202. Първото място - Утринно Слово, 16 май, 1937 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

Духът Божи

Няма Любов като Божията Любов

Псалм 91


Беседа - Първото място - Утринно Слово от Учителя, държано на 16 май, 1937 г. София. – Изгрев.


Молитвена програма за край: 

Добрата молитва

Господи, Боже наш, да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето и всички народи, които Ти си призовал, да заемат своето място в Царството Ти, за да Ти служат с радост и веселие. (3 пъти)

Господнята молитва

 

 

Quote

Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие. Не туряй и света на първо място. – Това е друго нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури ближния си на второ място! Кой е твоят ближен? В притчата за Самарянина Христос показа, кой е твоят ближен. Тури себе си на трето място, а света – на четвърто място. Постъпиш ли така, ти си в правия път, който води в Царството Божие.

– В Божията Любов е благото на човека.

 

 

 

Първото място

 

[Слънчева]

Благодаря за беседата!

 

Има една трудност в живота, с която човек трябва да се справи. Човек е влюбчиво същество, лесно се влюбва: в себе си, в къщата си, в нивата си, в земята, дето се е родил и живял. И дървото се влюбва като човека. То заема голямо пространство, разширява се и казва: Кой каквото да ми говори, не се мърдам оттук. Един милиметър няма да се поместя. И на хората се говори за култура, за пробуждане на духовното начало в тях, но те не се мърдат от мястото си. Защо ще говориш на дървото за култура? Това е все едно, да му кажеш да се премести. То отговаря: Невъзможно ми е да се мръдна от мястото си.

 

Това са образи от природата. Аз си служа с тях, за да ви помогна да изучите външния живот. Той ще ви помогне да изучите вътрешния живот. Често говорите за мъчение, труд и работа. Вие трябва да съпоставите тия неща, да ги различавате. Мъчението иде отдолу, от краката. Трудът иде отвън, а работата – отвътре. Съществата, които живеят в долния свят, се мъчат. Те имат особено разбиране за живота. Който има взимане-даване с тях, все трябва да им даде нещо – доброволно, или насилствено. Ако не дадеш доброволно, те сами ще откъснат парченце месо от тебе, но ще вземат нещо. Ако се освободиш от тях, ще излезеш най-малко със стотина рани. В Америка има блатисти места, дето се въдят много комари. Ако попаднеш на такова място, в един - два часа тялото ти ще бъде надупчено. Там всички хора спят с мрежи на леглата си. Който не е опитал жилото на тия комари, мисли, че може и без мрежа. Прекара ли първата нощ без мрежа, втората нощ не се решава да остане без мрежа. И в областта на духовния свят съществуват блатисти места с хапливи комари. Попаднеш ли в такава област, веднага те посещават гостите и казват: Добре дошъл, дай ни ръката си да те поздравим.

 

Казвате: Какви са тия блатисти места с толкова комари? Де се намират те? – Във вас. Като не разбираш това, ти се излагаш на жилото на тия комари и казваш: Мъчи ме нещо. – Продай ми това, което те мъчи. – Беден съм. – Продай ми беднотията си. – Главата ми побеля от мъка. – Продай мъката си на мене. Аз търся такава мъка. Ще ти дам 45 английски лири за твоята мъка. – Не мога да я продам, тя е вътре някъде, не излиза вън. – Значи, тя е в долния свят. Това са неканени, странствуващи мисли, от които човек трябва да се освободи....

 

...Велико изкуство е да водиш духовен живот. Той има две страни: външна и вътрешна. И музиката има две страни: външна и вътрешна. Външната страна се отнася до инструмента и свиренето с него. Вътрешната страна има отношение до смисъла на музиката. Ако свириш на цигулка, трябва да знаеш мястото на всеки; тон на грифа. После трябва да управляваш добре лъка. Щом научиш това, ще свириш цели, половини, четвъртини ноти, акорди. Важно е да проникнеш във вътрешната страна на музиката, да разбереш законите на всеки тон. Например, тонът „си" е мощен. Той представя най-високото стъпало, до което човек може да стисна в известна област. Той е врата за преминаване от една гама на живота в друга. За да се изяви силата на този тон, трябва да го вземете чисто. Като изучавате смисъла на тоновете и тяхното съчетание, дохождате до различните добродетели, като музикални пиеси, написани от видни музиканти през вечността. Да бъдеш добър, това значи, да произведеш правилно една музикална пиеса, написана от някой виден музикант с участието на видни философи и художници. Реално нещо е доброто. То е една от великите картини на живота, наречена в Писанието „дървото на живота." Говори се в Писанието и за дървото за познаване на доброто и злото. Доброто има отношение към сърцето.

 

Според учените, сърцето е орган на кръвообращението. Като се свива и разпуща, то движи кръвта по цялото тяло. Всъщност, движението на кръвта не се дължи на свиването и разпущането на сърцето, но на особен род космично течение, наречено електричество. То е причина за свиването и разпущането на сърцето. Когато това течение спре, човек моментално умира. Сърцето спира движението си. – Коя е причината за прекъсване космичното течение, което движи сърцето? – Прекъсване връзката на човека със закона на доброто. Щом престане да служи на доброто, човек умира – сърцето спира своята деятелност. Достатъчно е да възстановиш връзката си с доброто, за да започне сърцето ти отново да работи.

