Път към промяната...

[hakama]

Последните две години съм в летаргия, толкова време мина и откакто напуснах от последната работа, дипломирах се наскоро ( с 2 години със закъснение) – може да се каже че това ми е "върховия" момент за последните години ...

Някак не усетих кога са минали тези години, дните и седмиците ми се струва, че се нижат неусетно при това без някакво забързано ежедневие да имам. То преминава предимно вкъщи, интернет, филми и рядко излизам защото нямам много приятели.

Въртя се в накакъв омагьосан кръг и не знам как да се отскубна от него. Липса на мотивация, независимост, удовлетвореност и социални контакти. Донякъде си го обяснявам със проблемите с кръста ми (преди 4г направих - Д.Х. в лумбалната област, в момента по-тежки неща от 3-5кг са препятствие за мен - спрях и да спортувам от тогава), може би един вид депресираност ми докара този проблем (не мога да върша тежка/физическа работа, съответно и повечето видове спорт, трудно намиране на подходяща работа...) Но осъзнавам , че съм на 26г (живея в София) , а хората на тези години са далеч пред мен в личен и професионален план и трябва да започна отнякъде.

>>Според самоанализа ми стигнах до следните изводи:

Проблемните звена в характера са ми: нерешителност, липса на самоинициатива, донякъде и ниско самочувствие, неувереност в действията си, бягство от отговорност, страх от неизвестното, колебание и отлагане, трудно се вписвам, взимам участие в социални кръгове, компании.

Хората около мен прекалено бързо ми омръзват, струват ми се недостойни, по-низши, самохвалци (явно се дължи на перфекционизма ми) , приключвал съм отношения при първият „гаф”, несъответствие с моите разбирания и следователно това е единият фактор да нямам много приятели и познати.

Търпението и постоянството също са ми проблем. Можете ли да ми препоръчате някой по-достъпен и лесен начин за усвояване на медитирането, по който да започна.

>> Интровертна аналитична личност, в по-голямата си част от живота съм живял изолиран от околните (освен задължителните неща при всеки човек – училище, следване, малко работа – там също странях от хората), мечтател...

Обвинявам се за неизживяваното минало и непостигнатите неща, грешните решения, но знам че това не е начинът, че не мога да променя миналото или да обвинявам себе си или другите.

Имам мечта, за която сега осъзнавам, че мога да я осъществя, но съм изгубил няколко ценни години. Не знам и се двоумя дали да се захвана с нея и мисълта за целият труд и години които ще отнеме (учене наново, следване, финансова стабилност през този период, мнението на семейството) – ме плаши, гипсирал съм се, знам в общи линии как и какво трябва да направя, за да я постигна, но засега – нищо. От друга страна не съм напълно убеден, че това е моето „призвание” и се опасявам да не се повтори сценария...

Общо взето съм „почти” убеден с какво ми се занимава както и какви хобита да захвана, но не предприемам никакви действие и главните причини са финансови и лични (какво ще си посмисли обкръжението) и несигурността в избора ми.

По какъв начин мога да стигна до този отговор – с какво да се занимавам в живота си? - да стигна до себе си? Освен да се информирам в дадената област постоянно, може би медитация, друго не ми хрумва. Защото определя ли си ясна цел – тогава вече е друго, ще има към какво да се стремя, да се занимавам и т.н.

Мотивът, който ме накара да напиша тази тема е желанието за Промяната.

Тези дни ми предстои преместване (при брат ми и майка ми), досега бях сам. Искам да използвам това като катализатор на промяната, която желая да сторя от известно време насам. Може би да изхърля част от нещата, които не ми трябват и събират прах – „да изхвърля боклука”, да сменя гардероба си, да скъсам с разни познанства, „приятелства”, които вече и такива не бих могъл да нарека и да оставя само тези, които имат смисъл или заслужават.

Ето някои от целите ми:

- да изградя, доразвия черти от характера си, като: решителност, себеуважение, достойнство, гордост и т.н.;

- да развия потенциала си (талантите) – в дадена професия (по-горе загатнах);

- да повиша възприятията си, осъзнатостта, сетивата си, (интуиция, памет...)

Писна ми да ме имат за никой, за мекушав , слаб характер и прочие – не се харесвам така.

- повече социални контакти

Според мен и други, трябва да започна работа (да се занимавам с нещо), да спра домашния интернет за известно време...

