Опасностите в духовния Път

[Иво]

Опасностите в духовния път

Това е трудна тема затова моля споделяйте главно личния си опит и наблюдения.

По някои от опасностите / изпитанията сме говорили във форумите. Има вече цели теми. Моля слагайте линк към тях, за да не повтаряме.

Какви според вас са опасностите в духовния път?

С кои от тях сте се сблъсквали?

Как сте ги преодолявали?

[Ради]

Ами много са...

Духовният път изисква ново разбиране на аспектите и областите в живота, а не бягство и страх от тях.

Не бедност, не отчуждаване, аскетизъм, сектантство...

А работа, радост, любов и ново отношение към другите.

Хм...

Много обширна тема...

[Детелина]

Според мен едно от първите неща, които трябва да направим, решавайки да вървим по пътя на духовното е да опознаем себе си.

Когато стигнем до дълбините на душата си и разберем що за човек сме - със всичките ни преимущества и недостатъци, тогава ще знаем в-ху какво точно трябва да поработим за да станем по-добри.

Освен това трябва да изтестваме понятието си за "добро".

Всички знаем, че доброто понякога е нещо субективно в зависимост от личното ни възприятие..

Нужно е също да признаем допуснатите грешки, които естествено всеки от нас има.

Много трудно е обаче да видим абсолютно всичките ни такива!

След това е задължително да съумеем да си простим за това, че сме ги допуснали. Непрекъснатата вина и страх не могат да доведат до абсолютно изчистване и освобождаване на духа.

Ако е необходимо и можем, е добре да поправим стореното или поне да помолим да ни бъде простено.

Е, мога да продължа... но предполагам, че всеки тук е минал по този път...

[Иво]

Много обширна тема...

Да, обширна тема е, затова предложих всеки да сподели своя опит главно.

Ето някои от опасностите:

• Един познат ми писа по ICQ, че една от опасностите за тръгващите по духовен път е желанието за бързи постижения. Аз съм съгласен. Наистина, за да даде практиката резултати, трябва време, обикновенно много години за трансформация и за да има видим резултат. Бъзите постижения или методи не водят до добро. Да се работи с малки стъпки.
  
• Друга опасност, за която пак този познат спомена, е гордостта. Веднага щом придобиеш някаква духовна опитност или пък стигнеш до някакъв плод на духовна работа - да не се възгордееш, a да благодариш със смирено сърце.
  
• Друга опасност, която съм наблюдавал, е отношението към вдъхновението. Обикновенно вдъхновението е много голямо, когато човек тепърва стъпва на духовния път. Понякога то започва да намалява с времето или даже може да изчезне напълно. Търсещият трябва обаче да знае, че това е временно. По пътя има постоянни вълни на приливи и отливи. Ако има дълга вълна на отлив, човек не трябва да се отказва, а да се опита да погледне в себе си, да се върне назад във времето и да види къде е грешката, която е допуснал и веднага да намери начин да я изправи. В истинският път вдъхновението за работа постоянно нараства.
  
• Друга опасност е отношението към парите. За това има цяла тема - ТУК
  
• Друга опасност например е пълното потапяне в следването на дадено учение/инструкции без да се води нормален социален живот в обществото. Това може да доведе до сектанско мислене. Тема по въпроса има отворена ТУК
  
• Страхът - е друга опасност. Трансформиран, страхът може да бъде най големия приятел на търсещия. Има цяла тема отворена - ТУК
  
• Чувствата и най-вече партньорските взаимоотношения е тема, от която също силно зависи пътя на търсещия. Има отворена тема по върпоса ТУК
  
• Връзката с дуовен Учител и живи негови ученици е тема, от която също силно зависи духовното развитие на тъсещия. Има отворена тема по върпоса ТУК
  

Въобще много врагове дебнат търсещия. Те чакат да бъдат октрити, осъзнати и трансформирани във вътрешни приятели.

[Надежда]

Бих добавила още нещо към вече споменатите капани...

Две много неприятни състояния - тъга и огорчение...

Тъгата може да обземе душата ни, когато натрупали много познания в най-различни сфери на Духовното си дадем сметка колко малко всъщност те могат да ни направят щастливи. Не случайно се казва: "В много знание, много печал". Нужно е да можем да ги приложим в действителност като не бягаме от живота...

Огорчението се появява при ясното съзнание, че животът е много далеч от идеала. Твърде много болка и страдание съпътстват човека...

С повече ведрост и положително мислене всичко се преодолява...

[Иво]

Две много неприятни състояния - тъга и огорчение...

Да съгласен съм с теб. Човек не трябва да се отчайва... винаги да вярва, че нещата ще се уредят и да работи за това.

