bobibs

Здравейте на всички.Пиша за да споделя до къде съм стигнал.Забелязвам коренна промяна в себе си.Вече карам всеки ден по 5 км колело без прутеснения,тревогата ми намаля доста.Успявам вече до отида дори до далечния магазин пеша и да си напазаря,общо взето успявам вече да правя неща които до преди година ми се виждаха невазможни.Прекарвам си чудесно и се чувствам добре.Всеки ден се подлагам на някой от моите стари страхове и чувствам как вече започват да отшумяват.Единствения дискомфорт които чувствам и след събуждането ми сутрин но след закуската някакси и този дискомфорт ошумява.Разходките започнаха все повече и повече да ми харесват.Ходя и до рабятата но не съм започнал още да работя.Минавам и стоя по 4 часа там и обстановклата започва да ми липсва.Казаха ми да си почивам колкото ми се наложи.Хапчетата си ги пия редовно.Тази седмица мисля вече да се вращам на работа.То почивка, почивка ама стига ми толкова.Прекарах незабрави ми дни и съм щаслив от постигнатото.Вече имам надежда че ще се оправя напълно и ще изляза от кашата с пълна сила.Ще продължавам да пиша за състоянието си и за в бъдеще ,може пък и да съм от полза за някой с моите проблеми,знае ли човек.Поздрави

Здравей приател.Не съм от специалистите ,които отговарят тук но все пак мисля да ти дам един съвет.Задължително гледай филма ''Тайната''.Аз също имам стаховити проблеми и мен лично този филм ме накара да преосмисля много от тях и да ги погледна по друг начин.В този филм ще намериш отговор на повечето си въпроси и ако си направиш труда да го гледаш ,гарантирам че ще мислиш по друг начин.Общо взето в този филм ще получиш отговор това ,което ще ти кажат и тук специалистите в този портал.Не се отчайвай,решение и изход винаги има.

Диди само да уточня.Аз не съм почивал от 5 години вече.Реших да изляза в болничен не за да се лекувам а за да се отделя малко от стресиращата обстановка на която съм бил подлаган.Реших че имам нужда малко да поразпусна.Сега спя до късно,започнах да ходя на море ,правя си разходки и общо взето правя неща които са ми харесвали преди.Преди години пак изпаднал в такова състояние и с малко почивка се оправих.Просто смяна на обстановката малко.Не мога да я карам както съм я карал толкова години наред- от работа вкъщи и от вкъщи на работа.

Доктор Първанов,какво бихте препоръчали вие при силно изразено тревожно разтройство? Казвате че лекастрвата няма да помогнат за облекчаване на симтомите.Кажете тогава как по бързичко да изляза от тази ситуация.

