Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Истинското добро и зло са невидими


B__

Recommended Posts

Смятаме войните, глада, проблемите и т.н. за зло, но те са видимия връх на айсберга. Нещо видимо и уж разбираемо.

Истинското зло е невидимо, а е невидимо, защото е вътре в нас. Невидимостта му позволява да действа. Ние не го осъзнаваме или не го осъзнаваме като зло.

Част от нещата потискаме вътре в себе си, за да не ги виждаме, защото ги смятаме за лоши, неприятни или опасни и така създаваме в себе си едно невидимо огнище, което по наша принуда твори зло. Твори зло на самите нас, а това излиза и навън.

Другата част от нещата, които са в нас и които творят зло, ние кръщаваме добро и така правим злото невидимо за самите нас. Това е много лесно. В повечето случаи тръгваме от нещо може би добро, но всяко нещо си има път към крайностите. Когато нещото стане достатъчно крайно, то твори зло, а ние продължаваме да го мислим за добро. Или пък директно приемаме злото за добро. Злото е невидимо, защото ние не се оставяме да се научим да го отличаваме от доброто. По-удобно ни е да се самозаблуждаваме. Не че разни сили не се опитват също да го завоалират.

Това е само една част. Дори по-безобидната.

Представете си човек извършил насилие над момиче. Полицията го арестува и в затвора полицай го убива за назидание. Повечето биха казали полицейски произвол.

Представете си човек извършил насилие над момиче. Бащата на момичето го убива. Повече хора биха мислили, че е справедливо.

Така следващото ниво невидимо зло е на нивото на семейството. Където за честта на семейството, за благото на семейството, за процъфтяването на семейството, за духовното развитие на семейството и т.н. се вършат неща, които никой не би простил на отделен човек. Като принуждения за аборт, принуждения за брак, принуждения за развод, принуждения за жертване на личния живот в името на семейството и т.н. Обаче семейството е готово да поеме тези неща и е готово да ги превърне в невидимо зло. “Та в нашето семейство това е нормално и е за благото на всички”

Следващо ниво невидимо зло е нивото на народността. Едно време вандалите са плячкосвали, крали, убивали, заграбвали, рушели, насилвали. В рамките на тяхната народност това се е смятало за естествения начин на живот.

Или пък в днешно време в името на финансово проспериране на Америка се издига щит върху американските компании, напр. тази която причини еко-катастрофа при добив на нефт и газ или тези, които превърнаха няколко страни в Латинска Америка буквално в бананови плантации. За невидимото зло на българската народност няма да говоря. Всеки може да си помисли за него.

Предполагам се досещате за невидимото зло в рамките на групата, сдружението, съюза, партията. Всеки отделен служител на компанията Кока Кола като индивид може да оцени вредността на тази напитка. Обаче, като служител той ще проповядва, че е дори здравословна или най-малкото, че осигурява щастие на хората.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 26
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

 Истинското зло е невидимо, а е невидимо, защото е вътре в нас. Невидимостта му позволява да действа. Ние не го осъзнаваме или не го осъзнаваме като зло.

Част от нещата потискаме вътре в себе си, за да не ги виждаме, защото ги смятаме за лоши, неприятни или опасни и така създаваме в себе си едно невидимо огнище, което по наша принуда

твори зло. Твори зло на самите нас

:feel happy:

А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов.

Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ...

 

Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр..

Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир.

Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.

Линк към коментар
Share on other sites

Нека всичко казано от Божидар тук, да си го представим от противоположната страна т.е. Доброто

 

Или по-добре Божидар сам да го направи, като всеки ред от горе го изрази от позицията на "Истинското Добро е невидимо".

 

Така ще стане равновесие в темата, и дали няма да се окаже че двете са от един род-принцип, като брат и сестра. :)

Линк към коментар
Share on other sites

И тъй, искате ли да създадете добри отношения помежду си, вие трябва да изгладите езика си, да употребявате меки думи в говора си. Същевременно вие трябва да изчистите окото си, да виждате доброто и красивото в човека, а не неговите лоши, отрицателни черти. Искате ли да кажете нещо на човека, намерете някоя добра черта в него и говорете за нея. Пита ли ви някой какво мислите за него, кажете му, че има добро сърце. На друг кажете, че е добър математик. На трети кажете, че е отличен естественик, разбира растенията и билките и може да лекува с тях. На четвърти кажете, че е музикален. Ще кажете, че не искате да залъгвате хората, а трябва да им говорите истината. Каква истина е тази, да кажете на някого, че е лицемер и завистлив човек? Кажете ли му това, вместо да го освободите от недостатъците му, вие ще го настроите против себе си и ще си създадете голяма неприятност. Ако наистина той е лицемер, не е ли истина, че е добър математик? Човек няма само лоши качества в себе си. Наред с лошите качества човек има и нещо добро в характера си. Защо тогава да не изнесете една от неговите добри черти? Само онзи човек може да разкрива отрицателните черти на хората, който разполага с любов и знания. Няма ли големи знания и любов, по-добре да мълчи.

