Guest Fut Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 (edited) Най- трудно е човек да разбере какво точно иска. Напоследък си мисля за това когато ми се отдаде възможност да се разходя сред природата. Отправям мисълта си към Бог и казвам, по точно моля се давайки си сметка какво не искам. Когато си изясня какво не искам, в мен изникват нещата към които в действителност се стреми душата ми и винаги съм напълно искрена пред Бога и пред себе си. Накрая винаги завършвам с " Да бъде Твоята Воля!". Така е при мен. При вас как е? Поздрави! Редактирано Ноември 23, 2008 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Много сериозен е този въпрос Можем да разберем какво действително сме искали по това, което ни се случва. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Ааааа даааа . Ние сме сега нашите мечти, но дали сме по- щастливи? И от изводите които правим сега би било добре да извлечем ценното/ мъдростта, за да продължим напред . Внимавай какво си пожелаваш (искаш), защото то може и да се сбъдне са казали хората )). Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Знаем ли какво искаме? ... Това, което доста рядко знаем, са последствията (особено ако прибавим и по-строго изискване за точност). А ако знаехме последствията, вероятно в много случаи не бихме продължили с някои от своите искания. "Да бъде Божията Воля" е лесно да се каже. Ние не можем да разберем Божията Воля в нейната пълнота, а само частично. Но ние можем да изпълним Божията Воля, само дотолкова, доколкото я разбираме. Всичко в Света в основата си е разумно. С разум и разбиране следва да се изпълнява и Божията Воля. Само така човек може да запази едновременно с това и свободата си. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 23, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 23, 2008 Затова е необходима абсолютна честност пред Бог и пред себе си и нагласа за вътрешно водителство дори и това да не е много по наша воля т.е. да не е това което тайничко ни се иска да е. Сега си спомням, за един познат който ни казваше да не учим Бога какво да прави . Става въпрос (всъщност затова пуснах тази тема), че възникват сложни ситуации и когато добре се заплетем в собствените си объркани мисли и желания е добре да си дадем ясна сметка, за нещата и да потърсим Истината т.е. да я призовем на помощ...Това винаги действа, поне при мен е така. Както и да е. Благодаря! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Ноември 24, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2008 Може би именно затова ни се позволява да искаме и да получаваме, каквото сме поискали - единственият начин да станем отговорни за желанията си. Като видим едно нещо от всички страни, можем да преценим дали наистина го искаме. Но това не значи, че не трябва да искаме. Искането, получаването, разбирането на себе си и света - това е пътят на познанието. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 25, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2008 Но това не значи, че не трябва да искаме. Искането, получаването, разбирането на себе си и света - това е пътят на познанието. Да не искаме е добре. Но не става с "трябва". Искането и получаването са си пътя на страданието. Както е известно, според Четирите Благородни Истини на Буда : 1. Съществуването във феноменалния свят е неотделимо от страданието и скръбта. 2. Причината за страданието е желанието за съществуване във феноменалната вселена. 3. Прекратяване на страданието се постига чрез изкореняване на желанието за феноменално съществуване. 4. Пътят към прекратяване на страданието е Благородния Осморен Път. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 25, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2008 Да не искаме е добре. Но не става с "трябва". Искането и получаването са си пътя на страданието. Както е известно, според Четирите Благородни Истини на Буда : 1. Съществуването във феноменалния свят е неотделимо от страданието и скръбта. 2. Причината за страданието е желанието за съществуване във феноменалната вселена. 3. Прекратяване на страданието се постига чрез изкореняване на желанието за феноменално съществуване. 4. Пътят към прекратяване на страданието е Благородния Осморен Път. А ако не съм Будда? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Ноември 25, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2008 Тази тема мисля, че е свързана с темата "За какво да се молим" "Искайте разумни неща... Човек трябва да бъде много умен, за да иска." (Беинса Дуно) искането определя степента на нашата култура Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 25, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2008 Най- трудно е човек да разбере какво точно иска. Напоследък си мисля за това когато ми се отдаде възможност да се разходя сред природата. Отправям мисълта си към Бог и казвам, по точно моля се давайки си сметка какво не искам. Когато си изясня какво не искам, в мен изникват нещата към които в действителност се стреми душата ми и винаги съм напълно искрена пред Бога и пред себе си. Накрая винаги завършвам с " Да бъде Твоята Воля!". Така е при мен. При вас как е? Поздрави! Да, съгласна съм, че е трудно. Аз също много дълго време мислех предимно за това, какво не искам и много малко за това, което искам. Освен това не само че рядко мислех за неща, които искам, но и някак не можех да ги дефинирам добре, след известно време започвах да мисля, че искам друго и т.н. И в интерес на истината, след размисли какво не искам, никога не ми се е избистряло какво в действителност искам. Преди няколко години ми попадна една книга (не мога да се сетя за заглавието), където се предлагаше една методика, която лично на мен ми помогна много в това отношение. Тя е проста - авторът предлагаше да се вземат бели листи и химикал и да се направи списък, колкото по-дълъг, толкова по-добре, но САМО на неща, които ИСКАМЕ. Нека списъка да съдържа както много дребни и всекидневни неща, така и много сериозни и значими, но всички те да отговарят на условията - да ги искаш и да касаят само теб: примерно не "Искам да имам добри деца!", а "Искам да бъда добър родител!", не "Искам съпругът/-ата ми да се промени!", а "Искам да имам добри взаимоотношения със съпруга-ата ми!" и т.н. Всяко желание да е написано на отделен ред: Искам да се науча да яздя кон! Искам да съм щастлив! Искам да направя околосветско пътешествие! Искам да съм здрав! Искам да науча италиански! Искам да съм решителен! Искам да имам деца! Искам да карам парапланер! ... Това може да отнеме няколко дни. Мислете усилено, спомнете си всички вашия желания, мечти, стремежи, напишете и най-прозаичните, и най-невероятните си искания ... Втората фаза - осигурете си време на спокойствие, без ангажименти и започнете да четете списъка като срещу всяко ваше искане отбележете: А - много важно и съществено, Б - искам го, но не е толкова важно и В - хубаво би било, но не държа на това нещо. Тази фаза също може да отнеме по няколко часа в продължение на няколко дни. Бъдете сериозни и честни пред себе си. Трета фаза - препишете желанията си от група А на отделен лист. Желателно е бройката в тази група да не е много по-голяма от 10. Отново претеглете всяко желание и напишете срещу него номер от 1 до колкото са в списък А. Преценете включително кое желание е предпоставка за реализиране на друго важно желание. След приключване на третата фаза ще имате доста голяма яснота относно това какво наистина искате, а по класацията от 1 до 10 и какви са ви приоритетите в живота. Предупреждавам - ако сте били серизони и искрени, резултатът може много да ви изненада Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 Дийпак Чопра "Седемте духовни закона на успеха" - мисля,че това е книжката с методиката,за която Диана говори или поне и в нея пише за тази методика и и благодаря,че ме подсети! Спомням си,че имаше много голямо въздействие върху цялостното ми психическо и емоционално състояние,а някои от нещата,които тогава формулирах в списъка си,действително придобиха материални очертания,други пък са в процес на осъществяване...Не се бях замислила,наистина... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 (edited) Срамота имам я, чела съм я и съм я забравила . Дори трябва да я търся някъде между останалите книги. Това е така защото може би на мен ми е по- лесно да разговарям (ако може така да се каже) с Бога т.е. да го правя във вид на Молитва и по този начин ми става ясно. Също много е хубаво човек да си има дневник, това също помага много. И не на последно място писането по форумите. Това по някакъв начин замества дневниците т.е. на мен ми помага да изнеса нещата от себе си и да ги погледна отстрани. Малко странно звучи, но форумите са моите дневници, нещо което на тетрадка никога не успях да постигна, неусетно се случи в нета и стана някак си естествено . Поздрави! Редактирано Ноември 26, 2008 от Fut Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 (edited) А ако не съм Будда? Виждам поне две възможности за задавщия си този въпрос: 1. Да измине съвсем същия път на откривателство сам, за колкото време му е необходимо и да открие същото; 2. Да използва откритото вече от Буда и тогава му остава само да поеме по Благородния Осморен Път Що се отнася до методиките за получаване на каквото искаме- има много добри сред тях, но пък най- големият проблем на човека е не, че не се случва каквото иска, а че му се случва, каквото иска... Но това спада към първата възможност. Редактирано Ноември 26, 2008 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 Има и състрадание, което означава, че докато има страдащи, човекът изпитващ състрадание също ще страда. Трябва ли да отречем и състраданието, което е сред най-висшите прояви на Любовта? А докато изпитваме състрадание, можем ли да кажем, че сме прекъснали връзките си с "този" свят? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
