innuendo

Специално за Донка. Имам такива наблюдения. Единият младеж е роден на 22-08-2000, в 09:38, другият – в 12:34. С първия сме много добри приятели и се разбираме чудесно, самият той учи в езикова гимназия, има много добри успехи, тренира футбол, където също е много успешен. Родителите му определено не го ограничават и застопоряват, но и не го неглижират. Като по-малък отначало едвам са успявали да го накарат да отиде на тренировка, защото е бил хиперактивен (според мене заради опозицията Марс-Уран), а след това, след като един път му е харесало, едвам са успявали да си го приберат от терена. Другият младеж е силно конфликтен характер, учи в една доста посредствена гимназия, която сам той си е избрал, защото сградата ѝ се намира на самия център на града. Нищо, че с дипломата от нея ще е цял късмет да си намери работа даже като пазач на паркинг след това. Родителите му са по-зле и от моите тоталитарни типове, тъй като са го оставили да прави каквото си иска и да си развява байрака на воля. Резултатите от тази тяхна философия са просто плачевни. Самият той като човек е доста неприятен. Много обича да командори, да се разпорежда, той да коли, той да беси. Има уклон към садизъм (беше се хвалил, че е убивал и осакатявал малки котенца). Трудно се спогажда с хората, защото когато усети, че е станал близък на някого, започва да се опитва да му ръководи живота във всяко едно отношение. Отделно, че никога не е можел да помоли някого да му подари нещо, което си е харесал, например. Задължително ще гледа или тихомълком да го открадне, или да го вземе насила. Счита, че се е родил на тоя свят, за да се наслаждава на удоволствията на живота на пълна тяга, а другите ги има, за да го обслужват. Не е способен да задържи приятелство. Профилът му във фейсбук е мемориал на всички съсипани от него приятелства с най-различни хора. Освен това, пие като казак и пуши като строшен комин. Даже няколко пъти е пробвал наркотици. Има хомосексуални влечения и по тази причина се държи особено агресивно и нападателно с момчета, които харесва. Вероятно защото иска да ги подчини на собствените си прищевки и желания безусловно. Тренира тенис на маса, което определено не е сериозен спорт, а по-скоро занимание за свободното време. Обикновено като спечелят някакво отличие, започва да се самовеличае, все едно е взел купата на Уимбълдън за тенис, или е спечелил сам купата на ФИФА за Европейското или Световното по футбол. Че така. Двамата младежи се познават, но не се движат в едни и същи среди, нито са нещо повече от познати

При мене понастоящем се намира около МЦ, което значи, че захожда към съвпад с натален Уран в 22* Козирог и Нептун в 21* Козирог. В същото време Уран с това негово ретроградие отново ми забавя квадратурата в 22* Овен спрямо наталното си положение и покрай мене в момента положението е като в оная песен на Слави Трифонов: "Ше полудея, баси мамата, какъв живот живея!" Изобщо не се шегувам, напоследък динамиката около мене започна да ми идва башка...

Всичко беше супер. С изключение на облака, който ни загърли на 17-08 и едно мое лично спречкване с една "сестра", която реши, че може да е адвокат и бодигард на Учителя и Бялото Братство... Пристигането ми също си имаше своите доста характерни стилови особености - още на Гарата, с качването в автобус 413 се изцепих като пълния селянин, като по незнание не си купих билетче от водача, а започнах да въртя веднага очи да не би да се качи контролата на ЦГМ.... Не се качиха, Слава Богу, но после, като слязох на Руското Консулство, започвам да се оглеждам за улица Щерю Атанасов. Във Варна на всяка къща на кьоше има голяма табела с името на улицата, изписано на български и английски, но в София такива табели има само из централната част и то бая нарядко... Мани-мани, нека не споменавам, че има места от типа на кв. Хладилника, които така и не мога да повярвам, че може да са част от столичен град.... След като намерих Бялата Къща с помощта на две момчета, които бяха портиери пред някаква лъскава бизнес-сграда, зачаках маршрутката. За който не се е досетил, първо си направих кафе, че в автобуса беше истински ужас. От Шумен до Централна Автогара - София на една циганка чавето шест часа не спря да реве. Не мога да си представя другите как са се чувствали, а и не мога да проумея как едно дете на 15 месеца може да реве като пожарна сирена 6 часа без прекъсване..... Започнах да търся захар и гореща вода. Да, ама там всичко живо - чужденци. Питам за гореща вода. Насреща: I don't speak Bulgarian. Parlez-vous Francais? Do you speak English? Mluwite po Polsku? и тнт.... Накрая се наредих след две женици от Италия и се наложи да попитам на чист украински за гореща вода. Чак тогава ми обърнаха внимание. Очевидно на жените в кухнята им пушеха главите здраво, та няма резон човек да им се сърди и да им вързва кусури. След това започнах да търся захар за кафето си. Беше много смешно как една французойка ми каза, че захарта е свършила на английски, след като ме видя да я търся. Очевидно по всички краища на света това е доста универсално изражение.... След това се качихме в маршрутката. Уговорено за 07:00 събирането, защото по стара Братска традиция се тръгва час по-късно, ама тръгнахме чак в 9 без 15.... Личи си, че сме в България, безспорно. След като тръгнахме, започнах да тегля за ръкава една от жените да ми обяснява кое какво е където го видя, защото иначе оставах с впечталението, че се въртим в кръг заради изключително еднотипната архитектура на модерните офис-сгради. Да не говорим как овиках шофьора, че е отворил прозореца си на Цариградско Шосе заради влизащите чудни аромати на дизелови и всякакви други въглеводородни пушиляци. След като излязохме извън града, се започнаха едни особено шумни и разлати разговори, всичко живо се смееше на нещо, дето само той си го знаеше какво е, ако въобще имаше идея защо се смее. Видях и картофена нива. Равният тъмнозелен убит тон на растенията ми внесе голяма яснота по отношение на израза "картофена нива", използван за запуснати и слабо обитавани населени места. След това влязохме в Сапарева Баня. На магазина, на който се спряхме, първата ми работа беше да се цъкна за у фейсбукът с едни нанизи чушки. Самите снимки после накараха поне половината ми приятели и познати да окапят от смях и да ме избягват на улицата, ама нищо. На хижа Пионерска започнах да търся компания за нагоре, като, разбира се, си нбалях вода и се натъкнах на някаква незнайска гъба, която бая ми изкара първоначално акъла. Като видях, че ще си качвам баирите сам, казах си: Мечката да я е страх, мене - не!, и потеглих нагоре по склона.

Здравейте, реших да ви съобщя тази добра новина, която благодарение на картографския сървър с отворен достъп Open Street Maps на адрес http://openstreetmap.org и моето добро желание стана факт - Братското Лозе е отбелязано на картата на света! Ето и линк към мястото: https://www.openstreetmap.org/#map=19/43.22817/27.94021 Има и QR баркод за тези, които залитат по модерните технологии: Пожелавам ви всичко добро!

С помощта на Недим, една селска църква, която ни отпусна около 10 кила грухано жито и много желание, създадохме следната рецепта: Около 100-120 (никога повече от 150!) грама лимец или грухано жито (използвано за разработката), добре сварено и подсладено с три и половина лъжици захар, добавени лешници, бадеми и орехи, счукани ситно, и половин блокче бял и половин блокче натурален шоколад, натрошени на парчета колкото зрънце боб търкулко, се смесват във все още вдигащото пара жито. След това се оставя да поизстине и резултатът е невероятно вкусна закуска, с която мюслито от магазина не може да се мери. По желание може да се добавят следните неща: канела; кокос - може стърготини, може и сушен от магазините за ядки; стафиди - най-хубаво става с тъмни стафиди, царски размер; сушени кайсии (тези от пазара правят закуската неустоима с аромата и сосчето си, което пускат в житото); сушени сини сливи (за да няма изненади, най-добре да са почистени); сушени червени боровинки; сушена арония (понякога се среща на пазара); плодов конфитюр по избор; около 50-70 мл. мляко Опитайте, това е колкото енергизиращо, толкова и здравословно! Бон апетѝ!

