ELena Blavatsky

[Лиула]

Това е темата, идеята, която ме занимава от самото идване в Портала. Това е моята област, моето "мое" и моята насоченост.
Предполагам, че тя няма да се радва на популярност поради много факти. Но знае ли човек ...
След 7 години мога да осъществя това, струваше си чакането.

За много хора Учителите са други, различни са, за мен Елена Блаватска се оказа този важен човек.
Мисля, че след толкова време е нужно да се отдаде значимото и на нея, защото тя реално стои зад всичко, което днес припознаваме за Езотерично познание.

И да завършим с култовата фраза на Е.П.Б., както и на теософското общество, че няма религия по-високо от истината.

[Лиула]

"И Небесaта били видими в седемте сфери, и планетите се показали с всичките свои знаци във вид на звезди, и звездите били разделени и преброени заедно с управниците, които се намирали в тях, и пътищата на тяхното въртене, чрез силата на божeствения дух."

 

Къде духа значи пневма,като колективно божество, проявено в своите "строители" или на езика на църквата - седемте духа на присъствието - mediantibus annelis,за които Тома Аквински казва, че Бог никога не се труди по друг начин, освен чрез тях ???

 

Тези 7 управници, или ангели-медиатори, са боговете кабири на древните. Къде е църквата обаче - припознаването на древните кабири до по-старите серафими до едно  и също действие, не води но нищо, освен до неяснота.

Да се върнем на етимологията на думата  хабири - велик, а също и Венера , днес тя се нарича Кабар в средния Изток.

 

Това в Таро отговаря на обърнат Маг, обърната Виса жрица  и 2 жезли обърната

 

Но ако търсим планетните духове, трябва да ги припознаваме като "баро".

 

"Тези пенати и пазещи божества, чрез които ние живеем, научаваме и знаем" ( Saturn, I, III, гл. IV)

Редактирано Ноември 12, 2014 от Лиула

[Лиула]

Където е великата езотерика, там е и сърцето. Едва ли някой би се сетил за ЕЙМИ, но е добре е да се сетим. Там някакви посредствени гласове и гласчета, и умове.  Там някакви посредствени сърчица. Щъкат. Посредствено.

 

[Лиула]

"Аз ще играя (ще постъпвам разпътно) пред Йехова и ще бъда още по-отвратителен от това".

II Sam. VI 20-22

 

Ако не знаете, това е танца на Давид - диагностициран от библията, т.е. от ветхозаветния текст, според който той, Давид, не е познавал никак Мойсей - авторът стига до едно интересно заключение.

Че именно този танц на Давид е свързан отново с кабирите като се упоменава "витаещит над водите", където двойките, сиреч сенките науч на храмовете извършват кръговия танц, където те са планетите, а той слънчевия бог, както и гопите са символизирали.

 

Това буквално  е препратка към наши времена към свети ПЕТЪР и неговото послание към Луцифер. когато Господ говори чрез Малахия, който ни казва, че Слънцето ще изгрее само за тези, за които са богобоязливи.

И тепърва остава да разберем, какво е имал предвид Малахия под израза "Слънце на справедливостта."

 

Но  на всички ни е ясно, че се има предвид Христос. За когото именно свети Дионосий Аеропагит дава точни сведения.

Това обаче е обект на следващ анализ.

За да стигнем до истинската същност на Забравения.

[Лиула]

Време е за едно понятие в езотериката и често споменавано от Е.П.Б. (и от други), а именно за Човекът на Скръбта.

 

"Нека аз да пострадам и да понеса греховете на всички (да се разбира - нека отново бъда въплътен за нови страдания), но светът да бъде спасен", ни споделят преданията думите на Гаутама, реално това на санскрит звучи като възклицание .

Друг ракурс:

"Ако аз искам той да пребъде, докато дойда, тебе що ти е?"

-пита Иисус Петър

 

Докато дойда - е същото като да си въплътен отново във физическо тяло, но защо Йоан не го познава веднага? Не е разбрал посланието - Аз съм при моя баща и съм един с него.

