Кошмарът да живееш със социална тревожност

[Саня]

Здравейте!

Живея в един кошмар от 8 години, една борба със себе си- с ниското си самочувствие и страховете си. Като магаре на мост съм се заинатила и не мога да премина на другия бряг, където ме очакват успехите и радостите. Живея с несполуките от миналото си, лошите спомени и непростителността си към определени хора. Страдам от социална тревожност, която се изразява в ОГРОМЕН СТРАХ от работа и по-точно от колективи. Всеки ден преди да отида на работа и по време на работа получавам сърцебиене, гадене, прилошаване. Работя в тази фирма повече от 3 години, но така и не се адаптирах, не се почувствах спокойна. Само при мисълта за работата изпадам в панически страх, не мога да спя, не мога да се насладя на почивните дни и хубавите моменти в живота ми. В резултат на този стрес развих няколко болести. Всеки ден след работа съм на легло, отпаднала,объркана и отчаяна. Често ми се е случвало когато общувам с по-близки колеги да получа сърцебиене, изчервяване и да гледам като вцепенена. По време на тази атака аз се боря със себе си и си мисля как съм се изложила. Малко по-късно когато се присъединят повече хора към разговора аз се успокоявам и атаките преминават, общувам и ги слушам адекватно. Странното е че когато сме на съвещание, събрание и сме в кръг умирам от някакъв огромен страх, прилошава ми и изпадам в едно състояние, което не мога да овладея.

Сигурно ще попитате след всичко това как работиш? Слагам си една маска и се опитвам да прикрия всичко това, което е в мен. Налага се да общувам с над 100 човека на ден, насилвам се, защото за мен това е голяма мъка и изпитание. Боря се с мислите си, изправям се срещу страховете си, но нищо не помага. ОГРОМЕН СТРАХ е завладял душата ми. Интересното е че когато съм на плажа, в бара или на друго обществено място аз се чувствам спокойна / стига да не мисля за работата си/ ,забавлявам се, шегувам се с непознати.

Хубава, обаятелна, способна жена, дисциплинирана без капчица самочувствие... Как да се преборя с мислите, страховете, отрицателната ми нагласа . Какво да правя с тези панически атаки, до кога ще ме преследват? Да продължа ли да работя? Изтощих се. Смених работата си от скоро и съм с по-малък колектив и пак съм в същото състояние. Нямам мечти, разболях се, състарих се и вече не виждам изход.

[Диляна Колева]

Здравей, тук има много материал, който можеш да прочетеш относно социалните тревожности и вероятно би ти било от голяма полза, ако го направиш.

Виждам, че на няколко места си уголемила буквите и си изписала думата страх с главни.

Страхът най- общо има две основни начала.

Едното е видимото, логичното, ясното, с него работи съзнанието. - "Страх ме е защото.....когато...."

Другото е невидимото, неясното, скритото, с него работи подсъзнанието. - " Трябва да ме е страх.."

Не можем да се справим с видимото, ако не сме разгадали невидимото.

В тоз ред на мисли ми се иска да те попитам:

Защо работиш? (изключваме ясния и тривиален отговор - защото трябва да получавам пари, за да съществувам)

С какво свързваш думата "труд" и "работно място"? - (колкото по- назад в спомена си се върнеш, за да отговориш на този въпрос, толкова по- добре)

Много често зад : "Трябва да правя това....." Стоят заблуди, които са вменени и човек просто ги е приел и им се подчинява. Подчинението пък от своя страна води до война между "искам" "мога" и "трябва" и тази невидима и неосъзната война, често води до видими и осъзнати страхове, тревожности и неудовлетворителни ситуации.

От поста ти разбирам, че ти владееш положението, т.е. съзнанието ти е доста по- силно от подсъзнанието. Имаш нужният потенциал да излезеш от това положение и спокойно да продължиш напред. Разбира се с толкова малко информация е трудно да се каже - как?, но това не променя факта, че - може.

Редактирано Септември 6, 2012 от didi_ts

[Илиана Занкова]

Здравейте Саня,

8 години са много време човек да живее в кошмар. Това ниско самочувствие, за което говорите, то само на работа ли се проявява, има ли го в други ситуации? Може ли да се каже, че има голяма разлика в начина, по който изглеждате и се чувствате на работа и на други места, извън работния контекст? Какво работите?, харесвате ли самата работа (а не колегите или работното място), сама ли избрахте тази работа, какви желания, амбиции имате по отношение на работата си, на колко сте години и т.н. Много могат да са въпросите, които един психотерапевт би Ви задал, ако сте на консултация при него. А самата ситуация на посещение на терапевт би ли Ви притеснила, бихте ли изпитали страх, притеснение?

[Саня]

Здравейте! Благодаря за времето, което ми отделяте.

Защо работиш? (изключваме ясния и тривиален отговор - защото трябва да получавам пари, за да съществувам)

Чувствам се задължена от родителите си, обществото, приятелите си. Те не са наясно, че аз всеки ден повръщам, вие ми се свят и че всичките тези болести, които ги имам вече са в резултат от страха. Никой не ме разбира, мислят, че се преструвам и ме убеждават, че " всеки млад човек трябва да се занимава с нещо". Напълно съм на ясно, че всеки трябва да намери своя път в живота, да има приятели и да създаде семейство, но аз не съм една от тях. Този страх ме побърква, депресира, мислите ми са негативни, поведението ми е напрегнато и то само при мисълта за утрешния ден, когато трябва да отида на работа, която работя вече 4 години. Като дете родителите ме тормозиха психически и физически като ме изпращаха да работя черна, тежка работа, която беше съпроводена с много усилия, тормоз, мръсотия и кал. Исках да уча, за да не работя това цял живот. Като студентка започнах работа, която ми носеше удовлетворение, беше свързана с много контакти. Справях се добре. Един ден докато работих получих първата си паническа атака пред шефката си, както си говорихме спокойно. След години смених работата си и попаднах в колектив на хиени, клюкарки и лицемерки. Там изживях психически тормоз. Бях притеснителна, не можех да се защитя и ме смазаха. Напуснах и си намерих работа където ме уважаваха, справях се добре, но този страх, че ще ми се случи нещо не ме напусна. Изключително чувствителен човек съм и когато попадна в някаква интрига, която не ме засяга лично аз го преживявам с дни. На работа създадох приятелства, контакти, много хора ме уважават, имам успехи, но така и не повярвах в себе си. Изправям се срещу страховете си 10 пъти в различни ситуации, справям се и въпреки това самочувствието ми не се подобрява и на следващия път аз съм отново пак в ОГРОМЕН СТРАХ. Минала съм през тази ситуация, със същите хора, имала съм успехи и отново СТРАХ, СТРАХ, СТРАХ.

Между другото тази работа е една моя осъществена детска мечта. Казвали са ми ,че имам талант и потенциал и трябва да ги развия. Но как когато ме е страх да общувам с хора, да ходя на събрания, семинари. Стигнах до там да мразя работата си и всичко свързано с нея. Ако сега някой ми каже, че ще ме издържа ще вдигна голям купон. Ще направя една голяма торта и ще ви поканя всички. Не се страхувам да се срещам с непознати хора в барове, дискотеки, но ако трябва пак да се срещна с тези хора във връзка с работа мога да изпадна в огромна тревога и депресия.

Относно ниското ми самочувствие то се проявява и в други ситуации, но по-рядко. Страда личния ми живот и макар, че съм симпатична не мога да срещна подходящ партньор в живота.

Нуждая се от помощ и то спешна, защото здравето ми е разбито и не се знае до колко ще издържа и какви биха били последствията. Нямам на кого да разчитам, в града ми ме познават много хора и се притеснявам да посещавам психотерапевт. Как може да ми се помогне? ОТЧАЯНА СЪМ. Трябва ли да работя в това състояние?

Благодаря за вниманието, моите уважения.

[Орлин Баев]

За да ти се помогне, трябва първо да си помогнеш сама, като осъзнаеш нуждата си от психотерапия и инвестираш достатъчно увереност в ползата и в стратегически план в живота ти! Достатъчно ли си мотивирана? Ако си, нищо не би те спряло през уикендите да посещаваш терапевт от друг град -България е колкото един мегаполис и като население и като площ! Казвам ти го от опит. Имал съм клиенти от Русе, Бургас, Варна, Златоград, Пловдив и ... цяла България. Просто избери терапевта си и започни терапия! Ясно е, че имаш специфична социална тревожност, която вероятно идва от запетани в теб програми/ интроекти от ранните ти години. Ясно е, че имаш нужда от добър анализ, разширяване на осъзнаването, работа с мислите, разграждане на стари и залагане на нови психични модели! Честно да ти кажа, не виждам как можеш да се справиш сама. Теоретично е възможно, но е нискоинтелигентен вариант - животът е за живеене, а не за десетки години спъване в несъзнавани програми и психични защитни механизми. Има опция да потърсиш терапевт за работа през интернет. Това е малко по-добра опция. Но все пак, личният контакт е незаменим!

[Диляна Колева]

Здравей Саня, помисли над препоръките на Орлин, те са от добрите варианти.

Относно отговора ти: Всяко едно нещо, което е било създадено като задължение и се поддържа като такова, в един момент дава отклонения в емоционалното, а често и във физическото състояние на човека. Усети ли докато отговаряше, как сама определи началото на това което ти се случва в момента?

Когато едно такова важно понятие като труд и работно място бъде заложено негативно в съзнанието, няма как да развие положителни насоки, още повече пък да стане лесно обръщането от негативно в позитивно. Полагането на труд е изключително важен елемент от развитието на човешкото същество, той не може да бъде заместен с нищо друго, което да развие основни социални и лични качества и умения. Родителите ти правят услуга, като не те оставят да се затвориш в къщи, това би бил много неблагоприятен за теб вариант. Да, вероятно не го правят по най-правилния възможен начин, но те толкова могат, това е тяхното "добро".

Това, че се справяш със страховете си в различни ситуации е добре, но начинът е отново под сянката на задължението, затова и не получаваш желаната увереност. За да стигнеш до нея е необходимо да се промени начинът и разбирането за ситуациите и свързаните с това желания за справянето им. Една цялостна промяна на отношението.

Варианта, който искаш да "прегърнеш" за бягство от проблема, няма да ти донесе желаното спокойствие, поне според мен. Това е все едно: ако ти стяга лявата обувка, да я обуеш на десния крак - болния крак ще остане бос, а ще повредиш здравия.

[Саня]

Благодаря за отговорите. Да, мотивирана съм да се справя с проблема си с помощта на психотерапия. Мисля да пътувам до София всяка седмици, с надеждата ,че нещата при мен ще потръгнат. Въпросът ми е: Можете ли да предположите колко средно на брой сесии ще са нужни за разрешаване на моя проблем?

Нямам абсолютно никаква подкрепа от страна на близки и роднини. Така, че разчитам изцяло на себе си и на специалиста, който ще е с мен. Кой от вас / специалистите по тревожни разстройства / има желание, приел е присърце проблема ми и може да започне да работи с мен? Ще съм откровена... става въпрос за борбен човек, но в много тежко състояние.

[Илиана Занкова]

Най-добре е да се свържеш с някой от терапевтите на лични, и така ще получиш по-конкретни отговори.

[Орлин Баев]

Илиана е права - сама реши към кого да се обърнеш! Може да е към някой от нас, но и към друг терапевт. Важното е да почувстваш, че резонираш с него, както и да знаеш от негови бивши пациенти, че е резултатен!

Редактирано Септември 11, 2012 от Орлин Баев

[Djenefer]

Саня, разбирам Ви много добре как се чувствате. Не знам само как сте издържали толкова много време с тези панически атаки. Който е нямал тази болест, никой не знае в какъв ад се живее. Ако искате ми пишете на скайп: Djenefer_85 .