Велина Добавено Януари 4, 2004 Доклад Share Добавено Януари 4, 2004 Здравейте приятели, Всъщност стихотворението на Диана (вижте го тук) може и да бъде тема: Какво мислите за благодарността и прошката като форми / проявления / на Любовта? Някой знае ли подобни дни при други националности като българската Прошка или Деня на благодарността? ) благодаря ви ) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 5, 2004 Доклад Share Добавено Януари 5, 2004 Здравейте , благодарността и прошката са много важни състояния. Когато сме благодарни за абсолютно всичко, което ни се случва - тогава се свързваме с Любовта. А само който я изпитва знае за какво става въпрос. Така се неутрализират всички отрови и тежки психически състояния . Същото важи и за прошката. Исками се всеки ден да го чувстваме като ден на благодарността и прошката . Поздрави, Ради Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Иво Добавено Януари 5, 2004 Доклад Share Добавено Януари 5, 2004 Здравей Велина, Благодаря за хубавата тема Наистина благодарността е голяма сила. Колко много имаме нужда от любов и благодарност в наши дни, особено в България! Човек може да е благодарен за всичко, което му се случва. Благодарността е един магичен ключ - отваря сърцата на хора, стопля взаимоотношения, повдига човека. Аз винаги се опитвам да благодаря на хората около мен. На приятелите, роднините, в службата. Малките жестове правят големите чудесата. Да кажете благодаря на любимия/та си, когато ви подава солницата; да кажете благодаря на колегата, с който работите; на шефа - колкото и да е невнимателн с вас; на родителите - които са ви отгледали и жертвали много; благодаря - за продавача в магазина, който ви обслужва; благодаря - за благата на природата - въздух, вода, земя, огън.... природа; благодаря - за гениите и добите хора на цялото човечество, на които дължим толкова много - наука, изкуство, философия... от мебелите в къщи до компютрите на които работим; благодаря - за клетките в тялото ни, за сърцето, което бие денонощно, за ума, който функционира постоянно, за цялото тяло, което ни служи така вярно (даже и когато го насилваме или тъпчем с храна, която то не иска); благодаря - че съществуваме и че можем да споделяме тезми мисли сега заедно. Може би вашите родители, приятели, колеги да не са перфектни, но вие си нямате други. Благодарете за малкото, което имате и то ще се увеличава и уможава. Поздравявам ви и с тази статия за благодарноста - ТУК и с тази притча пак за благодарността и любовта - ТУК Поздрави на всички и благодаря, че ви има. Иво Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Януари 6, 2004 Доклад Share Добавено Януари 6, 2004 Същото важи и за прошката. Исками се всеки ден да го чувстваме като ден на благодарността и прошката . Когато си благодарен, изпитваш най-хубави чувства. Когато си обиден и трябва да простиш, как го правиш? А би ли простил ако знаеш, че ще се наложи още много пъти да прощаваш? Не ти ли се струва, че да простиш понякага е форма на страх? А ти ако сгрешиш, но знаеш, че грешиш...тогава би ли могъл да очакваш прошка? Би ли я поискал? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 6, 2004 Доклад Share Добавено Януари 6, 2004 Какво е да си обиден? Като си обиден простил ли си? Какво се казва в молитвата "Отче наш"? Искането на прошка е свързана със състоянието Покаяние, което е израз на дълбокия вътрешен стремеж на душата към чистота. На отвращението и от греха. Ако някой няма все още толкова силна воля, и въпреки съпротивата направи грешка, въпреки че я осъзнава донякъде - не бива ли да му се прости? От какво зависи да му се прости? Ако отгоре не прощаваха щеше ли да има "жив човек" на земята? Дълбоко се съмнявам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Януари 7, 2004 Доклад Share Добавено Януари 7, 2004 Понякога, не е точно както го пише в книгите. Молитвата я зная... Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име Да дойде твоето царство Да бъде твоята воля както на небето, тъй и на земята насъщния ни хляб дай нам и днес и прости греховете ни, защото и сами прощаваме на всеки наш длъжник и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия Защото царство твое, защото воля твоя ...зная молитвата зная и кога се изрича. И все пак, огледай се...криво ли се молят хората? Защо не си прощават? А защо въобще допускат грешки? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 7, 2004 Доклад Share Добавено Януари 7, 2004 Да за молитвата... Хубав въпрос - защо въобще грешат хората? Дали не го осъзнават? Дали го разбират но нямат сила да противодействат? Или пък просто искат и им е "приятно"? Важно е в кои книги какво пише и също нещата да се прилагат, и разбират в живота, права си. Да станат "плът" (Словото да стане плът), да ги усетим и преживеем. Прошката в някаква степен е свързана със "съденето". "Не съдете..." казва Спасителя. А как ние го правим това в живота? Има ли неща които не бива да се прощават? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Януари 7, 2004 Доклад Share Добавено Януари 7, 2004 Да за молитвата... Хубав въпрос - защо въобще грешат хората? Дали не го осъзнават? Дали го разбират но нямат сила да противодействат? Или пък просто искат и им е "приятно"? А как ние го правим това в живота? Има ли неща които не бива да се прощават? И ти хубаво питаш, а дали ще получиш отговор. Живота ни подава пръчици, теглш ...може би този който изтегли късата, ще сгреши. И кой решава че това което някой прави е грешка? Каде е написано, че това и това е грешка....книгите...великите манипулатори. А дали е така? Да правя неща и да осъзнавам, че греша....превила ли съм го? Бих ли го направила? Да сложа чашата на ръба на масата, знаейки че ще падне. Това си е грешка?! Много труден въпрос. Затъвам все по дълбоко. Има малки грешки и големи грешки. На едните бих простила, на другите не. Обаче, коя съм аз да съдя кой крив, кой прав. Има нещо подходящо в Лука-гл.15 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Добавено Януари 7, 2004 Автор Доклад Share Добавено Януари 7, 2004 Здравей , Диляна Грешките са си грешки затова сме хора , защото грешим ако бяхме безгрешни , сигурно нямаше да бъдем на тази земя според мен , това не е толкова страшно и самият факт, че ти оценяваш едно действие като грешка, значи вече си се дистанцирала от нея и е постигнато част от това, за което си дошла на земята - ти се учиш и вървиш по пътя си не се засягай с всеки от нас е така и това е най хубавото в този живот, че ни е дадена възможността да се учим и да постъпваме все по-добре. ако можем А виж за това – коя грешка е голяма и коя малка ? ами не ни е дадена силата да оценяваме грешките – наши и чужди може би това, което ни се струва голяма грешка, всъщност не е нищо особено, а това, което оценяваме като незначително причинява голяма вреда с последици които засягат много хора. И добре че е така, защото ако можехме да преценим какво се получава в резултат от постъпките ни, сигурно нямаше да можем да се освободим никога от чувството на вина и това би било край на възможността да бъдем по-добри. А дали можеш да простиш ? Ами просто приеми,че всички хора сме еднакви по своята същност и всеки е едно цяло със всяко същество на този свят; не можеш да се сърдиш на ръката си, че те е засърбяла, или че е съборила една чаша, нали и тогава ще видиш, че не е трудно да простиш просто прошката е част от Любовта и от самата теб. Ще ти предложа нещо , което можеш да приемеш като игра или като хапче за сън Преди време го прочетох някъде и съм го правила няколко пъти по време на пост. Всяка вечер вземаш лист хартия и пишеш най отгоре – прощавам на: и изреждаш всяко име на човек – роднина, близък, познат, случайна среща за когото мозеж да се сетиш. Няма значение колко ще напишеш или дали някой път ще пропуснеш някого. Ще се изненадаш колко забравени имена и стари лица ще се изнижат покрай теб. Може листът да се окаже малък След това изгаряш листа и го разпръсваш на вятъра. И така няколко вечера подред Ще видиш колко е лесна прошката Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Януари 8, 2004 Доклад Share Добавено Януари 8, 2004 Благодаря за играта. Аз всъщност не говорех за себе си. Знаеш ли аз помагам на хората. Понякога ме питат, аз не зная всички отговори. Темата е дълга и преди време се завърза дискусия. Не тук. Затова исках да зная мнението ви. Радвам се, че всеки е наясно със себе си. Никой не допуска грашки. Късметлийка съм, живота ме среща с хора които допускат грешки. Аз изпадам в ситуация в която трябва, правейки си моите грешки да дам пример. Много дълго се получи. Благодаря за съветите Мога да прощавам, правя го. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ради Добавено Януари 9, 2004 Доклад Share Добавено Януари 9, 2004 Кой ти каза, че никой не допуска грешки ? И кой знае всички отговори? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Добавено Януари 9, 2004 Доклад Share Добавено Януари 9, 2004 Кой ти каза, че никой не допуска грешки ? И кой знае всички отговори? Останах с такова впечатление. Прощавам си и на всички други. В деня на Любовта е просто задължително Винаги съм за това , да се обича и да се усмихваме. Жалко, че е трудно достижимо....не за мен))) Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ваня Добавено Януари 10, 2004 Доклад Share Добавено Януари 10, 2004 Здравейте И аз поразмишлявах върху темата Има един момент, който идва след като простим на всички, които са ни обидили или засегнали. Или по-точно, когато видим, че няма какво да се прощава, защото никой не е виновен. Или още по-точно - виновни сме си самите ние, че сме се засегнали от нещо и сме носили обидата. После идва въпроса, защо съм реагирал така - и започнем да търсим отговора в себе си. Третото нещо е, когато започнем да искаме прошка от хората, които сме обидили или на които сме причинили болка.Или ако не е възможно това, вътрешно изживяваме някакви угризения дори за дребни такива неща. Които, като ги разгледаме добре, стигаме до извода, че обстоятелствата не са зависими от нас, просто такава е била нашата реакция в момента. Но човек се променя... И идва следващ етап - когато в тежки моменти от живота, когато самият живот е застрашен или нещо друго разтърсващо ни кара да се замислим за смисъла на собствения ни живот. И в този момент се обръщаме към Бога, за да поискаме прошка за грешките си. Това е покаянието. Аз така виждам прошката и покаянието - от прошката, която даваме на другите; през прошката, която искаме от тях; до покаянието и прошката, за която молим Бога. А за благодарността - когато разбера, че няма за какво да се обиждам на хората, започвам да виждам само хубавото, което са ми дали - тогава съм им благодарна. И накрая при молитвата и вътрешния разговор с Бога, наред с покаянието възниква и благодарност за всичко хубаво, което ми се е случило. А "лошото" за мен просто е било неизбежно. И не търся причина за това - така е трябвало да стане по Негова Воля. Защото "неведоми са пътищата Божи" и съм убедена, че всичко е за добро, защото за това ни е даден този живот - да му се радваме. (Нали и Учителя това казва в "Добрата молитва") Ето така мисля, че са свързани прошката, покаянието и благодарността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Моля за прошка Добавено Януари 20, 2005 Доклад Share Добавено Януари 20, 2005 ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ . . .И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. [6:32] И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. [6:33] И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. [6:34] И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. [6:35] Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. [6:36] И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. [6:37] Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; [6:38] давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. . . Библия - Синодално издателство Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 7, 2005 Доклад Share Добавено Март 7, 2005 Здравейте, приятели! На 13 февруари - неделя е Сирни заговезни! Имам импулс да споделя с вас един отговор, който преди години чух, приех и приложих...и все още прилагам и преживявам... Когато искаш прошка традиционно казваш: Мамо, Тате, Братко...прости ми...! или обратния словоред... Прости ми,.....!!! ( може разбира се и "искам" или "дай" ми....но има все пак разлика... ) Отговорът обаче е следния: ДА ТИ Е ПРОСТО - ОТ БОГА, ОТ МЕНЕ И ОТ ВСИ НЕБЕСА!АМИН Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Севдалина Добавено Март 11, 2005 Доклад Share Добавено Март 11, 2005 Аз, също съм мислила по този въпрос-за искането и даването на прошка. Осъзнавам, че този акт трябва да идва от сърцето и да бъде съзнателно извършен. За съжаление не сам се научила да го правя, отправяйки молба или давайки прошка на човек. Винаги в такъв момент е идвала мисълта, че аз не съм Господ за да опрощавам и другите също. Някъде четох и тогава можах да почувствам и осъзная идеята за прошката, но все не ми идва от вътре да моля хората за прошка и самата аз да прощавам, може би защото никой не ме накърнява и от друга страна , аз се опитвам да живея според някакви принципи или природни закони... и да не правя лошо-както искате го разбирайте. Сега ми хрумна мисълта, че може би е много важно да поискаш прошка от себе си и може би трудно, но да можеш да си я дадеш. Прозвуча доста егоистично, но надявам се да сте ме разбрали. Сев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 13, 2005 Доклад Share Добавено Март 13, 2005 ♥МОЛИТВА ЗА ПРОШКА Господи, Отче , Моля те да се застъпиш за всички, които по един или друг начин ми причиниха вреда, болка, обида или мъка. Прощавам им с Любов. Моля те всички, които съм обидила, наранила, унизила, пренебрегнала или ощетила, съзнателно или несъзнателно, да ми простят, както аз прощавам на останалите – с Любов. Помогни ми да се изпълня с такава мъдрост, сила, благородство и доброта, че да не съм в състояние да нараня или навредя никому повече. Примирявам се с целия свят . Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил. Благодаря Ти за помощта и защитата. Амин. Медитация - Упражнение Седнете спокойно. Спомнете си случай, когато сте постъпили лошо и заради който изпитвате чувство на вина. Такъв случай, такъв момент, че дори не ви се иска да мислите за него….. прожектирайте филма си ..изберете си кадъра… Сега на вдишване/докато поемате въздух, бавно, спокойно и дълбоко, поемете и отговорност за действията си в тази ситуация, без да се опитвате обаче да оправдаете/оправдавате поведението си… Поемате отговорността и Признайте пред себе си точно в какво сте сгрешили ……. Сега при задържане на въздуха с цялото си сърце поискайте прошка, помолете за прошка, …… Когато издишвате , изпуснете с дъха си помирение, прошка, изцеление и разбиране…мир, опрощение, осъзнаване, …. Така/по този начин вдишвате обвинението/вината, задържате- молейки за прошка и издишвате поправянето на стореното зло.. Вдишвате отговорност, задържате - прошка и издишвате - помирение.Вдишваме/Задържаме / Издишваме Това упражнение е изключително полезно при заличаване на кармически връзки, може да ви вдъхне смелост да се срещнете с човека, на когото сте навредили, да поговорите с него открито, честно, осъзнато и да му поискате прошка с цялото си сърце. Заради Бога - прощавам на всички!Амин Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Akashia Добавено Март 13, 2005 Доклад Share Добавено Март 13, 2005 Никога не се молете за прошка. Тя е дар.Никой дар не е измолен. Безпредметно е да молите Бог за прошка. Нима мислите,че той не ви познава? Че не познава слабостите ви,че не познава прегрешенията ви ? Да прегрешиш към другия,значи да прегрешиш към Бога. Разкайте се,но не молете за прошка. Тя се дава само на онези,които са СЪЗНАЛИ грешката си. Това,на което трябва да се научим е : ДА ПРОЩАВАМЕ . Няма нещо,което не бива да се прости. Нима можеш да съдиш слепеца,че не може да види слънчевата светлина ? Прощавайте. Защото във всяко дело лежи ръката на Бога и нещата трябва да се случат именно така както се случват. Истинското покаяние никога не е глас. Прошката е подаяние към което нямам страст. Мога всяко прегрешение и на всеки да простя. Но си знам, че и презрение има в прошката ми, та гледам да живея праведно. Суета е и това. Но все пак ми дава право на ненаведена глава. Надежда Захариева erendil 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Март 29, 2005 Доклад Share Добавено Март 29, 2005 Здравей, Akashia, благодаря за споделеното мнение! Природата обича разнообразието и това е чудесно, че сме разнообразни, естествени, спонтанни и истински - всеки по своему! Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Декември 2, 2005 Доклад Share Добавено Декември 2, 2005 Здравейте , благодарността и прошката са много важни състояния. Когато сме благодарни за абсолютно всичко, което ни се случва - тогава се свързваме с Любовта. А само който я изпитва знае за какво става въпрос. Така се неутрализират всички отрови и тежки психически състояния . Същото важи и за прошката. Исками се всеки ден да го чувстваме като ден на благодарността и прошката . Поздрави, Ради Здравейте приятели, Когато четох постингите ви, стигнах да извода, че в действителност, за да сме в състояние да благодарим, първо трябва да простим. А какво предсавлява прошката в дълбоката си същност. Според мен това е приемане на себе си и другите такива , каквито са. Направим ли това, чак тогава сме в състояние и да простим истински. А можем ли да простим, ще можем и да бъдем благодарни и за най- малките неща , които ни се случват. А можем ли да бъдем благодарни, ще можем и да се радваме. А можем ли да се радваме, ще можем да бъдем и добри. А можем ли да бъдем добри, ще можем и да обичаме истински. Но всичко започва от Мъдростта. "В Началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото" Бъдете здрави, силни, умни , смели и добри! Таня Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 8, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2006 Благодарността е вид Любов - тя е проява на Любовта. Тя е една мека преливаща блага Любов. Благодарността не може да съществува извън Любовта. Както Любовта, и тя е състояние на съзнанието - принцип. Тя е мека светлина, задоволство и радост! За да се прояви благодарността се изисква вътрешна сила - в момента в който загубим силата си или я разбалансираме с мрачни чувства и мисли - благодарността изчезва яко дим! Тя е сърдечно качество - чувство, но се проявява и на ниво мисъл като благи топли меки благотворни и доброжелателни мисли и светлина! Прошката е пряко свързана с благодарността - прощаваме на извършено спрямо нас насилие, неправда, удар - ако сме достатъчно силни - ще благодарим на възможността да израстем чрез тях - не само с думи и мисли, но и сърдечно! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Февруари 8, 2006 Доклад Share Добавено Февруари 8, 2006 Благодарността е вид Любов - тя е проява на Любовта. Тя е една мека преливаща блага Любов. Благодарността не може да съществува извън Любовта. Както Любовта, и тя е състояние на съзнанието - принцип. Тя е мека светлина, задоволство и радост! Тя е сърдечно качество - чувство, но се проявява и на ниво мисъл като благи топли меки благотворни и доброжелателни мисли и светлина! Благодарността е изпитвано и проявено топло, сърдечно чувство на радост, на удовлетворение, на признателност, на уважение, спокойствие и хармония в резултат на самоосъзнаване и осъзнаване на другите като стимулатор за нашето духовно израстване и самоусъвършенстване. Това чувство можем да изпитваме и да проявяваме само ако сме успели да простим- на себе си и на другите. Благодаря Ви приятели, че ми помогнахте да изпитам това Божествено чувство! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Не случайно... Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 Проявете сила и простете на себе си за всичко,което сте направили в сегашния и миналите си животи...Не става въпрос да се учим да прощаваме,защото сме родени със способността да прощаваме...Това е върховната прошка-когато простите на себе си... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Guest Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 и един от най-здравословните начини на живот Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Таня Добавено Март 4, 2006 Доклад Share Добавено Март 4, 2006 Здравейте приятели, Днес ставам на 53 години, и се чувствам много радостна и щастлива, че имах шанса да общувам с вас. Бъдете здрави и все така добри, за да придавате своята вибрация на всички, търсещи Бога. erendil 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.