Кратък разказ на един живот

[ris_78]

Здравейте на всички.Ще ви разкажа историята на едно момче на 29 години.Историята не е от най приятните ,затова нека който не е очаква някакъв свръх поучителен момент в цялата трагедия да продължи да чете.

Момчето се казва Любо, скромно, симпатично,трудолюбиво и много други бих оценила като добри качества.Родителите му се развеждат,Бащата злоупотребява с алкохол,а майката е с определена степен на инвалидност.Сестра му се запилява ...някъде.Любо среща любовта.Красиво и лъчезарно момиче която се казва Любомира.Майката на любо не одобрява избранницата му защото не било хубаво семейството на момичето,въпреки това Любомира е едно много мило същество.Жената не успява да се пребори с трудностите и решава да се самоубие.След няколко неуспешни опита ,за жалост майката успява................

Любо и Любомира решават да си осиновят дете ,защото Любомира има Двустранен порок на сърцето и не може да си позволи да напълнее дори с един килограм.Осиновяват си детенце Любомирчо.То е с жестоки изкривявания на крачетата ........поради нечия небрежност.Започват много много операции за да може Любомирчо да ходи .Майката на Любомира почива.По-голямата сестра на Любомира забранява да й се помага ,защото не живее при бащата и не се грижи за него.

Въпреки всичко Любомира е един лъчезарен и добронамерен човек,както и Любомир.

На 21.11.2007 г.Любомира получава сърдечен инфаркт, една седмица след като навършва 30 години.

Не разбирам защо се случва всичко това.Понякога си мисля ,че Любомира е Ангел

[Guest valentinus]

Гаден е този свят, реве ми се от него. Навсякъде е пълно с подобни примери. И изобщо не ме успокоява, че сами сме си стоварили тази беда на главите

[ris_78]

Понеже се разтройвам доста,извинете ме,на същата дата Любомира почина.

Странно е дори за малкото човече-намираш майка и я загубваш ,защото не те иска.Намира те майка ,която желае да те отгледа с цялата си любов и пак я загубваш.

[Guest НиколаДамянов]

Като чета тази случка и "гледам" увисналите ви и подсмърчаще носове ми идва да ви щляпна /виртуолно/ по тънките ватлета...

Какво толкова бе хора се е случило,че сте се разкиснали?

"Живота е бил гаден...?" - Да !!! Гаден е за тези,които не знаят как да го живеят...Няма какво да ги съжаляваме.Те просто трябва да страдат,за да се научат да живеят правилно!А и на Земята винаги се страда,...така удоволствието от щастието после е по-голямо!

Конкретно по случая,за който аз лично имам резерви за точност...Кой да съжаляваме?

Да съжаляваме алкохолика баща? - че на него му е перфектно...избягал от действителността,всеки ден щастлив...Това е неговия личен и "лесен" избор!

Или Сакатата майка да съжаляваме? - лош човек ! То Господ и за това я е оставил саката...Можеш ли да не можеш да се движиш и да забраниш на единственото ти дете да обича,да е влюбено?!? Ужасно поведение,...Че чак и тръгнала да се самоубива заради това! ОК ! ...Прибрали се я след много "настояване",но да му мисли,трудно ще има шанс пак да дойде на Земята.

А за момата Любомира с двустранен порок на сърцето? - че какво толкова?Познавам жена с изкуствени клапи и изтекла "гаранция"...т.е. докторите от 10 години я чакат да си заминава,а тя си ходи по езерата,играе си Паневритмия,има стремеж към духовно усъвършенствуване...,че остави другото,ами "направи" духовни и близките си...и те чели беседи,учили...Това е! Кога според вас ще я приберат тази жена с изкуствените джаджи в гърдите си...Аз ще ви кажа ,че доста хора много по млади от нея ще ги надживее!

В този смисъл кой и е разрешил на Любомира да се жени? А кой и е казал,че трябва да осиновява дете...това е много отговорно нещо!А защо не си е задала въпроса..."добре де,защо Господи аз съм така,а другите са добре?Къде сбърках?Какво да направя?Какъв е смисъла?"...Основният закон за да станеш "пътник" за онзи свят е първо или да си изпълнил мисията или да си си изчерпал възможностите си за усъвършенствуване т.е."забиваш" много и започваш да губиш от положителните опитности с натрупване на отрицателна карма...Наблюдавал съм такива случаи лично и то по отблизо /като поведение и живот/ -нищо,че бяха здрави,прави,идейни,"духовни",добри и работливи ...прибраха си ги неусетно за броени месеци....

