Иво Добавено Януари 8, 2005 Доклад Share Добавено Януари 8, 2005 Преди няколко седмици Филип ми разказа една интересна история, която бих искал да споделя с вас. Един от древните пророците бил жестоко измъчван. Но всяко ново мъчение, той приемал с усмивка и казвал: Господи, не можеш да ме заблудиш! Разсъждавайки се запитах колко пъти в трудна житейски ситуация, ние съвременните хора, бихме възкликнали "Господи, не можеш да ме заблудиш!". Колко пъти когато сме объркани, депресирани, уплашени си казваме: Господи, ти не можеш да ме заблудиш! Ти живееш във всичко. Аз виждам Tвоята мъдра и грижовна Бащинска ръка зад всяко събитие в живота ми. Аз зная, че Tи за мен всичко си предвидил, за всичко си промислил и всичко е за мое добро. Излей върху мен и сега от изобилната си благодат и изпълни сърцето ми с Твоята велика Любов. Направи така, че да мина по-леко изпитите, пред които си изправил мен - твоето дете. Нека бъде твоята воля, а не моята. Господи, благодаря Ти за всичко. Може би ако по-често имаме такова отношение към страданията и грижите, през които преминаваме, може би тогава животът ни ще бъде изпълнен с повече любов, здраве и щастие. И може би тогава ще може да раздаваме изобилно плодове от градината на нашите сърца - всеки ден, всеки час, все миг. И може би тогава живота на хората около нас - роднини, приятели, познати - ще се изпълни с повече светлина, мир и доволство. И тогава когато един ден и те бъдат връхлитени от мрачни мисли, те ще възкликнат: Господи, не можеш да ме заблудиш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Guest Добавено Януари 8, 2005 Доклад Share Добавено Януари 8, 2005 .... Хубава история и хубави разсъждения . Много ми допаднаха . Искам да ги продължа , може ли !? Когато са били измъчвани древните пророци , са нямали христовия закон на любовта . И всеки един от тях поединично е разсъждавал спрямо собственното си еволюционно развитие за мирозданието на Вселената . И е стигал до различни изводи при търсене на Истината за Бога . Лично на мене много ми допада Пророк Даниил. Достигнал до много големи прозрения и висоти без да е даден още христовият закон на любовта от трансцеденталното всемирно Бяло братство . За което се изисква изключителна вяра, твърдост и много, много бистра и ясна мисъл . Поне според мене е така. (мнението беше модерирано тъй като част от него не беше по темата) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Загрежен Добавено Януари 10, 2005 Доклад Share Добавено Януари 10, 2005 Хубава тема за размисъл отвори Иво . Зачетах се и без да искам се замислих . Отгоре на всичко днес ( б.а.- 10.01.2005г.) във в. "Монитор " - електронното издание | www.zone168.com - раздел "мнения "- " Опасното заиграване с Християнството"| . Тази статия много ми допадна... (мнението беше модерирано, тъй като част от него не беше по темата) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Януари 10, 2005 Доклад Share Добавено Януари 10, 2005 Сама по себе си темата провокира размисъл, кара ни да си припомним такива случки, в които сме имали или не силите да кажем "Господи,не можеш да ме заблудиш!" Мисля че при някои хора това усещане го има и е много силно,дори да не правят съзнателни опити да се развиват духовно. Това са хората,които не униват при нещастия. Много често те дори не знаят, не осъзнават откъде идва силата им, но явно от душата им, която знае повече, научила го е отдавна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 10, 2005 Автор Доклад Share Добавено Януари 10, 2005 Здравей Зара, Правилно си усетила и разбрала основната идея на темата. Посоката, в която бих се радвал да споделите мнение е дали при големи трудности и житейски изпитания упсявате да задържите вярата си, че всичко е за добро, че Бог е промислил за всичко и нищо не е случайно. Дали успявате да не загубите упование в звездите? Нали не случайно Учителя е казал: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте!" Успявате ли да се държите за доброто, когато светът ви се срива? Или пък успявате ли да се усмихнете на намръщения продавач в магазина или на разгневения съсед? Имате ли силата да правите това, което съветват мъдреците: "Усмихвайте се на загрижинете и сърдитите хора. Нима има някой, който има по-голяма нужда от вашата лъчезарна усмивка, от онзи, чийто