Аз казах, ти каза...

[Донка]

Здравейте приятели

Поради неизбежната и нормална ситуация, която често възниква в темите от основните форуми, предлагам да създадем тук една тема за изясняване на позициите и отношенията. В нея ще държим мненията, в които участниците предимно разговарят помежду си, като доизясняват казаното и/или реагират на мненията на други участници, свързани с тяхното лично мнение.

Така всеки ще има възможност да обясни недоразбраното или неточно разбраното от друг свое мнение, без да прави отклонения от темите. В самите теми ще се дава линк към тази тема, когато е необходимо да се прехвърли разговорът тук.

Засега темата е в експериментален стадий...

Като начало ще преместя тук разговора между Станимир и Азбуки от темата Зависимост от порнография и мастурбация

Редактирано Май 27, 2009 от Донка

[Станимир]

Станимире, изхождаш от постановката, че в сексуалното желание има нещо нежелателно, изкривено, сравнимо с алкохола или наркотиците. Поради погрешността на този твой премис, цялата ти по-нататъшна теория е без значение. Чисто жонглиране с думи.

Достатъчно ясно посочих две възможности за изход от зависимостта от порнография и мастурбация: 1) Да се премине към общоприетите нормални сексуални отношения; 2) Да се използва творческата енергия единствено за творчество. Никога не съм натрапвал избора на втората възможност. Иначе в сексуалното желание има нещо нежелателно и т.н., но съм далеч от мисълта да проповядвам и агитирам за целомъдрие, нито пък самият аз го спазвам. Нека все пак сме наясно, че използването на секса за забавление е една временна прищявка на човечеството, която няма бъдеще от духовна гледна точка.

Господ ни е създал такива, каквито сме - към това принадлежат и половите органи. Кой си ти, че да съдиш Неговото творение? Хората, отричащи природните си наклонности, в случая секса, отричат Женското Начало и, колкото и да забиват в темата духовност, развиват единствено страх и гордост, и неискреност към себе си. Най-вече тези хора дълбоко в себе си не уважават природата и дори изпитват презрение към нея.

Ако си си затворил вратата към една област поради страх да я обследваш, ако мислиш, че теб опознаването на тази дадена ти от Бога енергия, може да те води до мисли за убийства и... каквито още ги изреди, то отчети, че това е твой проблем, не на всички хора. В природата няма нищо противоестествено или убийствено. Убийствени са само помислите на неовладяния ум. Нека не говорим за вредността на нещо, ако просто сме го избутали в тъмната стаичка от страх и не го познаваме наистина. И двата ти поста говорят за това.

Никога не съм отричал сексуалната енергия, въпреки че предпочитам да я наричам творческа, и никога не съм я смятал за нещо нисше и незаслужаващо внимание. Енергията следва да се използва разумно; да не се пилее, нито да се потиска. Нека всеки разбере и реши задачата от последното изречение според собствените си сили и стремежи.

П.П. Само един пример ще ти дам. Само човек, който не е опознал себе си и се страхува от това, може да твърди, че мисълта за секс веднага била следвана от 1000 такива мисли, та затова било по-добре да не я допускаш (горе-долу така го беше казал). Що за философия на страха (и невежеството)? Да ти дам един пример: При мен мисълта за секс не се умножава с математическа прогресия, както го описваш. Е, ако подтискам сексуалното в себе си, може би ще е така - защото така просто работи човешката психика. Но когато в мен се появи желание, привличане към някой, то не се превръща веднага в картина на това как си лягаме и правим разни "грешни" неща. Приемам това усещане с радост, оставям го да изпълни всяка клетка от мен, благодаря на Бога, че го има, ако щеш и на това, че има мъже (не е един, а хиляди!), които да пораждат това в мен, и после сливам чувството с всичко, което ме заобикаля. В такива моменти започва да ми се струва, че врабчетата около мен по-весело започват да подскачат, гълъбите започват да се ухажват, дърветата се протягат към мен с клони. След пет минути не ми е останала вече мисъл за мъжа, който е бил повод за това. Останало ми е чувството за единение с всичко, което ме заобикаля.

Едва ли съм писал нещо подобно. Всъщност много точно помня какво съм писал, и че в изречението споменах, че става въпрос за зависимите от сексуалните си фантазии или от порнография хора.

Ако не намираш Божия промисъл в това, то къде го търсиш? В самотните си, лишени от живот философии? Че то всичко, което те запобикаля, гъмжи от живот. И изобщо не му пука за теориите ти. Ще го има и преди, и след теб.

Явно ме познаваш по-добре отколкото аз самия се познавам. Ако не ти харесва това което четеш в мненията ми, не ги чети. Аз нося отговорност за това, което пиша; ти носиш отговорност за това, което четеш – просто е. Кое ще го има и преди, и след мене?

[Guest azbuki]

Станимире, хората имат право да си кажат какво мислят за казаното от теб. За сексуалното желание (както щеш го наричай) си противоречиш. Казваш че в него има нещо нежелателно, после казваш това:

Никога не съм отричал сексуалната енергия, въпреки че предпочитам да я наричам творческа, и никога не съм я смятал за нещо нисше и незаслужаващо внимание.

Дефинирай ми "нежелателно" тогава?

Мненията ти обикновено са доста смислени и нямам проблем да ги чета. В тази тема обаче улових много сериозно пропукване в обичайно логично звучащите ти мнения. Нещо ми дрънчеше силно на тенекия. Някаква неовладяна от теб територия, която в един момент ще започне да те спъва, ако не я погледнеш.

Мое мнение!

П.П. Без свързване между мъжкото и женското начало няма просветление. Няма мъж, който да е достигнал до него без Жената. Ако има такива, които претендират да са постигнали това, то те лъжат или говорят от позиция на гордостта.

Редактирано Май 26, 2009 от azbuki

[Станимир]

За мене желание и енергия не са едно и също.

[Guest azbuki]

За мене желание и енергия не са едно и също.

Понякога, когато човек се вгледа зад думите, разбира какво има предвид другия. Ако искаме, можем да виждаме зад понятията. Но дори и в рамките на понятията, всичко е енергия, желанието също.

Ен-ергео - "въздействам, пораждам", буквално значи "работя/действам във вътрешността, вътре". Енергия - "въздействие, дейност" (действие във вътрешността, вътре).

Къде е противоречието между желанието и енергията?

[Станимир]

Станимире, хората имат право да си кажат какво мислят за казаното от теб.

Несъмнено. Ти обаче отиваш доста отвъд това. Освен това добавяш доста неща от себе си към това, което четеш и после ги представяш все едно аз съм ги казал или съм ги мислел.

За мене желание и енергия не са едно и също.

Понякога, когато човек се вгледа зад думите, разбира какво има предвид другия. Ако искаме, можем да виждаме зад понятията. Но дори и в рамките на понятията, всичко е енергия, желанието също.

Ен-ергео - "въздействам, пораждам", буквално значи "работя/действам във вътрешността, вътре". Енергия - "въздействие, дейност" (действие във вътрешността, вътре).

Къде е противоречието между желанието и енергията?

Между това нещата да не са едно и също и това да си противоречат отново виждам разлика.

Енергията е посредник между волята, стремежа, желанието, намерението или амбицията от една страна и тяхното реализиране. Тя е средство. Сексуалната енергия е посредникът чрез който може да се реализира едно сексуално желание. Но всъщност чрез сексуалната енергия се реализират не само сексуалните ни желания, но и много повече от това. Тя е енергията посредством която реализираме своето творчество от какъвто и да е вид.

[tomodashi]

"Колкото повече успявам, толкова повече разбирам колко обикновен съм."

А човек който не успява какво да прави?Хората искат да го унищожът защото е необикновен.Това ли е целта?Накраят да остане само един човек които може всичко и който е обикновен,а останалите да изчезнат.

Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата Честен поглед върху себе си.

Редактирано Юни 4, 2009 от Донка

[Велина Василева]

"Колкото повече успявам, толкова повече разбирам колко обикновен съм."

А човек който не успява какво да прави?Хората искат да го унищожът защото е необикновен.Това ли е целта?Накраят да остане само един човек които може всичко и който е обикновен,а останалите да изчезнат.

Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата Честен поглед върху себе си.

Понякога - причината, че страдаме е, че искаме да приложим на практика въображаеми идеи и като че ли постоянстваме в тях; дълго време тъпчем на едно място... Държим на своето - че ние сме прави, а кривото е у другите... А пък даже и да разбираме, че другите не са ни виновни, а причината е у нас и по-точно, в нежеланието ни да изправим грешката си - пак упорстваме и настояваме, че някакси - и в кривотията си сме прави... Прави сме - да ни е криво...

Доколкото това е вътрешен проблем - нямам нищо против; всеки себе си учи и назидава... Когато обаче изнасяме навън погрешните си идеи - това може да остави впечатление у тези, които сега прохождат във вярата - че идеята "светът ми е крив" е права и е в състава на Учението, което тук ни вдъхновява...Никакво намерение нямам да критикувам когото и да било, обаче - искам само да припомня, че Учението; респ. идеите му - са строго математически определени и никак не са произволни... Трябва да сверяваме приумиците си със Словото, преди да решим да ги изнасяме на показ , в рамките на една специализирана среда... Начинаещите няма как да се ориентират; те търсят тука ориентир; фар, който ще им посочи Пътя...Идейният смисъл е този, който би следвало да търсим всеки ден и да поправяме грешните си идеи своевременно, ако не искаме да пречим на по-слабите от нас; което мисля, че е длъжност на всеки християнин...

Затова - мисля че ежедневното четене на Учителя , Библията и др. са строго необходими. Иначе - затъваме, без да се усетим... Защото земята, по която ходим - е мочурлива...

Предлагам ви един отличен цитат от Учителя, като предварително се извинявам на онези, които не обичат дългите цитати... Мисля, че точно в дългите цитати има неоткрити бисери... Извикайте на помощ асоциативното си мислене и ще ги откриете...

"Вие искате, като срещнете един човек, да го знаете какъв е този човек... Като срещна един човек, гледам го гори ли или не гори. Ако е запален, аз го тургам в една категория. Ако върви и не е запален, тургам го в друга категория. За мен хората са запалени и незапалени. Или, които горят с дим, а другите – които горят без дим. За мен едните са живи, а другите са мъртви. Или, ако имате едно разбиране, запример, когато мислите правилно, вие всякога носите една конска форма. В Небето ако идете, вие ще мязате на добър кон, ако добре мислите. Тъй, на кон ще мязате. Щом не мислите добре, ще мязате на умрял кон. Щом ангелите видят, че ти си един жив кон, те знаят, че мислиш добре.

Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността. Ти казваш: „паяк“, но то е написано писмо. То е азбука. Всичките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. Растенията, въздухът, водата, светлината, всичко, което съществува, това е азбуката, с която ти ще изучаваш скритата онази Божествена Мъдрост. Ако не разбираш тази азбука, ти не можеш да разбираш, няма да имаш една писмена реч.

Каква е разликата между един човек, който чете, и който не чете? Грамадна е разликата. Ти гледаш на един кон – че, конят е азбука. Я изтрийте един кон от лицето на Земята; я изтрийте буквата „л“ от думата „любов“ – любовта каква ще бъде? Я изтрийте и в английски „л“-то! Казвате: един кон е нищо. Конят е една свещена буква, жива свещена буква; и волът е жива свещена буква. Ако умре тази буква в тебе, тогава умира и другият живот. Така гледат и всичките светии, така гледа и Небето. Животинското царство е азбуката, то са свещените букви, слезнали от Небето. Египтяните се покланяха на Аписа, те отидоха в една крайност; а сегашните хора отидоха в друга крайност. Ние казваме: „Това е животно.“ Не. Мен ме учуди моята котка тук. Тя е доста поумняла. Онзи ден я гледам, сутринта се качила горе на покрива, тъй, и посреща Слънцето. Седнала, един час се качила напред на покрива и седи. За пръв път се качила горе и се обърнала така, седи на моя покрив и посреща Слънцето. Никога не съм я виждал. Седи така. Какво търси там? На керемидите – сняг. Мишки да има там? Няма. Хляб няма. Качила се горе и седи. Аз вече зная, казвам: тази котка, работата наред тръгнала – щом котката ми посреща Слънцето, колко повече онези, които са долу. Аз съм за фактите. Кой ще я накара там? Тя седи, откъде е дошла там горе?

Та, наследствените заблуждения на миналите векове... Понеже вие носите наследствените черти от миналото. И всичкото лошо у човека е все наследствено. Наследствените работи все са такива. Лошите работи са все наследствени. Добрите неща са дарби. Правете разлика. Доброто е дарба. А злото си го унаследил. Ние сме наследили злото. И той казва: „Това е по наследство.“ Много работи по наследство не са приятни, а сме ги приели. А доброто е дар на Бога. То не се унаследява. Ти не можеш да наследиш на баща ти. Но можеш да наследиш един лош навик от него. Може да се наследи. Ще правите разлика, че доброто е дарба, благословение е то.

Та, вие имате всичката възможност. Не седете да се критикувате и да се самоосъждате, но кажете: „Днес ще върша Волята Божия. Ще обичам.“ Ама как? Тъй, умствено. Ако вие мислите тъй, по плът, ние не можем да обичаме всички хора. С всички хора на Земята аз не мога да се ръкувам, то е невъзможно. Но всички хора в ума си един ден може да ги обичам. Но да ги обичам всичките по плът, то е невъзможно. По плът можеш да обичаш едного–двама тук, на Земята, а по Дух може да обичаш всички хора. Възможността седи там.

Та казвам сега: Аз ви говоря за духовното. Обичайте в духа си и в ума си, и в сърцето си всички хора. Вие не се спирайте кои са праведни и кои са грешни. Защото, щом се спирате, праведни са в плътта, тук на Земята, както постъпват. А ти, за да не се спъваш, ти никой път не се оплаквай против лошите духове. Ако Бог ги държи, има нещо добро в него – в икономията; ако Бог търпи лошите духове, ако Бог търпи лошите хора, и ние трябва да ги търпим. Не само ги търпи, а казва се: „дава Своето благословение и на добрите, и на злите.“ Един вълк Господ го търпи, но казвам: последствията на един вълк са лоши. Един вълк, който върви по този път, ни най-малко не може да наследи Царството Божие.

Сега мнозина от вас си казвате: „То, човек не си струва да бъде добър, щом те тъпчат всички хора.“ Че, вие разбирате много плътски работите. Че, за да не те тъпчат, ти трябва да мислиш. Щом имаш Любовта, никой не може да те тъпче. Не плътската любов, а щом имаш Любов в сърцето си, Разумност в ума си, щом обичаш Истината и Доброто, ти ще бъдеш един човек. Това е, което освобождава човека. Това е, което прави човека силен. Ти като имаш тия четири неща, ще бъдеш силен човек. Никой не може да те закача в света. Защото, да мислиш другояче, то е голямо заблуждение. И ако те закачат, нещо ти липсва. Едно животно защо го закачат? Защото няма разумност. Животното не може да обича. Животното обича само своя род. Котката обича само котките, но не обича мишките. Котките не обичат птичките – като я хване, тя свърши лесно работата с нея. А човекът се различава.

Животните страдат от недоимък, а ние страдаме от неприложение. Правете сега разлика. Всички страдате не от недоимък, всички страдате от голямо изобилие, което не сте прилагали... Не търси края на нещата. Търси началото. Изпълнявай Волята на Бога като един извор, който тече. Върши Волята Божия – давай, давай. Не мисли за сиромашия. Мисли за богатство. Ти като дадеш един лев, тури в ума си, че втори път ще дадеш 10 лева. Като дадеш 10 лева, тури в ума си, че ще дадеш 100 лева. И така като увеличавате парите в ума си, ще те благослови Господ. А ти си скържав, чакаш. Че, почни да увеличаваш: един, 10, 100; така Господ, по същия начин, постъпва. Дай един лев и тури в ума си, кажи: „Втори път ще дам 10 лева.“ И като кажеш 10, тия пари ще бъдат в джеба ти. Втори път, като дадеш 10 лева, кажи: „Сто ще дам“ – 100 ще имаш. А вие треперите сега, казвате: „Какво ще стане с нас?“ Че, то е животински живот. Че, прояви щедрост малко! Ние имаме пари. Как ще се придобият парите? – „Давайте, и ще ви се даде.“ „Даром сте взели.“ Бог е дал всичкото на наше разположение, но ние сме от скържавите. От умните, като ни е дал таланта, ние го заравяме в земята и като дойде господарят, казваме: „Ето твоето, твоя талант.“ И ще ни каже тогава: „Ленивий и лукавий рабе, защо не го даде поне под лихва, да имам лихвите?“

Сега, аз не искам да ви говоря по този начин, не искам да остане, че ви съдя. Не искам да ви съдя. Защото човек, когото съдиш, той не се учи. Аз не искам да ви съдя, а искам да ви покажа: Ако вие искате да ви обичат, без да обичате, то е немислимо. И ако искате да ви тръгнат работите напред, без да мислите, то е пак немислимо. И ако искате да бъдете свободни, без да прилагате Истината, то е немислимо! И ако искате да имате всичките добрини в света без Доброто, то е невъзможно, немислимо е. Щедри – тия работи, в тяхното приложение седи сегашният прогрес на живота. Ако вие ги разбирате, всичките социални въпроси, които сега тормозят света, ще се разрешат. Но да кажем, всички имат един начин, по който всички хора могат да се накарат да дадат.

Нали знаете онази приказка, дето се хванали вятърът, студът и Слънцето на бас, да снемат кожуха на един овчар. Вятърът казал: „Аз ще снема кожуха.“ Като завял вятърът, онзи овчар се завил; духал вятърът, духал, а онзи не си дава кожуха. Студът казал: „Ти не можеш да снемеш кожуха, но остави на мен, аз ще го снема.“ И той притиснал: 10, 15, 20, 25, 30 градуса – колкото повече се увеличавали градусите, толкова повече си стягал кожуха. Свивал студът, и овчарят се свивал. И най-после казало Слънцето: „Вие не можахте да снемете кожуха, но аз ще го снема.“ Слънцето не иска да вземе, казва: „Аз ще му дам топлина.“ Като го напекло Слънцето, че той се изпотил, казва: „Не ми трябва вече кожухът.“ И го снел от гърба си.

Когато Божествената Любов тебе те напече, ти ще снемеш твоя кожух. Вятърът са твоите разсъждения, а студът, то са твоите дребнави чувства. Те нищо не дават. Оставете дребнавите чувства на хората.

Давам ви сега да оперирате с 4 числа: с Любовта в сърцето, с Разумността във вашия ум, с Истината във вашия дух и с Доброто във вашето сърце всичко е възможно. Каквото искате, може да станете. Можете да станете и цар. Елате, аз ще ви направя царе. Но искам от вас... Вие искате да станете царе, ама искам във вашето царство да няма никакви затвори, да няма никакви бесилки, всичко да става добре, да няма съдилища. Ако сте готови на това, още сега да ви направя един цар! Но ако има затвори, ще ви детронирам, нищо повече! Нас не ни трябват царе, които бесят. Тогава, най-първо станете царе на себе си. Че имате една голяма държава вътре. Един ден, когато съвременните държави изчезнат, вие пак ще съществувате. Един ден ще дойде, България няма да я има, но ти като човек ще съществуваш; един ден Англия няма да я има, но ти като човек ще съществуваш. Чудни сте вие. Искайте да бъдете това, което не ще премине. А тази държава ще премине. Както вашето тяло преминава. Човек е това, което не умира. Което умира, то не е човек. То е животно. В човека умира животното, а човекът остава да живее. Туй, което умира, е животно, а което остава, то е човекът. Следователно вие, които имате животинско естество, ще умрете, сте осъдени на смърт. А всички, които имате Божественото във вас – човешкото, смъртта върху вас няма сила. Повярвай в Господа, значи, като човек ще вярваш. Вече смъртта няма влияние върху мене. Но усъмниш се в Бога – тогава си едно животно, ще дойде смъртта.

Това е ангелът, който говори сега. Пратете някого при този Петър, който ще ви каже туй: да приложите Любовта, да приложите Разумността, да приложите Истината, да приложите Доброто. Хей, широко навсякъде! Приложение, приложение! И тогава казват за Бога, че Той не гледа на лице, какви сте били в миналото. Били сте много красиви, но сте изгубили нещо от красотата; били сте много богати, но сте осиромашали; живели сте едно време в рая, но са ви изпъдили. И ви казвам сега: Туй е вашето минало, а сега, да си вземете торбите, всичко, и да не седите тук да ми скърцате, да се върнете всички при Баща си и да Му кажете: „Отче, съгрешихме и на Небето, и на Земята, не изпълнихме Твоя закон, но отсега нататък ние ще обичаме, ще мислим, ще прилагаме Истината и Доброто, направи ни като един от последните Твои слуги.“

Туй е Новото Учение. Тогава ще бъдете свободни. И няма да се тормозите за такива дребнави работи. Сега, нали е ясно това?

Божият Дух носи всичките блага на живота."

Петър Дънов "Причина на страданията. Любов, разумност, истина и доброта"

http://triangle.bg/books/1935-09-22-05.200...5-12-29-05.html

[Guest hrisko_89]

Чел съм, че сексуалната любов е материално проявление на божията любов, че е нейната най - нисша проява, че любовта има различни степени на проявление. Това означава ли, че един човек, който изпитва само сексуална любов ( влечение) или предимно такава, колкото и да е бездуховен е по - близко до Бог, отколкото някой който не изпитва нито сексуално влечение, нито някоя от по - висшите форми на любовта, но пък да речем е много интелигентен, умен но безчувствен.

[Guest Fut]

Стига си ме морализирал бре. То човек не е и да каже нещо, като се лепнеш та няма пущане. Не написах ли още в поста с който се включих, че това което пиша иде само да допълни горните постове!? Мислех че ще разбереш и ще ме оставиш на мира. Николай, омръзнало ми е всеки път да започваме от началото и да спамим всички теми въртейки се отново и отново в омагьосан кръг. Гледах да те избягвам въпреки, че знаех че дебнеш и пак ще се захванеш за нещо извъртайки и криейки се зад добре заучените фрази, ама няма отърване от теб на, на това аз му викам прилепчивост нищо че съм от света на разделението. Мен не ме повдига, не ме вдъхновява, не ме поучава. Не ми е добре, казвам го с цялото си каквото и там наричайки се да не се нарича. Може и да е по темата може и да не е. Благодаря на Ани за търпението, както и на останалите, спокойно можете да преместите постовете ми от тази тема и аз въобще няма да се обидя, ама въобще, но имах нужда да му го кажа на Ники това от сърце, пък ако ще и той да ми е огледалото в случая. На това Никсън един велик Дзен будист от наше село, Апостол Женя ще каже само две думи прости от пустотата си, а именно - бла- бла и ще спре тотално да ти обръща внимание. Ето, казах си го и се успокоих. Това е то, несъвършена съм и се оглеждам, и ми е спокойно и то насред цялото ми неспокойствие .

Редактирано Юни 29, 2009 от Fut

[Ники_]

Стига си ме морализирал бре. То човек не е и да каже нещо, като се лепнеш та няма пущане. Не написах ли още в поста с който се включих, че това което пиша иде само да допълни горните постове!? Мислех че ще разбереш и ще ме оставиш на мира. Николай, омръзнало ми е всеки път да започваме от началото и да спамим всички теми въртейки се отново и отново в омагьосан кръг. Гледах да те избягвам въпреки, че знаех че дебнеш и пак ще се захванеш за нещо извъртайки и криейки се зад добре заучените фрази, ама няма отърване от теб на, на това аз му викам прилепчивост нищо че съм от света на разделението. Мен не ме повдига, не ме вдъхновява, не ме поучава. Не ми е добре, казвам го с цялото си каквото и там наричайки се да не се нарича. Може и да е по темата може и да не е. Благодаря на Ани за търпението, както и на останалите, спокойно можете да преместите постовете ми от тази тема и аз въобще няма да се обидя, ама въобще, но имах нужда да му го кажа на Ники това от сърце, пък ако ще и той да ми е огледалото в случая. На това Никсън един велик Дзен будист от наше село, Апостол Женя ще каже само две думи прости от пустотата си, а именно - бла- бла и ще спре тотално да ти обръща внимание. Ето, казах си го и се успокоих. Това е то, несъвършена съм и се оглеждам, и ми е спокойно и то насред цялото ми неспокойствие .

Наистина това вече не е по темата и не е за тук. Личностно е и подобава да е чрез Лични Съобщения. Мисля, че темата за медитацията не е за да се уточнява себичното, както и която и да е друга тема.

Моля модераторите да преместят мненията, които не са свързани с темата!

Редактирано Юни 29, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Това е светът на разделениета, на "аз" и "другите". Ти разобличаваш, а другите биват разобличени. "аз" и "другите".

Невъзможно е тогава да не се сблъскаш с принципът на огледалото.

E в разговорки вече по- друго. Ами Ник, трабва ми огледало за да си видя гръбчето или някоя друга част, за да се пооправя. Къде по нежно къде с по- голям натиск, както и ти го казваш, (но Бог ги дава тези мерки т.е. истинските мерки във всички светове и не-светове). Така е то в нашия ужкимски двойствен свят. А иначе цялото си е целеничко цяло и е тяло, дано чистичко да стане заради Господа (думичките са само допущение). А ръчичката си е ръчичка, краченцето краченце и т.н...но Едно си е, да.

[Ники_]

Това е светът на разделениета, на "аз" и "другите". Ти разобличаваш, а другите биват разобличени. "аз" и "другите".

Невъзможно е тогава да не се сблъскаш с принципът на огледалото.

E в разговорки вече по- друго. Ами Ник, трабва ми огледало за да си видя гръбчето или някоя друга част, за да се пооправя. Къде по нежно къде с по- голям натиск, както и ти го казваш, (но Бог ги дава тези мерки т.е. истинските мерки във всички светове и не-светове). Така е то в нашия ужкимски двойствен свят. А иначе цялото си е целеничко цяло и е тяло, дано чистичко да стане заради Господа (думичките са само допущение). А ръчичката си е ръчичка, краченцето краченце и т.н...но Едно си е, да.

Човекът, който търси огледалото, значи още не го е намерил, а т.е. не е открил, че това което вижда вън от себе си пак е той самия. Виждайки другите - вижда себе си.

Който открие единосъщността, той спира да търси огледало, наамерил го е.

Обиждайки другите, иронизирайки другите - човек иронизира единствено себе си. Ето тогава се задейства Закона за причината и следствието и се натрупва така известната Карма. После човек се чуди защо е нещастен, неподозирайки че нещастието е плод на собствените му дела. То е следствието от живота му.

Въпросът е в това човек да застане искрено и сам себе да попита - аджеба щастлив ли съм? Ако стигне до положителен отговор, заначи всичко е наред, ако ли не е добре да се сети за Закона на причината и следствието.

130.

“Но, сър – защитаваше се един ученик, все пак аз не знаех, че думите ми ще засегнат толкова много М.” Учителят възрази:

“Дори ако нарушим един закон поради незнание или оскърбим някого преднамерено, въпреки това сме извършили една несправедливост. Това е егоизмът, който ни покварява. Светците никога не постъпват неправилно, понеже са победили своето “аз” и истинската им същност се намира в Бога.”

131.

Един ученик изрази отвращението си от един престъпник, чийто чудовищни престъпления бяха обсъждани във всички вестници.

“Аз съчувствам на един човек, който е болен – каза учителят. Защо трябва да мразя някого, който е попаднал във властта на злото? Той настина е болен.”

...

162.

Двама ученици, които се вълнуваха от несправедливостта на един техн съученик, изказаха своите жалби пред учителя. Той ги изслуша мълчаливо и след като свършиха, им каза:

“Променете самите себе си!”

...

4.

Една ученичка се чувстваше всеки път засегната когато я порицаваха за нейни грешки. Един ден Парамахансаджи й каза:

“Защо се противопоставяш на моите забележки? Не съм ли именно за тази цел тук? Моят гуру често ме порицаваше пред другите, но аз никога не му се противопоставях, защото знаех, че Шри Юктешвар искаше само да изкорени моето невежество. Сега вече не съм чувствителен към критика. Повече няма болезнено чувствителни места в мен, които да ми причиняват болка, когато някой ги докосне. Затова така често говоря за твоите слабости. Лекувай болните места в своя ум, иначе всеки път ще потръпваш, когато някой ги докосне.”

...

6.

Учителят сметна за необходимо да порицае един свой ученик, който направи груба грешка. По-късно той каза, въздъхвайки:

“Бих желал да ръководя другите само с любов. Винаги съм изтощен, когато трябва да прилагам други средства.”

...

Парамаханса Йогананда

Човек се чуди защо е такъв света, защо страда, защо е нещастен, защо е такъв или онакъв самият той, но е не е ли всичкото това само следствие от предишните му действия или бездействия!?

Вътрешното се изразява навън. Ако има вътрешна промяна в човека, то тя променя тялото му, лицето му и цялота му външност.

И след като това е темата където царстват разговорките, ще си позволя да поговоря за един, за една особа - за себе си. За останалите мога да пиша само принципно, но за себе си мога да напиша всичко.

Ники... ами Ники е един егоист и самовлюбен тарикат с едно огромно чак до небесата его и Его. Той самия е един бъдещ мъртвец и нищо за него няма да се знае след 30 години да речем.

Той ще е забравен и ще бъде в гроба. Завинаги забравен!

Ще пукне, не хвърли топа, ще ритне камбаната и прочие. Ники е една утрепка. Да, точно така си е.

Ники е е един феномен на дребна тарикатщина. Един нагаждач. Нищо което е той не струпа и пукната пара.

Той е невеж във високомерието си и няма подход към хората. Често бърка, даже в 99% от случаите. Всичко, което е той е просто един фишек, който ще угасне и ще изчезне завинаги.

И това е прекрасно! Не мога да не го Възлюбя! Заповядай, Ники!

Ти си прекрасен, в несъвършеността си! Тя е изключително красива! Благодаря ти! Всичко това е прелестно! Такъв спектакъл! Очарователно е! Още веднъж ти Благодаря!

Бог да те благослови!

Редактирано Юни 29, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Прочетох само това - "Човекът, който търси огледалото, значи още не го е намерил,..." Не търся, намерих те ,открих те, ти си моето Пусто огледало, кръгло като Нулата. И да съм търсила нещо, не помня вече, намерила съм го. В този си живот, условно казано съм се ро/пре/про/дила като жена сън ли е или не е не знам. Сутрин като стана и като се погледна в Огледалото де жена виждам пък незнам, а жената в този свят знае се без огледаце си не може, така че от полза си ми т.е. ще те ползвам казвам . Потребно е за жената огледало да си има. А ти понеже си в Огледало със всичко което то символизира надявам се че нямаш нищо против. Ам хаха каква съм и аз седя и си хортувам пред огледалото, ама то е наужким де, наум, щото като всяка обикновена жена и аз съм си бърборинка, къде наум къде с приятелки/ли на разговорки. Да ти призная чесно, ти понеже се явяваш нещо като учител и като лекар пък аз се опитвам да съм прилежна в ученето и практиката, щото и сайта е за съзнателен живот а човек само ако не практикува не греши, та учейки се от всичко така да се каже, веднъж реших да опитам и това твоето с ооооооогромния пост, да видя какъв ефект ще произведе. Имах си там нещо наум та исках да изпробвам, ма те взеха че ауууу, няма да разказвам... Накрая усвоила не усвоила прибегнах до собствените си сили. Та така мое пустотно огледалце, поуморих се да те/се съзерцавам оттеглям се в почивка. Докато му дойде времето, нали си царско хайде, чао.

