73. Реалното и нереалното - Утринно Слово, 14 януари 1934 г.

[Донка]

Молитвена програма за начало:

Вехади

Псалм 23

Молитва за плодовете на Духа

Господнята молитва

1 глава от Евангелието на Лука.

Беседа: Реалното и нереалното

Утринно Неделно Слово, държано на 14 януари 1934 г.

Молитвена програма за край:

Добрата молитва

Заповедта на Учителя

Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг - формула

Каква е разликата между реалното и нереалното? Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но и него трябва да носиш. Вие нямате ли много кончета, които носите? Една скръб не е ли едно конче, една кукла също? Едно желание, което носиш постоянно, с години и те смущава, не е ли то едно дървено конче? Турни го тук, турни го там, все трябва да плащаш за него. И за работа не става, нито в каруца можеш да го впрегнеш.

Едно верую, което можете да имате и не може да ви помогне, това верую защо ви е?

Докато човек има известни желания в себе си, той трябва да намери изходния пункт, за да достигне до постигане на желанията. Той трябва да бъде крайно разумен, да знае, кои желания, които са дошли в него, могат да му донесат това, което той желае и на тези желания да даде ход. Ние казваме, че светът е създаден заради нас. Но какво значи "светът е създаден заради нас"? Частно заради мене не може да бъде създаден той. Горите не могат да бъдат създадени само заради мене. Реките не могат да текат само заради мене. Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем да се ползваме. Това, от което ти можеш да се ползваш в дадения случай, то е заради тебе. А пък това, от което ти не можеш да се ползваш в дадения случай, то не е заради тебе.

Често това, което е безполезно за вас, то е полезно за други. Ако се занимаваш и с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето си. Следователно, остави всеки един да се занимава с това, което е за него. Човек трябва да се занимава с младостта. За да се занимава с младостта, трябва да намери онзи закон, чрез който младостта да остане при него. Младият трябва да остане млад. Ако младият остане млад, тогава где ще остане старостта? Старостта е противоположното на младостта. Щом изгубиш младостта, ще дойде и старостта. А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може да дойде.

[Рассвет]

Докато не съзнаем нуждите на хората, ние сме на крив път. Животът може да се разбере само като съзнаем нуждите на хората. Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш да разбереш живота. Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш.

…всичките страдания произтичат от това, че ние искаме да дадем на другите хора щастие, без да сме сами щастливи. Ние на себе си не можем да дадем щастие, а пък искаме на другите хора да дадем такова.

Младостта е начало на живота. Старостта е края, а пък възрастният живот, това е зенитът на живота. Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво. Когато това дърво нараства и става пълновъзрастно, това е възрастният човек. А когато това дърво почне да дава плодове, това е старият човек. Старият живот е живот, който дава плодове. Това трябва да разберете. В младините трябва да посявате всичко хубаво. Човек, който иска да бъде млад, всичко хубаво да посява в себе си. А пък старият трябва да има плодове, тогава животът има смисъл. А пък, ако човек на младини изяде това, което е трябвало да посади, той на страни ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.

Онова, което Бог е вложил в нас, ние трябва да го посеем. Вложеното в нас трябва да даде плод и да опитаме този плод. Това е животът. И ако ние не можем да опитаме този Божествен плод, тогава самият живот остава за нас неразбран.

Това е сега новото в света. Онова, което ви е дадено, трябва да го приложите, за да може то след време да даде своя плод. Това е реалното.

Реалното и нереалното