От известно време се оглеждам за курсове, семинари – с мотивационна насоченост, промяна... (след като гледах „Навитакът” с Джим Кери). Приятно ме изненада факта, че има и у нас подобни, например „Инсайт” , тридневен, засягат доста интересни тематики, ала чисто мотивационни не съм срещал.

До края на годината съм планирал да започна поне едно от следните хобита: тай чи, рисуване, пиано (китара); от друга страна английски език.

Видях, че препоръчвате и книги : ако може освен приложна психология и нещо художествено. Наскоро си взех „Изградете желязна самоувереност”.

Колко време ще отнеме и какво ме очаква по този труден път?

Ако има още подробности, които съм пропуснал да споделя – аз съм на линия. Имам един "доклад" за личностните ми качества, силни, слаби страни и т.н. от 4стр, направен след 3-часов сеанс с психолог (темата беше професионална ориентация) преди 1,5г.

[д-р Тодор Първанов]

Мотивът, който ме накара да напиша тази тема е желанието за Промяната.

Предлагам първата стъпка да бъде следната: опитай се да ни убедиш, че имаш основателна причини да започнеш всичко това, което си нарекъл Промяна.

Предлагам да не са по - малко от седем.

[hakama]

Привет отново!

- по-смислен и осъзнат живот

- щастие

- да дръзна към мечтите си.

- да развия потенциала си

- решителност, самочувствие, самоувереност

- независимост

- да стана Човек/Мъж на място

- повече социални контакти

[д-р Тодор Първанов]

Не ми звучиш убедително.

Аз съм човек на точността и не мога да разбера какво означава ,,по-смислен’’ и ,,осъзнат’’.Това са понятия които нищо не означават, защото по -смислен за мен е едно, за Орлин друго , за теб трето и т.н..

Дай точна и ясна дефиниция за да те разберем.

- да дръзна към мечтите си

И това няма как да те мотивира без да изброиш точно в детайли какви са мечтите ти.Тук тънкостта е в детайлите.

- решителност, самочувствие, самоувереност, - независимост, - да стана Човек/Мъж на място

ОК.Пак общи думи които няма как да те мотивират.Решителност –кога ,къде, как , спрямо кого. Същото се отнася и за другите думи. Не ги ли изпълниш със своето собствено съдържание са си само думи които няма как да те мотивират за да си размърдаш задника и направиш нужното усилие да ги постигнеш.

- повече социални контакти-

Колко повече, два метра или два килограма?

Липсва конкретика.Когато казваме повече веднага трябва да уточним спрямо какво-например сега излизам 1 път седмично, за мен повече означава да излизам 3 пъти.Трябва да има мерна единица//да знаем какво се стремим да постигнем и отчитаме резултата/ тя прави мотивацията, не общите приказки.

Това което виждам от писмото ти е ,че при теб липсват ясни, точни и измерими цели.По тази причина ти липсва мотивацията.В случая дори наглед простият съвет - да формулираш целите си ясно, точно и измеримо може да ти свърши страхотна работа.

[hakama]

Аз съм човек на точността и не мога да разбера какво означава ,,по-смислен’’ и ,,осъзнат’’.Това са понятия които нищо не означават, защото по -смислен за мен е едно, за Орлин друго , за теб трето и т.н..

Дай точна и ясна дефиниция за да те разберем.

Осъзнат, смислен - обратното на монотонен, еднообразен, не разбираш кога са минали 2 години, в които не се е случило нищо съществено. Искам един ден, като се обърна назад да има какво да видя зад гърба си.

- да дръзна към мечтите си

И това няма как да те мотивира без да изброиш точно в детайли какви са мечтите ти.Тук тънкостта е в детайлите.

"Кариера" в науката (физика, но не съм се спрял на точна специалност все още)

Това са по-скоро хобита (само някои):

Да свиря на пиано - за удоволствие, не професионално

Да мога да рисувам.

- решителност, самочувствие, самоувереност, - независимост, - да стана Човек/Мъж на място

ОК.Пак общи думи които няма как да те мотивират.Решителност –кога ,къде, как , спрямо кого. Същото се отнася и за другите думи. Не ги ли изпълниш със своето собствено съдържание са си само думи които няма как да те мотивират за да си размърдаш задника и направиш нужното усилие да ги постигнеш.

