Първи крачки в духовния Път

[Иво]

Първите ви крачки в духовния Път

Как ги направихте и какво ви подтикна?

Споделете своята история.

И за да не излезе, че само задавам въпроси без да споделям, ще започна първи.

Първия ми спомен е от приблизително пет-шест годишен, когато вуйчо ми, който по това време се занимаваше активно с различни видове йога, ми разказа една история. Историята беше за едно село в Индия, където вилнеел разбеснял слон. Никой не можел да го укроти и той направил много пакости в селото. От някъде дошъл обаче един светец. Той излъчвал такава любов и хармония, че слонът сам се успокоил. Незнайно защо тази изтория много ме впечетли. Следващото ми “пробуждане” беше на около 12 години, когато прочетох книга по йога. За ужас на родителите и роднините ми, веднага станах вегетарианец. Не беше голямо постижение за мен, просто разбиране кое е правилно и решение от раз. От тогава започнах да водя интензивен вътрешен живот, живот в търсене на “изгубения Граал”. Последваха 5-6 години, в които проучвах различни пътища, Школи, учения, системи. Започнах с гладолечение и разделно хранене, тренирах карате и кунг-фу, минах през курсове по астрология и будизъм. Докоснах се до суфизма, херметизма, Сант Мант, Хатха Йога, Крия Йога, езотерична психология, а малко по-късно и до розенкройцерството (по линия на Макс Хайндел) и антропософията. Малко по малко стигнах до Учителя Беинса Дуно и до хора, които изследват и прилагат неговото учение. Отначало бях учуден и разочарован от беседите на Учителя. Бях свикнал да чета истории за велики йогични постижения, за други светове и т.н. В първите беседи от Учителя, които ми попаднаха, четох за орачи, копачи и други “обикновенни неща” от живота. Малко по малко обаче започнах да разбирам (естествено не твърдя, че разбирам всичко) онзи дълбок смисъл вложен в лекциите и беседите. Учителя говори на толкова много нива, за толкова различни нива на съзнание и всеки може да намери нещо за себе си - и учена и философа и орача и мистика. Точно както е описано в Библията, че е правил Учителя Христос. Такава дълбочина и широчина представена под толкова мека, уж достъпна, но в същото време закодирана форма. И толкова много информация, методи, правила, молитви, музика.... И досега се учудвам. Какъв е бил този дух, този ум, това велико сърце, което да изнесе това велико учение и да даде такъв грандиозен пример с личния си живот!

Сега се опитвам да гледам широко на нещата. Не твърдя, че моят път е най-правилен. Нека всеки да намери сам за себе си правилния път / учение / Школа / подход / практика. Затова и досега не съм спрял да проучвам, практикувам, чета, питам различни хора за тяхното мнение и опит. Можем да научим много един от друг. Важното е работа, постоянна работа! Всеки ден да правим по една малка крачка!

А какви бяха вашите първи крачки?

[Guest Зара_]

Когато видях,че няма нито един отговор на тази тема,искрено се изненадах. После,след като се замислих,реших че главната причина е следната:

Не при всеки знаците и повратните моменти са толкова ясни,категорични, открояващи се като при тебе,Иво.Понякога Пътят,по който вървим,е незабележим,детайлите не са ясни,и час след време човек ,обръщайки се назад,може да види извървяното и да го оцени като крачка напред.

При мен стана постепенно. От много малка имам интуитивното знание,че реалността не е всичко и винаги съм знаела,че истинското знание идва отвътре, от същността на човек /обяснявам си го с ретроградния ми Юпитер в Риби,в 12 дом /. Като прибавим и няколко спомена от далечното минало, които околните приписаха на детското ми въображение,но не можаха да ме убедят,че са измислица,защото си ги спомням ясно и просто ЗНАМ какво са. После,с годините,стремежът да открия това,което Е, не спираше да ме подтиква да анализирам, опознавам, променям себе си. Или иначе казано,моят Път тръгна отвътре,от чистка в мен Чистката продължава,разбира се,няма начин. А с астрологията се запознах сравнително късно и някак не започнах да се занимавам с нея сериозно, но когато се задълбочих,разбрах,че тя е един невероятен начин да се опозная още по-добре. В интерес на истината,започнах да "консултирам" мои приятели,познати на един доста по-късен етап. И сега много внимавам в консултирането,защото не искам хората да приемат буквално казаното/както често се случва/.

Сега с астрология не се занимавам достатъчно активно, но най-интересното е,че благодарение на нея се разви още повече интуицията ми и често няма нужда да поглеждам нечия карта,за да получа представа за човека срещу мен. Просто интуитивно го усещам и дори понякога,без да знам кармично натоварените му точки,в мен се оформя усещане за главните му насоки в живота.

Естествено,още съм в началото,но не смятам да спирам.

А,един любопитен факт,свързан с чуждите влияния в живота ми: в моменти на колебания и обезверяване т.нар.съдба ми изпраща хора с невероятни проблеми и най-често-с желание и дори опити за самоубийство. По някакво странно стечение на обстоятелствата това са хора или със Слънце в Рак, или с асцендент Рак и много силно влияние на Рак. Благодарение на тяхната поява успявам да осъзная някои неща и най-вече-да изпитам собствената си вяра и собствената си непоколебимост /"Господи,не можеш да ме заблудиш"! /

[Венцислав_]

Аз не мисля, че затова точно няма отговори в темата.

От друга пък страна, първите крачки в духовния път са правени доста преди каквато и да е възможност за спомени.

Освен това пък ( отново ), искам да споделя следното: Много уважавам Петър Дънов и го ценя не по-малко от вас ( може би ), но УЧИТЕЛЯТ за мен е един и той е Иисус, наречен Христос! Мир и Любов да ви се умножат!!!

[Guest Зара_]

Знаеш ли какво,Венци,

ще е хубаво още някоя и друга годинка да участваме в този форум, и тогава ще можем отчетливо да проследим кой как се е развил Много интересно ще бъде

А по отношение на първите крачки-ясно че не ги правим сега,но все пак,поради липсата на достатъчно осъзнати спомени от миналото, така или иначе правим първи крачки за настоящия си живот и уроци.

Според теб каква е причината да няма повече отговори в темата?

[Венцислав_]

Да го кажа по този начин: това са едни от наистина най-личните моменти в живота и не всеки е готов да ги сподели. Нещо такова. Това си е моето мнение.

А иначе мисля, че при достигане на високо духовно ниво би отпаднало участието в подобни форуми - относно следенето на развитието. Колко точно високо - незнам. Мир и Любов!!!

[Guest Зара_]

Да,склонна съм да се съглася с теб, но все пак изключваш ли възможността някой от по-развитите духовно да пишат тук и по този начин да предават знания и опит. Вече от собственото ни развитие зависи на кого точно ще повярваме

Освен това съм дълбоко убедена /което нищо не значи за други,разбира се/, че колкото по-напред е човек,толкова по-малко значение има личното. Иначе Беинса Дуно например нямаше да си направи труда да разкаже на света как и кога е получил посвещение,защото това уж е лично, ама не съвсем. Това е посвещение в не-личното, вечното, пред което личното,като нещо преходно, се разпада. Вярно, всички имаме разлики, но в основата си същността ни е една, и точно нейното проявление у него и у всички нас е най-важно за развития духовно.

С това,че съм споделила моите първи стъпки, не искам да се приравнявам с Великите учители,разбира се. Нито,предполагам,Иво. Но те са съществата, които ми дават ясен пример за последователност, непоколебимост и любов.

[Иво]

По принцип доста се колебаех преди да публикувам темата, тъй като смятам, че това е моя съкровенна опитност. Понякога даже си мисля дали пък да не спра (или да намаля до абсолютния минимум) да пиша във форумите. В един момент излиза сякъш сам си говоря, сякъш го прави едва ли не за да видя мислите си написани. За кога ли има значение. В следващия момент си казвам: ами какво щеше да стане ако когато аз тръгвах в Пътя съществуваше един такъв форум? Колко лутания, страдания, безсънни нощи щях да си спестя.... колко душевни и морални терзания. Само да имаш някой, който ей толкова да ме подкрепи и да ми каже, че не греша, че правилно усещам, че има такъв Път. Когато например станах вегетарианец няколко дена плаках и спорех с баща ми... А сега той доста е намалил невегетарианската храна, даже имаше период през който беше отказал месото напълно. Ами ако тогава видех 30 човека споделили своя опит? Ами ако когато търсех Школата, имаше поне един човек, който да ми сподели как е намерил своя Път, колко радост и подкрепа щях да чувствам? Е ... добре че намерих. Но сега с модерните комуникации е много по-лесно за теб читательо. Но както и да е, може би това вълнува само мен. Така или иначе първите ми крачки бяха изпълнени с много смесени чувства. Почти нищо логически не потвърждаваше виждането ми, но имаше едно вътрешно чувство, което светеше в сърцето ми. Аз се хванах за него и го превърнах в голям пламтящ огън, в пожар. От него се топля даже и сега, когато съм тъжен и сълзите понякога са на очите ми. Той осветява тъмните нощи на моите мисли. Той ми е най-добър приятел и най-верен съветник. Той е който ме води и ме утешава. Той е заради, когото понякога като се събудя сутрин при изгрев си казвам “Господи благодаря Ти!”. Колко красива е природата само при изгрев. Може ли зад всичката тази красота и хармония да не стои една разумна ръка, която да се грижи за всичко? Така си казвах докато правех моите първи крачки и четях. Четях и понякога плачех. Понякога от радост, а понякога от мъка по нещо уж отдавано отминало, но в същото време вечно зовящо ме. Та такива ти ми работи приятели. Ако ти, който четеш тези редове, те не означават нищо за теб - всичко е ок. Може би си казваш – още един, който си вярва. Но ако има поне един човек, който когато чете тези редове, сърцето му трепва и в него се събужда едно неописуемо вдъхновение за работа, то аз съм изпълнил задачата си.