maggee Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 А ако не съм Будда? Виждам поне две възможности за задавщия си този въпрос: 1. Да измине съвсем същия път на откривателство сам, за колкото време му е необходимо и да открие същото; 2. Да използва откритото вече от Буда и тогава му остава само да поеме по Благородния Осморен Път Не смятам, че вторият път е възможност. Смята ли някой тук, че Буда е изминал целия път в онзи си единствен живот, за който знаем ние? Буда е Учител - той е бил такъв, когато е дошъл на земята, затова е дошъл, за да даде на хората знанието си. Той не е станал такъв за краткото време в прекрасните условия, в които е живял. Или че Петър Дънов е станал учител в точно този си живот? Никой не може да ме убеди в това. Ако душата можеше просто да се откаже от всичко, за да не си създава проблеми, защо тогава са й необходими толкова прераждания в коренно противоположни позиции? Защото истинският път се базира на опит. Не на прекрасните книги, които четем - не всичко, което четем там, се отнася до нас в този момент. Много от нещата са ни безкрайно далечни. Човек може да убеди ума си в нещо, но не и душата си. Неизвървяният път не е извървян път. И изобщо не е път - то е илюзия, което в първата критична ситуация се срива, защото няма здравата опора на опита. Човек може да потисне всичките си желания и да си поиграе на Буда, а в следващия живот току виж се оказал в противоположното положение - на човек, който няма възможност да потиска желанията си и безропотно ги следва. Вчера попаднах на интересен цитат, много се зачудих дали да не го споделя тук - май точно тук му е мястото: Един будистки учител забелязал, че един от любимите му ученици все още не е достигнал до пълното просветление и блаженство. Те били заедно от три десетилетия и неговият последовател бил напълно отдаден на своя учител и стриктно изпълнявал задълженията си, но все още не можел да достигне най-висшето състояние. Един ден учителят му казал: "Ела с мен, аз отивам на поклонение и искам да бъдеш мой спътник." Те вървели с километри из планинските склонове. Дните станали седмици, след това месеци, а те продължавали да вървят. Един ден учителят спрял, посочил към един хълм в далечината и казал на своя ученик: "Виждаш ли този връх?" Мъглата тъкмо се вдигала от планинския връх и пред очите им се разкрил огромен замък, който блестял от отражението на слънчевите лъчи. Ученикът: "Да, учителю." Учителят: "А виждаш ли този дом на върха на планината?" Ученикът: "Да, учителю." Учителят: "В продължение на толкова много животи ти си искал да имаш дом и това желание е оставало незадоволено.Това е последната верига, която те сковава и блокира, за да не можеш да получиш просветление и безкрайна радост. Нищо от онова, на което те научих, не потуши това дълбоко желание. Следователно то трябва да бъде изпълнено. Сега този дом е твой, ти го притежаваш." И в този миг ученикът получил своето пълно просветление. Ние можем да забравим за някои наши земни или материални желания просто защото не са толкова важни за нас. След определено време можем да се избавим от тях. Но други няма да ни изоставят, докато не ги осъществим в някаква степен. След като веднъж нашата личност стане завършена, по-маловажните желания започват да избледняват, а онези, които трябва да бъдат изпълнени, стават по-лесно постижими на нивото на материалния свят. "Астрология на душата", Жан Спилър Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Надеждна Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 Що се отнася до методиките за получаване на каквото искаме- има много добри сред тях, но пък най- големият проблем на човека е не, че не се случва каквото иска, а че му се случва, каквото иска... Но това спада към първата възможност. :thumbsup2: Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 (edited) Искането и получаването са си опитностите на живота. Ако не си преживял нещо как можеш да кажеш какво е, какво усещаш? Когато изпадаме в противоречия и търсим ту в