Една друга опасност, която искам да споделя с вас е отлагането: утре ще бъда добър, утре ще медитирам, утре ще бъда съзнателен, утре ще се грижа повече за здравето си. Не! Ако днес не си добър, ако днес не си съзнателен, ако днес не медитираш и утре няма да го направиш. За това приятели - не отлагайте! Дошла ви е една светла мисъл в ума, реализирайте я днес. Щом е дошла може би сега е момента и утре вече няма да имате условия да я реализирате.

Казваш си - всеки ден ще посрещам изгрева в продължениа на 5 дена. Да се почне с малкото. Щом си кажеш и обещаеш - край, точка, никакво отмятане!

Аз примерно правя едно упражнение от известно време, което съм решил да го правя няколко месеца по определено време за 5 минути, но всеки ден. И забелязах следното: по някое време ми идва мисълта за упражнението. Казвам си: след малко, само да довърша това, че е много спешно. После обаче ми възниква нещо друго спешно и после забравям. И ето то денят изпуснат. И ако така човек изпусне няколко пъти - ще си каже, не мога да се справя, не е за мен. От тук стигаме и до другата опасност/метод: не съжелявай за грешките си, а ги изправяй. Ако тръгнеш да се съжеляваш губиш време и вътрешна енергия. Вместо това човек може да си каже честно пред себе си "сгреших" и после веднага да почне да работи върху грешката си, да се поправи.

[Надежда]

Друга "опасност" е струва ми се прекалено дословното следване на някое учение и буквалното му интерпретиране в прав текст.

Хубаво е наистина да се спазват правилата, но сляпото следване на дадена идея, без реалната и оценка спрямо собствените ни разбирания може повече да попречи, отколкото да помогне.

Поздрави

[Иво]

Съгласен съм с теб Надя.

Искам малко само да допълня и да разширя. Опасно е ако духовния път на човека го отдалечева (мислено, емоционално, а може и физически) от всекидневния живот, ангажименти и нормални човешки отношения. Често се случва, забелязъл съм го и по себе си, търсещия да отхвърля света или минали случки от живота си или свои мисли/чувства. Бягайки от тях се обръща към духовното, мислейки си, че това решава проблема. Трябва добре да се осъзнае, че това обърква пътя и не води към добри резултати. Рано или късно човек ще трябва да се върне към проблема(житейската ситуация) и да го разреши. Духовния Път лекува човека, лекува сърцето, внася светлина в ума, разшриява съзнанието, осветлява житейските ни проблеми с нова светлина. Духовното се практикува тук и сега чрез специалното одухотворено отношение към даже най-дребните неща от живота: докато си миеш зъбите сутринта, докато се усмихваш на приятеля/ката си, докато работиш с колегите, докато се храниш или учиш. Духовния живот не е просто медитация по 30мин на ден и четене на малко книги. Той е процес, река, която трябва да случва всеки един момент. Всичките ни постъпки, мисли и чувства да са осветлени от дълбочината на нашето съзнание, от връзката на човека с Всемира.

Друга опасност е надменното държание с хората, само защото си прочел няколко книги повече или знаеш няколко психо-езотерични трика повече. Също както с парите, многото знания, ако не са съпроводени с висок морал, топло и любящо сърце и с широко, нетесногръдо мислене, развалят човека.

[Ради]

Една друга опасност - човек става духовен, следователно може да не работи вече толкова, нещата едва ли не стават от само себе си. Бог помага.

Знанието едва ли не "само идва" - явява се склонност да се мисли по-малко, да се правят по-малко усилия. Един вид леност и мързел, повече да се говори, по-малко да се действа.

А напротив - усилията и работата са ключът.

[Иво]

Един вид леност и мързел, повече да се говори, по-малко да се действа. А напротив - усилията и работата са ключът.