Месианската идея за Второто Пришествие е една тъжна митология, най-вече един абсурден постулат на църковното дебелоочие за  хилиазма или просто казано, за физическото присъствие на Забравения.

 

Много пъти Човекът на Скръбта се е завръщал, непознат и неоткрит, неприобщен от своите слепи последователи и ние всеки ден го разпваме в църквите.

По-страшното е, че посветените (?!) не са го очаквали да се появи и винаги посрещали появата му с презрение.

Винаги, когато се завръщал.

 

 

 

[Лиула]

Когато ти умираш нито един твой бог не умира с тебе - няма нито нуминозност - няма и смисъл твоето битие.

Единственият смисъл придават човеците, те назовават нещо безименно - нещо, непроменящо се от векове, намират му извинения и оправдания.

 

Човешкият живот не търпи оправдания, защото сам по себе си е непривичен за Вселената - той е извън нейната структура. И никога няма да се съглася с онези, които ми казват нещо различно, имайки предвид онова, което знам.

Човекът е на едно непригодно място за живеене, не за това да се оплаква на боговете си

Тази Земя никога няма да бъде нито майка, нито мащеха за човека.

 

Земята сменя своите кожи, ала човекът - не.

Днес ще е Луната, утре Земята-Луна, а после -друго ...

 

Днес майка ни е Луната - бившата ни Земя, забравили сме, а?

 

Защо Странник значи 2 в 1 - и се връщаме до първия аватар - притхиви - зараждане и разрушение - и все пак, кое е онова, което не е създадено, ала не се разрушава със създадените неща - Ashyuta?

Дали всичко онова, което мислим за факти, са лъжливи видимости (Bhranitdashanath)) в тяхната материална форма, което отново е проекция на егоистичното желание за общуване и за призованост.

Или е Калахамс?

 

Харесва ми израза езотерична номенклатура (по Е.П.П.), но той обяснява цялата схизма на невъзможността за съприкосновението. Защото е добре да се знае разликата между Хамса и А-хамса и да осъзнаеш, че ти сам си Лебеда-Носител, което реално би трябвало да бъде преведно като - стадият на Световете.

 

Няма да се доказва разумността на нищо посочено, няма да се намери отчет за случванията, но да се върнем към дните на творението.

 

Tho-og

[Лиула]

Има едно известно "еотерично" понятие, което се нарича чьониид и е състояние на кармични илюзии, че нещо е било, че нещо ще е и че нещо е. (Отварям скоба, това е една от първите срещи на занимаващи се с подобни езотерични практики, каквото е Таро). Затварям скобата.

 

Това са според теософите психични остатъци (както и заслуги) на предишния живот (какъвто истинската езотерика не признава). 

Това учение за чьониид е учение за психическата наследственост, което се базира на хипотезата за инкарнацията, т.е. в крайна сметка за над-времевостта на душата.

 

Но нито нашата nаука, нито ние, можем да бъдем в крак с това учение. Ние знаем практически твърде малко затова индивидуалната психика да съществува отвъд смъртта, т.е. не можем да имаме нищо отвъд теорията на познанието - и стигаме до нуминозната сила на психическата наследственост, унаследяваме психични свойства, болести, черти на характера, а реално такава роля имат хромозомите, т.е. генетичният код.

 

Т.е. стигаме до надфизически и надпсихически прояви на личността и опираме о ръба на надличностите заложби, които по Платон, ако приемем, неговата лексика, се наричат форми - eidola (идеи), според които Духът има своите Съдържания.

 

Според схоластиката в науката, приемам тези ейодли за категории, аналогически на логическите такива, като една свежа предпоставка за разума.

Но тук се отваря една явна бездна - и категориите на разума стават неминуемо категории на въображението. Защото, продуктите на фантазията винаги са последни като аргумент (за всеки човек), то формите им, образите им, а приори, се съдържат у онова, което за пръв път Свети Августин, нарича архетипове.

