Висшият Аз

[Ники_]

... Пълното обхождане на всичките 12 чифтни меридиани е за точно 24 часа.

Това са и 12-те Орфеически мистерии. 12-те посвещения.

По-светло и по-светло.

Всичко това, което написах в по-предишното си мнение за т.н. "Елексир на Безсмъртието" е добро и може да бъде полезно, но може и да навреди, ако човек гледа към далечното, без да е преминал през близкото. Може да се отчае, че не се получава, да се уплаши от трудностите и от това, че е още твърде далеч. Може и да се обезвери.

Затова всеки е длъжен да гледа на не повече от "три крачки" пред себе си, както и съветва Гаутама Буда.

Ето защо обикновения човек, който тепърва мисли да се развива по този Път в търсене на Бога, първо е добре да работи последователно, а второ - да не бърза към края, без да е изходил началото.

Едно от важните неща, които се подценяват твърде много и на които китайците, будизма, тантра и пр., включае и траките отделят такова внимание, това са ниските центрове в човека, където витае т.н. Сексуална енергия.

Траките били на три нива.

Първото ниво е било в низините, където е "Долината на тракийските царе". Злато, пиршества, гуляи - нивото на насладите.

Свързано е с ниските цантрове и както много добре е илюстрирано - с долния дан-тян при китайците. Тук се развива т.н. "Дзин".

Втора чакра, където са многото блокажи в човек, където е комплексираността и обвързаностите.

В "Долината на тракийските царе" се е работило и със страховете, развивала се е смелостта. Това е първия център. Ето защо траките са били смели и непобедими войни (изключае ако са разединени, което е характеристика за българите и днес).

Много страшни били в боя.

Днешните кукери са например вид военно облекло на траките. Другите народи ги считали за луди, за варвари, но това, тук има дълбочина. Това е школата на най-ниските нива.

В Родопа планина е следвощото ниво траки. Тя се свързва със сърцето. С песните, жизнерадостността, с танците и музиката.

Тук се развива въпросната "Ци", или Любовта, която накрая води човека все по-нагоре и нагоре, към Бога, а респективно тракът преминава във високите нива на школата.

Това е Рила и Пирина. Символизиращи двете мозъчни полукълба и 12-мистериозни посвещения в Орфеизма, за които писах по-напред.

Та тези три нива, първо тях трябва да търси и да работи над това човек.

Моята връзка

Дзин е много ранима, както и Ци и Шън. Възпроизвеждащата енергия, първо е добре да бъде пречистена. Най-често се осъзнава като сексуалната възбуда при всеки, която дори при болен човек действа възобновяващо и ако той не допусне изливане на семенна течно по хоризонтален път от възпроизвеждащите органи, то тогава тази есенция може да се натрупа, а в последствие и да се трансформира в Ци, сиреч в наченки на "Жизнена Енергия" - Любов.

Долния дан-тян, както вече споменах и съм писал и друг път, се намира на няколко сантиментра (около 3) под пъпа. Това е центъра на насладата. Китайците наричат точката в тази област "Ци-Хай", която се превежда като "Море от енергия".

Та при сексуална възбуда и при сексуален акт, най-често се изживява наслада. Тук не става въпрос за оргазъм. Наслада от живота.

Същата тази наслада може да се изпита и от храненето, от вкуса на храната. Втора чакра е чакрата към която принадлежи сетивото вкус.

Също може да се изпита наслада и от някой аромат. Първа чакра е чакрата, към която принадлежи сетивото мирис.

Може да се изпита наслада и от някаква гледка, която да плени нашето сърце и зрение. Зрението е сетиво, което е свързано с третия център.

Може да се изпита наслада и от осезания, ласка, милувка, допир, докосване.

Та идеята е, че човек може да трупа т.н. Дзин/Наслада от много неща. Въпросът е да се наслаждава от живота, защото тази наслада, ще му носи удовлетворение, което удовлетворение като нищо ще премине в Любов, т.е. в Ци.

Ниските центрове и насладата от живота много се пренебрегват.

Най-често ниско долу в коремите сме сковани. Дишантето е повърхностно. Ниската част на коремната кухина - от там тръгват най-често срещаните патологии. Там е и както вече споменах комплексираността, привързаностите, страховете.

Ами как да се живее тогава?

Стресът е там. То е едно голямо сътресение и напрегнатост, напрежение. Коремите на хората са като камък. Никакво дишане не се сваля там. Когато спи човек е съвсем различно. Дишането става друго. Човек се отпуска и дишането придобива дълбочина.

Но инак коремната кухина рядко е раздвижвана от дихателния процес, което вреди на кръвообръщението, а лошото кръвообръщение е пряко свързано с този процес и с недохраненито клетки, тъкани, органи и системи.

От там се нарушава вътрешнокрлатъчното хранене.

Ето ви една картина:

Плиткото дишане (т.н. "ключично", с горната част на белите дробове), поради гняв, напрежение, стрес, неудовлетворение от живота, комплексираност, срам, страх, чувство за вина и пр., всичко това води до ниско ниво на кислород в кръвта, което пък повишава киселинността и токсичността в организма, и от там РН-то става с киселинен характер.

Блокирането на долните кухини, тъкани и мускули, липсата на движение, чрез дихателния процес, допълнително усложнавят и възпрепятстват кръвоснабдяването, първоначално на тези органи, тъкани и клетки, които са блокирани от сковаността, а в послетствие се нарушава работата на цялата Кръвонасна Система в цялото тяло.

Първите заболявания -

рак на дебелото черво

лениви чарва

язва

гастрит

колит

болести по възпроизвеждащите органи и жлези, включае простата, ячници, тестиси

бъбреци

черен дроб

далак

панкреас

болести на кръвоносните съдове (разширени вени, тромбофлибит, варикоцели, химороиди)

болести по тъканите (изкривяване на костите, износване на ставите, ревматизъм, отславане на различните по вид меки тъкани - например съединителната и пр.)

както и други.

...

Та тази липса на удовлетворение и наслада от живота, липсата на Дзин е главната причина за всички останали патологични следствия.

Ако човек се наблюдава, ще забележи калко много мигове от ежедневието си е нащрек, в нервно напрежение. Ще забележи точно този проблем с дишането, което най-вече може да раздвижи телесните кухини, а от там да стимулира и кръвообръщението, и вътрешноклетъчното хранене и обмен.