Диди ,медикаменти започнах да употребявам за до подобрч емоционалното състояние и да го закрепя временно като се успокоя и се почувствам по добре.Повярвай ми наистина работя много усилено и правя точно това което моят психиатър ми казва.Имам му пълно доверие и се разбираме доста добре.Той също е на мнение че трябва без медикаменти.Това са все пак 6 години страдание и е доста трудно да започнеш от изведнъж да си втълпяваш че ще оправиш.наи лошите кризи още са пред очите ми и смятам че е нормално при такава психическа умора поне временно човек да си позволи един ксанкс да вземе и да се успокои.Може ли пък постоянно да се страда и да се гърчиш.Последните ми пристъпи си бяха точно гърчове и адреналина от тях въобще не беше същия както сексуалното удоволствие.Нали съветът ви беше да приемем състоянието си и една от стъпките да го направим и да разкажем на всички какво се случва.Нямаше на каде и трябваше да кажа на шефа си.В неговите очи може да смята за болен но важното в случая е че аз си знам че не съм.Ксанкс пия 0.50мг едно хапче на ден разделено на 2 приема сутрин и вечер.Това не е антидепресант и нищо не лекува но поне облекчава и успокоява симтомите и дава възможност на страдащия да се почувства малко по добре и може да послужи като един вид кураж че все пак има решение на ппроблема макар и временно.Никои уважаващ себе си психиатър не би се съгласил че този проблем се решава непремено с употреба на медикаменти.Когато проблема е в много тежка фаза обаче понякога се налага и това като помощно средство за започване на терапия към която пациента да е по податлив.Няма как да вдигнеш 'на крака" един изключително изтормозен и изнервен човек с 1 час на седмица сладки приказки за това колко е хубав животът и да го накараш да повярва че трябва да обича състоянието си.При хората имащи социална фобия е изклчително да се води какъвто и да било диалог ако те самите не са в настроение да го направят.Когато страдащият така да го нарека е в тежката фаза да не може сам отиде дори до таолетна мислите че ще го накарате да се почувства по добре само като му говорите за позитивиъм за това колко е хубав живота ,как всичко ще се оправи само трябва да се понапъне малко и да заобича това състояние да му е гадно.Този вид невротично заболяване при всеки се отразява по различен начин.Ако беше в някаква по начална фаза определено съм "ЗА'' терапия без медикаменти.Но в конкректния случаи става въпрос за 6 години фиксиране в проблема и човек вече е загубил всякаква ориентация кое е хубаво и приятно и кое не.За такива дълги периоди от време хората забравят за важните и съществените неща в живота и изведнъж се оказват в нещо като капан или по точно един собствен затвор които те сами са си изградили.Сигурен съм че сте добър специалист и си разбирате от работата.Ако вземете предвид моето положение примерно как бихте постъпили вие.Не можете да правите всички тези неща описане по горе от мен включително и да отидете на работа за да се самоиздържате.Аз живея сам ,нямам родители на които да разчитам в такива моменти на слабост.Ако това продължи така няма да има кои да ме погледне и ще остана и без работа и без средства да си покривам месечните разходи.Още едно от притесненията които ме спохождат същевременно ми дават стимул да се продължа напред.Нямам просто друг избор освен да си почина извесно време и да взема някакви медикаменти за да се завърна към задълженията си и да продължа да работя по проблема но вече малко по уверен и по спокоен.Как бихте постъпили вие на мое място? От къде бихте си набавили така да го наека този начален тласък за да се изправите и да се възвърнете към нормалните си задължения? Абсолютно съм съгласен че със силата на мисълта всеки един проблем се решава веднагически.Не съм съгласен обаче че един псически изтормозен човек ще възприеме това в разумни срокове каквато и воля да има.За 6 години преживях какво ли не.Все още си спомням колко ентусиазирано отидох да ми правят хипноза и да ми втълпяват колко съм здрав.На 3 тия сеанс ми предизвикаха ПА по време на хипноза.Сами може да предположите какви могат да бъдат последствията от това и как от там на сетне някои ще се опита да ти внуши спокоиствие мир и душевна хармония.

Мисля че за 6 години съм си дал поука.Имам волята да ги ги спра след това.Щом успях да разкарам от живота си опиат като марихуаната ,отказах цигари и кафе значи все пак имам воля да направя и това.Поне това е моето мислене.Просто досега не съм падал толкова ниско че чак стана неработоспособен.Когато съм под влиянието на медикаментите мисля че с мен ще се работи по лесно.Извинете но 6 години ходих по разни психиатри които се мачеха да ме хипотизирват ,даваха ми разни хомепатични гранули и нищо от тованямаше ефект.Хомеопатията примерно ми даваше едиснтвено енергия и добър съм.Обаче аз по цял ден съм подложен на системен стрес и в един момент вече дадох блокаж.Чувството да се събудиш сутринта и вече да знаеш че това е следващия ти отвратилен ден е ужасно.Сам навлязах в този капан и сам трябва да изляза.просто физическите симптоми вмомента са стресиращи.Постоянен световартеж,постоянна тревога,постоянно мислене ,самоанализиране и без никакви забавления и перспектива за това.В такива моменти човек просто не може просто да си каже че е щаслив и да продължава напред.Това не става за един ден.изисква се много работа.Под въздеиствито на лекарствата мисля че поне ще имам шанса да се отпусна малко дори и временно да е .Пак ще е крачка напред.И аз мног бих искал еи сега да си легна да заспя и като се сабудя това да не се случвало.Сигурен че след получена първа криза ако бях ползвал медикамент още в началото щях да го изчистя барзо да вляза в кондиция и да не задълбавам сам да търся някакви причини и до сега щях да съм го забравил вече.Какво направих аз.години наред ходих по скенери ,резонанси пих билки и рфин кадърен не се намери намери да ми каже че тва е просто една депресия която трябва да забравя пппо наи бързия начин.Започна се с четенето огромните количества неправилна информация в интернет пространството.Сумати хора пишат че не се лекувало и какво ли още не.Пределно ясно ми е вече от какво страдам и от какво имам нужда.Имам нужда нещо да ме вдигне малко а не само да си стоя и да се надъхвам колко ми хубаво като не е така.по мои наблюдения,хората които вземат наркотици несистемно но си позволяват да рапускат с такива опиати не страдат от социални фобии ,тревожни разтроиства и други.А аз какво правя ,не пия никакв алкохол след онази случка ,по нататъка спрях и пушенето и се втренчих да само в това да съм здрав и да градя здрава имунна система.какъв беше резулатата обаче.Цялата тази защита наистина ми изгради прекрасна имунна система.Не съм хващал настинка дори за 6 години,не съм лягал на легло,не съм повращал даже,не ми се пригадило даже.На мение съм че прекалено се вторачих в това.Ако раусках и аз като останалите хора ,от време на време алкохол примерно или нещо друго.Може това да са вредни навици но и те са част от щасливия живот на хората.Фиксирах се само на тема здраве и не обарнах внимание на психиката си.На мнение съм че хората имат хужда да грешат ,имат нужда да имат техните си пороци без да прекаляват разбира се .Познавам хора които пият ,пушат марихуани,вземат амфетамини и си гледат кефа.Нито един от тези хора обаче няма да посегне към антидепресанти.Те отдавна са влезли в ритъма си на живот.Това разбира се не означава че се сравнявам с тези хора.Изкам на следващия голям празник като нова година примерно и аз да отида да се напия някъде и да повращам дето се вика.Това е спомен които трябва да остане в глава ми а не по лошия спомен като ''отидох ,беше ми некомфортно през цялото време,не кусах алкохол да не ми е лошо и да не съм зле на другия ден" доктор Първанов надявам се разбирате накъде бия.Ще се справя с отказването на медикаментите

Здравей отново.Да споделя накъде се развиват работи със мен.Вече казах на почти всички за проблема си.Шефът ми ме разбра и той също ена мнение че на тази работа съм одложен на огромен стрес.Не съм си вземал отпуска от както съм в тази фирма(малко над 4 г.) .Днес отидох до психото и там си разказах всичко.Предложиха ми 1 месец болничен за да може малко да забравя малко стреса от работа и да се отдам изцяло на релаксация.Разказах също така че посещавам добър психиатър и работя по промяна на модела на мислене,медитация,техники на дишане.Не очаквах да ме подкрепят в това мое решение и да ми кажат директно че така няма да стане но уви,клиничният психиатър ме поздрави с това мое решение.Въпреки това ми изписа 10 мг сероксат сутрин и половинка флуанксол вечер като натърти че е препоръчително да ги пия за един добър старт и да се стимулирам да вървя напред и да се чувствам все по добре и по добре.Мисля че човека донякъде е прав защото напрежението в главата ми в момента е огромно и от там и идват всичките тези натрапчиви мисли.Пределно ясно че един щаслив човек няма такова негативно мислене и от там няма напражение,няма стрес,няма тревога.За толкова години не съм пил медикаменти и винаги съм се страхувал от тях.Сега поне мисля че да преодолея страха от приемане на един медикамент е крачка напред.Подобробряване на състоянието от един медикамент дава една надежда че човек не винаги ще е така и ще излезе от този кръг на лоши мисли.Мисля че с правилните медикаменти като старт и добрата психотераяпия всичко ще отзвучи много бързо и аз ще бъда онзи щаслив човек който бях преди.към момента всеки един един ден протича по следния начин.Ставам в 9 излизам на терасата и практикувам дишане за освобождаване на излишната енергия които психиатъра ми препоръча да правя.Задежда ме много.След като закуся излизам някъде да се поразходя с автомобила си,вляза в някой магазин или си купувам по нещо дребно.Така до обяд.Прибирам се и си тегля някое приятно за гледане филмче.След обяд следва разходка в парка до моят блок и бутане на колело.Ползвам колеото като патерица срещу натрапчиви мисли за бягство.Чувствам се някак си дискомфортно докато вървя и бутам но по този начин изминавам целия квартал пеша въпреки че ползвам патерица както му викате.След двучасова разходка оставям колелото и отново се качвам в автомобила и отивам към фитнеса.Бягам на един малък стадион и изминавам около 3-4 км на бяягане в кръг разбира се защото автомобила е патерицата.След това интензивна тренировка във фитнеса.Излизам много изморен от всичко това но като че ли напрежението в мен го няма и някак си от агресията която съм вложил се чувствам приятно.Имам добър апетит ,пазаря нещо прибирам се хапвам едно душче и отново навън за 1 час да се видя с някой познат.От време на време и ходя и до мола и влизам 50 тина метра навътре и се застоявам за да започна отново да свиквам със ситуацията и с многото хора около мен.Прави ми впечетление обаче че ако съм някой друг пред голям магазин и отй поиска д авлезем аз няма да го направя.Ако съм сам ще вляза ще поразгледам но онова чувство за внезапно излизане продължава да съществува.На това место съм преживял едни от наи лошите ПА и някакси отва оказва влияние.Мисля че много скоро е отшуми всичко и съм невероятен оптимист.След първата ми ПА си спомням че доста дълго време бяхв депресия но нямах страхове от открити закрити пространства пътувания и пр.Състоянието ми се видоизмени в послените години и предимно заради постоянната тревога в която съм живял в очакване.Очакваш ли нещо то се случва със силата на мисълта.Ако някой е гледал филма тайната сигурно разбира за какво става въпрос и как проблемите натрапчивите мисли се привличат.Напълно съм убеден че мисленето и поведението на хората може да се промени стига те да го желаят достатъчно силно и да работят по тази промяна.Всичко в живота си съм спотигнал с много труд и упоритост.Ще продължавам да работя върху себе си и върху модела си на мислене.Всякакви съвети от специалисти са ми добре дошли