Решителност... в ежедневието, с приятели, приятелка, в семейството на улицата (в непредвидени ситуациии не реагирам тутакси, а започвам да мисля и то отиде...)

Самоувереност, самочувствие сред непознати, познати, приятелка.

Човек на място - е съвкупността от тези черти, искам да ме имат за някой, да ме взимат насериозно, със старите познанства... мога да ги прежаля, но занапред искам да променя това нещо.

- повече социални контакти-

Колко повече, два метра или два килограма?

- Е сега... не ламптя за много, нормален кръг от хора, в момента е крайно малък и некачествен, т.е. нищо сериозно.

С формулирането на целите явно имам проблем, прекалено се колебая, а затова време да бях пробвал някои от тези неща ама...

Също и със сроковете, на няколко пъти съм си записвал определени цели (в един тефтер) ... така и си остават, може би 10% успеваемост...

Проблем е и социалната (полу)изолация. Епизодично забелязвам, че някои мои познати, колеги, за определен период ( в който сме нямали контакт) - са направили и постигнали доста неща, докато аз - не. Липсва действието. Иначе хората ме считат за общитетелен... аз искам да общувам, за жалост в детството и след това бях доста затворен от към социален живот... затова и сега ми куцат някои неща (самочувствие, самоувероност, поддржане на връзки...)

Засега съм си определил една сигурна цел: Да си намеря работа. Работя и над изработване на план за другите цели и стремежи.

[д-р Тодор Първанов]

Без работа наистина не става. Докато я търсиш прибави и спорт.Ежедневно.Спорта ще ти даде енергия за промяната.

Не се притеснявай и споделяй успехите си в сайта.

[hakama]

Да, така е. Работя по въпроса.

Друг основен проблем, който много ме препъва е организирането на времето и изпълнението на задачите.

Днес, например осъзнах, че една невзрачна задачка съм я проточил от няколко дни - на цял месец...

Можете ли да препоръчате ефективна система?

Относно задачите - решил съм да си взема една коркова дъска 40х60см и листчета (2 цвята), които ще разграничават кои са по-належащи задачи, а от друга страна постоянно ще ми се набива пред очите, докато списъците в тефтерите ми остават понякога със дни (и седмици) непогледнати...

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Цветовете трябва да бъдат 4.

Напиши в Гугъла ,,Матрицата на Айзенхауер’’.Ще ти излегнат много материали.От тях ще разбереш, че задачите се делят на 4 групи.

-важни и спешни

-важни но не спешни

-спешни но не важни

-не спешни и не важни

Оцвети ги в различни цветове и изпълнявай по указаният ред.

[hakama]

Моля, кажете ми някакви похвати/методи за самомотивация и дисциплина.

Като цяло по темата, можете ли да препоръчате някоя книга?

Разгледах го този метод за организация на задачите, хареса ми! Другата седмица ще го започна. Намерих в мрежата един пдф файл с доста неща на български за организирането на времето.

[д-р Тодор Първанов]

В един храм бил назначен нов проповедник.Никой не знаел,че това бил истински учител.Паството се събрало и той произнесъл първата си реч.Всички били развълнувани, проповедта била много хубава.Никой не бил слушал такава хубава проповед по-рано.На вторият ден храма се изпълнил с още повече хора.Учителят обаче повторил същата проповед.Хората започнали да скучаят и се питат ,,Що за човек е това ?’’

На третият ден дошли отново, а учителят повторил същата проповед.Мнозина напуснали по средата, много малко хора останали накрая и то само за да го попитат,,Само една проповед ли знаете и всеки ден ли се каните да ни я държите?’’

Един даже го хванал за расото и попитал гневно,, Що за проповядване е това?Три дни идваме да ви слушаме ,а вие и трите дни ни повтаряте едно и също дума по дума.Не знаете ли друга проповед?

Проповедникът отговорил ,,Имам няколко.Но вие не сте направили нищо относно първата .Докато не направите нещата свързани с първата нямам намерение да ви изнасям втората.Безполезно е.’’

Хората престанали да ходят в храма, защото ако някой отидел проповедникът започвал да изнася първата проповед.Разправят,че хората започнали дори да не минават по пътя към храма,,Там е онзи проповедник който само една и съща проповед изнася’’.

Хака, проблема е,че хората обичат да слушат, да мислят, да се самонаблюдават, но не и да направят нещо дори и най-малкото, което да ги промени.

Ти искаш курс по мотивация.

Мотив означава причина.Искаш курсове, търсейки причината, която да стои зад твоята активност.Няма кой да ти я даде-причината. Сам трябва да ги откриеш тези свои причини, които да ти дадат енергия за действие.

За това и тези курсове дават енергия за седмица две и след това всичко се връща в обичайните релси.

Вярно е и друго -няма курс който да пребори човешкия мързел. Не напразно според много философи мързела е най-големия човешки порок.

Така,че съм любопитен, какво стана с дъската и колко активен си в търсенето на работа?

Редактирано Декември 9, 2010 от hip

[hakama]

Напоследък ми се струва, че чувствам -имам проблясъци, че наближавам границата на промяната... ако мога така да го нарека.

Питам се какво е нещото, което може да те накара да прескочиш тази граница, този праг, да захвърлиш сегашното си мислене, положение, среда, някои приятелства, познати, интернет чатове... и да започнеш на чисто, нов начин на живот, начин на хранене, на държание, мислене, обличане дори - може ли да стане отведнъж и каква може да бъде искрата, какво може да те подтикне да прекрачиш границата на комфортната зона и да се навлезе в непознатото? Кое е това което те дърпа назад, вързан си за него, кара те да се съмняваш, страхуваш... и в крайна сметка нищо не предприемаш, ала времето си лети безпрепятствено.

Причини. Ще се опитам да ги открия, но пак ще има "Но, ...ами ако..."

Явно подсъзнателните модели, които са се оформили през годините, си казват думата.

С работата, засега нищо. Дъската още не съм я взел

Започнах да чета повече, а тези дни се запознавам с ТЕС. Опитвам се да намаля престоя пред компютъра.

Вече обмислям и ходене при психотерапевт (поне за няколко пъти, повече не мога да си позволя) или в група.

Нямам обратна връзка, няма с кого да се сравня в тесния ми кръг, и така си карам на автопилот...

[д-р Тодор Първанов]

Здравей!

Не си писал повече от два месеца, на всички ще бъде интересно да разберат какво промени за това време.

[hakama]

Привет,

Малко ме е срам да пиша след толкова време без особени резултати.

1. В момента чета "Елементът" и там се споменава за страха и тази книга (която мисля да я намеря) "Освободи се от страха"

http://www.book.stor...n-dzhefyrs.html

Вероятно страха ме спира да правя крачки напред, страх от непознатото, от провал, от неодобрение, страхът да покажеш какво искаш...

Искам да премахна тези страхове.

Друг фактор е обвързаността/зависимостта от родителите - изпитване на вина, лоялност, съпричастност и по този начин не мога да разгърна криле.

2. Основният ми здравословен проблем, който също доста ме е вързал, до голяма степен мисля, че може да се премахне на мисловно/енергийно ниво (казали са ми да не се претоварвам и все се пазя, мисля за това и така) - искам да спра да мисля за него, като заболяване и бреме, да го игнорирам и преодолея, отделно ще работя и физически над него.

Може ли да ми препоръчате методика, книга, чрез която да го превъзмогна?

Благодаря

[hpjon]

Здравей, hakama!

По някакъв начин в доста отношения намирам нещо общо между това, което аз бях преди моята промяна и това, което ти казваш, че си си намерил като недостатъци. Затова и ще напиша няколко думи.

Първо добрата новина - промяната е напълно възможна и постижима. Във всички аспекти, в които ти се иска.

Споменах, че аз съм се променил - нека уточня - аз само тръгнах по пътя на промяната. И ти, както и всички са на този път, някои обаче по-трудничко нацелват посоката. Тогава, когато е трудно да я намериш можеш да потърсиш помощ. Аз направих това и наистина имаше невероятен ефект. Мога да те уверя, че дори и само в началото на промяната нещата са съвсем, съвсем различни. Т.е. може да се усети като пълна промяна. Но има още толкова много път за извървяване, че... ехее, поотплеснах се

Да се върна на основното - казваш

Писна ми да ме имат за никой, за мекушав , слаб характер и прочие – не се харесвам така.