Първа работа на всеки човек е да се грижи за своето удовлетворение и да не пречи, до колкото може, на удовлетворението на "другите".

Всъщност тантрическата наука и даоиската сексуална алхимия (което е едно и също нещо) започва да работи от тук - от центъра на насладата.

Човек не може да изпита удовлетворение от живота, ако го отхвърля, ако не го разбира, ако го ненавижда и ако даже го мрази.

Как би могъл човек да възлюби, ако мрази, ако е огорчен, поради собственото си наразбиране към живота?

Много е важно да се размисли с трезва глава над тези неща.

Редактирано Август 15, 2010 от Ники_

[B__]

Мъртва е всяка Любов, която е в Себе,

защото Любовта е безусловна.

...

Сега стана ли ясно за каква Любов ни наставлява апостол Павел? Към Любовта в Божието царство, в света на Единия, на Вечната свързаност ни насочва той.

....

Наистина има хора, които очакват, так и изведнуж да се изпълнят любов. Изведнъж да скочат. Това е пак дуално мислене: плюс и минус.

По думите ви гор излиза, че в човека, докато е човек истинска любов не може да има. Все едно няма какво да се насилваме да обичаме. Да, но който не обича, мрази.

Някой по-горе бе казал, че този свят не е дело на сатаната, макар че сатаната оперира някой неща тука. Който мрази света, сещате се кого мрази.

А човека не е ли Божие творение. Не може ли да има любов в него?! Който мрази човека, сещате се кого мрази.

А който не обича и обвинява човека, то го мрази, защото ние сме в дуалния свят. Липсата на обич означава омраза.

Не е ли казано, както казва Ники "Царството Божие вътре във вас е" ?!

И казано е: "15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви." (Матея)

И това е казано от Исус. Първо Исус гледайте, После Павел.

Исус не е ли казал: Матея 5

"43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".

44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,"

Ей, това е безусловната любов. Не само да обичаш ближния си, но и враговете си. Да обичаш онези, които те обиждат, унижават, плюят, крадат, лъжат.

Да обичаш абсолютно всички хора, независимо от греховете им или как се държат с тебе.

И тази безусловна любов човек трябва да я осъществи тук, в този свят.

Въпросът за това - дали е добро състоянието на човека преди падението и дали си струва да се връщаме към него е много интересен. Лама Оле Нидал направо казва с очарователна насмешка - какъв е този рай, от който може да се изпадне?

...

Ами много добро уточнение. Падането от Рая, т.е. от енергийното и астрално ниво, всъщност е началото на истинския физически живот на човека.

Няма как повее да се ввърнем в този Рай, защото това не е някаквао си обетовано място, а алегория на предпоследния етап в инволюцията.

Сега човечеството е в етапа на еволюцията и колкото и да му се иска на някой да се върне назад, няма как да стане.

[Станимир]

Интересно ми е как проповядващите отричането от себе си, така здраво са се вкопчили в някои свои идеи. Е, няма лошо, но се получава известно разминаване между това, което пишат и това, което демонстрират.

Любовта е безусловна и надличностна... Да, бе. Ако ще бъдем такива перфекционисти, ами то самото определяне на любовта като безусловна и надличностна вече я ограничава. Но всичко си има степени, т.е. различни форми чрез които се проявява с определена степен на пълнота. Аз казвам, че любовта е навсякъде и това твърдение съдържа много повече истина от отричането на способността на човека да проявява любов. Да, но някои хора са толкова над относителността и дуализма, че боравят само с абсолютни понятия. Е, търсете си абсолютната любов... Все едно да ти дадат една ябълка, но да не е приемеш, защото не е съвършена. Да, наистина – изгнилата ябълка трябва да оставиш, но ако си прекалено взискателен ще си останеш с празни ръце. Човек трябва да бъде реалист.

Писаха са някои неща за Бог и за Демиурга. Така и не разбрах какво точно прави този Демиург. Абе въобще нищо не разбрах. Бог е принцип, сила, неизменен, абсолютен, всесъдържащ. Към него не може да се отнесе нито понятието „Творец“, нито „Архитект“. Той е Парабраман. Архитектът е Браман. В началото на Манвантарата, Той създава праобразите на това, което трябва да се осъществи за този космически цикъл – форми, идеи, т.е. създава се план. После идват строителите, които започват реализирането на този план. Създават се необходимите условия за еволюция. Инволюцията е това – създаване на форми и условия в които монадите да се въплътят за да осъществят еволюцията си. Еволюцията е разгръщане на Божественото в човека (и във всяко същество), т.е. превръщането на потенциала в активна сила. Преди няколко мнения зададох въпрос: каква е разликата между човека преди да бъде еманиран от Бог и след като се върне при него. Така и не получих отговор. Разликата е в способността да разгърнеш Божественото в себе си. За какво е потенциал, който е неизползван? За какво ни е Божествена същност, която не проявяваме? Кое ни свързва с Бог – проявяването на тази същност или отричането на проявения свят, който е единственото поле в което можем да направим това? В Пралайя тъй или иначе ще се слеем отново с Бог, т.е. ще се върнем в състоянието си на единство и недиференцираност от всичко останало. Явно през Манвантарите целта е друга. Денят не е време за сън. Има време за бодърстване, има време и за сън.

Ще продължа с отричането от себе си (не ми се открива отделна тема, защото ще се получи пълен хаос, като в тази). От какво всъщност се отричаме? От себе си ли? Не, отричаме се от илюзорната представа за себе си. Отричаме се от илюзорните си представи за света. Отричаме се от зависимостите си. От себе си няма как да се отречем. Това, че съществуваме е непроменим факт. Въпросът е в начина по който възприемаме себе си; в тежестта, която си поставяме; в съизмеримостта. Всяко нещо е ценно на мястото си. Важно е да се намери правилното място на човека – там където той е наистина ценен, а не да се отрича ценността. Това е освобождението – не от себе си, но от илюзиите и зависимостите. Когато се отречеш от илюзиите, които си изградил за себе си, наистина ще намериш себе си. Но това е процес, протичаш на степени.

[B__]

Стан, много добре го каза.

Ако любовта е безусловна само в Божието Царство, то това вече е условност!!!

Относно Демиурга. Това е същност. Поне Блаватска така казва. Цитирам я, защото явно всички тук приемаме Блаватска...уж

За нашата планета това е планетарният дух.

И, забележете, нашата планета е среда за още три еволюционни вериги освен нас: минерали, растения и животни.