 

И, като стана дума за архетипове, моята любима фраза, се  сещам - защо в Бардо Тьодол непрекъснато се казва, е мъртвите не че са мъртви и е това твърдение се среща толкова често и в най-баналната спиритична литература в Западна Европа, а вече и в цяла Европа.

Това мислене виждаме още у Сведенборг, нотой за съжаление, не е толкова познат у нас точно с тези истории

И връзката между него и Бардо Тьодол е немислима, но това, че мъртвите не знаят, че са мъртви и е имплицитно често не знаят, че са духове на покойници, е идея, която получава винаги живот, когато на някого му се привиди призрак - това е все пак недоказуема хипотеза, но е област, която детерминира човешкия живот.

 

За съжаление, в този кратък пост, няма как да се изясни връзката между чьониид и бардо чьонид, по-натам.

 

 

П.С. Поста е авторски.

Редактирано Ноември 23, 2014 от Лиула

[Лиула]

"Обектът в чист вид, независим от съзнанието, ни ни е познат при нашия живот на плана на триизмерния свят, тъй като ние знаме само умствените състояния, които се предизвикват от него в познаващото Ego."

 

Егото, би трябвало да изчерпи опит на всеки план на битието. Това може да се случи само, когато Обектът и Субектът получат истинска рефлексивност, коетo е може би равно на Нирванното състояние - пак от гледна точка на нашия план , е възможно да проумеем познанието на нещата е себе си и ще се проближим до разрешаването на една още по-тежка задача, дори пред която Дхиан-Коганите трябва да замълчат, т.е. да узнаем какво е точно Парабраман.

 

Феноменалната предиференция говори, че това е Всичко за Природата и нищо за нас, за нашите сетива - вечно неуловимият Протей в Природата - ние се докосваме до нея, но не я чувстваме, ние я гледаме, но не я виждаме, ние я вдишваме, но не я помирисваме - съвършено без да подозираме за нейното присъствие , тъй като тя е във всяка молекула, което ние в нашето неведение и илюзии, разглеждаме като МАТЕРИЯ в едно от нейните състояния или познаваме като мисъл, като емоция.

 

Реално, това е Упадхи или проводника ... На всяко едно ниво - физическо, ментално, психическо. Във всяка една книга на племената - дали ще е Битие, Пураните, Книга на мъртвите, навсякъде с това почва Зората или цикъла на проявяването - Хаосът и ВОДАТА, оплодотворени от Духа, идващ от Непознатото (дублаж на генезиса на духа, с каквото и име той реално да се назовава).

 

Имаме по-близки до познанието, отколкото са Фалес или Йов, а именно:

От разума (наречен Махат в Пураните), в съединението с Незнанието - Ишвара (по смисъла на лично божество), с помощта на неговата устремна сила - пример обърнат Рицар меча, в която преобладава качеството застиналост (тамас - по-правилен превод: безчувственост на устрема), идва Ефира, а от него - топлина, че нали е въздух, от нея - вода, а от нея - земя с всичко, което е на нея.

От това самото, това само Аз, идва Ефирът - често повтарян стих във Ведите.

 

Ефирът, възникнал през Четвъртия стадий от излъчването на "Разума", след това интегриран с Незнанието - идва високото Начало, Божествената същност, архетипизирано от гърците и римляните като Отец. (Pater Omnipotens AEter и Magnus AEter).

 

....

Редактирано Ноември 28, 2014 от Лиула

[Лиула]

Висшата форма е тетраксиса, питам се защо във висшите нива - то се изразява с вибрации на синия цвят?

А в същото време висшата триада е отразена в зелен цвят, миг преди да умрем. Вероятно е свързано със седмичната класификация на низшия манас, което на мен ми звучи опростенчески, имай предвид 40-те нива на посвещението. А после стигаме и до 49-те синове на Агни. 

 

Което трябва ни върне отново към Пураните и към произвеждане на първоначалния огън - когато събуждаш Кундалини, ти събуждаш седморката на всеки орган, който може да  генерира енергия за съзидание. 