Петте постижения

Линк към коментар
Share on other sites

Всичко, което се прави, в един момент носи своите плодове. Ако нещо ни изглежда скрито и невидимо, то е защото не умеем да го различим. А различаването е възможно и преди узряването на въпросните плодове (по-трудно разбира се) и след това.

Редактирано от Станимир
Линк към коментар
Share on other sites

Възможно е, но за колко хора?

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам. За всички. Нали затова са на изгонили от рая? Ако не можехме щяхме отново да сме си в Едем.

"Изгонването" прието в буквалния смисъл е Ексзотерика, а темата е в раздел Езотерика.

 

Аз ще изчакам Божидар относно Доброто, и тогава ще пиша повече тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Проблемът при злото, което не виждаме, е, че така ние нямаме защита от него. Когато го виждаме, ние можем да насочим вниманието си към него и да се защитим от неговото въздействие. И видимото зло, и невидимото зло са еднакво истински. Също и за доброто. И наистина с какво това дали ние можем да видим нещо или не влияе върху неговата истинност? Рано или късно идва моментът, когато то става видимо за всички без значение дали до този момент то е било невидимо или прикрито (като например лъжата примесена с истина и представяна за истина).

Линк към коментар
Share on other sites

Човек никога не трябва да се бори

със себе си,

защото, ако се бори със себе си, ще се унищожи.

Победиш ли себе си, ти ще се заличиш.

Учителя

"Има много противоречия в света, които ние

няма да оправим. Тия неща не са само отвън, но това са противоречия,

които съществуват в нашата плът.

Някой път ние се борим със себе си.

Това е най-голямото зло.

Човек никога не трябва да се бори със себе си,

защото, ако се бори със себе си, ще се унищожи.

Победиш ли себе си, ти ще се заличиш.

Единственото естествено нещо е да познаваме себе си.

Да познаваме себе си, значи да познаем Доброто,

което е вложено в нас, и да знаем как да го развиваме.

Човек трябва да познава себе си,

но не и да се бори със себе си.

Тази мисъл трябва да се изхвърли от ума ви.

Бориш ли се със себе си, дяволът е влязъл в тебе –

нищо повече.

Започнеш ли да познаваш себе си, Бог започва да живее в тебе и ти

започваш да познаваш Бога.

Много нещастия в света произтичат от факта, че човек се бори със себе

си.

Познаеш ли себе си, ще знаеш как да постъпваш.

Борбата е навик.

Сега да кажем, че трябва да се борим, и сме

поставили борбата като принцип в живота си.

Всички хора днес се борят – и наляво, и надясно,

все се борят.

Питам: ако борбата разрешаваше въпросите,

где са резултатите от тази борба?

– Няма почти никакви резултати.

Тази борба представлява само едно упражнение за

уякчаване на силите.

Да воюваш със себе си – това е най-голямата глупост, която човек може

да извърши.

Ние не трябва да воюваме.

Защото, ако воюваме, как ще обясним стиха от Писанието, който казва:

„Бог е, който действа в нас.“

Туй, което мислиш, което вършиш – това е Бог.

Тогава с кого ще се борим, с кого ще воюваме.

Разберем ли това нещо, този навик, да се борим,

трябва да го избягваме и към външните.

Не трябва да се бориш нито със себе си,

нито със своите близки.

По същия закон трябва да се стремим да познаем и тях.

Има моменти, когато един брат или една сестра са тъжни, скръбни в

душата си и се нуждаят от една малка услуга.

Това е в реда на нещата.

Такава нужда от услуга всякога ще се яви, не сме ние всесилни.

Даже Бог, Който е всесилен в Своето величие, Който няма нужда от нищо,

радва се, когато ние направим едно Добро.

Какво печели Той от това?

– Нищо не е спечелил, но Той се радва, че вие сте изпълнили, че вие сте

разбрали едно Негово свещено желание.

