Ценни за бъдещето идеи и практики,

[Креми (късметче)]

Формулировката е в суров вид .

Идеята е да обединим най-качествените страни на много полезни идеи и практики в България, като първо съберем цялата информация за такива на едно място, а после...нещата ще се развиват в движение.

Например - в София и Стара Загора действат детски заведения по Монтесори - кой какво знае?впечатления? участие?мнения?

- режисьорът Дейвид Линч беше в София тази есен и основа Махариши-училище с медитация

- идеята за индиговите деца - може ли да се приложи в бълг. детски заведения или да се направи отделен такъв център, може и виртуален (свързвам със следващата точка)

- в Благоевград е основано виртуално училище (в-к "България плюс "22.12.07 - 04.01.08) {www.pmg-blg.com}

Целта е работа за издигане на възпитанието, образованието и осъществяването на следващите поколения в синхрон с духовните изисквания на новото време.

Успех на старта!

Редактирано Декември 23, 2007 от късметче

[Слънчева]

Мога да помогна малко с мнение за Монтесори терапията-да, тя помага, особено на деца с увреждания, стига да е по-дълго прилагана.

А за децата индиго, мога да помогна доста. Има една прекрасна книга на Каролина Хехенкамп - Децата на новата ера.

Там много точно са описани цветовете на новите деца.

Но мисля, че първо трябва да се работи в център, а след това и да се приложи в училище.

Много хубава тема късметче

Редактирано Декември 23, 2007 от xameleona

[Диана Илиева]

И аз мисля, че темата е важна, актуална, съществена. Имаше една подобна тема тук за образованието (ако късметче иска да погледне, какво сме писали преди).

Аз от доста години вече не работя в сферата на образованието, а и преди преподавах на студенти.

Според мен тези инициативи е добре да започват още от началното образование, а защо не и в детските градини. Хубаво е младите хора от самото начало да израстват с тези нестандартни (засега) практики, които вярвам ще имат огромно благотворно влияние върху тях. Разбира се, и досега всяко следващо поколение не приличаше на предишните, но в момента новите деца са наистина съвсем нови, различни; виждам го и по моите деца. Има спешна нужда от промяна изобщо в отглеждането им - като започнем от храненето, минем през възпитанието и стигнем до образованието. Страшно е, че се опитваме да ги напъхаме в стария калъп. Просто ги осакатяваме.

А има ли запознати с действащото законодателство за образованието в България? Какво би могло и какво не би могло да се въведе? Да се очакват ли обичайните бюрократични спънки особено в държавните училища? А как стои въпросът при частните училища? С удоволствие бих се включила в инициатива за създаване на съвсем нов тип училище.

[Guest Мона]

Позволявам си нетактичността да възразя срещу темата.

Нека някой да ми обясни стилистично понятията и смисъла и целта от нея. Къде е полезността или общото говорене се превърнa в компенсаторна цел на нереализирана воля за власт?!

Съзирам безмислие.

Mea culpa.

Редактирано Декември 23, 2007 от Мона

[Силвия СД]

"Оставете децата да дойдат сами при Мене!" - цитирам по памет.

[Креми (късметче)]

Позволявам си нетактичността да възразя срещу темата.

Нека някой да ми обясни стилистично понятията и смисъла и целта от нея. Къде е полезността или общото говорене се превърнa в компенсаторна цел на нереализирана воля за власт?!

Съзирам безмислие.

Mea culpa.

It's not your own foult. = Es ist nicht deine Schuld. =.... = Не е твоя грешката.(Да минем на общ за аудиторията език, и да се молим някой физик/математик да не почне с формули,или IT-спец. Леле-мале )

Моя е вината.

Извинявам се за палавото настроение.

Писах по-горе - в суров вид.Формулировката ми се видя още по-трудна, защото в обичайното място не пасват дългите термини, които се ползват в педагогиката , най-вече чуждици.

Не съм узряла за темата, но темата е узряла на нас и за тези, които имат поне едно близко до сърцето дете и виждат колко малко спрямо неговия потенциал дава настоящата действителност.

