ducha

<p style="margin-left: 40px">Донка, от както се роди дъщеря ми, аз не се занимавам с нищо друго освен гледането на децата, изцяло съм поела домакинската работа, като винаги съм се старала да свърша колкото се може повече с мисълта че като правя повече, ще получа повече. Кърмих дъщеря ни до 2г и 9м, а синът ни до 2г и 10м, това само по себе си говори, че съм постоянно с децата. Помощ свързана с гледането им не получавам от никого дори и от баща им защото той работи, майка ми също, а свекървата е болна. По желание на мъжът ми не пусках дъщеря ми на градина до като стана на 6г тази есен, защото според него в градините децата се разболяват и не ги гледат както трябва. Аз не бях на това мнение, още повече че имах вече болезнена нужда да оставам поне за малко без децата. Много ги обичам, но това че съм денонощно с тях ми идваше в повече. Но и с това се примирих, защото си мислех, че така като изпълнявам всяко желание на съпругът ми така ще си осигуря повече внимание и уважение. Отадван разбрах, че това не евярно и че всеотдайността ми не действа така, но просто нямаше вече как да променя нещата и си карах така. Преди месец като стана проблема с писанията му във фейсбук от предната тема, реших, че е време нещата да се променят.Не че можеха много, защото както написах постоянно със поне с едното дете и от задълженията покрай тях и домакинската работа, баща им, просто не ми оставаше много време. Но все пак зпочнах да гледам по позитивно на всичко и реших, че ще работя в тази посока. Записах се на Йога, ходих два път като през този 1час и половина баща им трябваше да заведе дъщеря ни на урока си по народни танци и да гледа малкия. Точно на третото ми ходене мъжът ми се развика, писна ми от тази Йога, аз ще си намеря и аз занимания и по 5 часа няма да ме има. Това направо ме втрещи защото той и без това по цял ден го няма без значение дали е на работа или почива. Никога до сега не е оставал с двамата сам, дори и само с единия освен ако нещо спешно не се е наложило да отида на лекар. Но аз категорично заявих, че продължавам с Йогата да се настрои, че ще трябва да гледа малкия. Въпреки, че сега покрай този скандал пак не мога да ходя защото баща им в момента е болен и почти не си говорим заради случилото се. Така че общо взето занимания които не са свързани със семеството ми нямам.</p>

Орлина Баев, може би сте прав. Не знам защо, но наистина виждам нещата ужасни. Моето семейство: Майка ми имаше с баща ми 18г брак. Като от както помня, баща ми винаги се напиваше жестоко, много често пребиваше майка ми и почти всеки път като са напиеше и я пребиеше ни гонеше от къщи, като не рядко и изхвърлял вещите ни. Като отрезнееше се почваха молби към майка ми колко много я обичал, как не можел без нас и тя отново прощаваше и се връщаше при него. Така 18г, като накрая вече аз настоявах да се разведат, и си спомням като вчера последния път като майка ми реши да му прости и да се върне при него, аз плаках цяла нощ и още си ги спомням как бяха седнали до мен на леглото и ми обещаваха да ми купят колело и че всичко ще е наред от тук нататък. Не си спомням след колко време точно, но последва пак старата песен, поредния побой, майка ми влезе в болница и още кънтят в ушите ми думите на доктора " Какво ти се случи Иванке? Тя каза ами паднах от стълбата защото така беше свикнала винаги да прикрива действията на баща ми, а той и каза ти ли падна или някой те бутна" и те най-после се разведоха. Не знам защо помня още тези неща та от тогава са минали повече от 15 години. Последните думи към баща ми бяха, че никога няма да му простя това, което ни причини и че вода да поиска да го видя, че се влачи пред мен няма да му дам. Баща ми вече не е сред живите, почина от инфаркт, сам. Майка ми е добре, БЛАГОДАРЯ НА БОГА и се радвам, че е до мен. Семейството на мъжът ми: Над 45г брак, в неговото семество почти няма никакви емоции, това целувки, прегръдки, много рядка гледка, дори и към децата. Свекъра е философ по всичко може с часове да изнася лекции. За него идеала за семейство е жената гледа децата, всичката домакинска работа, мъжът изкарва парите. Когато децата им станали на 10г тя изявила желание да започне работа и започнала, а той след това 6-7м не и говорил въобще. След това тя поработила малко и спряла и така до ден днешен. Той много често мълква така даже, в повечето случеи тя казва че не знае защо. Ама така си карат. Даже си спомням, че като се роди дъщеря ни, и ние решихме да я сложим да спи в детска стая, не при нас, той се беше развикал на свекървата как може такова нещо амлко бебе да спи само, а тя ми казала да ни остави да правим каквото смятаме за правилно. тогава си спомням, че пак беше млъкнал за дълго време. Иначе по празници винаги се събираме, ако някой от семейството има нужда от нещо винаги са на среща и винаги помагат много. Не знам дали има връзка с живота, който е водила свекърва ми, според мен има на 100%, в момента е болна от Рак. Като, никога не е пила, не е пушила, имали са финансова възможност и се е хранила добре и здравословно. Сега се лекува с алтерантилва медицина и се надявам и вярвам, че ще оздравее.