една, ту в друга посока идва момент на размисъл, анализ и намираме средата. Т. е. това, което ни е близко като усещане, като разбиране и начин на живот. Прекрасен е стремежът към съвършения живот на Учителите, но всеки има различни потребности и сили да прилага. Имаме различен опит и различно виждаме еднакви ситуации, защото сме различни. Но това не значи според мен непременно добро или лошо, а изживяване на собствения живот. Да, важен е Пътят, да му се радваме и изживяваме всичко, докато вървим. Редактирано Ноември 26, 2008 от xameleona Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 (edited) Много е важно да се радваме на пътя. Но е възможно да се радваме и изобщо да нямаме нито желание, нито намерение да вървим накъдето и да е. И защо да вървим, ако ни е толкова хубаво! И наистина е важно да знаем какво искаме. Ако е да приличаме на Учителите- ще приличаме, повече, или по- малко. А това ли е, което искаме? Струва ли си да искаме това? Ах, не случайно има толкова много приказки, в които главния герой получава правото да си пожелае три желания, и те ще бъдат изпълнени! И обикновено главния герой не пожелава много разумни неща. Наистина е важен собствения опит, но нали не се предполага всеки човек да преживява цялата човешка история? Все пак, има и процес на обучение ... Само че трябва човек да разбере, че иска и процеса на обучение ... А виж, това откритие вече действително става единствено и само на базата на личен опит! Редактирано Ноември 26, 2008 от Багира Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 26, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2008 Много е важно да се радваме на пътя. Но е възможно да се радваме и изобщо да нямаме нито желание, нито намерение да вървим накъдето и да е. И защо да вървим, ако ни е толкова хубаво! Също толкова възможно е хем да не се радваме, хем да не вървим и да нямаме намерение да вървим накъдето и да е. Перифразата на риторичния въпрос би могла да бъде: "И защо изобщо да вървим, след като ми е толкова тъжно/сиво?!" На мен идеята, че именно радостта в живота би ни отклонила (или поне забавила) от Пътя ми се струва доста странна. А съзнателно и умишлено да се старая да не се радвам, защото така някак ще си навредя на развитието, направо е абсурдно . И наистина е важно да знаем какво искаме. Ако е да приличаме на Учителите- ще приличаме, повече, или по- малко. А това ли е, което искаме? Струва ли си да искаме това? Да, и аз мисля, че е важно. Това са сериозни и резонни въпроси. Ах, не случайно има толкова много приказки, в които главния герой получава правото да си пожелае три желания, и те ще бъдат изпълнени! И обикновено главния герой не пожелава много разумни неща. Наистина е важен собствения опит, но нали не се предполага всеки човек да преживява цялата човешка история? Все пак, има и процес на обучение ... Само че трябва човек да разбере, че иска и процеса на обучение ... А виж, това откритие вече действително става единствено и само на базата на личен опит! Хм, процесът на обучение може ли да замени личния опит? Съмнявам се. Може да помогне, може да ускори нещата, но нека не му придаваме по-голяма стойност, отколкото в действителност може да има. Бих нарекла "процесът на обучение" теория, а "личният опит" - практика. Ако някой е изучавал на теория как се плува, дали ще знае да плува, ако го пуснат в океана? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Също толкова възможно е хем да не се радваме, хем да не вървим и да нямаме намерение да вървим накъдето и да е. Перифразата на риторичния въпрос би могла да бъде: "И защо изобщо да вървим, след като ми е толкова тъжно/сиво?!" Може ли човек да затъне в сивота и поради това да не иска да мърда оттам? Може, разбира се. Това е толкова добре познат феномен! Със сивотата, с мръсотията и с тъгата така се свиква, че ако някой рече да подсеща, че всъщност може и по- добре, по- чисто, по-весело да е, затъналият приема твърдението му като агресия и реагира от бурно по- бурно. Неадекватно бурната реакция е един косвен показател, че нещата наистина не са наред. И че има вътрешно гласче, което е споменавало на затъналия същото. И при среща на слабо вътрешно собствено трептенийце с незначително външно трептенийце със същата честота, се получава резонанс. На мен идеята, че именно радостта в живота би ни отклонила (или поне забавила) от Пътя ми се струва доста странна. Човек с всичко от този свят може да се отклони. И го прави. И всичко, което човек прави, може да бъде част от пътя, въплътяването му. И това прави, При едно единствено условие, разбира се. Че има какво да се въплътява. А съзнателно и умишлено да