Друга опасност е в прекаленото интелектуалничене или говорене. Езотеричното знание е опитно. Пътят е, за да вървиш по него и то с любов. Пътят не е, за гледане от далеч: ще го извървя ли или няма; да тръгна ли или не; ти какво мислиш хубав ли е този път; много красив и интересн казват, че бил, хайде да го обсъдим. Няма нужда много да се говори и философства. Знанието трябва да се опитва, да се прилага в живота и едва тогава, ако човек има импулс от вътре, да се говори за него. Това особено важи за тепърва стъпващите на Пътя, които започват да проповядват правилния начин на живот без те самите още да са разбрали дали е така или не. Силното развиване на ителекта не прави човека ученик. Ученик се става с приложение, всеки ден по малко, на великите закони на Природата. Трансформация, повдигане на съзнанието, облагородяване на характера, изчистване на чувствата и тяхното дълбоко разбиране, превръщането на негативните емоции в положителни, изработване излъчване на любов, мир и хармония, задълбочено наблюдение на процесите в Природата и т.н. това са някои от качествата на ученика, неща опитани, приложени, осмислени, разбрани. В тази връзка аз правя разлика между информация и знание. Информацията е нещо прочетено, чуто, видяно, помислено, несдъвкана храна, а знанието е приложена, опитана в живота информация. Руми добре го е казал: "Размишлявай за духовното колкото искаш - то ще те подмине, ако ти не струваш нищо. Пиши за него, гордей се с него, тълкувай го - то няма да ти донесе никаква полза и ще ти се изплъзне. Но ако То види твоята съсредоточеност, То може да се озове в ръцете ти като дресирана птичка. То прилича на паун, който няма да спре на неподобаващо място." (из "Суфиите", Идрис Шах)

Друга опасност е тесногръдието. Често учениците тепърва тръгващи по пътя започват да си мислят, че това е единствения и най-правилен път. Започват да проповядват и да се борят, да защитават учението или пътя, който следват. Както споменах по-горе Пътят е да бъде вървян, не за да бъде защитаван. Истината няма нужда от защита. Опитай ябълката и тогава говори за вкуса и. Нека личния ти живот да бъде пример за Пътя, по който вървиш, а не многото думи или красиви езотерични приказки. Трябва да се търси синтез на знанието и на раличните пътища и учения, а не по-какво са различават. Истинските учения са като пъзел. Ако ги сглобиш мислено, ще получиш една по-широка картина за живота и за вълните на духовност, които в определени исторически моменти заливат Земята и и дават ново направление, дават нова посока в световната история. Затова въпреки, че вървите по даден конкретен Път, проучвайте и другите познати пътища. И колкото по-надълбоко гледате, колкото по-нашироко и нависоко, толкова повече ще забелязвате, че Пътя всъщност е Един, и целта е една. Но в различните исторически моменти, в различните народи, епохи, той е украсяван и представян по различен начин, давани са различни на пръв поглед методи и гледни точки. Нека да гледаме широко на Живота!

[Бен]

Скъпи приятели предлагам на Вашето внимание една статия на Роберто Асаджиоли .

Тъй като обема е сравнително голям за да не товаря форума подавам само началото . Целият текст съм хостал в моя сайт . Можете да го прочетете следвайки линка : http://www.bentelecom.com/roberto.htm

РОБЕРТО АСАДЖИОЛИ

НЕРВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ

Настоящата работа на италиянския лекар и философ е посветена на неизбежния спътник на духовния растеж на човека – различни по рода си нервни заболявания, придружаващи този процес. Посочват се профилактични мерки и методи за лечение, основно от психотерапевтичен характер. Статията представлява интерес за всички, чийто интерес към духовните проблеми прераства в практическата работа по самоусъвършенствуването........

[Иво]

Бен, мерси за линка.

Друга опасност е прекалената чувствителност, често проявена като обидчивост или свръхсъстрадателност. Работейки върху себе си човек започва да става все по чувствителен, сензитивен към различни влияния, енергии, думи. Човек трябва да се научи енергийно да се затваря, да се огражда, както и да знае кога да отказва да помогне. Мекушавост е различно от доброта и състрадателност.

Опасно е също прекалено многото езотерична информация без силно развит морал, съвет... без топло сърце. Не случайно се препоръчва на търсещите: една крачка в знанието - десет крачки в морала. Пример: учете физиогномика, астрология, хиромантия или друга езот. наука и в резултат започвате да разбирате по-добре хората, но и да забелязвате повече негативните черти в тях. Това ще пречи на пътя ви. Който мисли лошо докато се качва по планина се спъва и пада... Нека да държим само доброто, красивото, възвишеното в ума си и така да правим всяка следваща крачка.

[Венцислав_]

Една от основните опасности, както вече споменах е бездействието. В момента, в който вече сме осъзнали някои истини - най-неправилният подход е неприлагането им. Не просто да се опитваме да си изграждаме качества, а да ги прилагаме спрямо света около нас.