[Ники_]

Прочетох само това - "Човекът, който търси огледалото, значи още не го е намерил,..." Не търся, намерих те ,открих те, ти си моето Пусто огледало, кръгло като Нулата. И да съм търсила нещо, не помня вече, намерила съм го. В този си живот, условно казано съм се ро/пре/про/дила като жена сън ли е или не е не знам. Сутрин като стана и като се погледна в Огледалото де жена виждам пък незнам, а жената в този свят знае се без огледаце си не може, така че от полза си ми т.е. ще те ползвам казвам . Потребно е за жената огледало да си има. А ти понеже си в Огледало със всичко което то символизира надявам се че нямаш нищо против. Ам хаха каква съм и аз седя и си хортувам пред огледалото, ама то е наужким де, наум, щото като всяка обикновена жена и аз съм си бърборинка, къде наум къде с приятелки/ли на разговорки. Да ти призная чесно, ти понеже се явяваш нещо като учител и като лекар пък аз се опитвам да съм прилежна в ученето и практиката, щото и сайта е за съзнателен живот а човек само ако не практикува не греши, та учейки се от всичко така да се каже, веднъж реших да опитам и това твоето с ооооооогромния пост, да видя какъв ефект ще произведе. Имах си там нещо наум та исках да изпробвам, ма те взеха че ауууу, няма да разказвам... Накрая усвоила не усвоила прибегнах до собствените си сили. Та така мое пустотно огледалце, поуморих се да те/се съзерцавам оттеглям се в почивка. Докато му дойде времето, нали си царско хайде, чао.

Да точно така. Ники е едно нищо. Ники е лигльо и празнодумец. Той е пълен глупак. Ще умре. Да, ще пукне и ще го заровят в гроба. Там със смъртта всичко това ще се приключи. Тази пущина ще изчезне завинаги.

Въпросът е именно в това утеждествяване на "аз" и "ти". "аз съм жена..."; "аз съм мъж"; "аз съм Пенчо"; "аз съм Гошко"... "аз съм тяло".

При това положение човек не само не е склонен да се види в огледалото, но даже не е и склонен да прави нищо, което не му утърва.

Вампирите, Сатаните и Дяволите нямат отражение, т.е. не желаят да се видят, гледайки в огледалато - гледат, ама виждат само това което утърва на тях самите. Те нямат и сенки.

Защо за човека е важно да бъдат и „другите” като него – несъвършени?

Защото инак той се чувства маловажен, безсмислен, нищожество, чието съществуване е напразно. Смъртта ще отнеме всичко това.

Ето защо човек толкова много държи „другите” да са като него и същия човек прави всичко възможно да докаже и да подтвърди това.

Нарича се комплекс за малоцентост – "комплексът на малкия човек" и то е в следствие на страха на човека - да не се окаже сам в тази мръсотия. Затова реже главите на околните за да се почувства по висок.

Това произлиза от невежеството, което идва от отъждествяване с индивидуалността, с аз-а. При това положение светът винаги е разделен на "аз" и "ти".

Ето защо, ако има Светлина, тя един вид се опитва да освети Тъмнината, което води до разкриване и като същност, но:

И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

Именно защото дяволът не иска да види себе си в огледалото и бяга от това виждане. Дяволът гледа в огледалото, но там той не намира реален образ, защото гледа избирателно. Той гледа слепешката - със премрежени очи.

Ако Тъмнината схване Светлината, то това ще доведе до преобразяването на самата Тъмнина.

Ако Светлината успее да огрее Тъмнината, което трябва самато Тъмнина да допусне, т.е. да се реши да се смалява, да намери смирението, то тогава Светлината ще разкрие на Тъмнината истинската природа на нещата, а тя е Чистотата.

Важно е човек да установи дали е щастлив.

Ако е щастлив той ще има Мир в себе си, а това значи, че ще е в Мир със света.

Което ще го извади от опитите за себеутвърждение.

Също е важно човек с искреност да може да стои пред Бога без да се срамува от действията си. Но често човек не иснка да погледне дори и действията си, защото не му утърват. Друг път е сляп за своите действие.

Когато човен е виновен заради действията си?

Единствено тогава, когато е наясно със Закона, т.е. ако знае че действието му не е редно, не е правилно, но въпреки това действа с това действие. Тогава човек има вина и ще си плати прескъпо.

Инак, ако човек е невеж за действията си и за това какво те водят като следствия - тогава човека е невинен и Бог го учи с добро, с Любов, без да му праща големи страдания.

Критерият за добро и зло се намира в сърцето, то е и средството с което човек може да гледа в огледалото и да вижда реално. Ако човек не бяга от сърцето си и от искреността си - сам пред себе си да бъде искрен и пред Бога.

Аджеба, познавал ли Закона?

Грешно ли постъпвам?

Защо правя така?

Редактирано Юни 29, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Тц, нЕмА да чета. Спомням си едно малко момиченце в едно заведение което слушаше баща си и един негов братовчед как разпалено спорят за нещо. Гледа ги, слуша ги, гледа ги и в един момент отсече - "Абе я се дръжте естествено бе". Нали няма какво да ти обяснявам как всички за миг зейнаха като рибоци с усти и как миг след това смехът беше страхотен ))). Та и аз така. Бъди благословен. Имай Мир, Радост и Любов в душата. И Поздрави най- сърдечни:

Васил Найденов - Рали

Редактирано Юни 29, 2009 от Fut

[Ники_]

Тц, нЕмА да чета. Спомням си едно малко момиченце в едно заведение което слушаше баща си и един негов братовчед как разпалено спорят за нещо. Гледа ги, слуша ги, гледа ги и в един момент отсече - "Абе я се дръжте естествено бе". Нали няма какво да ти обяснявам как всички за миг зейнаха като рибоци с усти и как миг след това смехът беше страхотен ))). Та и аз така. Бъди благословен. Имай Мир, Радост и Любов в душата. И Поздрави най- сърдечни:

Васил Найденов - Рали

Ми разбира се - изборът си е личен дали да се чете, или да не се чете.

