Чувствата

[Латина]

Като начало бих искала да разбера защо някои хора са убедени, че в никакъв случай не трябва да се ръководят от чувствата. Ако някой от вас държи да взима решения по възможност с изключване на чувствата, моля да ми обясни позицията си.

Мога да разкажа нещо, което ми се случи наскоро, но засега ще се въздържа, за да не повлияя на отговорите.

Предварително благодаря и Весели празници!

[Таня]

Скъпи приятели,

В навечерието на Коледа бих искала да изразя най- топлите си чувства към вас и да ви призная колко сте ми скъпи и колко много ви обичам. Тук, във форума разбарах, че имам истински приятели, които със знанията си, с опита си , с търпението си, с всеотдайността си, с любовта си, с мъдростта си, ми помогнаха да преодолея много от страховете си, да разбера недостатъците си, помогнаха ми да се почувствам ценена и обичана, знаеща и можеща и макар че все още нямам вашия дар слово, се надявам , че един ден и аз ще мога да изразявам чувствата си и да разказвам за преживяванията си, да изказвам свободно мненията си.

Весела Коледа!!!

Бъдете радостни и щастливи!!!

С много обич!!!

Таня

[Венцислав_]

Здравей Латина! Може би може да дам един от вариантите за отговор на въпроса ти.

Всъщност зависи от естеството на чувствата и ако са такива, доближаващи се до животинската природа на тялото, етера и астрала - менталното тяло ни е призобивка точно за да упражним волята си в освобождаване от подобен род чувства. Ако са ментални чувства вече е друго, или дори надментални, но в нашите възможности ние усещаме предимно астралните. Не казвам, че изпитваме само животински страсти, но взимането на решение с изключване на чувствата е резултат от стремежа за постигане на обективност. Може би чувствата не винаги са причина за егоцентризъм, но измествът собствения център в нещо не по-малко плътско от нас и от тази гледна точка пречат на обективната правилност, доколкото е постижима... Точно затова сме дарени със съзнание, за това поне в начална фаза. Понеже подозирам неправилност в направлението на отговора си относно твоето желание, се надявам да споделиш твоето виждане.

[Латина]

Благодаря, Венци! Ще изчакам и други мнения, преди да "изплюя камъчето". Засега ще вметна само, че и умът може да подведе, че не е гаранция за обективност.

Не искам да противопоставям мнения, а най-вече да разбера начина на мислене, поведение и вземане на решения, различен донякъде от моя.

Съгласна съм, че има значение за какви чувства става въпрос.

[petarstankov]

Мислите са следствие на чувствата. Не се обръща внимание на мислите, които идват при евентуално неразположение. Човек не може да мисли както трябва, когато не е напълно спокоен, весел, радостен. Истината е състояние. Работата на човек е да поддържа храма на Бога, т.е. да поддържа условия за Истинските мисли.

[Guest Еси]

А какво ще кажеш за чуства породени от мислите?

[Guest Еси]

Извинявам се за двойният пост.

Имам предвид чувства породени от мислите на Душата ни, която се стреми към Светлина, но тя все още е сварзана с егото.

[Латина]

За себе си правя аналогия между отношението мисли - чувства и елекрично поле - магнитно поле. Както в края на разглежданията в училище ни изненадаха, то всъщност било единно електромагнитно поле. Така е с мислите и чувствата. Мислите /токовете в елекричното поле/ имат емоционална окраска /магнитно поле/, а чувствата /магнитното поле/ са свързани с някакви мисли /токове/ или ги предизвикват /индуцирани токове/, ако не облечени с думи, то поне с някакви образи или сетивни представи. Промените в едното поле водят до промени в другото. Стационарните електрични и магнитни полета са случаи на идеализация, непостижима в мисловните и чувствените процеси в човека според мене, затова тези, които се опитват да ги достигнат, просто лъжат себе си.