Егото е помощен инструмент, който помага на човек да се спре преди границата, след която няма оцеляване. Тъпо става, когато започнем да обръщаме твърде много внимание на откровени глупости, от които не зависи оцеляването - айфон, нова кола, висока заплата, тракатанци... Обществото е наложило схващането, че парите са ценност. Да, но както моя добър приятел Недимчо отбелязва: И той със сигурност е знаел същото нещо, което аз ви казвам.

@Станимир: Именно. Ако искаш телефон за 1000 лева, при условие, че на месец изкарваш минимална заплата и едвам свързваш двата края, то като рукнеш по адрес на тоя и оня, ще се случат следните неща: 1. Ще покажеш докъде всъщност си паднал; 2. Ще откриеш на хората колко си слаб; 3. Със сигурност телефона няма да падне от небето и да се плъзне право в джоба ти. А иначе освен възможностите трябва да гледаме и мечтите си. Всичко зависи от характера на човека. Аз съм зодия Телец. Като си наумя нещо, и камъни да валят от небето, няма да се откажа. Инат съм и туйто! Но аз самия съм насочил патологичния си инат и проклетия в поне малко градивна посока. Решил съм да следвам Социална Педагогика. Нямам една стотинка. Решил съм да си намеря работа. Освен това, аз самия като вървя по улицата и събирам стотинки, паднали на земята. Тук 5, там 20 на трето място 10, след малко цяло левче. Така за последния месец успях да събера 46 лева и 87 стотинки. Това вече е около половината от таксата за подаване на документи. И това само от навеждане и малко от малко свеждане на Егото. Повечето хора биха се навели за най-малко 10 лева на улицата. А самите те хал-хабер си нямат, че с тези 10 лева някои хора изкарват 3-4 дни (и то в България - страната на неограничените невъзможности, както я нарече един мой много добър приятел с много явен и нескрит сарказъм). Аз самият успях по не най-красивия начин да разбера какви са ми възможностите, а те не са хич за подценяване. Аз самият останах втрещен колко съм издръжлив и на бой, и на всякакви други негативни въздействия, неведнъж се разтягах и усуквах толкова, че един йога с 22 години практика (започнал е през юли 1991) се сащиса, като ме видя един път какво правя, като не съм имал идея да направя еди-си-коя асана, а просто с две раници на гръб да направя един особено живописен опит да си взема през една ограда падналата лична карта, като бях на косъм да се изтърся долу като чувал с картофи. Освен това, смиреният човек винаги (ако не всеослушание, то на четири очи) ще си признае, че има някакъв недостатък. За сравнение едни гадни мутренски синчета, едното от тях, чийто баща не си знае парите (буквално). Това, че ги познавам, изобщо не ме кара да се гордея с факта. Просто успях да установя това, което тукашната "съвременна култура" предлага, събрано със деветцифрена сума пари във валута до какво може да доведе. При тях какво се получи? Едното момче има страх да стои само вкъщи, а е на 13. То всъщност го е страх да не го изоставят или отвлекат (нещо, характерно за дете на 3-4 години, не повече). В същото време петгодишния му брат постоянно иска от родителите си да му купуват играчки, на които после не обръща никакво внимание. Аз самият съм виждал за какво количество играчки става дума - при други обстоятелства това би могло да задоволи нуждата от играчки на цяла средно голяма детска градина. Хлапето в случая подхожда хитро - то използва купуването като претекст да прекара с родителите си час или два. Самите играчки изобщо не го интересуват. Казах му къде седи проблема. Като почнаха едни крясъци, едни чудеса... Начинът, по който това хлапенце изригна, може да се сравни с изригването на Кракатау от 1883. След това в Индия и Иран е имало смъртоносен глад до 1891. Приятелчето му, което също е на 13, е изключително странна личност. Гледал съм му хороскопа. Плутон в първи дом не е нещо, дето