От съветите ви разбирам, че според вас най-добре е да го оставя да си прави каквото иска, в същото време да съм мила и любвеобилна с него и да се държа така сякаш нищо не се случвало. Не знам дали ще мога, не знам дали въобще някой ще може. Та аз като го погледна усещам само унижението, виждам наглостта му, подигравката. Че аз този ден като той е бил със сигурност с нея той ми го каза му звянах няколко пъти, малкото ни момченце също да му купи торта като се прибира, и аз се притеснявах дали всечко наред да не му се е случило нещо, а той в същото време се е забавлявал и лъгал лицемерно.

Здравейте, не съм взела все още никакво решение. За това и пиша тук. Това, което ще нарани съпруга ми най-много / а в момента така ми се иска да му причиня това, което той причини на мен/ е да взема децата да се махна и никога повече да не ги види. Чувствам се толкова обидена, наранена, предадена. Искам да разбере че не може да се подиграва с мен, че не можа да прави каквото си поиска само и само защото така му е скимнало. Че трябва да се съобразява с това, което е създал семейство, деца. Че аз не съм изтривалка, която постоянно да попива изсипаната помия отгоре и /точно така се чувствам/. Мисля си, че ако приема нещата такива каквито са, преглътна и продължим заедно това ще значи за него, че може да продължи да води живота, който си води и винаги да му се разминава. Това,което ме спира да си тръгна още на момента са ДЕЦАТА. Първо защото аз съм дете на разведени родители и винаги ми е липсвал бащата през годините. Моя беше пияница и редовно пребиваше майка ми. Когато реших да се задомя си обещах, че когато имам деца ще направя всичко по силите си те да имат щастлив и спокоен живот. До тук това го постигнах с цената на какво аз си знам. Но те имат баща, който е мил и грижовен с тях, осигурява ни финансово много добре и те са задоволени от всичко. Те дори и не предполагат за проблемите в момента и със сигурност ако ги откъсна от баща им това никак няма да им се отрази добре, а сащо така няма да мога да им осигуря стандарта на който са свикнали. Много ми е тредно, звучи объркано, но така и се чуствам. Не на последно място аз обичам съпруга си, и ако знам /не че има как да го знам/, че той ще промени поне малко тоношението си към мен и ще престане със интереса си към другите жени, бих продължила живота си с него и да се грижим и отглеждаме децата си. Късметче имаме две деца на дъщеря на 6г и син на 3г. Ако искаш прегледай предната ми тема, там съ написала как са започнали нещата http://www.beinsadou...B0&fromsearch=1 Лора Витанова, от 8г се познаваме със съпруга ми. Като са запознахме той беше на 35 и преди година някъде се беше развел с първата си жена /от нея има голяма вече дъщеря/, причината за развода им е че тя му изневерявала / първия път и простил, след втория последвал развод/. Като той лично ми е казвал, че и той и е изневерявал. За мен това нямаше никакво значение, те са били едно семейство, ние друго. Относно това защо той не говори с мен съм се замисляла много пъти, но винаги съм го отдавала на това че е живял в такова семество. От разказите на майка му се е случвало баща му да и се обиди и да и мълчи по 6-7 месеца. Но въпреки това винаги съм се опитвала аз да подхващам разговорите, дори миналия месец по съветите от предната тема му обръщах постоянно внимание, опитавх се да бъда винаги секси и предизвикателна, сутрин му пожелавах преятен ден и приятна работа с целувка и още доста, пусках му съобщения, че го обичам че ми липсва и така. Определено не изпитвам не мисля че имам вина за действията му. И още нещо към Лора, намесвам децата до там, че те влияят на решението ми защото за мен те са най-важното нещо и преди всичко ще взема под внимание тяхното добро.

