67. Призваните

[Латина]

Молитвен наряд за начало:

Господнята молитва

Псалом 23

Формула: В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа./ три пъти/

Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Лука 14

Беседа: Призваните (Неделни Беседи, 03.11.1918 Неделя, София) Беинса Дуно

Молитвен наряд за край:

Псалом 133

Добрата Молитва

Песен: Светъл ден Музика: Беинса Дуно, Текст: Беинса Дуно

Христос кани днес всички хора на голяма вечеря. Това е Новият живот, за който сте призвани. Опитайте го, да видите какво благо носи той за човешките души. Който приеме поканата и се отзове чистосърдечно, очите му ще се отворят и ще прогледа. Ще види Ангелите, които слизат и възлизат, ще се свърже с тях и ще започне да се учи на Новото знание. Каквото научи, ще го предаде на своите по-малки братя. Това е истинското Знание. Който го придобие, ще бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. Той разполага със Знанието си при всички условия. То става негова плът и кръв.

Любовта прави човека свободен. Откажете се от егоизма, от мисълта какво ще стане с вас. Изпълнявайте волята на Онзи, Който живее във вас. Христос казва: "Не търся слава от человеците, но от Бога."

Христос хлопа на всяка врата и кани хората на голяма вечеря. На чия врата се хлопа? На вратата на онзи, който има воля и готовност да приеме поканата. Радвайте се, че сте от призваните. Не се съмнявайте в Истината. Отдето и да иде, тя е една и съща, неизменна. За да я възприемете, трябва да се освободите от външното гледане на нещата. Материалният свят има отношение към формите на нещата, а Духовният и Божественият разглеждат тяхното съдържание и смисъл. Ето защо, не се спирайте само на формите, но минавайте и към съдържанието им.

Ще ви срещне някой и ще ви пита, православен ли си, евангелист ли си или католик. Това не трябва да ви занимава. Всеки да каже в себе си: "Аз познавам един Бог, Който обича всички, лекува всички и дава Живот, храна и вода на всички." Навсякъде е Той, навсякъде чуваме гласа Му. Някои чуват гласа Му и не се съмняват в Него, а други Го чуват и се съмняват. Тази е разликата между вярващи и невярващи.

Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление.

Иде Божият Дух в света да работи и да подтикне всички хора към работа. Свършиха се вече онези времена на спокойствие и почивка. Днес от всички се иска работа

Призваните (Неделни Беседи, 03.11.1918 Неделя, София) Беинса Дуно

[Слънчева]

Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот. Като расте, детето проявява интерес към своя растеж. То постоянно се мери, сравнява се с това, с онова дете, да види колко е израснало. Момиченцето иска да стане голямо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дъга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват й се и околните. Момченцето пък иска да стане като баща си, да му пораснат мустаци и брада, да стане силен. Като порасне, става красив, левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: “Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета!” Това са хората, които са опитвали своите пет чифта волове. Те са се движили само около петте си сетива. Питам тези хора: вие опитахте ли как се оре с петте чифта волове? – “Опитахме, орахме с тях.” – Щом сте орали вече, ще знаете, че има нещо по-високо от орането. Към него трябва да се стремит

Да си опознал всеки цикъл в живота си, да си разбрал, какво ти носи и най-вече достатъчно ли ти е това?... Един по-висш стремеж, нещо друго, скрито, да го потърсиш...

Разгневи се стопанинът и рече на раба си: "Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите." Тези хора се отзоваха на поканата. Те са носители на бъдещата култура. Кои са клосни? Които не крадат и не пипат чуждото. Кои са хроми? Които не вършат престъпления. Кои са слепи? Които нямат алчност. Алчният гледа жадно към парите, счита ги за необходима разменна величина, а не вижда Царството Божие, което носи истинското богатство. За тях парите и въглищата имат еднаква цена. Ценни са, наистина, само когато се впрегнат в разумна работа. Онзи, на когого ръцете са вързани за злото, сърцето му е развързано и отворено за Любовта. Той минава между клосните. Който не завижда и не върши зло, той е хром.

И рече господарят на раба си: "Никой от онез призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми." Кои са истинските призвани? Сиромасите, клосните, хромите и слепите. Те се отзоваха на поканата. Външно те са грозни, груби, но ще дойде ден, когато и те ще проявят своята красота в добри дела и велики подвизи. Хората ще ги обичат за делата им, както богатите – за парите. По-добре е да те обичат за делата, отколкото за парите и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бъдеш външно красив, както слънчевата светлина, която през деня осветява всичко, а вечер залязва, или да бъдеш вътрешно красив, огрян от Божествената светлина. Първата красота наричаме физическа, а втората – душевна. Първата се изявява през деня, когато и без нея е навсякъде светло; втората се изявява вечер и осветява пътя на страдащи и измъчени, на угнетени и заблудили се в пътя. Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина. Давид казва: „Скрий ме под крилата си." Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си. В някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната.

Все хленчим, че нямаме пари, че нещо не ни е както трябва... Все имаме оправдание, да не свършим нещо, все някой друг ни е крив...

Не знам дали искам да ме обичат... По-добре е да обичам, тогава се чувствам щастлива, пълна... Може и да съм глупава за другите, но така ми харесва

Христос кани днес всички хора на голяма вечеря. Това е Новият живот, за който сте призвани. Опитайте го, да видите какво благо носи той за човешките души. Който приеме поканата и се отзове чистосърдечно, очите му ще се отворят и ще прогледа. Ще види Ангелите, които слизат и възлизат, ще се свърже с тях и ще започне да се учи на Новото знание. Каквото научи, ще го предаде на своите по-малки братя. Това е истинското Знание. Който го придобие, ще бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. Той разполага със Знанието си при всички условия. То става негова плът и кръв. Какво знание носи магарето или конят, ако го натоварите със свещените книги на цялото човечество? Учено ли е това магаре? То реве, дето трябва и не трябва, не подозира какви книги носи на гърба си. Стремете се към онова Знание, което можете да занесете със себе си и на онзи свят, а не към такова, което пречупва гръбнака ви.

Да разкажа и поясня, своето разбиране, да споделя своето преживяване, това ми е необходимо и се радвам, когато на някого е от полза.

Какво ще стане с България? От вас зависи да бъде тя добре, или зле. Когато всички българи живеят в хармония с Цялото, техният живот ще бъде хармоничен. Още от създаването на света Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има. Един ден този план ще се приложи. Това е предвидено, както за България, така и за всички народи, за всички хора поотделно. Като се върнете по домовете си, всеки от вас да влезе в скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, да види какво е писано за вас, каква е програмата, която трябва да изпълните.

Мина вече страшното, на края сте. Сега идат блажени дни – на Възкресение и подмладяване. Всички ще бъдете млади, на тридесет и три години. Ще живеете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близките и приятелите си, ще им кажете, че заминавате за онзи свят. Ще се сбогувате с тях и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате. За да заминавате за онзи свят по свобода и да се връщате по свобода, трябва да се откажете от омразата, от ревността, завистта, от всички дребнавости. Че някой ви обрал, това да не ви смущава. Вашето е всякога ваше, никой не може да ви го вземе. И да го вземе, ще го получите назад.

Желая, всички да се запознаете лично с Христа.

Всеки да изпълни своята лична, индивидуална програма, малкото, за което е дошъл. Тогава и в общото нещата ще вървят. Ако успеем да не се съдим... Ех... Пожелавам го и на себе си. Ако се анализираме, ще разбираме причините за случващото се... Ще разбираме и другите...

Призваните

Редактирано Юли 19, 2009 от xameleona