И още - виждам нишки, които тръгват от различни страни, сега и в по-стари времена, и водят към нашата страна. Виждам и други нишки, които трябва да придърпаме към нас, за да изтъчем здрава основа за нещо по-добро( в Германия например се практикуват от години семинари, срещи, летни лагери на индиговите деца, по-скоро тинейджъри.Така, както немците си го разбират и ползват).

А който се чувства по-полезен в друга професия, мястото му е пак тук.Всички професии имат отношение към действителността. Хлябът, който ядат нашите деца, дрехите им, боклука, който търпят по улиците и дишат, измислените педагози и психолози, които им осакатяват душите и ги карат да търсят спасение другаде...списък безкраен. На първо място - медицината, която ни изважда на бял свят и ни придружава...

Но сама не мога да повдигна тази планина. Може и много хора да не можем сега, но поне да опитаме. Ако остане само говорилнята, може пък след време тя да събуди някого...пак е повече от нищо.

КОйто наистина се интересува, да чете отначало . И да не се хлъзга по думите като по мека тревица с боси крака, а да разкопае моите думи до камък , да извлече и потърси още инфо.

Темата е свързана с труд и постоянство,...а и аз май съм си една безпочвена оптимистка.

Утеха: Децата вече правят нещо за себе си. Като не могат да разчитат на нас.

Весела Коледа.Бог се ражда в образ на дете и го слагат в яслите. Дали защото животните са по-чисти, по-естествени, по-свързани с Всемира?

Пожелавам:

Към Диана: ...прочела съм предишните теми и точно те ми вдъхнаха смелост. Най-трудно ще е с официалната власт, че там кокалът трудно се пуска. Но аз и не визирам на първо място тях. По-разумно е с паралелни структури, както са направили математиците в Благоевгад, а времето ще покаже кое е жизнеспособно. Е, и много по-трудно е така.

Редактирано Декември 24, 2007 от късметче

[Добромир]

Всички ние сме свързани - помежду си и с Всемира. Отчаяно се опитваме да го забравим в полза на егоизявите си, но това е псевдооригиналничене. Приятели, да се радваме на различията си, дарени ни от Битието, да ги споделяме, но да не им се връзваме прекалено! Весела Коледа на Всички! Редактирано Декември 24, 2007 от Добромир

[Слънчева]

късметче изобщо не се притеснявай за темата си. Тя доста отдавна трябваше да е на дневен ред, но тук в нашата страна все няма пари, все нещо не ни е като хората....

Аз в момента се опитвам да открия работеща институция, която реално да прави нещо за децата, но за съжаление не намирам. Държавните структури са се срастнали и образуват монопол, а някои хора ми казват, че всичко е бизнес.

На българина това му е проблема-всички добре знаем как и какво трябва да бъде, но никой не го прави. Гледаме да ни е добре, да не си нарушаваме спокойствието... Авторитарното управление в много държавни и частни структури е факт и всеки, който има различно мнение или реални идеи се смачква още в зародиш. За това и децата ни не желаят да стоят в тази държава, тя нищо не прави за тях. Тук те нямат права.

Идеалистите обикновено свършват някъде заточени, защото идва някой, който започва да прави някакъв бизнес от прекрасните идеи и всичко се опорочава. И накрая свеждаме идеала си до просто оцеляване.

Прекалено мрачни са краските, но реалността ни е такава и не бих помогнала с нищо ако просто си заравям главата в пясъка и казвам, о, колко е прекрасно да си редови гражданин в нашата държава.

Исках да пиша за Духа на Коледа, че има много прекрасни неща, че е хубаво всички да отворим сърцата си и да не се правят дарения само през тези няколко дни в годината, защото децата ни живеят 365 дни и имат нужда от грижа и обич непрекъснато.

Иска ми се дори и хората да не вярват в Бога, то поне в дядо Коледа да повярват, да се опитат да са щастливи от добрините, които сами са направили, но това е само в сферата на пожеланията.....

И въпреки мрачните краски, вярвам, че идва по-добро

Редактирано Декември 24, 2007 от xameleona

[Донка]

Идеята е да обединим най-качествените страни на много полезни идеи и практики в България, като първо съберем цялата информация за такива на едно място, а после...нещата ще се развиват в движение.

Например - в София и Стара Загора действат детски заведения по Монтесори - кой какво знае?впечатления? участие?мнения?