Здравейте, Преди време пуснах тази тема http://www.beinsadou...B0&fromsearch=1 Вашите съвети са ми бяха много полезни! Явно не са помогнали много за отношенията със съпруга ми / ще разберете какво имам в предвид като допиша/, но много ми помогнаха да погледна по друг начин на себе си и да се замисля за своите нужди и желания. Започнах като се гледам в огледалото да се усмихвам и като цяло се чувствах, по-силна, уверена и щастлива. ДО СНОЩИ! В ръцете ми поподнаха разпечатките от телефоните, като до сега тази от единия телефон на мъжът ми не идваше в къщи, а в магазина и той лично си я получаваше, но вчера я бяха донесли с другите и аз ей така по инерция отварях наред. Като отворих тази от телефона на мъжът ми, какво да видя всеки ден звъняно на един номер и и всекидневно по няколко съобщения пак на същия номер. Набрах номера от телефона на съпругът ми и излезе името Вероника/Вальо. Като това Вальо предполагам е за маскировка. Разгледах разговорите и кратките съвпадаха с почивните му дни / предполагам са се виждали/, а по-дългите с работните му дни. Това за целия месец октомври. Попитах го какво е това, а той ми отговори ами каквото съм виждала разговори и съобщения нищо повече. Но никой не може да ме убеди, че е така, защото аз не бих контактувала толкова много с някой и то всеки ден само и само да си бъбрим, това го правя с майка си и една приятелка и като приключа с тях не изтривам разговорите и съобщенията ми. Той обесни че даже момичето не било от града, просто се чували, но преди време пътува уж по работа и го нямаше близо 12часа, за тогава каза че са се виждали, но ми се изрепка какво от това не ми бил изневерил просто си говорили. Много съм разстроена!!! Не знам какво да правя, сериозно обмислям варианта да го напусна. Не ме интересува толкова дали са правили секс или не, просто това, че той има нужда да говори, да се среща с други жени, а в същото време мен ме игнорира и се държи грубо и наперено. Това много ме обижда. Не знам какво да направя! Просто не знам, какво да очаквам, ако простя ще си кара така. Не искам такава връзка нито за мен, нито за децата ми. Искам силна емоционална връзка, между двама хора които споделят и радост и болка. Искам като има нужда да говори да говори с мен. А не като искам да говорим да му вадя думите с ченгел от устата, и постоянно да си търси причини да се цупи за това и онова. Понякога мълчи с дни без дори да знам защо. Не мисля, че това ще се промени. Той ми вика много емоционално приемаш нещата нищо не се е случило, нищо не се е променило. Това според мен е НАГЛОСТ. МОЛЯ ВИ ПОСЪВЕТВАЙТЕ МЕ НЕЩО. ТОЛКОВА СЪМ ОБЪРКАНА И ТОЛКОВА МИ Е МЪЧНО ЧЕ МИ ИДВА ДА............

Здравейте, само искам да споделя още веднъж и да ви благодаря за ценните съвети. Седмицата премина много спокойно изпълнена с любов и постоянни закачки от страна на съпруга ми. Чувствам се чудесно, оглеждам се с усмивка в огледалото, само дето не мога съвсем да се отърся от спомена за прочетено във фейсбук, като че някакво малко дяволче подскача в главата ми и ми казва "АААААААа ти се чувствам страхотно, ама спомняш ли си как беше преди седмица, бъди на щрек!" Защо все още не ми дава мира, и сега се улавям, че като му звънне телефона и веднага минава през главата ми мисъл кой ли е, какво иска и подобни, а аз не бях такава. Нали всичко в момента е чудесно, в крайна сметка си казвам, че не мога да променя миналото, но мога да направя така, че в бъдеще да не попадна в такава ситуация. Обаче има едно но и то не ми дава мира.

Не знаете колко ценни за мен са съветите Ви и колко съм Ви благодарна, че ми отворихте очите. Не бях поглеждала по този начин на отношениета ни. Вчера си направихме красива разходка със съпруга ми и на дълго и широко обсъдихме отношенията ни и какво точно ни липсва и дразни. Не очаквах да мине толкова спокойно и да има резултат толкова бързо. Сега се чувствам много по-добре, и мисля че с времето, следвайки Вашите съвети, връзката ни ще прерастне в нещо много, много красиво, ще сме щастливи, че сме заедно и с радост и любов ще отгледаме децата ни. Благодаря Ви!

didi_ts Това, което си описала толкова подробно напълно отговоря на истината за случващото се с мен. В момента се чувствам така сякаш живея не заради себе си, а за да съм в услуга на някого. От години не съм правила нещо заради мен и без да се съобразявам с никого, дори ежедневното вземане на душ трябва да го съобразя с хората около мен. Постоянно съм с децата и рядко със съпруга ми. Не сме оставали дори и една нощ без поне едното дете. През цялото време се опитвах да угодя на съпруга и децата ми, но не знам защо никога не успявах, винаги имаше недоволни. Аз продължавах да правя все повече и повече и като че ставаха още по-недоволни. Що се отнася до секса правим го според мен редовно, през два три дни, но сега като се замисля няма нищо общо със секса преди да се родят децата. Сега разбирам, че просто е трябвало да правя всичко защото аз съм искала, а не защото съм се надавяла да получа удобрение. Не знам, много ми е объркано в момента, чувствам се ужасно обидена, почти не разговярам със съпруга ми, сякаш някакъв мускул ми стиска устата когато е покрай мен. Постоянно си представям как с усмивка разговаря с тези жени и им прави комплименти, които на мен е правил много, много отдавна. А през това време на мен ми е мърморил недоволно, че съм сготвила само едно ястие, или пък че съм пропуснала място, където е имало прах. Чувствам се недооценена, самотна, слаба и много, много тъжна. Често ми се плаче, от дни почти не ям. Утре през деня, ще оставя децата на майка ми и ще се опитам отново да поговоря със съпруга ми, но не знам какво да му кажа, не знам кака да се държа. Исками се да излизем от тази криза и определон ще започна да действам и мисля па начина, който ми описвате и определно смятам за правилен. Въпросът е как най-безболезнено да прескоча това препядствие.

късметче благодаря ! Наистина доста ще трябва да поработя. Без да забележа, отдавайки се изцяло на децата и домакинската работа съм загубила своя индивидуален облик. Благодаря Ви още веднъж, съветите Ви ми помогнаха да осъзная ситуацията и да си дам сметка за изминали няколко години.

Направо ме оставихте без дъх, не очаквах толкова подробен и откровен отговор. Благодаря Ви от сърце! Определено работя в тази посока, само ми се искаше да имам малко повече стимул от негова страна. Още веднъж благодаря и бъдете здрав!

Здравейте, за първи път влизам във форума и ще помоля за извинение ако правя нещо неправилно! От 8г живея с мъжът с който съм в момента.Имаме две деца момиче на 6г и момче на почти 3г. Аз съм на 33г, той на 43г. До скоро всичко беше горе-долу нормално. Като изключим това, че мъжът ми е такъв тип човек че трудно изразява обичта си и винаги като повдигна въпроса защо не е по-мил с мен и защо не ми говори неща от сорта любима как мина денят ти, или много ми липсва днес, той ми отговаря че не са важни приказките, а делата. Често обаче мърмори и недоволства за дребни неща, постоянно е недоволен въпреки че се опитвам да правя абсолютно всичко свързано с домакинската работа и гледането на децата. Не искаше да ги пускам на градина и съответно аз се съгласих и ги гледам. Преди няколко месеца видях че се регистрира в сайтове за запознанства. Попитах го защо го прави, а той ми отговори, че така без причина просто да зяпал. След това се регистрира във фейсбук, там започна да се сприятелява основно с жени и момичета, от 86 приятели в момента 70 са жени. Преди няколко дни случайно попаднах на отворен фийсбука му и прочетох ужасавящи за мен неща от сорта сладкишче честит рожден ден, на друга уникално красива си на тази снимка, на трета кога ще пием пак кафе, на четвърта много малко стоя при мен в магазина имаме и още доста. Почувствах се все едно ме поляха с вряла вода. Аз жената която уж ммного искаше и обичаше, родила две здрави и хубави деца, години на ред се мъча да съм перфекната домакиня, дори си зарязах приятелките за да мога изцяло да се отдам на него и децата, получавам само мърморене, леки иронични обиди, постоянно недоволство от действиата ми, все недостатъчно съм свършила и подобни. А тези непознати за него жени и момичета получават комплименти и гальовни обръщение, за които аз само мога да си мачтая. Много ми стана мъчно, направо не мога да опиша как се чувствам, смазана, предадена. Веднага реших да говоря с него по въпроса, той ми каза, че това били само празни приказки, няма нищо за което да се притеснявам. Само че аз не мога да се успокоя и да му повярвам. Не мога и да го разбера. Ами той като се държи така с тях, все едно им казва жена ми е супер тъпа патка и аз въобще не се интересувам от нея. Не е ли така? Моля за съвет от специалист, как да постъпя и как да реагирам. Ужасно зле се чувствам, почти не говоря с него, толкова съм му обидена, че почти не ям и не спя, само написаното ми кънти в ушите. Аз си мислех, че той не ми говори така просто защото е такъв човек, по-студен и сериозен, а то явно не било така.