Честно само една мисъл. един лек поглед, ала емоционално натоварен, може да сътвори танц ... Моят Маг танцува винаги отчаяно, търсейки своят океан, ала не го намира - и все у човека опира, затворник е той. 

Спомням си - духът е несътворен - не познаваме качествата му, значи, не можем да го определим - то обикновено е негативно гранично понятие, ако ползваме лексиката на Кант. Но, не. Оставям Кант, човекът, по който всички са си сверявали часовниците.

 

Тъй като единната сила действително идва от нищото, то и отделната индивидуалност е празен съсъд като небето. 

Ще добавя и като Луната. Това кореспондира с усещането, че всички феномени, са наши впечатления, измислени от нас самите. В този порочен кръг от отговаряне - сам - на себе си, човекът е тотално лишен от отговори. А езотериката сама на себе си затваря портите.

Но, има изход. Сега ще открехна малко от булото. 

 

Отново ще се върна към Бардо чйодол, визирайки именно онова сънно състояние, което настъпва след окончателната ни смърт, свързано с всички кармични илюзии, които припознаваме за свои. 

Най-голямото спасение (за човека), най-голямата раздяла с илюзиите, е отграничена точно в този миг - на умирането, където възможностите за спасение са ограничени във времето. 

И само онези, които лесно забравят - са склонни да изпадат в илюзии за отвъден свят и реинкарнация, повтаряща физическото им съществуване. А такава НЯМА. 

Антиномичния изказ на посланието не променя метафизичните промени и разлики, които съпътстват процеса на всяко умиране. 

 

"Сега ти усещаш сиянието на ясната светлина на чистата реалност. Познай я!" (Бардо Тьодол)

 

Това е

[Лиула]

Светът на световете ( Two tales of seeking and losing) - The Popees.

 

Основата на lapis lazuli е непрозрачна за нас затова, защото първо трябва да си отговорим на въпроса за злото в природата. На този въпрос може да се отговори, но определено не и с повърхностна рационалистична аргументация или с интелектуално празнословие. Действителелн отговор може  да даде моралната отговорност на индивида. Но готови рецепти и разрешителни няма, и всичко трябва да се заплати до последния грош! До последната монета!

 

Едва тогава основата на lapis lazuli може да стане прозрачна. Нашата сутра предполага, че вече сме прекосили света на СЕНКИТЕ на личните си фантазии, тоест на личното НЕСЪЗНАВАНО, и сега продължаваме да описваме една символна фигура, която най-напред ще ни се стори странна.

 

Това е геометрична фигура с лъчи в центъра, разделена на осем части, така наречената огдоада или осморка. В средатa има лотос, върху който седи Будда, и решаващото преживявяане е окончателното познание, че самият медитиращ Будда, с което и съдбовните възли, завързани във встъпителния разказ (за съдбата му), са вече развързани.

Концентрично изграденият символ явно изразява върховната концентрация, която може да се постигне само чрез описаното преди оттегляне и пренасочване на интереса от впечатленията от света на сетивата и свързаните с обектите представи и насочването му до без остатък към задния план на съзнанието.

 

Срасналият с обектите свят на съзнанието и дори центърът на съзнанието, Азът, угасват. И на тяхно място се появява светът на Амитабха в непрекъснато нарастващ блясък.

Психологически, това ознава, че зад или под света на личните фантазии и и инстинкти се появява още по-дълбок слой на несъзнаваното, който, в противоположностна хаотичния безпорядък на клешите е проникнат от висш ред и хармония, и в противоположност на неговата МНОЖЕСТВЕНОСТ символизира всеобхватното ЕДИНСТВО на бодхимандалата, или вълшебният кръг на ОЗАРЕНИЕТО.

 

Какво може да каже СЕГА нашата психология относно това твърдение за свърхлично, обхващащо света несъзнавано, което се появява тогава, когато МРАКЪТ на личното несъзнавано е станал ПРОЗРАЧЕН?
...
 