- режисьорът Дейвид Линч беше в София тази есен и основа Махариши-училище с медитация

- идеята за индиговите деца - може ли да се приложи в бълг. детски заведения или да се направи отделен такъв център, може и виртуален (свързвам със следващата точка)

- в Благоевград е основано виртуално училище (в-к "България плюс "22.12.07 - 04.01.08) {www.pmg-blg.com}

Целта е работа за издигане на възпитанието, образованието и осъществяването на следващите поколения в синхрон с духовните изисквания на новото време.

Успех на старта!

Благодаря ти и за темата, и за това, че си сред нас, Късметче

Присъединявам се!

Във форума Педагогика има отворени няколко теми, има нужда и от още... Но само темите не вършат работа, ако ние - педагозите и психолозите с опит не пишем в тях. Имаме нужда и от мненията и въпросите на родителите на новите деца. И - прав си, Добромир! - вместо да се надприказваме и показваме интелигентно отричане и песимизъм, просто да споделим всичко, на което ни е научил живота и Бог. Може би това е смисълът на присъствието ни тук.

Големите неща започват от малките....

[Валентин Петров]

Късметче, Диана, Добромир, Хамелеона, Донка

[Диана Илиева]

Не можах да намеря по-подходяща тема, затова избрах тази (надявам се късметче да няма нищо против).

Моите деца са съответно 4 и 6 клас. Още от 2-3 клас започнаха да се забелязват съществени различия в афинитета на децата към различите учебни дисциплини и скоростта, с която им е възможно да усвояват нови знания по тях. Колкото в по-горен клас отиват, толкова повече учебния материал по различните предмети се увеличава и усложнява, като са включени и неща, които ще са необходими само на един съвсем малък процент хора, които ще упражняват някоя много специфична професия. На всичко отгоре дете, което от малко проявява данни за професионален спортист или музикант, е принудено да учи (макар и с голяма мъка) едни формули за изчисляване на силите и взаимодействията при макари и лостове по физика или логаритмични уравнения по математика и т.н. и т.н.

В крайна сметка се получава като цяло негативен резултат:

1. На ученикът му е трудно; той отделя много време и труд за да учи неща, които никога в бъдеще няма да му притрябват и които успешно ще забрави максимум след няколко години. А същевременно му остава по-малко време да се упражнява и усвоява тези неща, за които има дарба и които ще бъдат негова бъдеща професионална реализация.

2. Дори и да се старае, не успява добре да ги научи и получава оценка за показаните знания примерно 4 или дори 3; тази оценка е реална, но какво от това - тези знания за него са ненужни, а оценката в случая само му насажда изкуствено, депресиращо усещане, че е лош/глупав ученик/човек и би го възпрепятствала при кандидатстване за изучаване на подходящата за него специалност.

От друга страна знания как да комуникира с хората, как да отглежда и възпитава децата си, а и ред други, жизнено важни, например как да окаже първа помощ, как да отцелее при природно бедствие и др. на практика от родното училище не получава.

Какво според вас е нужно да се направи по въпроса?

Какво да се учи като общообразователна подготовка, кои неща е желателно да отпаднат, какво е нужно да се добави? Каква е практиката в други държави?

Редактирано Юни 8, 2008 от Диана Илиева

[Донка]

Диана! Много точни наблюдения.

Ето началото на отговора:

От друга страна знания как да комуникира с хората, как да отглежда и възпитава децата си, а и ред други, жизнено важни, например как да окаже първа помощ, как да оцелее при природно бедствие и др. на практика от родното училище не получава.

Много полезни идеи са набелязани в книгата на Боян Боев Учителя за образованието

Първият период от раждането до седмата година е най-важният образователен период. Това трябва да се знае като основна педагогическа истина. Този период е важен по следните две причини:

1 Тогава се оформява тялото. То след седмата година продължава да расте, но главно по формите, които са изработени в първия период. Ето защо, първият период определя до голяма степен цялото, бъдеще на човека.

Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да може да прояви силите, които крие в себе си Когато автомобилът е добре направен, шофьорът може да си служи с него. Когато цигулката е добре направена, музикантът може да свири на нея.