"Животът на ученика след пробуждане на неговото съзнание е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него обаче се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг, веднага ще го върнат назад."

"Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина на онзи процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие - там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателят на всичко. Ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: "Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко и освен Тебе няма други Бог!" И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: "Ти искаш да Ме познаеш и опиташ? Приготви се тогава за работа! Настана първият ден на твоя живот. Твоята земя е неустроена и пуста, тъмнина е върху бездната. Отдели тъмнината от светлината и пристъпи да устроиш своята земя. Изречи: "Да бъде виделина!"

И ако ученикът е от избраните ученици, той ще произнесе "Да бъде виделина!" - и в него ще настане виделина.

"Да бъде виделина!" - това е великият стремеж в душата на ученика да учи.

И тогава ще се заредят в битието на ученика великите дни на творението, и той ще започне да строи своята вселена под вещото ръководство на своя Учител.

"Да бъде виделина!""

(из "Учителят Говори", съставител Георги Радев)

[Guest Зара_]

Мисля,че има твърде малко написано за това какъв е самият път на човека,решил да се развива духовно. Обикновено се описва крайният резултат, сравнително често се дават ориентири, но има нещо,което се пропуска-как се чувства и какво преживява ученикът /така ще го нарека/, когато е в началото на своя Път. Тъй като липсва такава информация, не рядко си мислим,че се побъркваме, че се изгубваме и какво ли още не.

Сравнително скоро след като напълно съзнателно започнах промяна в себе си, установих някои плашещи за мен неща, например това,че настроението ми рязко се променяше безпричинно през няколко минути-от пълна скръб,едва ли не депресия,до неудържима жизнерадост и оптимизъм. За първи път започнах да усещам някакво невидимо присъствие в стаята в определени моменти, много натрапчиво и плашещо; слухът ми стана невероятно чувствителен,като често сякаш в ушите ми зазвучаваха някакви мелодии,но много неясни,идващи сякаш отвътре. Питах се "Коя съм аз?Какво правя?Полудявам ли?"; неведнъж решавах,че този път не е за мен и трябва да се върна.... Връщах ли се, сякаш нещо започваше да ме бута да продължа,защото разбирах,че всъщност и връщането е много трудно и съм на кръстопът. Човек може да преживее невероятни неща, които плашат, но в същото време са стимул за по-бързо излизане от това неясно състояние. Но едно от най-важните неща е да не прекалява и да освобождава натрупалото се нервно напрежение /а него със сигурност го има,защото става кардинално пренастройване/, най-добре с някаква градивна дейност, например изработването на нещо полезно, ръчният труд, физическата активност... Да си тръгнал по Пътя не значи да забодеш поглед в една посока, защото шансът да не видиш къде е той, е голям. Нито означава да се изолираме от света, нито да четем в несвяст езотерична литература. Нищо от прочетеното няма да се превърне в истински важно и полезно,ако сами не го преживеем.

[Guest Християнин]

Я виж ти , ама вие сте може ли да пишете и човешки !??

Иво, поставената тема е : "Първи крачки в духовния път " . Ще вдигна малко булото на наистина твърде личните преживявяния , макар, че бих искал никога да не си спомням вече за тях . Форумци по написаното ще прицените защо съм анонимен.

Когато се наложи да тръгна по духовния път , просто нямах избор. Освен обективноста на обстоятелствата , ме повлече и неистовата жажда на душата ми . Сега от дистанцията на времето мога да кажа, че едни "зли сили " са целяли точно това . Следвайки порива на душата си , да нямам възможност да се огледам в подробности какво става в същност . Не ми дадоха изобщо възможност да се предпазя от хитроскроените заблуди . И така преди повече от 10 години започнах по стечение на обстоятелствата да се занимавам с Духовното. Почнах да получавам видиния след видения . Беше истински кошмар . Едно ти казват небесните сили , а "тук" доло на земята като се събудя "утвърдени ясновидци " ми говореха друго и ме заставяха по силата на моята неопитност да трупам отвратителна карма. В следствие на малкото прочетени книжки и Библията успах да достигна до извода , че истинският Учител и приятел на човек това е Ангела-Пазител , чрез когото Бог праща видинията . Наложи се да правя драстично обръщане на целите жизнени устои, слушайки единствено "Гласа на безмълвието" , който беше много ясен и категоричен . Даде ми достатъчно много подвърждения от реалния земен живот , че не ме лъже . Естественно повярвах Му . И добре направих . Последвалите събития не могат да се обеснят човешки думи . Просто нямаше време за сълзи, съмнения , колебания , разсъждения и други такива човешки "лиготии" . Просто трябваше да действам на "прима-виста" иначе отмъщението на "Сатаната" щеше да бъде ужасяващо . Не преувиличавам ни най-малко , точно обратното . Последваха серии от заплахи към мене и семейството ми за убийства за това , че съм станал християнин и вегитариянец и си търся човешкото право на независим живот . След като този "човек" сложил над вратата си табела ( ЕТ "Нов Завет " ) вече не успяваше да продължава да ме "изцежда" енергийно , застави чрез магийте си моите близки и роднини с невероятен рекет те да ми посягат на живота . Защото ако останех жив и проговорих какво знам от Бога във виденията си , за него и "четата " му няма да има живот . И така до ден днешен . Между другото мой скъпи ...Ивчо, пред дома ми са се събирали какви ли не шамани да пробват що за Учение изповядвам ( ми това на Беинса Дуно , пък той го научил от Христос ) . С годините ме пробваха с какво ли не . Стигна се да върхът на цинизма мюсюлмански шамани и гурута да ми казват право в очите следното : " ...този ..ела при нас , тук тези хора (комунистите и заблудените християни ) не уважават живота . Ела при нас ние ще те уважаваме , ще ти плащаме толкова и толкова само да поставиш диагноза , на ръце ще те носим ..." А гадовете стояха от страни и ме се присмиваха в моята безпомощност защо децата ми нямаха какво да ядат и какво да обличат . А сега тези проклетници ... "ни лук яли- ни лук мирисали" . Бития -бит ... .

Така , че скъпи ми ..Ивчо - отивай да цивриш някъде другаде и не ме учи мене християнина изпитал на гърба си най-свирепата част на магическото изкуство от планетата , кое е истина и кое не е . Нарязаха Душата на съпругата ми на парчета , кърпил съм я къс по къс часове наред с ей тези две ръце и само с вярата в Бога , че мога да го направя и ... го направих . На следващата година Бог - Иисус Христос кърпеше мене след 5 ( пет ) дни в гроба . И защо го направи ... да слушав ревльовци които на себе си не могат да помогнат пък тръгнали да претендират , че те са най - правите .

Слушай моето момче мога да изпиша томове като седна зад клавиетурата и то без да отворя нито една книга . Само от преживяното и от виденията които Бог ми праща по милост заради вярата ми . Има го да знаеш , това не е просто термин , а Живо Същество оттатък Млечния път . Религията не е Психотроника за играчка на политици , а нещо много, много свято в дъното на Душата на ... "Всичко що носи дихание в ноздрите си " .

Християнин

[Симеон]

Пентаграмът, това е пътят на ученика. Това е пътят, който човек извършва за постигане на съвършенство."

Боян Боев

За всички, които искат да научат нещо повече за пътя на ученика предлагам един линк към книгата на Боян Боев (по Учителя)- "Пентаграмът".

[Guest Катерина]

Здравейте!

Позволете ми да погледна въпроса от малко по-различен ъгъл.

Вярно е, че всеки върви индивидуално по пътя си. Както и че преди време нямаше толкова информация. Но вярвам, че когато човек е готов за някаква стъпка, среща подходящите хора, които да му дадат нужното, за да върви напред.

Сега имам малко дете и това, което ме интересува е доколко ние като родители можем да помогнем на децата си в техния път.

От една страна, детето също е самостоятелно същество със свой собствен път и може би за него няма да са важни нещата, които са важни за мен. От друга страна, след като се е родило в нашето семейство, се предполага, че точно ние сме хората, които да му създадат най-добри условия за развитие, съгласно кармата, с която трябва да се справи и уроците, които трябва да научи. От трета, съдейки по моя личен опит, много по-малко съм се вслушвала в това, което говорят родителите ми, по-интересно ми е било казаното от странични хора. И така стигам до ситуация, в която искам да споделя с дъщеря си това, до което съм достигнала, а не съм сигурна дали то ще бъде правилното за нея (т.е. дали има смисъл) и дали ще иска да ме чуе.

Моля ви, пишете какво мислите и какъв е личния ви опит.

Благодаря ви.

Катерина

[Guest Гост на сайта]

Здравей Катерина !

Поставяш много хубави въпроси , поне според мене. Ще бъде много погрешно ако всеки един от нас започне да отстоява личното си мнение и забрави за принципната позизиция по въпросите които поставяш. Явно много си мислила, защото ги поставяш много на място . За това ще се опитам да ти отговоря по принцип .

За наше съжаление поколението ни е преходно и затова все още няма избистрени критерии как да си възпитаваме децата в новите условия. Лично за себе си съм си извел следните принципни положения....

Уча децата си на Божиите закони всеки ден по-малко с нарастваща трудност според това как порастват и се сблъскват в ежедневието с проблемите по пътя си . Това предполага , че и ние родителите трябва да се развиваме и растем в познанието си за Бога. Иначе ще дойде един момент в който ще ни кажат ,че сме с остарели разбирания. С други думи възпитанието на децата върви винаги след самовъзпитанието на родителите . Ако ние се самообразоваме непрекъснато , винаги ще сме "едни гърди" пред децата си и така ще запазим уважението им . Ако ние се справим с кармата си , ще можем да научим и децата си да се преборят с кармата си , тъй като вече ще сме изучили законите по които се движи тя ( кармата ) . Мисля , че затова нашият личен опит е доста горчив . Нашите родители ( по-принцип говоря) които са живели в предишния строй нямаха право да ни учат на Божиите закони ,защото това беше буржоазна отживелица. Но всяко едно общество се развива , колкото и да не им се иска на ръководителите му . Според мене това беше причината за събитията през 1989г. .. Ние - децата на нашите родители надрастнахме техните заблуди , повишихме образованието си като цяло и това доведе до последвалите събития . Те не можеха повече да ни заблуждават в заблудите си и да ни управляват само защото са остарели и чрез диктаторския мотив "Така трябва щото съм по-стар !!! ". И така кармата им се активира при достигане на критичната точка . Младите- ние не искахме повече да ни заблуждават , старите - не даваха "кокала" и .... всички знаем последствията . Просто емблематичен случай за" Учението за причинно-следственната връзка" .

Така, че според мене разковничето е в самообразованието на родителите и то непрекъснато .

[Венцислав_]

Да, споделям! Освен това няма опция като " дали ще иска да ме чуе ", този въпрос е решен от детето ти още преди да ти стане такова ( физически ).

Християнин, имам въпрос към теб - нещо като задача. Можеш ли да ми покажеш мястото на агресията в общохристиянските ценности? МИР и ЛЮБОВ!!!

[Guest Катерина]

Благодаря ви за мненията!

Гост, напълно си давам сметка, че за да науча детето си на нещо, първо аз трябва да се променя и да повярвам в това нещо, а не да го уча на едно, а с поведението си да му показвам друго. В този смисъл скоро писах, че детето ми ме заставя и аз да се променям (което не е зле ). Имам си обаче едно съмнение - че когато дойде пубертета, каквото и да сме правили като родители, ще гледа на нас като на "онези, старите, с остарелите разбирания". И то не за друго, а защото тогава децата имат огромен стремеж към самостоятелност. Вероятно трябва да му покажем, че уважаваме желанието му за свобода.

В една от книгите си Дийпак Чопра беше писал, че от 4-годишна възраст е учил сина си да медитира. Но не зная дали всяко дете ще бъде склонно да приеме медитацията, особено ако е по-темпераментно. Е, предполагам, че като му дойде времето, интуицията ще ми подскаже подходящите начини и средства за "духовно възпитание".

Поздрави на всички, благодаря ви.

[Guest Християнин]

Здравей Венцислав, ))

Много предизвикателен и провокативен въпрос ми поставяш . Не случайно съм анонимен. Защото като анонимен мога да отговоря на такива въпросчета без да "инкасирам" печалба и някой да си помисли , че търся славата ...)) .С други думи интерисуват ме само изказаните идеи и реализацията им ... Браво !!! Мислител !!! Ама не си го мислил сам - помогнали са ти , нали ???