може да остави човек на спокойствие. При него има следния проблем: Съзряването му изглежда е подранило с доста. Има неконтролируемо желание да прави секс. Но не това е проблемът му. Проблемът му е, че от там нататък започва да властва над всеки, който му се е мярнал пред очите и е установил комуникация с него. Измерва любовта си към даден човек с това колко лева е дал за подарък по някакъв повод. Това да беше, халал да е... Проблемът започва, когато проявиш желание да си починеш или да останеш насаме. Започват едни много гнусни манипулации с фрази от рода на: "Виж аз подарък за колко лева ти взех, защо не искаш да ми помогнеш?" или: "Ти не ме обичаш, защото не искаш да дойдеш с мене да правя бомби (графити на жаргон). А аз колко те обичам, подарих ти лаптоп за 3000 лева (примерно), а ти не ме цениш и уважаваш!". Освен това, изпитва неописуема наслада от това да накара някой да направи някаква тъпа изцепка, за да се изложи и той да се смее на получилата се ситуация. Ако откаже да му задоволи капризите - може и да извади бокс или беркутка (вид телескопична палка, която нашумя след протестите в Киев с това, че от 12 сантиметра при натискане на бутон се разтяга до 84 сантиметра, използва се от украинската жандармерия БЕРКУТ). А след това следва още по-сериозна гавра от това, което е поискал първоначално. Проблемът му е, че баща му има бизнес в Барселона. Успял е, има стотици милиони в банка... Синчето му иска да е като него - то кое момче не иска да е като баща си? Да, но не се сеща, че ако налага респект с откровено гангстерски методи и всевъзможни злодейства и унижения, няма да получи истинско признание. Аз самият съм бил свидетел как минава зад една жена на около 40 години, и я опипва. А може да му е майка! Така този младеж отчаяно се опитва да докаже, че е силен като баща си. Но пък не си дава сметка за следното: 1. През какво е минал баща му; 2. Не се замисля и за секунда, че с тактиката "Мачкай, за да те уважават!" ще смачка всекиго до крайност, а при първия по-слаб момент ще получи ответен удар и като едното нищо може да изпадне до дъното на социалната пирамида. Явно не е чувал за явлението робска ярост и затова си мисли, че като смаже всеки, който го харесва заради това, което се опитва да заглуши в себе си, ще е най-великия. Самото момче псува майка си така, че аз онемях, а ако някой сърбин, хърватин или унгарец го чуеше, щеше да се обеси тайно от срам. Какви наименования използва по неин адрес, няма да спомена, но аз с моята зла уста, дето не пестя псувни и клетви при нужда, не бих ги пуснал по адрес и на най-черния си душманин. Проблемът му е, че баща му му липсва. Самият той има свръховлажнени очи, които при най-малкото нещо започват да сълзят. Иска му се да заплаче, ама не смее. Че какво ще кажат другите за него? Като му казах всичките му проблеми, единствено благодарение на пословичния ми късмет се отървах на косъм от това да ме носят в найлоново пликче на майка ми за разпознаване. Това е проява на тотална липса на смирение. Аз им казах по най-деликатния начин, насаме с тях къде ги стяга шапката. Те решиха, че съм решил да ги унищожа. Именно такава проява най-лесно показва, че не знаят те що е смирение и има ли то почва у нас. С един техен общ приятел му казах какви проблеми има. Въпреки че то също е изключително шантаво и непредсказуемо същество, детето се засмя и каза: "Мерси, поне ти ме разбираш!". Не мисля, че може да бъдат сравнявани въпреки че са на една възраст у даже се познават. Все едно са от различни планети. Точно това ме кара да съм все още жив - защото знам, че все още има нещо свястно или човек, заради когото заслужава да направиш избор дали да живееш или умреш. Именно това дете демонстрира истинско смирение. Да не говорим, че беше изключително засрамено, че е помагало на толкова неблагодарни хора.

Аз смирението ще го представя така: Представете си, че имате един камион или автобус, който няма спирачна система. Това е простият, неосъзнат човек. Когато обаче сложите спирачна система, това е смиреният човек. Ако автобусът без спирачна система на първото надолнище се засили, стане неуправляем и накрая се смачка до една купчина тенекии и ламарини в първото крайпътно дърво или дере, то като има спирачна система (смирение), то автобусът веднага ще намали скорост и ще си завие плавно на завоя и няма да стане на старо желязо. Та, след като си смирен, колкото и глупаво, нелепо и идиотско да ти се вижда дадено нещо, няма да започнеш да викаш и да недоволстваш: "Къв си ти уе, чи шма караш такъви глупости уе!" - или нещо подобно, а ще го приемеш, като после ще си направиш сам сметката дали ти е било в полза дадено действие или си си навредил с него. Затова и смирените хора, дори и да изглеждат на околните като хора с много тежък психичен статус, всъщност са най-издръжливите и устойчивите на изпитанията на времето. А всички други стабилни, нормални и префърцунени простаци и коне с капаци ще измрат прави на място още в началото.

Моите сънища са редки, но винаги запомнящи се. Ето какво мога да разкажа от тях: 1. С едно мои приятели пътуваме в един Икарус - бял, като този: Помня, че бяхме само ние в автобуса, който се движеше доста извън града. Говорехме си нещо и се хилехме весело, но какво сме си говорели, не си спомням. Обаче едно си спомням - бяхме доста весели. 2. Бях го сънувал за един мой приятел това нещо, което ме притесни. Сега с този приятел... не сме приятели... Сънувах, че ме гони през някаква пустиня, подобна на Атакама или Намиб. Беше чисто гол, само носеше на гърба си една чисто черна тениска с изрисувано с яркозелен контур Око на Провидението. Изведнъж аз се уморих и спрях да си поема дъх. Той също спря и започна да потъва в пясъка. Започна да се кикоти като умопобъркан, като на моменти гласът му звучеше като изкривен с вокодер. Накрая, преди съвсем да го погълнат пясъците, той показа един среден пръст на Слънцето. ---------------------------------------- Интересното е, че той след това ми се откри най-тъмната му страна, която той показва винаги пред хората, но аз съм бил... хъм... сляп да я видя, че е толкова явна. Сега се дебнем да се срещнем, а аз освен това се опитвам да изкарам пари, за да си купя желаната играчка за Коледа. 3. Това беше някакъв много особен сън. С един от героите на сън №1 седяхме на някакви столчета. Пред нас имаше езеро, оттатък което се намираше някакъв много интересен град, какъвто на Земята май няма. Над него, на около 10 сантиметра над най-високите сгради, имаше тънък пояс от ярки звезди. Останалото небе беше по-черно от мастило. 4. Това беше друг сън - намирах се в някакъв крайградски район, от който се откриваше някакъв невероятен планински пейзаж. Колкото до планината - беше покрита със зеленина, имаше голямо езеро или цяло море преди склона й и едно към едно приличаше на Маунт Максуел - най-високата планина на Венера: Маунт Максуел - снимка от Магелан Имаше нещо като празник там, приличаше на селски сбор. Но пък беше изключително весело! Много бих се радвал да разбера какво е било това, което съм сънувал.

Имам въпрос относно няколко числа. Направих една голяма грешка спрямо мои приятели, на които много държа. Станалото станало - простотията ми сам ме докара дотам. Но въпросът беше за едни числа. Тези мои приятели, направи ми впечатление, бяха облечени сякаш нарочно с определени дрехи. На единия на гърдите на блузата му се мъдреше едно голямо 22. Другия човек имаше на панталоните едно 14. После ме разковаха от критика (след простотията). Тогава вече разбрах колко е тъпо да се мъчиш да лъжеш човек с ясновидска дарба - та той, да му се не види, те чете като книга! Накрая ми дадоха едно картонче със старателно изписани числа. От едната страна имаше написано 46, а от другата 88. За 88 проверих - това число е очеваден символ на доста сериозни проблеми за решаване в мене самия. За 46, 22 и 14 ми е интересно какво толкова може да ми кажете, защото постните ми познания за 22 ми казват, че такова число хич не е на смях и майтап. И ми е крайно любопитно дефакто колко зле съм се подредил. И без това ми сложиха срок 10 години да се поправя, та сега ми се иска да започна по-скоро. Не знам защо, ама сега даже се чудя как не можах да се поправя по-рано, а се наложи да се вкарвам в такива идиотизми. Историята е твърде дълга и завързана и основата й се крие някъде там - повече от 850 години преди днешния ден.