2. Посятите през този период семенца в детското тяло и душа възрастват и дават своите плодове по-късно. Някои навици, способности, дарби, които се явяват на 30-40-60-годишна Възраст, се дължат на това, което е посято в детското тяло и душа през първия период - от раждането до седмата година.

През първия период се развива предимно волята, понеже тя има известна връзка с човешкото тяло.

Коя е най-характерната черта, която можем да използваме във възпитателно отношение през този период? Това е подражателността.

В детската градина работата всред природата и изобщо общението с природата, в което влизат още разходките на полето, в гората и пр., трябва да бъде средище на цялото останало детско занимание. Тази работа всред природата трябва да се използва за развитието на сетивата у децата: за запознаването им с формите, краските, линиите, за чертане, рисуване, моделиране и пр. Тя може да стане и изходна точка за песни, приказки, игри и др.

У децата през първия период трябва да се развие чувството на благодарност към Първата Причина за всичко. ..... за слънчевата топлина и светлина, за птичките, цветята, за красивите плодове

В детската градина може да се въведе ритмичната гимнастика в по-лека форма - чрез едно опростяване на паневритмията, чрез откриване специален детски отдел на паневритмията. В бъдеще това ще се направи В детската градина трябва да се приложи самодейността и творчеството, за да се тури начало за развитието на волята. Чрез детската самодейност ще се посеят семенца, които в бъдеще ще се проявят като воля.

Колегите, които работят или родителите, които имат деца в детската градина могат да споделят в каква степен това е реализирано в съвременната детска градина. Има ли възможност то да се реализира въпреки старата нормативна уредба или тя е спирачка и е нужна нова?

[Роси Б.]

Да, Донка, може да се реализира. И има детски градини , където това се прави. Паневритмията е много подходяща за утринна гимнастика. Не цялата, разбира се. Но то си има и олекотен вариант за по-малки деца, който може да се играе дори в малки групи. А филма, който изтеглих от сайта е показателен за приложението й в училище.

Колкото до природата, не по- малка роля имат и родителите. Защото могат да превръщат всеки почивен ден в излет за семейството. Не може да се чака само на детската градина и на училището да възпитат любов към природата и всичко, на което тя(природата) може да научи детето.

[Креми (късметче)]

НОВИЯТ ЧОВЕК

По онова време пишех втората част от сборника си „Игри и песни за децата”.Имах желание да включа някои от упражненията или песните на Учителя, но се чувствах задължена да поискам позволението му за това. И така, отидох на Изгрева. Пред приемната му имаше приятели. Дойде и моят знак.

-Учителю,ще разрешите ли да включа някои от упражненията Ви в моя сборник или на някои от песните Ви да сложа движения?

-Кога ще се печата книгата?-беше първият му въпрос

-По всяка вероятност след един месец

-Ще ти дам специални упражнения.

След тези думи той затвори очите си за няколко минути. Наблюдавах учудена:какво става? Мислеше ли Учителя или бе задрямал уморен? Не можех да разбера, стоях без да мърдам. След малко той ме погледна, стана от стола си и каза:

-Пиши!

И самият той започна да прави ритмични, плавни упражнения, като обясняваше:

-Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост...движенията ще привлекат известни Същества на Светлината...на Любовта...на Милосърдието...Вярата...

По този начин Учителя ми демонстрира девет упражнения. Аз ги записах. След това поиска да ги изиграя и едновременно да чета написаното. Благодърих му, казвайки , че те са лесни и приятни.

-А какво име да сложа за техен автор-Беинса Дуно или само Учителя?

-Първо ги опитай с децата. Виж дали ще ги харесат и как ще ги играят. Въпросът за авторството не е важен, няма нужда да пишеш автор. Източникът е един. Ако хората достигнат този Източник, винаги ще пият чиста вода.Движение и ритъм-това е хармония на сили! Ритмичните движения при акомпанимент на музика могат да извършат чудеса!

„Когато природата се подновява,

Птичките пеят.

Когато светът се пресъздава-ангелите пеят”.