живот в момента е обезмислен?" В този дух на разсъждения преди време един суфи посветен ми беше казал (преразказвам по памет): "Знаеш ли какво е да вярваш и да се уповаваш на Бога? Долара се качава, ти си казваш: всичко е ок. Днес обаче той пада, ти пак си казваш: всичко е ок. Каквото и да се случва в живота ти, всичко е ок. " Още една случка от моя живот по темата. Един от "старите" ученици на Учителя един път ме беше питал дали съм изпълнявал духовна практика през един тежък период от живота ми. Аз му отговорих: естетвено, че не, тогава ми беше много тежко, та само ми беше до практики. Тогава той каза: точно когато ти е най-трудно, тогава имаш най-голяма нужда от връзка с Божественото, от молитва и вяра. Тогава ще получиш помощ. Мисля че тук добре е казано: "Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност, да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идват отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните от какъв характер са." (Беинса Дуно, МОК4 - лекция 10) Поздрави, Иво АлександърТ.А. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Януари 14, 2005 Доклад Share Добавено Януари 14, 2005 Да! Разбира се! " Бог наказва тези, които обича " Ако не в трудните моменти, в кои по-точно ще трябва да изпитваме вярата си, питам? Е, идва и момент, в който вече ги няма изпитанията за нея, така щото тя не е вече просто вяра, а следващата и фаза... Или аз така си мисля?! Мир и Любов! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 21, 2005 Доклад Share Добавено Март 21, 2005 " Бог наказва тези, които обича " Това е старозаветно отношение...Бог е Любов....Той ототдавна никого не наказва....отвреме на време ни "изпитва" за да ни повдигне... "Законът чрез Мойсея бе даден, а Благодатта и Истината чрез Исуса Христа" Ев.Йоана 1:17 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Васил Добавено Март 22, 2005 Доклад Share Добавено Март 22, 2005 Само тези страдания се допускат, които - от една страна, биха ни помогнали да се извисим - и за които сме станали достатъчно зрели в същото време. Всичко случващо се като краен резултат води към добро. Непоколебимата увереност в това придава устойчивост. От друга страна, не всяко страдание е житейски изпит. Понякога си предизвикваме ненужни противоречия, които с нищо не ни облагородяват. В този смисъл е добре човек да съхранява силите си за съществените изпитания в живота и да избягва ненужните конфликтни ситуации. Позитивния поглед към живота, връзката с доброто като универсална същност, би ни помогнала за това. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Март 22, 2005 Доклад Share Добавено Март 22, 2005 Струва ми се, че в този смисъл, с който разбира се съм съгласен, страданието въобще не съществува. Общо взето всяка една ситуация потенциално ни помага да се извисим, само от нас зависи. Не трябва да губим енергия за възприемане на неблагоприятно обстоятелство като страдание, а да я пренасочваме към Любовта... В един момент и неблагоприятните ситуации ще избледнеят като смисъл... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 27, 2005 Доклад Share Добавено Март 27, 2005 Така е! Без СТРАДАНИЕ/противоречия МОЖЕ , когато има Разбиране! А разбиране може да има само когато има ЛЮБОВ ! Любов и Разбиране! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Зара_ Добавено Септември 15, 2005 Доклад Share Добавено Септември 15, 2005 Не знам при вас как е,но при мен изпитанията много често идват от работата ми. Тя по принцип е отговорна длъжност, от която зависят много други хора и не само хора Както и да е,това не е толкова важно. Обаче често се получава така, че наведнъж се натрупват десетки спешни неща с абсурдни срокове и всеки почва да натяква,да звъни от високо място и ала-бала, и ти в един момент започваш да се усещаш в ступор, защото те засипват отвсякъде и ако не свършиш това,което се изисква, ще повлечеш много народ след себе си и ще се провалят доста неща. Ей,Богу,в такива моменти ми е невероятно трудно да кажа - "Господи,не можеш да ме заблудиш". Самият факт че от твоята реакция зависят други, някак приковава вниманието и човек няма сили да спре,да поеме няколко пъти дълбоко въздух и да премисли нещата. Но все пак започнах целенасочено да опитвам да променя това кофти положение. Въпреки че ми струваше много усилия, започнах на моменти да се спирам, дори виждайки как едва ли не се сриват нещата около мен. Започнах да се спирам и да се самоуспокоявам, да си говоря: "Спри! Нищо не става навреме защото вярата ти не е достатъчна! Върни вярата в сърцето си! яма да тичаш от стая в стая, няма да въртиш неистово телефони, просто спри и поеми въздух!" и т.