[Иво]

Както каза Венцислав друга опасност е трупането на знания без тяхното приложение, изпитване в живота. Човек става като натоварено магаре със злато. Или както се казва тук: "Каква разлика има между богатия, който трупа парите си в касата и всеки ден ламти за все по-голямо и по-голямо богатство, и вие, които искате да трупате все повече и все повече знания в главата си като някой банкер?". В този дух е и следния цитат от Кибалион: "Притежаването на Знание, ако не е придружено от проява и изразяване в Действие, е като трупането на скъпоценни метали - безсмислено и глупаво нещо. Знанието, подобно на Богатството, е предназначено за Използване. Законът на използването е Универсален и този, който го нарушава, страда заради противопоставянето си на природните сили." Затова всички езотерични школи препоръчват всяко нещо да се подлага на вътрешен опит, да се проверява, особено ако човек реши да го сподели с други хора. Или както казва Учителя: "Вие трябва да работите, понеже в окултната наука, никога не се приема нещо, което не е доказано, а вие можете да проверите всяко нещо в себе си." (лекция 5, МОК4). Древният мъдрец Руми, уважаван еднакво от християни и мюсюлмани, го е казал много просто: "Опитай, за да знаеш."

Друга опасност, която може да възникне в съзнанието на ученика, току що докоснал се до езотерична Школа, е чувството за сиурност и за това, че едва ли не вече е спасен. Както се казва тук: "Контактът с Школата не дава сигурност, защото много лесно може да се изгуби и да се потъне отново в Морето на Живота... Тя е състояние на съзнанието, което човек трябва да достигне и овладее, като обменя информация и умения с тези, които работят на това ниво." ... и тези над това ниво. Не случайно Беинса Дуно предупреждава: "Вие сега мислите, че като отидете на оня свят, ангелите ще ви посрещнат с финикови вейки, ще ви облекат с бели дрехи, ще ви сложат венци на главата, ще увековечат името ви и ще кажат: този идва от земята, той е ученик от окултната школа в България. Възможно е, може да ви посрещнат така, но може и да не ви посрещнат. " (за справка "Раждане на Свободата", Съборни беседи, 23.08.1926)

Друга опасност, за която Ради спомена, е упованието в Бога без човек сам да предприема нищо да си помогне сам. Хората си казват: "Бог ще ни пази, природата ще ни пази, такава е Волята Божия". Да, но Божията Промисъл е основана на разумни Божии закони, и ние можем да бъдем покровителствани, само когато ги спазваме. Всичко трябва да се прави в разумните граници на природата. Човек трябва постоянно да се стреми, да работи, да бъде в хармония с тези закони. (справка МОК4, лекция 18) Както казва Едгар Кейси: “Моли се така сякъш всичко зависи от Бога, но работи така сякъш всичко зависи от теб.”

[Иво]

Ще си позволя да добавя още.

Друга опасност е преписването на дадено учение на собствените виждания и разбирания. Всъщност погледнато от гледна точка на ума, човек никога не следва даден път или учение, а следва отражението на съответния път в собствения си ум. Това добре е изразено в древната притча от Руми за сокола. Един човек намира на прозореца си царски сокол. Преди това той никога не бил виждал такъв странен „гълъб". След като му изрязал клюна и му подрязал ноктите, човекът го пуснал, като на сбогуване му казал: "Така, сега вече приличаш на птица. Преди явно зле са се грижили за теб." (Суфиите, Идрис Шах) Ето защо на изток съветват търсещите да успокоят ума си, да го превърнат в тихо езеро, което да отрази правилно написаното на небето. Учителят пък говори за пречистване (често предизвикано от някакъв вид житейско страдание), което подготвя съзнанието на престъпващия плахо в храма на Школата. Чистотата в мислите, чувствата и действията е основата, върху която се гради живота на духовно търсещия.

Друга опасност е четенето на прекалено много разностранна литература и смесването на различни езотерични школи и книги преди да сме стигнали до нивото да можем да правим синтез, без да се объркваме. Мился, че Жоро добре го е казал: “Неориентираното смесване на различни школи и направления могат да създадът голяма каша в главите ни... Езотериката не е просто особени книги които четем, а наука която трябва да бъде изучавана. Наука със своите раздели, предмети, направления, школи, които трябва да бъдат изучавани системно и последователно ако не искаме да се загубим в нея."

