Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Всяко недоволство е недоволство от себе си?


B__

Recommended Posts

Неведоми са пътищата на оправданията, с които замъгляваме недоволството от себе си.

Дали пък недоволството не е недоволство от себе си?

Дали, когато недоволстваме от работата, не недоволстваме от себе си, че сме я избрали и не можем да си намерим друга?

Дали, когато недоволстваме от половинката, недоволстваме, че не сме си позволили желаната любов?

Дали, когато недоволстваме от политиците, не недоволстваме, че не сме се погрижили сами за себе си?

....

Дали?

Дали?

Дали, когато недоволстваме от невегетарианците, недоволстваме от себе си, че не сме достатъчно добри вегетарианци.....или недоволстваме заради това, че сме се самопринудили да не ядем месо......или недоволстваме от себе си, че този избор не ни е донесъл желаното удовлетворение?

Дали, когато недоволстваме от несправедливостта, недоволстваме, че сме позволили да ни се случи?

Дали, когато недоволстваме от съдбата, недоволстваме от това, че не сме достатъчно способни да я преодолеем?

Всяко недоволство е недоволство от себе си?

Какво мислите?

Линк към коментар
Share on other sites

Има още един вид недоволство - недоволство от Божията воля - среща се често и съществува предразсъдъкът, че недоволните са човеците, а другите са от широко използван за храна от същите тези човеци животински вид.

За този вид недоволство съществува природен закон. Сега няма да открия притчата, но ще се опитам да я предам с две думи.

Тръгнал един мъдрец да говори с Бога. минал покрай една богата къща с голям китен двор и пред нея седи богаташ с красиви дрехи, в двора му играят две ангелчета, за които се грижи майка им - неземна красавица. Мъдрецът казал къде отива и попитал да предаде ли на Бог нещо. Богаташът си излял недоволството - нито домът му, нито семейството му задоволявали неговите мерки за добро. На всички намерил недостатъци и поръчал на Бог да ги смени с по-добри.

След няколко дни минал мъдрецът покрай една бедняшка къщурка и видял мъж и жена да копаят каменистата пръст. казал и на тях за срещата си с Бог и попитал какво да Му предаде от тяхно име. Двамата се спогледали и вдигнали рамене - само това, че сме му много благодарни дето сме заедно, обичаме се, имаме си дом и градина и дай боже някой ден може да се радваме на рожби с негова помощ.

Мъдрецът намерил Бог и покрай своите си работи, споменал и за двамата. Бог въздъхнал и казал - е, щом не харесва това, което съм му дал, ще си го прибера. ...а на другите щом харесват каквото съм им дал, ще им дам още...

Познайте какво намерил мъдреца на връщане...

Линк към коментар
Share on other sites

И още нещо, което помага, когато ни обземат мисли на недоволство:

В един двор един от богатите англичани държал две кози и една маймуна. Тези кози, като се връщали вечерно време от гората, маймуната ги посрещала, скачала на тях и изчиствала козината им от циганските тръни. Ала когато нямало какво да чисти, маймуната се качи на тях и почне да им тегли брадите, козите почнат да врякат. Като няма тръни, какво да чисти, дяволът се качи на гърба ти и започне да тегли. Всички дяволи, които изтезават хората, това е от нямане какво да правят. Мнозина за дяволите имат едно криво понятие, те не са толкова лоши, както ги мислят. Те не са толкова добри, но не са и толкова лоши. Ние ги правим по-лоши, отколкото са. А от наша страна това е несправедливо. Ние не можем да съдим. Само тяхното влияние, което упражняват, е лошо понякога, но от нямане с какво да се занимават.

"Накарайте мързеливия на работа, да ви даде ум." - казва българската поговорка. Учителя ни казва: "Дайте работа на Дявола, за да не ви изкушава, да не ви безпокои." ("Изразително лице", 21 февруари 1926г., МОК , 5 г. )

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Аз имам другояче дефиниция. Човекът недоволства от онова, което другите вършат, а той е учен, че не бива да прави. Недоволство и възмущение у мен възниква, когато някой минава на червен светофар. Но на тези, които са свикнали да минават на червено същото не ги дразни у другите.

Човек се дразни от това, което би могъл да бъде, а не може. Човек се дразни, когато гледа минаващ на червено, защото самия той не може да мине на червено. Твоите разсъждения се изчерпват до недоволството, че не си по-добър еталон, а недоволството може да е провокирано и от моралните задръжки да не изпреварваме на опашка примерно, т.е. това да не бъдем лоши, за да улесним живота си.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...