Радва се, че вие сте възприели и реализирали една ваша свещена мисъл,

която е чакала хиляди години реда си.

Бог се весели, а щом се весели Той, ние се радваме,

че ще имаме възможност да изпъдим от себе си лошите

навици.

Човек трябва да познава себе си!

И тъй, няма да се борите със себе си, но ще познавате себе си.

Ако ви сполети някакво нещастие в света, то е от дявола.

Астролозите отдават нещастията в света все на

Сатурн,

на падналия Бог.

Дяволът не обича да вижда човека щастлив –

той иска всички да бъдат нещастни като него.

Затова умният човек трябва да бъде нащрек.

Дяволът има престол на Земята, има агенти,

които следят всичко.

Мислите ли, че той не знае за туй събрание, което

става сега тук? Той знае всичко.

В България той си има много агенти,

понеже царството на света е негово.

Всичките хора, които управляват света, които служат

на света, са все негови слуги.

Той не иска някой да знае смисъла и

предназначението на това негово царство.

Пък ние му казваме:

„Ти се разправяй със света, ние имане в твоето

царство нямаме, няма защо да се разправяш с нас.

Ти не си взел твоето царство от нас.

Ако Бог те остави на власт, ние нямаме нищо против,

но когато Той те снеме, ние няма да те поддържаме.“

Дойде дяволът и те пита:

„Ако Господ ме свали от власт, ще гласуваш ли за

мене?“ – „Няма да гласувам.“

Там е туй, дълбокото разбиране на живота.

Не мислете, че вие може да избегнете от тия

по-висши интелигентни сили, наречени адепти на злото, на тъмните сили.

Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително,

да вселява съблазън, съмнение.

Има Братя, които носят мир, радост, съзнание.

Тъй че в света съществува голяма борба между тия две сили,

т. е. борба между Светлината и тъмнината."

Учителя

Познай себе си, ОК,

19 март 1924 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Не знам. За всички. Нали затова са на изгонили от рая? Ако не можехме щяхме отново да сме си в Едем.

"Изгонването" прието в буквалния смисъл е Ексзотерика, а темата е в раздел Езотерика.

 

Аз ще изчакам Божидар относно Доброто, и тогава ще пиша повече тук.

Аз не знам дали бих могъл да кажа това, което наистина ти е нужно и затова си мълчах досега, но последното, което каза, ме подтикна да споделя нещо.

Злото преминава в добри и доброто преминава в зло. Според мен Учителя говори как трябва да преобразуваме злото в добро. А това преобразуване става като следваме задачите и учим уроците си (пр. цитата, че сегашното зло е неусвоен минал урок, неусвоено преди добро). Освен това си мисля, че той препоръчва да НЕ се опитваме ние да създаваме добро, защото така се нарушава баланса.

Но, както казах, основното е преобразуване на злото в добро, което е един вътрешен процес на осъзнаване и следване на пътя. Това следване на пътя е изградено от малки правилни решения, които ни държат към задачите ни, които ние трябва да възприемаме без предубеждения, защото не можем да различим добро от зло, в най-добрия случай това става впоследствие.

А не можем да различим добро и зло, защото няма как да стане. Изгонени сме от Рая, защото сме се опитали да делим света на добро и зло. И грешното дърво това е опитът да се раздели света на добро и зло. Всяко разделяне на нещата на добро и зло значи загуба на съзнателност - т.е. изгонване от Рая, който Рай е осъзнаването на битието. И тук дори не е извършено изгонване. Разделянето на добро и зло автоматично ни изхвърля от Рая, т.е. от осъзнаването.

Познаването на добро и зло не е познавателна способност. Няма нужда да се развива. Познавателна способност е превръщането на злото в добро, което става чрез живеене и осъзнаване. И тук грехът, големият грах е, че човекът загубвайки съзнателност е казал, че няма единство, че нещата не са взаимозависими, че от нещо няма полза.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз тези свободни съчинения от по предното мнение няма да коментирам. В тях има толкова неверни неща, че просто не си заслужава. Ще обърна внимание единствено на това за мен абсурдно предположение, че ние не трябва да творим добро, но в същото време се изисква да преобразуваме злото в добро. Не, ние можем именно да създаваме добри последствия чрез постъпките и мислите си, а преобразуването на злото в добро е дълъг еволюционен процес. И то се преобразува не самото зло, а човекът като причинител на въпросното зло. Човек с всяко свое действие и мисъл, иска или не иска, твори добро или зло. От това не може да се избяга. Въпросът е какво създаваме.

 

Все говорим за баланс между доброто и злото, но това всъщност би означавало край на всякакво развитие. Развитието е именно преодоляването на препятствията и ограниченията пред доброто. Ако има баланс, то тези препятствия и ограничения няма да могат да бъдат преодолени.

Линк към коментар
Share on other sites

Тази тема......проумях защо през цялото време ме смущаваше.

Защото в първия пост пише, че злото е невидимо и е вътре в нас,

или ако го забелязваме, то го подтискаме или го наричаме добро..

 

Явно някои така живеят, аз това не го разбирам, как го правите?

Някой беше казал, че истината ще ни направи свободни

Знаете ли какво означава това? Да живеете с истината, да мислите с истината, за действате, да бъдете, да съществувате, да говорите...истината

 

Тогава няма да изпадате в дилеми къде ви е скрито злото и видимо или невидимо е

защото него няма да го има

Редактирано от mvm
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря и аз, Слънчева! Много ми хареса беседата. Аз отдавна го говоря това, че е важно да се опознаем, а не да се борим със себе си, но не го бях срещала така написано едно към едно същото от Учителя.

 

Стан, бях ти отговорила на това:

Проблемът при злото, което не виждаме, е, че така ние нямаме защита от него. Когато го виждаме, ние можем да насочим вниманието си към него и да се защитим от неговото въздействие. И видимото зло, и невидимото зло са еднакво истински. Също и за доброто. И наистина с какво това дали ние можем да видим нещо или не влияе върху неговата истинност? Рано или късно идва моментът, когато то става видимо за всички без значение дали до този момент то е било невидимо или прикрито (като например лъжата примесена с истина и представяна за истина).

Постът е изчезнал - нищо, не е толкова важен и безценен, макар че недоумявам какво лошо написах, че се е наложило заличаването му.

Ще опитам по друг начин:

Видимото зло, от типа на война, насилие и т.н. е просто резултат, последица; много преди това едно невидимо/незабележимо за хората зло е действало, за да се прояви този резултат; и, както казваш и ти, тъй като е било "невидимо", ние не сме го забелязали, не сме реагирали ...

Линк към коментар
Share on other sites

И все пак докато злото е непроявено, все още има шанс то да не се прояви, или да се прояви под по-мека форма. Опасността от война може и да не се превърне във война, а избухналата война е факт. Един убиец, който убие 100 души в центъра на града пред всички по-неистински ли е от този, който убие същите 100 души тайно и незабелязано? Естествено е, че извършителите на зло най-често ще се стремят да прикрият деянията си и даже да ги представят за добро. Но да се извеждат зависимости кое зло е по-истинско и кое не ми се струва неуместно. Матей го е написал достатъчно ясно.

 

П.П. Никой не е трил мнения от темата. Има си регистър с модераторските действия, който се прави автоматично от софтуеъра на форума и там няма регистрирано изтриване на мнения.

Линк към коментар
Share on other sites

Сега бих желал да сложим малко ред в терминологията(поне за мен това е важно), защото ми се струва че почва да се появява едно оплитане и разминаване на база на различното разбиране за значението на думите.

 

Понеже темата е започната от Божидар, се обръщам към него:

 

1.  може ли да приемем, че под "истинското" добро или зло, имаш в предвид "абсолютното" добро и зло? - ако е Да, тогава да обсъждаме само абсолюта,

или ако нямаш в предвид това, тогава:

2. може ли да приемем че има различни вида зло и добро? - като:

 

-- неосъзнато зло и добро, произхождащи от липсата на знание и основани на реакция от действие, възприето чрез сетивата. И поради споменатото невежество, индивида извършва добро или зло, без да може да направи разумно обоснование на действията си.

-- осъзнато зло и добро, когато индивида има познание, като чрез последното осъзнавайки че прави зло или добро.

 

И ако приемем да продължи разговора ни според точка 2., може ли да кажем? - че:

 

Доброто става зло, когато силата му е приложена поради липса на Любов - в смисъл, че от дадено действие, за едни има полза, а за други вреда.

 

Ако не приемем нито едно от предложените по горе, тогава Божидар да поясни какво точно иска да каже под "истинско", та като ползваме думите, последните да имат еднакво значение за всички четящи и пишещи в темата, независимо от личното им разбиране извън рамките на дискусията.

Линк към коментар
Share on other sites

Нека не забравяме и нивата на съзнание. Добро и зло за старозаветното съзнание са различни от добро и зло в разбиранията на новозаветния и праведния човек.... За ученика зная, че той е вече извън тези понятия... 

Линк към коментар
Share on other sites

Ivail, ами то си мисля, че от контекста се разбира, но ако не, то ми идва да кажа, че истинското зло е, когато заблудите и грешките на мисленето ни пречат да се осъзнаваме. Често тези заблуди и начин на мислене са невидими за нас.
 

Линк към коментар
Share on other sites

Ivail, ами то си мисля, че от контекста се разбира, но ако не, то ми идва да кажа, че истинското зло е, когато заблудите и грешките на мисленето ни пречат да се осъзнаваме. Често тези заблуди и начин на мислене са невидими за нас.

 

 

Не е виждам как по време на акта на заблуда, понякога злото е видимо - ако става видимо тогава как ще има заблуда?!? - говоря за последното изречение от цитата, като се позовавам на думата "Често...... са невидими...".

 

Жалко, че не отговори на въпросите ми и игнорира предложенията, които отправих към теб в http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14060#entry183393

 

можеше да се получи интересен развой на темата, с оригинални мисли, защото мисля че има още много какво полезно да се каже, като се отдаде подобаващото внимание и на Доброто.

Защото както е очевидно, си обърнал внимание само на злото, и то без езотерична стегнатост и изчерпателност на терминологията. Надявам се само да не си мислиш, че влагам неконструктивна, нарочна и персонално насочена критика към теб.

Да вземем само заглавието за пример - Никъде не съм чел израза "Истинско зло" в езотеричните учения, нито в нематериалистичната философия, и мисля че е подходящ за раздел като Разговорки, но не и в Езотерика.

За едно примерно заглавие бих предложил "Принципа за добро и зло, и тяхната динамика"

 

Шаха придобива други интересни свойства, когато играча играе сам  - едновременно да мести белите и черните фигури, без опонент.

 

Който желае да се опитаме да доразвием темата, нека прочете:

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14060#entry183393

като се абстрахира от факта че предложенията бяха отправени конкретно към Божидар, които вече не ограничават желаещите да споделят мнение.

 

Лек ден пожелавам на всички :) :) :)

Редактирано от ivail
Линк към коментар
Share on other sites

Иваил, не ти отговорих, защото усетих, че не трябва да ти отговарям.

 

Сега като чета, какво си написал, разбирам защо така съм усетил. Пиша ти директно към теб, защото ти така се обръщаше към мен.

 

Мисля си, че всяко формализиране на нещата, вкарването им в "изчерпателност на терминологията", съобразяване с това какво точно и къде може да е прочел човек ..... води именно до формализиране, стягане, ограничаване, води до невидимо отдалечаване от същността.

 

Всеки може да вземе от написаното нещо полезно за себе си, а аз не мога да задоволя напълно всички очаквания и интереси :)

Линк към коментар
Share on other sites

Драги Божидаре,

 

Аз приемам твоята позиция, в смисъла на това че е съвсем естествено да имаш лично мнение и право, да игнорираш което и да е питане или предложение към теб. Това не събужда в мен никакви негативни чувства, което е съвсем естествено за моите разбирания.

Но нека си представим следната ситуация:
 
Никой не е писал нищо в темата, и имаме само заглавието и първата ти публикация.
Аз прочитам последната и съвсем естествено в мен възникват някои въпроси:
А къде са разсъжденията на автора на темата относно Доброто?
Не е ли логично същия да изрази знанията си и за Доброто, ако желае темата да има смисъл сама по себе си, завършеност и въобще да има смисъл от нея?

И на база на вече приетата по горе ситуация, пиша второто мнение в темата, във формата на въпрос:

Когато имаш възможност би ли изразил мисли и за Доброто?

Благодаря
 

Редактирано от ivail
Линк към коментар
Share on other sites

Иваил, разсъжденията от рода "ако никой не беше писал в темата " са от типа на "ако беше баба мъжка" :)

 

Аз мисля, че всеки писал по темата е достоен човек откровено и свободно изразил своето мнение. Не бих могъл да приема спекулации от рода "ако никой не беше писал в темата", защото хората писаха и то доста.

 

Тази тема вече не е моя, нито е твоя, а е на хората , които са писали в нея. Аз съм дал идеята, но хората го развиха. Няма да пренебрегна волята им!

 

П.С. Не мисля, че очакваш да кажа нещо лошо за доброто?!?!

Редактирано от Божидар Цендов-БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...