 

И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш, доброто, без да засегнеш и злото в себе си. Обаче, ти трябва да разбираш Божиите закони, за да не попаднеш под силите на злото. Външно, злото има величествен вид, особено отдалеч. Гледано на разстояние, то представя красива планинска местност. Приближиш ли се до него, виждаш една оголена, камениста, усойна местност, която с нищо не привлича погледа на човека. Който се е опитвал да влезе във вътрешността на тая местност, здрав не е излязъл. Някои наричат злото „дявол". Какво всъщност е дяволът, и те не знаят. Смущават се от злото, без да знаят, че причина за това са те сами. Злото не може да има отношение към тебе, ако то не те обича, и ако ти не го обичаш. Никой момък не задиря момата, ако тя не го предизвиква. Днес тя хвърли око на едного, утре на другиго, докато запали сърцето на някой момък, и той тръгне подир нея. Няма човек в света, на когото сърцето да не е горяло. И да се пазиш и да не се пазиш, все ще се запали сърцето ти. Има нечисти места в живота, през които човек неизбежно минава – няма друг път. Ще кажете, че можете да избегнете нечистите места с аероплан. И във въздуха има опасни места. Колко авиатори са платили с живота си! Опасни места има и в мисълта, и в чувствата на човека. Който не знае законите на мисълта и на чувствата, лесно може да плати с живота си. Попадне ли в тия опасни места, мъчно може да излезе невредим. Който има любов в себе си, лесно се справя с опасностите и изпитанията в живота си.

 

Много ви е говорено за любовта, много говорите и вие за любовта, но какво знаете за нея? Ще кажете, че сте чели романи от различни автори, които третират въпроса за любовта. Това е още предисловие на любовта. Нито един автор не е писал за любовта като същина, като сила. Досега аз не съм чел нито една глава за любовта. За предисловието на любовта е писано много, но за любовта нищо не е писано. Достатъчно е да прочетеш само една глава от книгата на любовта, за да се осмисли живота ти и да се освободиш от всички противоречия. Голяма е светлината на любовта. Да носиш любовта в себе си, това значи, да бъдеш господар на положението. Мъчнотиите ще отстъпват пред тебе, както слугите пред господаря си. Ако нямаш любов, казваш: Изкуси ме дяволът. – Отде влезе той? Кой го пусна да влезе в тебе: ти, или твоите слуги? – Сърцето ми е пуснало дявола. – Това е възможно. Щом допуснеш любовни работи в сърцето си, то всичко може да направи. То всякога обърква работите. Сърцето даже не подозира, че е станало причина за някакво недоразумение. То пита: Какво лошо има в това, че съм откъснал една ябълка от дървото?...

 

...И тъй, докато влезе в духовния свят, човек ще мине през големи мъчнотии. Труден е пътят на любовта. Сам никой не може да влезе в тоя път. Трябва да се намери някой да ви води. Привидно Христос остана сам на кръста, но не беше сам. Има Един, Който придружава човека и в най-трудните моменти на живота му. Той сочи пътя на всичките хора към Царството Божие, към Царството на любовта. Това, дето хората се влюбват, се дължи на факта, че търсят някого да ги ръководи. Жената търси мъж да я води в пътя на любовта; мъжът търси жена да го води в същия път. Децата търсят учители да ги водят и поучават. Всеки търси някой да му покаже пътя към Царството Божие.

На какво се дължат страданията на хората? – На неразбирането им. Като не разбират много неща, те ги обезценяват. И петелът обезценява диаманта, който изровил на бунището. Много естествено, той не разбира цената му. Ако можеше да оцени диаманта, петелът щеше да се осигури за цял живот. Не само себе си, но още много петли щеше да осигури.

Оценявайте любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб. И тогава, каквото и да ви се случи, за всичко трябва да благодарите. Не отправяйте нито една лоша дума, нито едно роптание против Бога. Казвайте: Всичко, каквото Бог е направил и прави, е добро. Вълните на лошите мисли могат да бушуват, колкото искат, но ти няма да ги допуснеш да влязат вътре. Влязат ли вътре, те ще те разрушат като живеницата.

 

Една е вратата на любовта. Който влиза през тая врата, той е добрият пастир; който минава през оградата, той е крадец и разбойник. Той остава вън от любовта. Всяка мисъл и всяко желание, които минават през оградата на кошарата, са крадци и разбойници, нищо не допринасят.

 

„Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Тая горчива чаша е на любовта. Докато не я изпие, човек не може да разбере смисъла на живота, който носи радости и страдания. Който не може да разбере смисъла на страданието, никога не може да разбере смисъла на радостта. Казваше ми една сестра, че иска вече да живее за Господа. – Това е най-лесната работа. Казвам й: Досега ти не си могла да живееш за Господа, защото от сутрин до вечер мислиш само за себе си. Ти си Господ сама за себе си. Значи, твоят Господ е на земята. Ти обичаш себе си и света. Начинът, по който обичаш света, няма да те въведе в Царството Божие. – Какво да правя? – На своето място ще туриш Господа. На мястото на света ще туриш ближния си; себе си ще туриш на трето място, а света ще туриш на последно място. Ти вървиш по обратен път: себе си туряш на първо място, ближния си на второ място, а Бога – на последно място. Сега не ви остава нищо друго, освен да смените реда на нещата: На първо място в своята душа да поставите Бога, на второ място – своя ближен, на трето място – себе си, а на четвърто – света.

 

Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил." Христос постави Бога на първо място в себе си, ближния си на второ място. Той казваше, че Син Человечески няма де да подслони глава, но знаеше какво трябва да прави. Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-предпазлив, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл. Не дойдох да живея за себе си. Махни се оттук! Чашата, която ми даде Отец, трябва да изпия."...

 

 Първото място

Редактирано Януари 24, 2015 от Слънчева