят се и цялата бездна от ужас се изсипва върху им... Потискане на спонтанната изява на чувствата, импулсите и изборите. Ригидни интернализирани правила и очаквания за етично поведение и представяне – за сметка на щастието, самоизявата, близките отношения, здравето и спокойствието. Типичният семеен произход е тежък, потискащ, свръх – изискващ и понякога изпълнен с насилие: перфекционизъм, дълг, следване на ригидни правила, потискане на емоциите, избягване на грешките за сметка на удоволствието, радостта и спонтанността. Обикновено присъства силна тенденция към песимизъм и безпокойство, че всичко ще се разпадне ако човек не е постоянно бдителен. Проникващ всяко действие, чувство и мисъл песимисъм, постоянен фокус върху негативните аспекти на живота: болка, загуба, смърт, разочарование, конфликт, вина, недоволство, проблеми, потенциални грешки, предателства, страх, срам... Минимизиране или отричане на позитивните аспекти на живота. Обикновено включва преувеличено очакване спрямо широка сфера от дейности: работа, финанси, междуличностни отношения и т.н., че нещата ще се провалят, че този аспект, който понастоящем се развива чудесно, задължително ще се обърка и срине. Включва чрезмерен страх от извършване на грешки, които биха довели до: финансов колапс, загуба, унижение, попадане в лоша ситуация. Тъй като потенциалният негативен изход е преувеличен, такива пациенти се характеризират с хронична тревожност, свръх – бдителност, оплаквания и нерешителност. Прекомерно потискане на спонтанните действия, чувства и интеракции – обикновено за да бъде избягнато отхвърляне от страна на другите, преживяването на срам или загубата на контрол над импулсите си. Най-често срещаните ареали на потискане са: а) потискане на гнева и агресията б) потискане на позитивните чувства като радост, сексуалност, привличане, спонтанност и игривост в) трудности при споделянето на чувствата и нуждите си в) отхвърляне на емоциите и прекомерна фиксация в рационалността. Колебливост! Защото човекът с ригиден характер се ужасява от грешките, дори и при най-малкото ежедневно решение, той среща трудност при правенето на избор! Несъзнавано правило, че човек трябва да се стреми да живее според изключително високи интернализирани стандарти, поведение и представяне пред другите, обикновено за да избегне критиката им. Типичното проявление на това правило е чувството за постоянно вътрешно напрежение, невротична забързаност към постижения и свръхкритичност към себе си и другите. Предполага значими дисфункции в: преживяването на удоволствие, умението за релаксация и спонтанност, здравето, самочувствието, чувството за задоволство при постижения, установяването на хармонични връзки. Безмилостно високите стандарти обикновено се проявяват като: а) перфекционизъм, преувеличена концентрация върху детайлите, подценяване на качеството на действията си спрямо установените норми б) ригидни правила и „трябва” в много сфери на живота, включително нереалистично висок морал, етични, културни или религиозни предписания в) загриженост за повишаване на времевата ефективност, така че да бъде постигнато повече. Вярването, че хората трябва да бъдат жестоко наказвани когато сгрешат. Включва тенденция за гняв, нетолерантност, жестокост и нетърпеливост към онези (включително себе си) които не успяват да се вместят в очакванията и стандартите. Обикновено включва трудно прощаване на собствените и на другите грешки поради нежелание да се вземат предвид обективните оправдаващи обстоятелства.