Следродилна депресия или?

[Cveteto86]

Здравейте, приятели!

Пиша ви с надеждата да мога да споделя своят проблем.

5 дни след като родих започнаха и проблемите ми - треперене, изпотяване на крайниците, безсъние, болки в корема.

Дъщеря ми вече стана на 4 месеца вчера и до преди седмица просто болките в корема не спираха. Правила съм изследвания - кръв, урина, фетус, ехографи, обиколили сме най-малко 10-тина лекари. Последните изследвания бяха в Токуда и лекарят беше категоричен - че всички изследвания са отлични и болката в корема е на нервна почва.

Дъщеря ми спи по цяла нощ, нямам проблеми с нея, успявам да се наспя, слуша, не плаче...

Посетих психолог преди 2 месеца, който ми изписа Ривотрил (1/4 сутрин и вечер) и Стимулотон (по 1 на ден). Болките не спираха. От няколко дни съм увеличила ривотрила на 1/2 сутрин и вечер и мисля, че съм по-добре. Психологът обаче казва, че ще трябва да сменим Стимулотона с нещо друго. Предложи ми да си заверя Рецептурна книжка.

Някак си от този факт се притесних .... това не е ли за хронични заболявания и така ли ще си карам до живот?

Може ли наистина болките да идват от това вещество в главата ми?

Има ли нещо на билкова основа, което би ми дало някакъв добър ефект? Защото някак си ме е страх да не се пристрастя към тези лекарства, а искам да имам след време и второ дете...

Моля, дайте ми съвет как да постъпя... ;(

Раждането ми беше нормално (с епидурална упойка), бременността ми протече без никакви проблеми. Малко може би се наплаших от самото раждане, поради факта, че точно в този период бяха зачестели тези всички смъртни случаи на родилки. Което малко или много ме попритесни. В болницата всичко беше наред....

Някак си, когато се прибрах вкъщи се чувствах като безполезна до някаква степен, защото от шевовете не можех нито да ставам нормално, нито да лягам, нито да сядам...нито да помагам с грижите покрай дъщеря ми... И някак си нещо отвътре ме караше да се чувствам все едно съм в тежест на съпруга ми. Казвах си " Не стига, че той прави всичко за малката, а и и за мен трябва да се грижи". Много и поплаквах...

Може би това ме вкара в тази дупка.

Съжалявам за грешката - психиатър ми ги изписа въпросните лекарства. Не мисля обаче да си вземам тази Рец. книжка и да се тъпча с по-силни лекарства. 1. Ме е страх от това пристрастяване и 2. Искам сама да се опитам да се справя с проблема. Лекарствата само подтискат състоянието.

Преживях преди 2 години голям стрес, когато директно родителите ми заявиха да избирам между тях и съпругът ми. Избрах него и започнаха всякакви неща. Намирахме разни неща ( от рода на УЖ магии) пред вратата, много силни обиди от една майка, клевети и какво ли още не. 2 години не бях ги чувала дори. Много сълзи изплаках ...

Навярно състоянието ми след раждането е помогнало да отключа всичко това, което съм таила в себе си и да избухне по този начин..

Ще се опитам да разкажа колкото се може повече за проблема, докато дъщеря ми все още спи....

Не знам защо родителите ми не харесват съпруга ми... Те дори не го познават! Когато си говорихме на тази тема за него - те ми заявиха директно, че дори не искат да го познават. Как тогава може да градиш мнение за някой, когото изобщо не познаваш?

Може би поради факта, че майка ми много харесваше предишният ми приятел, с когото имах 5 годишна връзка? Но нали няма тя да живее с него, а аз?

Майка ми е много властна натура, всичко каквото кажеше трябва да стане. Винаги е било така.

По някакъв начин чувствах, че обича повече сестра ми, отколкото мен... Може заради факта, че аз съм от хората, които казват всичко директно в очите и не си мълча... Не знам...

.... И една вечер излязох, тя ме видя със сегашният ми съпруг, разкрещя се на улицата, обижда, нарежда и какво ли още не ... аз си тръгнах без да казвам нищо и оттогава живея със съпруга ми.

Един ден отидох в тях, прибрах си всички неща. На следващият ден дойде в къщи и каза: "Я дай да видя какво си откраднала?!" Да открадна собствените си неща? И тя заяви, че всичко ми го била купувала тя и ако искала щяла да си го вземе

Не е ли една майка за това - да се грижи за детето си? Та тя някой ден ще ме накара да си платя и млякото, което ми е давала, докато съм била бебе!

2 години не я бях чувала и виждала. Изплаках си очите, защото настройваше и сестра ми срещу мен. Изпрати ми само едно цвете за рождения ден.

Когато дъщеря ми се роди ( аз родих през нощта), на сутринта получавам смс от нея. Няма да го забравя никога. Вместо да ми честити, тя ми беше написала: "Дано твоята дъщеря не те накара да страдаш, както ти нас!" Няма да ви казвам колко сълзи изплаках тогава.... Въпреки думите й й отговорих, че й "благодаря" и когато пожелаят могат винаги да видят внучката си.

Около месец и1/2 след раждането ми се видяхме, започнахме да се чуваме и виждаме по-често, но нищо не е същото. както казват хората: Една чаша като се счупи, колкото и да я лепиш, винаги си личи счупеното.

Тъжно ми е, че ходя сама в тях, искам да съм със съпруга ми. Дефакто съм между чука и наковалнята. От една страна искам да ги виждам ( въпреки, че никога няма да забравя думите им), от друга - оставям най-близкия човек до мен, заради тях. Това ме разкъсва отвътре. Пак трябва да избирам между тях и него. Това явно ще остане вечна дилема. Едното за сметка на другото.

Тормоз имах и от бившият си приятел. Не обличай къси поли, не носи бели дрехи, защото само *** носели такива. Изядох няколко шамара, спукал ми беше тъпанчето на ухото.......

Целият ми живот сега, когато се обърна назад, сякаш е бил някакъв кошмар.

Съпругът ми ми дава спокойствие, помага ми много, обичам си го. Но явно тези неща, които са ми тежели преди много и съм ги таяла вътре в себе си са се отключили, когато родих. Поне аз така си мисля. Не знам дали греша....

Искам сама да преодолея проблема си, болките в корема, които явно идват от т. нар. нервен стомах. Сякаш не искам да се тъпча с лекарства... Доколкото изчетох инфо в нета - доста хора се пристрастяват към тях. Някак не искам да си мисля, че цял живот ще бъда на хапчета.

Искрено се надявам да мога да се справя сама....

Да имам още едно детенце, което да отгледам с желание...

Да мога да давам всичко от себе си за тях.

Нали една майка е за това, да подкрепя детето си в начинанията му?

Аз не бих постъпила по този начин с моята дъщеря, както моята майка постъпи с мен. Мога да дам мнение за човека, с когото мисли да бъде, но не да го налагам на всяка цена и да правя всичко възможно да ги разделя. Бих била против, ако е пияница, наркоман или нещо подобно... Но на един добър човек, нито пие, нито хайманосва по цял ден, нито се дрогира ....... не знам защо да имам нещо против.

Съжалявам за дългият пост и, че ви занимавам и Вас с моя проблем. Знам, че всеки си има своите проблеми на главата.

[Диана Илиева]

Мога само да ти честитя! И за дъщеричката, и за подходящия партньор, който си си избрала и за решимостта да вземеш живота си в свои ръце и да се откачиш от влиянието на рожденото ти семейство (между другото не пишеш нищо за баща си, а за сестра си само споменаваш).

За мен наистина до сега си се стискала и не си си позволявала да се отпуснеш; след раждането първо има хормонално разбалансиране, второ има умора (от бременността, от раждането, от грижите за новия човек), трето има стрес (и на физически, и на психически план - нали знаеш, че е доказано, че стресът и при сватба, и при развод е еднакво голям), четвърто - насъбрало ти си е от преди години още и все пак човек си има някакъв лимит, издържа до едно положение и после иска да се разтовари. Така че нормално е да се чувстваш нервна и/или депресирана. Опитай се наистина с билки (запарка от маточина, валериана, хмел обед и вечер, а сутринта чай от жълт кантарион), йога и др. под. мерки да се успокояваш, вместо с лекарства. Не кърмиш ли? Не бива да пиеш ривотрил и да кърмиш едновременно.

Всички сме привързани към родителите си, братя/сестри и т.н., независимо какви са и какво ни причиняват и на всички ни е мъчно, когато не получаваме от роднините си нужното отношение. Но ... не можем да си избираме семейството, в което се раждаме. Приеми ги такива, каквито са, но и не позволявай да ти се месят в живота. Ти вече си голям, самостоятелен човек, имаш си свое семейство; бъди пълноценна за себе си и за живота на твоето ново семейство - съпруг, дъщеря ... Успех ти желая и много щастливи моменти!

[Cveteto86]

Добро утро!

Относно баща ми - той понесе много трудно това, че си тръгнах по начин от вкъщи, по който те не желаеха ( събрах си багажа и просто се изнесох след техния т.нар. ултиматум да избирам между съпругът ми и тях. Беше заковал 1/2-та врата на стаята ми, за да не влиза никой там, докато не се върна. Беше ми страшно мъчно като разбрах... Почти 2 години не е давал да се говори за мен пред него. Слава на Бога е преудолял това и е вече добре. Виждам се и с него. Не ме е нагрубил по никакъв начин, но и не разговаряме на тази тема.

Сестра ми е мн привързана към майка ми и когато ме видеше - просто си обръщаше гърба. Не сме се карали, нито нищо. Мислех си само.... "гледала съм с желание детенцето й по цял ден, не заслужавам ли поне някакво обяснение за държанието й?" Сега се виждам и с нея, говорим си почти както преди. Знам, че нищо няма да е същото, но не губя надежда, че с всеки изминал ден ще се доближавам до нея и ще я чувствам като сестра отново.

Може би това, че не ме подкрепиха в избора ми, ми нанесе най-тежкият удар. Не спирах да плача по цял ден и нощ. Майка ми просто искаше бившият ми приятел и това е. Явно не съм могла да обясня, че просто с него нямах бъдеще...

Относно кърменето и ривотрила - не кърмя. Явно от стреса или и аз не знам какво, съм я кърмила само 3 дни. Продължих да се изцеждам, но най-голямото количество беше 80гр. от двете гърди на ден. Нямаше как да продължавам така и просто реших да спра.

Радвам се на семейството си, но тази болка в корема просто не спира и не спира. Не знам какво вече да направя, за да я спра. Дали е добре да посетя психолог? Или да опитам с антидепресанти? Представях си депресията по малко по-различен начин. Т.е, че не е свързана с физическа болка. ;( Може ли наистина болките да идват от нея?

Ще последвам съвета ви за запарките от чайчетата, за което ви благодаря!

Желая ви един хубав и слънчев (все още) ден и се надявам и аз да съм добре и да спра тази болка!

[Диляна Колева]

. Сякаш не искам да се тъпча с лекарства...

Искрено се надявам да мога да се справя сама....

.

Двете подчертани думи в цитата, говорят за не взето решение.

Когато човек казва за нещо - сякаш или се надява, това говори за очакване нещо от някъде да се случи или някой нещо да направи.

Как ти звучи : " Въпреки, че ми е много некомфортно, готова съм да прекратя това състояние."

Чувам го доста по- решително.

В поста ти има няколко линии, коя е по - притеснителна и тежка за теб.

- проблема с родителите, тяхното неприемане на теб и семейството ти.

- проблема с физическия дискомфорт,

- страха от състояние, което не разбираш

Относно хапчетата, ще ти споделя една лична случка.

Преди около 10 години, в следствие на предстояща смяна на града, грижата за две малки деца - сама, дълго работно време и т.н. фактори предизвикващи стрес, умора, изтощение, събуждайки се една сутрин, установих, че целия свят се върти пред мен. Легнах затворих очи и усетих как очните ми ябълки се въртят бясно в кръг, отворех ли си очите, погледа не можеше да се фокусира и аз не можех да запазя равновесие. Трябваше да ходя на работа, да оправя двете си малки деца, бях сама, а не можех да се задържа в хоризонтално положение. Почаках, не минава. Обадих се на приятелка, тя ми помогна и от там съответно в болница. Първото нещо, което всеки прави, е да елиминира физическите причини. След ЕКГ и преливане на глюкоза – незнайно защо, всъщност знайно, защото лекарката не знаеше какво точно да прави - ми казаха , ти си ок, от вегетативната нервна система е, почивка. Да но това състояние е много неприятно, в постоянен силен световъртеж изгубваш всяка координация. Благодарение на това, че живеех в достатъчно малък града, за да няма психиатър, никой не ме насочи в тази посока. Казвам "благодарение", защото резултата щеше да е хапчета. И така оставайки сама със световъртежа, работата, двете деца и куп други задължения, изобщо нямах време да седя и да мисля какво ми има. Единственото което можех да направя е да го изследвам този световъртеж, който продължи около 3-4 дена и да разбера как да го спра. Тук идва един основен момент, който спира или стимулира подобни състояния - решението.

Решението да се справиш или решението да не се справиш.

Много често мозъка прави илюзия - аз искам да се справя, и следва - помогнете ми. Но зад помогнете ми стои скритото - искам да ми помагате, искам да се погрижите за мен, искам да се чувствам обичана, искам да бъда разбрана и ето тези скрити послания, често не разбирани и от самия страдащ, превръщат решението в НЕ решение.

Затова ти подчертах издайническите думички - сякаш и надявам се.

Та, какво направих с моя световъртеж, изследвах го. Бях наясно, че никой не може да ми помогне и трябваше да мобилизирам цялото си съзнание и подсъзнание на работа. Държа да подчертая, обаче, при мен нямаше страх, нямах време нито да умирам, нито да се страхувам от това, нито дори да си го помислям. Имаше само силна фиксация в това, че трябва да спра световъртежа, за да мога да си върша работата. И след като лекаря , каза - добре си, бях на ясно че всичко е в мои ръце. Седях като препарирана, за да усещам цялото си тяло и внимателно наблюдавах какво се случва, всичко идваше от очните ябълки, тях не можех да регулирам. Насочих фокуса натам. Успях да установя, че те се въртят в една посока - обратно на часовниковата стрелка. Помислих си, какво ще стане, ако ги завъртя по посока на часовниковата стрелка. Отне ми 4 дена, за да стигна до този извод и около час, за да успея да го направя и света дойде на мястото си.

Разбира се, имаше още няколко дни на дискомфорт, в които усилено прилагах откритието си, което действаше, за моя радост. След около 5 години, отново в ситуация на стрес, получих същите пристъпи, но знаейки техниката си бързо биваха овладени, въпреки упоритото им присъствие от по няколко дена.

На теб оставям да помислиш, какво би се случило, ако над мен бяха виснали да ми помагат 3 човека и един лекар, който ми дава лекарства.

Относно нервния стомах, сина ми го има от дете, запарка от гьозум- джоджен, за 20 минути води до облекчение, леко подсладен със захар.

Относно психолога и психотерапевта, ако имаш желание, възможност и чувстваш потребност, могат само да са ти от полза.

Редактирано Октомври 19, 2012 от didi_ts

[Cveteto86]

Здравейте!

ИСКАМ да спра тази болка, вярвам, че ще мога да го направя.

Предполагам, че фактът, който ме притеснява дали това ще се случи, е че стана вече почти 3 месеца, в които изпитва известно облекчение на болките в корема, но не съм същият човек.

Искам да съм предишното си АЗ, което се радва на живота, да отделям цялото си внимание за дъщеричката си, която е една на 4 месеца и 1/2. Да забравя за болката, да съм един щастлив човек......

[Диляна Колева]

Радвам се на семейството си, но тази болка в корема просто не спира и не спира. Не знам какво вече да направя, за да я спра. Дали е добре да посетя психолог? Или да опитам с антидепресанти? Представях си депресията по малко по-различен начин. Т.е, че не е свързана с физическа болка. ;( Може ли наистина болките да идват от нея?

Какво влагаш в изречението - "представях си депресията.."?

Прочети това, което си написала по темата отново и ми кажи в написаното каква част е отделена, на болката в корема и каква част на отношенията ти със семейството. Това което е в по - голямо количество, там е добре да търсиш решението на проблема.

Казват, че на първо място в ценностната система на човек стои това, за което отделя най- много мисли, време, средства и енергия. Ако един човек влага цялото си време и енергия в работа ще бъде отличен професионалист, но рискува да пострадат взаимоотношенията в семейството му. Това не означава задължително, че човека има проблемно семейство. В момента в който се направи преразпределение на времето и усилията вложени в двете посоки, ще се получи баланс.

Нещо подобно се получава и при теб. Влагайки цялата си енергия, мисъл и емоция към неудовлетвореността си от първичното, родното си семейство, нямаш сила да се зарадваш на своето ново семейство и правиш психосоматична болка в стомаха, но това не означава, че имаш проблемен стомах.

В момента в който направиш преразпределение и неудовлетвореността от първичното си семейство я трансформираш в удовлетворение и радост към собственото си ново семейство, болките в стомаха ще изчезнат. Съмнявам се, че това ще стане с антидепресанти. но както ти споменах, мисля че не е взето решение още.

[Cveteto86]

Какво съм си представяла ли....

Не си предствях нищо, докато не ми казаха, че съм изпаднала в така. Докато бях бременна изчетох много информация и за следродилната депресия и си казвах, че просто на мен не може да се случи това. Е, явно може! От прочетеното, останах с впечатление, че депресията не се свързва с физическа болка. Това е!

Проблемът е, че искам да бъда щастлива със съпругът ми и дъщеря ми и да бъда щастлива, да върна роднините си. Но явно едното ще остане за сметка на другото...

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Не се извинявай.Видях поста ти в съседната тема.Мислих да ти дам пояснения, но уви, работата ме отнесе.Знам, че си много притеснена и ще направя всичко възможно утре да ти поясня, как аз виждам нещата и какво би могла да направиш за да се справиш със ситуацията.

Хубава вечер!

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Снощи не погледнах,че имаш доста отговори и предполагам си се успокоила. Общо взето нещата са казани, така,че аз само ще ги обобщя малко.

Започваме с това за какво всъщност се касае. От написаното ,, треперене, изпотяване на крайниците, безсъние, болки в корема.,, е ясно, че касае за силно изразена реакция на стрес. Следродилната депресия, започва по-рано от четвъртия ден и е с доста различна симптоматика. Правилно си отбелязала,, От прочетеното, останах с впечатление, че депресията не се свързва с физическа болка. ,,Обаче стреса я дава и то както се убеждаваш доста силно.

Диана правилно беше отбелязала, че бременността и раждането съдържа и двете компоненти на стреса-физическата и психическата.

Физическата е свързана с огромните промени и изисквания на тялото. То трябва да се грижи за два организма и от твоите белтъци да построи един нов организъм. Не ми се навлиза в подробности, но промяната в хормоните непосредствено след раждането на детето е много голяма. Тоест, дори една жена да не усеща стреса, то тялото и около термина си е във един физиологичен стрес.

Психическият стрес - той се държи на промяната на начина на живот след идването на детето, от новите изисквания и отговорности. Той също е неминуем, независимо дали се отчита или не.Това, което е по-различно при теб е,че ти си си била във един хроничен стрес благодарение на отношението, което имат родителите ти към теб и съпруга ти. Така че за разлика от голяма част от жените, които след раждането независимо, че са в стрес, не го отчитат и бързо го овладяват, си била просто обречена да го изпиташ в тази силна форма.

Мисля, че е трябвало ти се обясни, че болката в корема един от най-характерните белези на стреса - в стомаха има повече от литър резервна кръв, която при стрес трябва да влезе в кръвообращението и носи повече глюкоза и кислород към мускулите. Навлизането на тази кръв става по чисто механичен начин - свиват се всички коремно мускули, червата и самият стомах. Болката, която усещаш, се дължи на това. Затова и ривотрила ти помага, той отпуска всички мускули. Нещо повече, има зависимост, колкото по-слаб е човека толкова по силна е болката, често клиенти са ми казвали ,че направо нещо сякаш яде корема им.Това е лесно за обяснение, при по - пълните като мен, мазнините в стомаха пречат на свиването и притискането не е толкова силно, ти предполагам си по-слаба и за това го усещаш така изразено.

Това за стомаха съм го обяснявал тук няколко пъти, дори и снимка на червата бях качил за да се види в какъв спазъм са - няма как да не боли.

Какво трябва да направиш според мен.

8]

1.

Първо трябва да убедиш,че съм прав и си в стрес. За целта написваш в търсачката думата стрес и стомах и четеш. Когато се убедиш в думите ми, минаваш към втора точка.

8]

2.

Написваш в търсачката ,,стрес минимизиране и контролиране,, и отново започваш да четеш с лист и химикал до теб. На листа ще записваш всичките начини които са описани за минимизиране на стреса.Предполагам ще са десетки. Когато започнат да се повтарят спираш да пишеш и пристъпваш към трета точка.

8]

3.

От всичките начини трябва да избереш между 7 и 10. Те ще станат основа на твоята собствена програма за контрол над среса ти. Някои от тях ще правиш всеки ден, други по рядко. Важното обаче е да разбереш,че за овладяването му, респективно за премахване на болката в корема, ще е необходимо от два до три месеца.

8]

4.

След като съставиш програмата си направи едно от двете, или я пусни тук или ми я прати на лични.Предполагам ще мога да я допълня с други полезни за теб неща.

35]

ПП.Предполагам забелязваш,че никъде не споменавам за лекарствата, които пиеш. Когато започнеш програмата си няма да имаш нужда от тях или рецептурна книжка. Ще добавя и за чая, топлото води до разширение и отпускане.Така,че дори сутрин на гладно да изпиеш чаша хладка вода ще те облекчи.Но и аз съм за билките, ще прибавя към изброените и джинжифил.

35]

Пиши ако има нещо неясно.

[Gogo111]

Cveteto86, моля те споели тука ако намериш нещо относно контролирането на стреса, защото аз не успях. Мерси

[Cveteto86]

Благодаря Ви, д-р Тодор Първанов!

Ще съставя програмата си ще споделя тук или, както предложихте на ЛС това, което съм взела като решение.

П.С. Слаба съм да, даже поднормено тегло. Готова съм да дам и ЩЕ дам всичко, за да премахна тази болка и да се чувствам добре! Първо, заради себе си и второ - заради всички, които имат нужда от мен!

Gogo111, ще споделя, обещавам!

Хубава вечер!

[Орлин Баев]

Здравей, Цвети!

Благодаря ти за споделеното! Д-р Първанов ти е дал чудесни обяснения за разликата между следродилна депресия и следродилна тревожност, както и насоки за работа със стреса. Послушай го!

Аз искам единствено да се спра на взаимоотношенията между твоето и родителското ти семейство, които явно представляват важна част от стресогенните фактори. Съответно, подходящото разбиране и освобождаването от вината и болката по отношение на общуването с родителите ти са важна част от трансформирането на тревожността (стреса) в теб!

Преживях преди 2 години голям стрес, когато директно родителите ми заявиха да избирам между тях и съпругът ми. Избрах него и започнаха всякакви неща. Намирахме разни неща ( от рода на УЖ магии) пред вратата, много силни обиди от една майка, клевети и какво ли още не. 2 години не бях ги чувала дори. Много сълзи изплаках ...

Навярно състоянието ми след раждането е помогнало да отключа всичко това, което съм таила в себе си и да избухне по този начин..

Ако се намирахме в 10-ти век или пък живеехме в азиатска държава, родителите ти биха имали право да наложат волята си, дори да е тотално несправедлива и носеща ти болка и унижение. За радост обаче, сме в сравнително цивилизована държава, в която от старите патриархални порядки са запазени само положителните ценности, докато безумното личностно потъпкване е захвърлено. Взела си собственото си решение и си имала пълното право на това! Ти естествено, знаеш това на съзнателно ниво, но зад съзнанието ти, на подсъзнателно ниво, очевидно преживяваш страх от неспазването на родителската воля, болка от неразбирането им и автоагресивно се гризеш, колкото и на съзнавано ниво да изтласкваш всички тези чувства дълбоко вътре в себе си, стремейки се да бъдеш силна... Според мен би било добре да си позволиш да осъзнаеш как самата ти потискаш чувствата си. Те са като едно малко дете в теб, ти самата като момиченце, което страда от неразбирането и отхвърлянето от майка ти. И страда с право... Но, с опитите си да бъдеш силна и справяща се на всяка цена, докато в същото време носиш в себе си страх и вина, самата ти на съзнателно ниво се превръщаш в един нараняващ родител на самата себе си, на дълбоките чувства в теб. Ако обаче видиш външната ситуация между теб и родителите ти през призмата на здраво разбиране и себезаявяване, докато в същото време си позволиш да извадиш чувствата си смело и спокойно, да се оневиниш и си простиш, тогава огромна част от тревожността ти ще се разтопи. Ще остане само физиологичният, нормално преживяван след раждане стрес, който бързо би се стопил, тъй като тялото си има естествени механизми за справяне.

Не знам защо родителите ми не харесват съпруга ми... Те дори не го познават! Когато си говорихме на тази тема за него - те ми заявиха директно, че дори не искат да го познават. Как тогава може да градиш мнение за някой, когото изобщо не познаваш?

Обективно погледнато, без да познаваш човека, не можеш да изградиш мнение за него. Когато обаче властно, макар и през желанието си за добро на другия, проектираш собственото си виждане за това, кое е добро за него и изискваш той да се идентифицира с тази изключително незряла проекция и да и се подчини, няма как да мислиш обективно... Говоря за механизма на проективна идентификация, който майка ти стоварва върху ти. Тя вероятно дълбоко вярва, че знае, кое е правилното за теб и съответно, държейки се с теб, сякаш си 5 годишна, несъзнавано приема, че нейният избор на партньор в живота ти е добрият. Всъщност подобен срив в психодинамиката на майка ти няма нищо общо с твоята собствена психично емоционална реалност. Подчинението на подобно незряло доминиращо натрапване на житейски решения би те поставило в позицията на мазохистична жертва, което в дългосрочен план води до депресия. Тъй като ти обаче умееш да се заявяваш и си борбен тип, решително си отхвърлила налагането и/им. Моите поздравления за което! Ти имаш право да живееш своя собствен живот, а не този на родителите си или на който и да било друг! Зад външните ти действия обаче се крие нерешен конфликт между себезаявяването ти и страховете и вината зад него, за които споменах по-горе!

Може би поради факта, че майка ми много харесваше предишният ми приятел, с когото имах 5 годишна връзка? Но нали няма тя да живее с него, а аз?

Майка ми е много властна натура, всичко каквото кажеше трябва да стане. Винаги е било така.

Аз не виждам никаква здрава връзка между харесването или не на майка ти на твоите партньори и твоите собствени избори в живота ти! Такава връзка съществува, но единствено между доминиращо - манипулативното желание на родителите ти да проектират добри за тях самите избори (но тотално несъобразени с твоите собствени) в психиката на отдавна порасналата си дъщеря и твоите излишни невротични и симптомопораждащи вина и страх от несъобразяването си с тях.

2 години не я бях чувала и виждала. Изплаках си очите, защото настройваше и сестра ми срещу мен. Изпрати ми само едно цвете за рождения ден.

Когато дъщеря ми се роди ( аз родих през нощта), на сутринта получавам смс от нея. Няма да го забравя никога. Вместо да ми честити, тя ми беше написала: "Дано твоята дъщеря не те накара да страдаш, както ти нас!" Няма да ви казвам колко сълзи изплаках тогава.... Въпреки думите й й отговорих, че й "благодаря" и когато пожелаят могат винаги да видят внучката си.

Тоест, въпреки двете години мълчание, си получила манипулация през вина. През собствената ти вина. Въпреки това обаче си отговорила достойно за съзнателен и разумен човек - с разтворени врати на сърцето си!

Около месец и1/2 след раждането ми се видяхме, започнахме да се чуваме и виждаме по-често, но нищо не е същото. както казват хората: Една чаша като се счупи, колкото и да я лепиш, винаги си личи счупеното.

В Япония съществува интересна традиция. Когато човек си купи сувенирна чаша и се прибере у дома, .... я чупи! Чупи я и сам залепва парчетата. Тогава чашата придобива специална, дълбока стойност - става много по-ценена и желана. С това искам да кажа, че "чашата" на взаимоотношенията също може да се залепи и тогава те да се превърнат в далеч по-качествени, с помъдряване и обич, разбиране и приемане на личната уникалност. За да се случи обаче въпросното взаимоотношенческо "залепяне", е нужно желание за разбиране и промяна и в двете страни...

Тъжно ми е, че ходя сама в тях, искам да съм със съпруга ми. Дефакто съм между чука и наковалнята. От една страна искам да ги виждам ( въпреки, че никога няма да забравя думите им), от друга - оставям най-близкия човек до мен, заради тях. Това ме разкъсва отвътре. Пак трябва да избирам между тях и него. Това явно ще остане вечна дилема. Едното за сметка на другото.

Не мисля, че е нужно родителите ти да бъдат чук, а съпругът ти наковалня. Още в еврейската книга от преди 2000 години пише, перифразирам: "Когато жена се омъжи, оставя зад себе си родителите си и става едно цяло с мъжа си...". Разбира се, това послание не се разбира буквално - става дума за емоционално "прерязване" на енергийната "пъпна връв" и запазване само на зрели отношения на обич...

Какво би се случило, ако съпругът ти просто се появи в тях, седне спокойно и с много спокойствие и зрелост, чар и усмивка поговори с тях?! Ако те имат достатъчно здрав разум и оценят случващото се, ще променят отношението си към него и теб! Ако ли не, ти вземаш решенията си. Но, дайте им шанс все пак. Сигурен съм, че родителите ти се държат така, искрено вярвайки, че е за твое добро... Да, това са техни илюзии, така е. Но, все пак, дайте им шанс! Ако продължават с неуместното си упорство, те сами се дисоциират от вас - нещо, за което ти нямаш капка вина.

Искрено се надявам да мога да се справя сама....

Да имам още едно детенце, което да отгледам с желание...

Да мога да давам всичко от себе си за тях.

Нали една майка е за това, да подкрепя детето си в начинанията му?

Аз не бих постъпила по този начин с моята дъщеря, както моята майка постъпи с мен. Мога да дам мнение за човека, с когото мисли да бъде, но не да го налагам на всяка цена и да правя всичко възможно да ги разделя. Бих била против, ако е пияница, наркоман или нещо подобно... Но на един добър човек, нито пие, нито хайманосва по цял ден, нито се дрогира ....... не знам защо да имам нещо против.

Поздравления за зрелите разсъждения!

Винаги сме на разположение при нужда!

[B__]

Здравей Цвети,

ТИ СИ ЧУДЕСЕН ЧОВЕК.

Поздравлявам Любовта в теб, че си избрала Любовта, че си избрала любимия човек въпреки омразата на родителите си към него.

Ти си чудесен човек. Като четях това, което си написала, въпреки болката, аз бях възхитен и усетих любов.

Ти се опитваш на всички да даваш любов.

И на майка си се опитваш да даваш любов.

И се считаш отговорна за нейното състояние, за нейното щастие.

Не, ти не си отговорна за щастието на майка си. Това убеждение ти носи болките в корема. Искаш добро за всички, но не можеш да дадеш добро на човек, който не го иска.

На майка си, най-доброто, което можеш да й дадеш, е да й простиш.

Прости й, прости на себе си, че си се тормозила за нея, поискай прошка от тялото си, че с тормоза относно майка ти, си му донесла болки .... и болките ще минат.

Вярвай в любовта, не в злобата на хората. Грижи се за любовта, не за злобата им.

Знай, че майка ти не е получила достатъчно любов като дете и затова се държи така. Затова бъди готова да дадеш любов на детето си и на съшруга си, за да прекъснеш тази порочка линия.

Ти си човекът, който ще донесе любов в рода ви.

[Cveteto86]

Благодаря Ви за отговора изключително много!

Много силни и верни думи.

Чудела съм се понякога и до някаква степен съм "завиждала" благородно на приятелките си за техните майки. Сигурно звучи грозно за някои хора, но това тормозене всеки ден, някак ми беше вече преляло всичко.

Отговорих й по този начин " че могат да видят дъщеря ми, когато и АКО пожелаят", защото въпреки всичко я чувствам все още като майка, каквото и да ми е причинила. Някак си, не мога като другите да махна с ръка и да загърбя всичко. Не съм може би толкова силна..... Защото има такива хора, които си тръгват и изобщо не им пука за нищо. А аз през тези 2 години, в които те бяха далече от мен си изплаках очите!

Очаквах да прочета в смс-а, който ми прати, докато бях в родилното поне: "Честито, да ви е жива и здрава"...... а вместо това.............

Това ми донесе поредният удар. Да гледаш как на всички майки около мен им се обаждат роднини, идват да им чиститят, майки, бащи........... а аз, аз какво получих...........

Нищо.... пожелавам й да е жива и здрава!

Хубава вечер!

[Cveteto86]

Благодаря за милите думи, БожидарЗим!

Дано да успея да дам любовта, от която семейството ми се нуждае.

[Cveteto86]

Съвременният начин на живот е изпълнен с не една или две стресови ситуации ежедневно. Единственият начин да се преодолее негативният им страничен ефект върху здравето, в емоционален и физикален аспект, е да се овладеят техники, които за кратко време да редуцират натрупаното нервно-психическо напрежение.

Според експертите стресът е като необходима подправка към основното ястие, поддържа ума бодър, провокира взимането на решения, личностно развитие и дори двигателна активност. Прекомерният стрес обаче буквално уврежда умственото ни и психично здраве. Ето защо се налага през деня да се отдели специално време за релакс.

Техниките, с които може да се постигне отпускане за десет и по-малко минути, възстановяват усещането за баланс и устойчивост и редуцират негативни странични ефекти от стреса върху здравословното състояние.

Медитация

При думата медитация си представяме упражняване на неудобни пози за тялото, само при мисълта, при които изстрадалият ни кръст се натоварва допълнително. Всъщност всяко повтарящо се движение може да се използва за медитиране, пояснява д-р Хърбърт Бенсън от Института за духовна медицина на тялото в Бенсън-Хенри. Ходенето, плуването, рисуването, плетенето, са дейности, които помагат да се запази спокойствие в момента на изпълнението им.

Когато се чувствате подтиснати и се улавяте в тревожни мисли, свързани със служебните задължения, семейството, връзка с партньор, експертите съветват да отделите 5-10 минути за любимото занятие. Това бягство от натрапливите мисли гарантира постигане на търсената уравновесеност.

Визуализация

Смятате се за прекалено социален и общителен тип, за да се отдадете на занимания по медитиране. Тогава представете си как медитирате. Важно е да визуализирате обща картина за себе си, да се спрете на определени детайли и да вникнете в състоянието вътре във въображаемия си образ. Визуализацията е техника, която осигурява откъсване от текущото напрежение.

Представяйки си как релаксирате можете да се отправите на ум в любимата местност или дори във фантастичен свят. Това няма значение. За да се пренесете на „спасителния остров“ може да докосвате вещи, които ви напомнят приятни усещания, например копринен шал, красива раковина, живописна творба. Смисълът е тази вещ да успява да изключи стреса в ума ви и да внедри в психо-емоционалното ви състояние усещане за спокойствие и безвремие. За да е по-реалистична картината, внесете цветове, звуци, дори тактилни усещания...

Дълбоко дишане

При стрес напрягаме мускулите си. Това рефлектира и върху органите на дихателната система и дишането. Обърнете внимание на дишането си, когато се чувствате спокойни. То е дълбоко и свободно. Не случайно е получило определението си релаксиращо. „Можем да възстановим вътрешното си равновесие, използвайки обратния път – да започнем да дишаме дълбоко и продължително.“, разяснява Майкъл Лий, основател на школа по релаксираща йога терапия в Бристол, Вермонт.

Техниката: опитайте се да издишате целия въздух, който сте задържали. Устните ви трябва да са полуотворени. Поемете дълбоко въздух, така че да усетите изпълване в корема и напрежение по средата на тялото си (точно под ребрата). Спирате да поемате въздух, когато изпитате усещането за изпълване на цялото пространство между корема, страните и кръста, сякаш всеки момент ще се пръснете. Задръжте и издишайте бавно и продължително. Вдишайте дълбоко отново, като концентрирате вниманието си върху този процес. Повторете десет пъти. С всяко вдишване и издишване трябва да чувствате все по-голямо спокойствие, разяснява Джоан Борисенко, експерт по психология, директор на клинични програми за връзката между душевно състояние и организма в Харвард.

Огледайте се около себе си

"Пълноценният живот означава да си отдаден на момента на мястото, на което се намираш. Колкото повече се доближаваме до това състояние, животът ни става по-богат и изпълнен със смисъл.“, казва д-р Чарли Мейкълс Уийлър. За да се чувстваме пълноценни, е достатъчно да фокусираме вниманието си само и единствено върху дейността, която извършваме в момента и да забравим огромния списък с ангажименти. Да живеем така, както когато сме били деца, без постоянно да даваме оценка на случващото се и да го съдим, е ключът да се чувстваме щастливи и спокойни.

Умението да релаксираме правилно ни помага да се отдадем на настоящето. Релаксът е защитна мярка срещу тревожността и депресията.

Как да го постигнем? Опитайте се да фокусиране мисленето си върху обкръжението си. Ако сте навън, се наслаждавайте на цветовете на растенията и звуците на птиците. Ако сте в мола, концетрирайте се върху детайлите на дрехите по витрините, проучете цените на бижутата и от какво са изработени, в магазините за мебелите проверете избора на цветове и стилове.

Колкото повече държите вниманието си насочено върху определени детайли в настоящето, толкова по-сигурно е, че ще елиминирате стреса.

Чаша горещ чай

В случай, че предпочитате кафе, се насочете към зелен чай. Кафето повишава нивата на известния стресов хормон, кортизол, докато зеленият чай е здравословна и приятна напитка, съветва д-р Николас Перикан.

Чаят от лайка е традиционният, използван за успокояване и редуциране на стреса. Вероятно и черният чай е средство срещу стреса, според думите на учени-изследователи от Университетския колеж на Лондон. Според тяхно изследване тези, които пият редовно черен чай имат ниски стойности на кортизол и се чувстват по-спокойни, въпреки шестте седмици с подготвени от учените стресови ситуация. Получените резултати са сравнявани с данни от контролна група доброволци, които вместо черен чай приемат напитка, наподобяваща кехлибарената течност със същото съдържание на кофеин.

Предизвиквайте положителни реакции

Научете се да предизвиквате положителни реакции към вас от страна на околните, които да ви заредят емоционално – прегърнете приятел или член на семейството си, разговаряйте с желан събеседник за приятни минали емоции. Опитайте се да трансформирате стреса, е съветът на Дебора Розман, доктор по психология.

Защо е необходимо това? Според експертите социалните контакти помагат на мозъка да функционира по-добре и окуражават да се търсят нови решения при дадени ситуации. Препоръчва се и упражняване на физически контакт, което според изследвания помага за нормализиране на кръвното налягане и понижава нивото на хормоните на стреса. В случай, че не ви е възможно да се срещнете с никой близък в момента, достатъчно е да погалите домашния си любимец, ефектът е същият.

Самомасажирайте се

Напрегнатите мускули водят до хронична болка и са причина за нарастващия дискомфорт по време на стресови ситуации и периоди. В случай, че липсва възможност да се посети терапевт, е препоръчително да се извърши масаж самостоятелно на няколко важни групи мускули за отпускане.

• Сложете ръцете си на раменете при врата.
  
• Масажирайте тези части от тялото с пръсти и длани.
  
• Търкайте със сила – това ще доведе до приток на енергия и отпускате на раменете.
  
• Разтрийте едната ръка от китката до лакътя като приплъзвате по нея дланта на другата, стегната в палеца и пръстите.
  

Излизайте

Порочният кръг работа в къщи следва да се прекъсне. Не само децата, но и възрастните се нуждаят от време за разведряване. Когато се чувствате подтиснати се разходете навън на някое приятно и тихо място. Дори само да поседите на пейката в парка има достатъчно елиминиращ стреса ефект.

Упражнете на няколко пъти дълбоко дишане, което има нормализиращо въздействие върху сърдечния ритъм.

Слушайте музика

Музиката от зората на човечеството се използва за успокояване на духа. Множество изследвания през последните години категорично доказаха, че благодарение на слушането на музика, например на спокойно класическо произведение, се успокоява сърдечния ритъм. Важно е да подберете такива, чието темпо е бавно и има отпускащо звучене. Създайте си навик – редовно да слушате музика с цел релакс. Достатъчни са 30 минути, за да се постигне ефектът на една таблетка Валиум от 10 мг.

Изненадайте съзнанието си с рязка промяна на мисленето

Достатъчно е за тридесет секунди да се отдадете на позитивно мислене, което също нормализира сърдечния ритъм. За целта се концентрирайте върху обект, който носи позитивна енергия – например, гледайте снимката на детето си или годежния пръстен, който сте получили, сувенир от миналата почивка... Независимо за какво си мислите, то трябва да ви носи приятни усещания. Това от своя страна забавя дишането, отслабва напрежението в мускулите и ви кара да се усмихнете. Благодарение на тези промени ще се почувствате отпочинали и спокойни.

Контрола над стреса, си зависи единствено и само от нас!

Gogo111, напиши в нета "контролиране н стреса" - има страшно много статии и начини да се справим с него. Няма как да не откриеш нещо!

[Gogo111]

Мерси много Цвети. Открих и аз няколко статийки. Аз от известно време медитирам и се чувствам добре след това. Но медитацията не е свързана с движения, а напротив

[Cveteto86]

Привет отново!

Притеснява се само в момента за едно.... изчетох много за този Ривотрил, който са ми изписали и пия в момента. Повечето мнения, които прочетох са, че страшно трудно се отвиква от него...... Притеснявам се дали и при мен ще е така....

Не искам да съм зависима цял живот от хапчета!

П.С. Реших да започна промяната в себе си първо външно, като боядисам косата си. Посетих майка ми и първият коментар, който получих беше " как можа да се боядисаш така!" И аз й казах, че просто така съм решила. Приемам нейното мнение, но то не е единственото, с което на всяка цена трябва да се съобразявам и получих отговор ( който се отнасяше към съпруга ми) - " това, че някой ти казва, че си най-прекрасната и ти хвърля прах в очите....." Не дочаках изказването, казах само да си гледа работата и си тръгнах. От тогава не съм я чувала......

Вече не знам дали наистина всичко ще бъде някой ден наред....

Започвам да се отчайвам, а знам, че трябва да имам сила да преудолея всичко това и да си върна предишното АЗ!

Поздрави!

[Диана Илиева]

Цвети, защо ти е предишното аз? Предишното ти аз е било зависимо от майка ти, въобще от близките, несамостоятелно, неуверено и нерешително ... За какво ти е? Ти вече си израснала над това твое предишно аз, станала си самостоятелна, по-решителна ииии ... все още не съвсем уверена, но и това ще стане! Търси силата и опората вътре в себе си, защото си вече голям човек и няма нужда да продължаваш да си стисната за полата на мама. Ето имаш си свое детенце, грижиш се успешно за него ...

Също - не допускай отново тази грешка - ти си поела курс на промяна и отиваш при майка си, като таиш някакви необосновани надежди, майка ти да те подкрепи. Няма как да се случи това. Поне в скоро време. Ти си предприела промяна, а не майка ти; тя си е все същата и за нея е добре и ти да си все същата, зависима и лесно управляема дъщеря. Виж, ако тя ти беше препоръчала да си боядисаш косата и ти, въпреки евентуалното си нежелание, беше я послушала, то тогава както и да изглеждаше с новия цвят, щеше обезателно да получиш нейното одобрение. Защо въобще очакваш да получиш нейното одобрение на твои инициативи? Кога се е случвало и защо сега очакваш да е по-различно от преди? Промяната в теб (а дори и в теб още няма осъществена сериозна промяна) не води до автоматична промяна в нея. Това може да се случи след време, при наистина сериозна промяна в теб и твоята сила и увереност.

И тук, за да не прозвуча някак лошо спрямо майка ти и майките въобще в твоите и в очите на другите четящи, бих искала да те попитам - майка ти и баща ти знаеха ли за шамарите от твоя предишен и одобряван от тях твой приятел? Знаеха ли за спуканото тъпанче? И въпреки това ли продължаваха да те подтикват към съвместен живот с него? Ти имаш ли отговор за себе си, защо са одобрявали предишния, но не и сегашния? Този отговор удовлетворява ли те (защото според мен отговорът е свързан най-вече с материални причини, корегирай ме, ако се лъжа)? Ти би ли постъпила така към твоята собствена дъщеря като порасне?

Знам, че всички ние имаме нужда от подкрепата на най-близките си хора, поне понякога, в моменти, в които се чувстваме по-слаби, уязвими, разколебани ... Аз също нямах подкрепата на моите родители по отношение на много неща и до една твърде голяма възраст (почти до към 40) се влияех и разстройвах от тяхното мнение; хем разбирах, че не са прави, хем ми беше кофти. Тогава имах безценната подкрепа на моя съпруг. Но доколкото разбирам и ти можеш да разчиташ на същото. Така, че горе главата, живей твоя си живот според собствените си разбирания. Тъжно е това с липсата на подкрепа от страна на родителите, но не се оставяй да бъдеш манипулирана и зависима. Моят съвет е да намалиш амбициите си за подобряване на отношенията с рожденото ти семейство, поне засега, в близките години. Погрижи се първо за себе си, за новото си семейство. Помисли, че детенцето ти е в такъв период от живота си, че буквално не може да оцелее без теб и твоите грижи; то има нужда от една спокойна и любяща майка. Успех!

[Cveteto86]

Диди, знаеха, да!

И за спуканото тъпанче и за шамарите. Въпреки това го защитаваха по някакъв начин, защото ми се казваше, че явно е имало за какво и не е било без причина.

Не знам защо са го одобрявали... не мисля, че е свързано с нещо материално. Поне аз не го намирам за такъв.

Бих казала, че като погледнем от тази страна на нещата, материалното, няма разлика между единия и другия, т.е изключвам причината да искат да съм с него да са пари.

Не знам, тази жена ще ме довърши някой ден.

Приемам всяко едно мнение, дали ще ми хареса или не, това си е мой проблем. Но не мога да позволя да си налага мнението, все едно само ТЯ е права в този живот.

[Орлин Баев]

Не можеш да позволиш, казваш, но вътрешно оставяш мнението и да бъде много важно за теб и съотвено, да се бориш срещу него сякаш си бунтуваща се тийнейджърка. Ще си преодоляла въздействието на мама върху ти, когато и след най-тежките и опити за налагане върху ти, само спокойно се усмихнеш, а отвътре имаш мир и радост. Тогава и тя ще промени отношението си към теб в уважение към изборите ти. Защото сигналите, които ще и даваш, ще са различни!

[Cveteto86]

Може би не да бъде важно за мен, а реакцията й, самия тон ме подразва.

Мнението не съм й го искала, тя го изказва - ок, няма лошо. Но искам нещата да спрат до там.

А тя продължи, като засяга вече и съпруга ми........

Иска и продължава по всячески начин да натрапва мнението си и, че тя е единствено права, а всички останали не са.

Не й искам мнението, искам да си го задържи за себе си, ако ще е с този заядлив тон и аз й го казах.......

[Орлин Баев]

В права посока си! Имащ право на свое мнение, решения, на свой...живот!

[д-р Тодор Първанов]

Вече не знам дали наистина всичко ще бъде някой ден наред....

Започвам да се отчайвам, а знам, че трябва да имам сила да преудолея всичко това и да си върна предишното АЗ!

Ако се придържаш стриктно към програмата си, след три максимум четири месеца ще си добре.За този период ще бъдеш спряла и ривотрила.Това е, ако правиш написаните от теб самата неща.Ако не, ще е по-бавно.Хубавото в случая е,че всичко си зависи от теб.

Подкрепям промяната в косата.Днес каква промяна направи?

Редактирано Октомври 29, 2012 от д-р Тодор Първанов

[Cveteto86]

Днес преподредих гардероба си. Събрах всичко, което сметнах, че няма да нося повече и, че ме свързва с лоши спомени и отрицателни емоции. Чудя се само дали да ги изхвърля или да ги дам на някой, който наистина има нужда от тях.

Утре смятам, след тернировката ми, да разместя малко мебелите вкъщи и да намеря друго място на нещата, които мисля, че не са точно на правилните си места.

Хубава вечер ви желая!