Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Любов и Правда – взаимовръзки и зависимости.


Guest НиколаДамянов

Recommended Posts

Guest НиколаДамянов

Здравейте!

Мнозинството от участниците тук знаят, че Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта (лъчите свързващи върховете на Пентаграма) са стълбове върху, които Учителя Петър Дънов изгражда Учението на Бялото Братство.

Интересни са връзките и зависимостите между Любовта и Правдата, за които Учителя казва, че са двете страни на една и съща монета.

Любовта като принцип и приложение е много лесна за разбиране и прилагане,... докато при работа със законите на Правдата има не само трудности с прилагането, но съществуват в голяма степен и опасности ....

Вие как мислите … трябва ли да се съчетава прилагането на тези два принципа или е достатъчно да се работи само с Любовта, като общодостъпен и безопасен метод?

Всеки ли може да работи със законите на Правдата ? Изисква ли се някакво ниво на познание, подготовка, разрешение…?

Имате ли лични опитности в работата със законите на Правдата? Споделете резултати и мисли в тази насока…

Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Какво разбираш ти под закони на природата? Защото от известно време ми се струва, четейки различни автори, че с думата любов се означават именно законите на природата.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Какво разбираш ти под закони на природата? Защото от известно време ми се струва, четейки различни автори, че с думата любов се означават именно законите на природата.

Именно, за да не става объркване с различните интерпретации от различни автори съм споменал за Пентаграма и Учителя ... Мисля, че това е ясно и се подразбира.

Темата касае най-вече хора, които познават Словото, мислили са върху подобни въпроси и са работили върху тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Любовта и Справедливостта изискват съзнателност. Природните/Божествените закони съществуват и са неизменни; съзнанието може да им се подчини (по скоро да се хармонизира с тях), но не и да влияе по какъвто и да е начин върху действието им. Ако го кажа по друг начин Природните закони са граница, която никой никога не е успявал да премине. Справедливостта и Любовта действат в тези граници... и все пак са безкрайни. Законите просто поставят правила на които всичко се подчинява, но въпреки това оставят безкрайни възможности за проявлението на тези неща.

Сега по темата:

Любовта като принцип и приложение е много лесна за разбиране и прилагане,... докато при работа със законите на Правдата има не само трудности с прилагането, но съществуват в голяма степен и опасности ....

Вие как мислите … трябва ли да се съчетава прилагането на тези два принципа или е достатъчно да се работи само с Любовта, като общодостъпен и безопасен метод?

Любовта е по-лесна за разбиране и прилагане, но не е чак толкова лесна, особено ако се стремим да я проявяваме разумно, а не стихийно или пък се стремим да я отправяме еднакво към всички, а не само към определени хора, или пък в любовта ни да отсъства всякакъв егоизъм. Това преди всичко означава да виждаме навсякъде и във всичко Бог. Без последното условие няма как любовта ни да е еднаква към всичко. Любовта също носи рискове от прекалено пристрастие и оттам фанатизъм. Опастностите от справедливостта идват когато се опитваме да я наложим над другите, като най-често става въпрос за нашата си представа за справедливост, а налагането обикновено (често без да го осъзнаваме) става с насилствени методи. Да съдиш и да раздаваш правосъдие - ето това е опасността тука.

Справедливостта о(т)съжда, а Любовта прощава. Не, че е невярно, но в резултат на това разбиране могат да се получат някои недоразумения. В действителност Любовта не отменя Справедливостта, но я осмисля, придава и цел – развитието, възвисяването на човека. Наказанието или наградата не се дават безцелно просто защото така изисква справедливостта, а защото чрез тях се дава най-добрата възможност на човек да се развива, а оттам и да бъде щастлив (да постигне по-пълно и истинско щастие в дългосрочен план). Какво е Любовта без Справедливостта – едно желание, без да се знае начина за постигането му.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега ви се проповядва учението на любовта. То има отношение към слабите. Колкото и да си слаб, като приложиш любовта, ще излезеш на спасетелния бряг. Учението на мъдростта е за силните. Двете учения се различават в методите си. За да прилагаш любовта, трябва да имаш знание. За да прилагаш мъдростта, трябва да имаш любов. Любов без знание не може, и мъдрост без любов не е мъдрост. Ще дойде ден, когато човек ще прилага едновременно и любовта, и мъдростта. Това се постига само при чист и свят живот. Ето защо, който иска да си служи с любовта и с мъдростта едновременно, трябва да изправя погрешките си.

Вътрешна връзка – УС, 13 септември 1936 г.

Значи, аз си представям справедливостта като следствие на мъдростта (ако мога да се изразя така: поставям ги в една група), а добродетелта – на любовта. Нещата в действителност са взаимообвързани и не можем да говорим за Любов без Мъдрост, Справедливост, Добродетелност и Истина или за Мъдрост без останалите четири и т.н. От цитата по-горе е ясно едно: в определен момент двата пътя се сливат. В действителност те никога не са били нещо отделно, а просто човекът е изявявал преобладаващо предпочитанията си към едното или другото (Мъдростта или Любовта; мисълта или чувствата; изучаването на Бог чрез външното Му проявление, Природата и нейните закони или чрез осъзнаването, че Бог е най-съкровената същност на всеки човек, на всичко съществуващо, и че в действителност всичко е едно).

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...
Guest НиколаДамянов

"Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст"

Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

Цитата има връзка и с темата "За „съденето” …", но смятам, че е подходящ за размисъл и тук...

Може би трябва да си отговорим нужно ли е да се обиждаме, да се сърдим и да роптаем, ако някой е тръгнал да ни удря плесница по "голите телеса" ? (цитат една съфорумка)

Това е пример за проявяване на Правдата, при което отговорността е изцяло на този, който я употребява.

Какво губи човек,ако някой го "удари" (буквален и преносен смисъл) ? - НИЩО!

В единият случай, ако удара е от добър човек - печели благословение.

В другият случай, ако удара е от лош човек - се печели от това, че лошият поема част от тегобите, "кръста" на удареният.

Само велик Учител може да изведе по такъв красив начин законите и да ги свърже с библейското "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата" ...Това е Словото! - превод и продължение на библейските истини, които към настоящият момент "боксуват" и не се разбират правилно.

Друг е въпроса, че и Словото не се разбира, но поне за сега може да се взема като теми за размисъл, които да помагат на Душите да зреят.

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти за тази тема, Никола :)

Когато тръгнем по духовния път си мислим, че ако кажем истина и засегнем някого е лошо. Но, не е така. Много важно е обаче как ще е казана истината. Не трябва да има обида и лични нападки. Хубаво е и с притчи/примери да говорим. Изобщо човекът, който съзнателно е решил да се учи приема и се вслушва/изследва всичко около и в него...

Човек носи отговорност и вина само тогава, когато не дава хляб на гладния. Страшно е да оставиш гладния пред вратата ти да умре. Видиш ли, че е гладен, дай му хляб, да не умре от глад. Но ако се задави при яденето, вината не е в тебе. Като яде, човек трябва да бъде съсредоточен, да не се разсейва. Той трябва да бъде концентриран и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие трябва да бъде разумно, да няма нищо чуждо, користно в тях. Само така човек ще се избави от физическо задавяне, както и от задавяне в своите мисли и чувства. Като яде съзнателно, човек не може да се задави. Като мисли и чувства правилно, той не може да спре движението си в духовния и в умствения свят.

Вътрешния закон

Хляб/Слово

:feel happy:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Може би трябва да си отговорим нужно ли е да се обиждаме, да се сърдим и да роптаем, ако някой е тръгнал да ни удря плесница по "голите телеса" ? (цитат една съфорумка)

Никола, пожелавам ти да постигнеш мир. Не пиша на този форум (само го чета от време на време), защото така съм решила, вероятно защото не ми е интересно и не виждам причина да го правя. Това не е твоя работа. Но виждам, че седмици по-късно продължаваш да ми "ядеш цървулите", както се изразявал Гео Милев. Нито съм ти обидена, нито роптая, нито ти се сърдя. Не си струва да го правя. Но ти се чудя на акъла, честно казано. Нямаш ли си други неща в живота, за които да мислиш? Тази твоя фиксация върху моята личност е меко казано странна. Но ако държиш, продължавай, отваряй нови теми, задавай същия въпрос по нов начин, блъскай си главата (публично) - отговорът на въпроса е очеваден, но и ти някога ще го видиш. Явно имаш нужда то този "публичен процес". Истинските открития обаче ги правим в малката стаичка, тайно, без много да се обясняваме с другите. Това го казвам без да цитирам Дънов, макар и той да го е казал.

Пак ти пожелавам да постигнеш мир и да си отговориш на въпросите.

П.П. Когато един човек зачуква "истини" в главите на другите хора, най-трагичното (и нежелателното) на ситуацията не е в това, че в "истините" му няма истина и казването им е "грях". И в най-голямата глупост има зрънце истина. Но когато човек говори така, той сам на себе си после не може да прости - защото в душата си знае, че с безцеремонността си е нарушил Закона на Любовта, дори и егото му да си намира красиви думи, с които да облече делата му. И ще го човърка отвътре, ще размишлява, ще си блъска главата, ще се мъчи - докато не си намери отговора на въпроса и сам не се научи.

Редактирано от azbuki
Линк към коментар
Share on other sites

"Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст"

Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

Подчертаното тълкуваш така:

В другият случай, ако удара е от лош човек - се печели от това, че лошият поема част от тегобите, "кръста" на удареният.

Но ако погледнеш изречението, ще видиш, че то е двусмислено. Т.е. спокойно може да означава, че ударения добър човек, поема част от „кръстта“ на удрящия лош човек. Това се потвърждава малко преди това със „Страшно е, ако лош човек ви удари плесница“. В това, което беше подчертал първоначално: „всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение“, има едно условие (подчертал съм го), което е задължително за да може молитвата да бъде благословение.

„Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата“. Борбата срещу злото е необходима. Наистина метода не е да се отговаря на злото със зло, но не е и в цитираното изречение. В темата защита срещу магии стана въпрос, най-важното е да не позволиш да бъдеш засегнат. Освен това да отговориш на злото с добро не означава да си подложиш и другата буза; може да означава всичко, включително и да разрушиш формата чрез която злото се проявява (тук форма използвам в широк смисъл, не само определен човек).

Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че е добре да има интуитивно тълкувание на Словото /интуитивно и тълкувание си противоречат/. Т. е. да усетим алегоричния смисъл на думите и примерите. Когато има само логично-философско разбиране се получават разминавания.

Какво губи човек,ако някой го "удари" (буквален и преносен смисъл) ? - НИЩО!

В единият случай, ако удара е от добър човек - печели благословение.

В другият случай, ако удара е от лош човек - се печели от това, че лошият поема част от тегобите, "кръста" на удареният.

Разумния човек, ученика, нищо не губи-при всяка ситуация той се учи-трупа опит...

Борбата срещу злото е необходима дотолкова, че да укротим демончетата вътре, а отвън ще ни дойде помощ.... :)

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

Мисля, че е добре да има интуитивно тълкувание на Словото /интуитивно и тълкувание си противоречат/. Т. е. да усетим алегоричния смисъл на думите и примерите. Когато има само логично-философско разбиране се получават разминавания.

В случая по-скоро посочих неточност, а не съм се опитвал да тълкувам каквото и да е.

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

"Следователно всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение. Не може ли да ги отвори, тя не е на място. Когато добрият човек бие, това е благословение. Чрез ръката той предава част от енергията си, която струва хиляди и милиони. Страшно е, ако лош човек ви удари плесница. Тя носи разрушение и загуба. Като знаете това, пазете се от лошите хора. Ако лошият бие добър, праведен човек, той ще вземе от неговите енергии и ще се нагърби с неговия кръст"

Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

Подчертаното тълкуваш така:

В другият случай, ако удара е от лош човек - се печели от това, че лошият поема част от тегобите, "кръста" на удареният.

Но ако погледнеш изречението, ще видиш, че то е двусмислено. Т.е. спокойно може да означава, че ударения добър човек, поема част от „кръстта“ на удрящия лош човек. Това се потвърждава малко преди това със „Страшно е, ако лош човек ви удари плесница“. В това, което беше подчертал първоначално: „всяка плесница, която отваря очите на човека, е благословение“, има едно условие (подчертал съм го), което е задължително за да може молитвата да бъде благословение.

...

Нямах намерение да доуточнявам за "двусмислицата", но се налага,... защото смятам,че темата е важна, а до сега никой не се нае да установи дали наистина има двусмислено изказване, или няма... Всичко се изяснява със следващите две изречения от Беседата, където Учителя дава пример за добър човек ( Христос или Стефан ) при който пример лошият поема кармата на добрия, за да не изпадаме в двусмислие ... Продължение на цитата:

"...Римските войници биха Христа, поругаха се с Него, но поеха част от страданията Му. Апостол Павел гонеше християните, взе участие в убиването на Стефана, но в края на краищата пое неговата работа. Сам той стана християнин и тръгна да проповядва Христовото учение. " Из Трите книги

В случая си остава актуално моето твърдение - "Какво губи човек,ако някой го "удари" (буквален и преносен смисъл) ? - НИЩО! " тоест винаги се печели нещо, но ТЪНКИЯТ МОМЕНТ е друг ...Условието е удряният да е добър !!! В противен случай май "печалби" няма да има... :) (има доста теми за размисъл тук)

Поздрави.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...