Редактирано Януари 10, 2015 от Лиула

[Лиула]

Кармичната илюзия е убеждение или светоглед с крайно ирационален характер, който никога не се съгласува и не произлиза от от съжденията на разума, а се създава изключително от необузданото въображение.

Тя е чисто и прост сън или "фантазия", и всеки добронамерен човек веднага би ни предупредил да не я следваме; и действително, на пръв поглед не може да се разбере, каква е разликата между такава фантазия и бълнуванията на един луд ...

 

Често е достатъчно само малко abaissement de niveau mental (понижаване на писическото равнище), за да се пусне на воля онзи свят на илюзии. 

Страхът и мракът на този момент са отразени в първия раздел на Сидпа Бардо. Но съдържанието на Чьониид Бардо (за него говоря в по-горни постове) са отразени.

Съдържанието на Чьониид Бардо разбулва архетиповете, кармичните илюзии, които са пръв път се появяват в ужасяващия си облик. Състоянието на чьониид съответства на изкуствено предизвикана хипноза.

 

Често слушаме и четем за опасностите от йога, особено от придобилата лоша репутация кундалини йога. Съзнателно създаденото психотично състояние, което при някои обременени индивиди при определени условия може да премине направо в истинска психоза, е опасност, която трябва сериозно да се вземе предвид.Тук действително става дума за опасни неща, с които не бива да "правим" нещо по нашия типично западен начин. 

 

Това е намеса в съдбата, която засяга самите дълбини на човешкото съществуване и може да отрищи поток от страдания, каквито човек в здрав разум не би и сънувал. Тези страдания са адекватни на адските мъчение в състоянието чьониид, който текста описва така:

 

Богът на смъртта, "увива връв около врата ти и те влачи за нея, отрязва главата ти, измъква сърцето ти, изтръгва вътрешностите ти, изблизва мозъка ти, изпива кръвта ти, изяжда плъттта ти и изгризва костите ти"; но ти не си в състояние да умреш.

Повторното разчленяване готви ужасна болка и страдание. 

 

Тези мъчения най-сполучливо представят характера на опасността: това е дезинтеграцията на целостта на тялото бардо, което, subtle body, образува видимата обвивка на душата в състоянието й след смъртта. 

Психологическият еквивалент на това разчленяване  е психичната дисоциация в разрушителната й форма (шизофренията) или разцепването на ума. 

И, преходът от сидпа състояние към чьониид е опасен обрат на стремежите и намеренията на съзнателното състояние, жертване на сигурността на съзнателната азовост и отдаване на крайната несигурност на хаотичната игра на фантастични образи. 

 

Страхът, че сам трябва да се принесеш в жертва, дебне във и зад всеки Аз, понеже този страх често е само трудно контролираното домогване на несъзнаваните сили да се развихрят с пълна мощ. 

 

Никой, никой, който се стреми към индивидуация, не може да избегне този опасен преход, защото към вътрешния Аз (Selbst) спада и ужасяващото, подчовещкият и надчовешкият свят на душевните доминанти, от които Азът някога се е еманципирал много трудно и само отчасти, за да постигне повече или по-малко илюзорна свобода. 

 

Защото, Азът е единственото обиталище на страха. 

 

Но, най-дълбоките проникновения винаги възникват в света на Чьониид Бардо - бардо на преживяването на реалността. А това е реалността на мислите (формите на мисълта) като реалности, а фантазията приема истински образ и започва ужасяващия сън. 

На преживяването на истината. 

 

После остават:

1. Зеленият Амогхасидхи

2. Червеният Амитабха

3. Жълтият Ратнасамбхава

4. Белият Ваджрасатва

 

И, накрая - завършваме със синята светлина на Дхармадхату или тялото на Будда, която илиза в центъра на мандалата от сърцето на Вайрочана. 

И още по накрая стигаме отвъд чьониид, защото стигаме до състоянието чикай.

И, май така приключваме

Редактирано Януари 30, 2015 от Лиула