Здравейте.Много ми е трудно писмено да изразя това ,което е в душата ми в този момент.Чувствам се сама,объркана,празна.На 28 г., с висше образование което учих с удоволствие,хубава работа,подкрепящо семейство,прекрастни притятели с които искрено се забавлявам,грижа се за себе си спортувам в последно време и доста отслабнах всички около мен ми се радват някои дори възхищават.Живота ми външно погледнато е чудесен.Аз обаче не съм щаслива.Чувствам се някак далече от самата себе си.Ако повечето хора имат мечти,цели,идеиали които преследват,за да бъдат щасливи,аз искам само крайния "продукт"-щастие,но незнам как да стигна до него.Като един пъзел разбит на хиляди парченца,не мога да се "събера",идея си нямам и каква е картината на моя пъзел.Знам,че искам да имам професия ,в която се чувствам сигурна, сбособна ценна,да ми носи освен материялни блага и душевна хармония.Любим човек ,които да ме разбира,обича ,да се грижи за мен .Но съдбата поне за сега няма такива планове за мен.Мъчно ми е ,че всики хора около мен имат неща ,хобита,занимания които правят винаги с желание,страст,а аз нямам.Като че мога без всичко.Обичам да гледам хубави филми,да чета книги,но някак между другото,мога и без тях..Срам ме е дори да го кажа ,но като че ли единственото нещо ,което винаги правя с желание и удоволствие е храненето.Обожавам вкусната храна по всяко време.
Липсва ми отдаденост в живота.Като,че има любов в мен в изобилие и няма къде/кого да я получи.В кризи като тази се връщам към пристъпите на хиперфагия( компулсивно хранене) ,от което мислех ,че съм се излекувала .Имам желание да се изолирам от всички и всичко да изям невъобразимо количество храна за кратък период от време( за около половин час поглъщам 4-5 000 калории) това ме успокоява временно,става ми тежко и ако имам възможност лягам да се самосъжалявам.Не бях имала криза от миналата година,мислех че съм ок ,че съм наясно със себе си.
Искам да рабера в какво съм добра.Не претендирам ,че съм създадена за нещо "голямо" ,да съм талант,бизнес-дама и т.н ,а да разбера в професионален план в какво съм най-можеща,може да е нещо елементарно ,но да е точно за мен.Искам да спре това раздиращо чувство в гърдите на душевна болка и тягост,искам да спра да преяждам,искам промяна в живота си,но от къде да започна....найстина незнам....?Дано обърканата ми душа намери помощ тук.