Това е от най-старата Книга в света. Всяка добродетел има своя линия на движение. Може да се проведат наблюдения, за да се види влиянието на различните движения за приемане и предаване на известни физически и психически енергии. Всички страни на човешкото тяло са свързани с психически процеси. Някои ключови формули, произнесени правилно и придрежени от музика и движения, могат да имат огромно значение. Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той превежда към себе си повече кръв и енергия, а енергията е сила! Но това е теория. Ти започни да правиш с децата тези девет упражнения.

На следната сутрин показах упражненията на децата. Те много ги харесаха и оттогава всяка сутрин започвахме нашите занимания с тезе девет упражнения, които наричахме „Ведрина”. Имаше две курсистки и те правеха упражнения с децата. За моя приятна изненада след няколко дни едната ми се похвали, че имала непрекъснати невралгични заболявания, но откакто прави тези упражнения, главата не я боли повече.

За успеха съобщих на Учителя. Той само се усмихна и каза:

-Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда или да руши. Нужни са знания и светлина.

След няколко месеца, когато бе публикувана част от втората книга на „Игри и песни за децата”, имаше един раздел:”Девет ритмични упражнения за най-малките”.

Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Редактирано Ноември 27, 2008 от късметче

[Navigator]

А не ви ли минава през ума, че трябва да сме много нащрек, когато срещу нас се задават "учение след учение"? Не смятате ли, че не бива да гледаме безропотно и тъпо учителстващите конквистадори... и да гълтаме каквото ни подадат, подобно на гладни и кротки овчици? Щото онова, което идва отвън, то не е за нас. Учението, практиката и методът, каквито и да са те, за да са полезни и за да дават добър резултат, освен носители на универсални идеи, трябва да са съобразено и с нашата земя, с нашите традиции, с нашия вятър ако щеш, с нашата култура... които са уникални. Иначе повече ще вредят, отколкото ще помагат.

Редактирано Ноември 27, 2008 от Navigator

[Креми (късметче)]

А не ви ли минава през ума, че трябва да сме много нащрек, когато срещу нас се задават "учение след учение"? Не смятате ли, че не бива да гледаме безропотно и тъпо учителстващите конквистадори... и да гълтаме каквото ни подадат, подобно на гладни и кротки овчици? Щото онова, което идва отвън, то не е за нас. Учението, практиката и методът, каквито и да са те, за да са полезни и за да дават добър резултат, освен носители на универсални идеи, трябва да са съобразено и с нашата земя, с нашите традиции, с нашия вятър ако щеш, с нашата култура... които са уникални. Иначе повече ще вредят, отколкото ще помагат.

Navigator, добре е да цитираш, какво точно от казаното до тук (или наблюдавано в ежедневието) те притеснява и държи нащрек.

Иначе не бихме могли да го обсъдим.

Не виждам смисъл да говорим общи неща и да хвърляме думите с шепи в празното пространство, също и категоризации като "тъпо и упорито" за хора, които не познаваме.

Идеята на темата е именно не да гълтаме , каквото ни подадат, а да подберем съобразно с нашата уникална култура, традиции и светоусещане.

Радва ме твоята и на всички, които пишат тук, загриженост. Тя е наша обща.

Редактирано Ноември 28, 2008 от късметче

[Guest Зара_]

Някой от вас има ли общо с този сайт?

[Венцислав_]

http://news.ibox.bg/news/id_1085604832

[Донка]

Продължавам да не съм съгласна с паралелковата система - абсолютно остаряла и вредна за всички деца и за учителите. Почти в целия свят е отменена. Няма никакъв смисъл да се кичим с проекти и гръмки думи за модерно образование докато разпределяме децата в групи по този начин. Свръх НЕпрофесионално, нехуманно и демотивиращо всички. Казвам това с пълната увереност на професионалист - над 30 години в образованието (20 в училище+12 в школа). Преди 12 години напуснах, за да проверя дали е възможна алтернатива и как работи - 12 години работи перфектно и ако не променят масовото училище, то е заради инерцията и.... ами "така си е по-добре". Обратното означава да спрем да я караме ден за ден и колкото толкова...

Донче, тъкмо обсъждаме с едни приятели този въпрос. Обаче нещо се спънахме. Може ли малко примери, как се реализира това на практика. Ето започват децата да учат в 1 клас и още първия срок става видно, че Иванчо обича математиката, но му е по-трудно четенето, а Петърчо рисува по задължение някакви криволици, които никой, дори и той самия, не разбира какво изобразяват, обаче пее прекрасно. Та какво правим след това, как ще се обучават различно?