Аз съм лаик по темата и например не ми е ясно къде е "мястото" на чувствата. Или различните чувства по природа идват от различни места? В светлината на горните разглеждания е логично мислите и чувствата да са продукт от дейността на мозъка, но какви са тези чувства, които съм усещала със сърцето си, тогава когато направо е горяло или се е свивало от болка, или ... ? Освен това сърцето не е единственото място. По време на молитва съм имала силни усещания /доста формалистично казано/ през върха на главата или през пъпната област. Кого не го е свивало гърлото? Каква е връзката между чувствата и чакрите? Може би чувствата и мислите са един вид отражение на реални процеси, които стават с нас /не бих се ограничила само с тялото/? Наистина ми стана интересно и моля по-добре запознантите с темата да си кажат мнението. Извинявам се, но нямам време да чета дебелите книжки, затова се обръщам към вас.

/Явлението телепатия свързвам с процесите трептения и вълни, но това е друга тема./

Мисля, че е едностранчиво и самоограничаващо човек да дава приоритет само на мислите /Разума/ или само на чувствата /Сърцето/. Това лесно може да доведе до грешки. Един вид проверка за вярност е да се провери и другата част от нас, там какъв е резултатът. Мисля, че истината може да се намери само ако се дава сметка за всичко, а не като се отрича част от нашата природа, дадена ни от Бог. Всичко, което ни е дадено, е необходимо и разумно.

Ще се въздържа още малко, преди да ви разкажа случката, която ме предизвика да отворя тази тема, отчасти да не се получи дълъг и претрупан постинг. Весели празници на всички!

[petarstankov]

Ще кажа, че не мисля. "Аз" обичам "Ти".

[sahib]

Здравейте! Весела Коледа на Всички!!!

Така ще направя едно уточнение... Аз съм доста емоционален.

Идеята е да се взимат решенията възможно без никакви странични фактори, но за мен това е страшно трудно... Може би когато си осамотен и си се вглъбил (дали ще е медитация, молитва или нещо друго...), когато се оттърсиш от емоцията и чувствата, а най-добре и от мислите и опиташ да действаш интуитивно ще взимаш правилното решение...

А и забравих да приложа пример: Защо се казва, че сутринта е по-мъдра от вечерта? защото не е така обременена

[Венцислав_]

Интересно завихме към полета и инициации, но по повода ще вметно по-интересното. В тези отношения съответните процеси на идентични при различните полове и всъщност са направо обратни...

[Таня]

Здравей Сахиб,

Идеята е да се взимат решенията възможно без никакви странични фактори, но за мен това е страшно трудно... Може би когато си осамотен и си се вглъбил (дали ще е медитация, молитва или нещо друго...), когато се оттърсиш от емоцията и чувствата, а най-добре и от мислите и опиташ да действаш интуитивно ще взимаш правилното решение...

Много си прав!

Никога не вземай решение само под въздействие на чувствата или само по съображенията на ума. Изчакай момента, когато можеш да "хармонизираш", както казва Учителя, ума и сърцето си и тогава ще дадеш възможност на интуицията си да ти подскаже кое е най- правилното действие, което трябва да предприемеш, за да не съжаляваш по- късно за това, което си направил.

Много пъти не се съобразяваме с този принцип и после съжаляваме...

Наистина, решенията си трябва да вземаме, когато не сме затормозени психически-емоционално и ментално, когато можем да ръзсъждаваме трезво и най- вече действията ни трябва да са свързани с Любовта,Мъдростта и Истината.

Извини ме, ако съм била много назидателна в съветите си, но нали затова сме приятели и сме се намерили в този Форум.

И на теб ще пожелая Весело посрещане на Новата година и нека тя да бъде година на хармония и добри взаимоотношения с всички твои близки, приятели и познати.

Таня

[Латина]

Благодаря, че включихте интуицията в разглеждането! Напълно съм съгласна с

Никога не вземай решение само под въздействие на чувствата или само по съображенията на ума. Изчакай момента, когато можеш да "хармонизираш", както казва Учителя, ума и сърцето си и тогава ще дадеш възможност на интуицията си да ти подскаже кое е най- правилното действие, което трябва да предприемеш, за да не съжаляваш по- късно за това, което си направил.

Много пъти не се съобразяваме с този принцип и после съжаляваме...

Наистина, решенията си трябва да вземаме, когато не сме затормозени психически-емоционално и ментално, когато можем да ръзсъждаваме трезво и най- вече действията ни трябва да са свързани с Любовта,Мъдростта и Истината.

Мисля си все пак, че дори и когато се чувстваме спокойни, хармонизирани и оптимистично настроени може да се заблудим. Някои "интуитивни прозрения" лесно може да се оборят от здравия Разум, свидетел на Истината /примерно, че две и две е четири/ или от Сърцето, изпълнено с Любов /примерно, че не бива да причиняваме зло на друг/. Някои хора наистина си вярват на интуитивните прозрения, които лесно се доказва, че са лъжливи, нехуманни, дори налудничави. Исках да кажа, че е нужно да проверяваме тази интуиция, която ни говори, истинската Божествена интуиция ли е?

[Ради]

Да - хармония между чувства и мисли!

Само с чувства са животните, само с мисли - няма съдържание, няма живот. Тази хармония дава живот на волята, подтиква ни към реализация.

[Латина]

Според мене някои животни не само чувстват, но и мислят, макар на по-елементарно ниво. За делфините знаете казват, че са много интелигентни.

Почти забравих какъв беше поводът да отворя темата. Ще опитам накратко да обясня.

Преди около три месеца си записах час за консултация. Толкова отдавна беше, че датата помнех, но не бях сигурна за точния час. Междувременно започнах работа и се оказа, че не мога да отида след 9.30. Обадих се по телефона няколко дни по-рано и се уговорих да отида в девет часа, понеже от десет съм на работа. Увериха ме не един, а два пъти, че няма проблем. Отидох десет минути по-рано и чинно изчаках на студа пред вратата да дойде времето, за да не обезпокоя хората и да им причиня неудобство. Когато позвъних, ми се наложи да изчакам още, преди зад вратата да ме попитат за какво съм дошла. Човекът явно беше сънен, болен, хремав и неподготвен. След около още толкова време благоволи да отвори вратата, за да ми каже да чакам. Слушах вече доста притеснена разни битови звуци от сутрешни приготовления, болна, гладна и замръзнала. Не ми стана ясно защо точно, но се разплаках, почувствах се зле. След 45 минути чакане бях абсолютно разочарована и позвъних отново, само за да се разберем, понеже идеята просто да си тръгна ми се видя блудкава. Много обичам да зная отговора на въпроса "Защо?" Попитах има ли смисъл да чакам и казах, че съм разчитала на даденото ми по телефона обещание.

Извинение не чух, а намеци, че умните записвали, а тъпите помнели. Човекът не се усети, че така осъжда себе си, понеже се оказа, че още отначало са ме записали неправилно, т.е. не са достатъчно умни, а впоследствие изобщо не са записали последната уговорка, което направо означава, че са тъпи. Липсата на извинение от негова страна означава за мене, че няма елементарно възпитание, което поне отчасти да компенсира и липсата на човещина, понеже явно не му пукаше как се чувствам. А се чувствах така заради него, понеже той не беше точен.

Каза, че ако аз не се моля сутрин, той винаги го прави. Каза, че искам от него да вземе решение под действие на чувствата. /Какви чувства измисли, посещението ми беше по работа, а не лична среща?!/ Надуто каза да вляза, щял да ми обърне внимание за пет минути и после да си вървя. Отказах му с думите, че не желая, понеже няма да е добронамерен. Имаше обяснения и за връзкари... /все пак не съм правила такива опити, макар да имаме общи познати/. Накрая услужливо се провикна от терасата къде имало таксита ...

Ох, Боже, объркани души! Тръгнала съм да търся помощ от човек, който сам се нуждае от помощ.

В интерес на истината още преди тръгването получих знак, че отивам напразно и така излезе. Аз, той или и двамата трябваше да научим нещо от това. Помощта, която се надявах да получа, явно нямаше да получа оттам.

Така бях разтърсена от случилото се, че плаках още няколко часа. Не очаквах това от себе си. Естествено, мислих доста над случилото се и съвсем не смятам, че всичко съм разбрала. Най-много ме озадачиха думите му, че очаквам да вземе решение под влияние на чувствата. За него беше по-важно да изпълни сутрешните си ритуали, отколкото да удържи на даденото обещание. Беше важно какво става с него, а не с другия зад вратата. Стремежът, който го подтиква към действие, явно не е да помогне на човек, а да спази някакви правила.

