Що е Истина?

[Иво]

Какво според вас е Истината?

В Библията се казва (цитирам по памет): "Само Истината ще ви направи свободни."

Как го разбирате това? Как Истината ще ни направи свободни?

Що е Истина? Каква е разликата между Истина и истина?

[Венцислав_]

Истината е обективната реалност!

Разбира се някой ще пита какво е обективна реалност - това вече всеки трябва да определи за себе си - ние се стремим да придобием обективност за да опознаем реалността...

[Guest Лъчезар]

Според мен Истината с думи не може да се обясни. Може да се види, чуе и усети според степента на нашето развитие.

Много се радвам че сте предложили тази тема. Браво!

P.S.

И особенно с този чудесен цитат от Библията.

[Виктор]

"Идеите не са истината, а истината е нещо, което трябва да бъде преживяно непосредствено във всеки момент. Тя не е изживяване, което желаете - тогава то е само усещане. Само когато човек премине отвъд купищата идеи, т.е. отвъд личният аз и съзнанието с неговата продължителност, само когато минем отвъд тях, когато мисълта замлъкне напълно стигаме до истинското преживяване. Тогава човек вижда истината."

Джиду Кришнамурти

"Първата и последна свобода" стр.56

"Истината не може да бъде придобита. Любовта не отива при онези, които искат да я задържат или да се отъждествят с нея. Те идват, когато съзнанието ви не търси, когато съзнанието е напълно спокойно, не създава движения и вярвания, на които то може да се облегне или от които може да добие известна сила - те са симптоми на самозаблудата. А съзнанието става спокойно, когато разбере какво представлава процесът на желанията. Само тогава съзнанието няма да се занимава с дилемата да бъде или да не бъде. Само тогава човек ще стигне до състояние, при което се освобождава от всички видове самозаблуди.

Джиду Кришнамурти

"Първата и последна свобода" стр. 127

" Преди повече от две хиляди и петстотин години един човек, стремял се към истината в продължение на много, много жизнени цикли, стигнал до тихо място в Северна Индия и седнал под едно дърво. Решил твърдо да не става оттам, заклел се да не става, докато не я открие.

По здрач той покорил тъмните сили на заблудите, а рано на следващата сутрин, когато планетата Венера се появила на изсветляващото небе, бил възнаграден за продължилото цяла епоха търпение, за дисциплината и концентрацията си, като постигнал крайната цел на човешкото съществувание - просветлението.

В този свят момент самата земя потреперила, сякаш опианена от блаженството и, както ни уверяват писмените паметници, никой не изпитвал гняв или тъга, никой не се разболял, никой не извършил зло, никой не се изпълнил с гордост; светът притихнал напълно спокоен, сякаш е постигнал съвършенство.

Този човек е Буда"

Согиал Ринпоче

"Размисли за всеки ден" стр. 1 февруари

""И в края на краищата всеки от вас, в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже абсолютната истина тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от истината. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини. За да се освободим от нея, ние трябва да говорим истината и да започнем да я прилагаме в живота."

Петър Дънов

"Книга на законите" стр. 423

Истината е новото. Във всеки един момент новото е различно. Истината е процес, променлива, различна. Тя не може да се улови или задържи нито изкаже с думи. Истината се изживява.

[Mindfield]

"Истината е последният предел на Битието" - по Б. Дуно.

"Истината е най-жизнепораждащата лъжа"... - автор - "5-те хикса" (интернет познат).

Разбирам Истината като конструктивност, смисъл, плод, перспектива. В този висш смисъл Истината не е факт, а това което е най-оптималното. С това виждам връзка и с "истината ще ви направи свободни" - ще ви даде смисъл. В по-плътен смисъл истината е най-реалното/обективното/непосредственото.

Това са мои скромни кристализирали компилации на вербално ниво, може да бъркам някъде .

ПП: Виктор, "Тя не е изживяване, което желаете - тогава то е само усещане." - благодаря

Поздрaвче.

[Mindfield]

лирично :

Чрез малка медитация* стигнах до това, че ако трябва да се изкаже най-естественото състояние, когато съм в Истината и истината (т. е. на Прав Път, и в изживяването Му), то то е Мълчанието. Защото това е същността на Истината - изживяването, а при него няма обяснения и усещания. Други състояния, като: обясняване-разбиране, и усещане, са от други полета, на Мъдростта и Любовта.