н. Още първия път даде резултат. Всеки път дава резултат. Обаче.... усетих ли каква е "хватката" , репресията стана по-голяма-започнаха да се струпват невероятни неща,само проблеми, ама кой от кой по-ужасен и закопаващ. Ето тука вече дойде време за "Госпди,не можеш да ме заблудиш!". Повярвайте,действа! Въпросът е просто да повикаме вярата, дори в началото да ни се стори че проблемите стават още по-сериозни отпреди. Спрете, ако ще тавана да пада, съсредоточете се в себе си, изолирайте се за миг и потърсете тази скитница-вашата вяра, прикоткайте я да се върне, и я дръжте здраво, особено в най-напечените моменти. Те гарантирано отминават леко, развръзката става мигновенно, неочаквано, нещата започват сякаш сами да се нареждат. Абе-опитайте, дори да не е в работата, при вас може да е друго, но това не е от такова значение. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Септември 18, 2005 Доклад Share Добавено Септември 18, 2005 Така си е, но все пак е по-добре никога да не се разделяме с Вярата, за да не се налага след това да я търсим... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Телемах Добавено Септември 19, 2005 Доклад Share Добавено Септември 19, 2005 Здравейте! Зара благодаря за споделеното. Докато четях за Господи, не можеш да ме заблудиш и си помислих за Вярата , Надеждата и Любовта. И за израза , че Надеждата крепи човека. Имам познат който много често казва , че надеждата е патерица и илюзия и че сме се заблуждавали когато се надяваме. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Януари 6, 2006 Доклад Share Добавено Януари 6, 2006 Здравейте приятели, Иво, благодаря ти за Форума! Темата "Господи, не можеш да ме заблудиш" е много актуална за търсещите Бога души. В последно време ми се случиха толкова неща, които като че ли имаха за цел именно проверка на вярата ми в Бога. На много места бях чела, че когато човек реши да избере духовния път в развитието си, проверките от невидимите светове са неизбежни, а тези изпитания идвали чрез хората, с които се срещаме. Идва човек в нужда, поиска ти нещо - това е една проверка. Изпитът се състои в това , как ти ще реагираш, дали ще проявиш необходимото милосърдие, ще се събуди ли състраданието ти, ще проявиш ли добрината си, ще му помогнеш ли. Когато проявиш тези добродетели и получиш удовлетворение от своята постъпка, тогава вибрацията ти се повишава и тогава е възможна връзката с тези невидими светове, които начаса дори ти изпращат друг човек, който пък на теб ще помогне с нещо. В последно време такива неща много често ми се случват. Зара, благодаря ти за постинга. Много си права за вярата, Вярата,че в нас Бог е заложил всичко- и сила и знания и мъдрост, и добрина, и всички Христови добродетели и доколкото можем да повярваме в това, дотолкова по- лесно можем да се свържем с тях, а това е условието да успяваме в живота си. Преди време имах един много сериозен проблем, с който се борех много продължително. Причината да вляза в този форум беше силната ми вяра, че именно тук ще намеря приятелите, които могат да ми помогнат, че те ще ми дадат необходимите уроци, които трябваше да разбера, за да се справя с проблема си. И Вярата ми не беше излъгана. Макар и трудно, вие все пак ми повярвахте. И аз на вас. Благодаря ви от сърце! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Съгласен съм, че точно в най - трудните моменти от живота ни се проверява колко е силна вярата ни. Аз лично съм имал периоди от живота си, в които съм се обръщал към него с думите: Е само това ли можеш ?!? Абе ти за толкова прост ли ме имаш ? Това е изтъркано трябва да се постараеш повече. Няколко дни след като си купих първото кръстче, един човек дойде при мен и започна да ми предлага какви ли не глупости за него. Тогава си казах: "Боже аре постарай се повече де... Следващия път искам по - добре да се представиш". И той верно се постара След време то ми беше отнето, благодарение на вярата ми в честността на хората, то имаше златна верижка, която ми беше подарък за бала на стойност 400лв. Тогава си казах: Са това значи ли, че не трябва да имам вече вяра на никого. Мне. По - скоро това е един урок, който аз научих доста успешно. Още същата нощ майками ми подари едно друго, от дърво и желязо и със съвсем нормална верижка. Но когато го сложих, каточели живота ми започна наново. За мен сегашното кръстче има по - голяма стойност от предишното. Това ми помогна да осъзная, че златото и другите скъпоценности нямат никакво отношение към Бога, това беше един вид наказание за това, че се опитах да окича нещо толкова стойностно със нещо толкова земно като златото. Веднъж една жена в рейса като го видя сегашното ми кръстче ме попита откъде съм го купил. Аз и казах, че ми е подарък. Тя ми каза: Веднага го свалете това кръстче, ще ви донесе много нещастия. Като го чух това направо се отказах да продължавам да говоря с нея. Мислех, да и отвърна, че е напълно възможно да имам много нещастия в живота си, но кръстчето неможе да има нищо общо с тях. Това е символ на вярата ми в Бога, а в това няма нищо лошо. Ако имам нещастия те ще са заради самия мен. На всичкото отгоре точно тогава шофйора реши да мине по някакъв друг път до спирката, който избегна всички задръствания, което за рейс е малко странно. Много пъти съм се вози в същия рейс и никога не е минавал оттам. Тогава други хора около мен казаха. Да бе да и точно сега ще мине оттук. Тогава пак се обърнах към Бога с думите: "Браво тоя път по - добре, ама аз след една спирка слизам от рейса и всичко свършва." Незнам в началото, когато си купих кръста и един вид станах религиозен, (понеже съм живял в семейство на заклети атеисти, всички от рода ми са такива) бях сигурен, че не заслужавам да го нося и в продължение на 1 седмица го носих в шепа, вместо на врата. Е благодарение на всичко това вече мисля, че може и да не съм от най - праведните, обаче поне кръст мога да нося Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Възможно ли е според вас, този, който единствен обича безпрекословно, постоянно и искренно, да толерира заблудата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Най силна е Вярата на слепия Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Най силна е Вярата на слепия Петър Дънов и Иван Рилски са били слепци? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 желанието да виждаш вика Доктора Вярвам, Господи!! Помогни на моето неверие. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Спаси мя, Сине Давидов Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Духът в материята вика Бог непрестанно Здесь они спят под Вечной охраной гранитаОльга Бергольц Ако те млъкнатъ, камъните ще закрещят Това е Съзнанието в материята за което стана въпрос Жертвата на атомите, които са висши духове Човекът е Спасител Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 желанието да виждаш вика Доктора По логиката ти братко - всеки е слепец - да така е, но не всеки има желание за "доктор". Да всички сме слепци, но... QUOTE(Валентин Петров @ Jun 20 2006, 17:30) "Най силна е Вярата на слепия" ...сме с различно силна вяра. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Да Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
PeaceMAker Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Възможно ли е според вас, този, който единствен обича безпрекословно, постоянно и искренно, да толерира заблудата? Напълно е възможно. Пример майками. Обичта и е била толкова силна през годините, че се е опитвала да ме предпази от всички трудности и спънки в живота ми. Самоче това не е правилно... Защо ? Защото човек се учи от грешките си. А тя като ми ги е спестявала ми е правила мечешка услуга. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Синева Добавено Юни 20, 2006 Доклад Share Добавено Юни 20, 2006 Примера с хора не е особено точен. При нас хората е царството на заблудата. Въпроса бе друг. Колкото до майките, това, че оставят децата си постепенно да се справят сами с трудностите, не означава, че умишлено ги причиняват. Коя майка желае лошо за детето си? А Бог не е ли повече от майка? Според мен заблудите и трудностите човек сам си ги е избрал, когато е взел решението да получи познание. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.