Или праведен, или ученик.....

[B__]

Лично на вас какъв/ва ви се иска да бъдете? Праведен или ученик? Искате и двете? А възможно ли е? А кое е по-важното?

Попадна ми днес един цитат на Ницше:

"Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът."

Леко се позамислих и си представих случаи, в които хората заради добри и праведни ценности, в името и в защитата им, правят едни такива неща, които не са съвсем любов....че даже никак не са.

После се сетих как Учителя говори за праведните и учениците и че как човек трябва да стане ученик, за да е човек на новото време и че за да стане ученик, трябва да намери нещо повече от праведността:

"...Но ако търсите пътя на ученика,не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят.

Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството." - от "Ученик".

Какво мислите вие за тези неща?

[Слънчева]

Благодаря за темата! Ето някои цитати /препоръчвам да се четат целите беседи/, които ще ни помогнат да разсъждаваме:

„Тогава Праведните ще просветнат в Царството на Отца си.“

Не на Земята, нито на Небето, а „в Царството на Отца си“. Това Царство не е царството на Природата. Царството на Природата е дом за възпитание на малките деца. И тези праведни не са обикновените праведници на Земята, нито Правдата, за която ви говоря, е обикновената правда.

Говоря за онази Правда, в която има светлина. „Тогава праведните ще просветнат в Царството на Отца си“. Ако издаваш светлината на това царство, праведен си, ако не излъчваш тая светлина, никаква правда няма в тебе. Всред обикновените праведници на Земята, които са без светлина, всеки може да мине за праведен.

„Праведните ще просветнат в Царството на Отца си“.

Мнозина може би ще кажат: „Какво ни интересува нас, че праведните щели да просветнат в някакво си царство?“ Много е важно това. Без светлина в света не може да има никакъв напредък и развитие. Преди милиарди и милиарди години тези същества – Праведните, са влезли в Царството на Отца си и са придобили тази светлина. Благодарение на нея, сега светът вижда. Светлината, в която живеем, е светлина на Праведните. Тя е един изблик на тяхната правда.

Кои са Праведните, които са просветнали? Светлите ангели, служителите на Бога. И ако те престанеха да светят, да живеят в правда, с нас на Земята всичко би се свършило. И ако Ме питате, защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: „За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина“.

Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота.

Любовта се изявява само на онези, които са праведни и „са просветнали в Царството на Отца си“ – онзи велик, разумен Божествен свят, където Праведните схващат дълбокия смисъл на нещата.

Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това наследство, което ви е дадено – да бъдете праведни.

Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? – За да излезе от нея Великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа. Всички души могат да бъдат праведни и да издават светлина. Души, които не искат да светят, са души, които се борят с Бога.

Не се бори с Бога!

Влез в светлината на Правдата и съзнай, че не живееш както трябва.

Не се бори с Великия Баща на Любовта, който обединява цялата Вселена, всички същества в своята хармония.

Освети името Му, защото Той е, Който се е жертвал безброй пъти за всички същества. Чуеш ли веднъж гласа Му, в тебе ще се зароди желание и ти да се жертваш за Него. В тебе ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление. Ти ще си кажеш: „Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам“.

Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там, където няма Правда, няма Любов. Физическата страна на Любовта е Правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има Правда. Няма ли Правда, всички сладки думи са празни.

На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според Великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички – и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този Свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи грешка, и царят като направи грешка, тя си е все грешка пред закона на Правдата.

Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг.

Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете Божествената Правда, чрез която се изявява Любовта към всички същества – човеци, животни, растения. Придобиете ли това, където и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет.

Правдата е нещо вътрешно. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.

Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.

Правда

Какво разбирам, когато трябва да проява правда? - Да нямам лични, партийни, финансови или други пристрастия и интереси. Според светлината/знанието, което имам в момента да изкажа мнение или взема решение... Много е трудно понякога, особено за близки хора, но тогава или замълчавам и отминавам, защото ще съм лоша или опитвам по възможно благ начин да обясня позицията си и ако няма чуваемост да отмина... След време Живота доказва /или не /правотата ми...