Извинявам се, много думи..., спирам, за да пробвам да продължа.

* състояние, в което си по-свободен в мисли, чувства и [дори] действия - всеки има такива свои, волно и/или неволно достигнати.

[Орлин Баев]

Истина и истина, пише Иво. А Венци казва: Истината е обективната реалност.

Дали Истината е тази реалност, която възприемаме сетивно, и дали въобще тя е реалност? Истината, казва Учителят Беинса Дуно, е последният предел на Битието. Сигурно е така - тогава нейна противоположност е лъжата - може би именно това най-грубо измерение в което живее е лъжа, илюзия. Но ако Истината е все пак част от Ботието, тогава какво е състоянието на съществуване извън това проявено Битие-Битие в най-широк смисъл - във всичките му многопластови измерения и вибрации...? Истината като дете на Любовта и Мъдростта, на Доброто И злото! Ех, какво знаем ние?...колкото ни се дава да знаем, толкова знаем!

[Васил]

В една от беседите на Б. Дуно (за съжаление не мога да посоча точно в коя) се правеше следното сравнение:

Човешкият живот прилича на полета на една муха, затворена между две близко разположени едно до друго чисти стъкла. Докато мухата не съзнава наличието на стъклата, тя се блъска постоянно ту в едното, ту в другото, и не може да разбере какво я ограничава. Когато осъзнае истината обаче, мухата може да избира безопасна траектория за полета си. Тогава тя разумно избягва ограниченията на околната среда. В резултат на това, тя става по-свободна.

Природата ограничава неразумните си деца отвън, докато разумните сами и съзнателно се ограничават, така че да не предизвикват конфликти.

Осъзнаването на Истината всъщност има връзка със смирението. Колкото даден човек е по-смирен, толкова повече може да му се разкрие Истината.

Илюзиите се пораждат от егото, от желанието за самостоятелен живот, живот извън цялото. Илюзиите съществуват както в личен план, така и в семеен, групов, обществен, национален, общочовешки...

Логичното следствие е, че Истината се придобива чрез смирение и осъзнаване на Единния живот и нашето място в него.

Приближаването към истината обикновено е свързано с разделяне с определени илюзии и съпътстващи този процес вътрешни страдания. Това е път на самопречистване, който всеки извървява сам.Със сигурност пътят не е лек, затова пък наградата е голяма - Свободата

[Венцислав_]

Тази реалност, която възприемаме сетивно, няма нищо общо с определението " обективна "!

[Mindfield]

драги петър,

чета постингите ти и ми харесва автентичността им. Все пак, има нещо което мисля че мога да ти помогна в посоката в която си се насочил. Истината не е само в децата, тя е по-скоро между децата и възрастните - на вълната на зрелостта, в която все пак сме и още деца. Това всичко е и в преносен, и в буквален смисъл.

Пробвай да видиш дали е така, защото е възможно и аз да греша, а и не искам да остава впечатление че внушавам.

[petarstankov]

Аз за истината си мисля, че когато чувстваме истинската Истина, в която има смисъл да вярваме всички философии остават там долу, а ние сме горе, където има само "обичам те, прекрасна/ен си". Другите истини мен не ме интересуват, аз се стремя от сутрин до вечер да вярвам в тази истинска Истина. Това го умеех когато бях "бебе".

[Донка]

" изпрати ни твоя Дух Свети на Истината да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление...

Безсилна съм да си представя Истината, както и да се опитвам да формулирам нещо... По скоро разбирам какво Не е Истината -

- нашите оценки за събитията от миналото,

- нашите умозаключения за света и хората, както и понятията ни за правилно и неправилно, добро и зло,

- нашите "помишления" - планове или представи за бъдещето,

когато те са "зли и лукави" - т.е когато им даваме приоритет над Любовта или я заместваме с тях ...

А как си представяте Духа Свети на Истината?

[Мозата]

Истината е нещо много специално,красиво и нетленно,ако разбира се всички тези неща могат да се усетят на куп.А лично за мен истината се свързва с неписаните закони на този и всички останали животи,взети заедно

[Венцислав_]

А как си представяте Духа Свети на Истината?

