Страх

[габи1]

Здравейте, моята история е доста дълга.

Ще ви разкажа накратко за страховете си.

Преди 1и половина , претърпях ужасно тежка катастрофа От тази катастрофа аз не се изплаших така да се каже, беше ми мъчно един месец , че загубих крака си. Но нямах страх от возене в кола, не мислех за катастрофата. Чувствах се добре. Проблема ми идва от земетресението на 22.05 в Перник. Живея в София и го усетихме доста . През нощта когато стана аз се изплаших адски много. Толкова много че 6 месеца не можех да спя сама. Постоянно мислех за земетресението и ужаса. Беше ме страх от всико едва ли не, започнах да имам много страхове, кито преди това съм нямала.  Може би на 2 пъти получих паническа криза. От един месец аз 2 нощи спах сама. Може да се каже че преборих страха си. Но като че ли той се възвръща, и отново аз не искам да спя сама, без някой друг в къщата. Искам да преборя този страх. Но не знам как

Ако може да ми помогнете ще съм благодарна

 

[Диляна Колева]

Здравей Габи, поста ти наистина е много кратък, за да се добие представа за това, което стои в основата твоя страх.

Затова няма да се опитвам да пиша много конкретно, а ще се опитам да ти дам насока или просто една гледна точка.

За паническите кризи има много материал в това нет пространство, ако разгледаш ще прочетеш много ценни съвети.  Основата мисля, че трябва да се търси в огромният стрес, който си изживяла по време на катастрофата, загубата на крака и онази тъга, която казваш, че си преживяла.

За да ме разбереш по - точно ще ти дам простичък пример, който много харесвам, даден от Деби Шапиро. Какво се случва, ако не отработим стреса:

"Представете си например, че се опитвате да изстискате паста за зъби от тубата, но сте забравили да отворите капачето. Какво става? Пастата трябва да намери някакъв друг отвор от който да излезе на вън. В общия случай тя изтича отдолу или пробива дупка от страни - там където е най - слабото място"

 

Стресът, който си успяла да овладееш по някакъв начин, може би е останал непреработен и земетресението се е явило като фактор, който го е извадил под формата на страх. Всъщност това не се случва от страха от земетресението, то просто му е дало път да излезе.

 

Това разбира се е вероятност, имайки предвид оскъдната информация. Ето и нещо което може да ти даде по - конкретна информация, за да не го перифразирам го пускам директно от източника.

 

"Дълговременната памет е емоционална памет. С колкото по-силни 

емоции е свързано едно преживяване, толкова преживяното стресово 

състояние устойчиво се закрепя в дълговременната памет и толкова е по-

голяма вероятността да се активира паметова следа по-късно.

След постепенното затихване на възбудата преживяното 

емоционално наситено събитие – паника, страх или ужас, се съхранява във 

вид на енграми  – „паметови следи”. Именно те имат особено значение за 

възникването на психосоматичните разстройства, а причина за рецидив 

може да бъде всяка асоциация, оживяваща „паметовите следи"

 

Да предположим, че при теб се е активирала асоциация за безпомощност, която си изживяла и при инцидента.  Хубаво е да се поработи над основния проблем, след това страхът ще изчезне.

 

Това е само едно направление, вариант, надявам се да ти бъде от полза.

Редактирано Февруари 3, 2013 от didi_ts

[snejinka]

Здравейте искам да ви споделя и оята история, която за мене е като един ад който много трудно изживявам и имам чувството че не мога да излезна от него. Имам чувството както казах, че някоакъв глас ме контролира вътре в мен и
ми говори вмсе лоши неща ако не направя дадено действие, тогава се
връщам и правя неща по няколко пъти, което започна да ме тревожи адски
силно. Като например ако не наравя дадено нещо ще се случи нещо лошо на
моето мъниче, а именно страховете ми са около самия него, защо се питам
аз и дори си давам отговора някой път, че когато нещо лошо се случи на
някого моята психика го приема прекалено навътре и ако този някой го
познавам е много зле ситуацията, започват лошите ми мисли да се реят из
главата ми, да ми се пълни главата с лоши и натрапливи мисли, да се
появяват силни страхове, като цяло психиката ми е много зле поне аз така
го тълкувам.

Исках да Ви споделя, че преди време се случиха доста лоши неща в
нашия край, починали млади момчета които аз познавам и всичко това ми се
впива във мозъка и сякъш този  същия глас ме тормози и ми казва, че ако
не направя нещо да речем ако не направя нещо както да трябва, примерно
да сложа някой предмет или нещо било то някакво друго действие, то ще се
случи нещо на детенцето ми, така ми казва този отвратителен глас в мен,
който определям като другото ми аз, не знам, имам чувствот оче ме
контролира вече и не мога да се преборя с него. Искам да целуна детето
си  и изскача този глас и ми казва , че нещо лошо ще му се случи, правя
го на ново, дори и несъзнателно си възпроизвеждам ритуали, което е
ужасно. Много искам да се преборя със всичко това, защото адски ме
тормози, когато съм на работа пак е същото, имам чувството че е с мен
навсякъде, страхувам се да не се селучи нещо на детенцето ми, за което
бих и живота си дала, защото аз съм родител и бих направила всичко за
детенцето си. Страхувам се, че мога да полудея ако продължа така, защот
омоята психика е твърде лабилна и неконтролируема, когато заспивам и не
искам да се събуждам, защото единствено когато спя не нахлуват никакви
мисли в съзнанието ми, дори вече и сънят ми е проблем не мога да
заспивам спокойно, постоянно се въртя и след максимум три часа заспивам.
Другото нещо което е че когато погледна към детенцето си и изведнъж
изникват в съзнанието ми лошите мисли и лошите карини, мисли за починали
хора, мисли за некролози и паметни плочи и така нататък, защото адски
много се страхувам да не му се селучи нещо, всеки ден се моля на Господ
за вбъдеще да не ми отнема най-ценното, страхувам се от  случващото като
цяло в този живот, как напускат света толкова млади хора всичкото това
ми правипсихиката изострена и прекалено лабилна. Някой път дори си
казвам, че вече не мога да се боря с психическот оми състояние и бих
искала да се самоубия, дори наскоро имах един такъв опит и лежах два дни
в ОАИЛ Смолян. Много ми е трудно да живея със страховете ми и този
въпросен вътрешен глас. Моля да ми помогнете, защото не знам как ще
издържа занапред.

[Диляна Колева]

Здравей Снежинка, ако не си работила със специалист, добре ще е да го направиш.  Това което бихме написали по твоя проблем, през форума, мисля че, не би ти било от особена полза. 

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

 

Диди правилно ти е обяснила в съседната тема-в стрес си. А стреса блокира рационалното мислене.Така  възможността за контрол на емоциите и то отрицателните силно намалява и нашите страхове оживяват.В повечето случаи това са ирационални и безсмислени страхове, но поради невъзможността да ги контролираме, те ни обземат и поглъщат ежедневието ни.

Това, което чуваш е гласът на твоят страх.Той ще се усилва или намалява, в зависимост от стреса в който си.Лошото е, че самият той генерира още повече стрес, респективно усилва силата си.

Един от начините да излезеш от този порочен кръг е, като посетиш психиатър или психолог.Това би ти помогнало, много бързо да овладееш ситуацията.

Редактирано Февруари 27, 2013 от д-р Тодор Първанов

[Mioxis]

Здравейте, за да не започвам друга тема по подобна тематика, реших да пиша направо тук. По принцип се определям като енергичен, решителен и вечно търсещ новото човек. В последните няколко години, то се получи като мигване с натрупването от стреса на работа и ежедневните проблеми, започнах все по трескаво да търся и да се занимавам с различни неща, които да ми донесат отново щастие и усмивка на лицето. За същите тези години, първоначално на различна периодична цикличност - около 6 месеца влизам в нещо като дупка. Страхът от всичко ме завладява до такава степен, че изобщо не съм на себе си. Докато беше на цикли си повтарях, че съм по-силен човек, че мога да се справя с всичко и тн, но в момента наистина ми е трудно да запазя дори самообладание. От около 4 месеца изпитвам постоянен страх - от абсолютно всичко. От провал в проект, от провал в общуването, от провал в новото предизвикателство, всеки странен шум ме изкарва извън равновесие и силна уплаха. Въпреки това не спирам да се занимавам с новите неща. Все си повтарям, че този страх ще престане, както и преди. Но за съжаление няма никакъв прогрес. Не съм наясно как мога да се справя с това. Да потърся ли специалист? Ами и ако той не може да помогне? Моля ви, дайте ми някакъв съвет или поне насока към къде да се насоча. Благодаря предварително.

[д-р Тодор Първанов]

Преди година се счупи скоростната кутия на колата ми.Поправи я едва третият майстор.Въпроса ми е, трябваше ли след първият или вторият неуспех да се примиря,че колата не може да се поправи?

 

Трябва да потърсиш психотерапевт.