Добре тогава...Да съжаляваме детето! Не мисля...то щом като е дошло с Божия помощ на този свят,не му мислете...Ще има кой да се грижи за него!А и по-принцип една от мисията на децата с увреждане е да "облагородяват" хората със закостенели материални разбирания.Има и светли същества,които се раждат и умират в рамките на години и оставят едни силно набожни родители след това...Искате ли примери? Много са!

Е тогава кой ни остана да съжаляваме? Любомир...?!? - Той по скоро се нуждае от "проглеждане" ...сигурно достатъчно се е самосъжалявал до сега...Трябва му вяра,стойностни занимания и приятели,с чиято помощ да разгадае "намеците" на Съдбата си! /ако е готов за това/

valentinus как можа бе човече???: "Гаден е този свят, реве ми се от него." - 22годишен брак имаш,перфектен...бях решил да те давам за пример в темите ми за идеал за семейство,да те разпитвам там ...а ти с този песимизъм направо ме втрещи! Дано да е било някаква временна "дупка" или неразположение,че направо нямам обяснение за това,което пишеш!

Успех и гледайте по положително на нещата ! ЖИВОТА Е ХУБАВ...И МНОГО ПРЕКРАСЕН!

[Guest valentinus]

Като чета тази случка и "гледам" увисналите ви и подсмърчаще носове ми идва да ви щляпна /виртуолно/ по тънките ватлета...

Какво толкова бе хора се е случило,че сте се разкиснали?

"Живота е бил гаден...?" - Да !!! Гаден е за тези,които не знаят как да го живеят...Няма какво да ги съжаляваме.Те просто трябва да страдат,за да се научат да живеят правилно!А и на Земята винаги се страда,...така удоволствието от щастието после е по-голямо!

Конкретно по случая,за който аз лично имам резерви за точност...Кой да съжаляваме?

Да съжаляваме алкохолика баща? - че на него му е перфектно...избягал от действителността,всеки ден щастлив...Това е неговия личен и "лесен" избор!

Или Сакатата майка да съжаляваме? - лош човек ! То Господ и за това я е оставил саката...Можеш ли да не можеш да се движиш и да забраниш на единственото ти дете да обича,да е влюбено?!? Ужасно поведение,...Че чак и тръгнала да се самоубива заради това! ОК ! ...Прибрали се я след много "настояване",но да му мисли,трудно ще има шанс пак да дойде на Земята.

А за момата Любомира с двустранен порок на сърцето? - че какво толкова?Познавам жена с изкуствени клапи и изтекла "гаранция"...т.е. докторите от 10 години я чакат да си заминава,а тя си ходи по езерата,играе си Паневритмия,има стремеж към духовно усъвършенствуване...,че остави другото,ами "направи" духовни и близките си...и те чели беседи,учили...Това е! Кога според вас ще я приберат тази жена с изкуствените джаджи в гърдите си...Аз ще ви кажа ,че доста хора много по млади от нея ще ги надживее!

В този смисъл кой и е разрешил на Любомира да се жени? А кой и е казал,че трябва да осиновява дете...това е много отговорно нещо!А защо не си е задала въпроса..."добре де,защо Господи аз съм така,а другите са добре?Къде сбърках?Какво да направя?Какъв е смисъла?"...Основният закон за да станеш "пътник" за онзи свят е първо или да си изпълнил мисията или да си си изчерпал възможностите си за усъвършенствуване т.е."забиваш" много и започваш да губиш от положителните опитности с натрупване на отрицателна карма...Наблюдавал съм такива случаи лично и то по отблизо /като поведение и живот/ -нищо,че бяха здрави,прави,идейни,"духовни",добри и работливи ...прибраха си ги неусетно за броени месеци....

Добре тогава...Да съжаляваме детето! Не мисля...то щом като е дошло с Божия помощ на този свят,не му мислете...Ще има кой да се грижи за него!А и по-принцип една от мисията на децата с увреждане е да "облагородяват" хората със закостенели материални разбирания.Има и светли същества,които се раждат и умират в рамките на години и оставят едни силно набожни родители след това...Искате ли примери? Много са!

Е тогава кой ни остана да съжаляваме? Любомир...?!? - Той по скоро се нуждае от "проглеждане" ...сигурно достатъчно се е самосъжалявал до сега...Трябва му вяра,стойностни занимания и приятели,с чиято помощ да разгадае "намеците" на Съдбата си! /ако е готов за това/

valentinus как можа бе човече???: "Гаден е този свят, реве ми се от него." - 22годишен брак имаш,перфектен...бях решил да те давам за пример в темите ми за идеал за семейство,да те разпитвам там ...а ти с този песимизъм направо ме втрещи! Дано да е било някаква временна "дупка" или неразположение,че направо нямам обяснение за това,което пишеш!

Успех и гледайте по положително на нещата ! ЖИВОТА Е ХУБАВ...И МНОГО ПРЕКРАСЕН!

Ники, благодаря за хубавите думи!

Съвсем доскоро мислех като теб, но сега предпочитам тази справедливост

http://www.youtube.com/watch?v=ErtRKdpncyk...feature=related

Редактирано Декември 5, 2007 от valentinus

[Impulsa]

Нищо и никога не е случайно.Нищо и никога не е несправедливо от Божествена гледна точка.На външен план има страдание и болка,на вътрешен пречистване и лекуване.

Чуждата болка обаче виждаме,за да се изпита нашето състрадание,а не просто да махнем ръка- "Бог е справедлив!"

Не може просто да кажем "Така им се пада",защото според мен с нашата любов и с преживяването на чуждата болка,с желанието да покажем любов и да помогнем ние всъщност съумяваме да покажем на нещастния човек,че любов има,има добро и дори по някакъв невербален метод да му обърнем внимание на по-дълбокото вникване в проблема.

Затова не съм съгласна нито,че живота е гаден,нито и с малко рязкато отношение на Никола.

На ris_78 искам да кажа,че тя не случайно се е докоснал/а до този случай и просто за себе си трябва да разбере защо и какво трябва да осмисли,промени и разбере.За себе си мога да кажа че изпитвам дълбоко състрадание,но не и съжаление.Ако мога да бъда полезна с нещо съм насреща.За сега само мога мислено да изпращам сили.Весел ден на всички!

Редактирано Декември 5, 2007 от Impulsa

[Донка]

Нищо и никога не е случайно.Нищо и никога не е несправедливо от Божествена гледна точка.На външен план има страдание и болка,на вътрешен пречистване и лекуване.

Чуждата болка обаче виждаме,за да се изпита нашето състрадание,а не просто да махнем ръка- "Бог е справедлив!"

Не може просто да кажем "Така им се пада",защото според мен с нашата любов и с преживяването на чуждата болка,с желанието да покажем любов и да помогнем ние всъщност съумяваме да покажем на нещастния човек,че любов има,има добро и дори по някакъв невербален метод да му обърнем внимание на по-дълбокото вникване в проблема.

На ris_78 искам да кажа,че тя не случайно се е докоснал/а до този случай и просто за себе си трябва да разбере защо и какво трябва да осмисли,промени и разбере.За себе си мога да кажа че изпитвам дълбоко състрадание,но не и съжаление.Ако мога да бъда полезна с нещо съм насреща.За сега само мога мислено да изпращам сили.Весел ден на всички!

:thumbsup2: С теб съм Импулса! Споделям всяка казана дума. Благодаря ти за мъдростта и голямото ти сърце.

[ris_78]

За съжаление ,не преувеличих с нищо историята.Спестих доста неща.Ако забелязахте дори доста безпристрасно се опитах да разкажа събитията.Всеки вижда нещата по различен начин и се опитах той да остане максимално неповлиян.Ако има нужда да го види разбира се,затова разказах историята.Много размишления и мнения по случая чуха ушите ми.На Импулса сърдечно благодаря за мнението.Да състрадание мисля ,че е от голямо значение.Ще споделя два коментара не от форума.Единия беше ,че Любомир ще се откаже от детето и ще го върне в дом.Втория ,че сега държавата щяла да си вземе детето,защото той няма да може да се грижи за него.Дефакто наистина го очакват доста трудности,тъй като няма на кого да разчита за помощ в ежедневието.Аз лично не вярвам това да стане.Това са думи на хора, които са родители.

На 21.11 беше ден на семейството.

Винаги ,когато ги видех поотделно или заедно се сещах за решението им да осиновят точно това дете.Защо ,човек ще избере по-трудния път?