" Аз и Отца ми и Духът - едно сме! "

[Таня]

ЗА СВОБОДАТА

"Ние всички сме свободни. Никой не може да ни застави да направим това, което не искаме. Магарето казва: трябва да знаете, че аз имам воля, свобода имам. Може да ме бият, каквото искат да правят с мене, но аз ще устоявам на своето.

Да иска човек абсолютна свобода, абсолютна независимост, подразбира той да бъде абсолютно мъдър и силен. Свобода без абсолютна мъдрост и сила и невъзможно нещо. Такава свобода е немислима.

Абсолютната свободен може да бъде само съвършеният. Свободният казва: аз съм цар, нищо не ме безпокои. - Защо? - Защото съм свободен в мислите, чувствата и постъпките си.

Който се опита да влезе в борба, в стълкновение с природата, да иска да стане абсолютно свободен, абсолютно независим човек, той непременно ще стане песимист.

Аз искам да ви доведа до една вътрешна връзка с великите, живи закони, чрез които Бог управлява света. В тия закони човек е абсолютно свободен, той може да прави каквото иска, но в тях той е отговорен за делата си.

Вие трябва да се освободите от онзи чужд баласт, който пречи да схващате нещата правилно. Като се освободите от този баласт ще знаете, какъв ще бъде резултатът на работите, които предприемате; ще знаете кои състояния са ваши и кои чужди. Тогава ще влизате съзнателно в положението на хората, ще ги разбирате и ще им помагате.Това значи свободен човек. Не сте ли свободни, вие ще се натъквате на тежки, греховни състояния, без да знаете, кои от тях са чужди, и кои – ваши.

Изтрийте заблужденията и кривите си разбирания от умовете и сърцата си!

Истинското освобождаване седи в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят.

Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.

Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата.

Когато тялото на човека е здраво и силно, отвън нищо не може да го засегне: в престъпнически халат да го облекат, и букаи на краката да му турят, той пак ще си остане свободен, напълно неограничен. Здравето си остава здраве; силата си остава сила; чистотата си остава чистота. Никой не може да ограничи свободата. Никой не може са я засегне. С други думи казано: ако в живота си човек не употреби насилие, ако в сърцето си не употребява лъжа и ако в ума си не внася зло, той е свободен, никой не може да го ограничи.

Свободен е оня, който има отличен ум, отлично сърце, отлична воля, отлична душа и отличен дух. Свободата е резултат на усилена работа върху себе си.

Свободата подразбира разумно мислене и чувствуване, разумни постъпки.

Докато умът на човека работи, той е свободен. Дойдат ли желанията у човека, той става роб на тия свои желания, не може вече правилно да мисли, изгубва всякаква свобода. Човек може да бъде свободен само при една чиста и права мисъл.

Чувствата трябва да бъдат в хармония с мислите. Не са ли в хармония, вземат ли надмощие над мислите у човека, той не може да мисли право. И тъй трябва да знаете, че чувствата всякога заробват човека. За да се освободи от това робство, той трябва съзнателно да работи върху себе си.

Когато живее в пълна хармония с окръжаващата среда, човек е напълно свободен.

Човек, който не почита хората, не е свободен; човек, който не люби хората, не е свободен; човек, който не може да прави добро, не е свободен; човек, който не използва разумно условията, не е свободен.

Свободата е мярка за любовта. И когато обичаш, и когато те обичат, вие трябва да бъдете свободни.

Свободният човек се подчинява на природните закони. По отношение на природните закони той е ограничен. Това ограничение именно го прави свободен.

Какво трябва да прави слабият, за да се освободи от ръцете на силния? Той трябва да се обърне към Бога, да потърси помощта Му. Само по този начин слабият може да се освободи от силния.

Стреми се да се освободиш от закачките на живота, да работиш свободно на Божествената нива.

Да се подобри съдбата на човека това не значи да се освободи абсолютно от товара си, но да му се каже как да го носи и по кой път да върви.