Той служи на правилата, които е посветил на Бога и така се заблуждава, че служи на Бога. В същото време показва липса на човещина, на Любов към човека.

"1Йн 4:20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

1Йн 4:21 И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си."

"Матей 22

36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

38 Това е голямата и първа заповед.

39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците."

Той отрича чувствата и по този начин отрича чувството Любов. Молитви без Любов са слаби. Без Любов няма истина, няма сила, няма благословия, няма бъдеще, няма нищо хубаво...

" 1Коринтяни 13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."

Е, видях може би нещо от човека насреща, но себе си не видях. / Гредата ... окото ... / Може би вие ще ми помогнете? Приятели, не се притеснявайте, кажете ми какво мислите. Би било скъп подарък за Новата година, за Новия човек, който иска да се изяви. Да изпратим старата година с равносметка, с надежда да съблечем старата дреха и да облечем нова, чиста и бяла!

" Лука 11

41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто."

Накрая да попитам: За какво ни е разум, ако нямаме Любов? Без Любов не може да се мисли право.

[Akashia]

Мила Латина,

има някои хора,които са убедени,че не трябва да се вслушват в чувствата,а в мислите си - това са хора,принадлежащи към различни ценностни системи.

Вярата в чувствата - типична за романтизма,за ренесанса.

Вярата в разума - типична за класицизмът и просвещението.

Взависимост към коя група принадлежи човек,той защитава своята идея.

Идеите са мисли,които се превръщат в слово,което достига до нашите уши.

Как всъщност човек формира възгледите си - въз основа на това,което е прочел и получил като информация и на изживяванията си.

Според мен нито чувствата,нито мислите заслужават внимание и доверие.

В мисълта и чувството няма покой,а щом няма покой - как ще чуеш думите на бога ?

Има едно високо състояние наречено ИНТУИЦИЯ.

То е гласът на душата,който ни напътства.

Как ще ни проговори този глас -с мисъл или чувство-зависи в какво ще се заслушаме.

Не съществуват правила.

Не си ги и създавай.

Всяко правило е ограничение.

Всяко ограничение - робство.

Всяко робство е смърт.

[Латина]

Здравей, Акashia!

Благодаря за отговора ти, ще помисля повече над това, което ми казваш.

Прочетох и другите ти постинги. Харесва ми стилът ти на изразяване - едновременно сбит, съдържателен, добронамерен и красив; а също и свободата, с която изразяваш личното си мнение. Благодаря за:

Не съществуват правила.

Не си ги и създавай.

Всяко правило е ограничение.

Всяко ограничение - робство.

Всяко робство е смърт.

Любов + Светлина +Мир+Радост

[Таня]

Здравей Латина,

Извинение не чух, а намеци, че умните записвали, а тъпите помнели. Човекът не се усети, че така осъжда себе си, понеже се оказа, че още отначало са ме записали неправилно, т.е. не са достатъчно умни, а впоследствие изобщо не са записали последната уговорка, което направо означава, че са тъпи. Липсата на извинение от негова страна означава за мене, че няма елементарно възпитание, което поне отчасти да компенсира и липсата на човещина, понеже явно не му пукаше как се чувствам. А се чувствах така заради него, понеже той не беше точен.

Каза, че ако аз не се моля сутрин, той винаги го прави. Каза, че искам от него да вземе решение под действие на чувствата. /Какви чувства измисли, посещението ми беше по работа, а не лична среща?!/ Надуто каза да вляза, щял да ми обърне внимание за пет минути и после да си вървя. Отказах му с думите, че не желая, понеже няма да е добронамерен. Имаше обяснения и за връзкари... /все пак не съм правила такива опити, макар да имаме общи познати/. Накрая услужливо се провикна от терасата къде имало таксита ...

Ох, Боже, объркани души! Тръгнала съм да търся помощ от човек, който сам се нуждае от помощ.В интерес на истината още преди тръгването получих знак, че отивам напразно и така излезе. Аз, той или и двамата трябваше да научим нещо от това. Помощта, която се надявах да получа, явно нямаше да получа оттам.

Така бях разтърсена от случилото се, че плаках още няколко часа. Не очаквах това от себе си. Естествено, мислих доста над случилото се и съвсем не смятам, че всичко съм разбрала.

Е, видях може би нещо от човека насреща, но себе си не видях. / Гредата ... окото ... / Може би вие ще ми помогнете? Приятели, не се притеснявайте, кажете ми какво мислите. Би било скъп подарък за Новата година, за Новия човек, който иска да се изяви. Да изпратим старата година с равносметка, с надежда да съблечем старата дреха и да облечем нова, чиста и бяла!

Мила Латина, ти беше първият човек, който се отзова на моята молба, когато дойдох във Форума. Чела съм почти всичките ти постинги, възхищавала съм се на трезвия ти ум и уравновесен характер. Вярвала съм на съветите ти и съм ти се доверявала.

С една дума, бях уверена, че насреща ми стои духовно израснал човек, на когото може да се вярва.

С този си постинг ти ме разочарова.Та нали Бог, когато иска да ни изпита дали притежаваме съответните добродетели, за които говорим, че притежаваме/какъвто е и търпението/ ни поставя в съответните ситуации.

Това се е случило и при тебе, както се случва и на много от нас.

Просто много често виждаме сламката в окото на брата си, а не виждаме гредата в нашето око.

Но това не се случва само на теб. Случва се на по- голямата част от нас. Ти все пак си по- добре, че можеш поне да плачеш...

Плачът ни е даден от Бога като средство за пречистване, за изхвърляне на негативната енергия, която е може би причина да се срещаме с хора, които могат да ни изкарат от равновесие. Забелязала съм , че всяко нещо, което ни се случва-добро или лошо, сме си го заслужили.

Заслужили сме си родителите, заслужили сме си партньорите, децата, учителите, учениците,т.е.всичко, което ни заобикаля.

И всичко, което ни се случва е за нашето добро, средство, чрез което волю-неволю еволюираме /Законът за причината и следствието/. И така ще става, независимо от това колко много сме се изучили, какви дарби сме придобили, колко много знания имаме.

Бог така ни е проектирал, че щем-нещем, трябва да заприличаме на Него- не само на думи, но и на дела.

А Христос ни е показал как става това чрез Разпятието си на Голгота.

Всички много говорим за Христовите принципи, но когато дойде време да ги приложим...

Извини ме за откровенността точно на връх Нова година, но нали сме си приятели, а приятелите трябва да си помагат винаги,когато са си необходими.

Весело посрещане на Новата година.

Здраве, щастие, късмет.

Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.

ЖИВОТЪТ НА РАЯ

ТИ СИ МЕ ,МАМО,

ЧОВЕК КРАСИВ РОДИЛА,

УМЕН ДА СТАНА,

ДОБРЕ ДА МИСЛЯ,

ДОБРЕ ДА ЛЮБЯ.

ТУЙ ЖИВОТЪТ Е НА РАЯ.

ТИ СИ МЕ ,МАМО,

С ЧИСТО СЪРЦЕ РОДИЛА.

ДА ОБИЧАМ

ВСИЧКО ЖИВО,

ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА.

ТУЙ ЖИВОТЪТ Е НА РАЯ.

ТИ СИ МЕ ,МАМО,

СЪС МОЩЕН ДУХ РОДИЛА,

ДОБРЕ ДА ПЕЯ,

ДОБРЕ ДА СВЕТЯ

НА ДУШИТЕ

ТУЙ ЖИВОТЪТ Е НА РАЯ.

[Латина]

Таня, благодаря ти от сърце за искреността! Такива приятели си пожелавам! Зная, че постингът ми е в клюкарски стил и нарочно го оставих така. Може би вътрешно нещата не са съвсем такива, но не са и идеални. Обичам те! Желая ти да си все така честна и добра! Много здраве и Любов през Новата Година , всъщност: Догодина, до Амина!

Любов+Светлина+Мир+Радост

[izgrev]

"Бог така ни е проектирал, че щем-нещем, трябва да заприличаме на Него- не само на думи, но и на дела.

А Христос ни е показал как става това чрез Разпятието си на Голгота.

Всички много говорим за Христовите принципи, но когато дойде време да ги приложим..."

Да приемем, че е така. Благодарен ще съм, ако обясниш как го свързваш с конкретния случай на Латина. Мисля, че ще е интересно и на другите участници в този форум.

[Таня]

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ,

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

ДА Е МИРНА,

ДА Е ЗДРАВА,

ДА Е СВЕТЛА И БОГАТА.

ДА ЦАРУВАТ ХАРМОНИЯ И БЛАГОДАТ!

СВОБОДА ЗА ДУШИТЕ,

СИЛА ЗА ДУХА,

СВЕТЛИНА ЗА УМА,

ДОБРИНА ЗА СЪРЦЕТО!

МНОГО,МНОГО ЛЮБОВ!

Здравей Изгрев,

Няма да ти отговоря директно на въпроса /Латина ме е разбрала много добре, а се надявам и други да са се досетили за основната мисъл в предновогодишния ми постинг/,а ще си послужа пак с цитат от Словото на Учителя Беинса Дуно, тъй като се учим на съзнателен живот от това Слово:

"Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, да мислят право. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм.

...

По какво се познава ученикът? Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека светлина, която не предизвиква никакво дрезнение на очите. Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като ученици. "Пътят на ученика" ,изд."Духовно Общество Всемирно Бяло Братство",1992, стр.13-14

[Донка]

Според мен нито чувствата,нито мислите заслужават внимание и доверие.

Как ще ни проговори този глас -с мисъл или чувство-зависи в какво ще се заслушаме.

Значи все пак мислите и чувствата заслужават внимание....

Според моите опитности това е последователност:

1) спирам мислите и правилата, схемите в съзнанието си

2) улавям негативните емоции - те са индикаторът за проблем в адаптационните процеси

3)спирам емоциите с вяра в Божествения промисъл и Любов

4)с търпение и смирение изчаквам решението на интуицията си - готова съм да го посрещна и като случайно минала през съзнанието ни мисъл, и като емоция - аз си я наричам "радостно спокойствие" (изпитвам щастливо облекчение, когато го усетя).

5)постепенно включвам логическото и образното си мислене, за да осъществя решението на интуицията в реалния си свят.

[Телемах]

Здравейте! Благодаря на Донка , Венци и Ради за написаното.

Случката е преживяна и преразказана достатъчно емоционално и пристрастно, даже ми беше неприятно като я четох. Пример е какво е да си подвластен на чувствата си , как се освобождаваш споделяйки ги и как се разпространяват излишно отрицателно сред другите.

А отговарянето с цитати е страх от мислене със собствената глава и измъкване когато си поставен на тясно.Познато ми е.

Принципно е и въздейства зле и когато се прекалява с цитатничеството и да се "вмъкват" цитати от Учителя като доводи, вместо да се отговори със свои думи. За да оценяваш или даваш мнение за някого ти самият трябва да си чист.

Умни и справедливи да сме!

[Латина]

Благодаря за отговорите към мене и се извинявам за предизвиканите отрицателни преживявания! Надявам се да ми простите!

Проявих небрежност при описване на случката, понеже бях много уморена и имах силно главоболие. Знаете, че не винаги човек успява да предаде достатъчно добре истината с думи. Явно съм оставила впечатление, че съм се впуснала в грозна разправия, но това просто не се е случило. Клюкарския стил тип "Сигнално жълто" не го наложих аз, нито съм му отвръщала, просто със сълзи на очи поисках да разбера защо съм чакала напразно. Не съм се защитавала, не съм отвърнала с обиди. Грозните изводи се получиха пост фактум такива по инерция от причинилите ги думи, но те не са в моя стил на мислене. Дадох си сметка за това, но така по сходство ми дойдоха в главата, така ги оставих. Учудвам се за пореден път, как е възможно човек дълго време да се е представял в своята си светлина и поради само една грешка в изказа, поради някакво недоразумение изведнъж да се промени коренно мнението за него. Защо един постинг натежа повече от останалите триста? Дори при един по-внимателен, простителен и добронамерен прочит в същия този постинг може да ме видите такава, каквато съм била винаги. Не съм имала претенции да се слагам за образец.

Не намерих най-правилния начин да кажа, че и хора с претенции за духовност понякога правят елементарни пропуски. Те не трябва да се възгордяват от успехите си, не трябва да презират другите, трябва да са смирени и винаги да са готови да се учат, дори и от едно дете, което не би се спряло и би казало примерно: Чичко, ти защо не ставаш навреме за работа? Защо не си държиш на думата? Защо не се извиняваш, когато сгрешиш? Защо се заяждаш? Защо правиш напук? Защо обиждаш? Защо разплакваш хората, вместо да им помагаш?... Бихте ли обвинили това малко дете, че е казало каквото е видяло? Някои хора се възгордяват и забравят, че и на тях им кроят шапка, т.е., другите отстрани също преценяват какво имат в главата, какво представляват. Изглежда съм виновна, ако видя нещо грозно и си помисля, че е грозно, още повече - ако кажа, че е грозно?!

Трудно да прецениш душата на човека.

възхищавала съм се на трезвия ти ум и уравновесен характер. Вярвала съм на съветите ти и съм ти се доверявала.

С една дума, бях уверена, че насреща ми стои духовно израснал човек, на когото може да се вярва.

Това наистина е пресилено и просто не е вярно. Аз съм обикновен грешен и търсещ човек, с някой и друг проблясък отвреме-навреме. Предпочитам аз самата и другите да ме приемат такава, каквато съм, с недостатъците. Това значи да се приема истината, дори да е нелицеприятна. Предпочитам да се срамя, отколкото да съм лицемерна. Това не е много умно, показва липса на инстинкт за самосъхранение, но е факт.

Благодарна съм за цитатите от Таня, както и думите й, отправени лично към мене! Те са много на място. От постинга на Таня ме обля усещане за Любов и от думите й не се почувствах по-зле, напротив, разбрах искреното й желание да ми помогне. Думите, подбрани от Беинса Дуно са наистина ценни. Мисля, че не може да се принизи стойността на едно духовно богатство, било от Библията или от друг източник, независимо от случая, в който се използва. Един диамант където и да го сложиш, си остава диамант. Като махна плявата, ще остане зърното; да не би като отмета плявата, да отмета и зърното.

В някои духовно търсещи хора има едно презрение към душевните проблеми. „Кошче за душевни отпадъци”, „емоционално изпразване” и други изрази в тоя стил са характерни за тяхното отношение към хората, които просто са объркани в чувствата си и ги споделят, понеже всъщност се нуждаят от помощ. На тези „извисени” души не им достига Любов и милосърдие, те не са готови и не са достойни да помагат на другите. Нека си представят Христос как би постъпил в дадената ситуация. Това е полезно упражнение за всяка ситуация. Казвам го и на себе си. Нека Христос се изобрази в нас!

В крайна сметка разбрах защо плаках толкова. Не защото са ме обидили - моля, аз го правя и сама със себе си, не ми пука! Не защото не умея да чакам, понеже се научих да чакам с години. Плаках толкова, защото в онзи момент умря надеждата ми най-сетне да разбера защо е болна дъщеря ми и как може да се излекува. Всички останали въпроси ми се сториха суета и цялото ми желание се беше свило до това – да се намери начин дъщеря ми да оздравее. Една майка, която с месеци и години е гледала болни деца ще ме разбере. И сега плача. Да ме извинят тези, които не могат да понесат душевните ми отпадъци, ако майчината мъка е душевен отпадък. Като видят името ми, да не четат!

Може да не съм права, но почувствах някаква яснота и всъщност разбрах, че напразно съм търсила вина в себе си. Не са искали да ми дадат урок. Получих знак да не ходя. Ядосах се на себе си, че не го послушах, че загубих време и не само това.

Един е, който има право да съди. Ние хората се съдим един друг и е трудно да го избегнем. Аз в случая дори сама си го изпросих.

Надявам се този път да сте ме разбрали и да сте ме познали, приятели! Вярвам в доброто, което е във вас!

[Латина]

Благодаря и на Донка за споделеното! Имала съм подобни преживявания, затова съм напълно съгласна. Ценен подарък за мене е това, че са вече осъзнати и систематизирани! Желая здраве и много Любов! Благодаря, че ни даде от светлината, която имаш!