Ами полубрат ми е невероятно харизматичен. Ако реши да те напие, може да го направи без грам усилие, сякаш ти внушава, че това е най-доброто, което можеш да направиш в живота си. Ял съм му попарите от тази негова пуста харизма, но сега я използва за добри цели. Досега по-скоро беше един вид докъде може да стигне с уменията си. Видя. Сега действа!

Хеех, да ви споделя, с полубрат ми си имаме телепатичен канал. Отвори се на 14.01.2013. Досега такъв мощен обмен сме си направили, че почти сме си сдвоили съзнанията и можем да действаме синхронно. Например не е рядко той да е в Аксаково при гаджето си, а аз във Варна. Между нас по въздух има около 13 километра. И аз му пускам сигнал да ми помогне в търсенето на дадено нещо в Интернет и започваме да търсим синхронно. След това ми казва например колко страници напред да прескоча в търсачката, за да намеря това, което ми трябва и прочия.... Тъй че телепатията е супер!

Съвсем спокойно мога да споделя, че съм сънувал как правя див и необуздан секс с най-добрия си приятел от училище, когато бях на 16-17. И какво? Анализирах с помощта на един мой познат, който прави един особен вид медитация, но който си пада и малко простак - секса и сексуалната сакралност за нищо ги няма и се бъзика на тая тема дивашката. Но това, което ми каза, си беше доста право. Той ми каза, че се касае до тайни, които с човека крием един от друг заради страх да не се отвратим един от друг. След това ме посъветва да споделя с него моята мръсна тайна, когато се почувствам готов. Споделих му я в края на август миналата година - че ходя по психиатри и че съм страдал от сексуален тормоз. Той насреща ми сподели, че като е бил на 12, един тип се е възползвал от доверието му и го е изнасилил. Та таквизи ми ти работи. Моят съвет е: Ако можеш, идентифицирай партньора си/партньорите си. Почти съм сигурен, че ги познаваш и в реалния живот. Това в почти всички случаи значи, че имате тайни едни от други и искате да ги споделите. Креватните хомоизпълнения са метафора, която често се декодира от ума грешно. Той в тази работа не трябва да взема участие, защото ще те съсипе. От личен опит го знам, затова ти го казвам. Послушай гласа на сърцето си, то няма да те излъже. Явно към тези хора от сънищата си имаш някакви угризения, задето не си им споделил нещо. Най-хубавото, което може да сториш, е да ги викнеш един по един да си поговорите насаме и да си поприказвате като пичове, може на по бира, та да си откриете картите. Не може да криеш вечно нещо. Рано или късно ще се разбере дадена твоя тайна. Най-добрата защита на нещо, което те подлудява е да го разкриеш на всички. Тогава вече няма да могат копче да ти кажат. Разбра ли?

Всяко хубаво нещо рано или късно става факт, та и при мене така. Нашите в петък ме овикаха, че им преча да гледам новините и както бях подкиснал, така отидох вбесен в стаята си, насочих един лъч енергия към трижди проклетия зомбифициращ апарат и... го пуснах. След малко се чу някакъв страхотен трясък, викове и се оказа, че намерението ми телевизора да гръмне, е станало факт! Сега у нас е странно тихо и спокойно, като никога по-рано! Тъй че не ядосвайте лудото индиго! Точка и половина не ми стигна да взема директно жълта книжка категория "Безнадеждно невменяем"!!!! Все реакции след като вече нямаме телевизор!!!

@Иво: Това, което си описал с взирането в очите на приятел е начин за прокарване на телепатичен канал. Но ако нямате някакво духовно родство и не сте горе-долу на едни енергийни нива, НЕДЕЙ! Започва се с по три минути и половина и се удължава с 15 секунди на всеки 10 дни. Повече от 30 минути не е препоръчително. Аз с полубратчето ми мога така да се гледам в очите до пет часа. Но и двамата сме с невероятно мощна психика. Аз имам трансцедентални възприятия, а той владее психотелеметрия и се занимава с телепсихика от всякакъв род. Иначе ако ти започнеш да го гледаш в очите, надали ще издържиш на пронизващия те като безброй тънки като слънчев лъч енергийни нишки поглед. Нищо чудно, ако си надвиеш на волята и го гледаш като мене пет часа, да психясаш трайно.... Не е за препоръчване!