Важно е човек да установи щастлив ли е от живота, удовлетворен ли е. Трябва ли му още нещо или е достъгнал до Насищащата Пълнота. Ако не, гроб го чака и смърт в неудовлетворение и нещастие. После край с него. Изчезва безвъзвратно. Живял е напразно и безцелно. Пилял е времето. Целото му съществуване е било както бреме за него, така и бреме за живота, който го кърмил сума ти години. Живота за такъв човек постоянно отправя грижи, а същия му отговаря с неблагодарност, убивайки самия си кърмител и носийки нещастие на околните, защото сам той не е щастлив.

За да бъдеш естествен, трябва да Познаеш кой си всъщност. Само знание за това не е достатъчно. Знанието, че "ти" си Дух не е достатъчно. Нужно е да се Познае човека, като дух и да се отъждестви напълно с това си себе.

Колкото е голям копнежът за щастието, толкова ще е голямо и смирението и търпението към всичко в живота.

Пък после чак естеността пристига, ако човек не го е страх от смъртта, ако е съгласен с нейното присъствие. Ако човек е страхлив и страхът го връхлита, и страда същия човек, и се притеснява за себе си, за живота си - той тогава не може да бъде естествен, защото ще сграпчва всичко покрай себе си егоистично, да се предпази от нещастието, от смъртта - нещо като застраховка.

Каква естественост тогава, при наличие на страх за себето, при наличие на себичността?

Каква естественост може да има в този, който е пълен с личности желания, желание за себе си, егоизтични?

Такъв човек не може да бъде естествен!

Редактирано Юни 29, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Ми разбира се ...

Важно е човек да установи щастлив ли е от живота, удовлетворен ли е. Трябва ли му още нещо или е достъгнал до Насищащата Пълнота.

[Ники_]

Ми разбира се ...

Важно е човек да установи щастлив ли е от живота, удовлетворен ли е. Трябва ли му още нещо или е достъгнал до Насищащата Пълнота.

Радвам се за теб. Дано да си искрена, но дали ще си, или няма да си искрена, това отново ще се остане само за теб.

Мога да помогна сединствено на онзи, който се е счел за нещастник. И не защото искам да помагам, а защото такава ми е съдбата. Иначе предпочитанията ми са да имам семейство, деца и прочие, но нестава.

Ако ти си щастлив щастлив човек - няма да имаш нужда от мен и нема да крещиш в самотата и страхът от смъртта... намя да имаш желания свързани със себичното.

Ако си станала щастлив човек - имаш моите поздравления!

За таб самата е важно дали си искрена, не за мен.

Мен кучета му яли. Смъртта ме чака и съм едно нищо. Един абсолютен глупец!

Редактирано Юни 29, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Любов + Радост + Мир + Дълготърпение + Благост + Милосърдие + Вяра + Кротост + Въздържание. Против такива няма закон

[Ники_]

Любов + Радост + Мир + Дълготърпение + Благост + Милосърдие + Вяра + Кротост + Въздържание. Против такива няма закон

Ако човек е зрящ, веднага разбира за другия, дали е достигнал до истинското щастие, или не е. Не е нижно дари да си общуват по форуми. Стига само да го види с вътрешното око, знаейки имената му.

Защото нема нещо тайно, което да се не яви; нито е било нещо потаено, което да не излезе на яве.

Иначе са познава по това, че истински щастливаят човек не е нещастен при присъствието на смъртта.

Не е нещастен при присъствието на бедността.

Не е нещастен при присъствието на болестта.

Не е нещастен пред лицето на страданието.

Не е нещастен при нито един обрат от съдбата.

По това се познава, ако човек няма зрение.

Редактирано Юни 29, 2009 от Ники_

[Guest Fut]

Любов + Радост + Мир + Дълготърпение + Благост + Милосърдие + Вяра + Кротост + Въздържание. Против такива няма закон

[Ники_]

Любов + Радост + Мир + Дълготърпение + Благост + Милосърдие + Вяра + Кротост + Въздържание. Против такива няма закон

Разбирам, че отговаряш двусмислено за щастието и за тава дали си щастлива. Защо?

С оглед на това: Посетете уеб сайт Как ще оцениш себе си - щастлив човек ли си, или не си?

С да, или не, както подобавя за смелите. Бъди честна.

Нали смелия и честен човек може да застене зад истината, а не зад двусмислени отговори чрез емотиконки?

Иначе знам, че знаеш за себе си, но можеш ли да го изкажеш с ръка на сърцето с искреност пред Бога?

Хей това е интересно - до къде се простира смелостта.

Редактирано Юни 29, 2009 от Ники_

[Ники_]

Мир като река. Любов като планина.

Ясно. Значи все още е трудно да отговори човек искено и просто - с "да", или с "не".

Не че не беше ясно, но сега е ясно и за други.

От какво се страхуваш да отговориш с "да" или с "не" на един толкова прост въпрос? Можеш ли да бъдеш искрена?

[Guest Fut]

Да

+

+ Истина