Здравей отново.Прочетох постовете от линка който ми даде и до някъде мисля че разбирам ситуацията.При мен всичко започна само с паника без социална фобия.С течение на времето се преобразува към този вид социална фобия.Трудно излушавм хората ,трудно им отговарям и почти не се заслушавам кой какво ми говори и нищо не ме интересува освен личната ми тревога и неуспешните ми опити за свъх контрол на тялото и психиката си.В наи лошите си моменти с нетърпение очаквам разговорът ми с определени хора да приключи и да остана сам със себе си.Преди време нямах страх към патувания и открити и закрити пространства но последните 2 години развих страх и от това и по точно агорофобията.Нямам страх от смъртта и знам че П.А. не трае дългои ми минава.в момента страховете ми повече са насочени кам барзите начини на бягство и по точно какво може да ми се случи пред хората.Имам чувството че си поставям маска на един преуспял човек а всъщност не е така.Хората около мен ми се възхищават и определят начина ми на живот като доста добър без никакви притеснения или каквито и да било проблеми.Изглеждам чудесно ,редовно подържам фигурата със спорт,около мен се въртят красиви жени и от страни изглежда че живея един прекрасен живот.Истината обаче въобще не е такава.Много съм разтревожен от случващото се и леко отчаян.Винаги съм се стремял хората да не забелязват какво се случва с мен и гледам подържам интереса на околните.Като пример ще напиша за последния си страх.Отивам на работа и се налага да вляза в офиса и да говоря със шефовете си и да обесня какво ми има и защо не съм на работа.Пробвах но въобще не се добрах до офиса ,паникьосах се леко ,притесних се как ще обесня това след като те имат друго мнение за мен.Постоях 20 тина минути и си тръгнах много разочарован че не съм го направил.Не знам каква е парвата стъпка която трябва да направя към промяната и незнам дали работя в правилна насока.Продължавам да съм в отпуска.всяка сутрин излизам на кратки раходки,карам колело на близки разтония,активен спорт вечер.Не искам да бягам повече от проблема и търся всевъзможни начини да се справя със ситуацията.Никога не съм разчитал изцяло на хапчета.Вярвам в себе че ще успея но в главата ми е такава каша че не мога да си събера мислите.

и аз така мисля и май ще е по добре да разкажа на всички какво се случва.Може да се посмеят малко но какво пък може и да има някакъв ефект.Искам да ви попитам и нещо за ксанкса.С кои друг антидеперсант може да се комбинира.Имате ли наблюдения кои комбинаци деистват най благоприятно?