Сега много други неща се питам.Все пак в един и същи свят живеем.А случайни неща не мисля ,че има.

Аз ви обичам,обичаите се и вие.Добре ,че го има порталът.

[Добромир]

Ако мога да бъда полезна с нещо съм насреща.

И аз. Но опитът ме е научил, че трябва самите хора да я поискат тази помощ, а не някой посредник вместо тях. Той може само да ги информира.

Редактирано Декември 5, 2007 от Добромир

[Guest valentinus]

Какви хора сте бе?! Наистина ли намирате някакво оправдание за жестокия и несправедлив свят, в който живеем? Наистина ли всичко това са "изпитания", които Бог ни е "дарил", за да се "учим"? Че какъв е този Бог, уж всемогъщ, който не ни е създал съвършени, а ни е сложил в този кошмар за да се "развиваме" и "усъвършенстваме"? Това не може да бъде Бог. А ако е наистина така, майната му и на този свят, и на бога му!!!

[Станимир]

Законът за кармата се отличава с гъвкавост и адаптивност. Т.е нещата може да не са били твърдо планирани точно по този начин, когато Любомир приема въплъщение. Но в следствие на колективното влияние на свободните човешки воли на всички "замесени", условията се променят, а Закона за кармата отчита новите условия и създава събития, които да отговарят като следствие на породените в близкото и далечно минало причини. Светът е жесток, защото хората са жестоки. А Бог е най-вече справедлив, защото Любов без Справедливост не може да има.

[Roemy]

Като чета тази случка и "гледам" увисналите ви и подсмърчаще носове ми идва да ви щляпна /виртуолно/ по тънките ватлета...

Какво толкова бе хора се е случило,че сте се разкиснали?

"Живота е бил гаден...?" - Да !!! Гаден е за тези,които не знаят как да го живеят...Няма какво да ги съжаляваме.Те просто трябва да страдат,за да се научат да живеят правилно!А и на Земята винаги се страда,...така удоволствието от щастието после е по-голямо!

Конкретно по случая,за който аз лично имам резерви за точност...Кой да съжаляваме?

Да съжаляваме алкохолика баща? - че на него му е перфектно...избягал от действителността,всеки ден щастлив...Това е неговия личен и "лесен" избор!

Или Сакатата майка да съжаляваме? - лош човек ! То Господ и за това я е оставил саката...Можеш ли да не можеш да се движиш и да забраниш на единственото ти дете да обича,да е влюбено?!? Ужасно поведение,...Че чак и тръгнала да се самоубива заради това! ОК ! ...Прибрали се я след много "настояване",но да му мисли,трудно ще има шанс пак да дойде на Земята.

А за момата Любомира с двустранен порок на сърцето? - че какво толкова?Познавам жена с изкуствени клапи и изтекла "гаранция"...т.е. докторите от 10 години я чакат да си заминава,а тя си ходи по езерата,играе си Паневритмия,има стремеж към духовно усъвършенствуване...,че остави другото,ами "направи" духовни и близките си...и те чели беседи,учили...Това е! Кога според вас ще я приберат тази жена с изкуствените джаджи в гърдите си...Аз ще ви кажа ,че доста хора много по млади от нея ще ги надживее!

В този смисъл кой и е разрешил на Любомира да се жени? А кой и е казал,че трябва да осиновява дете...това е много отговорно нещо!А защо не си е задала въпроса..."добре де,защо Господи аз съм така,а другите са добре?Къде сбърках?Какво да направя?Какъв е смисъла?"...Основният закон за да станеш "пътник" за онзи свят е първо или да си изпълнил мисията или да си си изчерпал възможностите си за усъвършенствуване т.е."забиваш" много и започваш да губиш от положителните опитности с натрупване на отрицателна карма...Наблюдавал съм такива случаи лично и то по отблизо /като поведение и живот/ -нищо,че бяха здрави,прави,идейни,"духовни",добри и работливи ...прибраха си ги неусетно за броени месеци....

Добре тогава...Да съжаляваме детето! Не мисля...то щом като е дошло с Божия помощ на този свят,не му мислете...Ще има кой да се грижи за него!А и по-принцип една от мисията на децата с увреждане е да "облагородяват" хората със закостенели материални разбирания.Има и светли същества,които се раждат и умират в рамките на години и оставят едни силно набожни родители след това...Искате ли примери? Много са!