Не е случайно, че Учителя е съветвал противоречията да се решават принципно. Ще дам пример: случвало ми се е думата социален да се тълкува по много различни начини. Например хора, които са просоциалистически настроени да смятат, че някой е длъжен, че държавата или близък на важен пост могат да помогнат, че "нашите хора" ще си ги дондуркаме и нагаждаме и т. н. ... При доста дясно настроени хора социален е почти забранена дума-всички, които имат проблеми, дори здравословни са тежест и е добре да ги няма, защото бизнеса е над всичко... Истината е, че не може и не трябва да се отсъжда общо, генерално... Има общочовешки принципи, които цивилизованите страни са опитали да решат и то доста добре в голямата си част... Може много да се разговаря по тази тема, но до тук...

Ще ви прочета няколко стиха от 18 глава на Иезекийл.

(Учителят прочете първите четири стиха и каза Макар да са Божии, душите ще умрат. Някои мислят, че са Божии. Всички души са Божии. (Учителят прочете петия стих и първата част от шестия стих и каза Сега, в какво седи Правдата? Някой път трябва да се спрем на някои основни положения. (Учителят прочете от шестия до 14-и стих.)

Сега, често вас ви се проповядва върху Любовта, но вие имате едно смътно понятие. Това, което вие разбирате не е добро. Хубаво, питам: Ако един ден вие родите един син разбойник, пък казвате, „Какъвто бащата, такъв и синът“, вие имате едно противоречие. Защото от един грешник баща може да се роди един добър син. Като четете там в Библията имате такива примери. Казвам: Откъде произтичат противоречията сега в живота. Ние се спираме частно само върху някои проявления. Но тук принципно какво се разбира „яде върху горите“. Когато някой човек яде и мисли за себе си, че е някакво божество, че той е особен човек, той яде върху горите, на високите места. Тогава тук показва един горделив човек. Или „гледа на идолите си“ – то е един човек, който има няколко милиона лева в банката, който се покланя на своите пари, който има една къща и уповава на нея; онзи който има няколко сина и уповава на своите синове и дъщери, онзи, който уповава, че е министър или чиновник някъде. Как мислите вие, ще влезе ли той в Царството Божие?

Казвам: Принципално ще поставите въпроса – трябва да живеете добре, то е за ваше добро. Не можете да се подигнете, ако вие не изпълнявате волята Божия. Сега не е въпрос за човешката воля. Ще кажете, аз тъй съм слушал. Не. Сега вие казвате, че понякой път нещо ви говори отвътре. Ами че нима мислите, че онзи крадец, който отива да краде, не му говори нещо отвътре? Нима онова дете, което отива там да краде ябълки, не му говори нещо отвътре. Казва: „Тия ябълки са на Бога, туй дърво е Божествено, имаш право да ядеш“. На друг казва: „Тази жена е Божествена, поопитай я“. Тъй и мъже и жени мислят. Хубаво, аз нямам нищо против яденето. Но, ако ти ядеш едно ядене само да задоволиш апетита си, ти ще платиш с живота си. И после де е писано, че тази ябълка трябва да ядеш. Вие знаете ли коя ябълка трябва да ядете? Всяка червива ябълка, която сте яли, вие сте направили едно престъпление. Вие се мислите, че сте от много праведните, но колко червеи сте стъпкали на земята? Кой ви позволи да ги тъпчите? Колко дървета вие сте отсекли? И ние вчера отсякохме няколко дървета. Кой ни позволи? – Ние си позволихме. И после ние колко пъти говорим неща, които не са верни.

Идва някой при мене и ми казва: „Аз обичам Господа Исуса Христа, искам да ида при Него“. Казвам: Иди да ми донесеш една стомна вода. Казва: „Ще ме извиниш, имам работа, чака ме жена ми в къщи, болна е“. Той ме лъже, че жена му е болна. Не че жена му е болна, че не иска да иде, но той не отива, неговото достойнство се унижава. Той може да ми каже: „Моето достойнство не ме пуща. Моето достойнство ми допуща да искам пари на заем, но моето достойнство не ми допуща да донеса една стомна вода на хората.“ Сега питам: В какво седи различието да поискаш или да донесеш вода? Аз ако съм на неговото място, какво ще направя?