да и аз мисля че ще се справя след като коренно променя модела си на мислене.Това обаче не става за един ден.Винаги съм бил оптимист и дори и в наи лошите си моменти.Ще си взема още една седмица отпуск,ще лежа ще спя ,ще карам автомобил и ще правя това което които мога да правя и съм сигурен че мога.Притеснява ме само завращане ми на работа и лавината от въпроси която ще последва.Не ми се разговаря с колегите какво се случва с мен.Всеки един въпрос заден към мен и свързан със здрасловното ми състояние се налага да лъжа какво точно става и това е пак крачка назад.Толкова години го прикривам а сега разбирам че не е трябвало.Винаги съм давал какви ли не глупави обеснения за проблема си.Малко ме тревожи завръщането ми към нормалните задължения но ще се справя

Здравей Диди.Знам ,че антидепресантите само времнно претъпяват автоматизираните мисли за страха и временно успокояват.В момента съм започнал да пия антидепресанти само защото искам да излекувам първи си наи слине страх от хапчетата и по точно от опиатите.Състоянието ми в момента го определям като доста тревожно и имам нужда нещо малко поне да ме успокои.Това не означава обаче че не работя по въпроса с позитивното мислене.Мисля че попаднах на доста добър психиатър хомепат с които работим доста добре.Използваме техники на дишане,метитация,опознаване на страха и водене позитивна психотерапия.Всеки път като излезна от кабитнета му се чувствам малко по малко променен.Аз сам пожелах да мина времнно на антидепресанти за да мога по бързичко да се вдигна на крака.Всячески се опитвам и да приема страха но за сега не ми се получава много.Знам че от това не се умира но убива всякакъви човешки взаимотношения.Анти депресанти ползвам едва от седмица и съм видимо по спокоен.Знам че те не са определящ фактор при преодоляването на тревожни раздтройства но поне даваш шанс да сведът гърчовете от панически атаки до минимум.Пуснах си тема за да мога малко да поработя и с други специалисти.Това не означава че нямам доверие на моят психиатър.Техниката на д-р Орлин Баев ми се струва най правдоподобна но не може да се започне практикуване веднага на такава техника от хора с мнго тежки разтройства.Аз лично работя по тази техника ,давам крачка напред и след това 2 назад.За това и леко реших да пробвам с антидепресанти.По добре ми се вижда варинта да нося хапче в джобчето от което знам че ще ме успокои (поне след време) отколкото да разчитам на бягство с лекия си автомобил.А да не говорим че почти винаги когато попадна в задрастване и автоматизираните мисли започват .П.А не получавам често но живея в постояна тревога от това че ще се случат.След последната ми криза в банката (която си беше направо гърч) още ми държи влага и в момента трудно изчаквам даже редът си да си платя сметката за телефона.Много борбен човек съм и никога не съм се предавал пред нищо.Знам че в момента проблема ми е че се мъча да го контролирам.Знам ,че това не може да се контролира.Изчел съм и аз доста неща по форумите а все си мисля че още всамото начало ако бях потърсил помощ от специалист щях по бързо да го изчистя.Да живееш с чувство е отвратително и аз се опитвам по какви ли не начини да го заобичам както каза д-р Баев.Забелязах обаче нещо доста странно което ме мотивира да продължа да работя и в тази насока.Преди няколко месеца се разделих с приятелката си и бях много ядосан.Изпаднах в истинска тревога а не такава нереална.Мисленето за истинската тревога ме накара времнно да забравя неистинските си страхове.Казах си днес отивам до магазина пеша ако ще да пукна и без тва живота е супер скапан.Оказа се че тази мисъл и мисълта за инското загубено замести другата мисъл която беше нереална и аз отидох до магазина и се върнах без никакви проблеми.Сега съм решил да си продължа така.Ще вземам ксанкса един месец поне малко да се успокоя и да видя някаква перспектива ,нещо в което имам нужда да повярвам и после ще го спра.Тук пиша защото имам нужда някой да ме подкрепи и да ми даде съвети за в бадеще.нямам нужда някой да ми казва как определено нещо не може да ми помогне.Надявам се да получа необходимата доза оптимизъм за справянето с тази ситуация.Аз също нямам намерение цял живот да карам на химия.

