Gogo111

Мерси много Цвети. Открих и аз няколко статийки. Аз от известно време медитирам и се чувствам добре след това. Но медитацията не е свързана с движения, а напротив

Cveteto86, моля те споели тука ако намериш нещо относно контролирането на стреса, защото аз не успях. Мерси

И какво решение има за този проблем?

И все пак ще съм радостен, као можете да ме посъветвате нещо, каквото и да е то, защото в момента съм в чужда държава, чиито език не знам перфектно и няма как да ида на психолог, защото няма да ми е напълно полезен. И имам още един въпрос, на който ще се радвам ад ми отговорите ако можете. Защо всички тези симптоми(най-вече замаяността) са най-силни сутрин, след като се събудя. Не трябва ли до като спя нервната ми система да отпочива и да се чувствам по-добре сутрин? Благодаря

Здравейте, Ще се опитам да бъда по-кратък с моя проблем доколкото мога. Всичко започна с една операция на рамото, която претърпях през декември 2011-та. Имах луксация и трябваше да се оперира. Операцията мина добре, събудих се и всичко беше ок. След операцията обаче не можех да спя 2 дена, защото се стрясках, все едно се упоявах със всяко вдишване и издишване и в един момент спирах да дишам и се стрясках(Тук правя отклонение- преди 2г ми оперираха апандисита и имах същите проблеми за 2 дена, може би странична реакция от пълната упойка) На 6-ят ден след операцията на път за болницата не се чувствах добре когато дишах и усещах пак някаква замаяност и точно преди болницата получих някакъв стрес или и аз незнам какво, но от кръста нагоре изтръпнах целия, не си усещах дишането, ръцете ми се сковаха и изкривиха неестествено. Лицето ми също изтръпна и трудно говорех. Всички мускули ми бяха сковани. В болницата ми дадоха валидол и след 5-6мин всичко отшумя както и дойде. Казаха ми, че е на нервна почва и не е опасно. Но аз имах чувстово, че ще ми се блокира и дишането и ще умра или ще изпадна в безсъзнание и преживях голям стрес. Така, всичко се оправи, смениха ми превръзката и на път за вкъщи пак тръгна да ми става така и минахме с майка ми през най-близката болница. Прегледаха ме и пак ми казаха, че е на нервна почва. Прибрахме се, и от този ден в продължение на 4-5 дена не можах да мигна, по цял ден ми беше лошо, виеше ми се свят, от време на време тръгваше пак да ми става така като на път за болницата, но това с изтръпването и сковаността беше само тогава. Това всичко става по коледа и нямаше къде да ида на лекар. След коледа се срещнах с психятър, които ми каза, че имам нервно разстрйство, заради преживения стрес и ми изписа тритико. Още на първия ден имаше ефект и като че ли всичко мина, почнах да си спя и всичко се нормализира. Но това беше за 1 седмица. След което почнаха да ми се появяват симптомите които ме тормозят и до ден днешен - замаяност, но не световъртеж, подчертавам. В "десятката" между очите чувствам напрежение и тежест. Когато вляза в супермаркет ми става най-гадно, не се чувствам комфртно като наблюдавам и следя обекти. Погледът ми не е спокоен. И пак да кажа, понеже четох за паник атаките, не е такова. Не чувствам страх от хора или нещо подобно, просто в супермаркети или магазини в молове ми става нещо. Може да е светлина или нещо друго което ми влияе, но определено не е паник атака, защото нямам никакви други симптоми или страхове към нещо. Изяснихме симптомите ми, за да не ги казвам пак накрая, сега продължавам с хронологията на събитията. След като почнаха тези симптоми, които се проявяват след като стана от леглото сутрин, след известно време започнаха жестоки екстрасистоли на сърцето - ходих на кардиолог, всичко беше наред. После болки в корема, които също изчезнаха. Общо взето в продължение на месец постоянно нещо се проявяваше като симптом. Да кажа също, че в този период може да се каже, че имах страхове и притеснения за състоянието си. Бях убеден, че нещо ми има и не е на психическа или нервна почва. Нещо което сега не изпитвам, чисто ментално. Та говорих с психятъра и реших, че спирам антидепресанта и ще се справям сам. Той се съгласи. Известно време карах така без медикаменти, но това с главата и очите си ме мъчеше и в един момент вече почнах да не издържам на този живот и тръгнах да търся отново помощ. Срещнах се с дръг психятър на моя позната и тои ми предписа "квелукс" - пак някакъв АД. От него нищо 1 месец и него спрях. Поне за съня ми помагаше, но пък се чувствах като парцал през деня. Почнах да свиквам с този начин на живот, но в един момент пак ми писна и отидох на невролог. Направихме ЯМР на главата, всичко беше наред и тои ме прати отново на психятър, които ми предписа Атаракс и неуротроп. След 1 месец пиене на медикаментите, симптомите почти напълно изчезнаха и се чувствах почти както преди, чувство което бях забравил. След като трябваше да спра медикаментите и ги спрях, пак започнах да не мога да спя. Чух се с доктора и му казах и той ми каза да продължа само с атаракса. И така и направих, той ми помогна за съня. Това ми състояние продължи около месец и половина и от 2 седмици започнах отново да изпитвам тези симптоми на замаиване и тежест в "десятката". Като за тези 2 седмици си прогресираха в състоянието, в което бях преди да почна лечението. В момента не съм в България и няма как да ида на преглед при психятъра и реших да се обърна към вас за съвет. Да дадете някакво предположение какво се случва в моята глава, защото това найстина много ме натиска психически и колкото и да се опитвам да не му обръщам внимание и да преодолея проблема с позитивно мислене, то ми променя малко или много живота, а и самия мен. От няколко месеца нямам никакво желание за секс, което незнам от хапчетата ли е или от някаква депресия, но и това не е приятно. Търся вече всякакви варианти за помощ. Забравих да спомена също, че докато спя ми изтръпват много кутретата и външната страна на дланта(от кум кутрето). И то предимно на лявата ръка. И това не е от притискане. За този симптом невролога ми каза, че не е нещо за което трябва да се притеснявам, но аз да го кажа и него като симптом. А и на ЯМР-то ми гледаха и врата и там всичко беше наред. Ами това е общо взето. Дълъг стана поста, но се постарах да кажа най-важните неща. Благодаря Ви предварително за вниманието и дано Вие сте хората, които ще ме върнат обратно към нормалния живот