Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Паулу Коельо


Recommended Posts

Ученикът се приближил към Учителя си. “От години търся светлината”, каза той.“ Усещам, че съм много близо да я постигна”. Трябва да знам, коя е следващата стъпка.” Учителят го попитал: “С какво се издържаш ?” “Още не съм се научил, как да се издържам сам, родителите ми ми помагат, но това е само една подробност”.”Следваща ти стъпка, казал Учителят, е да гледаш слънцето директно за половин минута”. Ученикът се подчинил. Когато половината минута изтече, Учителят казал на ученика да опише какво има наоколо”. “Не виждам нищо, каза ученикът, слънцето повреди зрението ми”. “Човек, който търси само светлината, кръшкайто от задълженията си, никога няма да намери светлина”. А този, който държи очите си залепени към слънцето, свършва със слепота” – бил коментарът на Учителя.

Един ден в манастира на Сета един от монасите обидил другия. Главата на манастира, брат Сисуас, помолил засегнатия монах да прости на обидилия го брат. “Не мога до го направя”, отговори монахът, “той е този, който ме обиди и трябва да плати за това”. В същия момент брат Сисуас вдигнал ръцете си към небето и започнал молитвата си:” Христе наш, повече нямаме нужда от теб. Сега сме способни да накараме нападателите ни да плащат за делата си”. Способни сме сега да вземем възмездието в собствените ни ръце и да боравим с Доброто и Злото”. Затова можеш вече да ни оставиш, няма да има никакви проблеми”. Засрамен, монахът веднага простил на брата си.

“Хайде да отидем в планината, където пребивава Господ”, - предложил един рицар на другаря си. “Иска ми се да докажа, че всичко, което Той знае да прави е да изисква от нас, докато Той самият не прави нищо за да облегчи бремето ни. “Добре, аз пък ще отида за да докажа моята вяра в Него”, - казал другият. Те пристигнали на върха на планината през нощта – и чули гласът в тъмнината “Натоварете конете си с камъни от земята”. “Чу ли “, - възкликнал първият рицар, -след такова катерене Той иска да носим дори по-тежък товар. Аз няма да се подчиня !” Вторият направил това, което бе заповядал гласът”. След като стигнал подножието на планината, слънцето изгряло и първите му лъчи осветили камъните, които носил набожният рицар: били са най-истинските диаманти. Учителят казава: “Неведоми са пътищата господни, но те са винаги в наша полза”.

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. “Има ли Бог ?” – попитал той. “Да, има Бог”, - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. “Има ли Бог?”, попитал той. “Не, няма Бог” , бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда е отговорил: ”Трябва да си отговориш на този въпрос сам”. “Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?” Просветеният отговорил: “Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: едните с увереност, други с отричане, а някои със съмнение”.

източник: http://www.bentelecom.com/LUSI/The%20best/maktub.htm

Линк към коментар
Share on other sites

Учителят казал: "Думата има сила. Думите променят света и човека. Ние всички сме чували фразата: "Не трябва да говорим за хубавите неща, които ни се случват, тъй като завистта на другите ще разруши нашето щастие". Нищо подобно. Победителите говорят с гордост за чудесата в живота си. Ако вие излъчвате положителна енергия във въздуха, то това привлича още повече положителна енергия от онези, които действително ви желаят щастие. А що се отнася до завистта и разрушенията, те могат да ви навредят само тогава, ако вие им дадете тази енергия. Не се страхувайте. Говорете откровено за хубавите неща в живота си пред всеки, който и да ни слуша. Вселенската Душа се нуждае много от това, вие да сте щастливи".

На мен ми харесва ето това :)

Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 weeks later...
  • 2 years later...

и не само, че човек не трябва да мълчи пред определени хора, а може би най - вече не трябва да е със спотаени страхове, че някой с лоша мисъл ще му въздейства. Вярата, вярата е основа за почти всичко в живота :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 years later...

Смятах да пускам тема за Паулу Коелю, но виждам, че си имате вече. Макар да е ограничена само до една негова творба, то не пречи темата да се разшири :D

Малко биография:

Днес Коелю е личност, почитана в целия свят. Неговите книги са на нощното шкафче на Мадона и Джулия Робъртс. Неговият "Алхимик" е преведен на 56 езика, може да се открие в 140 страни в света. Оттогава, вече почти десет години - всичко ново, което излезе под перото на Коелю, влиза в първата десятка от световни бестселъри. В Америка го наричат новият Езоп. А парижкият "Фигаро" го нарече цар Мидас. Всичко, което той пише, донася злато...

продължение на биографията

Библиография

* 1987 Дневникът на един маг (O Diário de um Mago)

* 1988 Алхимикът (O Alquimista)

* 1990 Брида

* 1991 O Dom Supremo

* 1992 As Valkírias

* 1994 Мактуб

* 1994 Край река Пиедра седнах и заплаках (Na margem do rio Piedra eu sentei e chorei)

* 1996 Петата планина (O Monte Cinco)

* 1997 Cartas de Amor do Profeta

* 1997 Воинът на светлината: Наръчник (Manual do Guerreiro da Luz)

* 1998 Вероника решава да умре (Veronika decide morrer)

* 1999 Palavras essenciais

* 2000 Демонът и сеньорита Прим (O Demônio e a Srta. Prym)

* 2001 Histórias para pais, filhos e netos

* 2003 Единайсет минути (Onze Minutos)

* 2004 O Gênio e as Rosas

* 2005 Захир

* 2006 Бъди като течащата река

* 2007 Вещицата от Портобело

Интервю с Коелю

Някои от по-известните му книги може да се прочетат ТУК

Докато търсех инфо за писателя попаднах освен на хвалби и на доста критични мнения за неговите книги:

Най-отвратителния писател, който е жив днес носи името Паулу Коелю. Съзнавам, че заради това мнение вероятно мнозина ще поискат да ме изгорят жив на клада, но по-ужасно явление от този странен, самодоволен бразилец литературата все още не познава.

Сблъсъкът ми с Коелю стана след като един-единствен път в живота си се доверих на шумна реклама за книга. Когато у нас преведоха романа "Алхимикът" доста платени публикации сензационно обявиха: "Майстора на философската проза дойде и у нас". Други казваха, че Коелю е явление, което променяло представите за литературата изобщо. Част от статиите намекваха, че дори Габриел Гарсия Маркес трябва да започне да се учи от своя бразилски колега. Споменаваше се на дълго и широко как Мадона обявила Коелю за гений и така до безкрайност.

Упоен от този бляскав свят си купих "Алхимикът". О, ужас! Вместо изискана словесност се натъкнах на една книга от прости изречения, чийто автор очевидно смяташе читателите си за октровени идиоти.

Какво имам предвид?

ТУК продължава, има и коментари

Други мнения:

От въпросният автор съм чел няколко книжици (това е точната дума за такъв род резултати на упражняването на умението да се нижат думи в изречения) и впечатлението ми е, че писането му е средна работа, впрочем достатъчно простичко и постно, за да не затруднява възприемането и същевременно, не дай си боже, да отправя към нещо по-дълбоко. Съдържанието на въпросните романчета бяха едни банални истини, които могат да бъдат откровение за човек, намиращ се в началото на смисления си живот и дори биха могли да бъдат интелектуално приключение за човек, неизкушен от срещи с размишления и въпроси около същността на битието.

Продължение

Прочетох три от неговите книги "11 минути", "Алхимикът" и "Брида" . Сега чета "Захир", но да си призная четенето върви трудно. Още на първата книга си помислих, че чета приказка на Шехерезада, и това се затвърди и при другите две, Толкова добре бяха подредени случайните случки в живота на героите, че точно като една вълшебна приказка. По-късно прочетох в интервю с него, че за "Алхимикът" го е вдъхновила приказка от 1001 нощ. Ха!

Замислих се дали мога да науча нещо ново от иначе много мъдрите му разсъждения, които вкарва измежду случките си с героите, или са думи и мисли на самите герои. Ми......май нищо ново....или поне нищо, което да ме впечатли и да продължа да разсъждавам върху него.

Да не говорим, че "Алхимикът" започва с Дзен коана за щастието и двете капки олио в лъжицата, но никъде не е споменато, че е "откраднато" от Дзен.

Интересно ми е какво е вашето мнение за Коелю :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Не съм чела нищо от него но усещането ми е че се изразява проосто и това е нужно на много хора и затова се продават книгите му....... ще взема да си купя нещо :)) за да не говоря на изуст

Линк към коментар
Share on other sites

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. “Има ли Бог ?” – попитал той. “Да, има Бог”, - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. “Има ли Бог?”, попитал той. “Не, няма Бог” , бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда е отговорил: ”Трябва да си отговориш на този въпрос сам”. “Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?” Просветеният отговорил: “Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: едните с увереност, други с отричане, а някои със съмнение”.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

"Мактуб" означава "Написано е". Арабите се притесняват, че "написано е" не е съвсем правилен превод, защото макар че всичко вече е действително написано, Бог е състрадателен, и пише това просто за да ни помогне.

http://margaritta.dir.bg/2003/okt/07maktub.htm

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Интересно ми е какво е вашето мнение за Коелю :hmmmmm:

:3d_053:

За " Захир" :3d_161::3d_053::3d_053::3d_053:

Библиография

* 1987 Дневникът на един маг (O Diário de um Mago)

* 1988 Алхимикът (O Alquimista)

* 1990 Брида

* 1991 O Dom Supremo

* 1992 As Valkírias

* 1994 Мактуб

* 1994 Край река Пиедра седнах и заплаках (Na margem do rio Piedra eu sentei e chorei)

* 1996 Петата планина (O Monte Cinco)

* 1997 Cartas de Amor do Profeta

* 1997 Воинът на светлината: Наръчник (Manual do Guerreiro da Luz)

* 1998 Вероника решава да умре (Veronika decide morrer)

* 1999 Palavras essenciais

* 2000 Демонът и сеньорита Прим (O Demônio e a Srta. Prym)

* 2001 Histórias para pais, filhos e netos

* 2003 Единайсет минути (Onze Minutos)

* 2004 O Gênio e as Rosas

* 2005 Захир

* 2006 Бъди като течащата река

* 2007 Вещицата от Портобело

:3d_015::3d_015::3d_053::3d_053::3d_053::3d_105:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...