Преместих отговора тук, за да отговаря по-добре на темата.

1. Най-важният и преломен момент е да осъвременим остарелите представи на педагози и родители за детския колектив и неговата роля. Сега още битуват макаренковските ценности отпреди век и от агресивните тоталитарни системи, в които мнозинството оказва превъзпитаващо влияние върху единицата. Историята ясно показа до какво води това. През 21 век на първо място стои усвояванет на безценното за нашето време умение на индивида лесно да се хармонизира с нова група/екип (модерната дума)

Тъй като разбирам накъде сочи проблемът, поставен от Диана, няма да се разпростирам по тази точка, за остане време за другите.

2. Втори преломен момент - работното време на педагозите, които от памтивека работят по-малко от 8 часа на ден, излизайки с това, че в останалата част от времето се подготвят за следващия ден. Всъщност някои наистина го правят, но те са единици. Ще се наложи подготовката да се прави в училището, където всъщност и е мястото - по време на т.нар. прозорци, които понастоящем са нежелани и избягвани от учителите или запълвани с чат край чаша кафе.

3. Организационен момент - училището не е само за да държи децата на чиновете и да им преподава и да ги изпитва. За тази цел то следва да бъде осигурено с достатъчно площ за игрища, собствена градина, кухня, паркче и т.н. само за децата и в защитена зона

Сега си представяме училище с около 60-70 деца във всяка една възрастова група ( в зависимост от големината на училището под възрастова група можем да разбираме децата на една и съща възраст или с 1, 2 години разлика) Веднага правя уговорката, че в класовете (групите по предмети) е възможно да участват деца на различна възраст. При мен редовно и съвсем хармонично работят заедно деца от втори и трети, трети и четвърти и т.н. Много рядко се случва да имам 2 и 4ти.

Преди започването на 1 клас педагозите трябва да са събрали информация за уменията на всяко дете - от предучилищните педагози, родителите и лични интервюта. Първото събиране на групите цели само доуточняване, проверка на тази информация, но все пак стремежът е да се съберат в една група деца с приблизително съпоставимо ниво на развитие. Например, не е редно да се слагат в една група деца, които едва познават буквите с деца, които вече са се научили да четат добре (има много такива - и аз и дъщеря ми бяхме такива деца). Съответно по-флегматичните не е разумно да се събират с очевидно свръхактивни деца - с двете групи се работи по съвсем различен начин. До края на първи срок децата остават в постоянната си група и работят с един основен и при нужда един помощник-учител.

За всяко дете се води подробно портфолио, отразяващо неговите психо-характеристики

След 5 месеца първокласниците са готови за минаване към основната схема на училището.

Ако имаме 3 водещи начални учители и 1 помощен = 4 педагози, те се разпределят като двама водят математика и природен цикъл и двама езиков и хуманитарен. Изкуствата и спортът задължително се водят от специалисти.

Двамата математици си разпределят децата като едната група събира по-бързите и леко усвояващите, а другата - по-бавно работещите, които имат нужда от повече помощ и внимание. Същото се прави и от хуманитаристите. Помощник учителят се включва където има нужда и всичко се съгласува със специалистите по изкуствата и спорта.

Учебният ден се състои примерно от

- четене

- писане

- аритметика

- човек и природа/общество/хигиена и т.н.

- изкуство/спорт

- режимни моменти

-самостоятелни занимания

Всеки час (астрономически) детето сменя обстановката като преминава от един кабинет в друг според своята лична програма. Във всеки кабинет го очаква съответният учител на групата, в която е разпределен. Всяко дете си има лична програма според това, към коя група принадлежи. Пример:

дете К:

1. музика с учител А.

2. аритметика при учител Б.

3. четене при учител В.

4. спорт при учител Г

5. човек и природа - с учител Д (или Б)

6. писане с учител В

6. труд в градинката - с помощник учител ( или с Д/Б)

дете П:

1.спорт с учител Г

2. аритметика с учител Б (в една група с К)

3. четене при учител Е

4. труд в градинката с помощник учителя (или Д/Б)

5. човек и природа с Д ( в една група с К)

6. писане с учител Е

7 музика при учител А

През останалото време учителите осигуряват режимните моменти, игрите, свободното време... Естествено, планът е съвсем примерен, само да даде обща представа за идеята. Тук не е мястото за подробен проект, но аз го имам.

[Диана Илиева]

Благодаря ти, в голяма степен се изясниха нещата.

Т.е по всеки предмет се предлага обучение в по-лека и по-интензивна форма. А удачно ли е да се разделят децата дори на повече от 2 групи - примерно с минимална, средна и максимална интензивност на обучение? По какви учебници учат или за различното обучение се ползват различни учебници? Имам и още въпроси, а сигурно за разни подробности не се и сещам сега. Например твърде е възможно някое дете първите 1-2 години да е било в програмата за интензивно обучение по математика примерно, просто е било подготвяно от по-рано или е с по-пъргав ум, но след това, като дойдат по-сложните и абстрактни неща, вече му става трудно. Кой и как ще отчете това, как ще се отрази в психологическо отношение на детето?

[Донка]

Добри въпроси, както обикновено - ако ми ги задават моите ученици, това означава, че са внимавали и са ме разбрали

А удачно ли е да се разделят децата дори на повече от 2 групи - примерно с минимална, средна и максимална интензивност на обучение?

- Разбира се, всичко зависи от показателите в портфолиата и от ресурсите на училището откъм учителски персонал, база и т.н.

- Моят пример беше с интензивност, но всъщност групите имат най-разнообразни критерии за селектиране и са твърде динамични - според състоянието на учениците и ситуациите в училището. Това изисква непрекъснато съсредоточено внимание на всички педагози върху динамиката на развитие на всяко дете и на всяка група като цяло. С това отговарям на последния въпрос:

твърде е възможно някое дете първите 1-2 години да е било в програмата за интензивно обучение по математика примерно, просто е било подготвяно от по-рано или е с по-пъргав ум, но след това, като дойдат по-сложните и абстрактни неща, вече му става трудно. Кой и как ще отчете това, как ще се отрази в психологическо отношение на детето?

Абсолютно си права и точно така се случва в действителността, както и в обратен смисъл - децата не се развиват праволинейно, а скокообразно - с периоди на акумулиране, което е вътрешното развитие и с периоди на реализация на натрупания потенциал във външни прояви. При това докато едно качество е в процес на акумулиране, други най-вероятно са в период на реализация. В едно такова училище децата не са номера от дневника, а ми напомнят млади цветя - буквално по часове нещо се случва с тях и се променят точно както се променят цветята и въобще младите растения. Това е в твоята област и знаеш за какво говоря.

По какви учебници учат или за различното обучение се ползват различни учебници?

- Да, различни са и педагогът трябва да притежава добра квалификация и достъп до всичко, което му е необходимо, за да избере и работи качествено по подходящите конкретни учебници за конкретните деца. Ако се наложи, той би следвало да има умението сам да си компилира учебни пособия за по-особените случаи и сам да подбира нужните материали и дейности. В нашата методика първата стъпка се нарича needs assessment - оценка на нуждите на ученика. Но ако някой вече се е хванал за главата и си мисли, че като е индивидуално, ще настъпи хаос, споко - не е чак толкова различно при всяко дете. Пак с примера за цветята - колкото и различни да са едни теменужки, те си остават теменужки. Отделно теменужките сигурно имат сходни нужди с други групи цветя, макар и на пръв поглед да изглеждат различни. После пак като растенията, различните деца имат нужда да са заедно в някои случаи, защото се допълват и си помагат....

Основният принцип е да имаме постоянство в динамиката на организацията и подхода, което да отразява реалните ситуации в динамиката на развитието на децата. Както е в живота, апропо...

[Диана Илиева]

Да, чудесно е това. Вярно, по-ангажиращо е за училището и учителите, но колко по-ефикасно ... Заслужава си!

Ако се замислим и сега добрите учители правят същото. Работят на едно средно ниво с целия клас, а докато болшинството ученици се справят с поредната задача, те тихичко се отправят при децата, които се справят много бързо и им поръчват през това време да направят и още нещо или същото, но по-разширено/усложнено. А след това пък застават до няколкото по-бавно усвояващи материала и ги насочват, помагат, заедно изпълняват поставената задача.

И сега като се замисля (спомням си моя собствен преподавателски стаж), дори няма да е толкова ангажиращо за учителите, напротив, а само за училището, да направи тази по-раздвижена и гъвкава организация. Защото за един учител е много по-лесно и приятно да работи с еднородна група деца, еднакво бързо усвояващи материала. Че иначе, когато се поднася нов материал особено, учителят говори, забелязва пламъчето на разбирането в първите няколко ученика, но другите гледат озадачено, продължава да обяснява, в един момент болшинството вече го гледат с разбиране, но в първите очи вече започва да се съзира отегчение/разсейване, а няколко чифта очи продължават да гледат объркано.

Благодаря на Донка. Личи си, че е обмисляла сериозно въпроса. Имахме на времето май една тема, в която се бяхме посъбрали ентусиасти, които имахме желание да създадем училище, може би е време да се преброим отново

Редактирано Октомври 28, 2012 от Диана Илиева

[ISTORIK]

Имахме на времето една тема, в която се бяхме посъбрали група ентусиасти, които имахме желанието да създадем частно училище... Може би е време да се преброим отново...

Ето списъци на частните училища в България:

http://www.schoolsbulgaria.com/

http://chastniuchilishta.start.bg/

Ето и едно много интересно частно училище, посветено на българската култура - Частно училище по българска култура "Цар Симеон I", с. Сладка вода , Варненска област:

http://www.sladkavoda.com/index.php

Една от целите на училището е да се разработи нова образователна система, наречена конструктивно обучение. Същността на конструктивното обучение е следната: знанията и информацията, които учениците получават, са основни, ключови, конструктивни за всяка отделна дисциплина. Когато децата усвоят един скелет от съществена информация, натрупването на детайлите е въпрос на време, на интереси и на жизнен опит. Тази система дава възможност за енциклопедичност на знанията. Разширени са учебните програми по всички учебни дисциплини. Разработени са и нови помагала.

Животът в училището развива у децата отговорност, самостоятелност, умение за работа в екип, творческо мислене, свободен дух. Престоят в училището оказва трайно положително влияние върху тяхното мислене, интереси, мироглед, морал и светоусещане.

Учениците (от I до IV клас) изучават следните дисциплини: съвременна култура, български език, математика, компютърни науки, бойни изкуства, йога, светознание, гражданско образование и етика, краснопис, шахмат, етнография, народно пеене, астрономия, анатомия, английски език, езда...

http://www.sladkavoda.com/disciplini.php

Редактирано Октомври 28, 2012 от ISTORIK

[Диана Илиева]

Благодаря за информацията. Да, училището в с. Сладка вода е твърде интересно, но ... доколото разбрах е затворило врати. Не се ориентирах добре какви са причините, но май основно от липса на деца. Жалко. Все пак и това е полезна информация и опит, това означава:

1. че е нужен плавен преход към нещо по-различно от традиционното, защото самите родители са по-консервативно настроени

2. че е нужна разяснителна работа сред родителите, които хем не са доволни от съществуващите школа, хем са недоверчиви към новите методи и модели.

[Донка]

Частно училище? Дианче, ти хвърляла ли си поглед на документацията за да се подаде само за лиценз? А после? Мислила съм върху това също, но според мен докато някой кмет не даде благословията си и да заложи експеримент в едно малко училище отначало, после според резултатите -в средно и така... няма да се получи. На времето акад. Сендов имаше авторитета и протекциите да започне експеримент вътре в системата - провалиха се по различни и все обективни причини, които не ми се иска да изброявам тук...

За индивидуалния подход - аз лично 19 години работех като теб - по всевъзможни начини се опитвах да индивидуализирам в рамките на паралелката... докато през 1998 не се запознах с американските колеги доброволци от Корпуса на мира... Това вече е друга тема, но се почувствах като неандерталец, когато те ми разказваха как при тях вече никой не помни системата, която ние още практикуваме в България. И аз тогава все още си мислех, че е трудно да се организира подобно нещо, а т се оказа и лесно и просто и удобно и ефективно...