Понякога човек просто трябва да спре да чете и да си даде време да осмисли информацията, да приложи и провери, да се вслуша накъде го води вътрешния му глас. Латина добре го е казала: "Що се отнася до необходимостта понякога човек да спре да чете определен вид литература, аз също съм го изпитала и смятам за нужно и естествено след набиране на определен "критичен" обем нова информация да се забави темпото и да се даде възможност тази информация да "отлежи", да бъде проверена, за да можем наистина да й повярваме или с чиста съвест да я отхвърлим. Иначе може да стигнем до лицемерие със самия себе си, понеже умът така е устроен, че в един момент играта от наужким става наистина. Човек започва да се държи и да говори по-странно, несвойствено за него. На много хора им личи каква литература четат и загубват донякъде индивидуалността си, в известен смисъл съзнанието им се "претопява" от чуждото влияние. Това е много опасно според мене и по-добре е да не се бърза прекалено с ученето, а да изпитваме нещата, да бъдем максимално честни първо към себе си, после и към другите. Да не забравяме, че има човешки истини и Божествена Истина, която е една. Заради авторитета на който и да е човек, дори представящ се за божий пратеник или наместник на земята аз не искам да се откажа от собствената си връзка с Бога, колкото и слаба духом да съм. От мене не пада отговорността за мислите и действията ми, ако се опитам да се оправдая с нечий човешки авторитет. Някъде пишеше, че тогава отговорността, която нося, е дори двойна. Човек трябва да се ръководи от собствената си съвест, затова ни я е дал Господ, никой не е лишен от нея. В сърцето на всеки е записано кое е правилно и кое - грешно. Затова сме отговорни лично в какво вярваме, какво мислим и как постъпваме. Вътрешният глас, който ни ръководи може да е много тих, но който искрено иска да го чуе, може да направи това. Постфактум много пъти съм си давала сметка за предупреждения, които съм получавала, но не съм успяла да разбера в момента тяхната важност."

[Орлин Баев]

Опасности има, и то такива които могат директно да доведат до лудницата или до гроба дори... Според Иво четенето на различна езот. литература води до каша в съзнанието и до объркване: ами, така е, с малкото уточнение в кое съзнание: ако човек има широко и бързо съзнание, способно на синтетичност и интуиция, четенето и запознаването само обогатява подходът към избраното от индивида основно учение. Нима ... да речем ... Ауробиндо е имал каша в съзнанието си? И който има вътрешно чувствознание вднага само от бегло отваряне на дадена книа може да прецени дали си струва да се прочете или не, и каква вибрация носи! Не критикувам, Братко Иво, само осветлявам ! И , разбира се, много си прав, че само интелектуалното четене не води до никъде... но прилагането, практическата опитност е есенцията, към която теорията само насочва стъпките ни!

За опасностите: освен всичко казано вече във форума за евентуална неадеакватност в обществото и т.н., искам да споделя нещо конкретно, случващо се с мен : безсъние, породено от някои практики, без ръководството на учител. Друго, което буквално влудява човек искащ да следва пътя, е борбата с низшата природа, породена от мисли като: "човек трябва да подтисне желанията си", или "Ученикът трябва да избягва такива и такива мисли", или за "Абсолютната чистота"... Искам само да споделя че от личен опит разбрах че човек(или поне аз) не е способен да се бори успешно с миналото си, с низшата си природа, с т.н. астрал, с подсъзнанието си, със малкият и продълговатият си мозък, в които е записана цялата информация не само на индивида, но на цялото човечество, и на цялата планета въобще! За да успее по този начин(чрез борба-директно противопоставяне) човек трябва да създаде в себе си дълбоко разделение, разкъсване на две части, да се огради от света и самият себе си, което често води последователите на този метод до психиатричните клиники или до някой манастир или пещера в планината - . Умишлено сравнявам манастира с лудницата! Защото не е методът в борбата - това е добро упражнение, но винаги обречено на провал - дори и да успее човек да подтисне по -низшата част от себе си в един живот, в друг ще бъде върнат при условия по-тежки от предишните- например някой отшелник може да се превърне в явен развратник в следващият си живот - защото от позицията на душата това носи равновесие и баланс на цялото! Така че трябва да разбираме как да постигнем "абсолютната чистота"? Именно "как" е въпросът? Учителят споменава за метода на духовната присадка - за трансформиране, за използване на всички енергии на чувствата и мислите които възникват у нас , за впрягането им, обяздването и опитомяването им, за работат с тях. Накратко: цялата сила на съвкупният човек се крие в подсъзнанието му, в астрала, в тялото това отговаря на хара центъра(долнатра част на тялото) и малкият мозък. В едно по-чисто общество и земя астралният свят няма да е този ад, пълен с какво ли не, както е сега, но ще бъде просто енергиен свят - витал(както го и наричат някои автори). Та, ако се отречем от него, от низшата си природа, от личността си - губим и цялата си енергия и ставаме изсушени пънове, виждащи само лошото в света и хората и бягащи и ограждащи се(та дори и с формули - като Елеазар) от самите себе си и от ... дявола! Значи, целта ни е да присадим висшата си природа, висшата си душа, свръх съзнанието си, индивидуалността си, върху подложката на подсъзнанието си - и да стане един правилен обмен между двете. Просто трябва да се научим не да убиваме и подтискаме страстите си, но да ги извисяваме, да трансформираме. Това е много тънък интуитивен преди всичко процес и ми е трудно да го обясня, но това е на което се уча... Както поиконите Арх. Михаил стои върху гърба мна дракона и държи юздите в ръката си. Същата символика виждаме и в Индия - Богинята Дурга седнала върху тигър(висшият човек върху низшият). В духовният път има един важен момент: когато човек се устреми към чистотата, към висшият живот, колкото по-нависоко се издига в него, тоест в свръйсъзнанието си, във висшите сфери, толкова по-надълбоко се спуска в подсъзнанието и несъзнанието си. И това трябва да се знае, защоточовек си казва: откъде тези мисли, откъде тези ужасни страсти и ярост и насилие в мен? Те идват от цялото човечество, от общият склад на подсъзнанието. Затова когато човек се чисти вътрешно, той чисти и работи за цялото човечество...

