Мисли на Учителя за самоубийството

[Eлф]

"Желанието на някого да се самоубие се дължи на чужди влияния. Всички вие страдате не толкова от ваши погрешки, но от погрешките и прегрешенията на хиляди поколения ваши роднини, живели преди вас. Вие изплащате постоянно чужди дългове. Един човек, който се хвърля от канарата, той е изразител на желанието за самоубийство на ред поколения. Законът на внушението е силен. Но този, който се самоубива, вижда, че е толкова жив, както и преди да се самоубие и е в страшни терзания, в окаяно положение. Усеща голяма празнота.

Някои хора мислят, че като се самоубият, страданията им ще престанат, защото не знаят, че ще влезнат в един свят, напълно забранен за тях. Като влязат в този свят, никой не ги помни, никой не ги познава, все едно, че са влезли в една яма, забравени от всички. Това не е избавление, а нещастие.

За самоубийството ще кажа: Не излизай от затвора, докато не му дойде времето. Защото ако излезете, десет пъти по- лошо ще бъде. Докато не ви пуснат, стойте в затвора да учите урока си.

Често се задава въпросът: "Има ли право човек да се самоубие?". Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите и скърбите.

Като ти дотегне животът, няма защо да мислиш за самоубийство, но вземи да гладуваш - 20 , 30, 40 дни, за да прецениш какво нещо е животът, и ако не ти е домилял тогава продължавай да постиш."

Изт.Енциклопедичен Речник - Петър Дънов* Изд. "Астрала" стр.688-689

[Дъгата]

Често се задава въпросът: Има ли право човек да се самоубие?

–Понеже човек е свободен, може да го направи, но няма право да дава лош пример на другите. Какво става с тебе, другите не трябва да знаят. Защо ще даваш лош пример? Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе да се шири? Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките си, че не си могъл да издържиш страданията и изпитанията в живота си. Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш. Това не е геройство. Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.

Сега, да дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове? Никога обществото не трябва да позволява на някой от своите членове да посегне на живота си. Обществото носи отговорност за своите членове. Не е достатъчно да пишат във вестниците, че еди-кой си се убил или обесил и да съжаляват хората за случилото се нещастие.

Важно е да се предотврати това нещастие.

Срещнете ли отчаян човек, който е решил да се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян. Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност да изкара хляба си, осигурете го за цял месец. Защо да не отвори човек сърцето си за своя ближен?

Какво струва на обществото да има на разположение няколко агенти, на които да възложи задачата да обикалят града, да следят и да откриват отчаяни от живота хора? Срещнат ли такъв човек, те трябва да го спрат, да го предразположат да се изкаже. Ако видят, че, е годен за работа, да му намерят такава; ако е неспособен за работа, да му помогнат по някакъв начин.

Обществото разполага с повече начини и средства за подпомагане, отколкото отделният човек. В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва да бъдат готови да изпълняват волята Божия.

Господар на съботата

(Неделни Беседи, 13.04.1930 Неделя, София)

Редактирано Декември 13, 2010 от Станимир

[Ани]

Казвам, ако някой път ви дойде наум да се самоубиете, аз ще ви дам един метод как да се самоубиете. Не търсете револвера, но почнете да гладувате пет, шест, осем, двадесет, тридесет дена. Тогава е възможно да поумнееш, да прецениш какво благо представлява животът. Пости, и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш. Няма нужда да се хвърляш от канарата долу или да се давиш в кладенеца. Единственото самоубийство, което се позволява, е постът. Като постиш четиридесет дена, ще прецениш какво нещо е животът.

Бъди верна