Може би е важно да решиш кое мнение за теб като личност е по-важно - това на околните или това за теб. Ще ти подскажа една насока за размисъл - кой прекарва повече време с теб от теб самия, кой е способен да живее твоя живот повече от теб самия?

Пишеш и че искаш да дръзнеш към мечтите си. Нещата тук, които можеш да направиш са наистина много прости - ами дръзни!

(в непредвидени ситуациии не реагирам тутакси, а започвам да мисля и то отиде...)

Мисля, че ако работиш боксьор наистина имаш проблем! При всяко друго положение това можеш да обърнеш в невероятен плюс - направи го да изглежда като хладнокръвие, мъдрост... нали знаеш, тутакси реагират само градските кучета като ги посхърдаш малко.

Днес, например осъзнах, че една невзрачна задачка съм я проточил от няколко дни - на цял месец...

Можете ли да препоръчате ефективна система?

От опит ти казвам - като си оправиш мнението за себе си това ще се оправи автоматично. Просто няма как човек, който се харесва да не си върши задачите.

Вече обмислям и ходене при психотерапевт (поне за няколко пъти, повече не мога да си позволя) или в група.

Нямам обратна връзка, няма с кого да се сравня в тесния ми кръг, и така си карам на автопилот..

На прав път си. После ще се чудиш защо си загубил толкова време в лутане сам.

И накрая бих искал да кажа нещичко за книгите. Виждам, че имаш интерес да четеш и да търсиш отговори на въпросите си. Това е страхотно! Някои психотерапевти дори дефитират отделен тип терапия - библиотерапия. Аз съм същия `книгар`, както се казва по жаргонно му. Преди да потърся терапевт изчетох доста книги. И знаеш ли какво се случи - почти нищо с изключение на някакво временно просветление. Нагласата ти за четене ще ти помогне невероятно много след като терапевта ти даде насоката. Така или иначе работата по промяната трябва да си свършиш сам, а какво по-удобно средство от книгите, които подбрани по подходящ начин могат да те отведат доста далече от мястото, на което се намираш в момента.

Желая ти успех!

[Ники_]

Привет,

Малко ме е срам да пиша след толкова време без особени резултати.

1. В момента чета "Елементът" и там се споменава за страха и тази книга (която мисля да я намеря) "Освободи се от страха"

http://www.book.stor...n-dzhefyrs.html

Вероятно страха ме спира да правя крачки напред, страх от непознатото, от провал, от неодобрение, страхът да покажеш какво искаш...

Искам да премахна тези страхове.

Друг фактор е обвързаността/зависимостта от родителите - изпитване на вина, лоялност, съпричастност и по този начин не мога да разгърна криле.

2. Основният ми здравословен проблем, който също доста ме е вързал, до голяма степен мисля, че може да се премахне на мисловно/енергийно ниво (казали са ми да не се претоварвам и все се пазя, мисля за това и така) - искам да спра да мисля за него, като заболяване и бреме, да го игнорирам и преодолея, отделно ще работя и физически над него.

Може ли да ми препоръчате методика, книга, чрез която да го превъзмогна?

Благодаря

Здравей,

страх от непознатото, от провал, от неодобрение, страхът да покажеш какво искаш...

Искам да премахна тези страхове.

Страхът от провал, от неудобрение, от това да бъдеш ти, какъвто си, с всичките си недостатъци, без да чувстваш вина и без да се опитваш да осъществиш очакванията за това какво да бъдеш, как да бъдеш и къде да бъдеш, проектирани от родителите... и др. - всичко това е игра/лукавство на твоя ум, на моя ум, на ума на всеки човек, защото същия този ум иска да бъде харесван, оценяван, признат... и забележи - да не бъде отхвърлен, като ненужен, недостоен, малоценен...

Всичко това ума го прави защото иска нежност, любов, уважение, разбиране...

Ако се справиш с тези свои нужди, ако за теб е все тая дали ще получиш одобрение, признание, любов, уважение/респект, ще се справиш и със страховете си от провал, от това да изглеждаш в очите на другите като най-голям пропадняк и човек от който нищо не става.

Виж, приятелю, това е дъното и ако попаднеш тук - да си най-смотан и некъдърник, то това за теб ще е победа, защото по-надолу няма на къде! От това дъно, след като всички са те оценили със "слаб 2", ти може да даваш това за което си се борил подсъзнателно - за уважение, за признание, за любов.