По въпроса който поставяш :

Това не е точно агресия в истинското й значение . Някъде тук някой , по някаква тема ( вече не помня ) беше писал за анализа и синтеза в езотеричната наука . В книжките от всякакъв вид който се сетиш пише само за анализи, анализи и пак анализи. Всички го търсят този синтез , но малцина го намират и като го намерят мисля , че е разумно да го пазят от ... "вълци " . Няма да го вземеш буквално, нали ? С други думи - желаещи отново да "анализират" като разрушават цикъла на и без това трудния синтез с действията си . Все едно дали осъзнават постъпките си . Това сега не е въпроса . При тази ситуация мисля , че агресията е позитивна , целяща да съхрани събраното с кървави сълзи. Според мене синтеза се дава по трансцедентен път . Ако се замислиш по въпроса за посвещението има 2 (два ) вида посвещения : 1. По чин Ааронов , според мойсеевия закон и ... 2. По чин Мелхиседиков , според закона на любовта . Ти какво мислиш синтеза по кой закон е , а ???

Тук от известно време пишеш "Мир и Любов" за финал , Та ако си достигнал до Христовия Мир, дали ще позволиш на някой с нечисти ръце , неумити във водата на покайното кръщене да пипа във светая светих на ...синтеза . Ти ако си баща, който обича детето си ще го напляскаш ли като направи беля или ще му кажеш " Още можеш татковата " ??? Нали Любовта вклучва и това - наказание за изправяне на неправилните неща ? Тук въпроса опира в това - Кой има право на това ??? ..... Ми ...не знам !!! Във всеки случай няма да е неофита, нали !!! ???

Надявам се да съм ти отговорил ? Сигурен съм , че отговора ми поражда въпроси , но си ги запази за себе си , за сега ако може .

Християнин

[Венцислав_]

Аз мисля, че нито предизвиквам, нито провокирам.

Освен това понастоящем нямам никакви въпроси към теб, но ми е чудно от каква полза са форумите след като трябва да оставяме въпросите си за нас самите. Ние не търсим учители а мнения тук. Ето едно мое - говорим за анализи и синтези - те са, или би трябвало да бъдат личностни. Кога може обаче да си сигурен, че се доближаваш до нещо? Със сигурност - промяната си е промяна и ти изменяш възприятията си, една от целите ни. С тяхното изменение доста въпроси се обезсмислят, а идват нови, далечни за сегашния човек. Тези, които ти задаваш тук, мисля, че са от първите... За синтеза - той трябва да е троичен: воля, мъдрост, действие - а те - Божии. Става чрез себепознание, да, но то те доближава до Духа, сиреч - Бог. А това какво е освен съвършенство? Замислете за съвършенството, защото това е към което се стремим, а то лесно се определя дали го постигаш, или не. Въпреки, че е абстракция... Засега... Ако си стигнал до Христовата любов, определено тя е пътя, но ако не си стигнал - човешката е пътя към Христовата...

Мир и Любов на всички!!!

[Пришелец]

Здравейте!

Външната причина и повода за насочването към духовното може да бъде много различна при различните хора.

(даже разбрах преди време за една дама, която се насочила към Учението на Учителя, след като си купила слънчогледови семки във фунийка от страница на беседа

но също така има някои основни изисквания за духовния път -

смирение, пречистване, хармонизиране на ума и сърцето и развитие на волята.

Учителя също е давал методи, които може да се практикуват и от деца.

И когато поне един от родителите има духовни стремежи това може да е ценно и за детето.

[Благост]

ще е хубаво още някоя и друга годинка да участваме в този форум, и тогава ще можем отчетливо да проследим кой как се е развил  Много интересно ще бъде 

А по отношение на първите крачки-ясно че не ги правим сега,но все пак,поради липсата на достатъчно осъзнати спомени от миналото, така или иначе правим първи крачки за настоящия си живот и уроци.

Според теб каква е причината да няма повече отговори в темата? 

Здравейте приятели и ти Зара! Много ми хареса това което си написала за след някоя и друга годинка ...пилците се броят наесен...ще се срещнем след 1-7 - 10 години.... ще го бъде както е рекъл Бог! Амин

А иначе за отговорите по темата/темите...че за коя по напред...и кой как с компютрите и средствата...значи по този повод пожелавам на всички нас да имаме все по - добри условия за работа в мрежата....

Любов + Светлина + Мир +Радост

[Алекс]

Здравейте,

Ето една тема за откровения. Като се замисля, изобщо не съм сигурна тръгнала ли съм по този път и изобщо ми е трудно да дам дефиниция за това "как се живее духовно". Иначе винаги съм имала интерес към езотериката, духовните учения..Спомням си, че като бях на 10-11 години излезнаха книгите на Лияна Антонова (дано не бъркам фамилията, отдавна са на някой по-отдалечен рафт в библиотеката). Мисля, че бяха едни от първите, в които се говореше за Агарта, Шамбала, прераждане, астралния свят. Прочетох ги и не просто ми харесвасаха, а сякаш просто си четях нещо много обикновено и познато и се зарадвах, че някой го е написал. Вече не си спомням, може би по детски съм ги възприела без капчица съмнение..Но нищо от написаното не ме учуди особено.