се старая да не се радвам, защото така някак ще си навредя на развитието, направо е абсурдно . О, наистина е абсурдно! Но това, за което говоря, не е на това махало. Изобщо не е на махало. Хм, процесът на обучение може ли да замени личния опит? Съмнявам се. Може да помогне, може да ускори нещата, но нека не му придаваме по-голяма стойност, отколкото в действителност може да има. Бих нарекла "процесът на обучение" теория, а "личният опит" - практика. Ако някой е изучавал на теория как се плува, дали ще знае да плува, ако го пуснат в океана? Правилният отговор не е в единия, или в другия край на люлеенето на махалото. Не е и в равновесната точка. Истински правилният отговор е извън махалата изобщо. (имам предвид концепцията и терминологията на Вадим Зеланд). Като така, явно е, че за вървенето по Пътя е необходим и личен опит (както от всички предишни инкарнации, така и от настоящата), също и малко обучение. Естествено, обучение, което подминава собственото преживяване не е полезно с нищо друго, освен с това, да се убедим безвъзвратно да го избягваме. В процеса на обучение е необходимо и още нещо, уви, съществено е, но не му е тук мястото да бъде казано. Тия, дето не щат да се обучават ... може да бъдат определени като необучаеми ... Не е категорията, към която се стремя, макар да ми се случва да открия, че би трябвало в по- голяма степен да бъда обучаема. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Аз като искам нещо обикновено знам какво е. Това да знам какво не е, не ми е от особена полза в постигането му. Това по-скоро би било показател, че всъщност не зная какво искам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Багира Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Аз като искам нещо обикновено знам какво е. Това да знам какво не е, не ми е от особена полза в постигането му. Това по-скоро би било показател, че всъщност не зная какво искам. Изключваш ли необикновени варианти? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 27, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2008 Аз като искам нещо обикновено знам какво е. Това да знам какво не е, не ми е от особена полза в постигането му. Това по-скоро би било показател, че всъщност не зная какво искам. Извини ме, но мъничко ми стана весело Ееее като не знаеш какво искаш виж какво не искаш и може да разбереш какво в действителност желаеш охххххх . Знам, че си мнооого сериозен но ...)))). Е може да ти се случи подобно изпитание в живота и е добре да го имаш в предвид. Между другото в момента чета Двамата свидетели . Хубаво е когато умът и сърцето са в съгласие/хармония . Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Ноември 30, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 30, 2008 Тази мисъл т.е. методът доста подхожда на това което се опитах да споделя: Започвате да ставате осъзнат, когато видите какво не сте, когато умът ви започне да разбира, че той не е тялото. Умът ви пита: “Тогава кой съм аз? Аз ръката ли съм? Ако нямам ръка, ще продължавам ли да бъда аз. Значи не съм ръката.” Отстранявате всичко, което не сте, докато накрая остане единственото нещо, което сте вие. Това е дълъг процес на ума, който намира своята идентичност. В този процес, вие се освобождавате от личната история, която ви кара да се чувствате сигурен, докато накрая разберете кои сте наистина. (Дон Мигел Руис) Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Декември 1, 2008 Доклад Share Добавено Декември 1, 2008 Човекът не е телата си, но телата са отражение на човека. Издигайки съзнанието си, човек не отрича телата си, а ги възприема такива, каквито са в действителност - средства за неговото проявление. Да се каже, че човек не е телата си е вярно от определена гледна точка, но е също така невярно от друга. Всъщност човек не може да се "дистанцира" истински от телата си (физическо, емоционално и умствено), преди да е готов да се идентифицира със своята душа. Човек става осъзнат, когато започне да вижда и разбира същността на нещата. В цитирания откъс от Руис, човек става осъзнат, когато започне да вижда себе си, зад или в основата на външните си проявления. Да знаеш какво не искаш, не може да се нарече положително, градивно, утвърждаващо мислене. Обикновенно ти помага да се разграничиш от нещо, но не и да го разбереш или да го овладееш. Положително твърдение е например: "Аз съм учител по музика". Отрицателно твърдение е: "Аз не съм лекар". Кое носи повече информация? Можем ли на базата на второто твърдение, да разберем, че става въпрос за учител? Примерът е доста краен, но същото е и с желанията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts