albatross_bg Добавено Април 5, 2007 Доклад Share Добавено Април 5, 2007 Що се отнася до двата пътя - науката и вярата... Те са само привидно различни или по-точно - лежат на една и съща основа. Какво имам предвид? Какво е основното, което отличава науката от вярата? Доказателството. Всяко твърдение в науката се доказва. Но ако се вгледаме по-дълбоко ... научните твърдения се доказват чрез математически методи , изчисления /и по-късно изводите , от научната работа се изпитват на практика, но не за това ми е думата/... всяко следващо твърдение се доказва с нещо което е било доказано преди това... ако обаче се върнем по обратния път кое доказва доказателството?... ще достигнем до онези твърдения, които науката нарича АКСИОМИ т.е. ТВЪРДЕНИЯы КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ДОКАЖАТ, НО СЕ ПРИЕМАТ ЗА ВЕРНИ /поради своята очевидност?!?/ т.е. ние просто ги приемаме за верни - ВЯРВАМЕ, че са верни! И каква стана тя? Основата на всички съвременни науки мили хора е ВЯРАТА! Недоказуема, Приета, Истинна... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Април 6, 2007 Доклад Share Добавено Април 6, 2007 Ако горното заключение, че вярата е наистина основа на науката, работеше, то с вяра щяхме да строим мостове, компютри и физически теории. Да ама не. От всичките варианти, които този или онзи учен създава и вярва в даден момент че чрез тях може да реши даден научен проблем, оцелява само едно нищожно малцинство, което е способно да мине всички възможни проверки. А аксиомите наистина не могат да бъдат доказани, но не могат да бъдат и опровергани. Те са като началната гара от която пътуването започва, тя обаче не определя еднозначно кой къде може да отиде, вариантите са неизброими, това бе доказано (от Гьодел). Иначе компютрите щяха да правят наука вместо нас, а ние щяхме да се посветим на вярата, вместо да плащаме стотици хиляди на университетите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Април 6, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2007 Дидо, всичко което казваш е вярно. Аз също съм човек , занимаващ се с наука и безкрайните вариации и възможности са нещо с което съм запознат. Подкрепям те напълно за всичко което си написал. Това , което писах е в резултат на Удивлението ми , че основата върху която се гради науката е едно приемане на факт, който е както казваш нито доказуем , нито оборим. По същия начин всяко нещо , в което вярваме, трябва да проверяваме в живота си докато то стане необорена аксиома... Много хора вярват в неверни неща... но не за това става въпрос, а за НАЧАЛНАТА ГАРА на науката. Нашата задача/ на хората/ е да овладеем материята, материалния свят. Затова е науката. всеки човек трябва да стане творец в материалния свят - затова е науката, затова са технологиите , зотова са лабораториите , безкрайното разчленяване и тясната специализация на познанието... Наша задача е да станем боговете на материята - Генно инжинерство, ядрена физика, космически технологии, интернет, медицина... Все чудеса на човешкото познание. Това обаче не променя и на йота факта, че В НАЧАЛОТО Е ВЯРАТА. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Април 6, 2007 Доклад Share Добавено Април 6, 2007 Законите съществуват, без значение дали вярваме в тях или не. Бог съществува, без значение дали можем да го докажем или не. А философията към науката ли принадлежи или към вярата? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Април 6, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 6, 2007 Законите съществуват без значение дали вярваме в тях - вярно е , но с опознаването им ние овладяваме силите които движат материята и така можем да станем творци в света на материята За съществуването на Бог на вярващия не му е необходимо доказателство, но на учения е необходимо да търси такова... или опровержение. Интелектуалната му нагласа го подтиква по пътя на съмнението. що се отнася до философията... казват , че тя е майката на науките. Първата наука. Първите учени, които са се опитвали да дадат обяснение за фактите и явленията в живота били философите. Днес философията е синтеза на научното познание - тя търси помирението и сливането на всички науки в едно единно и ЕЛЕГАНТНО обяснение на ВСИЧКО. И още нещо - всички съвременни науки са произлезли от философията - те са един вид нейни "разклонения" Издънки Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Април 7, 2007 Доклад Share Добавено Април 7, 2007 (edited) Тезата че "наличието на аксиоми (т.е. минимален брой от начални твърдения) в науката,показва че науката е основана на вяра", според мен не издържа. По принцип, всяко логично заключение въобще се основава друго твърдение, което е изказано преди това. Следователно неминуемо трябва да съществуват някакви начални факти и твърдения за да има каквата и да е логична верига, т.е. каквото и да е мислене, каквото и да е съзнание или самостойно поведение заложено в машина или изкустевен интелект. Но в крайна сметка наличието на факти е характеристика на съществуването въобще (справка с Витгенщайн), така че би трябвало вярата и съшествуването да бъдат тъждествени. Ако вярата има подобно степен на общност каквато има съществуването и е тъждествена с него, то каква е ползата от още един термин? Тезата може да се замени с: "Наличието на аксиоми показва че науката е основана на съществуването". Но кое не е основано на съществуването? Науката веднага загубва каквато и да дефиниция. Явно стигаме до твърдение, което не ни води до никъде (твърде често явление в работният процес на правенето на наука, за съжаление) , Редактирано Април 7, 2007 от Диан Георгиев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Април 7, 2007 Доклад Share Добавено Април 7, 2007 Аз нямам много научна мисъл, но сега гледах филм на ВВС-Паралелни светове и съм впечатлена. Струва ми се, че какъвто и въпрос/теория да възникне, първо е необходимо да се повярва в смисъла му и евентуалното му доказване или отхвърляне. Чак след това се мисли с какво определена теория би могла да е от полза за нас, човеците, живеещи в материя..... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
selsal Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Ако горното заключение, че вярата е наистина основа на науката, работеше, то с вяра щяхме да строим мостове, компютри и физически теории. Диане, така изложен, извода ти от въпросното заключение ми се струва неиздържан. Ако вярата наистина е основа на науката, то от това не следва непосредствената възможност да строим мостове и компютри (опасявам, че казваш – хайде повярвай, че пред себе си имаш компютър и да видим, дали той наистина ще се сътвори от чиста вяра в действителна материя; ако ли пък това не стане, значи науката не се нуждае от вяра.) Може би неволно заменяш вярата с примитивната магия, чиято обичайна цел е да си принася някаква материална полза. Едновременно ще се опитам да аргументирам верността на “заключението за вярата” и в същото време ще опровергая и още един твой извод: Но в крайна сметка наличието на факти е характеристика на съществуването въобще (справка с Витгенщайн), така че би трябвало вярата и съществуването да бъдат тъждествени. Ако един факт е наличен, то той е такъв, защото е разпознат като наличност, като факт. Да разпознаеш наличието на един факт означава да му се довериш. Ако впоследствие фактът се окаже мираж или заблуда, доверието към него ще бъде оттеглено, а статута му на факт ще бъде снет. “Светът е даден, наличен е!”. Това е твърдото убеждение на всички хора или поне на западните хора. Как да отрека съществуването на дървото пред мен? За наличието на фактичността на света-около-нас има безспорен консенсус, ония, които оспорват всеобщността на това съгласие са пренебрежително малко и никой не взема на сериозно. Кой се нуждае от доказателство, че дървото, което е само на метър от него, съществува? Непосредственото възприятие не се нуждае от доказателства. Човек има доверие на своите възприятия, те обикновено са ясни, стабилни и потвърдими от всеки друг. Ето това доверие във възприятието полага съществуването, превръща възприетото във факт. И само, когато човек се довери в достатъчна степен на своите възприятия, става годен да използва възприетото като даденост. И в резултат да опознае даденото, а накрая да го използва. Това доверие във възприетото много напомня на аксиомите. Аксиомите са доверие в очевидното. Доверие в най-очевидното. Но за разлика от доверието в очевидното, вярата е едно друго доверие. Вярата е доверие в най-неочевидното, в онова, което не може да се възприеме по обичаен, сетивен път. Но как се отнасят двете неща, от една страна аксиоматичното или доверието-във-възприетото и от друга – вярата. Рано или късно, колкото и научен да е един ум, той изпада в криза на доверие-във-възприетото. Разбирането, че човек ще умре, много благоприятства тая криза. Човек си казва – “да, възприемам, сигурен съм във възприетото, но все някога ще спра да възприемам, а и дори това да не стане, в крайна сметка – ЗАЩО ВЪЗПРИЕМАМ, защо аз, защо точно сега”. Очевидното, кардинално очевидното, винаги се оказва неудовлетворително. Ако не е подкрепено от неочевидното, кардинално неочевидното. И ако науката се основава на аксиоматичното, тоест на доверието-във-възприетото, то аксиомата търси опора във вярата. Умът на физика се опиянява от сложността и богатствата на физичния свят, но сърцето му търси не друго, а метафизичното. ---- Съществуването не е тъждествено на доверието-във-възприетото, то дължи своето приемане на това доверие. Мостовете, които строиш насън, издържат до сутринта, и това е така, не защото чак толкова не си ги строил според законите на природата, а защото, щом се събудиш, реалността на мостовете губят доверието, което цяла нощ си им възлагал. Без дългосрочното доверие-във-възприетото, няма ни един физичен закон. Но дори и тази дългосрочност на доверието-във-възприетото се изчерпва, ако човек живее без вяра и то вяра от метафизичен характер. Защото колкото и очевидни да са едни неща, те имат неприятната склонност един ден да станат неочевидни. albatross_bg 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 ...Но как се отнасят двете неща, от една страна аксиоматичното или доверието-във-възприетото и от друга – вярата. ...И ако науката се основава на аксиоматичното, тоест на доверието-във-възприетото, то аксиомата търси опора във вярата. Умът на физика се опиянява от сложността и богатствата на физичния свят, но сърцето му търси не друго, а метафизичното. ...Без дългосрочното доверие-във-възприетото, няма ни един физичен закон. Но дори и тази дългосрочност на доверието-във-възприетото се изчерпва, ако човек живее без вяра и то вяра от метафизичен характер. Защото колкото и очевидни да са едни неща, те имат неприятната склонност един ден да станат неочевидни. Бих добавил, че дори и вярата може да се разглежда като един по-дълбок вид възприятие! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Бих добавил, че дори и вярата може да се разглежда като един по-дълбок вид възприятие! И за това се изискват рецептори. Вярването е човешко качество. Степента на вяра се определя от възможностите на човека за подобно възприятие. "Да бъде според вярата ти!" - т.е. решаващи тук са човешките способности за пропускливост и трансформация, а от там и проявлението. А защо не с вяра да се строят и мостове. Силата на човека е пропорционална на силата на неговата Вяра. А в началото е Словото, вярата е способността да се чуе. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
albatross_bg Добавено Април 11, 2007 Автор Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Благодаря ви приятели! Онова откритие, което направих за себе си преди време, и от което бях одивен и очарован /и това ми беше достатъчно.../ вие развихте чудесно и го облякохте в думи и аргументи... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Април 11, 2007 Доклад Share Добавено Април 11, 2007 Темата е много интересна! С удоволствие чета всичко,което пишете по нея. Аз вярвам,че "всичко е нергия в различни вибрации."Би било много хубаво,науката да го "докаже" най-после.Защото много хора биха повярвали в това, само ако е научно доказано.Пък и нали затова е наука,да се занимава с истината за света в който живеем.А все повече хора се интересуват от тези неща,което лично мен ме радва.Хубаво би било да се прочете за тези неща и от изворите-философските системи от древността,но много от тях вече безвъзвратно ги няма.Така че, не ни остава почти нищо друго освен да чакаме "новите" научни открития. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диан Георгиев Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 (edited) За съжаление коментаторите не са ме разбрали и тъй като анализираните въпроси са с голяма степен на общност, те засягат теми, които макар и верни сами по себе си, принципно не решават тезите и съвсем не водят до яснота по тях. Смесването на различни теми с термините им, които извикват различни асоциации, е най-добрият начин да загубим яснота. А без яснота усилията не са оправдани, това е причината болшинството хора да се отдалечават от философията и математиката като нефункционални. И аз съм се лутал в тази мъгла и затова избрах да стоя по средата, т.е. на барикадата между науката и духовността, ако и да съм атакуван и от двете страни. Първият ми постинг третира функционалността на вярата като инструмент в науката. Ако едно понятие е фундаментално заложено в друго понятие, както се твърди, то неговата функционалност е незаменима за функционалността на производното понятие. Така ли е наистина? Вярата и науката привличат хората и като области се развиват посредством техният усилия и творчески потенциал. Какви потенциали имат хората? Вярата използва емоционият им потенциал, науката - рационалният. Тези потенциали не са взаимно зависими, напротив, хората които използват цялото си време за развитието само на единият имат по-добри резултати само във вярата или само във науката. Откровение към света на идеите може да се получи не само по пътя на вярата, но и по пътя на науката, друг е въпросът в какви термини ще бъде формулирано това откровение и какви следствия ще има. Вярата и науката като два пътя не са базисно обвързани, хората които вървят по тях могат да избират по кой да върват, това променя субективният им поглед им върху тези пътища, но не ги променя обективно. Така че нито вярата е основана на науката, нито науката - на вярата. Вторият ми постинг третира проблема, за наличието на аксиоми, принципно различно - като начало на логична верига. Фактите, независимо от произхода си, степента си на вярност за други съзнания са основа на съществуването на дадено съзнание като самостойна единица в който и да е свят - духовен, материален, животински, човешки, божествен, измислен, симулиран, матричен, кинематографски и прочие и прочие. Например измислените факти на развитието на някаква филмова история ни позволяват да "включим" съзнанието си в нея. Още по интересни са фактите, които генерира виртуалната релност. Може ли целият ни живот да е само сън или виртуална игра? Може, но това не променя нищо, и в съня ни има "съновни" факти, и в играта има факти. Това ги прави интересни и ангажиращи, навсякъде има логични вериги и те започват от факти. Ако смятате че логичните вериги могат без начало, то кажете го. Ако смятате че духовните сетива не ни снабдяват с факти, то кажете го. Ако смятате че фактите могат да бъдат само материални, то кажете го. Ако смятате че фактите могат да бъдат само обективни, то кажето го. Ако смятате че нашата логика не важи за друг свят освен за материалният, то кажете го и обяснете каква логика важи там. (Заедно с логиката обаче ще трябва да се откажете и от математиката като валидна за духовните светове. Това ще ви скара с питагорейството, най-малко, но споменавам само него защото по-далеч от аритметиката и алгебрата от тази страна на барикадата са стигнали малцина. Не им връзвам кусур - от другата страна малцина са работили духовно.) Както и да е, отговорете, дайте яснота и формулирайте рационално тезите, така ще повървите малко и по пътя на науката. Дай Боже да ви хареса, както ми хареса на мен преди години. Редактирано Април 12, 2007 от Диан Георгиев albatross_bg 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 (edited) "Защо ние, човеците, подлагаме на съмнение всичко около нас, инвестираме милиарди в науката, за да оборим едни твърдения и докажем други до последния детайл, но що се отнася до зашитите с бели конци аргументи за божието съществуване, свеждаме покорно глави? Аз имам само едно обяснение. Страх. Страх да допуснем, че сме смъртни прашинки на Вселената. А този страх е толкова силен, че замазва и белите конци." (Людмила Филипова) "Някога бог е бил най-доброто обяснение, с което сме разполагали, но сега имаме много по-добри обяснения. Бог вече не само не е обяснение на нищо, но сам се превърна в нещо, нуждаещо се от непосилни обяснения." (Дъглас Адамс) Светът неминуемо се променя и повлича всичко след себе си. Редактирано Април 12, 2007 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 (edited) Не е нужно да се обяснява необяснимото, нито да се обхване необятното. Ако искаш да разбереш Бог и вселената, просто трябва да се слееш с нея! Това е смисъла на човешкя живот. Тук научен метод и академичен подход не вършат работа! Божествената наука е ЛЮБОВТА! Редактирано Април 12, 2007 от krasi 33 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Думи. Емоционалност. Аз имам нужда от обяснение на необяснимото. Всяко необяснимо може да бъде обяснено. Необясними неща няма. Какво значи да се слея с Вселената? Това поетична заигравка ли е или разумно предложение? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Виж природата, когато си в планната, има ли един камък който да не е на мястото си, или едно дърво което да не е в хармония с гората? Ако човешката душа е подредена така, то тя е в хармония с планината, тя се е сляла с планината. Тогава ти ще си част от планината и тя ще бъде част от тебе. Какво по разумно от това? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Моята логика не е такава и не може да бъде. Всеки да си мисли каквото си иска. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Уважавам правото ти на собствена логика. Но ако тя не дава отговори на въпросите ти, можеби трябва да променш нещо? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Уважавай го докрай тогава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
krasi 33 Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 ОК. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Темата е много интересна! С удоволствие чета всичко,което пишете по нея. Аз вярвам,че "всичко е нергия в различни вибрации."Би било много хубаво,науката да го "докаже" най-после.Защото много хора биха повярвали в това, само ако е научно доказано.Пък и нали затова е наука,да се занимава с истината за света в който живеем.А все повече хора се интересуват от тези неща,което лично мен ме радва.Хубаво би било да се прочете за тези неща и от изворите-философските системи от древността,но много от тях вече безвъзвратно ги няма.Така че, не ни остава почти нищо друго освен да чакаме "новите" научни открития. Ето ви тема, за това как науката призна Бога. Теории, статии , изобретения: http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry487701 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 "Винаги е имало достатъчно факти, липсвало е фантазия." Д. Блохинцев Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 "Винаги е имало достатъчно факти, липсвало е фантазия." Д. Блохинцев Аз мисля, че хората имат нужда от истина. Фантазиите е възможно да те заблудят. А на истината можеш да се опреш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Април 12, 2007 Доклад Share Добавено Април 12, 2007 Не се разбрахме нещо, но нищо. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.