Един малък опит показва, че всички треперите за кожата, пет пари като иде от вас, треперите. Тук гледам на Изгрева с по 300 метра места турили бодливи телове. От новото учение са тия с бодливите огради, с по триста метра праведните на Изгрева. Първоначално казват да имало за всичките братя по 300 метра да си купят. Че 10–15 декара всичките братя де ще ви събере. Според мене не е в Божествения път това. Че между една клетка в мозъка и друга има голямо разстояние. Какво е разстоянието между слънцето и планетите. Между Меркурий и Слънцето, между Венера и Слънцето, между Земята и Слънцето има милиони километра. Братя и сестри трябва да бъдат на милиони метра разстояние за да живеят добре. Вие ще ги турите по на триста метра, за да има место за всичките братя. Туй место не събира всичките братя. После ходеха да проповядват да дойдат всички да живеят тук на Изгрева. Сестрите казват: „Елате да видите как живеят на Изгрева“. – Как живеят? – Както другите. Отличавате се по едно, че вие носите големи пръстени, със скъпоценни камъни, с гирлянди, с венци, с фракове ходите, велики идеи имате във вас, че сте синове Божий, избраници, че вие сте в една окултна школа и ще поправите света. Всичко тук се бърка във вашите умове. Пък ще ходите да разправяте, че дошъл един Учител, от Господа пратен. Че съм пратен от Господа, това е моя работа, то не е ваша работа. Дали съм пратен или не, не е ваша работа. Ваша работа е дали вие ще изпълните туй, което аз казвам или не. Аз не съм срещнал нито един от вас, който е готов затова. Аз съм опитвал, опитвал и аз съм намерил само един човек, който изпълнява и това съм аз. Каквото кажа, го изпълнявам. Но нито един ученик, каквото съм казал, не е изпълнил. Казва ми някой: „Това е невъзможно“. Казвам: Елате да видите как е възможна тази работа. Казвам: Скъсай това въже. Казва: „Не мога да го скъсам“. – Аз ще ти покажа как се къса това въже. – „Не може, човек трябва да е глупав. Как ще се скъса това въже?“ Аз вземам игла и конец по конец късам от въжето. Казва: „И аз мога да го направя“. Че аз ти казвам как се къса. Започнете нишка след нишка да късате. Като ви казвам да поправите себе си, не ви казвам да скъсате въжето. Започнете да мислите, да видите ония нишки, които станали причина да се заробите в света. Ние сме роби на известни желания, желания които не са наши. Едно дете дошло около тебе, завъртяло се веднъж. Дошло второ и то се завъртяло, трето се завъртяло, четвърто, пето, 10, 20, 30, 100, 500 деца се завъртяли и образували едно въже, което не можете да го скъсате. Пак трябва да дойдат 500, 1000 деца да се завъртят в обратна посока и да отвъртят този конец. Ако вие имате една игла, какво трябва да правите? Конец по конец ще късате, докато скъсате всичките нишки на въжето, за да се освободите.

Вие казвате: „Аз не съм най-големият грешник“. Аз бих желал да срещна между вас най-големия грешник. Аз бих желал да срещна и най-големия праведник. По средата хората не ме интересуват. Големият грешник по-лесно може да се изправи, отколкото малките грешници. Човек с малки прегрешения много мъчно може да го изправиш. Човек с много големи добродетели много мъчно може да го внесеш в Царството Божие. Човек с най-малките добродетели лесно може да влезе....

Сега ще ме питате: На кого говоря? – На всинца ви говоря, без изключение. Вие мислите, че някои сте по-напреднали. Вие искате да знаете. Вие понякой път в ума си мислите: „Този Учител ни замотал“. – Не искам да ви замотавам. Най-после не уповавайте на моята доброта. Защото моето богатство, моята доброта, моята Любов те са за мене. Не уповавайте на тях. Аз искам вашето знание, което придобиете, вашето богатство, вашата доброта, да останат за вас, че после ще дойде обмяната. Като дойдем до Любовта, аз съм готов да обменя. Какво ще ви обменя сега. Защото кой не се влюбвал да направи другите щастливи. Не може да направим другите хора щастливи. Казвам: Аз не искам да ви измамя. Бог е вложил във вас толкова блага, ако вие онова, което Бог е вложил (не) развиете, как ще развиете онова, което аз може да вложа. Какво може да вложа? Трябва да ви заблудя вас. Аз слушам някои да казват: „Аз го обърнах, аз го просветих“. Ако някой се просветил е добре, но работата е да се върши Божията работа. Аз искам да се върши Божията работа. Ако върша Божията работа, то съм на прав път, и аз трябва да върша Божията работа. Вие всички трябва да вършите Божията работа кой колкото може, по малко.

