Сетих се за жабата, дето паднала в кофа с мляко. И тя за да не се удави, махала усилено с крака, докато не се получило буца масло , на което стъпила, и така успяла да излезе от кофата, спасила се.
Та така, дори и да плачеш , все си упражняваш гласа, не си в застой. Когато е притиснат от изпитанията, и начините за спасение са или да се удавиш с бездействието си, или да действаш, дори и да риташ . Все някога плача ще го докараш и на песен.