Ид, Его, Суперего

[Донка]

Много се изписа за един от елементите на психичната структура (по З. Фройд) - Ид (То) - Его (Аз) - Суперего.

Според мен, обаче, всяко разсъждение върху единия само елемент е по принцип обречено на едностранчивост и оттам изопаченост. Не могат да бъдат разбрани, описани, приложени каквито и да било положения само за Егото, ако не са взети предвид и останалите два елемента на структурата.

То или себе (от себе си) е понятие, използвано в психоанализата за неосъзната част на психиката, свързана с удоволствието и нагона.

Азът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава.

Супер-Его или Свръх-Аз е термин въведен от Зигмунд Фройд в психоанализата. С него се означават всички норми на поведение, табута, ограничения, които регулират поведението, на което придава импулс Ид (То/Безсъзнателното). Супер-Егото е носител на социалната компонента от човешкото поведение и изпълнява основно рестриктивни функции.

Трите елемента са създадени да функционират в хармония, която да осигурява и осмисля живота на човека в света, който го заобикаля от раждането до смъртта му. Дисхармония, конфликт между тях, опит да се подтиска или обратно - да се преувеличава ролята на единия от тях, води до проблеми в психиката, поведението, и оттам и физическото състояние на човека.

Но съвсем не призовавам в тази тема да се заемаме със строг научен анализ...

Смисълът на нашите разговори тук е в обмяната на личните ни разбирания, опитности - в цялото им разнообразие (до противоположност).

Осъзнавали ли сте моменти на напрежение между трите (или два от тях) елемента на структурата? В какво конкретно са се изразявали те и как сте ги решавали?

Как се усеща хармонията между тях?

Постигали ли сте я? Сама ли се получава или са нужни специални усилия? В какво точно са се изразявали те?

Възниквали ли са въпроси, свързани с хармонията между То - Аза и Свръхаза в личния ви живот, които все още не сте разрешили?

Ровейки в нета при подготовката на тази тема, открих интересна книга на български автор: Кирил Кирилов - УТЕШИ МЕ!

Оставям на всеки да си състави впечатление...

[Орлин Баев]

Ето няколко мои реда за аза, свръхаза и то (его, суперего, то). Ето и когнитивен модел, използващ имплицитно тези понятия в една съвременна структурирана психотерапия. Moделът е по-надолу в страницата. В статията от сайта на СУ смесвам малко нещата, но не ми се оправя сега.

Накратко:

- егото =аз = съзнание=работна памет + внимание. Различно от личност/ персона. Префронтална кора.

- Суперегото=морал, цензура, правила, норми, допускания, ТРЯБВА=характер. Придобива се при възпитанието от ранните години. При някои психопатии липсва - например при социопатията. Оптимално такова е гъвкаво и хармониазирано не само с човешките, но и с тези на вселената закони. Когато е гъвкаво, то лесно съжителства с нагоните на "то".

- ТО - нагон към живота, либидо и нагон към смъртта, мортидо; ИСКАМ; животното в нас, старите мозъчни зони, емоционална памет, процедурна памет.

Редактирано Май 15, 2009 от Орлин Баев

[Cveta5]

Много пъти съм усещала това напрежение,но не съм вниквала в него,за да го разбера.Например:спор в къщи,всеки защитава своето,напрежението се покачва;аз несъзнателно започвам да подреждам и чистя,без да си дам сметка,че всъщност има за подреждане и чистене вътре в мен.Стига се до никъде,всички са огорчени ,дори и този който се е наложил.Какво ми помага:търпението и приемането.Рядко го постигам,но когато успея се чувствам добре.

[Донка]

Цвета!

Какво всъщност е търпението? Може би компонентата "аз", която е успяла да овладее навреме и с позитивна сила нахлуващата вълна от емоции и желания на "то".

Какво е разбирането и премането? Може би консенсус между свръхаза и то, постигнат изключително благодарение усилията и уменията на аза - съзнание=работна памет + внимание..

[Надеждна]

Темата е изключително интересна и мисля, че ще получи макар и по-бавно, вълнуващо развитие!

Зачетох се в предложената от Донка книга на Кирил Кирилов. Още съм в самото начало, но определено ме заинтригува. Изтръпнах като прочетох това:

Сами знаете, че обществото може да съжали и съхрани застаналите против него индивиди, ако те са интелектуално слаби, но, ако става въпрос за интелигентен човек - никога! Разстрел, обесване, електрически ток, затвор, изгнание и т.н. И нищо чудно, че е така - само интелигентните представляват реална опасност за обществото. Останалите могат да бъдат контролирани чрез т.нар. "обективни социални закони"...

Многобройни са примерите и от историята, а и ежедневно се сблъскваме с това. Случвало ли ви се е да усещате, че сте най-интелигентният в някаква среда и, просто защото сте различен от нея, да се опитвате да го прикривате, за да не привличате неприязън? Надявам се да не излизам от контекста на темата и да съм правилно разбрана!

Редактирано Май 16, 2009 от Моника13

[Латина]

Смирен е човек, съзнавайки колко малко е осъществил от заложбите си.

Не че съм се чувствала най-интелигентна в някаква среда, понеже интелигентността има много аспекти - умствен, духовен, емоционален, социален, творчески... /сега си ги измислям, без претенции за точност и пълнота/.

Има малки деца, по-интелигентни от мене в различни отношения.

Не е проблемът в това колко знаем - защото знаем малко, независимо от годините, прекарани в учене. Проблемът е в това, че има хора, които страдат от въображаемото превъзходство на някой друг в някое отношение и се самоутвърждават както могат - злословят, иронизират и т.н. /не ми е приятно да пиша тези думи/. Не са платили цената да постигнат нещо повече и избират лесния път - като не могат да извисят себе си, поне да принизят другия.

Ами, доста подигравки съм отнесла с моите образования и много ми се пречеше... Не е кой знае какво...

Та, по темата - Аз-ът на тези хора се чувства некомфортно от реалното или въображаемо превъзходство на някой друг. Събужда То, Ид, Несъзнателното, което дава импулс на Суперегото да се задействат в средата - да отстоят мястото на индивида, да утвърдят собствената му значимост.

Да, законите са социални, но импулсите са животински.

Да не би някой значим за мене човек да хареса другия повече от мене.

Редактирано Май 17, 2009 от latina

[Диляна Колева]

По принцип не се чувствам особено подготвена, за да пиша по тази тема, но скоро прочетох нещо което ми направи впечатление и ми се иска да го споделя тук.

Ид(то)- представен от нагоните и е изцяло несъзнателен.

Мощна теория на Фройд , според която в основите на поведението на цялото човечество стои ръководство от несъзнаваното.

Нещо не ме привлече това. Да, теория обоснована с много изследвания, много опит, много последващи теории и практики.... но сякаш за едно друго човечество, за друго мислене,за..... Най- хубавото на една триетажна къща е балкона на третия етаж, но за да е стабилен той, къщата се нуждае от стабилно гаражно помещение, широко, здраво, от което всеки най- напред влиза и ако реши да се върне от там излиза. Това е и моето определение за ид-а- гаражното помещение на една къща. Разбира се коя съм аз, че да се съмнявам във Фройд.

Всъщност мисълта ми тръгна още при презентацията, която се наложи да правя за дъщеря му. Типичен случай на Комплексът Електра.... каква ирония, дъщерята на човека писал така подробно за Едиповия комплекс.Но това в страни.Та ид-а, който така ме смущаваше съвсем случайно открих едно отговорче, което някак си подреди нещата по местата си за мен.

" "Философия на безсъзнателното" публикувана 1869 год.- тридесет години преди Фройд от фон Хартмън..........зад индивидуалното съзнание се крие космическо съзнание, което за повечето хора е "безсъзнателно", но може да се събуди и напълно да се осъзнае, а това превръщане на безсъзнателното в съзнателно е най- голямото добро на мъжете и жените.Че Фройд директно взема понятието Id от The Book of the Id"(Книга за То)на Георг Гродек, която се основава на космическото Дао или органичен универсален дух.Че... е, добре, това е дълга история, която силно ни напомня, че корените на модерната психология са в духовните традиции именно защото самата психика е включена в духовни източници.В най- дълбоките и недра откриваме не инстинкти, а Дух- и изучаването на психологията в идеалния случай трябва да е изучаване на всичко това - от тялото през разума да психиката, от подсъзнателното през самоосъзнаването до свръхсъзнателното, от съня през полубудносттта към пълната събуденост."К.Уилбър "Интегрална психология.

Ако взема първите думички от изброените етапи се получава състояние на - тяло, подсъзнателно, сън.

Първо ниво което се ръководи от нагоните

Следват- разум, самоосъзнаване, полубудност.

И накрая - психика, свръхсъзнателно, пълна събуденост.

Къде сме ние?Според мен на първо ниво.

А дали останалите две се ръководят отново от нагоните?Според мен, не.

Къде тогава остава ИД-а?Според мен той си остава в първо ниво.

На този етап мисля, че човечеството преминава към второ ниво и съсредоточването в Ид-а е най- малкото тъпчене на едно място.

А с преминаването във второто състояние дали не започваме да се връщаме обратно към корените си?

Завъртането на един голям цикъл, където Егото и особено суперегото, което според мен е най- относително като фактор определящ поведението, ще се трансформират напълно.

Процесите са много добре описани от Р.Щайнер, просто за първи път ги срещнах обвързани с настоящите авторитети в психологията.

разбира се това са си мои размишления, просто ми е интересно, как мислите всеки един вглеждайки се в себе си открива ли ИД-а- нагоните, несъзнаваното, като доминиращ фактор определящ поведението му.

И защо?

[kipenzov]

В 5.02.2010 г. at 0:02, Диляна Колева каза:

просто ми е интересно, как мислите всеки един вглеждайки се в себе си открива ли ИД-а- нагоните, несъзнаваното, като доминиращ фактор определящ поведението му.

Постоянно! Особено инстинктивният стремеж за растеж и развитие, който ми се струва, че клони повече към СвръхАза(СуперЕгото) и го съзнавам като "Трябва".

Също така и ми се струва, че има някаква взаимовръзка със сексуалността, която ми клони към (Ид-а, То), което го съзнавам като "Иска ми се", ама "НЕ-Трябва", отрицателната форма на "Трябва", но не и полярността.(за това смятам, че са едно и също). Всъщност идва и дилемата, ако всичко е както трябва, бебетата щъркели ли ще ги носят или ще ни ги произвеждат машини?   

А накрая ми се получава - "Хем боли, хем сърби" и винаги опирам до дилемата как да бъде разпределяно времето, щото посоките са си зададени...

 

[kipenzov]

Даже съм си сглобил неква метафизична представа защо и как има Ид и Суперего, ама бих я споделил при някакъв интерес на потребители към фантастиката. Иначе само така ди си пиша научнофантастични разказчета, ...не ми се занимава..