А в Дънов не се "влюбих" веднага. Спомням си, че първата книга, която ми попадна не ме вдъхнови особено, може би нещо ми се видя трудно за прилагане. Бях на 14-15 години, там някъде. После съм плакала сигурно десетки пъти върху книгите му. Отново от радост, че чета нещо толкова познато и близко.

С течение на годините си изградих собствени принципи и вярвания, които може да се каже са в духа на учението му. Но ги наруших - всичките до един. И то с разрушителна и саморазрушителна страст. Може би всеки е имал такива моменти? Или пък не.. Не съм престанала да вярвам в тях, а просто предизвиквах съдбата, нарушавайки ги.

P.S. Препоръчайте ми някоя книга за вдъхновение, като влезна в книжарницата вече се обърквам.

[Венцислав_]

Искам да кажа неща специално на Алекс, но не знам какво...

Ние сме с теб! И като теб! Зелените големи букви долу са за теб!!!

[Ннберчев]

Много е интересно как някой от тук изказалите се ще определи до къде е стигнал в развитието си след години. Може би по това, че е придобил ясновидство или е станал способен да лекува, или да върви по вода? Не са редки случаите, когато въобразяващият си, че е победител, в действителност е на дъното на бездната, а смятаният за изгубил е на прага на безсмъртието. Какви са качествата на напредналия по духовната пътека , как изглежда той, как се държи, как говори и т.н.? Отговорът се съдържа в Бхагавад гита, но сигурно има и оригинални мнения.

[Благост]

Любов + Светлина + Мир +Радост

"Светило на тялото" Беседа, държана на 11 май 1919 година.

Сегашните хора, макар че имат толкова малко мозък – 16 сантиметра на широчина и 21 сантиметра на дължина, не са го обработили, както трябва. Земята на човека не е обработена. У българите, например, е обработено отпред на мозъка едно пространство само от 6–7 сантиметра и те мислят, че са носители на велика култура. Питам ви: какво може да построиш на такова малко пространство, от 6 сантиметра височина и 12 сантиметра широчина? Следователно, всички ние живеем в закона на илюзиите, мислим, че всичко знаем. Казвате: „На нас не ни трябва никаква философия“.

Не, има една философия, философията на твоето око, на твоята душа и нея трябва всички да знаете.

В какво се състои разбирането на този закон? Когато човек проектира една мисъл по Божествен начин, тя вече твори у него. Възприеми една Божествена мисъл, без каквато и да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш. Като казвам, че ще придобиеш всичко, което желаеш, разбирам това, което се променя, но не се изменя. Тогава ще живееш в една непреривна връзка на Любовта.

..............В нашето яйце, обаче, не трябва да има никакви нечистотии, никакъв компромис, за да имате светло бъдеще.

Поне за една година дръжте в себе си следната мисъл:

„Искам окото ми да бъде светло, чисто, за да бъде такова и цялото ми тяло“.

При такова положение вие бихте спечелили много повече, отколкото ако бяхте слушали всички проповедници в света. Онзи слънчев лъч, който идва отгоре, произвежда много по-добър резултат от всичките печки в света. Такъв е Божествения закон.

Спрете сега ума, мисълта, волята и сърцето си върху това око и запитайте се всеки един в себе си, кой ден от замътването сте. Ако са се изминали 10 дни от замътването, ще кажеш: „Мамо, още не е време“. На 15-тия ден майката започва да кудкудяка, но ти ще кажеш: „Мамо, още не е време“. Като дойде 21-ият ден, ще кажеш: „Мамо, време е вече“.

Така и аз ви казвам: клок, клок, но в това отношение съм профан и не зная, в кой ден на замътването си е всеки от вас.

Това ще познаете по вашите пориви, желания и мисли.

Ако от днес всички проповедници, свещеници, учители, съдии в цяла България, пък и в цяла Европа, започнат да мислят за това око, щяхте да видите, какъв добър резултат щеше да има.

Ако българите направят първи този опит, ще видят, как в една година ще има подобрение и в умствено, и в душевно отношение.

Мислете за окото, за което Христос е говорил, защото то е във всички и във вас ще се породи Божествена мисъл, обич и добрина.

Когато намерите това око, ще бъдете всички безсмъртни: то съживява.

Това е искал да каже Христос.

Всеки, който иска да бъде безсмъртен, да намери своето око.

Тази е мисълта, която Христос е вложил в този стих."