Та тези вериги още не са "паднали" така да се каже. Още не са "изгонени" от "Рая".

Да се отрича този свят е критика на Божиите действия спрямо останалите вериги в него. Мдам.

Редактирано Август 16, 2010 от БожидарЗим

[Багира]

Само с говорене няма да стане, иска се и работа. Работа върху себе си. Може би ни трябва нравствена дисциплина?

Някои тук говорят за умъртвяване на тялото. Може би трябва да се разбира в нравствен смисъл: да се сдържа всяка поход и страст и да се употребява най-проста храна. Към това са призовавали неоплатониците.

Учителят говори за същото.

Да, животът който водим, ярко доказва, че само с приказки не става. Иска се работа. Ето, тук вече започва проблемът. Каква работа? И кой какво има да върши?

Не успях да открия мнение за умъртвяване на тялото. Нещо наистина трябва да умре, но то така или иначе си е обречено на смърт, това е егоцентричното съзнание. И ето, тук започва драмата: не е въпрос на нравственост! А е въпрос на структурна пригодност! Новораждането от Вода и Дух означава получаването на тази различна структурна пригодност! Превръщането на оловото в злато на алхимиците означава подмяна на една непригодна структура с друга, пригодна!

Ако я има,тази структурна пригодност, високата нравственост се появява като следствие. И ред други качества и възможности. Но ние започваме от обратния край.Опитваме се да имаме колекция от качества (при това все изпускаме нещо, и не ни смущава, кой знае защо, принципната невазможност да получим пълния и набор), висока нравственст и т.н.

Ето, тук се появява и проблемът с висшия аз. Цялостната човешка система в момента на човека е структурно непригодна за съществуване в Божието царство. Начело с висшия аз. Има една утеха, разбира се. Наистина има една съхранена частичка в човека, която знае пътя към структурната пригодност. Тя именно трабва да свърши работата по изграждането на новата структура. И ако не успява, това недвусмислено сочи, че е в спящо състояние, не е активна.

Ако под висш аз разбираме тази частичка - добре, нещата ще се получат. Само дето за нея просто понятието "аз" изобщо не върви. И това се посочва във всички уважавани и доказали силата си Учения за постигане на Божествената реализация на човека.

Но ако разбираме под висш аз онази повредена безсмъртна конструкция, влачеща окаяното си съдържание от инкарнация към инкарнация без да успее да осъществи необходимата структурна промяна- ясно е защо нещата не стават.

Редактирано Август 16, 2010 от Багира

[Багира]

Да се отрича този свят е критика на Божиите действия спрямо останалите вериги в него. Мдам.

"Моето Царство не е от този свят" - не зная дали е е отричане, или критика, но считам, че за мен това е истинно.

Е ... дали може да е въпрос на субективност ...

[Guest valentinus]

Станимире, прав си. Има си логиката и смисъла на това, което пишеш. Ти си изхождаш от своята си насоченост, а тя е състоянието на твоето съзнание. Доголкото те разбирам, тръгнал си по пътя на култивиране на Аза, на живот според Закона, постигане на относително спокойствие и просперитет и така облекчаване на съществуването ти. Достатъчно ти е едно , дори мнимо и нетрайно, приближаване към Любовта и вярваш, че личността ти ще се запази и след смъртта ти и ще еволюира заедно с микрокосмоса.

Да, ама не.

След смъртта ти и личността постепенно се разглражда, накрая остава само един празен микрокосмос. Затова и християнството не приема прераждането - защото прераждане има, но не и за личността. При следваща инкарнация се възпламенява нова личност. И това е така - ти имаш ли спомен за предишни животи? Не, само проблясъци, които са еманирани от Липиката и Висшия Аз, тъй като те имат достъп до Акашевите записи на микрокосмоса. Както и до планетарната Акаша.

Та прераждането в смисъл на прераждане на личността е заблуда, преднамерено раздухвана от източните църковни йерархихи като метод за манипулиране на народите.

По същата причина и западните, Аврамитски религии са наложили догмата за ада и рая.

Та ние твърдим, че има начин още преживе да се извърши един процес, наричан от Учителя трансформация, при който наистина "Смъртта ще бъде погълната с победа" /ап. Павел/. Един от компонентите на този път е и неутрализирането ни към тази природа и така скъсване връзките с егрегорите, които не само ни командват, но буквално ни "живеят". Друг компонент е смаляването на Аза, за да се освободи в микрокосмоса място за възпламеняване отново на безсмъртния, заспал в сърцето ни Аз. И никаде не говорим за загубата на индивидуалността ни, а за едно развитие от сила към сила и от великолепие към великолепие.

И не си губим времето в мъдруване и опипване, а действаме. Денонощно. Защото времето ни е малко, твърде малко...

[B__]

Да се отрича този свят е критика на Божиите действия спрямо останалите вериги в него. Мдам.

"Моето Царство не е от този свят" - не зная дали е е отричане, или критика, но считам, че за мен това е истинно.

Е ... дали може да е въпрос на субективност ...

Ами тук е тънкия момент. На повечето хора съзнанието не може да понесе наглед противоречиви неща. Които след разбиране и осъзнаване не са противоречиви.

Всъщност това е част от духовното развитие: да почнеш да виждаш единното в противоречията.

Исус Христос е обяснил три неща.

Само някои от учениците са го разбрали, а какво да говорим за Апостол Павел, който дори не е виждал Исус.

Нещо номер 1. Спасението не е в този свят. Спасението е в единството на Божието Царство

Нещо номер 2. Ще се спасим не като избягаме от този свят (както се твърди от някои хора), а като преодолеем този свят. Тоест като преодолеем двоичността му.

Това е много силно описано в думите на Исус.

Божието Царство е във всеки човек. Егото на човека го различава от битието му, т.е. от околния свят. Това е дуализма на този свят.

За да преодолеем дуализма трябва какво да направим? Да слеем себе си с битието си. С околния свят. Така нашия свят се слива с Божието Царство и ние сме спасени.

Така егото изчезва и се сливаме с Божественото.

Защото нашето его е нашето разграничаване от света. Като се махне егото и ние ставаме едно със света.

Егото е убеждения от вида: "Аз съм това", "Аз не съм това". Когато егото го няма, ние ставане едно с целия свят.

Това е и смисъла на "Херметичната сватба на Кристиян Розенкрой". Сливането със всичко, вкл. и с този свят.

Обединяване на противоположностите, а не бягството от тях.

