pakodelucia

Тази беседа я знам, но не се споменава карма. Там е просто упражнение да се пеят песните. Сигурен съм, че това го има някъде, защото съм питал много хора и те се сещат за това упражнение (конкретно за кармата), но не могат да се сеят къде са го чели! Благодаря все пак, за отговора!

Здравей, благодаря за отговора. Източника е от особено значение, понеже ми трябва цитата! Който се сети много ще ми помогне.

Здравейте приятели, Моля помогнете ми да намеря музикалното упражнението от Учителя за справяне с кармата. Преди време го прочетох някъде и сега не мога да си спомня къде. Ако някой се сеща, трябва ми беседата където го е срещнал. Упражнението се състои в пеене на песните "В начало бе", "Бог е Любов" и "Духът Божий" сутрин обед и вечер... Всичко най-

Здравейте, Искам да проведа един експеримент. Ще ви поставя два цитата. Няма да казвам нищо повече. Само, че са две различни редакции, на едно и също съдържание, от една и съща беседа. Всеки който желае да участва моля да спази този ред: да каже кой от двата варианта избира и да се аргументира по пътя на логиката. Ето въпросните текстове: Първи "Казват: „Коя е причината за раздвояване на човешкото съзнание?“ Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно, веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механически начин. Обаче дето съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от любов“. Втори "Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува."

Искам да попитам всички: Вие съзнавате ли, че човека е жертва в ръцете на тъмните сили? Доста ще ми е интересно да чуя мнението ви, тъй като напоследък забелязвам особено обезпокояващият факт, че в момента, в който някоя душа осъзнае, какво става в действителност, тя бива нападната с всички сили и ако не я сломят то те я измъчват през целият и земен живот. Осъзнае ли човек, че Бог е във всичко, тъмните сили бързат да го „спасят”. Ако действително човек вярва в Бог, той не би убивал, не би се занимава с безполезни неща и изобщо не би се интересувал от това, какво правят хората. След като човек вярва в Бог, само трябва да следва пътя, тъй като за всеки е определено. Всеки ще си върви тих и спокоен по пътечката и изобщо няма да се занимава с материалните неща, тъй като знае, че Бог се съдържа на всякъде. Никога не би се родила мисълта, че може някой да го лъже, тъй като Бог се съдържа във всяко живо същество. Никога не би имал страх, защото Бог е основата, на която стъпва душата му. Истината ще е естественият начин на проява на нещата. Но, ако се обърнем наоколо, можем да видим достатъчно ясно хора, които изобщо не знаят какво става с тях. Всички са така добре „увъртяни” от тъмните сили, че възпяват един морал и една култура, която отделя душата на милиони километри от Бог. Проповядва се братство и единство, което е основано на зли помисли. „Ти не ме разбираш, аз имам много проблеми, работа, живота ми е тежък” – е най-често срещаното определение на човек накиснал се до уши в помията на мрака. „Няма пари, ще се мре”. Всеизвестно е че, когато парите бяха измислени, тъмните сили се успокоиха, че никога няма да загубят властта си над хората. Парите са едни книжки, които не само, че не даряват живот, но го отнемат жестоко. Обаче, всеки човек работи, живее и мисли само за пари. „Как тъй, ще умра, ако не работя, кой ще ме храни” – И аз се чудя, кой ще ни храни, като ние по този начин само показваме на Бог, че не го искаме. Показваме му, че неговите грижи са ни безполезни и Той е една мечта, която носи утешение на малките деца. Живеем за едни хартийки, но не се предаваме упорито свидетелстваме, че те са Бог. „Как тъй, ти какво си мислиш, да те видим, като останеш гол и бос” – това е лозунга, с който те свидетелстват, че са носители на „добра и Любяща” душа, че в тях живее едно сърце изпълнено с мир и хармония. „Тия приказки ги знаем” – като ги знаем, защо светът не е наред? Щом не е наред, значи не ги знаем. Какво знаем? Знаем да се чувстваме слаби, да сме недоволни, да страдаме, да се мъчим, да си създаваме главоболи, да отричаме, да съдим и да се корим – и всичко това ни носи удовлетворение! – Че животните живеят по-добре от нас. „Какво се оплакваш” – е много достойна фраза за един човек. Той по-този начин показва, велика съпричастност и любов, към братчетата и сестричките си. Той е Божество, което е в рая, а някакви низши създания само създават смут и развалят обстановката. „Всичко е така добре, докато не се намери да ме занимаваш с тези глупости.” – Щом е толкова добре, и всичко е наред, защо от едни глупости, си развали настроението, защо имаш проблем с това, че аз съществувам? В кочината ли си и птичките ще са ти криви, за недоволството. Изключително деликатен и скрит за нашите сетива е начинът, по който тъмните сили създават цялата обстановка. Те само подклаждат някой незначителни обстоятелства в нашата същност и ние сами в собствените си „прелести” се объркваме. Особено внимание обръщат на способните хора, които по хитър начин ги карат да се мислят за повече от останалите и недостижими от гледна точка на природните закони. А то е повече от ясно, че в безкрайността не е възможно да се наблюдава такова явление между елементите, че единият да седи по-високо от другият и да не го докачат едни и същи закони. Това е само една фантазия на човешките нужди. Нищо повече. Още тогава е казано, че „пред Бог всички са равни”, но ми се струва, че всеки малко или много ще си каже: „Аз съм по-важен от него, направил съм това и това, работя, мъча се – той само лентяйства” – Това е особено достоверно доказателство пред Бог, че този елемент е „по-важният”! Много странно, всички хора живеят, а не знаят защо. Представят се за Георги, Иван, Калина, но изобщо не знаят какво е това Георги, Иван и Калина. Правят разни неща, живеят по установени правила, а сами те не са сигурни в достоверността им. И с право, защото няма нещо сигурно в една безкрайност. Нашата земя „виси във пространството”, а в тази грамада от материя, тя е само една прашинка. Много хора мислят, че са велики. Велики са само по отношение на своите мисли. По отношение на действителността, са едни прашинки, които Природата ще помете с първият вятър. Значи, човек се доверява на преходните неща, на тези които вижда вместо на вечните – тези които не вижда. И понеже, живота на човек е да придобие колкото може повече „преходни вещества”, смъртта му ги взема всичките. Той остава гол и бос и започва пак отначало своята „горска дилема”. Забелязал съм, някой хора имат един остър нож в себе си. Дойде някой, каже им нещо и те веднага: „Я да видя, добре ли ми реже ножа” – Реже, реже. Като ги повика небето, там на прага седи един Ангел, пита: „Къде са ти вътрешностите” – „Как така” – „Я се погледни, ти си целият нарязан и всичко ти е изпопадало на земята.” Той се чуди и мае, как стана така. Обземе го един страх, не може да се прибере. – „Да се върнеш на земята и да си събереш вътрешностите. Празни хора тук не пускаме” – Ще реже ли пак този човек? Хубав инструмент е ножа, но да не се взема много „навътре”. Хайде със здраве.

Абе хора, извинете ме ма вече се оляхте! То па бива бива, ма да бехме изхабили таз енергия да помогнем на някоя душа - по-добре ще е от колкото тез дървени мъдрост! Има хора имат нужда от помощ, не от знание как да се ... !

Ми не съм съгласен. Как омаловажаваш храната...храната си е също вид приемане-предаване с друг жив организъм. Секс на друго ниво. Сигурно малко детски звуча, но тук мисля че е подходящо. Хубаво е да се говори за секс, когато има нужда...а още по хубаво е да си помогнем, когато има толкова много нуждаещи се!

Радвам се, че ти е харесало! Милкана, хубаво пишеш, сигурно всичко дет викаш през товйте очи е така. Ма ми е интересно никой ли не се замисля над това, че се мисли прекалено много за секс? Секса е това секса онова? - Е кво от това? То почне ли много да се мисли над нещо, рано или късно ще ти се доака и кат няма къде другаде, баш върху него се изхождаш! Интересно ми е много темата, обаче не мога да разбера - аджеба какво общо има една естествена нужда със куп обяснения? Данеби нуждата храна да и трябва такова нещо? Или пък може би това, че човек въздига на пиедестал нещо в много ценно? Или пък говорейки така специално за него го прави повече от това което е? Аз няма да спра да се чудя, за какво има да говоря кат ми се яде? Усещам нещата ям, имам връзка с тях и си избирам тва дет е за мен - какво по просто от това? Но някой "интелектуалец" ще каже: О храната е специален ритуал, в който човек приема божията любов! - Не знам, хора всякакви мисли и чувства също. Кво има толкова да се мисли как?! Ми то само това и чака тъмните същества, да те видат, че се чудиш, за да те фанат, те с мисли фащат не с чувства. Кат овъртиш добре мислите си чувствата сами ще поискат онова дет не е за теб! Не как, не защо го има и от къде е. Ясно е, че всичко е толкова сложно, че с нашият примитивен ум няма да го разберем. Смятам, че адекватният въпрос за нас е: От де ни дойде да се бъркаме там дет не ни е работа? Бог си е създал всичко съвсем естественно, природата не умува кат нас "ами да порасна ли толкова, не може би не, защото оня бор ще ме задуши, ух,ама пък тази бреза къде се намери да е тук"... Ума ни е да даден да се развиваме, да помага правилно да чувстваме, да изпозлваме енергията си. Жената отбра онази ябълка, не защото тя поиска, а щото Ума и я излъга "ами ако". Ами ако? И кво от това? Ако имам целият свят и всичко пред мен се кланя, ако съм най добрият "пръч" всички жени по мен одат? - Какво от това? Нали аз ще си бъда! Туй е цялата работа, в помията на ливадата или на планитат все ти ще сди бъдеш! Дет ти е мястото там ще седиш. Нека Бог мисли как оня те излъга, нека Бог мисли как стана това, и нека Бог мисли от де дойде! Ти си мисли за това което си - аз така правя Благодаря за вниманието и търпението! А и Милкана, не към теб го адресирам, но размислите ти ме подбудиха!

Не мога да разбера кой на кого пише, добре, че от време на време някое име се вижда! Латина, благодаря за обяснениета, без тях човек може да си мисли всичко

Незнам дали да благодаря или да плача. Не познавам Хемингуей, може ли да ми кажеш къде да намеря нещо за него? А по темата. Латина, аз не те познавам и от един пост ще ми е трудно да се изкажа така както ти се изказа за мен. Но ти си знаеш, все пак може и да имаш талант да познаваш хората от писанията им. Що се отнася до моделите в разума, права си това е неоспоримо. Орлине, искаш да направиш добро впечатление или да покажеш, твоята Анима?

Благодаря, но мога ли да получа малко повече информация за тези плашещи чувства в душата ми? Не можах да разбера, какво общо имат темите с моето търсене и полов акт с жена? Мислех си, че разглеждам секса...но явно друго се е получило!

Би ми било много интересно да чуя вашият коментар по тези две теми! http://forum.all.bg/showflat.php?Cat=0&Num...e=0#Post1099276 и http://forum.all.bg/showflat.php?Cat=0&Num...e=0#Post1127981

Тук няма да забравя, като четох томчето Езикът на Любовта ми направи силно впечатление това, че Учителя наблегна силно на факта, че не е наша работа да се занимаваме с тези неща...Замислих "Та аз това ако знам всичко ще е ясно"...после прочетох..."Ако човек знае всичко, той ще е много нещастен"...Явно има нещо по дълбоко, което не е под наш контрол и ние само го следваме интуитивно, но ръзсъждаваме около него. Не го знаем и не можем да го разберем, но стремежа да го разберем е онзи заряд от енергия, който сформира физическият ни живот...и т.н. Мисля си аз, че в всичките ми размишления колкото по-малко знам, а по чисто живея толкова по добре е за мен. То, пак там каза" Ще се намери някой прост, беден човек, който не се замисля много, много за последствията и ще мине през врата Христова"

Здравейте братя и сестри Аз съм музикант, китарист...занимавам се само с класическа музика. То е малко не точно да се каже класическа щото в нея се подразбира и барок, роматизъм, модернизъм, импресионизъм и т.н. ма ние си знаме за какво става въпрос Що се отнася до любим композитор може би Бах, Моцарт...да кажем, че техните произведения до едно ми харесват. Трудно е ад кажа, че са ми най-любими, защото в едно настроение харесвам Вивалди, в друго Щраус, трето Шостакович А за музика и линкове...тва е интересно. Аз съм си теглил всичко от e-donky мрежата и имам от порядъка на 120ГБ само калсическа музика, подбрана от мен. Голям ценител съм на Глен Гулд и имам всичко което намерих. Също така предпочитам пред всички Берлинската филхармония .... ит.н. Ако някой желае музика, да заповяда у нас (живея в София) с колкото иска ЦД или ДВД дискове и ще му запиша каквото му душата поиска Приятен ден.