Та значи, на практика: давам пример със сексуалноста,защото той е най-ясен - отиваме на плажа и си лягаме и се изпълваме с благодарност за всичко, и щастие, и всичко е красиво, медитираме, молим се ... и изведнъж до нас сядат група тийн гирлс по монокини с тела на богини и чар на магьосници ... какво става в нас? Ако човек върви по пътя на ученика и е в т.н. твърда школа, става следното: човек искрено се стреми да не се интересува от видяното, да се потопи в мисли за Бога и Вселената и т.н. - но кокото повече се стреми да не мисли за съблазняващите го девушки, толкова по-силни стават експлозиите в него и просто го изгарят отвътре. И дори да успее да се подтисне: скоро такъв човек избухва като бомба, защото подтиснатото в подсъзнанието само расте... И така , човек се намира в постоянни жестоки вътрешни борби и разкъсващи жестоки противоречия и самообвинения, опитва се да води чист мисловно и на дела живот, и колкото повечес е стреми, толкова по-лошо пада и по-тежко се наранява - защото не знае, не познава самият себе си - не познава принципа на работа на съзнанието си... И ако успее с този(твърдият)метод, то ще е само ако се добере до по-висши възприятия и сфери, които ще запълнят празнотата в него и ще дадат радост на душата му - но дори и така да е, такъв човек ще донесе повече зло на света, защото ще увлече след себе си много хора, а далеч не всички ще могат да следват процеса... А ето как реагира човек, запознат с метода на духовната присадка: човек вижда красивите тела и реагира по следният начин: възниква вълнение в него, тоест събужда се енергия - вместо да се противопоставя и огражда , тоест вместо да бяга от сянката си, човек с цялото си сърце приема ставащото в него, вижда от позицията на красотата - вижда девойките като богини, като ходещи цветя, дори и голи да са - дори и в половите им органи вижда изява на божественото, каквито те наистина са - вижда чистота и светлина- ключът е да няма никакво разделяне, противопоставяне, борба, но приемане, включване на възниикналите страсти в цялостното естество - един вид грубо казано, обезкостяването им - ние, душата, приемаме с отворени обятия страстите в нас, гнева, насилието и със силата на любовта си, на висшата си вибрация ги трансформираме в чиста любов, радост, спокойствие! И така няма разделение и разкъсване в нас, но единство(йога). Когато ние самите станем по-единни и приемащи се, тогава започваме да приемаме и другите хора около нас все повече, да чувстваме единството си с тях! Аз тепърва се уча на този метод, но резултатите са явни и наистина е действащ и практически - но ако някой иска да схване метода в същината му, нека чете Михаил Иванов - той разработва идеите на Учителя Беинса и ги докарва до нашето ниво - дава ни възможност с малки стъпки постепенно да стигнем много по-далече, отколкото ако се оптваме да скочим направо до "абсолютната чистота"(при което само падаме иси чупим вратовете)! Това не е нов метод - добре известен е в източните учения - например в тибетск. будизъм цялото това визуализиране на гневни и страстни богове и богини, на демони и сношаващи се буди всъщност представлява вадене на скрити дълбоко в подсъзнанието наличности, трансформирането им в "пустота", т.е. любов, висшата вибрация. Не можем да избягаме от себе си, дори и да отидем в най- далечната пещера в Хималаите или на Рила(има ли пещери в Рила?)!

п/п: скоро в Б-а ще излезе или вече е излязла книгата на МИхаил Иванов "Любов и сексуалност", част едно - или може и да е излязла вече... препоръчвам я горещо, както и всичките му останали книги - основно са на френски, но има преведени на англииски около 15-на. Като говоря тези неща, говоря за хора с широко съзнание! Знам че в Б-я някои не приематъ Михаил Иванов, но от това само губят - И двамата са великиУчители - кой е по-велик не е моя работа да съдя! Йелая здраве на всички!!!