Е тогава кой ни остана да съжаляваме? Любомир...?!? - Той по скоро се нуждае от "проглеждане" ...сигурно достатъчно се е самосъжалявал до сега...Трябва му вяра,стойностни занимания и приятели,с чиято помощ да разгадае "намеците" на Съдбата си! /ако е готов за това/

valentinus как можа бе човече???: "Гаден е този свят, реве ми се от него." - 22годишен брак имаш,перфектен...бях решил да те давам за пример в темите ми за идеал за семейство,да те разпитвам там ...а ти с този песимизъм направо ме втрещи! Дано да е било някаква временна "дупка" или неразположение,че направо нямам обяснение за това,което пишеш!

Успех и гледайте по положително на нещата ! ЖИВОТА Е ХУБАВ...И МНОГО ПРЕКРАСЕН!

Здравей Николай!

Благодаря за хубавия постинг, това се казва положително мислене! Искарах си го на ксерокс, за да ти чета мислите ,когато сам в дупка. Харесва ми как мислиш!

Какви хора сте бе?! Наистина ли намирате някакво оправдание за жестокия и несправедлив свят, в който живеем? Наистина ли всичко това са "изпитания", които Бог ни е "дарил", за да се "учим"? Че какъв е този Бог, уж всемогъщ, който не ни е създал съвършени, а ни е сложил в този кошмар за да се "развиваме" и "усъвършенстваме"? Това не може да бъде Бог. А ако е наистина така, майната му и на този свят, и на бога му!!!

Колкото до Кармата, БОГ няма нищо общо с това. Без трудности и изпитания , няма развитие, ще си стоим на едно и също положение. Ако всичко ти е наред, ще се превърнеш в едно разсплуто мекотело, обсебено изцяло от материята, а да не говорим, че живота ти ще се обезмисли.

Човечеството се е отдалечило от БОГА и за това сега плащаме.

Редактирано Декември 6, 2007 от Roemy

[Guest valentinus]

Законът за кармата се отличава с гъвкавост и адаптивност. Т.е нещата може да не са били твърдо планирани точно по този начин, когато Любомир приема въплъщение. Но в следствие на колективното влияние на свободните човешки воли на всички "замесени", условията се променят, а Закона за кармата отчита новите условия и създава събития, които да отговарят като следствие на породените в близкото и далечно минало причини. Светът е жесток, защото хората са жестоки. А Бог е най-вече справедлив, защото Любов без Справедливост не може да има.

Тъй, да разбираме ли, че трънливият път на опитностите е следствие на наши грешки, а не на Божията промисъл?

И че Бог не е отговорен за страданията, които изобилстват около и в нас?

[Станимир]

Бот няма как да бъде отговорен за страданията ни. Законите управляващи вселената са еднакви за всички. Човек може да се учи и без страдания, може да се учи и със страдания - изборът си е негов. От страна на Бог условията за развитие на човечеството са факт. След появата на самосъзнанието и свободната воля, човек сам определя бъдещето си и носи отговорност за действията си. Да следваш Божията Воля означава да спазваш Законите на Творението. Страданието е следствие от неспазването не тези закони.

[Guest НиколаДамянов]

Благодаря Roemy !

Все пак се намери и един човек,на който да му хареса поста ми #52537 ,...но в интерес на истината аз също го оценявам на малко остър и имах дилема относно публикуването му.

В най-общи линии човек работи по двата метода - метода на Любовта,който е само едната страна на монетата,...а другата страна е Правдата или справедливостта,както искаш го разбирай.

Учителя Петър Дънов винаги е препоръчвал на учениците си първият метод /на Любовта/ и затова използуването на втория не е чак толкова популярно и често всява раздвояване,страх от агресия и т.н. в някой духовни среди!

А защо се препоръчва най-вече Любовта като метод? - защото с нея всеки може да работи /стига да иска/...Там не можеш да си натрупаш негативна карма,ако правиш всичко по законите,...там винаги ще си добър,ще изглеждаш смирен...с една дума ще си харесван!

При Правдата - е много трудно да уцелиш момента когато тя трябва да възтържествува и да се прояви.Тя винаги изисква по голяма острота,яснота,категоричност ...Все много трудни работи и ако не се спази всичко може да се предизвика негативни последствия! Прилича малко на нож,който ти дават,но ти с един замах трябва да отрежеш цирея или гангрената и нищо повече...в противен случай можеш да убиеш...и тук отговорността е изцяло ТВОЯ!Затова и Учителя на препоръчва внимателно боравене с тази страна на монетата - Правдата!

Като личен опит съм употребявал доста пъти Правдата в различни ситуации и никога не съм бягал от отговорност или най-малкото да се оправдавам,...но ще ти кажа че много е тежко...Почти във всички случаи не те разбират,...почти винаги те упрекват или критикуват и ти остава само вътрешната убеденост и интуиция,че си прав за проявената Справедливост.Единственият съдник е времето...то определя едно нещо право ли е или не...истина ли е или не! Аз съм щастлив от тази гледна точка,че за сега нямам големи и разминавания и времето е подкрепяло действията ми и е било на моя страна,когато се е налагало да съм справедлив!

/да не забравяме,че и аз съм човек и аз греша,...но пък съм готов да си нося отговорността за това!/

Поздрави!

[Валентин Петров]

Бот няма как да бъде отговорен за страданията ни. Законите управляващи вселената са еднакви за всички. Човек може да се учи и без страдания, може да се учи и със страдания - изборът си е негов. От страна на Бог условията за развитие на човечеството са факт. След появата на самосъзнанието и свободната воля, човек сам определя бъдещето си и носи отговорност за действията си. Да следваш Божията Воля означава да спазваш Законите на Творението. Страданието е следствие от неспазването не тези закони.

[Guest valentinus]

Бот няма как да бъде отговорен за страданията ни. Законите управляващи вселената са еднакви за всички. Човек може да се учи и без страдания, може да се учи и със страдания - изборът си е негов. От страна на Бог условията за развитие на човечеството са факт. След появата на самосъзнанието и свободната воля, човек сам определя бъдещето си и носи отговорност за действията си. Да следваш Божията Воля означава да спазваш Законите на Творението. Страданието е следствие от неспазването не тези закони.

и на двамата, приятели!

[Валентин Петров]

В най-общи линии човек работи по двата метода - метода на Любовта,който е само едната страна на монетата,...а другата страна е Правдата или справедливостта,както искаш го разбирай.

Учителя Петър Дънов винаги е препоръчвал на учениците си първият метод /на Любовта/ и затова използуването на втория не е чак толкова популярно и често всява раздвояване,страх от агресия и т.н. в някой духовни среди!

А защо се препоръчва най-вече Любовта като метод? - защото с нея всеки може да работи /стига да иска/...Там не можеш да си натрупаш негативна карма,ако правиш всичко по законите,...там винаги ще си добър,ще изглеждаш смирен... с една дума ще си харесван!

Учителя казва така:

“Първото качество, с което ученикът трябва да почне, което е предвидено в Школата на

Всемирното Бяло Братство, е смирението. Защо? Христос казва ли “Аз имам много знания, аз

имам голяма сила”? Не, Той казва: Аз съм кротък и смирен по сърце.” Той набляга на

смирението. Тези думи на Христа показват, че смирението е много важно качество за ученика.

Никога човек не може да бъде посетен от Любовта, ако няма смирението. Тази мирова,

космическа Любов никога няма да дойде в човека, ако не е смирен. При смирението човек е

възприемчив към това, което иде от Божествения Свят. Когато няма това качество, той не може

да приеме това, което иде от Бога. Следователно смирението е качество, условие за

възприемчивост към Божественото. Ако учениците в една школа нямат смирение, няма да има и

онова взаимно почитание и уважение. Смирението води към красиви отношения между

учениците на Школата.

Пет първоначални качества на ученика

При Правдата - е много трудно ... и ако не се спази всичко може да се предизвика негативни последствия! ... можеш да убиеш...и тук отговорността е изцяло ТВОЯ!

[Максим]

Да си спомним за Петя Дубарова (25.04.1962 - 04.12.1979)

Линк с поезията на Петя Дубарова: http://www.liternet.bg/library/bl/d/pdub.htm

Откъс от филма "Трампа" в който участва самата Петя Дубарова. Филмът е заснет през 1978 г. когато е била на 16 години. И е много злабодневен за онова време. Вижте го сами, откъсът е 3 минути. Сякаш е направен специално за нея, а никой не е подозирал трагедията, която ще се случи само 1 година по-късно.

http://www.vbox7.com/play:7ac3a1bc