Нещо номер 3. Дал е начина, по който да се постигне горното.

Безусловната любов. Любов към всеки въпреки лошото и греховете му.

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." (Матея, 7:21, 23)

И е разказвал каква е волята му.

Виждаме, че тук Исус утвърждава нуждата от спазване на закона за влизането в Божието Царство, а Павел не. Защо ли?

И т.н., и т.н.

Вселената е Холографска. Всяко нещо съдържа цялото. Затова Исус казва: "И най-малкото, което причиняваш на моя брат, си причинил на мен!". Всеки човек е част от Исус. Ако отхвърлиш човек, то отхвърляш Исус. Липсата на обич е еквивалентна на омраза.

Във връзка с това ще дам пример с това, което Валентин спомена за съзнанието на клетката.

Съзнанието на всяка клетка на човещкото тяло съдържа и цялото съзнание на човека.

Кога човек се разболява от рак? Когато група клетки решават да отхвърлят тялото. Те се изолират и започват собствен живот. Така убиват цялото тяло.

Но съзнанието на клетките повтаря съзнанието на човека. Човек е отхвърлил света и се е изолирал от него. Намразил го е.

И е станал раково образувание.....

Редактирано Август 16, 2010 от БожидарЗим

[B__]

Още нещо свързано с твърдението, че любов има само в Божието Царство.

Коринтяни I, 13

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.

3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

6. на неправда се не радва, а се радва на истина;

7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Вижда се, че се говори за любовта в този свят, докато е жив човека.

Истинската такава любов всичко извинява (грехове и лошо отношение), зло не мисли, не се сърди, всичко претърпява (т.е. приема)

Редактирано Август 16, 2010 от БожидарЗим

[Guest valentinus]

Още нещо свързано с твърдението, че любов има само в Божието Царство.

Коринтяни I, 13

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.

3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

6. на неправда се не радва, а се радва на истина;

7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Вижда се, че се говори за любовта в този свят, докато е жив човека.

Истинската такава любов всичко извинява (грехове и лошо отношение), зло не мисли, не се сърди, всичко претърпява (т.е. приема)

------------------------------------------

Защо да съм ракова клетка, бре? Пак ли ще се нападаме и обиждаме...

Гледам си семейството, работя си, изпълнявам си социалните и икономически задължения към обществото, държа се сравнително етично с околните и доколкото ми е възможно помагам на ближни и далечни.

Що да съм ракова клетка!? Щото не приемам измисления свят на "силите пода небето" и съм се отдръпнал от "ценностите" на Княза, както Христос нарича демиурга, затова ли? Или защото не приемам твоето разбиране за "съпричастност" към еонната еволюция...

Намасте!

[B__]

Ти Вальо използваш симулации на емоционални изблици и лично засягане, за да не коментираш това, което пиша.

Примера с раковата клетка е пример и не е обида, а ефекта на физически план, който се получава, когато се отхвърля света. Просто факт. Явно израз на Вселенските закони.

Моля те, коментирай по същество.

[Guest valentinus]

Няма да ти се засягам, когато престанеш да се държиш тук грубо. Тук сме хора, решили да вървим по духовен път /каквото и да значи това/ и е нонсенс твърдо и арогантно поведение. Тук сме длъжни да се отнасяме меко, разбиращо и дори нежно един към друг - иначе е безмислено това общуване.

----------------------------

Трябва любов, естествено. Нали по-горе обяснявах за каква любов ни говори апостол Павел /пост №294/, а тукашната и е само сянка. Никой не я отрича, нужна е, но е само имитация на истинската. Точно като вървим от човешката любов към божествената Любов, се отварят скритите порти на Стълбата.

[Багира]

Ами тук е тънкия момент. На повечето хора съзнанието не може да понесе наглед противоречиви неща. Които след разбиране и осъзнаване не са противоречиви.

Всъщност това е част от духовното развитие: да почнеш да виждаш единното в противоречията.

Исус Христос е обяснил три неща.

Само някои от учениците са го разбрали, а какво да говорим за Апостол Павел, който дори не е виждал Исус.

Нещо номер 1. Спасението не е в този свят. Спасението е в единството на Божието Царство

Твоето тълкуване май е описано тук:

Лука, гл.4: 5 Тогава като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6 На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),

7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое

8 А Исус в отговор му каза: Писано е: "На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш".

Като приеме всичките царства - напълно ще ги интегрира. Обаче Иисус отхвърля това предложение.

Нещо номер 2. Ще се спасим не като избягаме от този свят (както се твърди от някои хора), а като преодолеем този свят. Тоест като преодолеем двоичността му.

Това е много силно описано в думите на Исус.

Божието Царство е във всеки човек. Егото на човека го различава от битието му, т.е. от околния свят. Това е дуализма на този свят.

Не може да се избяга от този свят. И Божието царство наистина е във всеки човек. Но ... не действа там. Спи. Припомни си приказката за спящата красавица. Ще направиш голяма грешка, ако си помислиш, че приказките са само за децата ... Гностикът знае и разбира това, разбира и приема задачата си в него с мисълта за работата, която има да свърши по- нататък. За това говори и Учителя, като казва, че този свят е едно училище, подготовка за живот в друг свят. За съжаление не мога да цитирам точно.

За да преодолеем дуализма трябва какво да направим? Да слеем себе си с битието си. С околния свят. Така нашия свят се слива с Божието Царство и ние сме спасени.

Така егото изчезва и се сливаме с Божественото.

Околният свят няма как да е Битието. Той е една малка част от него. Дуализмът се преодолява, като се излиза от него, а не като се сливаме с него. Околният свят е точно толкова дуалистичен, колкото смъртното човешко същество. То е изцяло негова рожба. Макар и с още една скрита в него същност. Която не е от този свят, не му принадлежи.

Това е и смисъла на "Херметичната сватба на Кристиян Розенкрой". Сливането със всичко, вкл. и с този свят.

Обединяване на противоположностите, а не бягството от тях.

E ... противоположностите не може да се обединят. Те са си заедно, свързани една с друга по своята същност. Те дори не са абсолютни. Преминават непрекъснато една в друга. Как да се слеят? Те са плод на протичане, на движение на други неща.

Когато човек излезе от света на дуалността, само тогава може да бъде в един свят, който включва и света на дуалността. Самодействие в нашия свят няма. Има взаимодействие.

Нещо номер 3. Дал е начина, по който да се постигне горното.