[Благост]

Здравейте, приятели! Здравей, Орлин! Добре дошъл и действително добър постинг, благодаря!

По темата в контекста на твоя постинг ще споделя , че на ученика е даден шанс от Невидимия свят.

В астралния свят НЯМА шанс без Учител !!!

В астрала няма шанс ако не си откупен.

Затова Учителя казва , че е заплатил за учениците си скъпо и прескъпо:

"За всеки един от вас е платена от мене преголяма цена.

Вие сте отмерени на два кантара.Първо на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя ( откупването от астралния свят) и второ - претеглени сте на онзи кантар от където трябваше да ви откупя.

С това откупване ви е даден голям шанс, а това означава - Не създавайте условия за смъртта и страданията! "

Любов+Светлина+Мир+Радост

[Иван]

Здравей Орлине ,

Права е Благост . Добър постинг . Ако ми позволиш ще се "закача" тук ..:

Просто трябва да се научим не да убиваме и подтискаме страстите си, но да ги извисяваме, да трансформираме. Това е много тънък интуитивен преди всичко процес и ми е трудно да го обясня, но това е на което се уча...

...

и още .... :

В духовният път има един важен момент: когато човек се устреми към чистотата, към висшият живот, колкото по-нависоко се издига в него, тоест в свръйсъзнанието си, във висшите сфери, толкова по-надълбоко се спуска в подсъзнанието и несъзнанието си. И това трябва да се знае, защоточовек си казва: откъде тези мисли, откъде тези ужасни страсти и ярост и насилие в мен?

Орлине , мисля , че се опитах да положа основата на отговора си тук в тази тема с отговора си по темата за сексуалноста . Според мене двете теми ..тази тук и темата за сексуалноста са свързани по някакъв начин . Тук сега , само ще допълна разсъжденията си от другата тема за сексуолноста , за да не се повтарям излишно . Мисля , че човек като преоткрие всебе се Бога и Богинята , слиза най-напред много дълбоко в подсъзнанието си ...най-дълбокото място ....и започва да чисти бавно и методично с часовникарска точност натрупаните лошотийки от Кармата си . Карма от предишните и сегашно прераждане. Мисля , че тук въпроса за чистенето на Кармата става много сложен вече . При чистене на Кармата човек се нуждае да остане "сам" със себе си . Не буквално е преносно сам . Ако е за първо прераждане да се чисти Карма може и вманастир ... .

Но задължително при чистене на Карма човек трябва да е "сам" за да чисти само своята сабствена Карма. Защото има обучени ....самообучени лоши хора , които се "навират" в човек чистищ собствената Карма и си чистят от чуждия "сапун и вода ". Така човек преминал през собственото си подсъзнание знае изключително точно кое е от него самият и кое от приходящи поднали ангели. Така човек останал "сам " със себе си ,си узнава собствените сили и възможности и колко може да "износи" чужди Кармични( причинно-следственни ) натрупвания при нужда да ги чисти като ги приеме върху себе си . А това време е различно за различните хора . Това може да продължи от няколко години до ....цял живот . Зависи от положеното старание и умението да остане "сам" със себе си . ....

И така започвайки от най-низшото си подсъзнание се изкачва бавно или бързо , но постепенно до свръхсъзнанието си ...Бог Отец. И когато достигне връхната точка на свръхсъзнанието си , там го чака наградата за положения труд във самоусъвършенствуването си . И там абсолютно никое живо същество на Земята не може да се меши. Чувал съм , че е любим похват на последователите на черната ложа( убили Богинята в себе си ) да се напъхват в процеса на изчистване от Карма в Душата на човек и да "преливат " тихомълком от собствената си Карма и да те заробват така . За оногледяване моля спомнете си филма ..." Индиана Джоунс и храма на обречените " . Според мене е необходимо човек да остане "сам" докато достигне връхната точка на свръхсъзнанието си и тогава "заключил извора на изчистване на Карма " може да "монтира " приспособление за помагане на ближните си братя , тръгнали по възходяща спирала на развитие ...

Пропуснах да изясня едно понятие ...:

Понятието .. "сам " в горния ми постинг .

На гръцки "сам " е .. "монахос " -. Превежда се "сам" , "единствен" . От там произтича и думата "Манастир " и "монах" , когато се примахне окончанието от мъжки род единствено число "ос" остава "монах" . При превода на Библията от гръцки на български език са запазени някои термини в оргинал и думата "монах" е една от тях .

