14.Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията...

[Ани]

Молитвен наряд за начало:

Кажи ми ти Истината (песен)

Пътят на Живота (молитва)

Ще се уча и ще Ти служа (формула)

Беседа: Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

Молитвен наряд за край:

Господнята Молитва

Окултизмът е наука за познаване на природните Сили, на тяхната област, начин на действие и приложение. Окултистът е човек реалист; той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава. В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът. Ако вземем обаче областта на Духа в широк смисъл, в нейните разклонения, това вече е спиритизъм. Опасността при спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други зародиши, които всъщност им причиняват и вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, което говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията е примирение на противоречията; мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха от Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, това значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, а сиромахът не може да бъде такъв.

Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне – тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите. Защото много здания ще се съборят и много души, затрупани под развалините на съборената материя, трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата и всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди вътре във вашето здание – вашето тяло.

[Ани]

Според мен в тази беседа са изложени концепциите на Беинса Дуно и неговото учение по отношение на окултизма, мистицизма, спиритизма и християнството. От беседата може да се направи паралел между учението на Бялото братство в България, теософията на Блаватска и антропософията на Рудолф Щайнер. Затова ме учудва, че беседата мина почти незабелязано. Темата е прегледана само от 53 човека за една седмица. Може би тези беседи се четат или поне преглеждат повече от хора, добре запознати с Учението на Беинса Дуно. Теософите и антропософите, които познавам (не всички), предпочитат да критикуват Дънов, без да са чели почти нищо от него. Наистина, да се прочетат беседите му е почти невъзможно. Но има някои възлови беседи, като в тази, в които може да се видят някои основни моменти, крайъгълни камъни, в това учение.

Ето някои виждания на Учителя за:

Окултизма, окултния ученик, окултното.

В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света.

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си!“, казва Сократ.

....

Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в живота.

....

Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши.

Двата пътя

Всяка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане ученик на една окултна школа... Ученикът всякога трябва да знае положението си в школата, той не трябва да си прави илюзии. Първото правило в една окултна школа е: ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение – в тази Велика идея, че Вечното, безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзията, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нещо за сега!

Първото задължение на учениците

Мистицизмът. Тук ми прави впечатление, че учителят малко е говорил. Ето написаното в разглежданата беседа за мистиците и мистицизма:

Мистицизмът не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не възлиза, а влиза към Бога в себе си. Той е опасен затова, че при слизането не знае как да слиза и може да падне и да се осакати.

....

Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава.

....

мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа;

...

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

Спиритизъм. За него също почти нищо няма освен в тази беседа.

Ако вземем обаче областта на Духа в широк смисъл, в нейните разклонения, това вече е спиритизъм. Опасността при спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други зародиши, които всъщност им причиняват и вреда.

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

Теософията. Според мен по форма учението на Беинса Дуно е най близо до теософията. Може би затова Учителят често се спира върху нея.

Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване на мъжа с жената, нищо повече. Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да примири човек с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон – как да се примирява с този, когото мрази.

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи. Обаче като хора и те не могат да се търпят. И те се делят на тесни и широки. Безантистите са жени, а щайнеристите – мъже. И едните, и другите се карат помежду си. Всички течения от източната школа се ръководят от жени, а от западната се ръководят от мъже. Това деление изпъква ясно, но то е само външната страна. Който не е издигнат, ще се съблазни от тях. А който се съблазнява, не може да разбере Христа.

...

В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка.

...

Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл.

Братът на най-малките

Християнството. Всъщност основното в учението на Дънов е Христовият принцип на Любовта, а за нея има писано (говорено) във всяка беседа.

Въпросът, който си зададох, прочитайки тази беседа, е защо Учителят клони повече към окултизма, отколкото към мистицизма и спиритизма? Съгласни ли сте с написаното в беседата относно тези основни понятия в езотеричните познания? Или имате друго виждане по въпроса?

[Станимир]

Теософията е окултизъм. Разбира се и там последователите малко са пообъркали нещата.

Мистицизма се характеризира с религиозната отдаденост. Набляга се изключително на свързаното със сърцето и с емоциите, на озарението идващо отгоре. В същото време мисълта, разумното, познанието почти изцяло се отричат. Ролята на самия човек е изключително недооценена.

Спиритизмът разчита на осъществяването на контакт със същества от надземните светове, от които евентуално да се почерпи някаква информация. Не мисля, че си заслужава по-подробното му коментиране. Казано е "Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде."

При окултизма опасността може да дойде свръхразвитието на интелекта и волята, за сметка на любовта и чувствителността.

Редактирано Октомври 3, 2008 от Станимир

[Донка]

А на мен най-силно впечатление ми направи следното:

Първото правило за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Понеже светът е толкова широк, че има място за всички.

После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място.

С други думи, първото правило при това положение на ученика е мъчението. Той трябва да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум и да го изопачи; че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк.

Защо Учителя нарича отсъствието на зависимости "мъчение"? Та нали това означава свобода и любов?

Лесно е човек да прехвърли отговорността за пречки, неприятности и лошо настроение и мисли върху нещо или някого около него.

Малко по-трудно, но не чак мъчно е да приемем, че ние сме си причина за тях, но да махнем с ръка и да си кажем ами това е - такъв съм и такъв ще си остана - ще си нося кръста като го заслужавам...

Не просто да приемем, но да разнищим с ума си кое в личността и схващанията и ценностите ни е причинило спъването - да различим истинското си Аз от сформираното в обществото ни аз и да поставим в центъра като смислоопределящ вътрешния си независим от външния свят Аз - да се решим на промяна, която да засегне утвурдени връзки, навици, начин на мислене, живот... това си е мъчение.... ако не го преврърнем в Работата на душата си.

Една мисъл може да бъде ясна и може да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действа законът на изказването? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе. Следователно, докато държите ума си в Безграничния свят, дето действа Божественият закон, вие сте свободни, невредими; щом помислите, че някой може да ви повлияе, вие сте слезли по-долу от този свят. Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се е ограничил със самата тази мисъл.

Отлично формиулирана същност на човешките взаимоотношения и зависимости.

Какво трябва да разбираме под усмивка? – Когато се засмеем, да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка не е важно – ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, пак трябва да действа същият закон. В окултно училище и начумерването трябва да става по всички правила, и в него трябва да почувстваш присъствието на Бога. Мислите ли, че когато видя някой човек, когото бесят, ще се усмихна? Не, ще се начумеря, ще призова Бога и Ангелите и ще кажа, че това, което става, не е право – не че фактът е неверен, но че тези хора криво са разбрали Божия закон. Осъдили човека по еди-кой член от еди-кой закон – е, моля ви се, къде е авторитетът на този и изобщо на всички други закони?! Те трябва да бъдат вечни, неизменни. В окултизма може да се накаже човек, но тогава, когато сам поиска това – сам трябва да подаде молба да го накажат. Така гласи окултизмът.

С усмивка се осъзнава сравнително по-лесно и се прилага...

Това с наказаниято, което човек сам си го иска - "подава молба да го накажат" ми се видя по-трудно. Някак не ми звучеше добре това наказание.

После ми мина през ум, че за подалия молбата това е наказание, докато осъзнае причинно следствената връзка между своите избори, решения и мислене и неприятните за него последствия.

Как стои проблемът, обаче с този, който се налага да изпълни "наказанието" - от неговата позиция това е като да изпълни Божия закон и воля и да даде израз на тази причинно-следствена връзка, не да я прикрива и изкривява, спасявайки милостиво приятеля и любимия от "наказанието". Да го поеме върху себе си това означава още по-сурово последствие - наказание и за двамата - такова, че да не може да се поеме от "буфера".

Трудно е да се чувства човек "изпълнител", но и много отговорно - да запази в себе си любовта при това.

Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим!”, но когато излязат вън, пак почват да се одумват. Това не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете на дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми”? Това е най-важният психически момент.

[Донка]

Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е това да признаете, че всичко, което притежавате, не е ваше, а на Бога. Когато някои злословят против мен, и аз казвам: „Слушайте, това което говоря, не е мое, аз не защищавам своя собственост!” Този Бог, когото аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим Волята Му, но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме Волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие. Трябва да кажеш: „Господи, благодарим Ти, че Си ни турил в това Твое тяло!” Така трябва да мислят всички.

Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията...

Защо на нас - хората - ни е толкова трудно да признаем, че нищо не е наше? Може би защото умът ни се идентифицира с това, на което може да сложи етикет и съответно може да присвои.

На мен лично ми беше много лесно с материалната страна на живота ми. Никога не съм била обвързана с нея наистина... Дори ми е била досадно бреме ... докато не я приех като собственост на Бог, която ми е отдадена временно за да се грижа за нея. Когато ми се иска да зарежа нещо с лека ръка, си го напомням. Да се презира материалното ни обкръжение преди за мен беше равносилно на интеигентност и благородство - сега е безотговорност към Бог и неизпълнение на Волята Му.

Същото важи и за тялото ми. Преди винаги ми е пречело и съм го приемала като недостатък. Когато осъзнах, че то не е мое, а ми е дадено с цел да се уча на това, за което съм се родила и да бъда полезна с него на другите - започанх да го уважавам и да се грижа за него, да го оползотворявам напълно и да му осигурявам почивка, за да може да служи повече време.

Доста по-трудно ми беше с мислите, емоциите... И сега понякога забравям да си напомням, че това, което е минало през сърцето и главата ми не е мое. Склонна съм да се самоосъждам понякога за някоя отрицателна мисъл или емоция - сега се уча да я отделям от себе си и да се опитвам да осъзная защо ми е изпратена в този момент и на това място...

За сполуките - никога не съм ги броила за свои, но с грешките все още имам проблем - чувството за отговорност... Отначало се появява съжалението и угризението, едва после изплува съзнанието,ч е това са ми уроци...

Всъщност според мен за Бог да бъде лош по-скоро означава да ни остави да си изсърбаме попарата, която сами сме надробили.

А това, че Бог е лош, когато не изпълняваме Волята Му - ами според мен това е по-голямо Добро от наградите, които ни дава, когато я изпълняваме. Нали някак трябва да разберем каква е Тя... Ако не ни покаже последствията от неразумността и егоизма ни, как щяхме да осъзнаваме законите, по които е устроен света, как щяхме да се учим и да растем?

[Станимир]

С непреходните неща е така. Има и неща обаче, които са неизменна част от божествената ни същност. От тях не можем да се разграничим. Дали са наши или на Бога е въпрос на гледна точка. Човека е божествената си същност, а останалото е илюзия. Тях никой никога не може да ни ги отнеме. Ние можем да ги ограничим или да ги развием (по-скоро способността си да ги изявяваме), но те винаги ще останат с нас. Такива са всички умствени способност, сърдечни качества и др. Например свободата на волята можем да я ограничим, да стесним кръга от възможности на своя избор, или да го разширим, но винаги ще имаме на разположение едно поле в което да можем да упражним свободата си. Или пък примерно съчуствието. Някой са го развили по-пълно, в по-голяма степен, други в по-малка и в изопачен вариант - няма ограничения и в двете посоки. Съчуствието е неизменна част от човешката същност, а способността за проявяването му в различна степен според развитието на съзнанието ни, можем да определим като нещо наше, те са си индивидуало постижение на всеки отделен човек. Всеки е развил способността си да проявява своята същност в различна степен - в това отношение равенство не може да има, но потенциалът навсякъде е един и същ и безкраен. Мислите, чувствата, материята изграждаща телата ни, външните притежания не са наши. Но способностите и качествата чрез които боравим с тях са. Да дори и те в основата си са божествени, но според степента в която ги проявяваме те стават наши.