Любов + Светлина + Мир + Радост

[Латина]

Поздравявам Иво, че е отворил тази тема и че е достатъчно смел да говори честно и открито по нея. Каквото и да става, човек не бива да се озлобява. Добрият човек е благ. Думите му не нараняват, а лекуват. Нека да се освободим от злото не само край нас, но и в нас. Чувството за справедливост може ли да оправдае липсата на Любов? Не! "Любовта не дири сметка за зло". Страданията, които изпитваме, може да са заслужени, може да плащаме дългове, може да са изпитания, може да са "тренировки", чрез които изграждаме нужни за благото на Цялото качества, за по-нататъшното ни служене и развитие. Конкретно по темата: началото е било в най-ранното ми детство. Случи се да сънувам катастрофата на баща си, да се събудя и да кажа на майка си: "Нещо страшно стана с татко". Въпреки тогавашното атеистично възпитание знаех, че има Бог, че приказките за добрите феи и магьосниците не са просто измислици, че правилните отговори за това как да постъпваме са записани в сърцето на човек още от създаването му, че е възможно да получа отговора на много въпроси, само ако успея да се успокоя и да почувствам, че се сливам с всичко. Случи се така, че греших много, понякога с добри мотиви. Когато след време човек осъзнае това, трудно е да си прости, защото не може да промени миналото. Това е голяма спирачка в развитието. Ние не бива да осъждаме дори себе си. Щом чувствам Божията любов и подкрепа зная, че вината е свалена от мене и мога да приема всяко добро нещо в живота си. Много ми върви, когато сама си направя подарък или например се почерпя. Насърчават ме да се обичам, защото дълго време бях антиегоист. Ако съм била против себе си, била съм срещу Бог, понеже Той ме обича и държи на мене. Случвало ли ви се е да простите нещо на някой друг с леко сърце, а на себе си да не можете да го простите?

Налага се да приключвам засега. Благословение е човек да има приятели и учители по Пътя.

[Мозата]

Иво,получаваш всички мои адмирации за тази тема.

Аз лично не съм в състояние да напиша от край до край от къде започна всичко ТОВА при мен.Със сигурност обаче мога да кажа с ръка на сърцето си,4е ВИНАГИ съм се чувствала различна.Под различна не мога да обясня какво точно имам в предвид.Но все пак ше направя някакъв жалък опит да опиша какво точно имам в предвид.

От както се помня чета по много и от вси4ко.Винаги са ми били чужди чувства като злоба,завист подобни гнусотии.Не ме разбирай погрешно.В никакъв случай не искам да се изкарвам светица.Просто винаги съм се чудила защо хората завиждат на някого за нещо,вместо да вземат и да разберат какво имат те самите вътре в себе си.От личен опт знам,4е себеопознаването е нещо много сложно,става бавно и човек трябда да вярва в доброто и собствените си сили за да го направи.

Много хора през годините(а и сега) ми казват,4е се чувстват спокойно в мое присъствие,като има6 в предвид,че аз не правя ни6то особено.Просто седя и изслушвам техните безкрайни разкази.Обикновенно става така,че аз не говоря за себе си(а и не обичам да го правя),а те си изплакват и май4иното мляко.И в един момен,от никаде,аз казвам "РЕЦЕПТАТА" за решаване на поне конкретния проблем.В началото,моите приказки,аз ги отдавах на личния си житейски опит.След време обаче си дадох сметка,че ми помага не само той.Аз съм твърде млада,за да мога да се похваля с 4ак такова голямо количество житейски опит.И започнах да си задавам ВЪПРОСИТЕ.Друдото,което разбрах е,4е не мога добезкрай да поемам цялата тази,в пове4ето слу4аи негативна енергия.Разбрах,по интуитивен път,4е съм проводник на полужителна енергия.

Има и други не6та.И за това започнах да се интересувам от езотерика.Много не6та намерих в това свое търсене.Но въпроса,който наистина ме вълнува е как да се пре4иствам от негатива и да се зарейдам с позитив??Не мога да продължавам да попивам до безкрай...............................

Моля,помогни ми.Знам,4е си вещт в тази насока

[Пришелец]

Трябва да има балнс между даване и възприемане (ако има само даване или само вземане, някои неща може да се объркат.)

МОлитвата е начин за чистене и за възприемане на Божествена енергия. Също работата със думи и вибрации, носещи положителна енергия.

(наричат се мантри или формули)

"И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и осъвършенствуват. Сега, понеже всички ще направим

крачка напред, аз ви давам думата “АУМ”, която можете често да произнасяте. Скърбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте, произнесете тази дума няколко пъти… Има свещени думи, каквато е и думата “АУМ”, които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви."

“Козативни сили”ООК, изд. Соф. 1930 г., стр. 70-71