Иван

[Орлин Баев]

Здравей, Иване, просто искам да споделя : развитието на съзнанието започва от самосъзнанието и едновременно се разширява в свръхсъзнанието и подсъзнанието - едновременно - подобно на развитието на семката на кое да е растение - прораства едновременно нагоре с клоните си и надолу с корените си. Та, в контекста на темата за опасностите, опасно е човек да се гмурка в подсъзнанието си, ако не се е издигнал и в свръхсазнанието си, за да има светлината да го освети! Това е естествен автоматичен процес при вътрешнят стремеж и развитие. Цитирам по памет Ауробиндо: “Колкото по-нагоре се издигаш в светлината на суперсазнанието си, толкова по-надълбоко навлизаш в зловещият мрак на подсъзнанието си - и чистиш, и чистиш!!! “

Ом намах шивая, братя и сестрички, МИР И ЛЮБОВ, мили хора!!!

[Благост]

Здравейте, всички! Орлине, радвам се че разбирането по въпроса за съзнанията ни съвпада.Това си е и ориентир.А и действително е и единствено правилното.Благодаря за бингото.Само да добавя малко от Словото на Учителя - сърцето е съзнанието, умът - самосъзнанието, душата - подсъзнанието, Духът - свръхсъзнанието.

Опасностите не са опасности освен ако ние не се уплашим.Будност на съзнанието и постоянна връзка със Светлината и Христовото съзнание..

Любов + Светлина+Мир+ Радост

[Орлин Баев]

Мисля че опасност е фанатизмът - а фанатизмът се поражда от злокачествената вяра - сляпата вяра! Фанатиците могат да извършат най-ужасни престъпления в името на "святата" си кауза! Сега ходя на лекции - в една от тях - когнигтивна наука - ни показаха текст:"Всичко се ръководи от Биските. Те са невидими и недоказуеми, но те направляват съдбите ни, те са навсякъде около нас и са наши господари! Биските са причина за всичко и въпреки че не можем да го докажем, това е единствено възможното обяснение" Само го перифразирах по памет... Попитаха ни какво мислим за текста и дали е научен! Аз казах че трябва само да заменим думата Биски с Бог и резултата ще е ясен...! Ето това е нашата прехвалена Вяра. Е, да, и вътрешно чувство, и реалната помощ на молитвата - да, така е. Но обяснението на тези процеси което хората дават е смешно. Защото това са строго научни процеси и нямат нищо общо с подхода на религията! Подход за фанатици наистина!

Спомням си в една от книгите си Ледбитър пишеше какво става когато някой религиозен вярващ се моли на ... "Бог". Създава се елементал - мисъл форма - тя има сила дотолкова доколкото и е придавана от изпращача и и стига до равнище на което може да проникне. Тя се събира с подобните си мисли по закона на привличането и аналогията. Създава се мисловна аура, атмосфера около молещият се. Тези мисли го пазят и привличат добри ситуации в живота му. Възможно е и някое тънко същество да се включи в тази помощ ако има нужда. Някога много рядко и при наистина напреднъл Ученик може и самият висш Учител да се намеси - но рядко - той и без това е достатъчно зает! Но едва ли "Господ Бог " слиза от Небесата за да бди над покорният си раб като квачка над пиленцето си... ! Ето такива дребни неща са опасни - защото силната вяра без знание се превръща във фанатизъм и човек може да бъде манипулиран като пионка!

[Латина]

Да.

[Благост]

ВЯРО- философските въпроси вече не ги мисля , измислени са - при тях всеки САМ пълзи или лети...към ВЯРАТА в Бога +в себе си+в разумните ближни , но относно НЕВЕЖЕСТВОТО/ сбърканите , старите познания/информация + ГОРДОСТТА + ТЩЕСЛАВИЕТО..... или сам се променяш доброволно...или става доброволно-принудително а , когато ставаш вреден/опасен...просто те "поомесват+ приплесват " яко !

Има Божи Промисъл !

А фанатик е човек със силна вяра и ограничено съзнание! Не се свързвайте с такива, не си давайте бисерите ( времето и енергията и т.н. )

Това е положението! Да бъде ВИДЕЛИНА !

Любов+Светлина+Мир+Радост

[Орлин Баев]

По въпроса за вярата - ето какво казва един интересен земен екземпляр - Сидхарта Гаутама: "Не ми вярвайте - проверете от собствен опит!"

[Невенна]

колкото по-светли ставаме , толкова сме по-примамливи за тъмните сили, които искат да крадат от енергията ни, естествено те действат най-вече чрез страха и съмнението, но всичко е преодолимо, стига вярата ни да е силна.

Поддържам Иво в изчерпателните постинги, мисля че повечето пречки наистина са вътре в нас.