Свободата има степени на прояви: свободен си физически, но не и духовно. Свободен си духовно, но нямаш Божествена светлина. Тази е причината, дето човек иска де се освободи от ограниченията. Обаче той трябва да разбира, докъде се простира физическата, духовната и Божествената свобода.

Желанието на човека, да се освободи от ограниченията, е на място, но той не знае как да се освободи.

Любовта дава свобода, простор на човека, да се прояви във всички посоки на живота.

Щом искаш да се освободиш, ти си в Божествения свят. Щом си ограничен, ти си във физическия свят.

Като имаш вяра, надежда и любов, ти ще придобиеш истината и ще се освободиш.

Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух-това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Аз искам вие да бъдете абсолютно свободни, т.е. свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. "

Из Словото на Учителя Петър Дънов “Добродетели”, библиотека “Светлина в Пътя”,книга 9, изд.1995 год.

[Силвия СД]

" Три канала има в гръбначния стълб. Два канала са отворени, през които хората дишат и от там вървят теченията. Горе, в големия мозък и в симпатичната нервна система са двата канала. Третия канал е канал на истината, който в съвременните хора е затворен. Всичкото зло е там. Ако този канал, който е по средата се отвори, въздухът свободно ще влиза в мозъка, от там ще минават и другите две течения, ще минават в предната част на челото и в горната част на главата. Най - важният канал е запушен и човек, макар и велик, в много отношения е безпомощен. Единият канал в жените е повече развит, а другият канал в мъжете е повече развит. Третият канал децата трябва да развиват. Новото, което постоянно се ражда, това са нашите деца. Всички възвишени мисли, които идват в нас, това са нашите деца. Те трябва да развият тия течения. Запушеният канал е каналът на истината. Когато се отвори този канал, ние ще бъдем свободни. Вие мислите, че е много лесна работа. Никак не е лесна.

.......

Вие може да ми цитирате какво нещо е истината, но за истината никой досега не е дал определение. Хората са определили какво нещо е фактът, но фактът не е истина. Хората определят вероятните работи като истина. Но вероятните работи са от съвсем друга категория, от съвсем друга област.

.......

Що е истина? Онова, което само се защитава... Единственото нещо, което само се защитава, е истината. Тя е огън пояждащ."

П. Дънов - Енциклопедичен речник - Истина

Този цитат го постнах за всички търсачи на Истината. Тя е във вас, мили приятели, не я търсете отвън!

[Таня]

Този цитат го постнах за всички търсачи на Истината. Тя е във вас, мили приятели, не я търсете отвън!

Права си Силве,

Когато човек осъзнае това, наистина става по- свободен и започва да работи за постигане на постоянна връзка с Истината, която ще му донесе и търсената Свобода.

"В човека има две нервни системи:симпатична нервна система, чрез която се проявява душата, и мозъчна нервна система, чрез която се проявявяа духът или умът на човека.Корените на човека се намират в симпатичната нервна система, а клоните са пръснати по цялото тяло.Когато човек страда, обича или се радва, това се отразява на симпатичната нервна система; когато мисли, това се отразява на мозъка, а оттам на лицето. Законът и Любовта",ООК, 1936,стр.190-191

Симпатичната нервна система е свързана с възвишения свят, а мозъчната - с физическия свят.Между тези два свята има отношение, затова те трябва да ес хармонизират. За да постигнеш това, пази се от отрицателните влияние. Не се поддавай на тях. "Съразмерност в природата", МОК,1939,стр.226

Мозъчната система, с главен орган мозъка, е геометрията в живота, а симпатичната нервна система е математиката. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Истината е път. Тази истина се възприема от свещеното сърце, а мозъкът отразява истината в много форми."Свързаност в природата", стр.223

Когато се усили деятелността на симпатичната нервна система, мозъчната енергия временно престава. Когато мозъчната система действа усилено, деятелността на симпатичната нервна система отслабва.Затова именно трябва да съществува координиране между силите на симпатичната и мозъчната системи. "Светото място" МОК 1939,стр.137

[Благост]

Блаженството в душата...Свободата да дишаш + служиш на Светлината

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Явор]

Ами аз доста съм си мислил над това понятие, понеже много хора твърдят че онова или другото е истината а двете в крайна сметка си противоречат, а истината според мен не може да е противоречива. После се сетих нещо за самата дума на немски език думата за "е" е "ист" (ist) на английски е "из" (is), а в самвият български език има остаряла форма "то|ест" (това е). Така стигнах до предположението, че истина е това което е. Както го описаха по-горе "обективна реалност". Въпроса е там, че всеки вижда различни неща, според това какво го засяга и къде се намира, тоест има своя си субективна истина(реалност). Собствената истина се явява парченце от общата. И като питаме някого за съвет това не значи че той знае повече от нас. Значи само че сме го попитали за неговото парченце. Ако схванем единността между две истини и извлечем общия принцип няма да се налага да помним и двете, а само заключението, което ще ни служи в двойно повече случаи. Това обаче много упорито не се прави и е създадено правило да се предоверяваме на хора като нас и да вярваме сляпо само на конкретни същества, което надявам се се сещате, че означава проява на йерархия - триене, липса на любов и куп други неприятни последствия.

Истината често се представя така все едно че нещата са едностранни, което си е чиста проба лъжа. Можете да боядисаме една топка половината синя, другата половина жълта и да питаме този, който е откъм синята страна за цвета й, той директно ще ни отговори, че топката е синя, от срещуположната страна човек би ни казал, че топката е жълта, ако попитаме някой, за който топката е точица в далечината, тя ще е зелена а ако загасите осветлението топка може и да няма или пък тя да няма цвят и на практика никой от наблюдателите няма да ни е излъгал. Ще се излъжем самите ние ако приемем само един вариант за верен без да се замислим защо и как ги има останалите.

Многото парченца истина се блъскат и влизат в конфликт, което ги прави да изглеждат нереални, малки и незначителни след сблъсъка с по-големи парченца. Често хората при сблъсъка с по-голямо парче истина скачат от едното на другото защото там ще се чувстват по-сигурни. Това прави например религията, дава една доста голяма бройка истини, за да предотврати по-нататъшни болезнени сблъсъци , обаче целта на човек, който иска да постиге липса на сблъсъци би следвало да е да съедини в съзнанието си всичките малки парченца истина и да ги подреди сам така, че да няма сблъсък помежду им, а те да му служат. Иначе казано - да живее само според всеобщите истини.

[Синева]

Може би, когато страха от сблъсъците и междуособиците и страховете като цяло намалеят в полза на Любовта, когато нищо друго няма значение освен Любовта, тогава се достига до Истината или по-точно вече е достигнато.

Да, разбира се, че това пак е част от истината, но няма никой, който да може напълно да обхване Цялото, а и този, който се е докоснал до Истината, вече е напълно задоволен и не изпитва нужда за повече. За него е вече без значение, защото той е преситен от мощта на това, до което се е докоснал.

[Синева]

По някой път, а дори и често, на човек му се случва да се "сблъска" с Истината подадена му под една или друга форма, във формата на случка или преживяване. Дълго време ума на човека упорито избягва търсенето на отговорите и поуките, които му предоставя живота /Бог/. Затова е нужно да има повече от един живот. Един е недостатъчен да обхване Истината.

А страданието е нужно, за да извади ума от заблудата, да го смали /гордостта му/, да го направи верен помощник на Душата - Божествената частичка у всеки един от нас. Тогава, Човекът ще бъде себе си, в истинската си същност.

Нека всеки един, сам извърви своя път!

[Донка]

[Cryptophore]

Аз мисля, че истина няма. Но има заблуда, че има истина. Но ще е глупост да се обърне въпроса на “Що е заблуда”. Така само ще се търси истината за заблудата и най-много да се попадне на заблудата за заблудата. Истината е красива жена, която винаги се оказва малко груб мъж. Но не мисля, че аз съм истината. Защото и мен като нея нямаше да ме има.

[Венцислав_]

Да питам аз: след като има заблуда, знанието, че има заблуда заблуда ли е?

[Багира]

Мно-о-ого питаш! Къде е началото на онзи край, с който свършва началото... За хората нещата са истински, докато те си мислят, че са истински. И ако си мислят, че нещо е заблуда, тя е съвсем истинска заблуда. Докато и вярват... А Истината е и отвъд хората и отвъд нещата.