Задрвейте! Незнам дали тук е най подходящото място за тази тема но реших и аз да споделя моята история.Всичко започна преди 6 години.Бях един много щаслив човек и сега съм на 31.Пушех много марихуана и се чувствах добре.Един ден прекалих и получих пристъп на паника и негативни мисли че ми става лошо от марихуанта и под неиното деиствие това продължи 30 мин.Цяла вечер не спах и бях много притеснен и в главата ми започнаха наи ужасяващите мисли че ако се случи отново може да умра и какво ли не още.Отидох на лекар на следващия ден и си правих пълни изледвания и разбира се ми нямаше нищо.Не вдигам кръвно и нямам здравословни проблеми.2 години след тази случка живеех в едно притеснение да не случва пак и сигурно се досещате че спрях да употребявам марихуана след инцидента.Не повярвах че това може да отключи психически проблем и продалжих да си втълпявам че се болен от нещо което никой не ми открива.Предписваха ми постоянно хапчета които аз не пиех от страх да не ме опиянят и пак да се случи.Постоянно получавах пристъпи на паника но бяха краткотраини и лесно живееше с тях.След 3 тата година реших да опитам при психиатър и ми изписаха ципралекс и ривотрил.Не ги пиех и тях не ги кусвах даже и еших да се справям сам с проблема като вложа много упоротист.Спортист съм и имам изключителна спортна злоба която ме мотивира че спорта ще ми помогне да го преодолея.Имаше доста добър и благоприятен ефект до следващата паническа атака.Бчгахме с един приятел по плажа към 2 км някъде и въпреки уморат че чувствах прекрасно.Спряхме за почивака и сърцето ми започна да се връща в ритъм.Аз реших че съм много измореи ще върна пеша 2 км до автомобила и по пътя получих натрапчиви мисли че няма да успея да стигна и може да се сгромулясам и разира се последва лека паническа атака.Успях така или иначе да се върна до автомобила а моят приятел си остана в морската градина.След този момент не се отделям от колата си на повече от 100 метра и нямам смелостта да трагна отново да избягам 2 км.Реално мога да избчгам 10 км и ги бягам всеки ден но в кръг и на място което е колата е наблизо,като училищен стадион примерно.Така малко по малко започнах да не се разделям с автомобила сии дори до магазина които е на 100 метра от моя вход не отивам без него.Така карах до 4 тата година ,живеех си с тревожността и ако трябваше да пътувам изван града винаги си намирах някой приятел да идва с мен.Един ден получих и панческа атака в мола и ми се подкосиха краката и от този ден в мола влизам наи много 20-30 м навътре от страх че няма да мога да изляза.Реших да птидина отново на психиатър по клинична пътека и ми изписаха центрокуин.Прочетох листовката и видчх че е за шизофрения.Въпреки това глатна 4 пъти по ниска доза от предписаната ми и след 10 мин получих много тежка паничека атака отново.Реших да ходя повече на психиатър и така 1 година живях със страха и отново реших да опитам при опитен спецелист.Той също ми предписа лекастрва които са много тежки и пак не ги пиех.Последната година се чувствах добре и почти нямах присъпи и разчитах само на волята си и че мога да го преодолея.Започнах даже да правя и по големи обиколки по мола и забравях някак си че това съществува в мен.Това беше доскоро обаче.Докато не получих отново паническата криза.Миналата седмица получих и на тежката за мен паническа криза в една банка въпреки че беше доста близко изхода аз не издържах даже да ми дадът бележката скоято внасям пари.Излязах наван треперейки и започнах да се чудя на кой да се обадя да ме прибере.След 2 мин започна да отшумява качих се в колата и мнго разтревожен отидох на работа.Казах си че ще продължа напред и ще го приема.На следващия ден получих отново паническа атака на работа и издържах едвам до края на седмицата.От една седмица не ходя на работа защото докато вляза в на работноси местя и всички ме питат какво ми има и започва отнови от ново.От един месец посещавам психиатър които ми се струва мнго добър и работим върху позивна психотерапия и дишане.Той настоява без медикамнти че може да се оправи но аз реших да пробвам със xanax и нянкакъв антидепресант като за начало да мога поне малко да се вдигна и да видя че има някакво облекчение на това страдание.От няколко дни се чувствам по спокоен.Всеки ден ходя да тичам на едно малко училищно стадионче и след 30 мин тичане се чувствам доста приятно.Страхът обаче продължава да живее с мен.Не мога да споделя със всеки какво ми се случва.Почти никои не разбира от тези проблеми.Живея сам и имам нужда в такива моменти някой д аме подкрепи.От някоко дни практикувам ходене пеша като заедно с това бутам и колело което ми се явава като патерица.Не знам дали съм в правилна насока и какво още трябва да променям в себе си за да го преодолея.Доколкото съм запознат този проблем се преодолява с това да успееш да го приемеш и да не се мъчиш да се бориш с него.Всяка сутрин практикувам зареждащо дисшане на терасата ,после лека разходка с кучето ,после нялко часа отбивам време пред компютъра и след обяд тренировка.Мисля много скоро да се завърна на работа и ми трябва да ми вдъхне кураж и менние от други специалисти защото не може вечно така да я карам,трябва и да се работи и мен нма кои да ме издържа.