Безусловната любов. Любов към всеки въпреки лошото и греховете му.

"Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие." (Матея, 7:21, 23)

И е разказвал каква е волята му.

Виждаме, че тук Исус утвърждава нуждата от спазване на закона за влизането в Божието Царство, а Павел не. Защо ли?

И т.н., и т.н.

Наистина е дал начина, по който се постига спасението от игрите на света на дуалността. Павел не само че е разбрал този начин добре, но и го е изповядвал.

Безусловна любов е недостъпна за човека в сегашното му състояние. Той дори не може да си представи какво е това - безусловна любов. Той има само своята мъничка, условна, човешка любов. Която е съвсем друго нещо. Не е лоша, без нея какво бихме били, но ... в света на дуалността става основна причина за огромни страдания. Но светът без нея би бил толкова невъзможен, че приемаме и неизбежните страдания. Само и само да я има с нас. Е, като ни дойде до гуша от тази изнуритлена връзка - условна любов-страдания, започваме да търсим Другата любов.

Вселената е Холографска. Всяко нещо съдържа цялото.

Това е изключително интересно явление. Холографската вселена. Хайде да си припомним популярното, което е известно за холографията. Една холографска плака притежава изумителното свойство - всяка част от нея съдържа информация за целия образ на обекта. Това е много интересно свойство, но отлично знаем, че плаката не е обектът. И ако нашият свят наистина притежава холограхски свойства, като всяка част от него съдържа информация за всички останали, то какво по- ярко доказателство, че той не е обектът? Нито - светлината, благодарение на която е получена холограмата?

Редактирано Август 16, 2010 от Багира

[B__]

Багира, виждаш ли как условностите ти пречат.

Може би първо е хубаво да се освободите от следните три условности на протестантството:

--- Че може да има спасение единствено чрез вяра

--- Че човек е нищо и нищо не може да направи. Че човек нищо не може да направи за спасението си и единствено Бог може да го спаси....ако иска и когато иска

--- Че "падението" довело до пълна загуба на Божественото в човек и пълна загуба на свободната воля

Ей тогава ще можте да гледате обективно.

Редактирано Август 16, 2010 от БожидарЗим

[Венцислав_]

Яков 4:4

"И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога."

А онези, които обичат този свят, са наречени в библията прелюбодейци.

Интересно, че в този форум, те същите говорят и за омраза, като опитват да я приписват на останалите.

И това е просто едно доказателство, че същите, говорейи за любов, имат предвид някакво си диалектично чувство, тоест заблуда.

И двете крайчета на тази скАла подхранват нисшия и висшия аз еднакво. И двете им запалват поредните електромагнитни фокуси, които от тук нататък вече участват в управлението на цялата система. Това ние наричаме "личен път".

За радост обаче, тази любов няма нищо общо с другата Любов. Тя е просто привързаност. И за пред някои тълкуватели е наложително да спомена, че обратното на тази привързаност, е липса на привързаност.

Коринтяни 15:24

"Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила."

Май нямаме шанс скоро за нещо подобно.

Омразата е нещо, което може да изпита единствено онзи, който бясно утвърждава аза си и не го интересува нищо друго. Когато му пречат, той чувства именно това.

А който опитва да разруши стените на личната си индивидуалност, дали повече или по-малко стени го разделят от околния свят...

Докато се грижа единствено за здравината на мембраната си, едва ли мога да твърдя, че съм пълноценна клетка в организма.

Но вярно е, ако тя бъде унищожена, няма да мога въобще да изпълнявам фукциите, дори и тези, които не съм самопридал.

Затова мога да унищожа само онова, което съм Аз, защото останалото е онова, което е Цялото, а него, колкото и да искам, не бих могъл да му повлияя, в азовото сис състояние. В него и критерият за Аз и Цяло го няма, защото отвъд стените на мембраната няма нищо. Има го само всичко онова, което аз съм проектирал по стените и. Наричам го свят, но то е само част от Аз. Само когато целият този Аз (заедно със света) изчезне, ще остане истинският Свят.

Колко е безумно... Чертаем пътищата си към неизвестното, на базата на всичко вече натрупано в хранилищата на главите ни. А то е известно. Няма как да ни поведе отвъд себе си, а само да създаде свои безплътни форми, които, когато уплътним, ще приемем, че сме достигнали нови "неизвестности".

А то, Неизвестното, си е тук,

чака само някой да се окаже от всичко известно,

за да достигне до него.

Това е

"Царството божие е по-близо от ръцете и краката ви. То е вътре във вас."

[B__]

Венци, ти си си внушил, че трябва да вкараш целия свят в "правата вяра".

Успокой се, разговаряме тука, не сме на лекция

[Венцислав_]

Добре е, че си ти,

да балансираш полемиката,

да и привнасяш спокойствие

и да поясняваш всеки какво си е наумил.

Редактирано Август 16, 2010 от Венцислав_

[Багира]

Божидар, замислял ли си се защо не е добре да съдим другите? Сигурно. Може би даже имаш повече от един отговор. Ето един в добавка: Когато говорим за другите - от вида: "Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си. Сигурно е, че ние го правим, това, което твърдим, че другите го правят. А дали и другите наистина го правят - това не е чак толкова сигурно.

Идеите на гностицизма са напълно абсурдни за повечето хора. В тях никой, ама наистина никой, не може да бъде убеден. И все пак те имат своите последователи. Защото сред хората има такива, които не ги приемат, а ги разпознават. Като своето съкровено. На никой гностик няма начин да му хрумне да убеждава когото и да е в каквото и да е. Защото знае, че е невъзможно. Но ние се надяваме, наистина, че имаме възможност да си говорим. Тогава някой може да разпознае ...

Що се отнася до протестантизма - нека да си припомним кога се появява той. Когато тълкуванията и поученията на официалната не протестанстка християнска религия са доказали своята несъстоятелност и лицемерие.

А сега конкретно, Божидар: къде прочете в моите думи твърдения за вяра? Не че няма своето място и значение, но просто не съм говорила за вярата. Което показва още един парадоксален феномен на някои дискутиращи: Те заявяват, че опонентите им твърдят нещо (но те не го твърдят) и ги громят по този пункт. Е, да, де, ама ...

Човек наистина не може нищо сам. Инак трябва да изключим като самонадеяни и лъжовни думите на Иисус Христос: " Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене."

Което не значи, ама никак, че няма какво да вършим. Има, и хич не е малко. Единствено смътното съзнание за това, което наистина имаме като работа, може да ни накара да посочим това твърдение кано невярно и самодаеяно. Или да се направим, че няма отношение към нас. Или ... че го няма.

Падението не е довело до съвсем пълна загуба на Божественото в човека. Но то спи в него, не е активно. Ако беше иначе, със сигурност бихме живяли някак не така, както живеем сега. Как е възможно всички безобразия, които стават в света около нас и в нас, да бъдат дело на един любящ, животворящ Бог? А ние, божествените, си стоим сред този абсурдистан невинни и божествени? Това с особена сила се случва у нас, в България, където живеем в един наистина абсурден свят. Безброй неща може съвсем спокойно да не се случват толкова глупаво, колкото се случват. Обаче те неотвратимо се случват именно безкрайно глупаво.

Редактирано Август 16, 2010 от Багира

[B__]

Божидар, замислял ли си се защо не е добре да съдим другите? Сигурно. Може би даже имаш повече от един отговор. Ето един в добавка: Когато говорим за другите - от вида: "Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си.

Абсолютно съгласен

Значи Венци горе като казва:

...Колко е безумно...

Всъщност говори за себе си.

Благодаря, че ми го показа

[Ники_]

Да се отрича този свят е критика на Божиите действия спрямо останалите вериги в него. Мдам.

"Моето Царство не е от този свят" - не зная дали е е отричане, или критика, но считам, че за мен това е истинно.

Е ... дали може да е въпрос на субективност ...

„Моето царство не е от този свят” – това казва Иисус, но е важно да се видят две неща – първо на кого го казва и второ – кога го казва.

Иисус Христос казва това на Пилат.

Кога?

Ами това е речено преди Възкресението, преди Възнесението и преди Второто Христово Пришествие на Хрлиста, когато Той и Неговото Царство (Царството на Любовта) слизат и на Земята (спускането на „Небесния Йерусалим”, описано от апостол Йоан в библейската книга „Откровение от Йоана”).

Ето го и самият пасаж:

„35. Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?

36. Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.”

Това спускане на „Небесния Йерусалим” на Земята е въпросното сслизане на Небето на Земята или казано по друг начин потичането на „Златния Елексир” (Елексира на Безсмъртието), което описах по-преди в темата, та това спускане на въпросния Небесен Град с 12-десет порти/бисера прави Царството да покори и този свят – материалния, а в микрокосмосът първа чакра, корена, където е най-дълбокото подсъзнание, строховете, която чакра отговаря за костната система и крайната и окончателна промяна на ДНК-то и косния мозък, което води до нетление, а след това и до възнесение. Твърдото материално тяло се претворява в ефирно и човек се възнася. В християнството го наричат и „Успение”. След него няма труп за погребване и тленни останки.

Всичко е погълнато от Живота (Любовта).

Цялата Библия описва пътя на човека от неговото раждане до неговата крайна еволюция.

Чрез външни на глед събития е описана една вътрена промяна, трансформация, революция и пр.

Христос, който символизира Любовта, като втори принцип на Бога (Второ Лице/Ипостас), той навлиза в обикновенния човек, ако той е достигнал до нивото на „Обетована Земя” – сърцето.

В началото човек се ражда гол, както Адам. Той няма първоначално изградено логическо мислене (Ева). Човек е прост и естествен. Такова е всяко бебе. Ева обаче бива сътворена от кост на Адама, което сивлозира пак материализма, щото костта е част от най-твърдата материя, а от там и егоизма. Егоизма и егоизтичното съзнание не е нищо повче от едно логически умствен модел за отделност и индивидуалност. Съзнание за „аз”. Умствена концепция. Това е Ева и ето защо, тя е тази, която пожелава плода на познанието и тя е тази, която може да бъде изкушена.

Та така се образува логическо мислене в човека.

Ще пропусна обяснението на тези етапи от Писанието да Авраам.

Пак повтарям всичко е вътре в човека и въпрос на еволюция и духовно развитие да се проявят в човека всички архетипи на патриарси, цари, мъже и жени, за които се говори в Писанията.

Та когато се появява Аврам в човека, този човек се намира в Шумер, който Шумер (Ур Халдейски) символизира нещо, което доста се е отклонило от центъра.

Нека си начертаем една мислена пресечна линия, която тръгва от Египет (първа чакра), минава през Червено море (втора чакра), Пустинята и Синай (трета чакра), Обетована/Обещаната Земя (четвърта чакра) /Йерусалим (град на Мира – сърцето, тимусовата жлеза), Самария (пета чакра), Асирия/Сирия & Финикия (шеста чакра).

Река Йордан тече от върха, към Мъртво Море. Те символизира гръбначния стълб и онзи канал в него, който в хиндуизма се нарича Сушумна Нади, а при китайците – задносреден меридиан. Там става кръщението и около тази „река" се въртят доста библейски/телесни истории.

Та Аврам се ражда доста по-настрани от тази централна линия в тялото. Ражда се в Ур Халдейски, което си е Вавилония. Който има някакво познание от науката свързана с изместванито, преместването и центрирането на т.н. „събирателна точка” в човека, ще може да получи яснота по тези въпроси по-лесно.

Човешкото съзнание е тази точка, която витае и престоява в различни телесни средища в резлични еволюционни нива.

Отново да се върна към Авраама. Той се появява много далеч от центъра, но Бог се разкрива на човека и в частност на това разцентрирано/разбалансирано съзнание и от Тук започва един път, вътрешен, който се стреми към центриране, към баланс, към хармония. А центъра е сърцето. Това е човешкия център.

Израил е термина, с който това се нарича.

Авраам, след като чува Бога и познава този Бог като истинен и Жив, той се доверява. Навлиза в послушанието в следването на Божията воля.

До всеки мъж в Писанието (мъжете в Писанието най-често се свързват с интуитивното мислене, което е в непрекъсната връзка с Бога) има жена. Жената на Авраам е Сара. Тя е символът на моментното за този човек еволюционно ниво на логическо мислене (повечето жени в Писанията символизират точно това).

Та Аврам става послушен на този Жив Бог и Негов последовател. Същия Бог му обещава Земя, дето да тече мед и мляко. Обещаната Земя. С тучни пасбища. Където на има води, плодородна да е земята. Всичко това символизира четвърта чакра. И Авраам тръгва към тази Обещана земя. Той тръгва заедно с всички, които са с него. Всички тези хора наричат себе си евреи.

Евреите не са етнос. Аврам е шумерец. Може да се каже даже, че е вавилонец. „евреин” значи някой който преминава, пътуващ, странстващ, скитащ, движещ се, от точка А, до точка Б. От егоизъм, към алтруизъм.

Всичко това, тези хора с Аврам и той самия символизират ученическото съзнание в човека. Онова, което следва Бога и търси себе си.

Това съзнание обаче все още не е придобило върховна мъдрост и все още е подвластно на прегрешение, на грешка, на грях, на объркване, на беззаконие. Ето защо дори в този „народ” има разцепление в последствие, идолопоклоничество и пр. Точно по същата причина Авраам първоначално подминава въпросната земя (четвъртия център), попадайки в Египет (първия център), където властва Фараона (отново архетип на егоизтичното съзнание).

След това Авраам се връща и се населва в средата, земята, която му е обещана от Бога, но отново малко по-настрани.

С времето/еволюцията и промяната вътре в човек, се появяват много промени, които са описани като смяна на поколения и др. неща. Идва момента, поради който 11 братя продават 12-тия брат (Йосиф) като роб, поради завист, и той попада в отново в Египет (първа чакра), където обаче с помоща на Бога става съветник и съуправител на средището/тази земя. В последствие Бог прави така, че туй съзнание (еврейския народ) да потърси помощ от въпросния Египет, където да бъде спасено от бедствие (глад) и където да заживее под покровителството на Фараона (аспект на съзнанието) Този „Фараон” обаче с времето не остава същия и се променя. Евреите изпадат в немилост и попадат под игото му.

Изходът от това положение идва отново от Бога, посредством Моисея.

Бог извежда еврейския народ от Египет, чрез Моисей и го спасява от фараона, който го преследва и който цели да го погуби. По чуден начин този еврейски народ пресича Червено море (втора чакра) и попада в Пустинята (трета чакра), където Моисей получава Закона от Бога на Планината Синай.

Законът е валиден преди да се появи любовта и не може да бъде изпълнен без нея. Еврейския народ върви към Обетована Земя (четвърта чакра и сърцето), която му е обещана.

Този народ (съзнание) е въведено в тази обещана земя не от Моисей, а от Иисус Навин. И там започва голямото чакане на идването на Спасителя (Любовта), чрез който да стане спасението от греха, греховната природа и от смъртта.

Всички по-нататъшни пророци, патриарси и евреи са чакащи Месията. И всички за това пеят и говорят.

Това е в пророчествата в псалтира и други Библейски книги.

Идва и времето когато в човека, в човешкото сърце отново да заблести Любовната искра. Ражда се Младенеца – Спасител, който да избави народите – клетките, органи и тъкани от тялото.

Цар Ирод на своя ред е символ на егоизтичното съзнание, което гони и преследва този Спасител, с цел да го погуби, защото той застрашава властта му. Егоизтичното съзнание, както виждаме до тук, се е настанило във всички нива и във всички средища в човека, та чак до първа чакра и костната система (Егепет).

И наистина по времето на тази Любов, когато тя все още не е превзела цялото тяло на човека, „царството” и не е от този свят, но това засяга само определен интервал от време, защото с идването на т.н. Второ Пришествие, което става пак вътре в човека и е индивидуално явление, въпросното Царство обхваща всички светове, дори и този, земния, костната система и първа чакра, както и всички останали средища и центрове, тъкани, органи и клетки.

Тогава:

„16. В оня ден египтяни ще бъдат като жени, и ще затреперят и ще се уплашат от движението на ръката на Господа Саваота, която Той ще дигне върху тях.

17. Земята Иудина ще стане ужас за Египет; който си спомни за нея, той ще затрепери от решението на Господа Саваота, което Той е определил за него.

18. В оня ден пет града в Египетската земя ще говорят на ханаански език и ще се кълнат в Господа Саваота; единият ще се нарече град на слънцето.

19. В оня ден ще има жертвеник Господу всред Египетската земя, и паметник Господу - в нейните предели.

20. Той ще бъде личба и свидетелство за Господа Саваота в Египетската земя, защото те ще викнат към Господа от потисниците, и Той ще им проводи спасител и застъпник, и ще ги избави.

21. И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят.

22. И ще порази Господ Египет, - ще порази и ще изцели: те ще се обърнат към Господа - и Той ще ги чуе и ще ги изцели.

23. В оня ден ще има широк път от Египет до Асирия; и Асур ще прихожда в Египет, и египтяни - в Асирия; и египтяни заедно с асирийци ще служат Господу.

24. В оня ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия; благословение ще има посред земята,

25. която Господ Саваот ще благослови, думайки: благословен да е Моят народ - египтяни, и делото на ръцете Ми - асирийци, и наследието Ми - Израил.”

Та нещата са интересни наистина и не бива прибързано да се тълкуват.

Виж тук: http://tranz.it/load...gupysEx8U600740 тази картинка/схема (файлът ще е активен 120 часа).

Редактирано Август 16, 2010 от Ники_

[Багира]

Божидар, замислял ли си се защо не е добре да съдим другите? Сигурно. Може би даже имаш повече от един отговор. Ето един в добавка: Когато говорим за другите - от вида: "Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си.

Абсолютно съгласен

Значи Венци горе като казва:

...Колко е безумно...

Всъщност говори за себе си.

Благодаря, че ми го показа

Би говорил за себе си, ако каже: "Божидар, колко си безумен!"

Но той не го казва. Той изследва света и констатира негова особеност . И споделя констатацията си. Би могъл, например, да я опровергаеш. Но ... не виждам как.

А посочих тази особеност на теб . За теб. Е, соделих собствен опит. Но затова и не използвам подобни конструкции ...

Честно казано, очаквах полемика относно изложените от мен аргументи. Може би пък ги приемаш безрезервно.

И понеже по същата логика Ники може да реши, че приемам аргументите му безрезервно, ще кажа, че ги приемам ... резервно.

Наистина, Библията показва един път на човека. Но колко войни са станали по света със същата тази библия, развята като знаме? Най трагичното е, когато се оказва развята и от двете воюващи страни. Колко кръв е пролята? Значи разказът не се възприема еднозначно.

Разбира се, проблемът не е в Библията. А в четящия. Е нали това казвам - този четящ не може да я прочете правилно . И не е проблемът в това, което казвам, а в това, че наистина не става четенето ... Моля ви, опровергайте ме!

Редактирано Август 16, 2010 от Багира

[B__]

...

Честно казано, очаквах полемика относно изложените от мен аргументи. Може би пък ги приемаш безрезервно.

....

Моля ви, опровергайте ме!

Ами аз горе изложих моето виждане относно аргументите ви, но по-нататъшен отговор не получих. Замо едно заяждане от Валентин, че съм го бил обявил за ракова клетка.

Как успя да се види в този пример не знам.

Но, както казваш ти ""Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си". Тоест, щом Валентин казва, че го обиждам, значи той ме обижда

Багира, твоето "Моля ви, опровергайте ме! " звучи доста така настроено...накъм егото Демек, абе ако можете ме опровергайте.

[Роси Б.]

Само с говорене няма да стане, иска се и работа. Работа върху себе си. Може би ни трябва нравствена дисциплина?

Някои тук говорят за умъртвяване на тялото. Може би трябва да се разбира в нравствен смисъл: да се сдържа всяка поход и страст и да се употребява най-проста храна. Към това са призовавали неоплатониците.

Учителят говори за същото.

Да, животът който водим, ярко доказва, че само с приказки не става. Иска се работа. Ето, тук вече започва проблемът. Каква работа? И кой какво има да върши?

Не успях да открия мнение за умъртвяване на тялото. Нещо наистина трябва да умре, но то така или иначе си е обречено на смърт, това е егоцентричното съзнание. И ето, тук започва драмата: не е въпрос на нравственост! А е въпрос на структурна пригодност! Новораждането от Вода и Дух означава получаването на тази различна структурна пригодност! Превръщането на оловото в злато на алхимиците означава подмяна на една непригодна структура с друга, пригодна!

Ако я има,тази структурна пригодност, високата нравственост се появява като следствие. И ред други качества и възможности. Но ние започваме от обратния край.Опитваме се да имаме колекция от качества (при това все изпускаме нещо, и не ни смущава, кой знае защо, принципната невазможност да получим пълния и набор), висока нравственст и т.н.

Ето, тук се появява и проблемът с висшия аз. Цялостната човешка система в момента на човека е структурно непригодна за съществуване в Божието царство. Начело с висшия аз. Има една утеха, разбира се. Наистина има една съхранена частичка в човека, която знае пътя към структурната пригодност. Тя именно трабва да свърши работата по изграждането на новата структура. И ако не успява, това недвусмислено сочи, че е в спящо състояние, не е активна.

Ако под висш аз разбираме тази частичка - добре, нещата ще се получат. Само дето за нея просто понятието "аз" изобщо не върви. И това се посочва във всички уважавани и доказали силата си Учения за постигане на Божествената реализация на човека.

Но ако разбираме под висш аз онази повредена безсмъртна конструкция, влачеща окаяното си съдържание от инкарнация към инкарнация без да успее да осъществи необходимата структурна промяна- ясно е защо нещата не стават.

Ще коментирам само това, което съм подчертала.

Може да не съм разбрала точно кой трябва да умре. Ако това е егоцентричното съзнание, както ти твърдиш, как ще стане това, би ли обяснила по-просто, защото терминът:"различна структурна пригодност" не ми говори нищо?

И още два доуточняващи въпроса: Как наричаш тази "съхранена частичка в човека, която знае пътя към структурната пригодност"? Как точно ще се "свърши работата по изграждането на новата структура"?

[Guest valentinus]

...

Честно казано, очаквах полемика относно изложените от мен аргументи. Може би пък ги приемаш безрезервно.

....

Моля ви, опровергайте ме!

Ами аз горе изложих моето виждане относно аргументите ви, но по-нататъшен отговор не получих. Замо едно заяждане от Валентин, че съм го бил обявил за ракова клетка.

Как успя да се види в този пример не знам.

Но, както казваш ти ""Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си". Тоест, щом Валентин казва, че го обиждам, значи той ме обижда

Багира, твоето "Моля ви, опровергайте ме! " звучи доста така настроено...накъм егото Демек, абе ако можете ме опровергайте.

------------------------------------------

Добре, кажи кратко и точно какво точно желаеш да се опитам да обясня? Да е свързано все пак с темата за Висшият Аз", ако може.

Без заяжданици, подигравки, присмех и тенденциозно унизяване на партньора в разговора, нали?

[Багира]

Багира, твоето "Моля ви, опровергайте ме! " звучи доста така настроено...накъм егото Демек, абе ако можете ме опровергайте.

Ако кажа: "Божидар, не очаквах, че полемиката при теб означава заяждане на дребно! " това е насочено към егото. Обаче Молбата за поровергаване може да означава съвсем друго нещо - например, че много бих искала всъщност човек, в частност - аз, да разбирам правилно и задълбочено кодираното в Библията. Колко хубаво би било неразбирането само да ми се привижда! Ето, бих искала някой да ме опровергае ... Отварям Библията, чета я , разбирам всичко... и няма нужда да се разгражда това толкова симпатично аз ... Но засега намирам аргументи само в полза на разграждането ...

Роси,

за структурната пригодност... В едни мисли за всеки ден, подбрани през 1983 г, като че ли, Учителя казва, че никаква чистота в човека не може да се постигне, ако няма достатъчно количество ... злато в кръвта му. Нали не бива да примем, че е добре да си вливаме златен прашец в кръвта, за да постигнем възможността за чистота? Става дума за друга структура. Ето, на езика на Библията се казва - новораждане от Вода и Дух. Като условие за влизане в Божието царство. Много повече от това във форумна полемика няма как ... Целта ми не е да дам рецептата за новораждане, колкото може да бъде дадена, тя си е дадена, а да обърна внимание върху схемите на нашите представи, които, поне според мен, са показали несъстоятелността си.

Който реши, че това наистина е така, ще потърси и по- нататък.

Частичката, която знае как да се осъществи новораждането има различни имена - Божието царство в нас, сърдечен атом - искра, Божествена искра, скъпоценен камък в Лотоса, Христос в нас ... но в нито едно от тези имена няма азовост.

Как ще се свърши работата по изграждането на новата структура? Често си представям звездата на Давид - отдолу нагоре - един триъгълник, символизиращ три аспекта на пробужащия се и копнеещ нов човек и отгоре надолу - един триъгълник, символизиращ тройнствената същност на Бог. При срещата на тези триъгълници се получава тази нова структура.

Редактирано Август 16, 2010 от Багира