Та мисълта е ясна. Онези, които разбират онова, което казвам, ще разберат от малко. Има една турска пословица: „Онзи, който разбира, разбира и когато комарът бръмне, който не разбира и зурла да му свири, не разбира“. Та понеже вие сте от ония, които разбирате, нека комарът като ви засвири, да разберете. Комарът като пее, то е като масажа на един виртуоз. Пък онзи, който не разбира и тъпан да му бие, и зурла да му свири, не разбира.

Път към новото

Случвало ли ви се е, когато четете беседа, да си мислите, че Учителя сякаш на вас говори?... Тогава наистина Словото ни проговоря и е добра да се вгледаме в себе си, да променим нещичко и да тръгнем към истината... тя ни прави свободни...

Ето още няколко беседи:

Праведният ходи в целостта си

Вътрешният говор и вътрешното слушане...

Пътят на ученика

Редактирано Май 9, 2012 от Слънчева

[Станимир]

Лично на вас какъв/ва ви се иска да бъдете? Праведен или ученик? Искате и двете? А възможно ли е? А кое е по-важното?

Попадна ми днес един цитат на Ницше:

"Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът."

Праведността и добротата не са идеология, която човек следва и защитава. Ако някой ги е превърнал в идеология, това не го прави праведен, а просто последовател на една идеология за праведност.

Леко се позамислих и си представих случаи, в които хората заради добри и праведни ценности, в името и в защитата им, правят едни такива неща, които не са съвсем любов....че даже никак не са.

Да, но това не е праведност. Това е идеологизиране на праведността; също идолизирането й, превръщане на праведността в култ.

После се сетих как Учителя говори за праведните и учениците и че как човек трябва да стане ученик, за да е човек на новото време и че за да стане ученик, трябва да намери нещо повече от праведността:

Може ли ученикът да не е праведен? Какъв ученик ще е той тогава? Разбира се това не означава, че ученикът трябва да е съвършен, защото тогава той не би имало какво да учи, но в него следва да има един развит стремеж към истината, справедливостта и доброто. Да от ученикът винаги се изисква да бъде нещо повече. Самото развитие означава, че човек, който и да е човек, трябва да стане нещо повече. Но това не означава, че между ученичеството и праведността има някаква несъвместимост и противоречие. Напротив, те в известен смисъл и до определена степен се припокриват.

"...Но ако търсите пътя на ученика,не ще го намерите нито в Стария, нито в Новия Завет, нито в научните и етични системи на днешния свят.

Пътят на ученика – това е новото, което днес влиза в живота на човечеството." - от "Ученик".

Това не разбирам защо си го подчертал. Нима праведността е написаното в етичните системи на една или друга религия, учение или философия. Не, етичните системи отразяват определени ограничени възгледи на определени хора по отношение на въпросите на етиката. Това са определени субективни гледни точки към истината, и нищо повече от това. Да действаш правилно съобразно определени религиозни или социални норми е едно, а съвсем друго нещо е праведността съобразно духовната действителност и истината. И тука пак стигаме до идеологизирането на праведността, което е нещо твърде различно от праведността...

[Слънчева]

Мина ми мисълта, че правдата или по-скоро справедливостта има връзка с причинния свят. Т. е. болна съм, защото имам да изплатя нещо, или защото ме спират да не направя глупост...

Когато ясно пред себе си признаем, че това, което ни се случва си е разумна закономерност, то можем и да благодарим, да се смирим...

[Слънчева]

...Всички тези народи, както и всички отделни индивиди, имат особени схващания за Истината. „Аз Господ обичам правосъдието.“ Кога може да се прояви правосъдието? – Само онзи човек може да прояви правосъдието, на когото душата е заквасена с Истината. По какво се отличава човека на правосъдието? – Човекът на правосъдието с нищо не можеш да подкупиш. Има съдии, които могат да се подкупят с 1000 английски стерлинги. Има съдии, които се подкупват с 2000 английски стерлинги. Има съдии, които се подкупват с 5000 английски стерлинги, и най-после има съдии, които се подкупват с 100,000. Пред тази сума гръбнакът почти на всички съдии се прегъва и всички капитулират. Някои съдии капитулират даже и пред една женска целувка. Има и религиозни хора, които също така капитулират. И днес всички хора се изпитват. Всички онези хора, които издържат, това са хората, които обичат правосъдието и които живеят с Истината. Ние говорим за идеалния живот в света.

Сега няма какво да се спирам върху вашите разбирания, но казвам: елате, опитайте и вижте! Следователно великото и Божественото започва само след като човек съзнае този велик закон, че има една вътрешна Правда в света и тази Правда засяга не само нас хората, но и животните едновременно. Разправяха ми няколко примери за проявлението на Божията Правда и между животните. Ще ви разправя два от тези примери, които са автентични. Единият случай става в село Чатма, Варненско. В една кръчма влизат две лястовички и започват под стряхата някъде да си правят гнезда. Обаче, когато едната лястовичка донасяла кал и си правила гнездото, другата в нейно отсъствие взимала калта и я слагала в своето гнездо. Едната седи наготово, а другата ходи да събира кал за градеж на своята полочка. След като градила дълго време, не могла да разбере какво става с нейното гнездо, каква тайна се крие, че не може да го довърши. Кръчмарят следи цялата тази работа. Обаче един ден като се връща първата лястовичка, заварва другата в нейното гнездо, че взима кал. Скарват се двете лястовички. В това време, котката на кръчмаря се спуща, хваща една от лястовичките. Какво било учудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лястовичка, която крадяла. Вие ще кажете: „Това е една случайност“.

Ще ви приведа друг пример. В габровско някъде, под стряхата на една къща имало едно лястовиче гнездо. Детето на тази къща, 7–10-годишно момченце, един ден се качва на стряхата на къщата, сваля всичките пет малки лястовички и с един нож отрязва езиците им. Майката вижда всичко това, но си казва: „Е, дете е, няма нищо!“ Тя не му дала никакъв съвет. Расте това дете, пораства, става момък, оженва се, раждат му се пет деца, но всички неми. Този пример е от животинското царство, свързан с хората. Аз бих ви привел ред други примери, където може да се види, че Бог обича правосъдието. Цяла статистика има по това. „Очите Господни тичат по цялата земя.“ Някои мислят, че Бог не наблюдава нещата. Не, Бог наблюдава всичко. Има едно око в света, което не спи. То наблюдава даже и това, което се върши в тъмните нощи. Има едно страшно око в света, което вижда всичко и въздава всекиму. Къде ще се скрием от това око? Та казвам: нека се яви у вас любов към Правдата, но не от страх, а от дълбок вътрешен стремеж. Когато един човек отсъжда справедливо, в пълния смисъл на думата, това е истинският човек.

Правосъдие

П. П. Сетих се за окото от "Властелинът на пръстените" Само малкият човек, подпомаган от Учителите, от съществата в задругата може да премине навсякъде без да го ограбят и накрая ... да полети като орел...

Редактирано Май 10, 2012 от Слънчева

[Guest Христо]

Ако си истински праведен, няма как да мразиш грешните.

[Донка]

Ако е праведен, няма да дели хората по никакви критерии...

[Guest Христо]

Ако е праведен, няма да дели хората по никакви критерии...

Какво значи да ги дели ? Та няма ли да съзнава разликите външни между тях ?

[vorfax]

Слабите следват правилата, а силните си ги измислят. Ако ученикът не е слаб няма как да е ученик. За да бъдем ученици трябва първо да осъзнаем своята слабост, на което му казват смирение, тъпчем учителя (Егото) в нас и учим...