Липса на .. присъствие.

[bgpride]

Здравейте , от много време обмислям дали да не отида да говоря с някого за това и реших да споделя първо тук .

От къде да започна .. имам чувството че живота преминава покрай мен а аз съм просто един наблюдател . Имам периоди в които цялото ми тяло сякаш изтръпва .. гледам си ръцете и все едно не са мои . Преди 2 седмици се ожених , помня го сякаш е било преди 20 години или сякаш не съм бил точно там .. Опитвам се да скрия тези мисли и да не показвам какво изпитвам , за да се слея с нормалния живот - ето даже се ожених .. получава се .Всичко обаче е заблуда , постоянно се старая да правя това което мисля че би било редно в дадената ситуация да направи човек като мен .. сякаш съм някакво същество което контролира кукла на конци . Какво мислите ? Да говоря ли с някой за това мога ли да се оправя ? Да добавя също че ми е трудно да се концентрирам не помня почти нищо от предния ден бъркам дните и всичко ми се слива .. да не ви отегчавам повече

[mvm]

мда....и аз съм нещо подобно от много години. от както имам съзнателно мислене всъщност.

Също бъркам дните и не помня почти нищо от предходните дни, освен някои по-важни неща, които за мене са били важни. Времето ми тече толкова бързо, че неща, случили се преди месеци, на мене ми се струва, че са се случили вчера. Как го разбирам ли? Ами по сметките за тока и интернета например. Струва ми се, че едва ли не всеки ден ми се налага да ги плащам, толкова бързо ми минава времето. Или някой ми каже - ти преди еди колко си време каза това, или направи това - така ли? Аз не помня, но дори и да съм го казала, толкова ли много време е минало, не беше ли вчера?

Също напоследък съм зле с концентрацията, адски съм разсеяна, и много неща ги върша машинално без да се замислям, добре, че не ми се налага да вземам изпити.

Най-интересното обаче е, че винаги съм живяла с чувството, че живея в сън, че това не е истинския ми живот, че ще се събудя и ще си бъда на мястото, на истинското си място, сред истинските си познати и роднини, у дома, така да се каже.

 

Това обаче не ме притеснява, някак си живея и си върша задълженията.

Ако тебе те тревожи, ако не си бил винаги в това състояние, потърси помощ от психотерапевт, или поговори с повече хора за това, било реално, било в интернет,.

 

Аз например, когато съм споделяла, че живея в сън, като че ли в нереалност, хората ме гледат учудено и не могат да разберат какво имам предвид. Затова се отказах да споделям, няма смисъл.

[Диляна Колева]

. Какво мислите ? Да говоря ли с някой за това мога ли да се оправя ? Да добавя също че ми е трудно да се концентрирам не помня почти нищо от предния ден бъркам дните и всичко ми се слива .. да не ви отегчавам повече

Здравей, не ни отегчаваш, а напротив информацията е твърде малко, за да се каже каквото и да е.

Тези състояния започват в някакъв момент от живота на човек, най - често когато се получава разминаване в това което е очаквал и това което се случва. Може да е предизвикано от стрес, от моментен проблем, който не си успял да преработиш или от натрупване на негативни фактори. Каквото и да е провокирало състоянието е необходимо да се потърси съдействие. Много често колкото и да ни е ясно за какво става въпрос, нямаме ресурс да се справим сами. Понякога ни е нужна само насока, друг път по - стабилна подкрепа.

Това което оскъдно описваш  отговаря на характеристиката за деперсонализация.

Състояние на отчуждение от тялото и ситуациите - най - общо. Причините за нея могат да бъдат както психофизиологични ( свързани с някакво заболяване), така и чисто психологични - сблъсък с авторитарност, невъзможност да се регулира емоционалното преживяване, дълго отделяне от позната среда и много други ситуации, които поставят човек под продължителен стрес.

Преодоляването на деперсонализацията е процес, който е добре да се води от терапевт. Работи се върху емоционалната, интелектуалната, волевата и мотивационната сфера. Отработва се целеполагането, дългосрочните перспективи, житейски цели и т.нат. Подходящи са техники на автогенния тренинг - тях може да потърсиш и в интернет и да опиташ да ги приложиш, но когато ги правиш с терапевт ефективността ще е много по - голяма. Като всичко останало и за това състояние, разбира се има и медикаментозна терапия.

[ела]

Добре би било да разговаряш със специалист. Само  мога да предположа по описаното от теб,  но повтарям то е доста оскъдно като информация, че евентуално става въпрос за загуба на чувството за удоволствие  „анхедония”.   Състояние в което нищо не ти се прави, когато процесите на забавяне на главния мозък надделяват над процесите на възбуждане. Това, което преди ти е доставяло удоволствие сега ти се струва безинтересно, скучно, дори глупаво или просто го пропускаш.

Преобладаването на процесите на  забавяне над процесите на възбуждане се отразява и на активността, често в такива случаи не се наблюдава желание за включване в каквато и да е целенасочена дейност.  Сякаш нещата просто се случват без наше участие и ако се пак започнем да правим нещо, то е сякаш сме се включили на автопилот, правим го вяло, без да влагаме емоции.

Би следвало да потърсиш  специализирана помощ.  Самият ти можеш да си помогнеш като си да си зададеш въпроса: „ Коя е първопричината за тревогата ми? ”. Не симптомите, които изброяваш - те са само върхът на айсберга, а ПРИЧИНАТА.

Често ни се струва, че щом нашите отрицателни преживявания са обосновани, то не е необходимо да им обръщаме сериозно значение. Подминаваме ги и те се трупат като в „касичка” и в определен момент ни се изсипват с лихвите.

Причините най-общо казано са три: травмиращо събитие, безброй „малки, но системни проблемчета”, и разбира се - изборът, когато една или друга ситуация предизвикала криза ни води до задънена улица и пак сме пред дилема, нов избор.

Това е само маркировка.  Самият ти си най-запознат с естеството та ситуацията и как да подходиш към нея. 

[д-р Тодор Първанов]

Диди е права, това което описваш ни наричаме дереализация.Пояснявал съм го доста пъти-тя се дължи на свиването на кръвоносните съдове в резултат на стрес.По тази причина, в мозъка влиза по-малко кислород.така се натрупват свободни радикали, които пречат на нормалната му работа.За това и получаваш тези усещания.Както казва Ела, трябва да се замислиш как правиш стреса си и  да го намалиш.В случая задължително се препоръчва и спорт.Той увеличава притока на кръв и кислород в мозъка и оплакванията могат да отзвучат.

[Ally]

Еми, как няма да се чувстваш така, като гледаш все да правиш това,което мислиш, че е редно да направи човек като теб в дадена ситуация? Прекъснал си връзката с автентичния си Аз, това, което си, това, което искаш! Може би е станало вследствие от някакво травматично събитие, или пък просто имаш такъв модел в семейството - научили са те да правиш и да бъдеш каквото трябва, а не са стимулирали това да чувстваш себе си, собствените си емоции, чувства, желания, потребности, да ги следваш, изживяваш и изразяваш...