Nikola_90 Добавено Август 2, 2012 Доклад Share Добавено Август 2, 2012 Здравейте и от мен! До някъде и аз споделям проблемите на @maniuni само, че при мен прерасна в нещо ката асоциалност.Най -основния ми страх е да се срещам със хората и с това да не ме разпитват разни неща, като например "къде работя "какво правя "и т.н.Защото дефакто аз нищо не правя.Точно от това изпитвам най-голям срам, от поведението си, което страховете ми предизвикват.За да избегна тоя срам ми се наложе да се затворя във жилището и напълно да се изолирам от света.Стигал съм до крайни поведения като например да се храня малко зада не свършат бързо хранителните продукти и да не ми се налага да ходя скоро до магазина, защото съседите ме дебнат постоянно само да изляза и да започнат със въпросите...За работа да не говорим.Немога да започна не защото не ми се работи, ами заради общуването със колегите защото наизуст знам, че щом опознаят характера ми ще се държат с мен като неудачник.А, ако се достигне до обвинения и конфликт аз съм пасивен.И мисля, че точно това е ключът ако успея да реагирам по нов начин на мненията и обвиняването на хората , като себеотстояване и приемане мисля че аз ще спра да избягвам.Например питат ме "що си седиш в къщи, не ли ти е тъпо" и аз им отговарям " седя си щото така ме кефи не си ти човека който да ми казва къде да си седя!" и т.н.Но проблемът е, че ми е трудно в реални условия и реагирам както попринцип.За сега мога да го правя наум само, но незнам дали ако продължа така и ще мога да реагирам и в реални условия? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 2, 2012 Доклад Share Добавено Август 2, 2012 Първата и най важна крачка за решаването на проблема е да признаеш пред себе си това, което е ясно на всички-ти си неудачник.Направиш ли го, ще отвориш вратата към един нов живот.Криеш ли го - си оставаш такъв. http://www.ted.com/talks/brene_brown_on_vulnerability.html Това е една много хубава лекция.Има субтитри и на български.Тя подкрепя моето мнение. Орлин Баев и Nikola_90 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Август 3, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 3, 2012 Аха, благодаря ви за отговора д-р Първанов!Ще го направя! Другия ми проблем е свързан основно със общуването- не мога да говоря концентрирано и някъде по - средата на изречението всякаш ми се губи мисълта и забивам, блокирам, гърлото ми се свива и гласът ми се изтънява все едно ме чуват от 3 километра.Това изцяло ми прече да функционирам социално и е много измъчващо.Зада обесня нещо използвам най-много 4-5 думички, които в много случайте не са достатъчни хората да ме разберат какво искам да кажа...И това ми се превърна един от основните страхове които ме кара да странича от общуването или се свръхнапрягам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Август 5, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 5, 2012 Искам да попитам и още нещо, освен пред себе и пред хората ли трябва също да приема комплексит?Опитвам да съм сред хората колкото се може повече и да комуникирам, но когато стане въпрос за мен като личност и направо умирам...Започва се едно обвиняване и поучаване "че си губя живота сидейки" и тогава се отдръпвам и депресирам и всичко започва отначало.Незнам какво да им отвърна,какво да им кажа? ...Като ми кажат, че неправя нещо както трябва и се паникьосвам, ставам супер неедекватен много пъте саме гонели от работа заради това... Също така забравих да ви спомена, че като по малък съм бил тормозен от съучениците ми.Тогава си спомнят как и седях уплашено в някой далечен чин, с недеждата този път да не ме бият.Мога да се отпуна пред хората ако знам, че е сигурно.Незнам ако това ме е травмирало, някакси какво би ми помогнало да се оправя? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 5, 2012 Доклад Share Добавено Август 5, 2012 Честно казано, очаквах да споделиш какво разбра от клипа. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Август 7, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 7, 2012 Здравейте! Извинявам се, че ви пиша със закъснение! И аз чесно ще ви кажа, че го изгледах няколко пъти,но ми беше трудно да го разбера като цяло. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 8, 2012 Доклад Share Добавено Август 8, 2012 Пусна ли субтитрите? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Август 8, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 8, 2012 Да. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 8, 2012 Доклад Share Добавено Август 8, 2012 Тогава направи следното-вземи лист и тетрадка и започни бавно използвайки функцията пауза да ги записваш.Накрая в тетрадката ще имаш свалени само субтитрите.Тогава ще разбереш какво какво съдържа лекцията. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Август 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Август 9, 2012 То си има опция на клипа да ми показва, като текст от доло цялата лекция.Но, не е това, не сте ме разбрали правилно.Имах предвид, че аз го разбирам буквално, но не ми се разясни смисъла на това, което разказваше жената. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Август 9, 2012 Доклад Share Добавено Август 9, 2012 Препиши го, най-вероятно когато го направиш смисъла ще ти стане ясен.Ако не стане с едно преписване го направи няколко пъти. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Септември 9, 2012 Автор Доклад Share Добавено Септември 9, 2012 Здравейте отново! Извинявам се, че чак сега ви пиша, но от известно време нямах компютър. Относно клипа какво съм разбрал - За да можем да се свържем със хората, трябва да позволим да ни видят уязвими.Да, но моята връзка се случва, чак когато ми кажат хората, че ме харесват и приемат.Имам 1-2 приятеля, който мога да си говоря с тях свободно без никакви задръжки, а със останалите постоянно се чудя какво да кажа, как да го кажа.Също така забравям постоянно някой думи по време на разговор. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Септември 10, 2012 Доклад Share Добавено Септември 10, 2012 ,,,да можем да се свържем със хората, трябва да позволим да ни видят уязвими.,,, Точно така.Сега спокойно седни при хората от които те е страх и им как те е страх от това какво мислят за те, как мозъка ти блокира и се чудиш как да намериш нужната дума, как трепериш,че ще те помислят за неудачник, как този страх те парализира и не може дори от вас да излезеш. Направи го и, след това го направи пак, после още веднъж и така докато разбереш нещо много важно. Когато разбереш това което трябва да разбереш, го сподели във форума.Така,ше помогнеш и на други с твоят проблем.Моля те, не пиши преди да си разбрал това важно нещо което ще откриеш.Вече знаеш всичко което ти е нужно и няма с какво повече да ти помогнем. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Ноември 1, 2012 Автор Доклад Share Добавено Ноември 1, 2012 Благодаря ви за отговора д-р Първанов! Всичко това което казахте съм го мислел преди и ми изглежда логично и на мен като някакво решение и дори само да го преставя се чувствам по друг начин.Но това е само когато си го преставям, а иначе ми е много трудно да го направя на живо....незнам как да ги наговоря тези неща на хората, като някой от тях дори и здрасти не искам да им кажа....пък камоли да се разоблича, че имам такива страхове.... Родителите винаги са ме сравнявали с другите деца, с техните успехи и не са искали да ме приемат, че съм такъв кротък, скромен, срамежлив, какъвто бях като по малък.Искаха много да се променя, направо ми казваха, че трябва да съм като другите, "отворени", "нахални", "разговорливи", а не такъви "заспали" като мене.И все още живея с тях и те си мислят, че си седя в къщи и не си търся работа, защото съм бил "неподхватен" и ме мързяло да работя и съм чакал само на готово.И всеки дневно ме тормозят с обиди и унижения по - мой адрес, а най-лошото е че реакцията ми в тоя момент е тотална пасивност, мълчание..и чесно казано ми идва направо да се самоубия в такива моменти... Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Декември 8, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 8, 2012 Здравейте! Пиша ви за да съобщя, че вече съм в процес по справяне със социалната фобия!Благодарение на д-р Първанов и неговите насоки в момента мога да кажа, че се чувствам като нов човек.Това което ми помогна най- много е изграждане на някаква стратегия за прилагане на поведенческите експерименти, които можеха да ми помогнат да се справя със стрха.В началото действах хаотично и несигурно и това ме проваляше.Обаче си мисля, че в момента намерих правилния път и мисля да продължа да го прилагам. Първата крачка беше да намеря някой авторитет, който наистина ме е страх от него.Успях да се свържа в нета със един съученик и който беше авторитета на класа.Започнах да му обеснявах, че съм страничел от тяхната компания защото ме е било страх какво ще си помислят за мен. Обесних му много подробно всичко което съм се опитвал да скрия от хората, за страховете ми, дори и за моето негативно мнение за себе.И той реагира неочаквано за мен много топло и приятелски.Дори ме покани някой път да излезем заедно.Обаче дори като го направих и като мина малко време започнаха "черните" ми мисли отново да се връщат.Започнах отново да се самоубвинявам, че не трябвало да го правя и сега ще ме срам още повече като изляза на вън.Аз обаче не ги послушах тези мисли и продължих по план.Напримерно като ме страх да отида до лични лекар и започвам да пиша на който ми падне за това, че ме страх.И точно това последно ми помогна супер много.Но естествено в момента съм много далеч от истината и ще имам още много работа да върша докато се справя. Още веднъж благодаря на д-р Първано за помоща без неговата помощ едва ли бих се справил! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Декември 8, 2012 Автор Доклад Share Добавено Декември 8, 2012 И пропуснах да спомена, че най - важното нещо което разбрах е, че не трябва да очакваш, че когато се отпуснеш и бъдеш открит пред хората те задължително трябва да те приемат. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Февруари 26, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 26, 2013 Здравейте на всички! Пиша ви да ви споделя какво се случва с мен досега или по точно да споделя болката си.Опитах се да разкажа на обкръжението и близките ми за проблема както ме посъветва д-р Първанов, но това което най много се страхувах се случи - те немогат да ме разберат, мислят си че се преструвам със тези неща само и само да не работя и съм чакал всичко на готово.За тях просто тези неща казват ми, че им са непонятни.И естествено реакцията ми беше да се депресирам и одръпна още повече.Като цяло каквото и да правя немога да имам нормални взаимоотношение със другите, защото ме е страх непрекасното да не каже нещо глупаво и после да ме критикуват или да не ги обидя хората със нещо. Когато се ядосвам се подтискам и не го изразявам почти никога. Страх ме и да изразявам мили и нежни чувства към другите и те повечето си мислят, че съм надут или безкрупулен. На работното ми място съм напрегнат, тревожен, расеен, забравям непрекъснато разни неща, страхувам се да не правя грешки, както и липса на комуникация от моя страна със колегите ми пречат да си изпълнявам нормално задълженията.Непрекъснато си мисля, че съм задължен на някои и изпитвам чувство за вина за всяка една моя грешка и нямам право да се защитавам пред хората, ами да си мълча и да се подтискам и да се страхувам от следваща такава. Цялата картинка изглежда логична и аз го осъзнавам, че няма как да е по различно, ако не започна сам да си изкарвам пари и да се издържам, но несигурността от общуване със хората и това, че няма да мога да контролирам нещата и трудността да го преодолея това ме карат да тъпча на едно и също мястои и да се самосъжалявам непрекъснато. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 27, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 Ти си започнал работа? Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Февруари 27, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 Да, но вече неработя. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
д-р Тодор Първанов Добавено Февруари 27, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 Мисля, че няма как да се справиш сам.Започни психотерапия. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Февруари 27, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2013 Здравейте на всички!Пиша ви да ви споделя какво се случва с мен досега или по точно да споделя болката си.Опитах се да разкажа на обкръжението и близките ми за проблема както ме посъветва д-р Първанов, но това което най много се страхувах се случи - те немогат да ме разберат, мислят си че се преструвам със тези неща само и само да не работя и съм чакал всичко на готово.За тях просто тези неща казват ми, че им са непонятни.И естествено реакцията ми беше да се депресирам и одръпна още повече.Като цяло каквото и да правя немога да имам нормални взаимоотношение със другите, защото ме е страх непрекасното да не каже нещо глупаво и после да ме критикуват или да не ги обидя хората със нещо. Когато се ядосвам се подтискам и не го изразявам почти никога. Страх ме и да изразявам мили и нежни чувства към другите и те повечето си мислят, че съм надут или безкрупулен. На работното ми място съм напрегнат, тревожен, расеен, забравям непрекъснато разни неща, страхувам се да не правя грешки, както и липса на комуникация от моя страна със колегите ми пречат да си изпълнявам нормално ......Когато човек е под стрес е по-трудно да мисли разумно. Най-вероятно и вашите близки имат подобен стрес и не искат да приемат това. Също, ако обяснявате тези неща на родителите си, те най-малкото несъзнавано усещат какви грещки са направили във възпитанието, изпадат в ужас, че може да не са достатъчно добри родители и за съзнанието им е добре да избере да не ви разбере.По-горе споменавате срамежливостта и скромността. Срамежливостта е огромен стрес. Засрамването е от най-големите отрови за душата. А повечето родители възпитават децата си като ги засрамват, за да ги принудят да направят нещо.В някой хора са вградени по рождение два вида податливост на меланхолия. Едната е свързана с нещата, които правим често и ни е страх дали и този път сме се справили добре. Другата е страх от неадекватност на момента - дали емоциите са ни правилните, реакциите са ни правилните и т.н.Също може да бъде вградена податливостта на желанието да се избягват конфронтациите.Всичко това е нормално, ако човек е научен да вижда тези неща и да знае, че те не го охарактеризират като личност. В противен случай се натрупва стрес, човек вече не може да разсъждава нормално и се стига до управлявано от другите поведение.Мисля, че няма как да се справиш сам.Започни психотерапия. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Февруари 28, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2013 Мисля, че няма как да се справиш сам.Започни психотерапия. Немога да започна поради факта, че нямам финансови възможности. Също така благодаря за отговора на Божидар беше много интересен за четене. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Февруари 28, 2013 Автор Доклад Share Добавено Февруари 28, 2013 Проблемът от това което наблюдавам е, че дори да си кажа как трябва да реагирам например в стресиращи ситуаций за мен - аз просто забравям за това което съм си казал и си реагирам автоматично както съм си реагирал преди и то естествено неедекватно.И това най-много се ядосвам и страдам. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Февруари 28, 2013 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2013 Момче, Никола_90, аз съм сигурна, че ти си по-умен, по-кадърен, по-способен от тези хора, от които се страхуваш заради тяхното евентуално мнение за тебе Просто трябва да повярваш в себе си, да се изправиш, да действаш, да говориш , да вършиш неща каквито смяташ за редни и правилни, без да ти пука,, ама ни най-малко да не ти пука кой какво ще си помисли за тебе. Запомни, не бива в никакъв случай да ставаш роб на хорското мнение за тебе Бъди себе си, и тогава тези, от които сега се страхуваш, ще започнат да те уважават и ще ти го показват Искаш ли да ти разкажа, как аз завчера се скарах на родителската среща с 2 учителки и с около 20 родителя заради сина си? Не, няма да навлизам в подробности, само ще ти кажа, че след срещата, учителките започнаха да ми се извиняват, а няколко родителя дойдоха да ми кажат, че много биха искали техните деца да са като моя син. Та мисълта ми е, винаги отстоявай мнението си, действай по съвест, по разбиране, действай спокойно, уверено, а ти го можеш, сигурна съм, бъди себе си и не се притеснявай, кой какво би могъл да си помисли и резултатите няма да закъснеят ISTORIK 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Nikola_90 Добавено Март 5, 2013 Автор Доклад Share Добавено Март 5, 2013 Ако може да ми препоръчате някой добър психотерапевт от Варна ще ви бъда много благодарен! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts