Ревност и Изневяра. Имам нужда от помощ

[zlateto]

Здравейте. Радвам се, че открих такъв форум.Имам нуйда от помощ.Мисля че съм в депресия и не знам как да се справя.става въпрос за следното. В момента съм в Испания при съпруга ми, който от две години работи тук. През цялото това време той си идва в България,аз ходя в Испания и така си живеехме що годе добре.Той работи,аз работя и гледам децата и никакви проблеми.Един ден обаче тук в Испания, той забравил скайпа си включен и идва съобщение.Аз понейе в моя скйп имам регистриран потребител със същто име си помислих че аз съм на линия и отварям. Ужасена бяж от това което видях" Как си коте". затворих и го оставих. Когато се прибра от работа поисках ояснение. Отговора му беше че всичко е минало и нямало какво да ми каже, след което излезе. По– късно като се прибра каза че всичко било само поскайпа и нямало за какво да се тревожа. Аз обаче на другиа ден му погледнах хронологията и не сам убедена че всичко е било забежки по скайпа. Сега не говорим на тази тема, защото той не иска и да чуе. Имаме две деца и 13 години брак. Не мога да зачеркна всичко.Иска ми се да му вярвам,но не мога.Искам да запазя семейството си.Всеки път обаче като го погледна се сещам за глупостите, които четох. Сега не мога да спя, не се храня нормално я често плача.Кажете как да си помогна. Искам да се оттърва от това, искам си предишния живот.

[Орлин Баев]

Здравейте!

Извинете за закъснението в отговора - имаше известни технически проблеми.

Ревността е наистина ужасно чувство, което разяжда отвътре и гори като огън. Разбирам ви напълно! Но при вас тя е в що годе нормални граници (струва ми се), тоест болката от нея засега се издържа и е сравнително поносима. А още повече че има повод (най-вероятно фалшива тревога ) за разпалването и!

Според Адлер, един прекрасен психолог, във всеки от нас се крие едно базисно чувство за малоценност, с което се справяме цял живот компенсирайки го със стремеж към успехи и контрол над живота си. Ревността атакува директно именно това най-дълбоко чувство. Ревността събужда чувството, че не сме достатъчно добри/ стойностни и затова партньорът ни е потърсил другата жена. Това разбира се най-често е пълна субективност и не отговаря на реалността! Ревността ни кара да се чувстваме като унижени, измамени, наранени, да вярваме, че партньорът ни злоупотребява с нас, лишава ни от силата, вмниманието си, обичта си, топлината си, искреността си и приятелството си! Ревността е толкова по-силна в нас, доколкото гореизброените убеждения-чувства присъстват като част от характера ни - най-често несъзнавано, в следствие на преживяванията ни през детските ни години. Как да се справите с ревността си и промените ситуацията?

1) Осъзнайте задействането на гореизброените убеждения във вас - проследете връзката между конкретната ситуация със Скайп - чатовете между съпруга ви и другата жена и собствените ви ментални установки. Вижте себе си отгоре, от позицията на безпристрастен наблюдател и осъзнайте психичните си наличности и движения. Вижте от тази позиция как прочетеното се свързва със собствените ви вътрешни филтри, порез които виждате ситуацията и как тази реакция възпламенява ревността ви - спокойно наблюдавайте целия процес "отгоре", осъзнайте го!

2) Запитайте се - до каква степен събудените чувства, че не сте достатъчно стойностна, че сте лишавана от любовта му и подкрепата му, че сте унижавана и мамена, които пораждат тази мъчителна болка и садо-мазохизма на ревността ви - до каква степен са реални?

- Наистина ли не сте стойностна?

- Нима не сте прекрасна съпруга и майка?

- Мъжът ви наистина ли лишава вас и децата от подкрепата си, например от парите си?

- Наистина ли той е безчуствен към вас?

- Може би месеците на раздяла са го накарали да проведе тези разговори, дори и на интимна тематика и може би именно тези разговори са му помогнали да ви остане верен! Може би именно фактът, че ви свързва доверието ви един към друг и тази дълбока вярност, много по-дълбока от някой "евтин" чат с някоя женичка го е накарала да се ограничи само с този чат и той е бил просто предпазен вентил, за да продължи да дава цялата си истинска преданост на вас и децата ви!

Разсъждавайте трезво и рационално и си дайте сметка до каква степен гореописаните механизми на ревността се дължат на реалността и до каква степен на вашите собствени психични "очила", през които виждате ситуацията.

3) Вижте положителното в ситуацията - като изпитание за устойчивостта на връзката ви, на дълбочината на отдадеността ви един на друг, като възможност за извършване на известна вътрешна работа във вас самата и като възможност за мъжа ви да бъде изцяло откровен и открит с вас, да си даде сметка на какво истински държи и определи приоритетите си в любовта в стратегически план. Обикнете го истински, в чистотата на онази тиха и дълбока обич, далеч от ада на ревността!

4) Когато извършите горната вътрешна работа, разговаряйте със съпруга си - спокойно, уверено, като излъчвате собствената си сила, спокойствие и увереност. Дипломатично помолете мъжа си за неговата искреност, изискайте я спокойно, но твърдо като основен елемент от брака ви! Кажете му, че го обичате и го помолете да прояви любовта си към вас чрез откровеността си по отношение на ситуацията с жената от чата.

Знайте какво искате преди всичко - вярност физическа, вярност духовна, вярност финансова? До каква степен сте готова да направите компромис в името на брака и децата си? Кое е по-важно за вас - да запазите брака си или да имате верен съпруг? Ако е първото - ще ви се наложи да приемете някои компромиси, като съответно промените световъзприятието си, както и параметрите на свобода в брака ви - и за него и за вас. Ако искате второто, тогава границите в брака ви са ясни и при нарушаването им (верността) трябва да сте готова на съответните действия. Ако обаче останете по средата, където сте сега - тоест имате очаквания за вярност и при нарушаването им във вас се поражда емоционалният конфликт на ревността ви - тогава ситуацията е болезнено мъчителна и за вас и за мъжа ви. Така че настоявайте за искреността му и говорете по параметрите на брака си - и бъдете готова за развръзката, в смисъл имайте ясна представа за приоритетите си в любовта, семейството и отношенията ви с мъжа ви - сега сте на един психичен кръстопът. Поемете в правилната посока - вие решете коя е тя - спокойно, с ясно съзнание и откровеност със себе си!

Има какво да се каже и говори с вас, но като коментар на едно писмо мога толкова да кажа. Ако има нужда от по-сериозна работа, в Испания има чудесни семейни консултанти, сигурен съм. Бихме могли да общуваме и през скайп - вижте в сайта ми. Подходете дипломатично към мъжа си, покорете го с женската си нежност и сърдечност - тогава той ще ви се разкрие естествено и напрежението ви ще изчезне!

С уважение: Орлин

п.п.: В горния отговор не претендирам за пълна точност и изчерпателност - той е просто отговор на вашите няколко реда.