Първо почни със себе си. Разгледай се и виж всичките си недостатъци. Помисли за това, дали ика имаше силата, щеше да ги промениш, и за това защо нямаш силата и дали това ависи от теб, и ако зависи, защо още не си го направил.

Всичките трикове на ума са за да не бъде(ш) отхвърлен, за да ти дадат любов! За да получиш признание, обич, отношение.

До, всеки човек е гладен за тези и изпитва нужда да ги получава навсякъде и по всяко време.

Всичките дрешки, коли, яхти, самолети, пари, стойкаджийство в обществото, начинът по който говорим, стойм и се докарваме, всичко това го правим за да получим уважение, любов, за да не бъдем отхвърлени. Човек търси богатство и власт, обществено положение, за да може да получи уважението и любовта от която има нужда ума му.

Умът е голям хитреш, но в същото време е много глупав. Какви бледи номера.

Знаеш ли колко ме интересува как ще изгглеждам в очте на тези, които четат тези редове? Дали ми пука? Дали се докарвам, за да получа признание, уважение, за да ми имат респект, за да не ме отхвърлят?

Всичко в нашия сетивен свят, е почти всичко, е една подготовка, едно приготовление и предразположение, тъй че да се осъществи енергийна кражба. Ти да се покажеш като нещо което си заслужава моето уважение, и моята любов. Значи ти би направил всичко за да не те игнорирам, за да те призная и да те възлюбя.

Всичко е зарад любовта, заради топлотата, милувката.

Е, ако не те уважавам и любя, какво?

Човек е крадец на енергия, на любов. Той сменя хиляди роли и маски, за да получи Нея. И ако я получи му става гот. Но не иска тя да го напуска. Не и не. И така дествията му са да се подсигури още и още с уважение, с признание, с любов, за да не бъде отхвърлен и да остане самотник, който никой не уважава и обича.

Да, човек го е страх от студената тъмнина, от нещастието. Да, човек търси светлината, любовта, само дето тази светлина, която човек получава от човека, е нетрайна.

[tonika64]

Здравей hakama,и аз съм на същия кръстопът.Лесно е да се каже,но съвсем друго да промениш нещата.А без да промениш начина си на мислене няма как да започне промяната.При мен нещата започнаха с появата на нови хора в живота ми.Стана случайно,но дали има случайности???Благодарна съм че ги открих!Благодарна съм че го има и този портал!Най-трудно е с работата защото все не мога да я намеря.Започвам да осъзнавам,че по начина по който я търся няма да я намеря.Нерешителна съм,притеснявам се да бъда настоятелна.Ядосвам се на себе си че съм толкова слабохарактерна.Но въпреки това имам нагласата че ще променя нещата,само дето не става бързо.Повярвай си че можеш и ще усетиш че наистина е така.За съжаление аз не мога да си позволя терапия при псиголог поради финансови причини, но не се предавам макар понякога отчаянието да ме обзема.Желая ти успех по пътя на промяната и бъди сигурен че ако наистина я искаш ще се получи

[Ники_]

страх от непознатото, от провал, от неодобрение, страхът да покажеш какво искаш...

Искам да премахна тези страхове.

...

Всичките трикове на ума са за да не бъде(ш) отхвърлен, за да ти дадат любов! За да получиш признание, обич, отношение.

До, всеки човек е гладен за тези и изпитва нужда да ги получава навсякъде и по всяко време.

Всичките дрешки, коли, яхти, самолети, пари, стойкаджийство в обществото, начинът по който говорим, стойм и се докарваме, всичко това го правим за да получим уважение, любов, за да не бъдем отхвърлени. Човек търси богатство и власт, обществено положение, за да може да получи уважението и любовта от която има нужда ума му.

Умът е голям хитреш, но в същото време е много глупав. Какви бледи номера.

Знаеш ли колко ме интересува как ще изгглеждам в очте на тези, които четат тези редове? Дали ми пука? Дали се докарвам, за да получа признание, уважение, за да ми имат респект, за да не ме отхвърлят?

Всичко в нашия сетивен свят, е почти всичко, е една подготовка, едно приготовление и предразположение, тъй че да се осъществи енергийна кражба. Ти да се покажеш като нещо което си заслужава моето уважение, и моята любов. Значи ти би направил всичко за да не те игнорирам, за да те призная и да те възлюбя.

Всичко е зарад любовта, заради топлотата, милувката.

И от всичко това може човек да злезе само ако даде любов, а не докато чака и търси да получа такава.

И тъй, може да си изготвиш програма по добруване.

Днес ще направиш едно добро дело и така ще правиш всеки ден, докато не достигнеш период от една седмица.

През втората седмица ще правиш по две добри дела на ден, а по време на третата седмица - по три добри дела на ден.

С тази програма, ако я изпълняваш, накрая сам ще си дадеш уважение и сам себе си ще резпектираш. Ще се харесаш, ще се приемеш и ще си простиш всички слабости/несъвършенства. Ще се обикнеш.

От тук насетне, ще бъдеш свободен, а това е чудесно условие да може да даряваш от тази свобода и любов на другите.

Всички имат нужда от любов и от добро отношение и помни горенаписаното, че всичкия маскарад на този свят, всички трикове, игри и хитрини и за да може да се докопа някой до любовта, да може да предизвика нейнта поява към него самия.

Ако започнеш ти самият да даряваш любов, а това може да го направиш още от сега, то няма как и хората да не те уважават, да не те търсят, да не те желаят за събеседник, за партньор, за приятел...

Всеки търси на баницата мекото. Бъди мекото на таз баница, но не за да получиш, а заради самото даване, защото по-голям кеф от това да даваш, да споделяш, да даряваш щастие и любов няма.

Твоето щастие зависи от това далити самия ще правиш щастливи хората около теб, пък и не само тях, а другите същества - дървета, птици, насекоми, животинки и всякакви гадинки.

Да даваш щастие, само зарад самото даване, само защото то ще ощастливи някого, а не за да получиш в отговор същото. Напротив, твърде често в отговор може да получиш какво ли не, но "въпреки това" е казала Майка Тереза обичай, уважавай, почитай, благотвори и благославяй, милвай, утешавай...

Никой няма истинска нужда от пари. Всеки обаче има нужда от уважение и любов. И без пари животът е възможен.

Сага ти си на ход.

[Максим]

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго.

И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...

Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

[Emmy]

нерешителност, липса на самоинициатива, донякъде и ниско самочувствие, неувереност в действията си, бягство от отговорност, страх от неизвестното, колебание и отлагане, трудно се вписвам, взимам участие в социални кръгове, компании.

................

Имам мечта, за която сега осъзнавам, че мога да я осъществя, но съм изгубил няколко ценни години. Не знам и се двоумя дали да се захвана с нея.....

Трябва да ти кажа, че и моите проблеми бяха горе-долу същите. И макар и да не съм разрешила всеки от тях до край... факта, че посмях да направя крачка към реализирането на мечтата уи ми оказа огромна помощ. И аз изгубих няколко години, но никога не е късно. В момента, в който започнах да се подготвям, да действам... всичко стана някакси по-поносимо.

От тогава насам съм си изработила следната практическа философия - винаги първо започвам от това, което ми създава най-малко дискомфорт и постепенно се придвижвам към дейностите или плановете, които са ми по-тежки. Стъпка по стъпка, самия дискомфорт става все по-безплътен.

[jul]

Макс, радвам се за теб! Поздравявам те.

И да. Мързелът често се крие в прашните и мръсни ъгли на "духовните" вътрешни стаички и оттам дърпа конците. Е, за някой тези конци може и да са послания свише, да се чувстват призвани по един особено духовен начин

[hakama]

Здравей, hakama!

Пишеш и че искаш да дръзнеш към мечтите си. Нещата тук, които можеш да направиш са наистина много прости - ами дръзни!

Да, но има някои неща, които не са налични (като добро/подходящо основно образование), наскоро осъзнах, че нашите не са ми дали най-добрата възможност да се развивам, а бях доста добър в математиката/логиката като малък, но в пубертета, без постоянен надзор и в квартално училище - ставаш като другите-резултата е налице, сега се чудя как да събера останките от себе си (таланти, знания, сили) и да скалъпя нещо, имам някои идеи, но картината е далеч от завършена и цялостна, каквато можеше да бъде...

Вече обмислям и ходене при психотерапевт (поне за няколко пъти, повече не мога да си позволя) или в група.

Нямам обратна връзка, няма с кого да се сравня в тесния ми кръг, и така си карам на автопилот..

На прав път си. После ще се чудиш защо си загубил толкова време в лутане сам.

- Опитвам се да намеря групова "терапия" (за индивидуалните ще трябва да работя за да си го позволя) , семинари, на подходяща тематика, които да мога да си позволя, но засега не съм. Очаквам да се сформира една такава.

Друга идея - няма ли групи по интереси, където да се срещаш, общуваш с ...хора или всичко вече е минало онлайн? Сетих се за шах (е може и нещо по-раздвижено), но пак се сетих, че вече едва ли някой му се занимава, отваря си интернет и... почва да "цъка" там

Липсват ми социалните контакти!

Ще се опитам есента да се запиша на някой курс свързан с хоби/квалификация

С работота куцат нещата... къде съм блеял, какво съм планирал, мислил преди... вече имам чувството, че съм се вселил в чуждо тяло, живот и сега се чудя как да се измъкна/оправя от тази ситуация.

[hakama]

P.s.

И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...

.Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...

Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова.

И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда.

И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...

Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

Уаууу свалям шапка!

И какво се оказва, че човек не трябва да набляга толкова на философията и разсъжденията, а да действа, да не се самосъжалява, да живее живота си, но да открие призванието си, а покрай него да се занимава с това което винаги е искал (пиано, пеене, рисуване, бойни изкуства, фитнес, забавни спортове (адреналин), срещи с хора, пътувания, нови изживявания.

Да, на теория е ясно, но на практика... особено ако си сам и не си деен, инициативен - може би страха от неизвестното си казва думата.

За чужбина се замислям от няколко години (образование или работа), но все още съм на ниво проект... а и с езиците съм назад.

Иначе, удивителен разказ, Максим!

[lullaby]

Ех, ами аз освен да потвърдя това, което Н. Хайтов е казал толкова отдавна "Едно е да искаш, друго да можеш, а трето и четвърто да го направиш". Ако мисълта за действието те кара да се чувстваш все едно си свършил достатъчно работа по "проблема си" и да ти осмисли деня.... единственото спасение е да спреш да мислиш, а направо да действаш по тях. Мисълта създава измамно чувство за смисъл, уморява, краде от времето и отвежда в един различен от реалния мета свят. Който не е лош сам по себе си, но краде от реалния ти живот и е неизбежно понякога да изпитваш гняв към себе си за това. Изходите са два - или го приемаш и се отдаваш на този свят, или го ограничаваш и структурираш реалния си живот като си позволяваш най-много веднъж седмично пак по график да мислиш, съзерцаваш, мечтаеш. През другото време конкретни действия.

Редактирано Юли 17, 2011 от Орлин Баев

[hakama]

Реших да пиша в моята тема, за да се види хронологията.

Накратко:
От няколко години само обмислям идеи, цели, планове и не предприемам действия (или ако предприема, прекъсвам в зачатък нещата), в миналото съм направил няколко грешни такива и сега се страхувам от провал или пък ако успея дали ще е това което съм искал, мечтал ( а вече ще съм изгубил време и поредното разочарование)?!

От последното ми писане тук, това което промених е че живея отскоро самостоятелно и работя, но обмислям тази есен да продължа следването си и не знам как ще се получи с работата и дали ще отложа за още една година.

На 29 съм.

 

Търся промяна.
Искам да подобря следните качества:

- самодисциплина

- решителност

- целеустременост

- мотивация

- да довършвам нещата докрай

 

Да разбера какво искам в живота и да го преследвам (имам вече някаква визия, но не предприемам нищо, а времето си тече), може би някакви подсъзнателни техники?

 

Може ли да ме насочите към терапевт, с който да работим максимално ефективно/бързо (6-8сесии) - или по-разредено, но няколко месечните/годишни терапии не ми допадат особено като идея. Какво мога да очаквам от толкова сесии?

[Диляна Колева]

Здравей, ще ти отговоря на последния въпрос с откъс от притчата , пусната от д-р Първанов в тази тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14544

 

 

"-  Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?

- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!"

 

И веднага след това искам да те попитам:  Нали не мислиш, че който и да е терапевт ще ти даде дума, че в периода, в който ти искаш, ще ти даде промяната която искаш така както си я представяш?

 

Притчата е много хубава, прочети я цялата и може би там ще се намери отговора на въпроса.