05. Което Бог е съчетал, 03.05.1917 г., София

[Иванка Калбурджиева]

Молитвен наряд за начало: Песен: Изгрява Слънцето, Молитва: Добрият път, Формула: Искам да изпълня Волята Божия

Беседа: Което Бог е съчетал, 03.05.1917 г. - четвъртък, София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата майка

Молитвен наряд за край:Песен:Във мрак, тъмнота, Формула: Ще Ти служа през цялата вечност, Господнята молитва

„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване.

Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.

Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал.

[Донка]

Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал.

Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон.

В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори. Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.

...

Сега, към първото предложение от упражнението ще добавите следното:

(в 1 лице): Мога! Така да изгрее моето Слънце в моята душа и да обнови моето сърце.

Ще добавите и към предложенията за следващите лица по някои нови думи:

(2 лице) : Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.

(3 лице) : Може! – Така да изгрее Слънцето на моя дух и да обнови моя ум.

(1 лице мн. число) : Можем! – Така да изгрее Слънцето на нашите Ангели и да обнови нашите сърца.

(2 лице мн. число) : Можете! – Така да изгрее Слънцето на великия Господ на Мира и да обнови нашите души.

(3 лице мн. число) : Могат! – Така да изгрее Слънцето на всички Слънца в нашите духове и да обнови нашите умове.

Цял месец ще се работи за обновление на сърцето, душата и ума. Това е смисълът на стиха: „Туй, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Това е законът, към който сега се връщате, за да турите съгласие между сърцето, душата и ума си.

Което бог е съчетал

Упражнението има много силен автосугестивен ефект върху съзнанието на човека. Изречени рано сутрин в медитативно състояние (както е дадено упражнението), формулите наистина могат да окажат мощно влияние върху подсъзнанието и оттам върху мисленето, емоциите, поведението.

Модалният глагол "мога" е едно от основните средства за разчупване на самоограниченията в мисленето. Влиянието му върху психиката и поведението на човека наистина може да се сравни с влиянието на слънцето върху растежа и плодовитостта в Природата. Българският език дава възможност той да включи в себе си изпуснатия извършител при спрежението си. Изпускането задейства автоматично процесите на търсене на контекстуалните връзки - т.е. "кой съм аз - който мога?" Отговорът идва веднага - "моето Слънце в моята душа".

Глаголът "мога" като модален смислово изсква зад себе си втори глагол - "какво мога?" - "да изгрея" - т.е. да отворя свободно своите вътрешни ресурси, които досега са били под хоризонта на моите възприятия; "да обнови моето сърце" - т.е. да тласна към промяна моите емоции и отношението ми към света ми.

Какво е "обновлението', което носи изгревът? - Тъмнината в сърцето ни (негативните емоции и отношение) постепенно "просветляват" - т.е. превръщат се в положителни...

По подобен начин действат и останалите формули от упражнението.

Метафоричните изрази, пожелателната форма на изреченията (която за български е много близка с бъдеще време) са някои от средствата на т.нар. Милтънови езикови модели в НЛП.

[Аделаида]

Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите. Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.

Можем!!!

[Донка]

Христос казва: „Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение!” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от Дървото на Живота. Дойде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото и!

Турете правото напред, а кривото да остане негова сянка.

Избягвайте самоосъждането. Схванете ли, че има една грешка у вас, поправете я; не се осъждайте, но се изправете.

Гледайте от всички неща да добиете една приятност, едно детинско разположение, а не да мислите, че много сте живели, много сте страдали.

Няма да казвате: „Остаряхме”, а ще казвате: „Млади сме, ние отсега нататък ще работим!” Няма да казвате: „Ще умра”, а ще казвате: „Намислих да си направя нова къща.” Изгубил си парите си – ще кажеш: „Дадох ги на банката.” Тълкувайте нещата в прав смисъл. Един ден учениците на Христа, като минавали покрай едно умряло куче, казали: „Колко лошо мирише!”, а Христос казал: „Колко хубави бели зъби има то!” Пази се от това, не казвай колко лошо мирише, а си измий ръцете. Да си миеш ръцете значи да си правдив. Само така ще се оправи светът.

Да се храни жената от плодовете на Дървото на Живота - това означава да държи добри мисли, приятност, детинско разположение в себе си - да вижда "белите зъби на умрялото куче", да умее да туря правото напред, а кривото да оставя в неговата сянка.

Жената първа е вкусила от дървото за познаване на доброто и злото - жената е по-податлива на стремежа си към "подреждане" на света като своя дом - по свой вкус.

Жената майка носи в себе си инстинкта да пази рожбата си от опасността - от злото. Не усещаме кога започваме да делим всичко на добро и зло по своите лични мерки и да ги налагаме на мъжете до себе си.

Защо е толкова важно точно жената да се "повърне към първото си положение - да се храни с плодовете на Дървото на Живота"? Може би защото в нашите скути растат новите хора - и мъжете, и жените....

Сега ще ви дам няколко допълнителни изречения към молитвата, която ви бях дал:

Вярвам в Тебе, Господи, който си ми говорил в миналото. Ти си вложил в мен всички добри семена на Живота ми.

Вярвам в Тебе, Господи, който ми говориш сега. Ти възрастваш Доброто в мен.

Вярвам в Тебе, Господи, който ще ми говориш в бъдеще. Аз ще се радвам в Твоя Живот.