Иво Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Можем ли наистина да чуваме и разбираме другите? В България е особено популярно надвикването, прекъсването - даже и сред доста културни хора. За да вземе някой думата по даден въпрос трябва да надвика другите. Вместо това дали не е по-нормално да изчакаме другия да се изкаже, наистина да чуем и да се опитаме да разберем какво ни казва и чак тогава да вземем отношение по въпроса? На Запад бях свидетел, че хората се изслушват много търпеливо даже и да не са сългасни с теб. Слушат внимателно и отговарят спокойно без да се опитват да налагат мнението си. Може би слушането и разбирането има отношение към спокойствието, вътрешният мир и уравновесеност? На Изток пък казват, че ако търсещият не може да успокои ума си, ако не може да го превърне в гладко езеро, този ум никога няма да е способен да отрази и възприеме написаното на Небето. Ако вътрешно постоянно си бърборим, правим планове за бъдещето, даваме оценки, обмисляме миналото, градим концепции, емоциите ни бушуват, как бихме наистина чули другия и реагирали адекватно? Може би това важи не само за говореното, но и за общуването писмено? Ако като прочетем / чуем нещо и в отговор реагираме изцяло емоционално, примерно обидили сме се, правилно ли сме постъпили или е по-добре да изчакаме вътрешното море да се успокои и изхождайки от тази вътрешна тишина да вземем участие? А дали понякога просто не трябва да помълчим? Тишината понякога е най-добрия диалог, най-доброто слушане и разбиране. Знаем ли как да слушаме? Можем ли? Как да го постигнем? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Декември 6, 2005 Доклад Share Добавено Декември 6, 2005 Много хубава тема. Тук ще си позволя един цитат от Учителя, за да илюстрирам колко е важно слушането в Пътя на човека : "Значи, ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като ученик, той се отличава със силен стремеж към придобиване на знание, основа на мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава. Той е минал през обикновеното знание и вижда разликата, която съществува между едното и другото знание. Когато кажат на някого, че е слушател в школата, това не трябва да го обижда. Да знаеш как да слушаш, това е едно от великите качества на човека. Да се вслушваш и да знаеш как да слушаш, това е качество на ухото. Само организираното ухо е постигнало това изкуство. " "Три категории ученици", 5. школна лекция на общия окултен клас, 30 март, 1922 г., четвъртък, 7.30 ч.в. Ст. София. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Мозата Добавено Декември 7, 2005 Доклад Share Добавено Декември 7, 2005 По този повод се сещам за разликата между чуване и слушане.И да ви кажа,забелязала съм че като цяло хората се слушаме,но дефакто не се чуваме.То си е цяло изскуство изслушването и после чуването.А и общо взето хората си чуват каквото им изнася и колкото им изнася.За жалост в материалния свят в който живеем,това направо си е неписан закон В днешно време,човек почти трябва да е магьосник,за да може хем да оцелява,хем да остане с идеалите си и добротата си Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 По този повод се сещам за разликата между чуване и слушане.И да ви кажа,забелязала съм че като цяло хората се слушаме,но дефакто не се чуваме.То си е цяло изскуство изслушването и после чуването.А и общо взето хората си чуват каквото им изнася и колкото им изнася.За жалост в материалния свят в който живеем,това направо си е неписан закон В днешно време,човек почти трябва да е магьосник,за да може хем да оцелява,хем да остане с идеалите си и добротата си Напълно съм съгласна! За да оцелееш, но да останеш верен на идеалите си, трябва да си магьосник! Само трябва да внимаваме за дефинициите- какво ще наречем магьосник. Иначе това си е решение! Като се замисля, само човек владеещ магическо изкуство може да бъде в света, но не от него... А що се отнася до слушането и чуването- това ми изглежда много страшен проблем. Струва ми се, че наистина , особено у нас, никой никого не слуша. И възрастни, и деца. Обаче- какво да се оплакваме. Който има деца- нека да ги учи да слушат, като започне от себе си, първо той да ги слуша. Това не бива да има нищо общо с глезорията, която е повсеместна. А който няма деца- да се опита да слуша сам. Обаче ако искаме да бъдем точни- просто трябва да признаем, че и този проблем е свързан с егото. Така че да чувами другите си означава да се откажем от идеята да доминираме над тях. И качеството на чуването ще зависи от степента на смаляване на егото. Но да ни пази бог да решим да го зачеркваме, да го неглижираме!!! Пожелавам на всички търсещи добър Слух! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Март 28, 2006 Автор Доклад Share Добавено Март 28, 2006 Мисля си, че когато се заслушваш и обичаш думите - говора на някой човек, ти обичаш душата му... Любов + Светлина Много точно казано Телемах. Благодаря за споделените мисли. А в тази статия, която беше посочила Донка преди време, се говори за задачите на активното слушане. Една стълбица за разбиране, която е по темата: 6. който прилага 5. който разбира 4. който знае 3. който чете 2. който има книги (Слово) 1. който няма книги (Словоносители) 0. не се интересува (из лекция 08.12.05, Алфиола, Варна) Най-горе в стълбата на Ману е този, който прилага. Ако човек не прилага, колкото и да се интересува (0), каквито и книги да има (1 + 2), колкото и да чете и да знае (3 + 4), не може да достигне до разбиране (5). В приложението (6) става трансформацията - целта на всяка духовна практика. За да стигнем до правилно приложение обаче изискват се много други условия като: излизане от мрежата на убеждения на личността; желание за промяна; концентрация + притихване на емоциите и на разсбеснелият се ум - вътрешна и външна тишина; малко свободно време; слушене/четене без отричане или прекъсване (критики после); слушене/четене с внимание и с удоволствие, без самоидентификация с текста който четем; слушене/четене с впрягане нашите добродетели на работа - вяра, надежда, любов и т.н. В притчата за Сеяча се казва какво става със знанието, което се прилага. То е попаднало на "добрата земя" и дава плод "който възлезваше и възрастваше". Истинското знание идва чрез приложение в мълчание и тишина. Не случайно Дийпак Чопра напомня: "Мълчанието е голям учител и за да научиш неговите уроци трябва да му обръщаш внимание. С нищо не можете да замените творческото вдъхновение, знанието, равновесието, които идват от контакта с вътрешната ви тишина. Великят суфи поет Руми пише: Нужно е само да оставете бушуващите във вас води да се успокоят и тогава слънцето и луната ще се отразят на повърхността на вашето същество." Освен вътрешна тишина, трябва и любов. Човек не може да научи, това което не обича. Търсещият не може да придобие знание и разбиране, преди да е развил в себе си принципа на Любовта. Чак "като започне да прилага Любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин..." (източник) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 29, 2006 Доклад Share Добавено Март 29, 2006 Много ценни размисли... много важна тема. Напоследък започвам да си мисля, че често причината за това, че не умеем да се чуваме, е и начинът, по който ние самите говорим. Ние говорим с подсъзнателното очакване да убедим другия в стойността на размислите си или поне другият да разбере смисъла на посланието ни. Ако поне едното от двете не се случи, оставаме с усещането, че не ни е слушал или не е в състояние да ни разбере. Т.е. разочароваме се. В същото време не ни идва на ум, че другият може би е чул в думите ни нещо, което ние не сме "чували". (Напоследък все по-често го забелязвам - имам определени очаквания към реакциите на слушащите ме. Слава богу, не всички реагират както съм очаквала ) Когато слушаме се случва почти същото - ние "филтрираме" информацията според очакванията си - какво би могъл да ни каже другият и какво от това, което ни казва, се покрива със схемите на мислене и представите в собственото ми съзнание. Нямам рецепти - напоследък се "лекувам" като всеки път преди да започна да слушам или да говоря си казвам "Господ ми говори през неговата уста" и "Господи, нека ти кажеш каквото имаш да кажеш на този човек през устата ми" . Става ми някак спокойно и очакванията ми затихват. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Март 30, 2006 Автор Доклад Share Добавено Март 30, 2006 Да и аз съм забелязъл това с очакването. Вместо да слушаме притихнали и да се опитаме да разбереме наистина, имаме някакво очакване за отговор - за това което трябва да получим. И ако не го получим се чувстваме объркани и даже раздразнени, тъй като това, което сме получили не отговаря на собствената ни ограничена представа за света. Наскоро ми хрумна и друга идея. Може би не можем да чуваме другите понеже не можем да чуем себе си. Не е ли логично? Ако човек не може да слуша себе си, собствения си вътрешен глас, ако не го разбира, то как ще разбира другите? А може би и обратното е вярно, може би е двупосочно? kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Март 30, 2006 Доклад Share Добавено Март 30, 2006 Оооо прекрасна идея! Точно! Струва си да се мисли и работи върху нея! Благодаря ти! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
flower Добавено Март 30, 2006 Доклад Share Добавено Март 30, 2006 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Аделаида Добавено Май 18, 2006 Доклад Share Добавено Май 18, 2006 За мен слушането е да се постараеш да чуеш това което казва другия с думите си а разбирането е пак нещо подобно да го разбереш правилно в това което иска да каже а не буквално за това са свързани и двете понятия...например някой пее любим коплет от песен, пеейки я може да има аргесивно отношение, но може и да има едно мило отношение, а всъщност думите са само едни... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Невенна Добавено Май 23, 2006 Доклад Share Добавено Май 23, 2006 А как да се научим да слушаме без да реагираме емоционално на тона и изражението , с които са ни поднесени думите? Има ли такова нещо като слушане отвъд думите...? Много интересна тема наистина Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Май 23, 2006 Доклад Share Добавено Май 23, 2006 Едо от нещата, които със сигурност умея да правя, е да слушам. Не винаги чувам, но слушам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Май 24, 2006 Доклад Share Добавено Май 24, 2006 А как да се научим да слушаме без да реагираме емоционално на тона и изражението , с които са ни поднесени думите? Тонът и изражението, с които са поднесени думите носят допълнителна информация за отношението на говорещия към това, което казва, към слушателя и за неговото състояние в момента. Те се възприемат от слушателя през съответните паралингвистични канали, но за съжаление обикновено не се тълкуват адекватно , а се приемат лично и предизвикват емоционални реакции у слушателя. Това е може би най-важната причина да не се "чуваме" и за възникването на недоразуменията и конфликтите. Как да се научим да не реагираме на тях? Като начало можем да се опитаме да "разчетем" кода на тона и изражението. Например: Остър тон, сърдито изражение, съпроводено с недоволство - вместо да го приемете с огорчение като - "той ми е сърдит и не е доволен от мен, опитва се да ме нарани..." помислете "Той не може да приеме и разбере нещо и е загубил равновесие. Нещо в него самия му създава този проблем... Какво би могло да бъде това?" Когато съсредоточите усилията на ума си, за да разберете какво ви казва за себе си без думи другият, а не как се опитва да ви нарани, емоционалната реакция сама изчезва. Малко по-късно можете вече да се обърнете навътре към себе си и да се опитате да разберете какво е било това нещо във вас самите, което е допуснало емоционалната реакция. На мен този подход много ми помага.... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 3, 2006 Доклад Share Добавено Юни 3, 2006 Ученик на Учителя научил нова песен и запява с пълно гърло ”Мусала…мой Мусааала…”. Друг ученик веднага му прави забележка: Не пееш верно! Учителят погледнал и рекъл: Ти не СЛУШАШ ПРАВИЛНО! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 16, 2007 Доклад Share Добавено Март 16, 2007 Според мене, с колкото и голямо внимание да се опитваме да слушаме другите, никога не можем да ги разберем по начина по който те искат да ги разберем. Единият проблем е, че те не могат да изразят идеите си правилно (освен ако не използвате висша телепатия в общуването, както при Учителите и напредналите ученици). Другия проблем е, че ние даваме на думите различно значение от това което дава говорещия. Трето, съществува разлика в развитието на съзнанието. Ако ние сме с по-скромни възможности от събеседника си, не можем да го разберем напълно. Ние ще приемем това което другите ни казват само ако собствените ни разсъждения, опит, усет (като отражение на интуицията) са в съгласие с казаното. Всички Учителите отричат сляпата вяра дори и в собствените им думи и авторитет, като източник на знание, без наличието на посочените три признака. Това което можем да приемем в един разговор е една идея, която честно и безпристрастно да разгледаме, като се опитаме да го направим и от позицията на събеседника и да я допуснем дотолкова, доколкото е в съгласие с нашия опит, знания, логическо мислене и усещане (забележете, че не казвам убеждения). Ако идеята не е в съгласие с посочениете фактори, дори и да е вярна, ние не можем да я разберем. Възможностите ни в момента не го позволяват. Можем единствено да я приемем за възможна и в бъдеще да открием смисъла и. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 2, 2007 Доклад Share Добавено Април 2, 2007 (edited) Благодаря за точния анализ на проблема Станимир! Мисля, че сега идва точно навреме! Замислям се напоследък дали изобщо ни се иска да слушаме или повече ни харесва да слушат нас? �”али наистина се опитваме да разбираме хората и идеите ни или по-скоро се опитваме да накараме хората да разбират нас и нашите идеи? Ние ще приемем това което другите ни казват само ако собствените ни разсъждения, опит, усет (като отражение на интуицията) са в съгласие с казаното Дали наистина винаги е така? И дали е възможно да приемем (не да се съгласим) с нещо, което драстично се различава от нашата позиция? Това, че разбираме нещо винаги и задължително ли означава, че сме съгласни? Ако не сме съгласни с някого, това означава ли, че не го разбираме? Редактирано Април 2, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Април 2, 2007 Доклад Share Добавено Април 2, 2007 наистина се опитваме да разбираме хората и идеите ни или по-скоро се опитваме да накараме хората да разбират нас и нашите идеи? Зависи от много неща. Отговорът според мен зависи от нашето осъзнаване на себе си, отношението към събеседника и на ситуацията. Индивидуалната осъзнатост е много различна при различните хора. Съответно и целта при комуникацията. Въпросът е защо правя едно или друго нещо? Осъзнавам ли причините или не. Кои са мотивите ми? Откъде идват? ... и др. Ние ще приемем това което другите ни казват само ако собствените ни разсъждения, опит, усет (като отражение на интуицията) са в съгласие с казаното 1 Дали наистина винаги е така? 2 И дали е възможно да приемем (не да се съгласим) с нещо, което драстично се различава от нашата позиция? 3 Това, че разбираме нещо винаги и задължително ли означава, че сме съгласни? 4 Ако не сме съгласни с някого, това означава ли, че не го разбираме? мисля че /в общия случай/ 1 - не 2 - да 3 - не 4 - не Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Април 2, 2007 Доклад Share Добавено Април 2, 2007 Слушането и изслушването е нещо много важно за комуникацията . Много често попадаме в една неразбория от недоразумения , защото не се изслушваме . Разбирането според мен не винаги означава еднаквост в мненията , дори на мен лично много рядко ми се случва това да имам еднакво мнение като факти и нюанси с други хора . Но разбирането идва от желанието да застанеш за кратко време на друга гледна точка . Това не означава непременно , че сме си променили мнението , защото само личностния опит и събитията , убежденията ни могат да оформят мнение . Разбирането идва от първоначалната добронамереност и желание за приемане на определения човек . Разбирането е особен вид услуга , която си разменяме в израз на доброжелателност и желание за диалог . Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 2, 2007 Доклад Share Добавено Април 2, 2007 Ние ще приемем това което другите ни казват само ако собствените ни разсъждения, опит, усет (като отражение на интуицията) са в съгласие с казаното Дали наистина винаги е така? И дали е възможно да приемем (не да се съгласим) с нещо, което драстично се различава от нашата позиция? Това, че разбираме нещо винаги и задължително ли означава, че сме съгласни? Ако не сме съгласни с някого, това означава ли, че не го разбираме? Предполагам, че са възможни доста повече варианти. Но според мене за повечето хора, които не се носят сляпо по вълните на общественото или друго външно по отношение на тях мнение, това е пътят за натрупване на знания. Човек може дори и да се съгласи с нещо, което драстично се различава от досегашното му разбиране, но това според мен са случаи в които позицията на човека до този момент е била почти изцяло погрешна. Нещо като смяна на полюса по отношение на определен житейски възглед. Това е момент в който мъглата предизвиквала до този момент заблуда се вдига и човекът осъзнава, че досегашната му позиция е била погрешна. И ако обект на такова осъзнаване е дадена идея, която е основополагаща в мирогледа на даденото лице, шокът е неминуем. Такива случаи нерядко са описвани в свещените писания на различни народи (вкл. и Библията). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 3, 2007 Доклад Share Добавено Април 3, 2007 (edited) Това е момент в който мъглата предизвиквала до този момент заблуда се вдига и човекът осъзнава, че досегашната му позиция е била погрешна. :thumbsup: Много точно казанао! Благодаря. Точно такова е усещането. Например половината си живот бях прекарала с твърдото убеждение, че да посветиш живота си на някого или на нещо е благородство и признак на безкористна любов. Когато прочетох тълкуването на противоположната гледна точка (че това е изключително агресивно), отначало усетих бурна съпротива, после заставих себе си да вникна в аргументите и да потърся фактическа подкрепа на моята и обратната позиция в своя житейски опит - но честно!! И пелената падна - аз наистина се бях заблуждавала (или на времето някой и нещо ми бяха промили мозъка с тази "истина"). Когато споделих шокиращото си "откритие" и смяна на позицията си с 18-годишната си дъщеря, тя изненадано ме погледна и се учуди, че е трябвало да стана на 45, да прочета куп книги, за да осъзная нещо, което се вижда с просто око ли? След което (без да е чела книгите ми) простичко, по детски даде същите аргументи, които бяха преобърнали моите убеждения на 180 гр. Сега ми "светна" да добавя: падането на пелената стана възможно едва след като по стечение на обстоятелствата спрях да идентифицирам себе си с мислите и убежденията си - допуснах, че причината за всичките ми страдания са именно те (не характера ми и недостатъците му, не хора и постъпките им.... ) Редактирано Април 3, 2007 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Април 3, 2007 Доклад Share Добавено Април 3, 2007 (edited) Мярка в Слушането + Мярка в Разбирането+ Божествена Мярка във всичко + процесът е трен : Слушане+ Чуване + Разбиране + добре е разбиране + усет да имам за и в благодаренето също - безкористното от учтивото да различавам благодарността изразена с думи е предразполагаща и стимулираша +но и предполагаща взаимност + често повтаряна вече не е вдъхновяваща + а подвеждаща + задължаваща + благодарността е добре да е тиха + спокойна + мълчалива + би трябвало да е по подРазбиране + знам че Разбирате че няма нищо лично + упражнявам се да разсъждавам в разни посоки Бодро + Будно + Благо да ни е ! Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Април 3, 2007 от Благост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Мярка в слушането и разбирането - да, има, според мен... Често ми се случва някой агресивно да настоява да изслушам абсолютно всичко, което има да ми каже. Но... времето е ценно. Тогава честно казвам, че разполагам с не повече от няколко минути, нека се опита да каже най-важното. Друг път се случва - ако моето виждане на ситуацията не съвпадне напълно с това на събеседника ми - чувам: "не ме разбра". И на мен ми се е случвало да си го помисля за някого... Усещала съм огорчение, че в казаното от мен е вложен съвсем различен смисъл от моя собствен. Сега не бързам да убеждавам другия, че го разбирам добре или да "поправям" тълкуването на собствените си думи. Напоследък ми е интересно да чуя версията на другия за казаното от мен - така разбирам какво влага той, ако каже същото нещо - нещо като "двуезичен речник". А това определено обогатява впечатленията ми за човека, ситуацията, вида поведение... за мен самата също. А за "подразбирането" - мисля, че това понятие доста често ни пречи да се разбираме всъщност. То два компютъра не "мислят и реагират" еднакво "по подразбиране", а какво остава за хората. Така че ако очаквам другият "по подразбиране" да знае, приема, спазва и т.п. нещо, което за мен е такова, това не е ли самозаблудата? Убедих се това преди време, когато се раздразних (вътрешно), че петокласници не различават съществително и глагол в български. Причината за раздразнението ми не бяха децата, а моето очакване, че те "по подразбиране" ТРЯБВА да ги различават. kipenzov 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 Какво е слушане и разбиране? - И двете. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
izgrev Добавено Април 18, 2007 Доклад Share Добавено Април 18, 2007 За да можеш да опознаеш другия, задължително условие е да опознаеш първо себе си. Но "другия" също трябва да е опознал себе си, за да се стигне до общо опознаване! Според мене, с колкото и голямо внимание да се опитваме да слушаме другите, никога не можем да ги разберем по начина по който те искат да ги разберем. Единият проблем е, че те не могат да изразят идеите си правилно (освен ако не използвате висша телепатия в общуването, както при Учителите и напредналите ученици). Другия проблем е, че ние даваме на думите различно значение от това което дава говорещия. Мисля си, че това е валидно и по отношение на слушането и разбирането! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
darra Добавено Юли 9, 2007 Доклад Share Добавено Юли 9, 2007 Изкуство е да слушаме чуваемо думите, отправени към нас. Но още по-голямо изкуство е да разбираме мълчанието. Защото има два вида мълчание - едното се крие от думите, а другото зад думите. От нас зависи дали ще чуем правилно Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.