Гражданското общество в България

[ISTORIK]

В България има над 30 000 съдебно регистрирани сдружения и фондации. От тях в информационния портал за неправителствените организации в България http://www.ngobg.info/ са регистрирани 5469, но само около 1400 са с напълно актуализиран профил. Близък до този брой е и броят на активно действащите (към м. ноември 2010 г.) неправителствени организации в България.

Една от малкото класации за състоянието на гражданските организации е Индексът за устойчивост на неправителствените организации (NGO Sustainability Index) на Американската агенция за международно развитие (USAID). Той обхваща 29 страни от бившия Съветски съюз и Централна и Източна Европа и разглежда цялостната рамка за развитие на гражданското общество, като измерва 7 основни критерия:

-правна рамка

- организационен капацитет

- финансова устойчивост

- застъпничество

- предоставяне на услуги

- инфраструктура

- обществен имидж.

Първите три са много важни. Да видим какво е тяхното състояние:

- правна рамка

Първата причина за влошаване на показателите за България е липсата на ясна държавна политика по отношение на неправителствения сектор. За разлика от много други страни, тук няма държавна стратегия за държавно взаимодействие с гражданския сектор или концепция за развитието му. Развитието на сектора не влиза в отговорностите на нито едно министерство, нито една държавна агенция или друга институция. Проблемите обаче са не само в законите, но и в тяхното прилагане. Въпреки че не отчита това като влошаване на оценката в тази област, анализът показва, че има проблемни сфери като например липсата на актуална информация за регистрираните организации в обществена полза на уебсайта на Министерството на правосъдието.

- организационен капацитет

Спрямо резултатите на другите страни най-лошо е представянето ни именно по отношение на организационния капацитет на неправителствените организации, защото заемаме 21-во място от 29 възможни. Организациите не са в състояние да планират своите дейности и стратегии дългосрочно. Една от добрите тенденции е включването на повече млади хора в неформални движения, като например екологичните кампании и протести.

- финансова устойчивост

Една от причините за влошаването е финансовата криза – по данни на обществените фондации в България (организации, чиято цел е да събират и разпределят дарения за решаване на проблемите в градовете, където са регистрирани) даренията към тях са намалели с между 30 и 50 % през 2009 г. Влошаването е свързано и с оттеглянето на много чуждестранни донори от страната. Проблем предизвиква и механизмът на финансиране на проекти на НПО с европейски средства. Поради факта, че средствата по оперативните програми се разпределят от държавата, се появяват съмнения за завладяване на неправителствения сектор от политици и представители на държавната и местна администрация. Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), единствената програма, която има като един от приоритетите си "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество", не е обявила нито един конкурс за НПО след 2008 г. Има информация, че парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от старта на програмата. Това означава, че оттук - нататък държавата не счита за нужно да инвестира в организационното укрепване на НПО, въпреки че резултатите от индекса показват точно обратното.

Западните демокрации, възприети за еталон в развитието ни, действително притежават като свой неотменен елемент развито и активно гражданско общество. Наличието му се смята за предпоставка за нормалното функциониране на демокрацията, а отсъствието му - като почва за антидемократизъм. Ето защо, ориентирайки страната към либерално-демократичен модел на развитие, българските политици и политолози вкараха в употреба и понятието “гражданско общество”. Какво е обаче дeйствителното състояние на българското гражданско общество? Реалност ли е то, в качеството му на коректив на политическата власт, или е само поредният удобен политически мит?

Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси, потребности, идеи, вярвания и т.н., естествени за хората и групите в модерната епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове, политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост.

Белег за силно и активно гражданско общество са разнообразните социални движения. Много често обаче има разминаване и противоборство между частните интереси. Поради това гражданското общество е арена на остри борби (лични, професионални, междугрупови и др). Регулирането им се извършва в политическата сфера, която следва да балансира конфликтните интереси. Ето защо тя се разглежда като един от най-важните елементи на гражданското общество и механизъм за неговата саморегулация. На свой ред гражданското общество следва постоянно да “наблюдава” функционирането на политическата сфера, за да бъде ефективен коректив на несъвършенствата в социалното управление.

Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ.

“Къде сме ние?” През все по-отдалечаващата се 1989 г., когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с “помощта” на държавата.

Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция.

За съжаление, официалната идеология е единствения фактор, който засега стимулира гражданската активност по отношение на управлението. Сред потискащите я фактори, наред с икономическият, се прибавя още един - действието на държавните институции в качеството им на “арбитри”, регулиращи живота на обществото.

Българското гражданско общество продължава да е слабо и неукрепнало, но това съвсем не е резултат на проблематичния ни “национален характер” или патологична “балканска” изостаналост, както постоянно ни се внушава. Нашата “неукрепналост” е обществено произведена, последица от съществуващата силна зависимост на гражданите както от страна на частната власт (фирмите), така и от страна на държавната, чиято система на тенденциозно неспазване на “правилата на играта” обслужва една обществена група, дискриминирайки всички останали. Политико-икономическата среда, в която съществува българското гражданско общество през последните десет години не благоприятства излизането му от първоначалното състояние на обществена “неактивност”. Във взаимоотношенията държава - гражданско общество у нас, силната страна продължава да бъде държавата. Активността на повечето граждани е блокирана, те са поставени в невъзможност да демонстрират ефективна опозиция, както в случаите на частен произвол (от работодателите или конкурентите), така - и при явното незачитане на правата им от страна на държавните институции. Опитите за протест са спорадични и най-често остават глас в пустиня. При това положение не трябва да ни учудва фактът, че в българското политическо пространство така и не се появяват истински граждански движения.

А последните са естествен защитен механизъм на обществото срещу несъвършенствата на социалното управление, те са опозиция на логиката на икономическата и политическа организация в една държава. Възможни са там, където има достатъчно хора, независими както от държавната, така и от частната власт. Ясно е, че у нас мнозинството от гражданите не са такива. Затова и в България няма действителни граждански движения, налагащи опозиционното си мнение на държавните институции. Появилите се “движения”, както около промяната през 1989, така - и впоследствие, са псевдограждански. Те имат силно изразен политически характер и са по-скоро разновидност на политическите партии.

Всички “граждански” движения, възникнали около промяната през 1989, независимо от официално афишираната ми цел, бяха политически структури, създадени с благословията на тайните служби, и предназначени да подготвят смяната на режима. Гражданските движения, появили се в годините на прехода (включително - и напоследък), също спазват този принцип. Обикновено те имат една официална цел (например - борбата с корупцията). Но тя обикновено е само прикритие на неофициалната - участие в изборите, включване в реалната политика (“Гергьовден”, ГОДО и др.) или решаване на важен за държавата политически проблем (движение “Св. Йоан Предтеча”). И тъкмо тук е разликата.

Защото гражданските движения се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е взимането на властта или обслужването на властта, а - упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи. Но, както стана ясно, поради особеностите на гражданското общество у нас и поради характера на взаимоотношенията му с държавата, за сега такива движения са почти невъзможни. И тях ги няма. Ние си оставаме едно “опитомено” общество, чиито плахи опити за протест срещу драстично накърняващото интересите му държавно управление са без съществен резултат. В едни случаи тези опити бързо се политизират. В други случаи протестите подходящо се манипулират.

Елементи на Гражданското общество:

- благотворителни институции;

- схеми на междусъседска взаимопомощ;

- международни организации като ООН или Червен Кръст;

- религиозни и нерелигиозни групи за натиск;

- кампании за човешките права в репресивните общества;

- неправителствени организации, борещи се за подобряване на здравето, образованието и жизнения стандарт в развитите и в развиващите се страни

- доброволни и хуманитарни сдружения,

- църковни, университетски и научни организации,

- обединения по интереси,

- любителски и частни клубове,

- частни и корпоративни бизнес формации,

- местни и федерални институции.

Според ЕС елементите на гражданското общество са:

- организации на работници и работодатели;

- организации, представляващи други социални и икономически партньори, като например браншови, бизнес, индустриални, професионални и корпоративни организации;

- неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например - екологични, благотворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации;

- така наречените местни организации (grassroots организации), чрез които група от граждани (жени, млади хора, семейства или възрастни) могат да участват в живота на местните общности;

- организации, основани на споделена вяра.

Налага се изводът, че гражданското общество в България, като активен коректив на политическата власт, все още не съществува. Политиците ни се позовават на него само в случаи, когато искат да изтъкнат заслугите си за утвърждаването на демократичните (псевдо)свободи. В тази връзка се подчертава и желанието за развитие на гражданско общество у нас, схващано по-скоро като атрибут на системата, но не - и като реално действащ политически фактор. Затова и заключението, че това всъщност е само поредният удобен политически мит, се налага от самосебе си. Дали обаче българинът ще се примири с него ще покаже бъдещето.

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://www.ngobg.info/

http://www.dnevnik.b...e_neustoichivo/

http://members.tripo...nie2_01/ady.htm

http://alternativata...enie&Itemid=133

Редактирано Юни 11, 2012 от ISTORIK

[vorfax]

Много полезна е тази изчерпателност. На мен ми се иска и някак по кратък начин да бъде изразен смисъла в това понятие. Под гражданско общество разбирам силно сплотено такова при което частния интерес е дори на заден план пред обществения. Не случайно по критериите на ЕС са все някакви общи, сплотяващи организации, такива които обединяват с обща цел и се работи един с друг, а не един срещу друг.

Първата стъпка към гражданско общество трябва да е изобилието на блага. Ако нашето ежедневие е заето със снабдяване на ресурси и задоволяване на физиологични нужди, то представете си какво би било, ако се отърсим от това бреме. Затова и неформални организации като държавните и частните няма как да доведат до този резултат. Някой писа в друга тема, че държавна структура и духовни начала някак не се вписват едно с друго.

По темата ми хареса едно клипче, което не помня от къде, може и от тук, видях. Има субтитри.

[ISTORIK]

При гражданското общество държавата, обществото и правото са неразривно свързани.

А за да упражнят своето право и да защитят интересите си, гражданите най-напред трябва да знаят правата си и те да им бъдат гарантирани.

Да, обаче правата вървят ръка за ръка с отговорности и задължения.

Не може едни да имат само права, а други - само задължения и отговорности.

Редактирано Юни 11, 2012 от ISTORIK

[Донка]

Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ.

Ето това ми звучи много точно приближение до представата ми за гражданско общество.

Редактирано Юни 11, 2012 от Донка

[Ivelina]

ISTORIK, прехвърлил си част от мнението ми по друга тема в тази, която е за гражданското общество в България и само заради това ще споделя моето мнение

Съгласна съм, че освен права има и отговорности. Затова в предходното изречение написах, че държавата, обществото и правото са неразривно свързани.

Свободата на гражданското общество трябва да се определя с адекватен закон, който регулира отношенията между гражданското общество и държавните органи.

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка на гражданското общество. А основният принцип – доброволност. Хората притежават потенциал да действат като граждани. Не става въпрос за сила на надмощие и насилие, а за движеща, творческа сила, която се корени в човешкия дух. Затова гражданите са основни действащи лица за човешкото развитие. Затова държавата, институциите и т.н. трябва да обслужват гражданите, а не обратното.

Гражданите си осигуряват автономна сфера на действие, която е гарантирана от държавата. Чрез осъществяване на личният си интерес, хората изразяват и общественият интерес. Защото сигурността на бъдещето ни е в ръцете на добре информирано, отговорно и ангажирано гражданство; в ръцете на “всеки честен, почтен, позитивен и добронамерен” човек.

Що се отнася конкретно до гражданското общество в България....., всеки може да се “огледа” и да “види” на кого служи доброволно човек – на себе си и на другите, а по този начин и на Цялото или на своята завист, гордост и гняв.

[ISTORIK]

Сметнах, че е по темата и затова го прехвърлих. Двете теми са свързани в някаква степен, понеже в другата се говори за гражданското общество у нас.

---

Едно малко допълнение

Позабравеното понятие "социалистическо общество" днес е заменено от новото понятие "гражданско общество". За да има гражданско общество, са непбходими граждани, които да искат да формират общество. Превръщането на индивидите в общество е трудна задача. У нас има граждански микрообщества, които все още имат слабо влияние.

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.

А тъй наречените "непревителствени" организации (НПО) нагаждат целите си към целите на своите финансови донори.

Редактирано Юни 12, 2012 от ISTORIK

[Донка]

Много точни и полезни наблюдения и изводи, според мен! А лично - от изключителна помощ и полза.

Досега не се бях замисляла как точно се ражда гражданското общество. Някак си представях как един прекрасен ден то се възцарява...

Никога нищо не се възцарява революционно, обаче. Всичко е еволюция - следователно гражданското общество трябва да покълне и расте и се развива в "утробата" на демокрацията, да се роди и расте независимо от нея и накрая да я замести по принципа на отмирането по естетствен начин.

[Guest Емил от Льонеберя]

Започвам да си мисля, че гражданско общество ще се появи по-нататък...

С това консуматорско общество, дето всичко е за-литнало по разни ай-ай-айййй-фони ... ще има да чакаме.

[Донка]

E, то и Моисей си е въртял хората в пустинята докато се сменят поколенията... Със старо съзнание, родено в робски години, не се влиза в Обетованата земя. Но поне да отгледаме кълновете здрави и плодоносни - не да ги ашладисваме с магарешки тръни.

Може би затова толкова ме заинтригува администрирането на общностите, които поне декларират, че са свободни, доброволни, с идеална цел и в основата им стоят "духовни принципи". Ако подобни общности са кълновете на гражданското общество (а дали са?), то точно те би трябвало да експериментират принципно различен начин на организиране, съвместим с обществото на бъдещето, макар и реално да съществуват в настоящето на демокрацията и да са свързани като с пъпна връв с нея...

[Диана Илиева]

...

Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.

...

Аз мисля различно. Зависимостта и несамостоятелността няма как да се избегнат, поради факта, че сме общество, дали гражданско или друго, няма значение. Та това не е беда, не е дефект, напротив. При демокрацията законите и др.п. се приемат тъкмо от хора, на които си делегирал права да те представляват и да прокарват твоето мислене, което е и тяхно мислене (предполага се, че за такива хора си гласувал).

Гражданското общество се изгражда от самите хора. Няма какво да набеждаваме някакви други, уж обективни фактори или условия. Например в България в момента има много по-малко клубове по интереси, отколкото да кажем в една Полша (имам приятелка омъжена от доста години там) - там хората се събират по своя инициатива да правят най-различни неща, танцуват включително български народни танци Това е много характерен признак, че в България някак няма и желание да се прави нещо заедно.

[Ivelina]

ISTORIK, “Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси.”

Това не е случайно. Именно заради това гражданското общество е определяно като “арена”, където хората доброволно се обединяват в утвърждаването на общи интереси и премахва йерархичната зависимост между държавата и гражданите .

Но тук все още наблюдаваме слабо гражданско участие – в митинги, стачки и др. колективни действия.

Що се отнася до НПО – вече има хиляди регистрирани, повечето от които не са реално и ефективно действащи. Създават се в големите градове, но са малки, липсва ресурс и квалифициран екип. Съгласна съм, че много от тях се създават заради външно финансиране, без да имат пряка връзка с гражданите.

Има организации обаче, които са с опит и традиция, с изградена структура и мрежа, с ясна мисия и цели и прозрачност на дейността им. Въпреки партньорството им с държавата и бизнеса /което е един от най-ефективните начини/ подобряването стандарта на живот е минимално. Това е така, тъй като при тези организации все още е малък броя на гражданите - доброволци, които полагат доброволен труд, за разлика от развитите страни.

В посочените “Елементи на гражданското общество” се вижда, че Гражданската активност е точно толкова различна по характер, колкото са различни човешките стремежи. Но тя може да бъде стимулирана както от големи граждански движения, асоциации така и от индивиди - единомишленици, съидейници.Източниците на вдъхновение могат да бъдат както политически, морални, така и духовни. Така, че общности, основани на духовни принципи, солидарност и братство, също могат да инициират граждански инициативи, които да отговарят на потребностите на обществото.Защото точно тези духовни общности имат обща ценностна система и могат да защитят интересите на хората.

[Ани]

Ако чакаме да минат 40 години, като при евреите по времето на Моисей, за да се сформира гражданското общество, то стабилно ще изостанем от света. В момента темповете на развитие са съвсем други. А колкото до кълновете, то ако ги ашладисаме с идеите на Учителя, няма да се получат магарешки тръни според мен.

Хареса ми написаното от Ивелина:

В посочените “Елементи на гражданското общество” се вижда, че Гражданската активност е точно толкова различна по характер, колкото са различни човешките стремежи. Но тя може да бъде стимулирана както от големи граждански движения, асоциации така и от индивиди - единомишленици, съидейници.Източниците на вдъхновение могат да бъдат както политически, морални, така и духовни. Така, че общности, основани на духовни принципи, солидарност и братство, също могат да инициират граждански инициативи, които да отговарят на потребностите на обществото.Защото точно тези духовни общности имат обща ценностна система и могат да защитят интересите на хората.

и

... гражданското общество е определяно като “арена”, където хората доброволно се обединяват в утвърждаването на общи интереси и премахва йерархичната зависимост между държавата и гражданите .

Но тук все още наблюдаваме слабо гражданско участие – в митинги, стачки и др. колективни действия.

Точно по това се различаваме от Полша. Клубове по интереси има много и при нас. За народни танци, за други неща... Но когато трябва да се сформира някое движение за отстояване на правата ни, то тогава българите за разлика от поляците – дават „заден ход”. Защо е така?

А иначе едно гражданско общество основано на духовен принцип сплотява хората много по-силно. Така мисля.

[Креми (късметче)]

Мнението на един огорчен чужденец за нашето общество:

Едуард Стърнс:" Няма по-прост народ от българския" http://frognews.bg/news_45765/Eduard_Starns_Niama_po-prost_narod_ot_balgarskiia/

[ISTORIK]

Много сайтове са копирали тази псведо статия от сайта http://neverojatno.wordpress.com/.

Името на този сайт обаче не е "Невероятно", а - "Бъзикилийкс".

Тоест, блогърът (с псевдоним Чергар) сам си измисля текстовете, пишейки за "Истината - такава, каквато тя можеше да бъде в действителност". В този блог нищо не е такова, каквото изглежда.

[Креми (късметче)]

Самата статия е реалност.

А дали всичко или нищо е или не е такова?

Не писах коментар точно затова - всеки сам да сравни със своята действителност. И да се огледа дали картинката е пълна.

Да държим сетивата си отворени.

Редактирано Юли 4, 2012 от късметче

[Креми (късметче)]

Примерите са навсякъде:

Ето малко смях през сълзи

[Ivelina]

Не зная дали българинът е прост, но завистлив със сигурност... В подкрепа на това, ето едно мнение на един българин:

http://www.facebook....222386261153490

Редактирано Юли 20, 2012 от Ivelina

[Донка]

Каквито българи "вижда" човек около себе си, такива намира и такива него намират. Истината за огледалото и за сянката боли, но е истина - проверила съм я, виждайки около себе си само хора от две категории - съдници и жертви.

Сега не е така. Сега моите българи и особено българчетата са по своя обикновен начин необикновени, не мога да ги опиша с думи, защото всеки един е различен и красив по своя си начин. От всеки един се уча на нещо, което у мен самата не е пълно все още. За нито един от моите ученици, а те са доста вече - за 31 години, за нито един от родителите им, за нито един от съседите, приятелите и личните ми познати не мога да дам негативна квалификация. Всеки от тях си има свой "числител" и свой "знаменател" и е красив и важен точно защото е различен...

Е, тогава как ще съберем тези дроби? Как ще постигнем гражданското общество?

Ами както се събират дроби, според мен.

Ако имате да събирате 1/3 +2/7 + 4/5 +... нали 1/3 няма изнервено да изкомандва на другите в редичката "станете като мен, за да можем да направим сумата!"

Сега ни остана - на нас, умните хора от началото на 21 век, да се досетим как да приложим аритметичните закони за събиране на дроби с различни знаменатели в живота си.

И това, което винаги трябва да помним! Събирането е подчинено на разместителното и съдружителното свойства!

Редактирано Юли 21, 2012 от Донка